Самотата, тъй велико чувство на Празнота.
Тя не е за всеки, само за тези, които познават себе си.
Само тя ни остава, тук и сега, или греша?
Да, май греша.
Ако не я приемем ни остава страха, и то от самите нас.
Да бягаш от реалния живот и да търсиш, какво ли?
Определено само фалш.
Нямаме нищо, само пустиня.
Никой,все още, не е способен на Любов.
Все още.