Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Йордан Анов

Модератори
  • Общо Съдържание

    1492
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    3

Всичко добавено от Йордан Анов

  1. Поглеждам себе си и какво виждам? Изненада! -Себе си.Ужас!
  2. Това ми прилича на сцена от "Зората на мъртвите".
  3. Крайната цел на живота. -Да станем богове.
  4. Сега болката е най-добрия учител, утре ще е любовта, вдруги ден всички ще седнат до ложето на някой красноречив бърдорко наречен учител. Болката ни учи на това че незнаем какво искаме и най-вече че незнаем каде да го търсим.
  5. Светлина е целия спектър от цветове.Любовта е цвят.Човекът е призма.Светът е дъга.
  6. Завърналите се от отвъд да разкажат.
  7. Няма такова нещо, като нищо.Грешката идва от такова.....
  8. Развитието е характерно за проявеното съществуване.Бог е извън съществуването. "Бог е сътворил всичко от нищото.Обаче нищото прозира."(Пол Валери)
  9. Емпиричните анализи не са ми по вкуса.Предпочитам да изживея нещо и да го изпитам отколкото да го анализирам и поставям във формули бавно и систематично.
  10. А кое е истинското ти лице преди родителите ти да са били родени?
  11. А какво да я подтискаме ли? Да я прикриваме под изкуствено напудрено поведение на добродетелност и в най-неподходящ момент да избухне..Когато нещо се изживее то е минало.Давайки свобода на чувствата си те губят своята сила. И аз говоря от позицията на опита.
  12. Мисля че по-скоро основното е да се научим "да сме".
  13. Как се лекува омраза? -Като се изживее.
  14. Фантазията е любовница на живота, опитът - негова строга съпруга.
  15. Не съм права, а съм прав. Или поне от гледна точка на дуалистичния свят. Ян намери си Ин.
  16. Всяка крайност е родна сестра на ограничеността.(В. Г. Белински) ........ страст и безстрастие.
  17. Искрено ти го пожелавам, но докато сме се впили отчаяно в миналото и пием с жадни глъдки от горчивината му не ще вдишаме свежеста на живия живот.
  18. Страдам, но защо? Дали невземам нещата прекалено на сериозно(или може би ти). Когато другите празнуват първа пролет аз ще давам 12 години от смърта на дядо ми. Не страдам, защото всичко е така както трябва да е. Хората страдат защото се отъждествяват със света около тях, и когато нещо изчезне от познатата картинка те страдат.
  19. Прераждаме се, защото отказваме да се Родим.
×
×
  • Добави...