Йордан Анов

Не съм съдил, поучавал или оценявал. Просто констатирах.

Ако си говорим за Изтока, ти май се изживяваш като някой просветен гуру. Напътствай някой друг, а това че моята персона ти е интересна е друг проблем. Нямам никакво отношение към теб, бих искал и обратното да е валидно. Сам си решавам проблемите.

Щом е ОК, добре. Ниме е добре от проблемите да отвърнем нии лице. Изправи се смело ти, на краката си стъпи и пробалема посрещни сам на себе си помогни и света в миг ще се подобри.

Отговор на трезво мислещ човек, готов винаги да даде помощ с изчерпателна обосновка. Продължавай в същия дух Винаги е по-лесно да се присмееш, отколкото да помогнеш. "Ако искаме Бог да ни помогне първо трябва да си помогнем сами."

Да, разбрах. Ако бутнем стълба наречен ''локавого" бог ще се сгромоляса върху нас и една розова абстракция ще ни напусне. Май от помощ имат нужда християнството и неговите разклонения. Пък ако сведем нещата до личностно ниво винаги някой друг е виновен. Да, така е по-лесно, проблемът никога не е в нас.

И тъй като темата е за помощта, защо не ми помогна да разбера, може пък това да е целта ми.

Ами обясни ми или....?

Кой се състезава? Да, пожелавам ти успех, и то искрено, но защото това, което постигнеш ще е изцяло твое. Това което знаеш и си не ме интересува, а това което съм аз няма значение. Така че успех!

Винаги ми е била интересна тази част, изобретение на християнството.

Защо те обичам? -Понякога за разнообразие.

"Бялата крепост" (Орхан Памук)

Едва ли човек трябва да приема на сериозно програма, която работи с предварително готови отговори, а още по малко да си прави изводи, опирайки се на тях.

Да, ти определи пътя, дано сега го намериш.Макар че дефинираният път е грешен Път

Защитата е израз на пасивност, а ако вземем под внимание психическата такава, това е още по-добре изразено. Да се затваряш зад стени, които още повече сам си поставил е израз за седеограничаване.Така човек сам си става враг и, а от себе си няма как да избягаш.

Интересно! "Как да помагаме на другите?" А защо трябва да мислим, че някой има нужда точно от нашата помощ? Що за човек е този, тръгнал да помага на другите, без сам да е помогнал на себе си? Пък и не е ли малко себично и грандоманско да си мислим че сме по-добри от другите, за да има помагаме? Интересно формулирана тема.

За да има цел трябва да има път, а кой е успял да даде определение за Път. Направим ли го губим Пътя, а след неги и целта. Следователно няма цел.

Уроките са подсъзнателно влияние, мисъл течаща в неосъзнатото поле на съзнанието, скрита злоба.Поради това те не се включват в числото на магиите, защото те са осъзнато действие с предварително постарена цел.

А дали въобще правят нещо?

Седя и чакам... Какво чакам? Когато се върнеш у дома, ще мога да ти позвъня... Защо? Пак ще мога да чуя твоя глас, да чувствам дъхът ти... Нима това ми трябва? Да, и вече не мога бе него... Седя, чувам нечий плач на фона на музика - това ли е, което искам да слушам сега... Бълнуване... Седя, скрил лицето си в дланите... Дланите ми ухаят на теб, а от това ми става приятно и ме заболява още повече... Уморен съм, много уморен, какво искам? Зная какво, но не мога да го направя... Ето и сега - седя и се проклинам за безсилието си, за това, че не мога да съм с теб, затова, че съм ти нужен, че ти си ми нужен, а не мога... Как ме боли... Трудно е да дишам дори... Знам, че трябва да го направя, знам, че съм длъжен, а не мога... Не мога... Не мога... Не мога... Страхувам се... От какво се страхувам? Не зная... Много неща не зная... Вече не мога да се контролирам... Днес едва не се сринах... Не ми се беше случвало вече пет години... Първият срив, заради някаква дреболия, снимка от преди 2 години... Пак скривам лице в дланите си и веднага ги връщам обратно - те ухаят на теб и ми напомнят за теб... Защо, защо си с мен? Защо мъчиш и себе си и мен? За себе си не ми е жал. Свикнал съм с това, че съм различен... ненормален... Ходя на работа, за да те забравя, а ти идваш там... Виждам те и ме боли... Боли ме, защото не мога да бъда с теб... Боли ме, защото ти причинявам болка... Ти казваш, че не можеш да ме гледаш такъв... Казваш, че не трябва да съм такъв... А мен ме боли от това, че не мога да гледам как страдаш ти, как ме чакаш, как чакаш, кога най-сетне ще направя тази своя стъпка... Крещиш ми на улицата... А мен ме боли и ме е страх да го направя.... Страхувам се от това и се страхувам да не те загубя... Макар, че не ми се вярва... Искам да се откъсна и да дойда при теб, но разбирам, че това е бълнуване и само ще боли още повече... Час с теб и после - болка и обида - защо съм толкова слаб... Нищо не мога да направя... Търпя всичко това, както търпях и преди това... Само, защото мога просто да съм до теб и да чувам... "Обичам те...".

Това че не вярваме в злото не означава, че то не съществува. Това че мислим че сме любов не ни прави тъждествени с нея. Магии има без значение от нашата гледна точка, а е от значение кой ни гледа.

За моята малка звездица, Анелия.

Да, не е нужно да са нови. А постни ги намирам от към начин на поднасяне на идеите и формата на изказ. Намирам още, че дори при привидната подреденост на книгата, се забелязват само фрагменти от идеи пръснати в още по- фрагментирани теми. Липсва цялостност и изчерпателност. Хубавото е, че това което е написано е поднесено на разбираем език.

Прочетох тази книга преди година, наистина е всеобхватна или поне така мислих в началото, с времето разбрах, че идеите му не са нови и дори постни.

Човек превръща в идол самия себе си.Това е великия истукан, пред който се кланя всеки, дори маскиран и често пъти скрит в светая светих някъде в нас. Факт е че прометеевата филантропия се е изродила в себелюбие и величание на собственото аз, просто приемайки себе си за важни и значими, а всъщност сме никои.