Диляна Колева

Здравей Дори, никъде не грешиш и няма проблем. Единственото разминаване, което се случва е, че вероятно търсиш запознанства на място където има предимно мъже търсещи секс. 
Скоро един приятел ме попита : " Защо всички жени, с които излизам искат сериозни връзки, аз искам приятелка, с която да правим неангажиращ секс?"
За съжаление в днешния тип взаимоотношения това се смята за норма. Има доста жени, които сериозно биха се притеснили, ако след втора - трета среща мъжът не им предложи секс, за тях това е равносилно на  - не ме харесва.
 
От другата страна стои самооценката ти, каквото и да ти каже мъжът отсреща при теб винаги ще възниква въпроса: " Достатъчно добра ли съм? Защо гледа другата? Само за секс ли си мисли?" и т.н.
Когато бях на 23-24 имах подобен проблем, с тази разлика, че носех брачна халка и имах 2 деца. Работейки в изцяло мъжки бранш, неприличните предложения бяха ежедневни и безцеремонни. Нямаше притеснения нито от семейния ми статус, нито от това че имах деца, аз бях 23 годишна добре изглеждаща жена - подходяща за неангажиращ секс. До тук нищо изключително, всяка втора жена на тази възраст има подобни предложения, изключително ненормалното беше как аз реагирах на всичко това. Моята ниска самооценка ми говореше: " Ти не си изобщо красива жена, щом те атакуват така, значи имаш вид на лека жена, нещо в теб не е наред".  Прибирах се често с плач в къщи и питах съпруга си - Аз имам ли вид на лека жена? Безумно изкривяване на моята представа за себе си благодарение на ниската ми самооценка. 
Това е добре наистина да се поработи на време, защото често не позволява на човек да разгърне потенциала си, да направи най - добрите избори, да се радва на възможностите си не само в партньорските взаимоотношения, но и в избора на приятелства, на бизнеспартньори, на работа и т.н.. Неговия вътрешен изкривен глас проваля животи. 
Разглеждай предложенията към теб, като избори, които можеш да приемеш или да отхвърлиш, а не като липси, които не можеш да запълниш.

Здравейте ! На следващия ден след като писах тук просто се реших и сутринта отидох и направих венозен тест за спин в частна лаборатоиря. Докато чаках резултата цял следобед не знам защо бях много спокойна. Естествено отрицателен. Сега съм решила за известно време да престана да ходя по изследвания и лекари. Е ще отида на пулмолог понеже вече съм си закупила ваучер. но повече не смятам да ходя. 

Малко късно се включвам ,но все пак .....
Мисля (това само според мен ),че след житен режим едни дълги Велигденски пости ,особено ако имаш динамично ежедневие и ангажименти ,е по добре да не се правят.
Велигденските пости са почивка на природата.
Техния смисъл е малко по различен.
Когато се спазват разни хранителни режими е хубаво да се спазва тяхната цикличност през цялата година.
Всеки отделен хранителен режим ,определен от различни религии ,учения и т.н. носи своя индивидуален заряд.
Смисъла и баланса на организма трябва да са в хармоня.
Ако се следват велигденските пости е хубаво да се гледа православния църковен календар през цялата година ,настройката ,мисленето и погледа да е различен.
Не е хубаво да се прави такова нещо само с мисълта за очистване на физическото ни тяло и с това да се прекалява ,като се намесват различни режими от различни учения.
Хубаво е човек да се допита до вътрешното си усещане(това много често става спонтанно)и да се съобрази с него поне за година,като съчетае с мисъл,действия и себепознание.

Темата естествено идва като контрапункт на всички теми, където се описват проблеми.
Дали са зле или мързелът им е вповече ...
 
Всичко зависи от човека, всичко.
Ето, познавам поне 10 човека, които са добре и няма да търсят психологическа помощ, които умеят да живеят и за тях животът не е табула раза.
 
Защото, животът е прекрасен, а етикетите, освен диагноза, са и и модели на поведение. Все едно от генезиса им. не вярвам в психологическата помощ, защото това е временно преносно явление, доккто няма осъзнатост, а при всеки тя има различни прагове на поносимостта.
 
Затова, ще се радвам, да пишат хора, които са наясно със себе си, осъзнали границите си и да споделят, че са добре.
Не, че са зле!
 
Вижте онова, което ви свързва с живеенето, с любовта, с желанието да сте живи, оставете другото - вие сте живи и това ви прави отговорни.
Пред себе си, за себе си, за онези, които обичате, за себе си - които се обичате.
Вие сте красиви, падащи и ставащи, вие сте изгряващи и сте залязващи, млади или стари, вие сте вашия живот - онова, което имате.
А това е всичко. Добре сте - живи сте и сте добри.
 
Не забравяйте да го кажете - че сте добре днес и да се усмихнете на всичко около вас
 
Споделете радостта.

Ако разбирам правилно vasilena , има предвид съпричастност. Наистина е много хубаво, ако има кой да е съпричастен с радостта ти. Най - съпричастен, разбира се може да бъде, човекът, който те обича, ако този човек е семейния партньор, какво по - хубаво от това.......

Питащият не казва на колко години е. 
Основните предмети по психология в университета и преподаваното в школите нямат нищо общо. 
В университета студента го запознават с основните исторически факти в психологията и основни позиции в консултирането и интервюто , толкова повърхностно и ограничено,, че няма значение дали са му казали нещо или нищо.
Ако паралелно с това се обучава в школа, информацията в университета дори ще му се изясни по - добре.
В момента от университета излизат маса "психолози", които започват като продавачи или друг неквалифициран труд, защото са вярвали, че като завършат ще са наясно какво трябва да правят, което е пълна илюзия.
Психологията, както и другите хуманитарни дейности е не професия, а призвание.
От самото начало на университетскто образование е важно да се започне не само обучение в школа , но и посещение на всякакъв друг вид семинарни обучения и тренинги, само така бъдещият психолог ще е наясно с какво се захваща. 

ще потърся и прочета теми които могат да ми помогнат. 
вероятно пак ще ви потърся за помощ...
 лека вечер....

Като писа "не не съм лекуван с психотерапия..", в съзнанието ми изникна образът на човек, който сяда и чака някой или нещо да му "завинти гайките"... Дано да бъркам!

Ами и аз това казвам,точно да си дойдем на думата.
Никой ,ама никой не отрича хомосексуално насочените хора ,като личности,напротив те си имат много добро място в обществото навсякъде.
Никой не иска да ги обиди като хора и като човешки същества ,това да е ясно.
Но парадирането и натякването ,че видите ли в хомосексуалната им ориентация или по точно това означава в различната им сексуална ориентация(защото ТОЧНО това се визира с това понятие)и твърдението че в това има морал,вече дразни много хора.
Никой не е казал че са по малко интелигентни или с по малко дарби,напротив има ги в доста творчески среди (незнам дали е умишлено).
А Ина филма за който говориш разкрива един добър Човек ,а не един добър хомосексуалист,това че сценария е сложил знак равно си е чиста проба манипулация ,за уж виждането на нещата под друг ъгъл.Подобен тип поведение е характерен за много просто човеци.
Контактувам с няколко хомосексуалисти ,разбираме се прекрасно ,но никой от тях не е изявил претенция че е върха да си с такава ориентация или още по малко да търси одобрение или да натяква за праведност.
Никой на никого не пречи ,нито отрича.Но и не виждам кое точно трябва да се превъзнася и боготвори.

Не мога Силве ,но и не искам някой да ми я обяснява,а тук е поставена тема хомосексуалността и морала ,затова аз търся морала в хомосексуалността и не го намирам,поради обяснените от мен по горе причини.

Аз бих искала да задам следния въпрос -най-вече към хората които толерират хомосексуалността.
Какъв е духовния смисъл на една интимна еднополова връзка?
Защото когато тя не е интимна е просто приятелство.
Приятелството няма да го коментираме.
Когато се породи интимност т.е. полов контакт ,който няма да уточняваме в какво се състои ,между два индивида от един пол ,приятелството вече не е това което разбираме в широкоприетия смисъл,тогава какво по висше осмисля подобен род връзки?
Самия факт че разликата между приятели и хомо двойка е в половия контакт и интимност ,говори ,че тук място за морални норми и оценки няма.
В друг форум бях пуснала доста добър цитат от Библията ,който определя подобен род връзки като наказание.Не искам да се повтарям.
Но когато човек насочи цялото си съзнание и мисъл да превърне бялото в черно ,ще успее разбира се,но само за собствения си поглед.
Ако открива в това духовна извисеност и удовлетвореност ОК значи вижда добре пътя си,но ако не намира......кого ще убеди ?.....себе си!?Разбира се.Себе си винаги.
Ако пък не търси на всяка цена духовното ......значи не би трябвало да се замисля.


Скоро гледах научнопопулярен филм за вид тюлени,при които след като се роди малкото мъжкия изчезва ,а малкото се отглежда от 2 женски тюлена ,които стават неразделна двойка до 3-тата година от израстването на малкото.
Тук виждам голям смисъл ,но никъде не се спомена да има интимност между тях.

Подкрепям Донка.И точно заради това е хубаво да се говори, за да се разбере , че това е проблем, не "нормално"мероприятие.
Относно сравнението на Кристиян с научнопопулярните филми, животните се снимат в естествената им среда в периода им на размножаване с цел опознаване.А порното е изкуствено създадена среда с ненужно подобрени начини за употреба на секса с цел самозадоволяване.
Влачеща след себе си последици като - содомия, педофилия и т.н. отново филмирани и отново с цел самозадоволяване ,на извращения този път.
Така че база за сравнение няма.Порнографията е човешки продукт на егоизъм и желание за самодостатъчност в следствие на все по затрудняващата се комуникация между хората.И предпочитанието му води до зависимост и прогресивно стопиране на много други неща в развитието освен комуникацията.И колкото по навреме човек осъзнае че придобива зависимост, токова по- добре ще се чувства, работейки над проблемите довели го до пристрастяване.

Здравей, разбирам влечението ти към психологията, но често това по - скоро пречи от колкото да помага. С огромното количество комерсиална литература по темата, хората все по - често се объркват вместо да се ориентират. Поставят си етикети и определения, които в никакъв случай не отговарят на реалното състояние.
Всички тези термини, които изброи всъщност описват едно простичко нещо - уплашил си се. Имаш реална случка, която е задействала в теб схемата на страха. Не е работено навреме с преживяното и вероятно това е провокирало завишаване на тревожността ти и проявата и в различни характерни за нея симптоми - паническите атаки, страха от излизане..... Вероятно си по тревожна личност и това допринася за състоянието.
Имаш ли потвърдено от специалист ОКР или го определяш като следствие от твоите анализи? В какво се изразява?
Въпросът за смъртта също е следствие на тревожното ти състояние. За съжаление младите хора, от една страна имат много варианти да се запознаят с този въпрос, но от друга нямат никакви. Ако с теб не е говорено до сега по тази тема, ако нямаш изградени вярвания, концепции, или просто вяра, напълно нормално е да дойде етап от живота ти, в който този въпрос да застане на дневен ред.
Самоувереността се изгражда с живеене и подходящи насоки, това е процес, трудно е да се опише, КАК се случва. Вероятно по време на терапевтичния процес ще ти се случи.

Заключенията ти не са на твърде верен път. Не "шапката" на терапията, а терапевтът е важен. не познавам успешен терапевт, който ползва методите само на една терапевтична модалност. Методи много, включително и когнитивно поведенческите, но важното е да преминават през опита и личностния интегритет на терапевта... Тоест, търси не вид терапия, а терапевт, който добре работи с твоите състояния!

Именно -контролът на сърцето. За да го разгранича от его контрола на главата, който постоянно ми изсипва тълпи от невротизирани люде, с които работя, го наричам себевладеене. Или по-точно, както в предното изречение загатнах, че его - контролът е пагубен, ми се иска да напиша Себе-владеене с главно "С", за да загатна нещо. А именно, това че това владение идва от божествената природа, от целостта на човека. Когато малкото човешко его, робуващо на социалната персона, на невротичните интроекти на възпитателите си и кмпенсаторните си стремежи къде към психопатна власт, къде към ригидни "Трябва", мазохистично "себеконтролиращо" себепотъпкване, рационализирано като доброта, шизоидно бягство в интраверсия или зависимо вкопчване в другия -тогава се появява невротичен свръхконтрол. Контрол през непрестанно мислено предъвкване, до болезненост, негативизъм, който уж предпазва от зло-случване, перфекционизъм, нон-стоп гонещ илюзорен морков и все непрескачащ постоянно вдигаща се летва, но никога радващ се на мига и никога обичащ себе си и другия...  

Ако позволя на нещата, които ме дразнят да съществуват и се примиря с тях, ще си докарам единствено емоционални, а в последствие и физически неразположения.
 
Уменията за общуване са изключително важни, това е една от любимите теми по които работя.
За да постигнеш резултати в общуването с хората и да получиш това, което искаш....... нещо повече да ти го дадат с удоволствие е изключително важно как го заявяваш.
 
Преди време ми се появи теч в кухнята, от повреда на съседите от горния етаж. Не ми се занимаваше със съседски разговори и не познавах добре жената и не знайно защо реших, че ще чакам, течът да спре от само себе си Всеки ден ставах, гледах го и се ядосвах. Не исках да поема никаква отговорност и чаках нещата някак си да се оправят от само себе си. Да, ама не. Течът ставаше, все по - голям. 
Знаех, че съседката от горе, ако реши, няма да направи нищо или ще го направи, когато си поиска, затова беше много важно как ще подходя. За целта се посъветвах с възрастната съседка до мен, която познава всички в блока от години, разбира се първото нещо, което ми каза, беше, как тя имала същата авария и колко месеци и скандали със съседите от горе е имала и колко трудно стигнала да поправянето и. Съвета и беше да го ударя на жалба, че съм сама, че не мога да се справя, и т.н., да предизвикам съжаление. Тази стратегия обаче никак не ми хареса. Най - малкото не е в моя стил. След няколко дена размисъл, реших, че тъй като това е мой проблем, но няма как да го поправя, ако не бъда допусната в дома над мен, няма как да го поправя, дори и да искам. 
Да го удрям на жалби, щеше да е жалко за мен, да прехвърлям отговорността щеше да предизвика съпротива, да се опирам на закони за етажната собственост щеше да е загуба на време. Появих се на вратата на съседката с единствената стратегия, която измислих: "Имам теч, знам че не знаете, но при мен се получава изключително неприятно. Тъй като проблема е по - скоро мой, ще съдействам по всички възможни начини, дайте да видим какво можем да направим." От среща ми се отговори с желание и готовност за бързо справяне с проблема. 
Дадох си сметка, колко безсмислено е да чакаме проблемите да се решат от само себе си, или да се съветваме с хора, които ще ни кажат само и единствено собствения си житейски опит ( както правя и аз сега), който не винаги е положителен, или да мисля стратегии, в които да не съм Себе си, да отказвам да поема отговорност за справянето със ситуацията и ежедневно да изпращам лоши мисли на участващите в ситуацията , без дори да съм им казала какво ме тревожи.
 
Марсин, желая ти успех в откриването на новите стратегии.

Марсин, ти си поставила себе си в позицията на жертва. 
Нито Луна, нито Уран, нито съседите, нито шефката ти е нужно да приемаш – като под това предполагам разбираш "одобрявам", "разбирам", тълкуваш или изпращаш в графата "ниски вибрации". Ситуациите ти са провокирани от това, че не умееш да се самозаявяваш. 
Когато човек се чувства жертва, той се държи като жертва, изглежда като жертва, дава заявка за жертва и всички го приемат за жертва. Дори има един момента на несъзнателно приканване да се държат с теб като с жертва. 
 
Как ти звучи обърнатия вариант на твоите думи - " От доброто има и по - добро и аз съм отговорна това да се случи"
 
Докато си подготвена за по - лошо и очакваш някой да го случи, то това ще стане. За да промениш нещо е необходима да поемеш адекватна отговорност за случващото ти се, и да я приведеш в действие за това се изисква смелост. За да се случи това е необходима работа по твоята самоувереност, чувството ти за вина, което е толкова силно, че от поста ти оставам с усещането, че ти си готова на всичко това и едва ли не мислиш, че го заслужаваш.
Има един егоизъм нарича се "здравословен егоизъм", ако ти не го приложиш, всичко това ще продължава да ти се случва. Една притча, за това , защо не е добре да си състрадателна и съпричастна с всички и още по - малко да обичаш враговете си. Да приемаш тяхната същност, да не ги съдиш и да таиш омраза към тях , да, но да ги обичаш и то всичките. ...... Обичането е силно чувство, ако се научим да го споделяме с най - близките в оня смисъл, който е заложен в него е голяма стъпка.
 
„Имало една змия, която всявала ужас в едно село. Тя хапела и убивала хора. Там пристигнал мъдрец, проповядващ своята философия за любов и духовно разбиране. Змията случайно чула една от лекциите на мъдреца и така се трогнала, че решила да приложи поученията му на практика. През нощта преживяла „внезапно просветление“ и се зарекла да не хапе хората и вече да не бъде гадна. Около месец след това преобразената змия се държала като светец. Междувременно мъдрецът отишъл в друго село (обикалял селата). Накрая се завърнал в селището на змията. Пак я срещнал, но могъщата някога змия била в окаяно състояние – изтормозена, бита, подритвана и използвана. Змията заговорила мъдреца и казала: „Искам си парите обратно. Опитах от твоята философия на любов и духовност и виж докъде ме докара. Сега се предполага да съм просветена, но я ме погледни – полумъртва съм.“ Мъдрецът и отговорил кратко: „Никога не съм ти казвал да не съскаш.“
  Ведическа история из "Динамика на подсъзнанието"

Поздрави и от мен за кехлибареното бижу.
Кехлибарът е любимият ми камък. От малка не знайно защо искам да имам златен пръстен с кехлибар. В последствие разбрах, че кехлебара го слагат на сребро, но аз продължавам да си искам тази комбинация.
Това лято бях в Полша на Балтийско море- родината на кехлибара. Той се намира най- вече в прибалтийските страни. За моя голяма изненада видях зелен кехлибар и понеже от 1 година зеленото не знам защо се е настанила като цвят в дрехите ми, това беше като допълнение на всичко останало. Купих си сребърен пръстен със зелен кехлибар- невероятно красив камък за мен. Имам оранжев и кафяв, колекцията ми ще бъде пълна с един жълт и син кехлибар. Но определено фаворита си остава зеления за мен. Посетих много музеи и къщи на кехлибара има невероятни извадки. Голямо беше учудването ми, когато влезнах в един от луксозните магазини за кехлибар, дадоха ми лупа, за да разглеждам посочените от мен камъни. Тогава разбрах, че ценноста и съответно цената на кехлибара се определя от съдържанието му. Вътре има вкаменелости на древни насекоми и мушици, които определят както призхода и годините му, така и цената му. Едва когато се поинтересувах по задълбочена, разбрах, защо вътрешната ми интуиция ме е насочвала толкова усилено към кехлибара:

" Авторитетите в древната медицина"Плиний,Калистрат, Хипократ,Авицена и др."предписвали кехлибара при заболявания на бъбреците,стомаха,гърлото,главата,при жълтеница,при отравяния,астма ,кихане, кожни проблеми,при защита от полудяване,мигрена и заеквания.Винаги се е смятало,че кехлибарят спусобствува плодородието,и лекуването на различни женски болести(безплодие,киста,миоми),благотворно влияе на щитовидната жлеза и укрепването на зъбите.Затова той е бил особенно популярен при жените и децата.В Италия,Шотландия, Прибалтика,Русия,жените носили на шията си украшения от кехлибар и а децата си предпазвали от нечисти сили и болести.Възможно ли е това или е древни предразсъдаци? Как топли,златни парченца древна смола спасяват тялото и укрепяват духа? Съвременната представа на науката и човешкото биополе позволява да се направят следните изводи:кехлибарят се явява природен биостимулатор,той притежава благотворно влияние върху нашият организъм,електромагнитно поле,възстановява"аурата"способствува за излекуване от болести."


Доверявайки се пак на нея, смятам, че зеления е най- добър за мен. Кехлибара е в повечето ми бижута.
http://solarb.hit.bg...tii/statia7.htm
http://www.juvella.c...D1%8A%D1%82-51/

"Жертва" е позиция, житейска стратегия при която губим връзка с вътрешния си ръководен център и го изнасяме навън , предоставяме го на другите да разполагат с него . Или казано по друг начин - определяме външни хора и събития, като виновници за нашия вътрешен дискомфорт.
Това е позиция, на която сме научени като малки или сме я припознали като най - своя в някакъв момент от живота си.
Често това припознаване или приучаване е толкова дълбоко, че това е нашата Истина и не я подлагаме на съмнение по никакъв начин. Да, но тя е неработеща, неефективна и ни вкарва в неприятни и некомфортни ситуации. В такива случаи, свикнали да търсим себе си извън себе си, обвиняваме съдбата, случайностите, планетите, зодията си, или всичко, в което намираме някаква прилика.
Всичко това обаче не ни помага по никакъв начин. Единственото което можем да направим е, да си вземем разпиления "център" и да го върнем обратно в нас или по друг начин казано - да поемем лична отговорност за мислите си, чувствата си, емоциите и действията ( последователността на изброяването не е случайна)
Ако мислиш постоянно за това, че шефката ти иска да те прецака, ще си "осиновиш" чувство на постоянна тревога и неудовлетвореност, от там идват обидата , вината , страха и от там действия като примирение ( не смирение), неспособност да кажеш "НЕ" (което не те прави по - добра) , да бъдеш автентична и да си позволиш да влезеш в конфронтация.
Не казвам, че тя не иска да те прецака, може и да иска, но това е част от играта наречена живот. Хубавото е, че както във всяка игра така и в живота, винаги има следващ ход, какво правиш ти, когато дойде твоя ход? От това, което пишеш, разбирам, че се примиряваш, отстъпваш и се скриваш. В такъв случай, как да се обърне играта в твоя полза? 
Обратното на позицията "жертва" е позицията "творец".
Няма нищо страшно в това някой да те използва или да те прецака. Страшното е когато го позволиш твърде дълго време и то започне да ти вреди, страшно е когато дадеш правото на този някой да определя как да се чувстваш, и очакванията за промяна са насочени отново към този някой, който изобщо няма такива намерения.
Ако реша да чакам шефката ми да стане по - добра, съседите по - съвестни, някой да се зарадва на успехите ми или колегите ми да решат да ме оценят, за да се промени моето чувстване и живеене, значи съм се предала не на съдбата, а на точно тези хора, които ще направят с мен каквото решат. 
Да се самозаявиш означава ти да определиш посоката, ти да преместиш пешката и да изиграеш следващия ход. А как ще го отстояваш е друг въпрос.

Всичко, което маркирах е типично за житейската позиция "жертва".
Като "Творецът" или "Авторът" , другата житейска позиция, която е много по - приятна , никога няма да си прецакана, ти просто ще имаш възможности за промяна.
 
Няма да са ти нужни етикети, като низи души и висши души, всички ще бъдат учители и всяка комуникация с тях ще е безценен урок, който носи само положителна вибрация, защото ще сигнализира - променяй се, развивай се , бъди смела, живей. В тази насока ще ти препоръчам горещо да прочетеш няколко пъти прекрасната притча "Малката душа и Слънцето" -  http://lammen.alle.bg/%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%B8/%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%82%D1%87%D0%B8/
 
Творецът не очаква нищо, нито злонамереност, нито добронамереност, той го създава. Очакването е паразитна реакция, с която доброволно даваме правото на другия да определи какво да ни даде и какво не. Така изпадаме в парадокса, от една страна му даваме това право, а от друга страна после сме недоволни. И....... великото разочарование. Да залагаш някакви предположения е нормално , но да оставиш очакванията да определят емоционалния ти живот вече си е предателство на себе си.
 
На авторът нищо не му вреди, то е основа да сътвори нещо ново, ако е достатъчно креативен и с добър потенциал това може да е ново начало, ако в този момент не е, то може да е поне старт на нов мисловен модел.
 
За "Творецът" и за "Авторът" няма "трябва" има "може" и "не може", като второто не носи негатив, а вариант за нови възможности. Той съобразява това спрямо собствените с емоции и чувстване, а не съобразени с угодата на другия. Това не означава да не уважаваме мнението и потребностите на другите , не. Да ги приемем, но не и да ги одобряваме, ако сме на различно мнение, да уважим правото им на избор , но не и да го примаме за свое, ако тое в разрез с нашите принципи. Да имаме смелостта, ясно , точно и отговорно да изложим позицията си, по ясен и достоен начин. Да чукаме на някого от долния етаж, защото ни е шумно не е заявяване на позиция, а скрито обвинение през един панел.  
 
Всичко това се учи, твоето родителско училище, явно те е научило на друг тип поведение, ти си го усвоила до съвършенство и сега събираш плодове. Но и другото се учи, вече не от родителите, а точно по този начин по който ти се случва, чрез ситуации, които те докарват до безисходен вариант , в който единствения изход е да промениш модела си, себе си, ..... и е много важно това да се случи в твоя полза, а не обратното.
Добре е да посещаваш психолог, започва вече да пробива и в България така наречената "лайф коучинг" консултация, която е много подходяща за този тип проблематика, надявам се да ти помогне.

"Жертва" е позиция, житейска стратегия при която губим връзка с вътрешния си ръководен център и го изнасяме навън , предоставяме го на другите да разполагат с него . Или казано по друг начин - определяме външни хора и събития, като виновници за нашия вътрешен дискомфорт.
Това е позиция, на която сме научени като малки или сме я припознали като най - своя в някакъв момент от живота си.
Често това припознаване или приучаване е толкова дълбоко, че това е нашата Истина и не я подлагаме на съмнение по никакъв начин. Да, но тя е неработеща, неефективна и ни вкарва в неприятни и некомфортни ситуации. В такива случаи, свикнали да търсим себе си извън себе си, обвиняваме съдбата, случайностите, планетите, зодията си, или всичко, в което намираме някаква прилика.
Всичко това обаче не ни помага по никакъв начин. Единственото което можем да направим е, да си вземем разпиления "център" и да го върнем обратно в нас или по друг начин казано - да поемем лична отговорност за мислите си, чувствата си, емоциите и действията ( последователността на изброяването не е случайна)
Ако мислиш постоянно за това, че шефката ти иска да те прецака, ще си "осиновиш" чувство на постоянна тревога и неудовлетвореност, от там идват обидата , вината , страха и от там действия като примирение ( не смирение), неспособност да кажеш "НЕ" (което не те прави по - добра) , да бъдеш автентична и да си позволиш да влезеш в конфронтация.
Не казвам, че тя не иска да те прецака, може и да иска, но това е част от играта наречена живот. Хубавото е, че както във всяка игра така и в живота, винаги има следващ ход, какво правиш ти, когато дойде твоя ход? От това, което пишеш, разбирам, че се примиряваш, отстъпваш и се скриваш. В такъв случай, как да се обърне играта в твоя полза? 
Обратното на позицията "жертва" е позицията "творец".
Няма нищо страшно в това някой да те използва или да те прецака. Страшното е когато го позволиш твърде дълго време и то започне да ти вреди, страшно е когато дадеш правото на този някой да определя как да се чувстваш, и очакванията за промяна са насочени отново към този някой, който изобщо няма такива намерения.
Ако реша да чакам шефката ми да стане по - добра, съседите по - съвестни, някой да се зарадва на успехите ми или колегите ми да решат да ме оценят, за да се промени моето чувстване и живеене, значи съм се предала не на съдбата, а на точно тези хора, които ще направят с мен каквото решат. 
Да се самозаявиш означава ти да определиш посоката, ти да преместиш пешката и да изиграеш следващия ход. А как ще го отстояваш е друг въпрос.

"Ако не си сигурен да целунеш ли момичето или не, за всеки случай го целуни." - Янина Ипохорска  

Здравей Дори, никъде не грешиш и няма проблем. Единственото разминаване, което се случва е, че вероятно търсиш запознанства на място където има предимно мъже търсещи секс. 
Скоро един приятел ме попита : " Защо всички жени, с които излизам искат сериозни връзки, аз искам приятелка, с която да правим неангажиращ секс?"
За съжаление в днешния тип взаимоотношения това се смята за норма. Има доста жени, които сериозно биха се притеснили, ако след втора - трета среща мъжът не им предложи секс, за тях това е равносилно на  - не ме харесва.
 
От другата страна стои самооценката ти, каквото и да ти каже мъжът отсреща при теб винаги ще възниква въпроса: " Достатъчно добра ли съм? Защо гледа другата? Само за секс ли си мисли?" и т.н.
Когато бях на 23-24 имах подобен проблем, с тази разлика, че носех брачна халка и имах 2 деца. Работейки в изцяло мъжки бранш, неприличните предложения бяха ежедневни и безцеремонни. Нямаше притеснения нито от семейния ми статус, нито от това че имах деца, аз бях 23 годишна добре изглеждаща жена - подходяща за неангажиращ секс. До тук нищо изключително, всяка втора жена на тази възраст има подобни предложения, изключително ненормалното беше как аз реагирах на всичко това. Моята ниска самооценка ми говореше: " Ти не си изобщо красива жена, щом те атакуват така, значи имаш вид на лека жена, нещо в теб не е наред".  Прибирах се често с плач в къщи и питах съпруга си - Аз имам ли вид на лека жена? Безумно изкривяване на моята представа за себе си благодарение на ниската ми самооценка. 
Това е добре наистина да се поработи на време, защото често не позволява на човек да разгърне потенциала си, да направи най - добрите избори, да се радва на възможностите си не само в партньорските взаимоотношения, но и в избора на приятелства, на бизнеспартньори, на работа и т.н.. Неговия вътрешен изкривен глас проваля животи. 
Разглеждай предложенията към теб, като избори, които можеш да приемеш или да отхвърлиш, а не като липси, които не можеш да запълниш.

Има много добри страни, ще го разбереш като започнеш терапията.

Изборите никога не се свеждат до два. Но най - често измисляме два, тъй като фокусът ни е насочен двуполюсно - за и против.
За да разшириш изборите, трябва да спреш да мислиш за тези двата.
1. Напиши си - но наистина го напиши - на лист с молив, какъв точно е твоят проблем. Опитай се да го формулираш в рамките на едно изречение. - Това е най - трудно, може да ти се наложи да мислиш доста.
2. След като си го написала, прочети го внимателно и си помисли, кое ще е най - лошото което може да се случи при развиването на този проблем, но наистина най - лошото, напиши го.
3. Прочети внимателно най - лошото, което би се случило и си представи, но наистина се опитай да си представиш, че то се е случило, че го живееш и това е така. Най - лошия сценарий е налице, част от твоя живот.
4. Когато успееш добре да го пресъздадеш за себе си, запиши поне 3 варианта за справяне в най - лошия случил ти се вариант. Поне три, което не изключва 4,5,6 и т.н.
 
Когато направиш това, се отпусни, помисли над вариантите и се върни в реалността, в тази действителност, в която си в момента.
Предполагам, че с изненада ще откриеш, колко много варианта имаш.