Венцислав_

Колко много думи и всички - човешки, за човешки възгледи, през човешки възприятия, а опитващи да дадат надчовешки определения за субективни категории. Защото любовта, за която също се напъваме да говорим, не вижда в себе си разделности. Тя самата не е щастие, нито доброта, а само пълнота. Но навярно, би могло, съвсем условно обаче, да освидетелстваме нейната подлога като щастие, а външните и форми като доброта. Но темата е за човек - дали той да е добър или щастлив. Аз не познавам такива, които са дори само едното, а само такива, които искат да бъдат или се заблуждават, че са. Как човек да притежава качества, които не са човешки?! Знам как става де... Нали имаше една змия и едно дърво навремето. И глей ся, все още се избиваме да му ръфаме плодовете...

Полът не е само физиологична особеност. Ако той не съществуваше на фин план, нямаше как да се прояви и в грубовеществен. Има го и в началото и в края на земното съществуване, но творческите му способности се използват скрито (за слепите ни очички).

Това разделение само показва, че слугуваме единствено на далечни представи и цели, а в същността ни не се ражда животът, на когото щастието са краката, а добротата - ръцете. Но и това, само за пред тленните ни очи. Защото всичко е едно, особено в пълнотата, от която единствено извира живота.

Какво означава да уважаваш нацията си? Нима не уважаваш останалите?! За да решиш, че уважаваш нещо, то значи създаваш контраст между останалите неща и конкретното. Да, родолюбие - да любиш земята, която те е износила и родила. Тя не е парче пръст между телени мрежи. За мен разликата в отношението между българин и чужд гражданин идва от интереса към поведението и осанката на другия, породен от различните му условия на оформяне и етно-културния товар. Хващал съм се, че с повишено внимание и една скрита симпатия следя изявите на иноземците покрай мен. Националната принадлежност е един естествен белег по челата ни, който ни идентифицира групово. Но ми е трудно да си представя, че има и подобен белег в сърцата. Не, там има една искра, която ни идентифицира като божии деца, като всички и всичко.

операция

Дори не виждам общото помежду им... Ето ти малко: тъга

Аааа и аз тъй знам, изхвърляме си живака, ама после един друг се излива, с малко по-поносим менталитет. Обаче аз бих изхвърлил и боса. Ама змиичките уж трябваше да намаляват... Нищо, те, хамстерите, дето ми гризат кокалите са достатъчно на брой, ще има за всички безкрили и укрили се змийчоци.

http://vbox7.com/play:3a90cdbd

Добре, Рьорих да е. Това, което той разглежда е личността и свързаността и с т.нар. Висш Аз. Личността не само е полярна, ама разгледаните четири нейни принципа са с различна полярност, всеки за себе си, които са разменени при мъжа и жената. (пр. мъжкото физ. и астр. тела са положителни, отдаващи, мъжки, а етер. и мент. - отрицателни, приемащи, женски; при жената е обратно) Другите два принципа, разгледани от Рьорих са аспекти на Висшия аз, като единият е свързаността му с личността, а другият е свързаността му с диалектичния логос. Логично е първия да е мъжки, защото оплодява личността с всички нейни зависимости и заложби, а вторият да е женски, защото приема космичните енергии и ги износва, преобразува и т.н. Обаче и двата са относително безсмъртни и божествени. Самото им съществуване и природта им показват, че са далеч от пълнотата си, след като тъй упорито опитват да изграждат различни аспекти у себе си. Не се противопоставям на авторитетността на Николай и Елена, но на областта на тяхната авторитетност.

Ех, че си хитрец... Какво се случва с Меркуриевия ти жезъл? Я, сподели, че хем ми е интересна асоциацията ти, хем има връзка и с темата (двете змиички). Все пак - безсмъртна, но непълна. Ти си физик, кажи до какво води несиметричната липса на маса, заряд и каквото още се сетиш. Използвай в отговора си полярността. Всъщност, може би един логик по-лесно би отговорил, не строй лаборатория за опити сега.

Разбира се, всеки под "душа" разбира неговото си четирибуквие... но... Ако душата ни нямаше пол, то и личността ни нямаше да има пол, но и нямаше въобще да ни е нужна като евентуален инструмент за възвръщане на изгубената цялостност (обединение на полярностите). Та нали самото падение, началната му точка, е разделението на половете. Първочовешката душа е била пълна. Бръкнете сега в душите си, да видим какво ще извадите. Може пък и да сте съвършени. Аз не съм.

Благодаря:

Дори и те биха могли да са от голямо значение, но само ако... ...сведената ни глава е единствено изява на покаянието ни. ...заставането на колене е единствено изява на смирението ни. ...събраните пред гръдната кост ръце са единствено изява на вярата ни. И ако има "защо", то в никакъв случай не говорим за молитва, която е единствено изява на копнежа ни за свързаност с нашия небесен Отец. Тихичко...

Бих се съгласил с това, но ще го преинача помоему. Ето как разбирам казаното от г-н Дънов... Оставям настрана конкретните форми като пращане на добри мисли и т.н. Най-важното във възпитанието на детето е предоставянето на хармонична и чиста атмосфера. Това, че той е споменал за възпитанието по време на съня на детето, аз разбирам като обръщане внимание на самото състояние на родителелите, тоест зад гърба на детето и далеч от очите му. Не да имат цел и да създават изкуствена външна тишина за атмосфера на абсорбиращата финоматериална част на оформящата се детска личност, а самото им състояние да е такова - тишина и хармония, поотделно и помежду... Тогава, дори да се съсредоточим върху буквата и външния смисъл на словата на г-н Дънов - и по време на сън детето ще получава най-доброто възпитание, попадайки в неопетнения астрал на семейната атмосфера.

Е, хубу... Аз казвам, че няма.

"Когато дишаме, въздухът умира." Щайнер го е казал някъде

Хипноза е. Избягването на внушението във формите, които сме познали, е благородство. Но всички наши форми на изявя целят внушение. Във всеки случай, ако през деня сме успели да внушим на някой каквото предполагаме, че желаем. Още повече, ако е дете... То през нощта съответната област на астрала си го поема и дооформя. За това са нощите... Но най-често ние не внушаваме (випреки, че само това опитваме), а само вмъкваме допълнителен баласт в твърдите форми на чуждото съзнание. Тогава астралът позамаскивва тези напрежения, но ги оставя да си чакат прайм-тайма. За радост, това се отнася в по-малка степен за децата, понеже те са абсорбиращи и пластични. Само че напреженията могат и пряко да им севнушават...

Прекрасно е това, но точно от тази позиция ще поискам няколко пояснения. Силна воля? Чия е тази силна воля? (волята, сама по себе си е изява на кръвното ни състояние, което е изцяло зависимо от ума) Сама ги наричаш тела и не разбирам кое отъждествяваш с душа и дух... (астралното и етерното тяло са части от егото, дори, понеже ти използваш този термин, астралното тяло засяга само някои, по-нетворчески аспекти на ума) Всички глаголи, които използваш, както и общата насоченост, са свързани с изява на човешката воля. Образно можем да кажем, че чрез нея ние сме си създали друга душа, а Душата, която би трябвало да ни свързва с духа, повече от явно е някак оттеглена, след като нямаме тази връзка. Как, чрез насоченостите на съзнанието, което именно е разрушило собствената цялост, ще се опитваме да я възвърнем? Подобен път нему е непознат. Затова в писанията, които, вярно, не можем да прилагаме, но всъщност, никога не сме и разбирали, идват едни думички за жертви и прочие...

Със същата тази информация отиди да се срещнеш с полицейския инспектор (или младшия) от териториална полиция, който обслужва съответния район. Това не е претупване, а добър съвет.

Дъгата е обещание... Тя ни показва, че въпреки облаците, които препядстват непосредствения ни досег със слънчевите лъчи, все пак Слънцето е там и светлината му продължава да дарява живот... Дъгата е символ на седморния строеж на микро и макрокосмоса. С цветовете си тя ни рисува областите на изяви и развитие, от червеното на твърдата минерална изява, до виолетовото на чистия Дух... Мисля и че често тя ни подказва, чрез обхващащото си жълто (с близкото му оранжево и зелено), което обемно заема почти цялата и ширина, че сме излезли от седморната си равновестност чрез приемане доминираща роля на животинско-човешките ни творчески активности (астрално-жълто). По този начин показва и пътя на желаещите да бъдат излекувани...

Няма виждане на бъдеще. Настоящето не е конкретната тухла, която точно в този момент ми се разцепва в главата. Всички виждания от този сорт, ако са действителни, то те докосват настоящето, но процесите от него, които още се намират във финоматериалните сфери, с недостатъчно плътност за непосредствен досег с физическите ни възприятия. Дали е нужно... Би могло да е, ако можехме да променяме себе си така, че да въздействаме и върху тези наченали процеси на уплътняване. Но нашата психика и творчески способности са именно тези, които са ги създали и поддържат. Затова ние виждаме само себе си, индивидуално или малко по-комплексно. Но ни липсва и това знание дори, което прави възможността за финоматериален взор едно негативно качество, водещо до утвърждаване на собствените заблуди. Модераторска бележка: Част от мнението, неотнасяща се до темата, е изтрита.

Вчера стигнах до извода, че прозата е само на прах, но виждам може и да греша... Налей ми малко грамчета от "Благодаря! Да бъде!"

Семейството е една нова личност, в която двамата партньори трябва да излеят себе си така, че да да изгубят досегашната си личностна идентификация. Малко хора могат да направят това.

Дори астралният усет да беше нещо значимо, той не е отделност от т.нар. ум, а само негова периферия. И осезателността му никога не би могла да бъде чиста, защото той е от природата на чувства, мисли, дори инстинкти - все земен астрал, чиито форми са винаги относително отделни и никога чисти. Това си е от капаните на ума... И всяко изричане на формата "съзнателен живот" си е ново щракване... Ако следвахме семето на Духа в нас, което аз бих нарекъл интуиция, много отдавна щяхме да си имаме нов Портал и нов форум, който щеше да се намира на сайта на министерството на небесните работи и в който щяхме да обменяме единствено общо-взаимната си пълнота. В този форум щяха да имат смисъл и "съзнателен", и "живот"... А колко сме малки... Виждате ли ми буквичките...?