Венцислав_

Истината нито може да бъде носена, нито да пълни каквото и да е. Тя е неизменността в битието, която оплодява тъканта му, за да започне зараждането на първичните форми. Няма никакво отношение между Нея и човека, който е една крайна форма, тоест конкретна и определена (макар и относително изменчива) твърдост. Една система би могла да встъпи в Истината само ако отстъпи от себе си. Тъй като тя представлява една изолирана затвореност, встъпването в Истината в същността си е отваряне, което обаче не се постига чрез побиращите се в самата нея посоки, а чрез отказването от всички тях, което е логично. А отварянето не създава взаимодействие от рода на споменатото "носене" или "пълнене", а е просто една тотална присъственост в същината на Всемира. Това е Истината и ние не знаем нищо за Нея, нито някога ще узнаем. Въпреки това Тя ни докосва, в моментите ни на действително смирение, когато единствено отваряме половин ушенце към най-съкровения гласец у себе си. Изречем ли тук "истина", веднага губим тази плодоносна тишина, която в посланията на ап. Павел е наречена "Вяра". Едно друго име за вездесъщото "тук и сега", което е единствената почва, с която разполагаме - за да предоставим на Сина, да оплоди с Надежда, от която да разцъфне Любовта.

Който обича да гледа стъклата в стаята с огледала си задва въпроси за многото Исусовци.

Аз мисля, че онова, за което вие питате, няма толкова връзка с физичните постановки за "умрялата" материя. Преди няколко години мислих да си създавам собствена координатна система, в която петото измерения щеше да бъде дълбочина, но не пространствено линейна, а психично-съдържателна, която би трябвало допълнително да се обвърже и със степен на проявеност, логично обратнопропорционална на степента на всепотенциалност, от която започва всичко...

Аз не съм казал такова нещо и дори бих противоречил. Именно, че не се молим на една същност, а само на различни изяви. Молим се на форма и повърхност. А от т.нар. молене няма никакъв смисъл, ако познаваме същността, което означава не друго, а че сме я допуснали в себе си. Тогава няма молене на нещо си, а дело (естетсвено, предимно вътрешно). Вендор, позволявам си да изразя съмнение, че източникът ти за онези още 1800 години на обхождане от Водолея, е малко неправилен. Въпросът е леснопроверим - виж на кой градус в Риби изгрява слънцето в точката на пролетното равноденствие, която определя принадлежността към прецесионните месеци. Остават още няколко градусчета - не повече от няколкостотин години.

Гърците са наричали хиперборейци просто северните народи. Хипер - над Борей - Северния вятър Много е вероятно да са наричали така келтите. А всичко за имената и пиедесталите е просто нечия си теория, търсеща популлярност чрез провокация. Не казвам, че е напълно измислена, но е тази част от възможните значения, която конкретно вълнува разпространителя и. За едни пиедесталът е едно, за други - друго. Никой не е казвал, че системата на християнството е новосътворена. Това, което е значимо е сътворяването на първоначалната християнска църква. Почти всички митове в християнството са заимствени от тези за зороастрийския Митра, а Заратустра е строил върху познатите основи на Херметизма. Това не са различни нишки на някакви си мистични изблици, а едно общо дело, в което обаче се редуват периоди на жътва и подготовка, като в определени етапи е необходимо душите на човеците да бъдат революционно разбутвани чрез адаптирани за времето конкретни проявления.

Спор ли? Че защо трябва да си противоречат тези твърдения? Ато пак онова, за което ти каза, че не ти трябва: Исус винаги е бил борещ се, само оръжията му може да са били различни.

Щом те интересува личността, мога да ти кажа, че е била на 32 години (в по-голямата част от живота си).

Защо тогава питаш за предходния, след като преди това е имало още 31 слизания. Първият все е бил той обаче. И не е задължително всички да са били в личности, както ги възприемаме сега.

Не са правилно интерпретирани езотеричните свидетелства. Тогава сме навлезли във влиянието на Водолея, което постепенно се разраства. Иначе към фиксираното прекрачване на условния праг още не сме пристъпили.

Именно в езотеричното християнство връзката Моисей - Иисус бива подновена в Йоан - Иисус. Този Иисус е един и същ, спасителят, който в различните периоди се изявява по различен начин, според условията, ако го приемем като принцип. Мога да бъда и доста по-подробен, но си мисля, че който го интересува ще изследва въпроса.

Само ще вметна, че в ислямската философия нивата на съществуване са обърнати надолу. Там петото ниво е формата, а шестото материята. Свързва се също със зараждането на дуалностите. Иначе най-принципно в езотеричната литература за пето ниво на съществуване се приема менталния свят, но не разбирам защо, след като той е част от нашия и е само малко по-безплътен поради нивото на вибрация. Това няма много общо с измеренията. Във физиката петото измерение се свързва с усукването на пространството (усукване на Ричи) или Римановата кривина, които пак не покриват съвсем Айнщайновата сгъстеност, обясняваща гравитацията. А в онтологията има теории за ниво на битийност, скала на същестуването, където някои неща са по-реални от други. Има три основни групи (хипономна, автономна и хиперномна), всяка разделена на четири нива. Всяко ниво представлява нещо като потенция на съществуването в по-голяма степен от предходното. Петото ниво на съществуване се свърза със самообновяване на целостта, за сметка на потенциали от околната среда. Следващото примерно е свързано с репродукцията.

Иисус Навин, който извежда народа израилев в обетованата земя, тъй като Моисей е спосбен да ги доведе само до пустинята, където са нужни 40 години пречистване. Това ознаменува прехода от телеца (златния телец, който Моисей вижда, след като слиза от планината) към овена - подготовка на жертвата (жертвения агнец), която да навлезе в любовта (рибите), приготвена за изливане от Водолея. И сега по скоро би трябвало да се питаме за новия Иисус, на Водолея.

Стан, Единствената възможност да се отласнем напред е, разбира се, ако стъпим здраво върху реалността. Споделеното от теб показва, че няма начин да достигнем до нея, защото се идентифицираме с това, което искаме да бъдем или някак сме си втълпили, че трябва. Говориш за стремежи, произлизащи от страхът ни да разберем това, което е. Не можем да достигнем до същината на това, което е, защото искаме то да е друго. Е, съвсем сигурно е, че няма как да променим нещо, което не познаваме и още повече, отказваме да приемем реалността му. Говорим за себепознание уж, а го отричаме и заменяме със себеразрастване. Не съществува такова нещо като преодоляване на ограниченията, защото няма как препятствията сами себе си да прескачат. Но съществува възможността за разтварянето им, тъй като те отпадат сами след пълното им опознаване и приемане. Чак след това вече можем да говорим за потенциали и възможности, когато липсва азовия стремеж да ги управлява. Разбира се, че те са неограничени, сами по себе си и нека спрем да ги ограничаваме със себе си, не позволявайки на Бог да действа чрез нас свободно. Ако ме има мен, който си мисля, че съм проводник на Божията воля, значи със сигурност нея я няма тук, защото тя се разлива като безкрайна мекота в Абсолюта и разтваря всички останали центрове на твърдост и идентификация, които не са толкова упорити като нашите азове.

“Какъв е смисълът на живота?” Няма по-лесен въпрос. Защото отговорът съществува сам по себе си и е неизменно присъстващ в нас, много преди да опитаме да го намерим. Точно тук обаче вече сме го изгубили, защото следващата присъстваща в нас неизменност, но вече в много по-друг пласт е, че трябва да го постигнем. Да го открием, измислим, почувстваме или каквото и да е друго, но все свързано с някакво осъществяване, посредством което да го прибавим отвън към себе си. А сега вече е грешка да кажа дори, че няма по-труден въпрос. По-правилно ще е само да констатирам момента на смъртта му – някъде там, още в самото начало на всяка проява, която иначе бихме приели за точно негова, на живота, а същевременно отдалечила ни от неговата вездесъщност. Но хайде да се върна. Да речем, в някакъв много погрешен момент съм оставил всичко, което смятам за живот и стремежите си да го доразпаля в себе си. Изведнъж припуква пламъче от същината на началото, което пак припомня, че няма по-лесен въпрос. Какъв е смисълът на живота? Да е. Да бъде. Смисълът е самото му съществуване. Защото той, за разлика от нас, не може да се отъждествява със своите прояви, а всяка една от тях е вече подарена безвъзмездно на някоя форма, като мен например. А аз, разбира се, съм откъснал още в този момент цветето от лехичката и съм го напъхал под стъкления похлупак на себето. Не за друго, а за да го изследвам. Да търся и “откривам” какъв е смисъла на живота...

Ускорението е и уплътнение. В земен план всички процеси са ускорени, поради уплътняването на астрала. Толкова много сме го населили с форми и толкова серизоно сме ги заредили, че всички допълнителни потенциали водят до материализация. Съвсем естествено децата формират по-бързо фините си тела, защото използват строителните материали на притискащия ги астрал и по същата причина сетивата на някои от тях са отворени донякъде за него. Но знам какво е общото на това с духовността - нищо. Иначе, ясно е, че това е свързано с обективното ускорение в ъгловото движение на земята спрямо центъра на галактиката, по отншение на който след две години и малко ще преминем през пиковата си скорост, като същевременно, поради положението на слънцето, земята и центъра на Млечния път, предполагам, че ще се образува нещо като енергиен фокус, поне за определено време и ще бъдем принудени да изпитаме и някои въздействия, за които системите ние още не сме съвсем подготвени. Всичко това ще се случи поради липсата на духовно движение въобще, но евентуално, в немалка група от хората, които въпреки сътресенията в системите си усетят общия поток, ще даде началото на т.нар. духовна революция. Разбира се, от нас зависи.

Почерпен ли съм? На две бутилки... И през мен май се проявяват разни елементалчета, тип "Пако Рабан". Хайде, всичко друго по тази тема сега ще спестя, че имам достатъчно собствени рамки, не ми трябва да се напъхвам във вашите. Стан, не знам дали ти е ясно, но сигурно четем или сме чели еднакви или подобни книги. Вярно е, че от доста време вече не чета толкова много, колкото преди, някак не виждам смисъл. Но искам теб да попитам... Ти наблюдаваш ли се? Аз много добре знам какво пише по книгите, но знам, че човек и съществуването му не са нечия чужда форма. А ти, себе си, наблюдаваш ли се истински? Да проследяваш поводите и причините на действията си, да проникваш колкото е възможно по-дълбоко, но не проектирайки някакви доктрини, а просто с чист поглед? Ясно ми е какво ще пожелаеш да отговориш, но без особено много да се замислиш и без да разбереш добре какво точно те питам и какво точно съм написал (както друг път). И все пак, аз питам, но не толкова за да получа отговор за себе си, а за да раздвижа въпроса у теб. И тъй, какво виждаш? Но остави заученото наизуст, а просто гледай... И ела после да определяш доктрини. Кажи ми честно, това дали можеш наистина да си го представиш. Значи, въпросът е ясен. Говорим за потенциал - сомнамбул. Потенциалът, изведен на повърхността вече не е потенциал по две основни причини, но слети. Самата повърхност, естествено... Външното е форма. А изявата е втвърдяване на една възможност, потискаща всички останали непроявени възможности. Това е умъртвяване на потенциал. Същността определено служи за друго. Нека гледаме... Това е усилен труд, уважителен. Да трупаш, анализираш, синтезиращ, избираш и подчиняваш на избраните възгледи. Нека не мислим, че всички правят това. Както и да жонглираме с нечии възгледи, най-сигурния резултат (а и причина) от това е само, че явно ние нямаме способност да виждаме. Ясно е, че ще си изберем посоките, които ни обещават порасване. Но макар и безумно егоцентични, нека гледаме... Да помнят фрази умеят най вече онези, с трупането на възгледите. Да разбират могат само онези, които нямат възгледи. Като изключим настрана отношението ти към онова, което не успяваш да разбереш... Нека гледаме... Така казват, нали? И аз съм ги чел. Но кой какво е разбрал... За всичко обектинво съществуващо ли говорим? Онова, което щеше да съществува, ако ни нямаше нас, които да му забодем въпросното "съществуване". Размислям се и се сещам, че има едно такова нещо, което е Бог - Отец и убедено заявявам, че нито е бил, нито ще бъде човек, в обективния план, от който изходихме. А субективно как стоят нещата? Всичко съществуващо е човек, разбира се, поради простата причина, че е негово отражение. И аз много пъти обяснявах как се раждат формите в този природен порядък (на формите), ама... За жалост, това е нещо, което с думи може да бъде изразено много малометражно, сравнително и изобразено в ограничен ъгъл. Нито може да се научи. Може само да се види. Нека гледаме...

Ние не сме в състояние да възприемаме каквото и да е в момента и това е един от основните човешки проблеми. Ние само проектираме, пренасяме и пречупваме всичко през миналото си, с което се идентифицираме. А Висшият Аз, повярвай, има огромно минало и прави съвсем същото нещо, само в непредставими за нас мащаби. Всъщност, и как би могло да бъде иначе, нисшия аз си е само проекция в една по-плитка действителност на Висшия. След като Висшия Аз бил божественото, просто е абсолютно неасимилаемо как това божествено решава да си създава нисши азове, че да му събират опитности и да му пречат да осъзнава самото себе си. На всичкото отгоре, това божествено до голяма степен е без реален избор, защото той се определя от електромагнитните му фокуси, които са именно резултат на миналото му. Вярно бог е. Ама на този свят, който е един авариен порядък за една група объркали пътя... Администраторска бележка: Светогледа изразен в това мнение е почерпен от розенкройцеската космогония (по холандска линия). Моля винаги посочвайте източника.

Господа, много ми е безинтересно да споря с вас, отдавна. Просто съвсем различни неща ни движат. Смисъл никъде не съм променял, а формата няма как да не бъде променена, поради простата причина, че изосновно преводът е адаптация на форма. Аз цитирах Блаватска, направих бърз превод и както сте полузабелязали, дадох линк към текста, който използвах като източник, точно за да види някой, който се интересува какво пише. За да се адаптират добре подобни текстове, са нужни както добри познания по английски (които аз много нямам), така и превъзходни по български и разбира се, по темата и терминологията на самия текст. Например, за да се разбере какво точно отношение може да има колесницата на Джаганната към хората, най-малкото трябва да се знае какво представлява. Даже съм учуден, че в буквалния си превод Бо използва тази дума, понеже на английски е просто "car". Допускам, че ако не бе го видял вече веднъж преведено, щеше да реши, че трябва да е нещо друго. И не, че е кой знае какво, но аз имам все някакъв опит в превеждане на езотерични статии от английски на български за специализирано списание и продължавам да се занимавам с това. Признах, че смисълът и формата на последното просто изречение при мен не са съвсем точни (макар, че за смисъла определно можем да поспорим), а вие на какво точно искате да ни научите? И точно тук е мястото да си поговорим за Луцифер, който в голяма степен е Висшия Аз. Но коментирайте си го сами, че във вашата компания определено не ми се престоява (говоря специално за вас двамата, а не за съфорумците въобще). Аман от глупости.

Наистина е голяма разликата. Не бих те ползвал да превеждаш в никакъв случай подобни статии. На мен ми е ясно как звучи буквално преведено, но ми е по-ясно, че не така ще бъде по-добре възприето от български читател. Иначе, за последното просто изречение на цитата се съгласявам, че звученето би следвало да е някъде между предложеното от теб и предложеното от мен, но трябва добре да се помисли, преди да се постне. Списание "Луцифер", официално издание на Теософското общество, е било кръстено от Елена така само за да дразни църковните и противниците. По-важно за това списание, че главен редактор и основен публикуващ в него е бил Джорд Мийд, личен асистент на Блаватска още в младежка възраст, за когото тя заявява, че е единствения истински теософ сред членовете на обществото. Аз бих се съгласил...

Понеже има доста любители на Блаватска тук: от статията и "Религия ли е теософията": Статията

Взаимоотношения ли... Щом човекът би могъл да се дефинира като определен фокус на вливане и излъчване на отношения, тогава взаимността би могла да се изрази само в солидарността, но разделна солидарност, по отношение на тази изолираност. Индивид - означава разделност; личност - означава затвореност; идентификация – означава сепариране... Какво тогава би могла да означава взаимността, когато говорим за онези „неща”, натоварени с бремето на собствено съзнание (може би трябва да вмъкна, че на животните, особено някои, не би било грешка да припишем съзнание, но то в голяма степен е с елементи на колективност). Човешката система, сама по себе си, представлява една локална доминация и целият жизнен път на индивида е подвластен на стремежите му да доминира. Ялвението „общуване” се свежда само и единствено до преследване на личните интереси, а терминът е загубил смисъла си, защото никога между две човешки същества няма нищо общо. Това, което моментните условия и липсата на по-подходящи думи понякога ни заставят да наречем общо, винаги озачава само относителни близости във външния психически изглед. Нима понякога се случва за кратко да изминем с някой „общ път”, или да споделим „обща съдба”? Хората не споделят нищо, а само поделят. Общият път не е ли вървян с „мои” и „мои” крачки, виждан през „мои” и „мои” очи, наложен от „мои” и „мои” стремежи и всички останали неща, които именно ни изграждат като индивид. Какво е общото? Това, че някой е в относителното ни външно обкръжение ли? Това е само запечатване на отделността, която в момента просто съумяваме да възприемем непосредствено, поне чрез сетивата си, чиито импулси се разсейват навлизайки в съзнанието от изградените вече там и калцирани модели. Да, по отношение на тази си ограниченост притежаваме все някаква взаимност. Човекът бил социално същество, имал нужда от общуване... Разбира се – да се покаже, да изпъкне все пред някого, все някой да му обърне внимание, за да захрани чувството на собствената му значимост и така още повече да затвърди неговата отделност. Колко беззначни са думи като „обич” и дори „връзка”, отнесени винаги към личната удовлетвореност... Просто един допълнителен белег за идентифициране, в който основната цел е отново да се почувстваме значими. Добре, че понякога успяваме да усетим тази наша полярност, посредством която ни се подсказва, че сме непълни. Но как винаги тръгваме да градим завършеността си чрез допълнителното втвърдяване на полярността... Докато „обич”, и „връзка”, и „общуване” би могло да има само при максимална пропускливост – пълна отвореност, която извън нашите собствени проекции би могла действително да съществува само и единствено при отказването от себе си. Взаимоотношенията започват там, където свършват Азовете.

Един диалог с теб би могъл да ми е много полезен. Диалог ли казах... Всъщност, опредлено ми е много трудно да се прехвърля на вълните ти. Чак ще започна да се гордея със себе си... Няма да ти казвам за Хайндл, че пак ще стане една реклама... Нека си тънем в неведение, блаженичко... Ама аз не съм му от почитателите. По въпросите за висшия аз и с него не бих излязъл наглава, но съм сигурен, че щеше поне да се държи цивилизовано... Все пак, хората имат нужда от авторитети, че идентифицирайки интересите си с тях, да се чувстват по-големички... Само да не се объркваме, че търсят нещо като Истина или себепознание. Те търсят информация, която да им уйдиса и някой достатъчно уважван, че да му припишат почитанията си. 15000, 50000, светът от колко милиарда беше? Ще се радвам като се отлъча! а ти направо ми даваш надежди...

и от мен и от мен... Знам, че си зает, но не изоставяй форума... Нека узреят всичките ти реализации!

Ей го, още едно мързеливо: изтегляне

Както и защото са се появили положителните чуства. Те се взаимоотразяват и взаимопораждат. Само чистотата спасява.