Венцислав_

Когато Сведенберг говори за дрехи, има предвид по-плътните етерно-астрални обвивки, тоест - тела.

Една година пак се търкулú в торбата на бездънната история... Преди да си отиде ни дари и новичка, с едно число нагоре. Макар да е година като всяка, макар да е условно очертание, нека бъде тази, дето чакаме, с благородно и притихнало внимание - да донесе в сърцата ни основа за градеж на скъпоценен храм... Любов и мир да греят там, които да ни сътворят отново...

Отговорът ми е „да“, но сериозно ще настоявам генетичния баща на детето да се откаже писмено от претенции за бащинство и ще му издействам забрана да се вижда с детето. В противен случай рискувам детето да изпадне в доста тежка ситуация. Всичко това обаче е валидно само при условие, че с приятелката ми успеем да запазим хармонични взаимоотношения след изневярата й, а това все пак не зависи само от мене, и вземем твърдо решение да не допускаме повторно да се стига до такива ситуации. По принцип в случая няма никакъв проблем свързан с детето, а с нея и с мене. Нямах никакво намерение да се включвам в тази тема, но тук много се впечатлих... Ти кого точно ще отглеждаш - детето, или своето его? Тя, ако ви е хармонична връзката (да оставим настрана, че не си представям как може тогава да ти изневерят), ако ще и сто бащи да има детето, няма да има проблеми с приемането на факта. Ситуацията, вярно, е много тъпа, но твоят отговор не беше "да". И понеже се озовах в темата, е добре да кажа и по нея няколко думи, ама не знам какво. Много съм аут. Значи... Че сме в матриархат е почти ясно, а съвсем - че ще се задълбочава. Това говори за липсата на всякаква хармоничност между мъжа и жената, които само заедно обхващат пълния спектър от потенциални качества на един биполярен организъм (какъвто си ни е целият свят, освен семейство, общество и т.н.). Навремето определител на доминацията е била грубата сила, сега и нататък - на рафинираността. После махалото пак ще се връща обратно, ама на малко по-висока октава и тъй, до безкрай. Няма връзка между мъжа и жената! Какво ще рече - мъжът да е мъж - все по-твърд в непълнотата си ли? Всяко негово "добро" качество върви със своята сянка. Неговата стабилност се изявява и в примитивната твърдост. Изявява се аспектът, според това - коя част на егото му е засегната. И много ясно, че мъжът няма да е моногамен. Нали трябва да разпръсква семена. Трябва, защото я няма и необходимата почва, върху които да израстнат. Но по-добре от полигамен (с ударение на Е) е да си нулогамен, за да се научиш да бъдеш Човек. (че мъж звучи глуповато) Хубава е английската дума за мъж - Man - означава и човек, но основното е, че идва от Манас - мислителя. Та този става онзи, като се научи да мисли. Дано и жената се научи да чувства. Поклон пред жените!

Искам пак да натякна последното изречение от последния си пост, но изключвам този цитат, който си е езотеричен факт.

Да не бъркаш с "Тризомия 21" което означава Синдром на Даун! Да ти кажа честно - няма никаква разлика. Що се отнася до новата раса в контекста на тази тема... Деца на новата раса са онези, дето са се пенсионирали от старата. Понеже робуваме на думи и на собствената си плоскост, то си мислим, че трябва да се появяват някакви хорица, дето се различават по нещо си явничко от останалите. Обаче да напомня, че обсъждаме раси, които обикновено се очертават като "коренни". Това означава, че се променят въобще условията ни на съществуване и всички сме принудени да се съобразим с това и извършим определени промени в себе си. Всичко останало по темата е безполезна глупост.

Понеже наскоро стана въпрос на друго място за връзката между дракона и еднорога, ще си позволя да копна тук някои неща, които съм писал там... За мен отношението между тези символи е като това, между Йоан и Иисус. "Между родените от жена няма по-голям от Йоан." Драконът олицетворява мощта и силата на диалектично постижимото. "Но и най-малкият в небесното царство е по-голям от него." В митологията често драконът е представян като най-големия поробител, който трябва да бъде победен от героя. Драконът олицетворява предимно мъжкия принцип, но когато са изобразени два дракона, единия от които с крила - тогава крилатият е женския аспект. Еднорогът обхваща в себе си и двата аспекта. Той също е сивол на силата, но на Божествената сила. А нейна задължителна основа е непорочността. Казано е, че всеки, който опитва да улови еднорог, само се оплита все повече в стремежите и желанията си, но се отдалечава от целта. А в същото време приказното животно само полага главата си в девическия скут. Помоему връзката между дракона и еднорога не е еволюционна. Когато победим нашия дракон, в лицето на собствената значимост, може би ще срещнем еднорога. Интересно е, че китайските еднорози са с глави на дракон... Творението, което ние познаваме, не е дело на Първоизвора, а на отделилите се от него деца. Луцифер, който е поискал свое собствено съвършенство, е централно ядро на нашия свят. Всички относителности и форми, за които сега говорим, са затворени в нашата диалектика, но ние опитваме да проправим път извън нея. Именно онова, което е извън нея, понякога наричаме съвършенство. На първото съвършенство е символ именно драконът, на второто - еднорогът. Според мен женските аспекти на дракона и еднорога символизират още нещо, много конкретно и важно - първия и втория змийски огън. Говоря за изявяващите аспекти и то вече оплодени, сега ще разберете защо... Добре знаем как Кундалини тръгва нагоре през чакрите по един култивационен път на развитие на човешката личност, като и предоставя по този начин нови рафинирани възможности, чрез които заздравява връзката с висшия аз. Това е една много добре развита и позната в източните практики система, в която драконът, явно оплоден от ядрата на низките страсти около плексус сакралис, следва естествената си линия на самоутвърждаване в окултните стремежи на личността. Следва светлинното раждане в огледалната сфера, в което човек се отваря за фините области на нашето паднало жизнено поле (но в съзнанието си ги възприема като божествени йерархии и селения). А какво е еднорогът? Когато вибрацията на сърдечния атом, чрез новоизлъчения тимусен хормон се приеме и отрази от главата, като се запали четвъртият светилник, Гностичният импулс се спуска надолу по дясното, мъжко, творческо влакно на нервус симпатикус. Когато достигне до плексус сакралис се новоизгражда една връзка с лявото, женско, плодоносно влакно. Тук нагоре по него вече тръгва Новият змийски огън, Еднорогът, чийто рог е символ първо на запаления четвърти светилник, а после и на етерния мост между двете влакна (Пингала и Ида, Анания и Сапфира). Следва процесът на светлинното раждане в Първоначалното жизнено поле, тъй като чакрите, които обръщат и посоката си на въртене, когато биват докоснати с рога на блаженството, стават възприечиви за Четирите свещени храни (нататък и повече), за етерите на Логоса.

Аз мисля, че друго е страшното. Страшно е непознатото, нали... Мен може да ме е страх сега от хемодиализата, но ако съм на хемодиализа ще ме е страх от други неща. Парадоксът е, че всички тези, изброените, както и много други, сме си ги предизвикали, та дори и усърдно изградили - сами. Ние, така или иначе, пребиваваме в тях. А страшното тук, може би, е липсата на осъзната отговорност, която автоматично означава и липса на възможност за лечение. Това са само симптоми, чиито причини наистина са страшни. И по силата на логиката, тъй като истинските причинители на всеобщата патология са ни неизвестни (на някои - съвсем, на други - почти), то те биха били най-страшните... А продължаваме да си пребиваваме в тях и дори да ги подхранваме.

Мона, детенцето май наистина обича птичката в ръцете му, но тя в момента умира от страх. А би ли дала пример за "реални проблеми"?! Проблемът не се ли диагностицира като такъв от психиката? И после, ако е нейн товар, с какво се измерва реалността му?

...меко казано.

Ако можех да благодарявам, нямаше да се сещам да говоря. А на думи, не знам за какво друго бих могъл да благодаря, освен за Неговите Милост и Възможности, които аз не умея да използвам.

В усилията си да намерим точните думи, изгубваме точните (чистите) чувства.

Не. Не в тъгата си... Виж, аз я разграничих от болката... Болката създава остриета, а тъгата изглажда. Тъгата е цъфтеж, а вехненето е болка. Цветята са тъга. Някой ще се противи с твърдение, че са радост, но... (всъщност, истинската чиста радост съдържа в себе си тъга) Те са чисти, красиви, нежни, дори усмихнати... но тъжни. И не познават болката, освен като не ги откъсваме. Но дори тогава не ги боли заради скършеното им телце, а предимно заради човешката агресия. Заради нея, всъщност, ние не познаваме тъгата.

Ако нейде сте видяли нещо, каквото и да е то, истински чисто... то в него вече не е останало и зрънце тъга, но именно тя е онази, която го е изчистила. Казват, че най-чистите капчици са онези, които са изплакани от очите. И вероятно е така. А ние чрез тях изхвърляме чистотата си, за да придобиваме твърдост. Тогава познаваме само болката, но не и тъгата - както всички останали животни. Ако познаем тъгата обаче, а болката изхвърлим вън, с нейната твърдост, тогава в нас ще остане чистотата. И когато се случи да потече сълзичка от очите ни, то ще е за да попие чистота и около нас...

Всъщност, евангелисткия превод не е лош ( в сравнение с другите налични). Основателно е усещането ти за липса, но едва ли би се заличило чрез някое от останалите издания, които не се различават чак толкова едно от друго. Все са преводи от гръцкия вариант, но и той е превод, че и не само... Но явно трябва да има наличен и нов превод: http://www.pravoslavieto.com/bible/docs/pr...o_delo_v_bg.htm А ето нещо от уикито:

Според календара на маите (дългият календар, съчетание между двата основни - ритуален Цолкин, основан на циклите на плеядите и слънчев - Хааб) през 2012 просто завършва един "Велик Цикъл", за да започне друг. Великият цикъл е период от 1 872 000 дни, състоящ се от 13 "бактун" (по 144 000 дни), които са съставени от по 20 "катун" (по 7200 дни), а те - от по 20 "тун" (по 360 дни). Той е започнал през Август 3114 г. с едно своеобразно заселване. Новият ще започне след три години със същото. А старият ще завърши с окончателната подготовка на условията. 2012 г. не е последната, спомената с предначертания в този календар, тъй като според него през Октомври 4772 г. ще настъпи "Кралската годишнина".

Когато Бог ти се моли на теб, може и така да е. Основен тон в молитвата е "аз искам", както и повод, и причина. Божието "аз" обхваща всичко. Никое друго не го прави. Приказвам глупости сега де, ама уж за да се разберем. Нали като се молиш енергетизираш някоя конкретна виртуална област, която набирайки плътност се и материализира. Като искаш, прави го, щом искаш да се самовнедряваш в материята, ама не намесвай бог, че поне да не създаваш и храниш астрални (психични) пиявици.

Само дето нашето лично електромагнитно излъчване по време на молитва и психическата ни отправност, която по физически път носи сама резултатите си, няма нищо общо с божията намеса. Щото се получава така, че бог се явява най-големия утвърдител на егоизма ни и той е този, който ни привързва още повече към материята. Тъй де, всеки си е с неговия бог, ама...

">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Начи... лошо, лошо... И тая ли ще зачева от себе си... Все се надявах да бъде оплодена от дух, ама... И предлагам, щом е тъй, за да не изпадаме в заблуди, да казваме вече - душото.

Гледаме на жените като на жени, а... Виж ся, включих се щото ми беше забавно и вярно - тонът ми е шеговит, но не съм казал нищо подвеждащо. Не съм казал, че се ограничавам само до женски компании. Напротив, доста рядко ми се случва и сигурно затова се чувствам добре така. Е, има си и съвсем други обяснения - рационални, логични, психологически - дето казват, че това е повече от естествено. Жените не могат да ни отнемат ролята на примитив. Ето, затова пък, не ми се нравят много мъжките компании. Общо взето в голяма степен ги избягвам, като дори съм си навличал големи проблеми в тази връзка. Когато има и мъже, и жени, мъжете се правят на такива, каквито не са, но средата е много по-поносима. В алхимията женския принцип се нарича понякога обуздаващ - явно се проявява на всички нива. Не знам защо така се впечатли от моето мнение - не е от значимите по темата (не, че има такива, ама...). А, да... и за робството пита. Ми, най му е лесно на безволевия човек. Особено ако има и кой да го управлява, щото иначе само ще умре от мързел. Трудно е да бъдещ безволев, но ако си роб е по-лесно. Друг е въпроса, че ние всички сме роби в достатъчна степен на някои неявни въздействия, ама... То именно затова, лесно ще е да бъдеш роб на други, а така ще се освободиш с изискан финт и изплезване от предишните си господари, дето поддържат властта си именно по силата на волята... Ако искаш продължи да разискваш, но не ми задавай въпроси - не ми се пише много, а и да прочета нещо си е случайност (доколкото...).

Що бе, мен най ми е добре само сред жени. Имам един много голям проблем обаче. Доволно ще ми е, ако оплодяването се обезмъжи, ама понеже повече ми е гадна бирата, ще шантажирам процеса. Пък ако станем роби ще ми е най-ларшшшш. Това е нещо като мечтано състояние. Щеше да е зле, ако владелецът е примитив, но понеже, колкото и да искат да са еманципирани, жените нямат възможност да ни отнемат тази роля, то всичко е ОК...

Хармонията и равновесието са ирационалности. Това са качества, с които може да се охарактеризира само тоталното небитие. Оттам нататък – всяко начало, всеки зародиш, представлява едно уплътняване, ядрен конденз, който формира определена локалност. Така, след нарушаване на асболютната хомогенност в нищото, вече съществуват разнородностите, които причиняват зараждането на всеобщото движение. Следва, че самото негово наличие е най-голямо доказателство и явност на липсата на равновесие, тъй като е причинено и изявител на различни потенциали. Тогава – хармония и равновесие не съществуват.

Абе, другия път като срещнете някой с отрицателни вибрации извикайте някой физик с оборудване, да направи лабораторно изследване, че не просто ще има "бум", ами направо ще потънат всички естествознателни науки... Стан, добре познавам усещането в слънчевия сплит, за което говориш. То индикира някои от най-големите напрежения в егото. Когато вкараш достатъчно емоционално напрежение в астралното тяло, то един вид се стяга, дори е възможно да се поизмести, а там е центърът му на свързване с физическото, та се усеща едно неприятно напрежение. Е, който иска нека нарича това преживяване "духовно", ама няма да казвам какво постига така... Иначе, да, дължи се на чувствителността на личността, която е покултивирала себе си.

Аз мисля да инжектирам и допълнително спекулативна драматичност тук... Независимо от разнородните импликации на очакващите ни около-2012-тни събития, базирани на астрологични тълкувания за водолейските въздействия и внедряване на моментните ни ограничености в завета на майския календар, и едното, и другото, най-простичко си ни казват, че ще следва не друго, а своеобразно разделение на хората на две жизнени равнища. Няма конкретика и никой не може твърдо да предидентифицира аспектите им, но не са толкова далеч от ума възможностите, понеже елементи на това разделение вече се наблюдават. А кръстовището, което наближаваме, е Т-образно, което ще рече, че продължаване по рационална инерция май не се предвижда. На земята и на населяващите я пълчища им предстои голяма крачка и промяна на посоките. Част, ще тръгнат надясно-нагоре, ако успеят да преглътнат себеутвърждението си, та да може да бъдат привлечени от онази светлина, която никога не е успявала да ги пробие (особено ако са тръгнали да развиват "душевни качества"). Другата част ще поемат наляво-надолу... за да чете някой след време същата статия...