Един много силен текст според мен:
ПРОРОКЪТ
Халил Джубран
"Когато Любовта ви позове, последвайте я, макар пътеките й да са стръмни и сурови. И когато крилете й се разперят върху вас, отдайте й се, макар и мечът скрит в перата й да ви ранява. И когато тя ви проговори, повярвайте й, макар гласът й да руши мечтите ви, тъй както севернякът градините ви попарва. Защото любовта както е корона , тъй е и тежък кръст; както е ластарът на лозницата, така е и резитба; както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки, така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги, макар и впити в почвата. Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си. На хармана си после ви вършее, да се оголи зърното у вас. Отвява ви от сламки и от плява. Премила ви до бяла същина. Омесва ви до податлива мекост. И ви предава на святия си огън, за святи хлябове на Божието свято пиршество. Всичко това ще ви стори любовта, за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота. Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада , тогава по-добре ще е за вас да покриете голотата си и да слезнете от хармана на любовта в свят, който не познава сезони и в който ще се смеете, но не от сърце, и ще ридаете, но не от дън душа. Любовта не ви дава нищо, освен себе си и не черпи от никого, освен от себе си. Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят. Защото на любовта й стига любовта. Любовта няма друго желание, освен да се изпълни. Но ако вие любите и храните желания, нека бъдат тези : да се стопите и да се леете като поток, запял звънката си песен на нощта; да познаете болката на твърде много нежност; да бъдете ранени от собственото си разбиране за любовта; и да кървите драговолно, с радост; да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов; да почивате по пладне в размишления за любовната нега; вечер да се връщате у дома си, пълни с благодарност; и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си."