Диляна Колева

Самоубийството в своята същност е отчаян акт на бягство от действителността.
Кой от каква действителност бяга, вече е въпрос от личен характер.
Неумението на първо място човек да се впише в рамките на общността, в която се намира и нежеланието да надскочи или да промени себе си и или рамките.
Аз не познавам някой духовен учител, който да се е самоубил.
Напротив, този акт на отхвърляне на живота, който се смята за едничкото нещо, което е наистина наше, се отрича категорично.
Често го определят като слабост, но не, това не е слабост, а безразсъдна смелост, породено от отчаяние, с която Човекът се изправя срещу 
Всевишния и му казва - "Не ти искам подаръка, не знам какво да правя с него."
 
Защо се случва при творческите натури? Тъй като таланта, с който работят често е много извън рамката на общо приетото. Талантът има нужда да бъде проявен и това е разход на огромна емоционална енергия, тук битовизмите пречат. Ясно е обаче, че без тях, човек не може да съществува. И неизбежно, когато липсват благодетели, които да спонсорират таланта и да му дадат спокойствие за изява, Човекът изпада в дълбок вътрешен конфликт. Т.е. той има избор или да успее да съчетае таланта с битовизма или ...... да не измисли нищо по - добро от самоубийство. За надскачане на граници, изобщо не говорим, това е друга тема и е пряко свързана с Егото, с което творческите натури се сблъскват.
 
Това от една страна, художници, непризнати приживе заминават по този начин, потънали в дългове и неразбрани.
От друга страна има стотици гениални личности и творци, които чудесно кореспондират със социалната страна и доживяват дълбока старост.
Интровертността и затварянето в свой собствен свят не кореспондират с живия живот. 
 
 Според мен акта на самоубийство, не е свързан с някаква специфика в характера или изключителна способност, а с личността, темперамента и отношението към себе си и към света.
 
 
Когато преминавах обучението и по суицидология в токсикология в една стая лежаха професор написал десетки трудове и алкохолик изпил десетки литри алкохол. И двамата бяха направили опит за самоубийство по една и съща причина, чувстваха са отхвърлени и неразбрани. Нещо повече нямаше човек на този свят, който да успее да ги разбере. 

Самоубийството в своята същност е отчаян акт на бягство от действителността.
Кой от каква действителност бяга, вече е въпрос от личен характер.
Неумението на първо място човек да се впише в рамките на общността, в която се намира и нежеланието да надскочи или да промени себе си и или рамките.
Аз не познавам някой духовен учител, който да се е самоубил.
Напротив, този акт на отхвърляне на живота, който се смята за едничкото нещо, което е наистина наше, се отрича категорично.
Често го определят като слабост, но не, това не е слабост, а безразсъдна смелост, породено от отчаяние, с която Човекът се изправя срещу 
Всевишния и му казва - "Не ти искам подаръка, не знам какво да правя с него."
 
Защо се случва при творческите натури? Тъй като таланта, с който работят често е много извън рамката на общо приетото. Талантът има нужда да бъде проявен и това е разход на огромна емоционална енергия, тук битовизмите пречат. Ясно е обаче, че без тях, човек не може да съществува. И неизбежно, когато липсват благодетели, които да спонсорират таланта и да му дадат спокойствие за изява, Човекът изпада в дълбок вътрешен конфликт. Т.е. той има избор или да успее да съчетае таланта с битовизма или ...... да не измисли нищо по - добро от самоубийство. За надскачане на граници, изобщо не говорим, това е друга тема и е пряко свързана с Егото, с което творческите натури се сблъскват.
 
Това от една страна, художници, непризнати приживе заминават по този начин, потънали в дългове и неразбрани.
От друга страна има стотици гениални личности и творци, които чудесно кореспондират със социалната страна и доживяват дълбока старост.
Интровертността и затварянето в свой собствен свят не кореспондират с живия живот. 
 
 Според мен акта на самоубийство, не е свързан с някаква специфика в характера или изключителна способност, а с личността, темперамента и отношението към себе си и към света.
 
 
Когато преминавах обучението и по суицидология в токсикология в една стая лежаха професор написал десетки трудове и алкохолик изпил десетки литри алкохол. И двамата бяха направили опит за самоубийство по една и съща причина, чувстваха са отхвърлени и неразбрани. Нещо повече нямаше човек на този свят, който да успее да ги разбере. 

О, жалко за хората, които в обикновения човек виждат само.....посредственост..... 
Между другото хубаво е да се препрочете точно написаното от Сенека! 

Има. Моят прадядо си замина на 98 г. От младини е страдал от артрит и пръстите му бяха свити - и пак намираше начин да се храни и да прави много неща сам. Само за кавала му беше мъчно, че не може да свири както е свирил преди - опитваше се все пак, ние слушахме в захлас, но той не беше доволен от себе си. Подпираше се с бастунчето или седеше на припек докато баба и дядо се въртяха из градината. беше незаменим съветник за овцете - целия му живот бе минал с тях по полетата. А на нас показваше медалите от войната и разказваше, понякога се нзасълзяваше, но беше страшно интересно. От него съм запомнила няколко мъдри съвета, които колкото пъти съм следвала, винаги на добро са ме изкарвали и са ме спасявали. Шегуваше се, че Господ го е забравил и че всички са толкова малки - деца, че няма с кого дума да си каже... Но минал през фронтовете на две войни, видял смъртта на приятели и съседи, той вдигаше сериозно пръст и повтаряше - Живота е най-важното деца! И труден да е и страшен - ще го живеете разумно и достойно. Само Господ има правото да каже кой кога да си замине оттук! И на 98 г. тръгна пеша - 18 км. през полето, за да се види за последен път с дъщерите си, а и да подиша въздуха на "къра", да си вземе сбогом с него. Уплаши всички - тогава нямаше мобилни телефони. И си замина 2 месеца по-късно кротко насън...  Простете за разказа, но мисля че имаше връзка с темата. Всеки е велик по свой начин - и овчарите дори... 

Момичета! пожелавам ви на всички от сърце да станете свекърви един ден!Щастливи и добри. Тогава ще осъзнаете, че и това никак не е лесно... Причината за проблемите НЕ Е  в ориенталщината, а в очакванията на двете жени. Както и в страховете им. 

Много добре са описани процесите, които водят личността до решението за самоубийство, преди век, два, в много от класическите романи, като "Ана Каренина", "Мадам Бовари" , че дори и "Дамата с Камелиите" и "Ромео и Жулиета" и т.н. Този процес е бил описван в голяма дълбочина.
Аз лично имах голяма полза от препрочитането на много от тях, за да проследя процесите на депресията, да усетя безисходицата и да "видя" преломния момента, след който настъпва необратим ход.
 Характерен за творческите натури, затова и толкова добре описван от същите тях. 
Няма девиантност, а неумение да се мине отвъд границите, което задейства специфичния ход на мисълта.

Много добре са описани процесите, които водят личността до решението за самоубийство, преди век, два, в много от класическите романи, като "Ана Каренина", "Мадам Бовари" , че дори и "Дамата с Камелиите" и "Ромео и Жулиета" и т.н. Този процес е бил описван в голяма дълбочина.
Аз лично имах голяма полза от препрочитането на много от тях, за да проследя процесите на депресията, да усетя безисходицата и да "видя" преломния момента, след който настъпва необратим ход.
 Характерен за творческите натури, затова и толкова добре описван от същите тях. 
Няма девиантност, а неумение да се мине отвъд границите, което задейства специфичния ход на мисълта.

За огромно мое съжаление в Странджа се случва нещо много неприятно.
Иска ми се това, което се опитват да променят малкото останали хора там, да бъде разгласено и да бъде подкрепено, защото те сами няма да успеят. 
"Дървената мафия" стигна и до тези ценни, енергийни места като Мишкова нива - Малко Търново - Граматиково - Визица и застрашава оголването на региона и изсичането на гората подобно на района Странджа Сакар.
 
http://bnr.bg/burgas/post/100518432/horata-ot-strandja-podkrepat-priziva-za-spasavane-na-gorata
 
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.935764686442705.1073741841.424603290892183&type=1&pnref=story

Депресия Първоначално са наричали депресията - психично разстройство изразяващо се в "депресивен епизод" : понижено настроение, негативни и песимистични мисли, двигателни затруднения. Депресията е имала статут на сериозно заболяване и с лечението на това заболяване се занимвали лекари и психиатри.  Към днешна дата, понятието депресия разшири своите граници и излезе от строгите рамки на медицината. Тя се открива освен като клинична диагноза и като битово неразположение. Все по - често ни се случва да чуем как някой споделя " Вече няколко дена нямам сили, нищо не ми се прави, не мога да мисля, в лошо настроение съм" и отсреща да чуе констатацията -  " О, ти си в депресия" Предвид горенаписаното ( което се определя, като битова депресия) днес  това състояние се определя не като психично, а като психологично, съпътствано от дълъг период на лошо настроение, или често променящо се такова.  Спорно е кой определя, дали депресията е битова и кой трябва да се заеме с нейното лечение, едно е ясно, това е състояние, което потапя страдащия в дълбока тъга, в тъмен и дълбок душевен мрак, от който много трудно се излиза.  Депресия - това е състояние, в което изпада човек, когато не вижда радост в живота си.   ПРИЧИНИ ЗА ДЕПРЕСИЯТА Причините за битовата депресия са най - различни. Най - често депресия се отключва при съчетание на няколко важни фактора : лични проблеми, трудна житейска ситуация, пропуснати ползи.  Когато става въпрос за лични проблеми, трябва да се има предвид, че някои хора са вътрешно предразположени към депресивни състояния и тяхната житейска философия преобразува ситуациите като предразполагащи. Липсата на дневен режим, недоспиването, отсъствието на почивка - неусетно, но сигурно създават предпоставки за бъдеща депресия. Генетичните предпоставки за депресията , са нещо което е видимо, реално. Въпреки това, тя също има предпоставки за проява, като битова, депресията се проявява по - често при хора с детско поведение, "непораснали деца", които с трудност се изправят смело пред житейските проблеми и често са със сменящи се емоции и настроение. Изправящи се пред неприятности, този тип хора редовно се разстройват и ако трудностите продължат, те неизбежно потапят себе си в депресивен епизод. Зад това обикновено стои едно детинско отмъщение на живота - "Ако ти Живот си толкова неприятен, аз ще умра, сега." В детството, тази концепция за отмъщение е била насочена към родителите, които са причинявали някакъв душевен дискомфорт на детето. Когато личността порасне, тя пренасочва отмъщението от родителите към Живота.  Подтикване към потапяне в депресивно състояние, може да и друго - неосъзната вътрешна полза - страх да признае своята некомпетентност пред важен за него човек в трудна ситуация, желание да привлече вниманието към себе си или да се приближи емоционално към близки хора, или нещо много по - просто: да оправдае безделието си и да има оправдание да не прави нищо. Към това можем да прибавим и нездравословен начин на живот, който да създаде чисто физиологични предпоставки за появата на депресия..Когато организмът е готов да се разстрои, а личността е предразположена към това, когато са налице и някои тежки ситуации ( поредица от проблеми, тежка житейска загуба - смърт на близък, развод или пропаднали мечти) естествено се съединяват с някои от вътрешните ползи на личността и депресията настъпва почти "естествено".   ЛЕЧЕНИЕ "Реалната" депресия, трябва да се лекува от медик специалист. За съжаление хората се страхуват от "таблетките" и не бързат да отидат на специалист психиатър, въпреки че в 80% от случаите се стига до пълно възстановяване. Ако това не е "реална" депресия, а е умора и временна промяна на настроенията или става въпрос за битова депресия, то нейното преодоляване е много по - леко и не се нуждае от медикаменти. Повлиява се преди всичко с чести и дълги разходки сред природата, смяна на средата, дори с тежка и упорита работа. Много добре се повлиява с откъсване от градската или стандартната среда, отдалечаване от всички източници на информация. Влизане в "селски режим" - ставане рано, работа сред природата, дишане, чист въздух. Ако зад депресията стоят   вътрешни ползи, то лечението може да започне да боксува. Битовата депресия, често се среща при възрастни хора, когато има радост в живота, но  целите липсват. Тогава депресията се явява, като начин да привлекат внимание, нещо като театър за определени зрители. Житейската подкрепа и съчувствието което получават, по - скоро влошават състоянието, от колкото да го подобрят. Ако в тази ситуация, "болният" остане в комфортната атмосфера на обгрижване, много скоро всички ще се окажат в задънена улица и в плен на това състояние. Да се  разобличат вътрешните ползи на депресирания - е неефективно, трябва да се смени обстановката и хората, които са попаднали в тази ситуация.   ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ДЕПРЕСИВНИТЕ СЪСТОЯНИЯ В съвременната култура "депресията" стана почти модерна. Най - често се среща  в цивилизованите страни на Европа. В страните с по - нисък стандарт на живот и там където основното занимание е работа за препитанието, чрез тежък физически труд, депресивни състояния няма. Препоръки за предотвратяване на депресивни състояния: - Осигурете си здравословна среда на взаимоотношения, ведри и мотивирани хора, обърнете внимание къде живеете, с кого. Нужни ли са ви приятели или партньори, които постоянно се оплакват и търсят вината в другите? - Не. Погрижете се , около вас да има позитивни, ведри и мотивирани хора. Психично устойчиви и весели. - Работата - много важна част от живота. Важно е професионалната работа да ви доставя удоволствие. Това не е спасение, но е съществена част от справянето. А до колко работата ви може да бъде здравословна? Една театрална среда, например, с нощният и неподреден живот, с постоянното драматизиране е силна предпоставка за развиване на депресия. - ако искате да живеете здравословно, то организирайте живота си по подходящ начин. Добър дневен режим и спокойна и пълноценна вечер с добър сън.  Ставайте рано сутрин, правете физически упражнения. На практика хората които спортуват редовно или тичат в парка, стигат до депресивни състояния изключително рядко. - Предразположете функционално и тялото си - хора, които се движат изправени, с изправен гръб и рамене, често се усмихват, не изпадат в депресия. Правете това, често, обръщайте си внимание. Нека това стане вашето "лице" към живота. - И най - важното промяна на житейската ви философия. Тя трябва да е с положителен заряд, психичната устойчивост да се яви като етично задължение.   Добави витамин Д към дневното си меню.   Ако нищо от горе написаното не помага направи психологична консултация.

Добре е, че след 7 години и толкова прегледи, все пак е узрял момента за психотерапия.
Това е масово сред хората с подобни състояния.
Основното и най - важното е не просто да знаеш, а да повярваш, че това състояние не е болест и е напълно преодолимо. Нужна е промяна на всички нива - физическата активност, начина на живеене, мислене, приемане на заобикалящата действителност, всичко. Това не става от веднъж изисква време, насока, постоянство и вяра.
Не знам какво правиш за себе си, но 30 минутна кардио тренировка всеки ден, ще ти даде доста добър резултат + всичко останало, което ще намериш, като упражнения и препоръки из подобните теми тук.
Адреналинът трябва да се използва по предназначение, а неговото предназначение да защитава тялото т.е. да го приведе в бойна готовност. Не се плаши от него, използвай го. Спорта е най - добрия начин за изразходването му. На състезателите преди старта им е нужен много адреналин, те са с подобни симптоми - сърцебиене, изпотяване, стягане, особено, ако са в началото на спортната си кариера и това са първи състезания, адреналина може и да им изиграе лоша шега и да ги провали, защото не са се научили да го използват.
Това е само едната страна, другата е страха и автоматичното му отключване в мозъчните центрове, за радост и това подлежи на контрол и промяна, чрез придобиване на нови навици и гледни точки. Прочети , тук има написано много по темата по - точно в "Психотерапия онлайн" , което успееш направи сам, останалото може да се случи със съдействието на психотерапевт.

Когато си взимал медикаменти толкова дълго време и не си правил психотерапия, обратния процес е не по- малко дълъг. Няма как да вървиш толкова дълго по една пътека и после за миг да се върнеш обратно.
Първоначално се провежда паралелно психотерапия с медикаменти, когато терапевта прецени започва постепенно спиране на медикамента и след това още толкова продължава психотерапията. Т.е. подготви се за психотерапия от поне година. 
Ако беше я започнал през 2012 г преди да влезеш в кръга на медикаментите, всичко щеше да е доста по - кратко, сега няма как да стане.

Както вероятно си разбрала, хапчетата не лекуват социална фобия, но за сметка на това пък могат да затвърдят състояние на тревожност и то да прогресира и да се развива. 
Социалната фобия е състояние в основата на което стои страха. Невъзможно е да се стане смел с хапчета, необходима е психотерапия и то с продължителност няколко месеца, редовно.
Медикамента е една илюзия, патерица, която подпира състоянието и в момента, в който я махнеш след известно време падаш.
Необходима е работа по самоувереността, вярата, волята, промяна на гледната точка. Само когато това се случи съзнателно, с участието на мисълта, в нейния чист вид, а не замъглена от хапчета, само тогава може да се продължи напред с друга визия. 
Хапчето поддържа визията - Аз съм болна, Аз не мога сама,Аз имам нужда от помощ. Много коварен мисловен модел, който сериозно може да провали качеството на целия ни живот, защото засяга изборите ни на работа, на партньор, на живеене ..... Психотерапия без медикамент, а с точните методи и време, за да се случи процеса на "узряване" за новите модели

Това е неправилното тълкуване на сентенцията : Отнасяй се с ближния си така, както би се отнесъл към себе си. или Отнасяй се към ближните така, както Бог би се отнесъл към теб! 
Това съвсем не означава, че другия е длъжен или по някакви невероятни закони на справедливостта, която по принцип не съществува, другият ще прави това, което ние смятаме за правилно.
 
В твоя случая има смисъл - няма да позволя да ме бият и унижават, така както аз не бих се била и унижила. Така както Бог не би го направил с мен.
 
Всичко останало се отнася към психологичната проблематика и е изкривена форма на горното. 
Разбира се, всеки човек е господар на живота си сам избира как да продължи магичната формула АЗ СЪМ........., която ще управлява живота му.
 
Може да е : Аз съм силна, уважавам Себе си и имам право на качествен живот.
А може да е: Аз съм слаба, неуверена и не знам какво да правя с живота си. 
 
Но не забравяй: Аз мога.
 
Желая ти успех от сърце, надявам се да стигнеш до правилните хора, които ще променят посоката ти. Успех!

Това е неправилното тълкуване на сентенцията : Отнасяй се с ближния си така, както би се отнесъл към себе си. или Отнасяй се към ближните така, както Бог би се отнесъл към теб! 
Това съвсем не означава, че другия е длъжен или по някакви невероятни закони на справедливостта, която по принцип не съществува, другият ще прави това, което ние смятаме за правилно.
 
В твоя случая има смисъл - няма да позволя да ме бият и унижават, така както аз не бих се била и унижила. Така както Бог не би го направил с мен.
 
Всичко останало се отнася към психологичната проблематика и е изкривена форма на горното. 
Разбира се, всеки човек е господар на живота си сам избира как да продължи магичната формула АЗ СЪМ........., която ще управлява живота му.
 
Може да е : Аз съм силна, уважавам Себе си и имам право на качествен живот.
А може да е: Аз съм слаба, неуверена и не знам какво да правя с живота си. 
 
Но не забравяй: Аз мога.
 
Желая ти успех от сърце, надявам се да стигнеш до правилните хора, които ще променят посоката ти. Успех!

За огромно мое съжаление в Странджа се случва нещо много неприятно.
Иска ми се това, което се опитват да променят малкото останали хора там, да бъде разгласено и да бъде подкрепено, защото те сами няма да успеят. 
"Дървената мафия" стигна и до тези ценни, енергийни места като Мишкова нива - Малко Търново - Граматиково - Визица и застрашава оголването на региона и изсичането на гората подобно на района Странджа Сакар.
 
http://bnr.bg/burgas/post/100518432/horata-ot-strandja-podkrepat-priziva-za-spasavane-na-gorata
 
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.935764686442705.1073741841.424603290892183&type=1&pnref=story

За огромно мое съжаление в Странджа се случва нещо много неприятно.
Иска ми се това, което се опитват да променят малкото останали хора там, да бъде разгласено и да бъде подкрепено, защото те сами няма да успеят. 
"Дървената мафия" стигна и до тези ценни, енергийни места като Мишкова нива - Малко Търново - Граматиково - Визица и застрашава оголването на региона и изсичането на гората подобно на района Странджа Сакар.
 
http://bnr.bg/burgas/post/100518432/horata-ot-strandja-podkrepat-priziva-za-spasavane-na-gorata
 
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.935764686442705.1073741841.424603290892183&type=1&pnref=story

Това е типичното мислене за всички жени в твоята ситуация. Живеят с вменено чувство на вина, което обръщат срещу себе си, във вид на свръх изисквания - "да мълча, да бъда по- послушна, да не го нараня, да му угодя" . Това съответно оформя едно самопогубващо поведение на постоянен страх и ниска самооценка, непрекъснати самообвинения и в крайна сметка стъпкване на Личността. 
Народопсихологията ни, векове наред е толерирала подобен тип поведение и жените много бързо го припознават като правилното. Един път случил се този процес или изградил се като мисловен модел много трудно се повлиява терапевтично. Дори и да се стигне до раздяла, много вероятно е следващия партньор също да е агресивен в една или друга форма.
 
Съпругът ти е дълбоко наранен и вероятно много страхлив човек, това е класическата характеристика на агресивните поведения. За да обслужи този свой страх, той има нужда да властва, а това най - добре става чрез подчиненото положение на някого. Най - лесно е това да се случи със съпругата, която често е характер, който позволява подобен тип отношение и се пренася към децата.
 
Вие сте като скачени съдове, той има нужда да обслужва страховете си чрез властване и ти му помагаш, а ти имаш нужда да обслужваш своите, чрез подчинение и ти го правиш. Проблемът е, че в цялата ситуация най - потърпевши са децата.
За да добиеш представа какво се случва ти давам линк към конкретната глава в книгата "Отровните родители" , като съвета ми е да я прочетеш, за да добиеш цялостна картина, за това какво се случва с вече порасналите деца от подобен тип семейства и какви са стратегиите за справяне. http://chitanka.info/text/26986/9#textstart
 
През терапевтичните курсове, които водя на тази тема ежемесечно минават много, вече пораснали деца, които едва в средата на живота си осъзнават, колко ниско е качеството на живота им, заради израстването им в изброените родителски модели.
 
Съветвам те да попиташ психолога за центрове за работа с жени жертви на домашно насилие, там ще се срещнеш с хора преминали през подобни ситуации и варианти за справяне. До колкото знам, голяма част от тези центрове са финансирани по проекти и консултирането в тях е безплатно.

Това е типичното мислене за всички жени в твоята ситуация. Живеят с вменено чувство на вина, което обръщат срещу себе си, във вид на свръх изисквания - "да мълча, да бъда по- послушна, да не го нараня, да му угодя" . Това съответно оформя едно самопогубващо поведение на постоянен страх и ниска самооценка, непрекъснати самообвинения и в крайна сметка стъпкване на Личността. 
Народопсихологията ни, векове наред е толерирала подобен тип поведение и жените много бързо го припознават като правилното. Един път случил се този процес или изградил се като мисловен модел много трудно се повлиява терапевтично. Дори и да се стигне до раздяла, много вероятно е следващия партньор също да е агресивен в една или друга форма.
 
Съпругът ти е дълбоко наранен и вероятно много страхлив човек, това е класическата характеристика на агресивните поведения. За да обслужи този свой страх, той има нужда да властва, а това най - добре става чрез подчиненото положение на някого. Най - лесно е това да се случи със съпругата, която често е характер, който позволява подобен тип отношение и се пренася към децата.
 
Вие сте като скачени съдове, той има нужда да обслужва страховете си чрез властване и ти му помагаш, а ти имаш нужда да обслужваш своите, чрез подчинение и ти го правиш. Проблемът е, че в цялата ситуация най - потърпевши са децата.
За да добиеш представа какво се случва ти давам линк към конкретната глава в книгата "Отровните родители" , като съвета ми е да я прочетеш, за да добиеш цялостна картина, за това какво се случва с вече порасналите деца от подобен тип семейства и какви са стратегиите за справяне. http://chitanka.info/text/26986/9#textstart
 
През терапевтичните курсове, които водя на тази тема ежемесечно минават много, вече пораснали деца, които едва в средата на живота си осъзнават, колко ниско е качеството на живота им, заради израстването им в изброените родителски модели.
 
Съветвам те да попиташ психолога за центрове за работа с жени жертви на домашно насилие, там ще се срещнеш с хора преминали през подобни ситуации и варианти за справяне. До колкото знам, голяма част от тези центрове са финансирани по проекти и консултирането в тях е безплатно.

Здравей, не знам дали го осъзнаваш, но ти попадаш в групата - Жертви на домашно насилие - което е сериозен психологичен проблем.
Не случайно има цели центрове за подкрепа на жени в подобно положение, по простата причина, че те дори и да искат често не успяват сами да се измъкнат от тази ситуация.
В много случаи жените дори измъкнали се от ситуацията се връщат при съпруга след поредното извинение и съжаление, и така докато нещата не станат наистина с фатални последствия. 
Ти не можеш да промениш мъжа. Той има психологичен проблем, който ако не желае да работи над него дълго, упорито и с много мотивация, нищо не може да се получи. До тук с илюзиите.
Детето ви вече е приело последствията, за съжаление без да го съзнава майката в тази ситуация става пасивен участник в програмираните травми, които се нанасят на децата. Пасивен, тъй като подкрепя модела на поведение на агресора и не изважда детето и себе си от тази ситуация.
Срещата с психолога е добър вариант, но ако тя се случва инцидентно с много усилия, няма да има резултат. Необходима е работа за повишаване на твоята самоувереност и вяра, за да успееш да промениш ситуация.

Въздържах се да пиша в тази тема ,защото честно казано умишлено съм стопирала мислите си в тази насока, виждам че всички сте чели и сте се интересували много по темата , аз няма да ви цитирам нито ще ви убеждавам ,само ще споделя малко лични преживявания , ако позволите , а изводите оставям на вас ,всъщност вие сте си ги направили.
На 13 години съвсем случайно наредих една фигура от карти наподобяваща човек и казах че върху тази фигура аз мога да предсказвам бъдещето.Всичко беше детска игра, но аз целенасочено редях тази фигура и убеждавах себе си и познатите си че аз виждам бъдещето.И така 2 години когато "без да искам "предвидих първта реална смърт,След това още една и така хората край мен научиха ,после започнах да виждам в картите хората за които говорех , всичко продължи 2 години постепенно започнах да получавам силно главоболие , търсеха ме мои познати и ме караха да редя фигурата , защото познавах.Един ден с мен се свърза чрез познат, една известна контактьорка и ме предупреди или да се запозная точно какво правя или да спра защото черпя от чужди енергии,уплаших се.Но една нощ позната силно ме молеше да наредя фигурата аз го направих , на другата сутрин се подхлузнах в снега , спасих се на косъм от пълна парализа смачках прешлени,обясниха ми че това е предупреждение, ако искам да съм тук да спра незабавно.От тогава съм загърбила всякакъв интерес по темата,истината е че се стархувам , много тъмнина има там и аз не искам да я опознавам.Предпочитам светлината , любовта и чистия разум.Обичам слънцето повече от луната.

Здравей ami- sega,  Нека да махнем "Ами" от ника ти и да остане "сега". Сега ти си тревожна и за това си има конкретни причини.
Не случайно в народопсихологията на всички народи има ритуали около младата майка, най - вече свързани с пазене на нейното спокойствие, усамотяване и комфорта нужен и да остане с бебето. При теб това не се е получило, нещо повече в тези така важни и необходими моменти на грижа ти си била подложена на системен стрес, в друга страна, далеч от близките и зоните ти на комфорт, това те е  стресирало в момент на уязвимост.
Разбира се, най - добрия вариант е отдалечаването от средата, която те стресира, но както разбирам това е невъзможно.
Колкото и да ти те трудно, обърни се към своите инстинкти и интуиция и с тяхна помощ започни да укрепваш самоувереността си. 
Ти си майката и ти най - добре знаеш как се чувства детето, никой друг не е толкова добър капацитет, колко ти. 
Дали детето яде или не, определените статистически грамажи, няма никакво значение, ако то е жизнено и енергично.
Подобно състояние изживях, когато родих първото си дете и лекарите в продължение на месеци, ме стресираха по всякакви начини, че детето не било в норма, била слабо и нямало килограми, че не съм го хранела и т.н., да, но то на 4 месеца беше с 4 зъба в устата си, на 6 месец седеше на гърне съвсем стабилно и на 10 месеца проходи, на годинката си бягаше. Никакви лекари не ми бяха нужни, за да ми кажат, добре ли е детето ми или не, аз вярвах само на това, което виждах и усещах. Но тук наистина остава капана с мисълта, дълго време след това храненето остана идея фикс.
Ако можете да се отдалечите от свекърва ти, отдалечете се, ако не можете започни да тренираш слушането - избирателна пропускливост. Има хора и ситуации, в които не можем да спрем думите, но можем да изберем как да ни подействат.
 
Ето две техники, които биха могли да ти помогнат:
 
1. Станете прозрачни пред нещата, които ви дразнят. Когато нещо предизвиква у вас негативност, си представете как ставате прозрачни пред него и то не ви дразни, защото това, което се дразни, го няма, егото го няма. Това може да бъде аларма на автомобил или гласовете на каращи се съседи.  Спрете да се заблуждавате, че дразнейки се, ще премахнете дразнещия звук. Съпротивата ви разстройва много повече от самата причината, която я предизвиква. По същия начин можете да се упражнявате с думите на хора, които ви разстройват. Вместо да допускате да се разстроите, просто ги оставете да преминат през вас и да излязат от вас, без да засядат във вас като обида. Няма смисъл да оказвате съпротива, да се борите, да нападате или отвръщате. Така само правите човека, който ви е подразнил, господар на вашите състояния. Можете да изразите спокойно несъгласието си с това поведение, но не го оставяйте да заседне вътре във вас. Така вие сте господарите на състоянията си и никой няма да има властта да спекулира с вас.   2. Внимание. Стой тук и сега. Събуди се. Излез от ума. Присъствай. Когато почувствате, че във вас възниква негативност, независимо дали е причинена от външен фактор, мисъл или дори без конкретна причина, гледайте на нея като на глас, който казва: “Внимание. Стой тук и сега. Събуди се. Излез от ума. Присъствай.”  Обърнете внимание на негативността и я разтворете с наблюдение. Не й позволявайте да заседне във вас и да започнете да взимате решения на базата на негативността. Не забравяйте, че състоянието на равновесие, радост и любов е най-добрата основа за всичко – от големите до най-малките решения през деня. Изпуснете ли от наблюдение дори най-дребното раздразнение, то ще започне да определя деня ви.   Намери в интернет има много медитации или релаксиращи техники, изпробвай, докато откриеш своята, имаш нужда от отпускане и връзка със себе си.    Ти имаш ресурса нужен ти да се справиш със себе си, просто не знаеш как. Не знам дали медикаментите са добро решение, ако имаш възможност направи психологична консултация.

О, само 15 години? Нали хората с белите престилки ви казват да продължавате, да ги пиете до живот. Обещават ви нови и нови продукти, които ще направят живота ви прекрасен. Като махнем продажбените умения, вклинени в човешката болка, аз наистина не знам как хипотезата за серотонинов недостиг, която е уж научният аргумент зад фармацевтичните продажби при неврозите, може да помогне на човек с тревожни състояния. Защото е само хипотеза, по никакъв начин научно доказана, равносилна на вярата в дядо Мраз. Защото биохимичната дейност съвсем не се свежда до серотонина, за който от десетилетия не учените и лекарите, а търговците зад тях са се "хванали". Нещата са далеч по-комплицирани, фини, индивидуални. Каквато е сега, психиатрията е наука толкова, колкото средновековната инквизиция е била "дело на любовта"... Дори за в бъдеще промените в индивидуалната неврална химия и въобще, химико-електрично процесиране на информация, се персонализират,насочат лично към конкретния търсещ помощ и станат много по-прецизни, което би било добра насока в развитието на невро-психиатрията, това по никакъв начин не би достигнало основата, корена на невротичните състояния. А именно, маладаптивните психични механизми, мисленето пораждащо страхове и оттам вече реално въздействащо и на биологичната химия и процеси въобще. Давам елементарен пример: даден човек е тревожен, поради характеровите си особености пречупва възприятието си за света твърде наситено с черногледо катастрофизиране, което поражда в него постоянен тревожен фон. Това поражда примерно язва - дали с помощта на стимулирания от тревожността хеликобактер или поради това, че стомахът освен хранителни функции, има и психичната роля да "смила" стреса, но се появява язва. Ако се прилагат само медикаменти, облекчаващи болката, хранителни режими и т.н., страданието за малко може да се облекчи, но ако не се премахне първопричината му, характеровата тревожност, идваща от криво мислене, в продължителен план, заболяването ще се хронифицира. Това се е случило явно и с вас. Разчитала сте твърде много на помощни средства, станали част не от решаването на проблема, а от хронифицирането му. Защото невиждайки, че основното справяне е в промяната на мисленето, докато акцентът в терапията се поставя на механичния прием на химия, такова поведение се превръща в част от неразбирането, от изтласкването на страха, от една твърде механична гледна точка за човека и етиопатогенезата му. А такова отношение на неразбиране и изтласкване, както знаем ние, психотерапевтите, увековечава проблема. Дори и да се наложи прием на химия, на ниво невроза това е само временно "решение", а в дългосрочен план, се превръща в част от проблема! 
 
Работете с качествен терапевт!

От деня на аборта много ми се искаше да сънувам моето бебе, да разбера защо така се случи.
Доста се рових в интернет по теми като откога едно бебе има душа от деня на зачеване или от деня на раждане. Доста противоречиви мнения има, но все пак намерих нещо, което ми помогна:да избера име на нероденото ми дете и да си представя, че го давам на Бог.
Избрах името Катерина и си представям, че сега е на по-добро място и е с другите мои близки, че я обичат и се грижат за нея.
Миналата нощ сънувах, че гушкам едно спящо бебе. Не съм сигурна, че беше моето, даже по-скоро не беше,но пък се събудих по-спокойна.
Започнах да се занимавам с разни неща, които да ми запълват времето.
Чета и една книга „Излекувай живота си“, като ще се опитам да променя начина си на мислене.
Поставих си нови цели – най-вече в започването на работа, която ще ми харесва.
Най-важното, което смятам, че ми предстои на този етап, е да намеря работа, за да се чувствам пълноценна и сигурна в себе си.
А след това, ако е писано, ще планираме и за дете. Ако не стане, обмислям и вариант за осиновяване.
Но това, разбира се, след като финансово си стъпна на краката.
Сигурно пак ще имам моментите на празнота и ще се връщам да препрочитам съветите ви тук, но се надявам след време да мога да ви споделя нещо позитивно.
Благодаря ви за отделеното време и внимание!
Поздрави!

Накрая май излезе, че г-н Баев е абсолютно прав и това е коренът на проблема в моя случай. Нека ви споделя как точно стигнах до този извод...

Прибрах се в родния си град за кратка почивка от сесията и работата. Отидох на гости при баба ми. Тя има дворно куче - непородисто, обикновено, предназначено да лае, ако чужд човек влезе в двора на къщата. Всеки път, когато й отивах на гости преди, то се спукваше да ме лае, този път обаче само махаше с опашка и ме гледаше с интерес. Подминах го като малка гара и влязох в къщата. Никога не съм се радвала на животни, никога не съм си играла с кучета, никога не съм галила котки, като цяло не съм имала интеракция с домашни любимци. Ако се чудите защо - заради майка ми (следва лирическо отклонение  )...  
Възпитана съм изключително строго, все едно съм расла в Северна Корея. Според майка ми, "ние" (сиреч аз и тя) не обичаме домашни животни, "ние" не обичаме лигавщини, "ние" обичаме ред и чистота, "ние" не изразяваме никаква емоция на публични места, "ние" сме сериозни хора, "ние" не обичаме панайрджийски дрехи, носим само бяло, бежово и сиво, възможно най-неутрално и развлечено и т.н... В годините на пубертета имахме доста конфронтации по всички теми, но все още не съм успяла да се отърся изцяло от влиянието й (връщам се отново в основната идея на това, което споделям).

Отделих нужното време да се видя с баба си, след което, незнайно защо, изпитах нужда да изляза на двора и да отида при кучето. Навън беше зверски студ, а аз мразя да ми е студено, обаче ей ме на, зъзна и вървя към кучето. То милото, толкова се зарадва, че някой му обръща внимание, че така се заиграхме - забравих и студ, и предразсъдъци, проблеми, всичко. Сякаш времето беше спряло. Нямам представа колко време сме си играли. Бях цялата кална и щастлива. Направо усещах как съм отворила сърцето си и от него блика любов и щастие. Никога, ама никога през живота си не съм била толкова отпусната, с толкова отворена душа, толкова жизнерадостна, толкова открита към света и към себе си! Сякаш се запознах с едно ново Аз, което никога не бях срещала. На тръгване, сладурчето се разплака и ми стана жално, че го оставям, но баба ми е прекалено привъзрана към него и няма как да взема да й го гледам. Прибрах се в града, преоблякох се и отидох на разходка до мостика. Бях в края на мостика, около мен само море с леки вълнички. Обикновено от движението на вълните се създава илюзия за движение на самия мостик, все едно си на плавателен съд. Аз обаче се огледах и по едно време усетих, как за пръв път от 11 години, се чувствам абсолютно трезва, "заземена", бетонирана направо! Не мога да ви опиша радостта от самото чувство! Като моряк, който от дълго време не е стъпвал на земя, като пияница, на който му е минал най-тежкия махмурлук в живота, като ... Абе разбрахте ме! Беше уникално преживяване! Задържа се така, докато се прибрах в къщи. Е, ще кажете, та то е било за кратко. Да, но за мен беше най-хубавият момент от десетилетие насам...   

Върнах се в забързания град и сивото ежедневие с изключително приятно чувство, беше ми значително по-малко замаено отколкото по принцип. Моя приятелка, която роди преди 2 месеца, ме покани на гости (следва още едно лирическо отклонение ).

Никога не съм се радвала на бебета и деца, никога не съм си играла с тях, не знам дори как да комуникирам с тях. Въпреки, че скоро ще навърша 26 години, нямам и майчинско чувство, не усещам биологичния ми часовник да "тиктака" за тези неща (край на отклонението).

Седнах на дивана и моята приятелка ми сложи бебчето в скута, без дори да ме попита дали искам да го взема. Няма да мога да ви опиша колко комична ситуация се получи, може би ако го беше заснела, щях да изглеждам като мистър Бийн в женски вариант. Седях и го гледах като полезно изкопаемо, дръпната, все едно са ми връчили бомба и я умолявах да си го вземе. Как аз, видите ли, ще го хвана и ще си играя с него, пред нея? Та нали ще покажа чувства? Не мога да се разкрия така. Аз дори не знаех как точно трябва да го хвана, а и ме беше страх да не му направя нещо. След около половин час разбрах, че няма да си го вземе обратно, а то милото е като шило в торба, все шава, мъчи се да прави нещо, иска движение. Пратих я да ми направи чай и се заех със задачата да разбера как точно да го държа и с какво да го занимавам, за да не се криви. Докато се усетя, вече му правех "маймунджолъци", разсмивах го, показвах му "интересните неща" през прозореца (сиреч улица с коли), танцувахме, пеехме, че даже почнах и английската азбука  ... Това беше вторият момент на сваляне на гарда ми. Отново се усещах с отворено сърце, бликащо с любов и положителни емоции   . Аз се въртях с бебчето в ръце и правех пируети, без да ми се вие свят, без страх, без притеснения, без замайвания. Не бях танцувала от дете именно заради прилошаването при въртене... 2 часа го носих наляво-надясно, все едно това не съм аз. Отново се запознах с някакво друго Аз, което никога до сега не съм срещала! Задържах се в това "трезво" състояние, докато се прибрах вкъщи. Е, ще кажете, пак е било за кратко. Да, но за мен е напредък. Започнах с час, после преминах на 2 часа, дай Боже скоро 3 часа и така докато си остана в трезвото състнияние 24/7
Изключително съм благодарна, че попаднах на този сайт и този форум, благодарна съм на хората, които се включиха в темата, благодарна съм, че в крайна сметка намерих моето разковниче на проблема. Надявам се и другите хора, търсещи решение на проблемите си тук, да намерят своето. Доверете се на специалистите, четете внимателно това, което ви отговарят, вслушвайте се в съветите им, защото тяхната единствена безкористна цел, е да ви помогнат!
 

Проблемът не е в семейната история, а в това, че ти вече си се отказала.
Всички хора имат някакви семейни истории, но само някои се отказват да сътворят свои собствени.