Венцислав_

Аз вчера имах сбъсък с една жена с власт. Тя не спря да ми повтаря, че прави това и онова, защото уважава себе си. Аз добре разбрах, че тя, наистина, никой друг не уважава. Стан, съмнявам се, че вселената има чувство за собствената си значимост. Но ако има - аз съм три. Да кажа ли какво става, ако това чувство изчезне?! Е, хубу де, хубу... няма да подсказвам... Абе... тогава можеш да усетиш значимостта на цялото

Аааа... ти си се пробудила... Ми аз как тогава приказвам насън с теб?! Но трябва да съм по-тих, да не взема да те сепна, че пак да заспиш. Иначе, да ти кажа, понеже виждам, че бягаш от критерии, че самоопределянето е нещо, което единствено бихме могли да изсънуваме. Но ти не се притеснявай, твоят сън е хубав, похърквайки си (за да могат и други да измерват будността ти). Иначе, аз определно умея да съм доволен, но още по-определно не желая да упражнявам СВОЕТО умеене.

Ъъъъ... на това не се ли вика самодоволство? И както мрачните биват затворени за света от тъмнината си, точно така, изразеното тук изглежда като същата капсулованост, но чрез нашата си изкуствена светлинка. Само се чудя аз... И мен ме радвам птиките, прелитащи през сивотата ми усмивки са... Ама доволността ми не се крие в никоя субективна нагласа. Като стара тенекия съм, ръждясала и крива - доволлността се измерва обективно количествено - с напълненост. Понеже абсолютната Пълнота ми е далечко, нещо и доволството ми... Иначе ми е много лесно да си създавам всякакви нагласи, но и така си се усещам достатъчно заплетен в мрежата на собствената измамност, че да нарочно да си покривам с цветни плащове битието. Ми то само това му трябва, както трудно си поема въздух... Не ми е смешно, въпреки, че си е смешно...

То, хубу... Ама точно това се е случило с теб (и мен) преди безброй много животи. И точно в това е проблема, че раковите клетки не могат да се самоизлекуват, те са си чужди. Е, разбира се, няма проблем, когато ние не искаме наистина здрав организъм, а искаме наистина стабилен рак... То ми е смешно, ама, гати, въобще не е смешно.

Самото предсказание трудно ще определя бъдности, но предизивканите от него нагласи... Да, има тенденции, но има и мащабности, някои от които, естествено, няма как да бъдат променени от нас човеченцата. Интересно хрумване е тази тема, въпреки скритите мотиви на откривателя и. Принципно бих могъл много да си поговоря за близките идности, баш близките, щото ще има едно радикално сепване пред по-малко близките... Но вече ме мързи да си вдигам погледа от земята, тъй че - не знам. Виждам си само краката, че и тях ги мързи да поемат нанякъде, ама то има и кой да ги рита...

Общо взето, това не е вярно. Не и с етикет "доказа". Освен това, достиженията, за които говориш, са доста по-старички от колкото ги представяш. Първо, допълнителните измерения бяха въведени поради нуждата от натъкмяване на теорията към експерименталните резултати. Пък и целта им не е била друга, а само да ги геометризира. Второ, дори с тези 10 измерения, ние не можем да говорим за пространството въобще, а за крайно ограничени отрязъчета от него, тъй като някои от допълнителните измерения, които са огънати в самите себе си, се самозатварят в изключително дребни топченца или други изродени формички... Всичко друго е догадки и спекулация, но най-вече безпомощно кокорене. Понеже си отворен за нови идеи, да ти припомня, че примерно теорията на безкрайно натегнатите струни би могла да се натамани (само) както в 10-мерно пространство, така и в 26-мерно. Тъй че, знаеш ли, може и... И да завърша многозначително - то, пространството може да е абсолютно изкривено, ама не е задължително това да не ми позволява да си цапам направо. (тук, ако искаш, може да се замислиш пак за измеренията)

Аз смятам, че човеците имат лична действителност. А лична истина - само Бог. Лична, като родена в Него, но безлична, като излъчващата му жертва, представляваща Творението.

Със сигурност вече е казано, защото няма друга възможност: Истината е неизменното. Но след като ние сме един нескончаем преход, как бихме могли да осезаваме, колкото и ограничено да е, някакъв аспект от Статиката... Вярно, казват, истината била диамант многостранен и всеки можел да види само по една страна от него (пр. в Евангелие на дванадесетте), но пък Хермес и други ни учат, че не можем да видим нещо преди да сме станали като него. Компромисът може да е такъв, че приемайки едничката страна на диаманта, може да опитаме да знаем, че това е само мъничка негова частичка и това някак да ни доближи до известна надазова действителност. Но това пък е само примирение с мъглата, която човешкото същество усърдно е произвеждало в многовековните си лабораторни опити по антиалхимия... Да се пренесем към по-прозаичната дейност на мозъка. Той работи с електрически импулси, което означава, че вследствие дейността му се намагнетизира целият организъм. И според човешките ни критерии за истинка, ако тя пуска тока ни в главата, ние просто съгласуваме цялостната си система с нея. Обаче ако някоя лъжичка пусне своята енергийка, ние, знаейки и действителността, създаваме електрическа съпротива и разлики в зарядите. Естествено, ясно е, че това се отразява на цялостното функциониране на системата (нали за това са и т.нар. детектори на лъжата). Тази мижава картинка е ясна. Но какво ли тогава ще ни казва нейният първообраз, на която тя е далечен (и във време и в дълбочиност) пренос и отражение? Отдалечаването ни от Истината... Човешката система е един резултат на съпротива. Моментната и форма е нищо друго, освен една бариера пред потока, изявяващ Истината. Затова си имаме и цикълчета, кръговрати и преходи. За осъществяването на пълнотата на Божия план е била необходима и свободната воля. Тя е означавала, че едно същество е можело да избере и път в посока, обратна на всемирния поток. Това обаче е означавало, че то само се изолира от него. Затворило е света си в себе си и относително си го е самосъздавало. Относително, защото все пак, така или иначе, никога не е притежавало градивен материал, нито оплодяваща идея. Поради Абсолютната Любов на Твореца му, обаче, те не са му били отнети. Но зрадади общия им произход, и техен, и на човека, граденото пак е било своеобразно отражение на Плана. Само че, именно както бе избрал човекът, с обратна посока. И естествено, вм един твърде ограничен (човешки) мащаб. И Хермес ни споменава (на Асклепий), че поради тази постановка, проекцията, отражението, противоположното движение, се реализират чрез една опорна точка на границата между двата свята. Но Единият е безкраен и следва едно пълно стремление към Великолепието, а другият е затворен и малък, което налага всичките му процеси да извървяват и обратни пътища и да се връщат към своето начало. ... Истината не живее в тази затвореност. Тази, която в нашите представи бихме нарекли Абсолют (о, окаяно човешко същество). Но за който се освободи от себе си (само дето е повечко), може и да има шанс. Предполагам... Надявам се...

Лошото е, че плач и хленч често са смесени. Аз съм смесица от двете, което придава остра твърдост на птисъщата ми аморфност и създава най-грозните форми. Но идеалът ми е чистата сълза.

Ще опитам да бъда по-мек, защото иначе мнението ми ще предизвика крясъци. Но какво да направя, като често вашите мнения крещят безумия у мен... За дарбите на ап. Павел да кажа, че ако така изолирано се изявяват, са продукт именно на медиумизъм и няма нищо духовно в тях. Правилно, медиумът е посредник, с разни същности от огледалната сфера, които имат нужда от нас повече, отколкото ние от тях и създават зависимости и по този начин. За тях е най-лесно да ни убеждават във възвишеността си, понеже непосредствените им астрални възприятия им разкриват освен земните процеси, които са в предизявена форма, така и нашите лични нагласи, очаквания и т.н. Моля ви, да не връщаме примитивния окултизъм на мода, времето на спиритизма беше преди век, а атмосферата сега е доста различна. Едно, че е още по-опасно да се занимава човек с това, друго, че сещаме много по-благотворни влияния и е безумна така да ги пропиляваме. Това наистина е чист окултен примитивизъм. А един медиум не може да се развива, че да контактува с "все поо-висши" същества. Веднъж осъществил контакт, той става обвързан. Да не ви приказвам каква е фината гледка около него... А пробивът, който се извършва в пинеалиса за да се осъществи връзката с огледалната сфера, премахва един своеобразен предпазител около жлезата, чрез което става възможно влизането на всякакви астрални гадинки в "душата" (вече не е ясно какво представлява) му... А после обвързва с тези процеси и всички онези, на които "помага". Знам, че това е начин на изява на човешките инстинкти за самоутвърждаване и инак ние не можем да съществуваме, но заради по-вграденото ни самосъхранение е необходимо много да внимавате с тези неща. Той, ап. Павел, въобще не могъл да разбере как е възможно да си в обсега на интересите. Да не говорим пък за споменаването му в темата въобще. Способностите, за които говори той, не се раздават на разни индивиди от християнската общност, а представляват качества, придобити по пътя на пилигрима, следващ Иисусовия завет. И Иисус е медиатор: "Никой не влиза в Царството, освен чрез мен". Но ако го търсите извън себе си, наистина, това, което можете да станете е медиум. Който иска да ме наказва с думи за моите, да има предвид, че ми беше много противно да пиша по темата, тъй че съм си поел наказанието.

Чудя се аз... коя е тази втора част на мъжа...

Това не е вярно бе, не си. Но пък дано ти прилегне. Малко по-източен си, не северен. Северът, обаче, ще ти даде една част от външното спокойствие, което би те зарадвало, но сам ще видиш, че нещо ще му липсва. Но, в това отношение там вероятно е несравнимо по-добре от тук. Там атмосферата не е толкова наситена с повърхностно-животинския нагон за себеутвърждаване (щот ме няма там бе ), там е малко по-култивиран и лицеприятен (което обаче би могло да го направи и по-коварен).

И аз само на това ще обърна внимание, за да те информирам, че трябва да реверсираш маркировката за да поумериш емоционалността. (за твоя лична консумация, вече няма какво да кажа по сюжета) Иначе, темата е твърде интересна в отношението си към големите и болдвани букви.

Аз сега да ви обясня на двамата, че местоимението е използвано, защото най-отговорен за всичко случващо се наоколо съм аз. Няма как да ви насилвам на вас подобни възприятия, вие си обвинявайте когото искате, в каквото искате. И ако нещо не ми харесват вашите реакции, отношение, поведение, или дори наличие - ми такива съм ви направил. Като се има предвид върховното ми недоволство от света и върховната ми отговорност за състоянието му... Правете си изводи... Каквито са ви удобни. Ако обаче аз на вас съм неудобен... Ясно, че пак ще са удобните изводи, ама... И все пак, аз се признавам за пълен балкански темерут и без езотерични рефлексии, астрална обвързност, солидарност в подсъзнанието и квантово-механични зависимости. Но жената за мен е нещо много по-голямо и ценно от мъжа и ако някога, някак, в заслепението си, съм допуснал унизоподобно отношение, най-бясно съжалявам и моля да бъда извинен. Мъжете сме примитиви и не заслужаваме извинения. Хайде там, чоплете си местоименията...

Да и най-подходящото място за това е подходящата среда там! Затова и правя всичко възможно от есента вече да не живея в България... Затова пораснаха буквите в местоиението от предния ми пост... Ще промениш средата си. Като резултат, със сигурност ще промениш нещо в себе си. Но точно това е начина по който няма да СЕ променим. Преди малко май обидих един колега, в непосредствена връзка с темата, който съвсем между другото е от най-надутите... Понеже докато шофираше използваше всяко външно движение за да напсува нещо, аз му казах, че тъкмо скоро съм видял една тема за българските мъже и наклонностите им... Нито аз смятах нещо да продължа по темата, нито на него му се слушаше, но ме попита: "И какъв беше извода, трябва ли да псуваме или не трябва?" Малко изненадващ въпрос, на който по инерция отговорих: "Зависи". Почуди се: "От какво зависи?". "Ами, какви са му социалните и културните потребности". Не беше спрял да приказва, обаче тук млъкна, както и другите колеги в автомобила, а аз се почувствах едновременно гузен и удовлетворен. Като ще бягаш, Максим, поне благопожелания пращай. Споделям актуалност, отпреди точно час. Никога, обаче, не бих сметнал, че Порталът е подходящ за подобни теми, а напоследък се роят... Ама няма да ходя пак да се мия, мързи ме...

Значи е повече от ясно, приятелю Максим - ние сме балкански темерути и щом това успява да ни подразни, трябва да направим всичко възможно да СЕ променим. Отивам да се измия сега, че съм влязъл в темата.

И тъй като от пясък сме, ще бъдем неизменно слепи. Пустиннатя ни буря само ясна е и друго из душите си не ще усетим. Ще засенчват песъчинките Луната, вдигнати от нашата отделност, която само тук, сред пясъка, призната е, защото времето е винаги разделно. Но ако лъч единствен ме достигне някак и черупката ми претопи с различен огън, ще кажа на звездите да ме чакат, защото още да летя не мога. И без същински опити - все падам, когато само се стремя да вдишам. Но пустинята ми сякаш още млада е и затуй по пясъците думи пиша за ранености, и болки, и тегоби, и за всичко, що из мен протича. Казват, че и нещо друго има в Гоби, но само за умеещите да обичат... Там фокус е на други измерения, но "фокус" е и думичка за трик... Аз сам съм своето спасение и търся своя чужд език - да заговоря на сърцето в скритото и да забравя явната отминалост. Тогава - всички пясъци - през ситото, преди да са съвсем изстинали. Ако нещо в ситото остане, отхвърлено от таз природа, то - значи сме без глас призвани всичко друго да качим на ешафода.

Абе... странна ми е тази фрагментация. Ама, я и аз да се включа в дрънканицата... Какво представлява астралът. Как се формира? Как ни формира? Това са въпроси, които в голяма степен трябва да са ясни на занимаващите се с езотерика. Всяка наша мисъл, желание, действие, точно както се отпечатват в личното ни магнитно поле, така оставят и белезите си в земния астрал. Това е толкова естествено. Малко по-насочените, концентрирани и умишлени подобни въздействия, които поради тези си харектеристики по-динамично нагнетяват астрала и се изявяват в етерен или материален вид, е прието да бъдат наричани магии. Но първо, самите ние, съвсем без да искаме, често придаваме на личната си астрална динамика подобни измерения. Второ, липсата на такава зареденост в ежедневната ни психична дейност въобще не омаловажава астралните остатъци след нас. Прави ги само малко по-латентни, а чрез това и по-опасни в някои отношения. Аз знам, че като малък именно това беше мотивът ми да се занимавам с окултизъм - манипулацията на материята (било и астрална). Но сега знам, че това е една от възможно най-тежките присъди, които може една човешка душа да си спечели и чрез тях да остане завинаги окована в земността си. Затова, не само заради себе си, а заради всичко, е нужно да бъдете малко по-отговорни към психическия си живот и да знаете, че онова, което обичаме да наричаме магия, бива разпръсквано от нас във всеки един миг, просто в различни дози. А иначе, независимо какво можем да причиним на друг, основните последствия винаги си отсават за нас, били те и непроследими за тесните ни (във всички посоки) очички.

Аз съм постигнал невъобразими върхове в умението да бъде недоволен. Само желание пък ми е нужно за да бъда доволен. Би станало изключително лесно - една мъничка смяна на психологическата ми позиция в света. Обаче много скучно става така бе, да съм в една партия с управляващите. И интересно е как именно тези, дето прокламират себе си като доволни от себеусещането си, най обичат и да се хвалят, че не се оставят на течението. Затуй сякаш ми е по-хармонично така - дребнаво-вкиснато-ококорено-недоволен, отколкото себелицемерен. Глей ся, простотия, то излезе, че съм доволен. Някай да ми подаде камшик...

Добре, но за някой именно ти може да си онова, което му се случва. За повечето си част от нещата... И променяш. Като част от всепроцеса пък, ти си основната причина светът да изглежда така и всеки един волеви акт в него да поема именно в тази посока. (сега те соча с пръст, ама мога и друг посоча) То, поради тази причина трябва да искам да ти строша главата, ама да останем засега на предходната съдържимост. Иначе, да не искаш да променяш нищо (одушевено, щото другите нещица малко по-трудно се променят), от определена гледна точка си е и затвореност, изолираност (или желание за). Да искаш пък е надменност. Виждаш ли, какъв свят си сътворила, да му се не види... И на основния въпрос - разбира се, че е нужно да правим нещо, за да променяме другите. Предимно - да бъдем себе си. Щото иначе друго ще променяме. и бля-бля-бля и т.н. и се извинявам на всички, дето са прочели този пост, че съм ги променил щото психо-акумулаторът вече включва и полъх от неговото съдържание, което няма как да е същото, като без... бе, Хераклитова работа и др.

Дух е о~съ~знатост. Разбира се, че Той го прави осъзнато, не би могъл инак. При него няма различие в "мисъл" и "воля". Но ние, които сме материалните фрагменчета, сме достатъчно неосъзнати. А една изява в материята се осъществява чрез отражение в нея на духа. С неосъзнатостта ни се измерва разстоянието от контактната повърхност помежу им.

Орли, магията е в научно-обяснимото и то от доста време вече... Заместваш "астрал" с "квантово поле" и си готов.

Познавам себе си като се ударя и ме заболи.

Па, подкрепям и Ани, и Мона, но за да си обективизирам подрепата трябва да се обяснявам, а ме мързи. Когато спреш да храниш с вярата си един нейн продукт (защото ти не можеш да докоснеш обект, а само отражението ме в своето дихателно поле), разбира се, няма как той да продължи своето съществуване. И да кажа, връзката на човека с Бог я няма. И понеже е ясно, че цялото представлява един пълен процес и всичко в него е океан от взаимовръзки, то вероятно едно от двете - човек и Бог, ще трябва да го няма. Обаче, по отношение на връзката, дето може и да я няма, трябва да се каже, че ако едното го няма, то абсолютно задължително, съвсем закономерно, го няма и другото... Бърборя си...

е по-близко на това, дето аз се опитвах да ти кажа и с което ти определено не беше съгласен, ама карай, щом си се припознал за негово бебе - дерзай; то и по новините казват, че голяма далавера има в припознаването на бебета... Явно Кристиян всички го разбират, макар по своему. Аз виждам в този цитат кое те е накарало да мислиш, че подкрепя теб, но няма да го изявявам, че да си седя със заблудата, че разбирам Кристиян без да ми я отнемаш.