Венцислав_

Ще трябва да се разберете с Кристиян именно това ли са майката и бащата, ама аз на твоите бебе не ща да съм.

Само искам да вметна, че съвсем друго съм имал предвид. Няма да обяснявам, защото въобще не е важно, но лично ми е важничко просто да се разгранича от това, за което конкретно ме подкрепяш.

и аз пробвах да говоря за тези неща (че направо и по същия начин), ама май не му е тук времето и мястото или не беше надявам се Ти да пробиеш някоя главица ПП: а аз вече не мога и да говоря много съм затъпял напоследък даже си четох един пост отпреди три годни и се чудех на високото му ниво аз е трябвало да стана някой знаещ и можещ ама на - сега съм направо... ми тъп

пак до бебенцата упряхме...

Извинявам се, но последното е от най-големите безсмислици. (докато писах се оказа предпоследно) И вие все за сърца говорите и за разбиране през тях... Щото иначе и науката да тръгне от там, свястна реколта ще прибира. То и съвсем фактологично е доказано де... Какво можеш да откриеш щом единствената ти основа е граденото в миналото - можеш само по тухлички да надзидваш, докато се срутиш заедно с тях. Добре, че децата не са така. Поне докато не ги вкараме ние в "правия" (тесен демек) път. Ако ми позволите, ще избуквя едно възклицание: гати!

За душата - млада е онази, която е по-близо до Първоизворът.

Един ден, а... Човек и сега ги създава, както всичко друго във видимия свят - творение е на човека и вие би трябвало да го знаете, щом сте толкова окултно-вещи. Трябва да знаете какво са мислите и чувствата, какво е астралът, как се формира и как се отразява в материята. И точно темата за Адам и Ева е това, защото с изгонването от Едем си получаваме нашата затворена система, която отразява нас, не Бог. Дианка, това, че виждаш в мен само униние ограничава само твоя образ за мен, а мен ме докосва леко-астрално. Ако продължиш с усилия на волята и достатъчна концентрация да ми го проектираш, може скоро и да се превърна в него, но... Пътищата са наистина много в нашата любима човешка плоскост. Но единствено когато изживееш безпътицата си в нея може да се отвори вратичка нагоре. Хамелеонче, ти си изживяла моето състояние преди години. Аз пък съм изживявал твоето. И ко прайм ся... Полемиката е безпредметна за нас си, щото сме удобно затворени в тесните рамки на нагласите и усърдно строения светоглед. Понякога се случват малки пробиви, обаче, дано да ми се случи... Проблемът е, че те са възможни само около разрушавания на егото, а ние не можем да си позволим подобно "страдание". За нас е казано там, че по-лесно камила ще мине през иглено ухо, отколкото ние да влезем в "Царството небесно". И за какво ни е въобще да ходим там, след като това тук било също божествено, барабар с нас, отлъчените от събожественост...

Никой още не е узнал името си. Нито е открил водата, която го износва.

Обстоятелства?! Нима ти наистина мислиш, че са ти дадени от Бог. Щото аз ще ти кажа, че сама си ги ковеш. И няма развитие в затворения кръг, който сме създали и който е отделен от първоначалния план, за да не му вредим. Пък и няма защо да намесваме бог, след като сме насочени към украсата и растежа на егото си. Развитие... Развитие е имало в едемската градина. Пътят ни от там насам въобще не е това... Но ние искаме бясно да го продължаваме... Не забелязваш ли, че говоря в първо лице?! Защото и аз редя тези фалшиви тухли на същото развитие. И много дълбоко зад тях ми е бебешкото копнежче... Това, което наричаш униние е чувство на смъртността ми. Па белким изгори веднъж, че да намеря дали е оставила нещо живо след себе си. Нещо, което аз не мога да развия, защото е Божествено, а както ти кза сътворец и бог не е едно. Но думичката сътворец е била правилна за Адам преди да вкуси от онзи плод. От тогава той е творец само на собствената си действителност. Нямам сили за спорове и полемики. Приключвам се тук.

Уауууууу... и аз смятам, че мога да творя по-правилно, щом Той е допуснал толкова грешки. Друг е въпроса, че виждам други неща като стане дума за кой какво е творил. То дори и такива хартийки като психологията и физиката ви го обясняват днес, ама като сте си наумили друго...

моя Лора

Eй на това му се вика "минало пожелателно" глаголно време Да не беше получил, ама на, щеш не щеш, получил си. И сега к'во? Ще се жалваме през цялото време, що така е станало? Все за това ще говорим (под благородния предлог, че напомняме на други неосъзнати, как не е трябвало да получим). И ще искаме да върнем нещата назад. Ами не може. Пък и да може, не е желателно. Това е като да си мечтае човек да се върне пак в бебешка възраст. В крайна сметка към какво се стремим - да се върнем/слеем с Бог, както сме били, в инфантилно състояние (ако мога така да го нарека) или да израстнем до състояние на съТворци? Аз се стремя именно към бебешкото състояние. "Стремя" не е много правилна дума, защото нищо не постигам, ама да го наречем - копнежче. А за израстването и сътворците няма да казвам, щото днес си закусила добре и ще ме шамариш.

Не става бе, мило, колко пъти вече се гърмях, ей ме - само попродупчен. Тя, Ева е найс. Само мойта Ева не трай се.

Донче, бих се радвал да не бях получавал свобода от Бог (личност, демек - отделеност от него, Ева). На теб Бог живот ти е дал, ама отдавна. Всичко друго после ти си си прибавила. (и от живота си отнела) Е, ние за различни богове говорим, но...

Мистиката е в сърцето, но би могла да те насочва в много посоки. (а нашата мистика е повече в слънчевия сплит...) Сърцето, обаче, не е положителния полюс в човешкия организъм, че да отдава мистиката си към цялата система и тя да я следва. Лошото е, че ние си мислим така. Но то е само един приемник, по силата на което мозък, сърце и корем са винаги обединени. Управляващ е корема и присъщата му змийска сила, която е основния аспект на личността. Понеже цялата система и е абсолютно подчинена, то ние можем да се виждаме като много извисени и в сърцето, и в главата (огледалца) и няма друг начин, освен да го правим, защото сме слети с отровата на змийчето си, което общо-взето е наша същност. Сега едни змийчета, които са в други, ще искат да повъзразяват и ще имат полза от това - именно змийчетата... (да видим този пост колко минути ще живее; но няма да е изтрит от таралеж)

Освен всичко друго молитвата е и най-голямото лицемерие. Защото се обръщаме към Отец "Да се свети името ти", а не сме обърнати в постоянство към светлината му. Искаме "Да дойде царството ти", а не сме заслужили рицарското си звание към него. Вещаем "Да бъде волята ти", а дори и тези няколко думички са поникналаи от личната ни воля... Цяла минутка отделяме да се обърнем към (това което мислим за) нашия създател. Добре, че само толкова трае нашето безочие.

Доколкото аз съм разбрал контекста, ти тук си си със свой. Аз съм имал достатъчно пухчовци и нито съм преставал да ги харесвам, нито някога ще престана. По вашите критерии за обич дори е възможно да съм един от най-обичащите животните човеци на планената. Обаче за непосредствена и лична грижа вече не се натискам. Имам си достатъчно други зависимости.

Аз нямам интуиция. И това ме движи.

Официалната наука едва ли се занимава много с чувства, нито има ветеринарна психология. (нещо подобно сигурно ще има де, ама не и башпо отношение на "психе") Именно в езотеричен план животните просто нямат нито сетивност, нито органи, нито потенциал да обичат. Аз смятам, че сте склонни да се бъркате поради тяхната непосредственост, която преекспонира инстинктивните и ниско-астралните им отношения към околния свят. Те лекуват само на етерно ниво (то и хората, дето лекуват уж със светлина, така правят, ама повече си вредят от животните), като за целта се използва чистота именно на тази непосредственост. Но на любовта чистотата е на много по-високо ниво, а етерният обмен е само едно от многобройните следствия.

Красиво... По време на бременността обменът между организмите на майката и плода не е еднопосочен, както се смята. Жената е принудена да придобива някои черти и характеристики на бъдещото си дете, в противен случай то не би могло да оцелее (нужна му е енергийна и информационна среда). Както е известно ембрионът носи наследствеността и на бащата... Това означава, че жената, посредством развиващия се зародиш, придобива и на физическо равнище черти от бащата на бебето. От една страна, посланията, които плодът праща, са под формата на хормоноподобни химически субстанции, но от друга, той буквално "колонизира" майчиния костен мозък чрез предаването на стволови клетки. Произвежданите от тях пък лимфоцити остават цял живот в майката. Съвсем ясно, явно и обосновано - посредством плода, във физически план, майката и бащата мъничко се сливат. Разбира се, това с по-голяма сила важи за енергийно-информационното им взаимодействие, което всъщност е причина за това грубофизично отражение. Базирано на доклад на професор Салваторе Манкузо, изнесен на конгрес, организиран по инициатива на Института по гинекология и акушерство при Римския католически университет във Ватикана през 2000 г.

Защо?

О, лъжеш се. Ако знаеш колко неща възпламеняваш с мисъл...

Е, разучи бе пич. Има толкова много книги по езотерика. малко тъпо звучи да си безсмъртен По добре ще е ако всеки избира сам продължителността на живота си. Един човек на име Васил Манев - физик и математик, смята че скоро човек ще открие начина за постигане на безсмъртие. В сайта е описано Пича не му се чете бе. Ама ти като знаеш и си разучил, точно него ли намери да питаш...