Венцислав_

Крис, то не аз (поне не знаейки) отворих темата за материята, ама сега пък тя ме е затрворила. Струва ми се, като за пред очи, формално извеждаш някои неща към видимата повърхност, ама нали за взаимопроявления говорим... И в тази връзка е интересен финия вариант на факта, че кислорода, издишан от растенията е по-мътен и груб (нискочестотен ако щеш) от същия, който е бил преди ние да им издишаме диоксида. И колко интересно е, че без да спираме - ние си дишаме, те си дишат и... вървим накъде... Все пак, ако нямахме Мойсей, нямаше да имаме и Иисус Навин, който единствен може да ни изведе до обетованата земя. Краските все пак са се измили. Йордан - там става връзката Главан - Сърцус, с вода (тъй де). Та, както много обичаме да се кръстим, да се бяхме и кръстили веднъж...

Ама защо му е да си отваря широко очите, щом няма от какво да се пази, че и да мисли, щом няма какво да преодолява. Нека си заспи просто. (щот е много буден сега) Не ми отговаряй, че очите са му нужни, за да върви по пътеката. Пътеката си е баш битка, понеже е тясна. (бездруго газим само из шубраците) А интересното и вълнуващото са качества, които привличат Егото. Сигурен съм, че знаем някои други, които малко повече и отиват на душата.

А какво става с местопребиваването в айн-соф, а айн-соф-аур? И ми се струва, че Алефното име не означава точно това. Но дори и така да е, определено ни липсва възможност за възприемане на специално това "Аз съм", където значението се поема основно от "съм", а не от "аз". Останалото прилича на детски розови очила, които ще ни предизвикат големи сбъсъци в срещите с действителността като порастнем.

Да, Кристиян, съвсем единодушни сме по темата. Само относно раздумката за кръстенето и кръстосването бих привнесъл и река Йордан - между сърцето и главата...

Ще кажа, че заради това предложение избяга смисъла на горните изречения. Христос не е дошъл в плът за да те потупа по рамото.

Стремежът не е желание. Н Да, както виждаш, аз казах "желание и егоизъм". А волята е свързана именно с астрала и кръвта ни.

А стремежът е желание и егоизъм. Когато духовното развитие е желание и егоизъм стига до прага на мъдростта в състояние, което не би могло никак да преодолее озъбилия се насреща (в ангелски образ) т.нар. пазач на прага, който не е друго а магнитно-кармичната дреха на висшия аз (големия пазач). Неговият плащ тук ни покрива напълно, защото по целия си път до сега единствено него сме захранвали. Нужен е път, който ще го отслабва и преди да достигне до него. Който ще обхваща неговото преодоляване, а за срещата ще остави само формално, изживяното вече "Махни се от мен, Сатана". За радост, имаме предписание - първо пустиня, после 40-дневен пост в нея. За жалост, както всички предписания и това е написано от лекаря с неразбираем шрифт.

Помоему, въпреки че задаваш въпроса, не си искал реално да разбереш какво съм имал предвид. Донка примерно разбра и внесе доуточнение по повода. Не опонирах на промяната, а на това, че може да става независимо от нас. А може ли човек да промени мисленето си? Ето, гледам себе си - то е променено доста, в сравнение с предишни времена. Но дали конкретно мисленето си съм променил или нещо друго, което обхваща или определя мисленето? И нещо друго, относно промяната на света, от която сме само потърпевши - за да се случи, изграждащо и лично-заслужено, е нужно първо осъзнаването на колективната и частната отговорност за наличното му състояние. Това осъзнаваме, само по себе си, е основата за нов вид себеизграждане, което няма да се надстроява върху провидяното нестабилно всесъстояние. Та това е толкова безумно. А обикновено само него умеем. Голяма промяна постигаме така, няма що...

Егото е всичко. То е нашата истинност. Но истинност - само за пред себе си. Заради него ние никога няма да докоснем и да бъдем докоснати, макар и именно чрез него неистово да мечтаем за това. Чрез него ще вярваме в някоя чужда за нас истинност и чрез него ще останем излъгани. Чрез него ще се радваме, когато илюзията за близост придобива осезаема плътост, придобита от неговите мисли и чувства. Чрез него ще страдаме, когато, рано или късно, разберем, че докосването не съществува. Егото е прекалено реално. Поради това е безкрайно твърдо в своята реалност. А докосването не е просто допир на мъртви повърхности, то е обмен, сливане, било и частично... Затова то не съществува, понеже безкрайната твърдост на егото на би могла да се излее в нещо външно за него. ... Егото е всичко. То е нашата истинност. Но истинност - само за пред себе си.

Вече и съвременната физика е напълно убедена, че това просто няма как да е вярно. Дори и от чисто външно гледище всичко е заимозависимо и свързано нерушимо. Друг е въпроса, че това, което наричаме свят е само отражение на човешкото същество, защото именно то е творец на своята действителност. Навремето е притежавал съзнателността за тази си дейност, сега не. Но това не прекъсва връзката. Сега вече и човек е творен от тази действителност, но относно него, новосътворявания (относително) човек, тя е само миналото, обхванало отражението и резултата от неговите действия. А процесите са и физически, и психологически - прости и ясни. Онова, което се нарича колективно подсъзнание, или астрал, или поле на вероятности е психическия товар на човечеството, формите на който се изявяват в света на явленията, когато съберат достатъчна плътност. Съжалявам, че все едни и същи неща повтарям, но подобно твърдение, като цитираното, се възприема за абсурдно от външната наука, съвсем пък - от мистицизма.

Не мисля, че съм постигнал неуспех с тях, дори напротив. Сега страдам именно защото в голяма степен тези "възгледи" са постигнали целите си... И някак виждам твоята категоричност насочена в много по-неприсъщи и поприща. Хайде да дойдем на темата, развий си я удобно, ти от какво точно се въздържаш и как? Да не говорим за външни форми, а за психични състояния и себеусещане...

Интересно е да говориш за неопитано, защото, доказуемо, ти не познаваш позицията, която оцветевяш с твоите краски тук. И, доказуемо, точно от тези твърдост и устойчивост са се уморили търсещите души, които опитват чак сега да изживеят "Не моята, но твоята воля". Мога да ти гарантирам, че и аз и Багира сме се занимавали достатъчно със себеутвърждаващите елементи на окултизма и мистиката. Разликата е, именно, че сме решили, че е достатъчно. И продължаваме да са борим с тези твърдост и устойчивост, търсейки онова, което ти наричаш безволевост. Разбирам добре, че не можеш да си я позволиш, понеже си голям и силен. И да ти кажа право, същото се отнася и за нас. Но разликата е, че имаме вяра и надежда относно постигането. Сети се кое идва след тях - нещо, което не може да диша в твърдост и устойчивост. Та "недопустими", според твоите думи, са твоите думи. Но аз не смятам така. Познавам позицията ти. И именно това виждам в нея - твърдост и устойчивост. Щом тях търсиш, значи всичко е по най-добрия начин, по който може да е. Желая ти светлина!

Присъединявам се към тази убеденост. Но, да ти кажа, някои искат да са твърди, така че е нормално да използват методи за втвърдяване.

И аз ти се чудя. То ще да е от разликите във възрастта. Я сега, кажи ми, нима аз тълкувах твоите думи?! Исках само да ти дам една насока. Това бяха моите думи, не съм се боричкал с твоите. Ама, иначе, все по темата сме.

Стан, "висшото" осъзнаване не е "нисшото" с нови дрешки. Ти реши, кое какво обхваща. Та, има различни нива на осъзнаване на егото... Вярвай ми, вселенски шампион съм по големина на егото. И докато си ми подгласник, вероято няма да ме разбереш. Относно себецентрирането, много ни куца погледа, че въобще не е отгоре, да види общия план. Тук са ни най-големите кристализиращи проблеми. Пътят е действеност. А действеността е активност на егото. Освен когато пътят не върви по мен.

Помага ни волята. Пречи ни волята. И двете водят до закотвяне в нейните мръсни води. Ако волята (личността) се разтвори, тогава не съществува нужда, която да търси удовлетворение или въздържание. Това е и по темата за свободата.

Брами, много малка изглежда тази твоя манвантара. Ама ти си знаеш честотата на дишането... То вече не е и тайна. Говорим за електромагнитни полета, явления, процеси - привличане, отблъскване и т.н. Астрал... Обаче, има Чист, има и човешки астрал. Ние сме били първосъздадени от Чистия, но отдавна сме се отделили, създавайки си собствен. Именно чрез желания. И то, няма как, всяко желание, понеже си е астрално магнитче, привлича около себе си подобна субстанция и кове фината си форма. Когато посбере достатъчно силици, плътност демек, се изявява в материалната сфера - това си е явна физика. ...Която показва слепотата човешка, обвързаността с падналото състояние и невъзможността ни за освобождение от собствената ограниченост. И само да подшушна - магнитчето си има и друг полюс. Та, желанията, дето идват от нас, въобще не идват от нас. Ние сме хубави, сладки куклички на конци. Астрални конци. Или конци са били, щото сега са толкова уплътнени и задръстили личната и обща атмосфера (аура, ако щете), че и краищата им са изгубени, и дебелината им е главозамайваща, и броят им е вече незнаен. Сипи сега по едно малко желанийце. Наздраве! Аз говоря не от позицията на преодоляност, а в окаяност. Някой някога може и да разбере високомерието на нищожността ми. И вадя меч, не за да нападам, нито да се браня, а само да посочвам. Дано вратовете са по-малко схванати от моя...

Само внимавайте с критериите, че на тази същата вяра и викат и закостенелост.

Извинявай, Стан, говориш само за аспекти на егото и не разбра предния ми пост. Свободен си да го правиш. Но правейки го, свободен ли си...

Абсолютната свобода е утопия. Тя предполага да имаш абсолютен контрол над всичко съществуващо, власт над всички проявени сили в природата, вкл. над природните/Божетсвените закони. Ако допуснем, че някой има абсолютна свобода, то това задължително означава, че свободата на всички останали ще бъде ограничена. Това е основата на демокрацията, но... Свободата не е контрол, нито власт. Те не са предмети, които просто се придобиват. Те не са обекти, а са определени взаимовръзки и отношения между тях. Как тогава можем да наречем свобода тази подчиненост?! Това е една много изкривена от егото интерпретация на свободата, която се състои в отскубване от неговите именно окови.

Това, което виждаш тук, е било изговаряно в други теми, които са имали по-съществени идеи, но сигурно е счетено за нещо подобно на твоето "да говориш без да мислиш" и е телепортирано тук. В смисъл такъв, че май малко по-други въпроси трябва да зададеш и на малко по-компетентни звена в йерархията...

Аз въобще не казах това! Не съм говорил за инструменти и различни начини на използване, напротив. Говорих за много по-близки позиции. Ти беше ли сигурна, че ме разбра, за да визираш думите ми?

Случвало ми се е, в разговор с философски настроен "атеист", неговите доводи и представи относно несъществуването на Бог - да бъдат почти идентични с моите, за съществуването Му. Често противостоенето се дължи само на приетите твърди форми и различната степен на ангажираност с тях. По-често ми се случва друго подобно - да изразяваме с някой по думоформа нещо еднакво, но съдържанията ни да бъдат почти противоположни. Тъй е то, с абстрактните понятия. То и "атеизъм" е доста неясно понятие. Щото ако не вярвам в нищо надсетивно, то мой бог ще бъде грубата материя - ще ме управлява и ръководи. Няма как да остана без първодвигател (относително). По е интересен асебизма.

Ди, със сигурност си забелязала, че темата не цели да изказваме психодостиженията си и да търсим някъде "обективната истина". Иначе аз как бих могъл да изказвам позиция за бягане от смъртта, никакви такива. Знаете си ме. Беше насочена към конкретно психологично състояние. По този повод размахвам един заплашителен пръст пред Орлин, с въпрос - защо още не се е включил. Макар, ако зависеше от мен, вече щях да затворя темата, защото започнахме да се изплъзваме от полезността и. Бриз, сякаш всичко, което споделихме тук, си е част от теб и без нас. На дневен ред е прилагането.