Трябват много малко знания, даже никакви, нужно е да се знае само, че-"Това съм аз" и толкова, и цялата сила е в ръцете ни, защото знаем, че това са нашите ръце.
Прошката е за собствената ни съвест и пак за удобство на егото.Чрез прошката егото не се чувства засегнато от обидата, и запазва статута си на доминиращ елемент в собствения си свят.
Щом има спомени от бъдещето значи всичко се случва в един момент и всичко е предопределено.Нашите еони са Миг за Някой, миг в който няма нищо неизвестно.
Може би си забелязала че обичам разнообразието, защото точно такъв е и живота ми-шарен и пъстър и еднакво черен и мъглив.
Нали смърта и живота вървят заедно и се проявяват чрез мен.
Не.Просто е израз на радостта от живота побрана в една ръка.Радост прикрита от сивотата на не-живота.
Но това е разговор за друга тема за съжаление затворена.
Под "братство"разбирам равенство, но мисля, човека се развива все повече в посока на индивидуализма,независимостта и самостоятелността.От тази гледна точка мога да възприема братството като уважение на другия, нещо като толерантност.
Живея тук, в тъмнината и пътувам към светлината, за да изляза от "тук" и да вляза в "сега", за да оставя всичко и да вляза в нищото и да си дойда пак тук.