Венцислав_

Най-вероятно това е станало. Но не е... В смисъл - е, но краткотрайно натравяне. Би трябвало утре вече да си добре. А вероятно си и малко по-чувствителна. Иначе, чувал съм да се препоръчва кисело мляко, но непосредствено с вдишването, не на следващия ден... Може да опиташ. Основно, днес имаш нужда от свеж въздух, разбира се. Все пак, да се произнесе и някой медик.

Добре звучи. Но това всичкото горе не бива да искаш да го получиш, нали, а да го дадеш...

Ето, за аспекти, нюанси и заряди става въпрос. Пречи, разбира се, обикновено. Но има вяра и вяра. И в различни аспекти на "себе си".

Четеш всичко наред до едно време, когато разбереш, че от много четене полза няма. Стан, това с полюсите, аз ли не разбрах... или ти нарече "среден път" единия полюс? Равновесието - на ръба... Оф, абе, не ми си приказва... макар, Велина да казва, че ако знаеш ще приказваш всичко наред.

">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Няма слабо его, има различни начини на изява.

Самотата-тишина-чистота е най-висшата земност. Тя е местопребиваването на онзи, от който няма по-голям сред родените от жена, но и най-малкият в Небесното царство е по-голям от него. Тя е единственото, което може и трябва да бъде постигнато в Пътя от нашите личност и воля, защото в нея се осъществява срещата на родения от жена с родения от Отца и едно с него. Тогава вече могат да бъдат написани писмата до седемте църкви на Асия и да бъдат изпълнени. Така старият храм бива напълно разрушен и бива издигнат нов от Него, Словото.

Не се говори за теб, не опонирай на хората, че се изнервят. И се любувай на сочещите с пръст. Фюти, аз много добре се разбирам с Петър Дънов. Ако мислиш, че му противореча, бих принципно те посъветвал да четеш внимателно, но няма смисъл - как би видяла вътре, щом ми е затворено сърцето...

Мен ако питаш, Уроборосът е символ само на диалектичния логос и неговата си (относителна) цялост. Същото е и когато са два взаимозахапали се дракона. Малко по-друго е вече, когато единият е с крилца... Любовта е много отвъд примиряването, но за жалост (е, разбира се, с ползи) Дънов е трябвало да говори по човешки.

което именно е дявола в езотеричното християнство.

както кажеш...

Карма е формата на съдбата. Съдбата е лицето на карма. Дотук добре. Тъй виждам. Ама възникват въпроси с липсата на съдържание. Който е въвлечен, да си търси отговорите сам. Мен напоследък много ме мързи да мисля.

Крис, смешно ми е, но и тъжно... Мъ не ве, чувек, нал съ ръзбраами, чи'н си вярвъми. Физикъ чити, аз зъ ко съм ти. То съуременнъ, съуременнъ, мъ пуне нъ пулуин век са ти пустановкити дет щи съ хильът нъ убиденустъ.

Стан, вземи прочети малко физика, след като си се отдалечил от тези въпроси. Ясно ми е защо не виждаш връзката с постинга ми, който просто не би могъл да бъде повече по темата, от коята го премести. Много хляб имаме да ядем преди да се натоварим с подобни емблеми, ама като искаш виждай розенкройцерство. Може пък светостта на розата и кръстта да означават нещо за теб, както за всички мистици. Общо взето, явно се налага да се откажа от всякакъв вид полемика с теб, защото съм много остър, твърд, недобронамерен... - да не ти причинявам неудобства, докато си наместваш възглавничките из форума. (не ми се вижда и дзен да познаваш) Хайде, със здраве!

Приемането е акт на фрагментарното ни съзнание. Не може да става дума за приемане там, където всичко е свързано във всевзаимообусловеност. Каква последователност, бе, Стан, не слушаш ли? Твърде е относителен (като всяка друга конкретност; колкото по-конкретно, толкова по-относително, не само в света на субатомните частици) въпроса с вълните и камъка. Ако вълните ги нямаше, камък не би паднал в езерото. Ако познанията ти по физика не ти помагат тук, насочи се към дзен-будизма.

Според съвременната физика не съществува хронологичност, нито причина и следствие. Всичко е само една обща свързаност, един всеобщ процес, който не би могъл да се фрагментира, нито на времеви, нито на пространствени отрязъци.

Честит Рожден Ден, Лора! (infinity1305)

Радвам се, че усети това. Тази нишка дава чистота... Но е нужно да се има превид, че моментните настройки и практики са себеманипулации и градят илюзии. Когато обаче това отдаване е същносттно състояние... Да, Аллах... Но и това е само един момент, в който можеш да се изгубиш. Едно Плутоново посвещение, което би могло да заличи сетивата в изживяване на свобода и блажнство. Мързеливото отпускане тук е поредния "препъни камък" за търсещия човек, чиято основна задача е да служи... Но за да служи трябва да е надраснал неимоверно собствените си мерки, защото само Божията ръка води истинно. А към Нея още много облаци имаме да разпаряме.

Приятелю Стан, аз се пригодих към разделението, което ти прокара с твърдата позиция на своите постове и изразяваното отношение в тях към чужди за теб позиции. И "ви" ограничих, защото иначе се чувствате много независими. Виждаш ли, аз не се чувствам така, поради съпребиваването с вас в споменатите местенца. Но на вас ви е нужна моята злонамерена тежест, защото чрез светкавичното си издигане в надземната атмосфера няма да имате време и възможност да се адаптирате към разредения въздух. Само мисля за спокойствието на вашето дишане. Аз така или иначе се задушавам от концентрираната плътност тук долу.

Без нея нямаше да ни има. Без да се е леко събудила, нямаше да ни изгаря неспокойствието, което ни прави търсещи. Но именно сега, когато тя иска да расте и да ни води, ние още повече порасваме за сметка на нея и я задушаваме, водени от самоутвърждението.

Всички гледни точки работят, но в различни плоскости и направления. Аз ти казах, че твоята добре я познавам и знам, че изключително добре работи. В хоризонталната плоскост. Чрез нея може да се изгради една прекрасна земна личност, която съзнателно да се свърже с някои аспекти на своя висш аз, да придобие екстрасензорни възприятия и спомени от миналите въплъщения на този висш аз. Общо взето, постигането на всичко това е лесничко, изисква се само упортство и постоянство. Не знам защо говорите за светлина и божественост, понеже те въобще не ви трябват по този път. Трябват ви само личните ви разбирания за земна добродетелност и едно подходящо насочване на твърдостта на егото. Когато се постигне съзнателната свързаност с висшия аз, вече имате усещането за вездесъщност и абсолютна кохерентност, можете спокойно да манипулирате материята и явленията и. По този път вие наистина напредвате успешно. За вас би трябвало да няма значение, че сте се слели с цялостта, но само на диалектичния план на съществуване. За нещо друго критериите липсват, а и не ви трябват вече, защото Другото не може да се придобие на този етап. Понеже стигате до ръба на земния свят и го обхващате, вие сте нещо като негов бог и за вас не съществуват други светове. Вече сте управленец в най-фините сфери на земния астрал и всички йерархии ви се подчиняват, защото работите заедно за общия план - поддържането на земната природа. Работата ви е истински полезна, защото се стремите да съхранявате и култивирате човешката съзнателност, затворена в рамките на този свят. Той, светът, ви е истински признателен. А Онзи, който не е от света, изгубва още едно Божие дете. Все пак, било е ясно, още в първите стъпки, в които малчуганите не са се опитвали да се обърнат към светлината, а само към собственото утвърждаване. Обаче, "на всички онези, които вярват в Него", тоест отдават му себе си ("Той трябва да расте, а аз да се смалявам"), "Той даде силата да станат Божии чада", чрез възкресението на първоначалната им синовност. И ги освободи и изведе от света, който бе тяхно творение, понеже им беше приготвил място в неръкотворния дом на Първия Извор. "Светлината свети в мрака, но мракът я не позна" И за всички спекулативни въпроси, които просто не искат да чуят, аз, примерно, не съм спрял да повтарям, че съм Его и делата (и думите) ми от там са изгряли. Само съм направил тази първа крачка, да си призная. Имам основата, в която, не само в удобни размери, бих могъл да се отрека от себе си, което е единствен начин да допусна Христова искричка у мен. И нататък все ще трябва "ежедневно да умирам" за да може Тя да расте. Още нищо не съм постигнал. Това е само безполезната гледна точка.

Стан, по-добре да не казвам аз какво виждам в твоите мнения... Нещо не успяваш да ни излекуваш. Тъй ли ще ни оставиш, да си умрем в мрак и болки?! Аз казвам "Да бъде Твоята воля" и понеже ти си едно с Отца си, можеш спокойно да изтриеш този пост, според своето най-висше божествено призвание. Аз така или иначе никога няма да видя проявата му. Светлината ти ме заслепява.

Благодаря!

Капката съмнение е тази, коята дава на гранита обли форми. Но егото съмнението мрази, че разклаща личните му твърди норми. Та, в пълно канче как ли се налива, особено пък живо вино, ново?! Манерката ми си е най-красива, дори да е препълнена с отрова.

Съвсем правилна е аналогията. Едното е желанието на егото да взима, другото е желанието на егото да дава. Като всички полюси - привлича, отблъсква. А виждаме тук и желанието на егото да не се признава.