Венцислав_

Пирамидата си е с върха нагоре, но въпреки, че основата и лежи върху земята, че и под, тя не се крепи на нея, а напротив, износва тежестта и. Затова, колкото по-нагоре се намираш, толкова по-малко са останалите камъни в равнината ти, а тежестта, която ти виси отдолу е по-голяма. То и т.нар. "напредване" с това се измерва - с обема на работата, която вършиш. Колкото повече си се забравил в служба на Светлината, толкова по и светличко ти е...

Съжалявам! Ако аз вменявам - не вменявам. Включих се заради Багирка, която знам, че почти колкото мен би се изтормозила в едно "модерно" младежко заведение. А обичаме да си хапваме в "Дрийм хаус"-чето. После ми беше вече смешно и продължих да ръся глупости. Но и наистина ми бяха много интересни реакциите около разминавката. Не ми обръщайте внимание.

Да ти кажа, ако не бях тръгнал наникъде, точно да търся, нямаше и да се изгубя. Ама любознателността е желание за търсене във външните неща. Там много ще намериш и ще видиш, че не ти вършат работа, ама те правят и теб - все по-външен. И не, че мога да търся нейде вътре, ама ми е безсмислено само да ровичкам по целулозни лавици. Спи ми се, предпочитам да дремна. Като се събудя, ще видя разнообразието и неизчерпаемостта на лавиците и пак ще реша да дремна. После като се събудя, ще видя, че въобще не съм се събудил...

Съчувствам ти за "Salt & Pepper". После, надявам се, няма да разкажеш. Интересно беше да се проследи разминаването ви с местенцата. Охарактеризиращи са и желанията за местопребиваване... Сигурно ще ви е приятна срещата с попа... Приятно изкарване!

Аз пък смятам, че е нужна визия за настоящето, но най-обхватната възможна. Дето пълнота и викали.

Ами че, нали само бос може да влезеш в нея.

Мисля, че и аз бих бил доволен ако работя. Но не го умея... Ако служа... Но не го умея. Ако се уча... Но не го умея. Все пак, опитвам. Но не го умея. Иначе, да, именно, земята е училище. Но, Господи, как безброй пъти повтаряме първия си клас...

А помоему не са толкова различни. Етикетът е част от опаковката, а както ти обясняваш, определяш си граници на щастието и се набутваш в тях. За мен би било много лесно да реша да се чувствам радостен, спокоен, свободен и доволен, точно ако реша да се еталонирам. Но нямам никакви пориви да го правя, защото бездруго са ми множко илюзиите, в които се налага да пребивавам. Личността ми има нужда от подобни атрибути, но предпочитам да не и ги предлагам, защото не желая тя да расте сито и охолно. Лошото е, че тя расте и чрез моите различни съпротиви. А хубавото е, че понякога, когато я смълча, усещам прашинчица от онова щастие, което не се измерва с човеци и което в резултат ми подсказва, че аз никога няма да мога да бъда пълен, но също и че пак имам надежда в пълнотата, ако успея да залича отделността. Същата, която се идентифицира с онези признаци - радостен, спокоен, свободен, доволен и куп други. И накрая, най-високомерно ще заявя, че виждането на собствените окови ме прави доста по-свободен от онези, който виждат крилцата си.

Това би било така ако забравим за незначителния момент на грехопадението. А той в основата си представлява именно разцепването на волята. И вярно е, че човешката воля в голяма степен е продукт на надчовешки сили, но те са именно онзи символ в различните религии и митологии, който се смята за преводител на възстанието срещу бога. Именно затова този проблем е изключително важен, защото разбърква душевните отправности и подчинява хората на сили, които те не познават.

Много външен ми изглежда този трансфигуризъм. Не намираш ли в него нетрансфигуристични елементи, щото на мен доста такива ми се привиждат там. Баш там попадали и на подобни атланти, за които мога да ти гарантирам, че не са съвсем трансфигурирали. Не са опитвали точно това, друго са пробвали... Буда горе долу е съвременник на Заратустра, Лао Дзъ, Сократ, там някъде и Питагор... А какво ще кажеш за Орфей, в това време и Митра, там и Ехнатон, малко преди това и Хермес и Кетцалкоатъл - те са малко по-трансфигурирали от тибетците, помоему, а предшестват Буда, макар и в плиткоочието ни...

А кое вменява истинност на твоя личен еталон? А същото ли е като етикет? Решавам да си лепна етикет "щастлив", а после решавам да вярвам на обвивката - хм, мисля, че всеки го може, но не всеки иска именно това. Аз не искам да бъда никакъв, но някой да не помисли, че съм щастлив с това, което съм. Напротив, най-много точно себе си не искам да бъда. И като се гледам в тази светлина, май приличам на непоносимо недоволстващо бебе... Някой да ме уригне!

Дали е без значение, когато именно индивидуалната "духовна" воля е тази, който ни държи оковани в земността?! Не бе, не, не е като да мисля, че говорим за волята на егото, но тя е само краен подизпълнител на зависимостите, натрупани в т.нар. индивидуална "духовна" воля. И не е кой знае каква придобивка да пробиеш в "съзнанието" на тази воля. Тогава ще знаеш и можеш всичко (в диалектиката). Ама ще останеш завинаги завързан към псевдоабсолютността на диалектиката и ще се мислиш за едно с Логоса, понеже нямаш никакви критерии и възможности относно останалите негови равнини, след като си се слял с тази, която е творение по-скоро на човешката воля. Тогава вече нямаш и его. Имаш архиего, което вижда всичко, но не и себе си. Доста авторитети в окултните сфери биха нарекли това - най-висшата степен на интуицията. Абе... сложничко е за слепотата ни, пък и ние сме си немалко глуави. Модераторска бележка: Мнението е преместено от темата Интуиция или Его

Щом имаш нужда да смекчаваш с нагласи... Сега аз съм наред да перифразирам твоята перифраза: "Никога!"

Сигурен съм, че искаш да кажеш, че е един от първите в плиткоочната ни история, нали, дето си мислим, че току сме я изровили от пясъчника, извън който не би трябвало да съществува нищо, понеже прадядо ми не помни, че имал родители...

Бре, много са им малки рисковете, сигурна ли е оценката им? Мистиците избират грешното сърце, което да ги води. Окултистите избират грешния разум. Оня другия трябва да бъде бе, не този. Един окултист никога не може да съдейства на плана, защото не е установил сърдечната си връзка с него. Един мистик никога не може да установи сърдечната си връзка с плана, защото не е разумял посоката му. И двамата трупат придобивки от онези тленните и се обграждат защитно с тях, като им дават възвишени имена. Не бих могъл да знам, но мисля, че съм и като двамата. Големичък съм явно и имам място за фундаменталните грешки и на чувствата и на разумността. Обаче поне знам, че не мога да бъда нито добър, нито щастлив, в никакъв случай. Ако не друго, поне не бих успял да се заблудя, че нещо съм постигнал, което би било страшничко за душата ми, ако още е жива. Приятно дъвчене!

Дали Буда е говорил за липсата на любознателност... Като малък не срещах хора с по-изразена любознателност от моята. Бих могъл да кажа, че сега е почти умряла, моята любознателност. И ми се струва, че Буда няма превид конкретно моята липса на любознателност, а са се наговорили със Сократ да говорят едно и също по едно и също време, за да си осигурят алиби. За невежеството относно невежеството... И, не че съм информиран, ама смятам, че състоянието Буда не е пристигнало при принц Сидхарта поседством книжчици или нечии мъдри напътствия. И в никакъв случай не бих го нарекъл любознателен.

Може би, тогава, по-правилно би било да използвам "откровен". Аз искам да покажа малко от това, което е в мен (чисто информационно) и просто го изливам. Ако мисля допълнително и за формата му, бих могъл да го направя по-асимилаемо, по-меко или по-адаптивно, но това задължително означава, че в по-малка степен ще ме показва. Откъде произтече необходимостта въобще да обсъждаме това?! Щом наистина коментарът ми е едностранчив, значи аз нямам друг избор, освен да го приема. По-едностранчив ли е от твоя коментар, в който казваш, че моят е едностранчив? Нюхът не е интуиция, дори и ако е обвързан с конкретни форми. Всеки "чува" фините форми, но те предимно са заглушени от неговите лични фини форми - чувства и мисли. Когато се поотделиш от тези, личните, ще "чуеш" и някои други. Но когато поискаш да ги асимилираш, ти задължително ще ги и поомесиш отново с личните. Дори и да ги запазиш неопетнени (което не е възможно), пак няма астралната възприемчивост да бъде интуиция. Добре е, че е едностранна тази картинка - значи, че по-пълно би могла да бъда огледана.

Като пиша съм искрен. Някякви странни странични приумици, като да пиша така, че да бъда или не разбран, ще ме направят неискрен. Моят поглед за мен си е поглед. За всички други би бил едностранчив, защото от позицията на техния поглед аз съществувам само като точка, която пуска отсечка към съответния обект на възприятие. Има и някои други възможности, но тук във форума са изключени. Този поглед, разбира се е свързан с въпроса ти за личния път. От една страна, отговорът му не липсва в конкретния пост. Аз споменавах за отдаване. Ако потърся междинните точки и характеристики, то те ще се превърнат в цел, а целта със сигурност не е светлината. Пък и прекалено много думи съм разхвърлил из форумите дори за конкретики. Станимир, в голяма степен бих приел за себе си тази извадка от таблица, относно строежа на земния човек, но въобще не съм съгласен с поляризацията, както си я представил. Тя е и съвсем различна при жената и мъжа. (няма да продължавам, защото вече съм се повтарял по тази тема) Маги, ти познаваш личните си премеждия и повече от ясно е, че няма как аз да ги изживявам. Точно по същата причина, обаче, е малко странно да им придаваш значимост, отделна от твоята личност. Ясно е, че те те оформят, но същите биха били асимилирани по друг начин пък от друга личност. Проблемите, за които говориш са личностни и съм сигурен, че го осъзнаваш. Тяхното преодоляване не ни отделя от нашата закостенелост, а напротив, още повече ни вдълбава. Има много и най-различни начини за справяне с конкретните външни прояви на нашата несъвършеност, но те са като традиционната медицина, която обръща внимание само на симптомите. И няма погледа, който да и покаже къде избива, когато един симптом се подтисне. Тя, медицината, взе да се понаучава на някои неща де... Човекът има много по-дълбоки проблеми от евентуално предстояща хирургическа интервенция. Би могъл да усети нещо от тях, когато подобните на тази вече не го вълнуват толкова. И както споменах, не бих нарекъл това, за което ти говориш - интуиция. Това е интуицията за нивото именно на посочения проблем. Тя наистина ще ти помага да вървиш по пътя. Пътя на ежедневието. Ето, имам я и ще си направя прическата така, че да ме харесаш. Но аз предпочитам да бъда харесан от други очи, за които и ядрото на душата ми е много повърхностно. И именно когато тези очи задържат взора си върху мен, тогава по тази визуална линия може да се прокрадне нещичко, което вече бих нарекъл интуиция. Тя не би идвала от мен, но аз бих могъл да се докосна до нея, тъй като съм и позволил да живее в мен. Това няма да стане докато съм зает да напъвам растежа си в мъртва почва и без слънце. ПП: но всичко е въпрос на приоритети и всеки избира отношението си в своя собствен свят. Имам един приятел, който казваше навремето нещо от сорта "да, разбирам някои от стъпките ти и знам, че това е Пътят, но на мен още ми се живее". Аз го разбирам по-малко, но много го уважавам.

Четейки тези норбекови извлечения ми става наистина тъжно. Сега, не е болка за умиране, че наричаме интуиция недостойната за подобна титла астрална възприемчивост. Но тези цялостни системи и учения, които целят захранване на егото, даряват му някои псевдо-способности и го надуват... това е нещо наистина опасно. Не опасно, а гибелно. Замислих се, преди този пост, дали всъщност бих могъл да кажа нещо, което да бъде чуто. И ми е ясно, че генерално няма смисъл и само ще предизвикам излишни напрежения в чуждите, а и в моята личност. Но също имам и надежда. И тя не е, че някой ще реши да чете какво пише в този ред, а, че все пак, не сме изгубили напълно мекотата си, не сме затворили безвъзвратно центъра си, не сме се отделили абсолютно от извора си... Отразена в очите на този човек (твърде познат, не само от тези клипове), дори надеждата ми се плахо присвива. Но самият аз се изправям, защото знам, че не съм повече, не съм друг, не съм друго... и поради това имам много да вървя. Но не към сенките на моята преходна вездесъщност, а към единствената истина - светлината, чийто източник аз никога не бих могъл да бъда, но бих могъл да се отдам Нему, за да ме приеме отново като свое дете. Това сега е само далечна отправност, но тя ме спасява от всички прокламации за даряване на способности. Вече съм опитвал да летя с пришити крила. Минава се някой друг метър, но падането е тежко. Дано поне имате каска. А ги има и онези, които ще ви окажат долекарска помощ. Но после пак вие ще си изберете лекар. Сред тях има много нагиздени; много, които ходят с дебели книги под ръка; много, които са накичени с всякакви инструменти; много, които лично ви канят за пациенти... И малко, които могат да лекуват.

...което е егоцентризъм в по-висока октава. Уизи, имаш нужда от баш медитация, не концетрации, визуализации и др. подобни. Изчиствай се от всичко, съвсем всичко, предимно от това, което мислиш, че си ти. Отдалечи се от всякакви впечатления и просто се разтвори. Опитай да те няма. Това ще помогне много на съня ти. Но не го прави като ще спиш, а когато ти е удобно, по колкото минутки можеш. Каквото е нужно от него ще се предаде самичко на съня ти. (това не са общи препоръки, аз не уважавам много техниките, но в случая...) Със сигурност не става въпрос за менталното тяло (само). Но не мисли, че чрез него се извършва мисловния ти процес - само малки части от него... Но разбира се, то е заедно с астрлното ти тяло.

Уизи, внимавай! Твоето астрално тяло лесно напуска физическото и етерното. Това е, което правиш и то не е точно разширено съзнание. Можеш да поглеждаш на нещата с едно прибавено измерение, но това не прави погледа ти по-малко субективен, а дори напротив. Поради преките астрални впечатления са толкова ярки формите в спомените и мислите ти и лесно се създава преливане на действителност към въображение. Тези условия са довели много хора до пълна лудост. Други са научили малко да се контролират и са постигнали по-изявен егоцетризъм, поради предполагаемите преимуществени способности. Аз лично бих ги определил пък за недостатък и то - голям. Внимавай!

Със сигурност няма да е неутрино. Няма да е и точно поток от частици, ама то, нали още не им е ясно на физиците кога и как е частица, кога и как - вълна... Във всички случаи обаче, този поток няма да е съвсем тяхно достояние. И ми се струва, че ще е за кратко, а не само с начало. Резултатът пък ще е само един малко по-обхватен поглед, а не куп неприятни способности (но някои са си свързани с него). За съжаление обаче, дори само погледът ще е достатъчен да донесе доста объркване, лудост, анархия... Просто хората са готови за това, не и за друго. Но сътресенията ще ги поотворят малко и за нещо Друго, поне някои. Е, наистина малко остава, та ще видим... Ще има разделения и новообединения. Свръхсетивността е нещо, от което трябва да се пазиш.

А във Австрия има опция наборниците да си карат казармата извършвайки социално ангажирана дейност. Научих за това от един австрийски младеж, който си кара казармата в еврейския старчески дом в София. Официално това го има и в България.

И аз!!! И ти се възхищавам. И се радвам за дъщеричката ти, че има истинска майка.

: