Венцислав_

http://news.ibox.bg/news/id_904774960

http://news.ibox.bg/news/id_738620258

И Витоша ви благодари! И една неосъзната частичка от посетителите и ви благодари! А аз винаги съм се чувствал добре в планината, но компанията сега беше - малко съм многословен. :3d_083:

http://news.ibox.bg/news/id_138023096

Пускам линка, защото е определен за новина от медиите. Не препоръчвам нищо, лично аз по никакъв начин не бих отишъл на подобно мероприятие. http://news.ibox.bg/news/id_622134433

Мъ не сме се смели толкова... Флорестан, добре дошъл! Нали каза, че нямаш още ник... Приятно и полезно беше, но вие много изтървахте, откъм двете страни. Сега трябва да ми починат краченцата.

http://news.ibox.bg/news/id_457001601

http://lifestyle.ibox.bg/news/id_28464300

http://news.ibox.bg/news/id_2008014552

http://lifestyle.ibox.bg/news/id_28464300

http://news.ibox.bg/news/id_658153629

Просто попаднах тук, не разгледах добре условията, но ще изразя първичното си възмущение. Лансираме човеколюбивото творчество, а точно от тази гледна точка ми се вижда безумно отсяването. Ще гласуваме и прецеждаме (те де). Ами направо да излъчим победител, да го наградим достойно за прекрасната идея и да не се опитаме да я приложим. Това е много човеколюбиво. Но като виждам някои от предложенията, някак частни ми се струват - човеколюбиви в конкретността, отнесена към себето. Нека бъдат неарогантно вселюбиви! И за съжаление тези инициативи все още се раждат прекалено насила, както се и развиват. Ако бяхме човеци, щеше да ни е малко по-лесно да сме човеколюбиви. Извинявам се за смущението, но всеобщото лицемерие ме боли не за друго, а защото е и моя съставка (и аз - негова). Успех!

Аз планирам участие в това мероприятие, дано не излезе нещо съботоангажиращо. Удобни са ми ранните часове - колкото по-рано е, толкова по-ентусиазиран съм.

Пожелавам успех на инициативата и приятни споделени мигове! Бях на предходната среща, но за последващи не ме бройте като възможност. За нея бях упражнил малко самонасилие. Причините, естествено, не са в личностите, радвам се, че имах възможност за бегъл поглед над тях. Но имам специално отношение към масовостта - подтиска ме донякъде. Доводите против биха били елементите на общуването, но аз именно смятам, че те са в голяма степен редуцирани при подобни многолюдни срещи. Бих се срещнал с всеки, проявил желание, но не препоръчвам много подобни интереси. Май не бих искал да се срещна със себе си - няма какво да си дам, а не съм и интересен. Разбира се, когато планината ми предлага да и укажа малка услуга - по възможност ще пристъпя към изпълнение. Тогава в масовостта има и конкретен окултен смисъл, а аз няма да и се сърдя, че не отделя цялото си внимание само за мен.

За съжаление на мен ми е много неудобно. Изкачването нагоре е доста време, слизането - също, а по обед трябва да се върна. Вероятно друг маршрут би ми бил по-удобен, но сигурно именно там има най-голяма нужда от благотворна хигиено-намеса. Желая ви приятни и полезни съботни планински часове. Може толква да ви хареса, че да поискате да повторите другата Събота, когато бих могъл да съм малко по-времеотдаден.

">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Да обичаш, значи да се отдадеш изцяло в пълно себепожертвувание. Не аз трябва да позная Бог, а той мен. Това става, когато му предоставя място в мен, тоест - първия ред.

Отражението на Твореца в света е Любовта. Тя прониква всичко, но според отношението на отделностите към нея и света, взаимодействието им се проявява като свтлина, или огън. Нашето състояние, на света, който сами сме създали, предполага наличието на огнения закон, който трябва да изправя. Затова се приема и като свят на страданието. Той е малка част от универса, разбира се, особено като се има предвид, че е сътворен с нашето посредничество - той е това, което сме ние, наше отражение. Другата проява на Любовта (относително, зависи само от стената пред нея) е светлината, която също изправя, но с метода на съпровождането и тя е това, от което никой не страда. Проблемът е, че пътят на огъня се приема за водещ към светлината също, но ето, че имаме критерий - страданието, качество на егоцентризма, проекция на отделността, която е обратното на Любовта.

във взаимоотношенията можем само да отразяваме себе си... във възприятията ни истината е само отразена в нас... значи взаимоотношенията ни са безкрайно истински, чак до пълен мрак... ако ние бяхме истински... но възможността задължително минава през взаимоотношенията... а вкопчването в едни истини няма как да не ни отдалечава от други... кои какви - друг въпрос... взаимоотношение ще рече яление, което свързва различни индивидуалности за да гради нещо общо... то би могло да бъде такова обаче, само ако никой не се опитва да му закачи притежанието си... всеки притежава отношение към аспектите на средата, в частност - други личности... взаимността възниква там, където отношенията на обект и субект се срещат... ох... в дупка съм... мога да редя простотии до изнемога, ще спра... ще използвам моментната прищявка да драсна нещо си тук, за да поздравя Мона и Вендор едно действие, което някак от известно време искам да извърша, но не предполагах, че наистина ще го материализирам повод - много са сладки и това не е човекопривична високомерна оценка, а само отражение на психофакта, че някак ме зарадваха Много светлина!

">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

bVuETfifEwM

А може и да си мислиш , че си стигнал точно там където си - в красотата на преходността, за да я екстрахираш и да я отведеш нататък. Непрестанното търсене на красота е просто една от възможните ни нежни прояви на неспокойството от безцялостността ни, а някъде там, в неговите падове, става така, че може сама красотата нас да намери... И да не забравяме, че тя би могла да има различни дълбочини, а те са само отражение на нашата собствена. ...и всичко това са дълбочини... Красивото е форма на любовта; животът е нейното съдържание.

http://news.ibox.bg/news/id_1679091321