Диляна Колева

Максим, ти ме накара да се замисля. И ми стана някак тъжно. Не за друго, а защото моята работа се състои в това да спомогна за усилването или възстановяване вярата на човека. Вярата преди всичко в себе си, няма значение какво ще се използва за катализатор.
 
В 90% от случаите, хората се сриват, защото вярата им се е крепяла на преходни неща - кариера, партньор, дом, финанси. Идва момент и нещо от всичко това изчезва. С това изчезва вярата и поради липса на алтернатива - срив.
Хората от т.нар. цивилизовани страни, които всъщност са една шепа в сравнение с цялото човечество, са програмирани с вяра точно в това - преходните неща. Ако проследим най - елементарно пирамидата на Маслоу, в която базата е сигурност, храна, сън ,секс, разбираме, че системата е устроена така, че да задоволи базата, която , ако се отнеме, следва срив. Това е много тънък психологичен момент, който е създаден с цел да има една маса от лесно управляеми хора. Да, хората са доволни, - ядат редовно, каквото пожелаят, ходят на 2-3 почивки годишно. През останалото време сигурност, храна ,сън, секс. Спазване на правилата и всичко е ок. И в България си има такива хора, много са. Идват на психолог, точно когато фокуса на тяхната вяра изчезне, те не знаят как да продължат, неспособни са. В Германия също има много такива хора. Не случайно точно в Германия е най - голямата клиника по психотерапия, която работи със здравното осигуряване и германците имат възможност за психотерапевтична грижа поета от държавата. 
 
Не случайно задоволените датчани са първи по самоубийства в света, или норвежците при които зад добре подредената система е страшно да влезеш в тайните на семействата им или шведите, които през половината година гълтат витамин Д и антидепресанти. Не искам да идеализирам или да превъзнасям България в никакъв случай, просто ме накара да се замисля, защо човек започва да мисли по този начин.
 
В България изключително много хора променяйки фокуса на вярата си преобръщат живота си и парите стават инструмен, а не цел. Не е трудно да печелиш пари и в България, просто изключително голям "бъг" имаме в мисловната си система. Внушено ни е, че ресурсите не са в нас, а извън нас и някой трябва да ни ги даде. Ако това не се случи обявяваме действителността за несъдържателна. По тази причина много българи заминават навън и се чувстват добре, защото ползват готови дадени ресурси, не е нужно да ги търсят в себе си. В което няма нищо лошо, до момента, в който нещо от тях не изчезне или не изгуби смисъла си.
 
В България е трудно, защото се изисква творчество. Страната ни е търговски, туристически и земеделски район, но ние не искаме да се занимаваме с това. Тук е чудесно място за развиване на хуманитарни дейности, но никой не иска да го прави. Просто ни объркаха, опитаха се и продължават по инерция да се опитват, да ни внушат, че ние сме индустриална страна. Докато не проумеем първото никога няма да се чувстваме добре тук.

Тази "любов" към "чужбината" е някак вменена и наистина все повече не я разбирам.
Много от моите познати, /тази година нови две семейства/ на средна възраст с по една две деца, със собствен бизнес и добри професии, градили години това което са постигнали, с добри доходи, сега, на по 40 години, разпродават всичко, напускат работа, приключват кариерата и отиват в САЩ и Германия, за да работят като шофьори и кухненски работници, за много по - дълго работна време, за "повече" пари, които всъщност там, съвсем не са повече.
Не го разбирам, наистина, а е масово, като под хипноза. Ето тази "любов" не разбирам.
Масовата психоза, че в България няма бъдеще, дава послание за "край" , безнадежност и план за бягство. 
Никой не вижда шанса да се реализира в една ниско конкурентна среда, в която може да се развие много бързо Това е факт. И по - този начин да подобри живеенето както на себе си, така и на останалите. 
Масово в транс се повтаря "Няма бъдеще, няма бъдеще....." невероятна хипноза на национално ниво.
Всъщност това не е вярно. И аз съжалявам за хората, които знаят и могат в дадена област, но не искат да го правят в България и не защото няма условия.
Разбира се, тук не мога да развивам ядрена физика или генно инженерство, все пак всеки район си има специфика. Но има хиляди други възможности.
Психозата е толкова силна, че сигурно сме единствената страна, която е обявила за "елитни" училища - езиковите си гимназии, в които директно се подготвят децата за екстрадиране в чужбина. На тях дори не им се дава алтернатива. Защото всички възрастни "реват" - Чужбина, а после "Защо децата ни заминаха?" 
Самосъботираме се, това е факт. 

Тази "любов" към "чужбината" е някак вменена и наистина все повече не я разбирам.
Много от моите познати, /тази година нови две семейства/ на средна възраст с по една две деца, със собствен бизнес и добри професии, градили години това което са постигнали, с добри доходи, сега, на по 40 години, разпродават всичко, напускат работа, приключват кариерата и отиват в САЩ и Германия, за да работят като шофьори и кухненски работници, за много по - дълго работна време, за "повече" пари, които всъщност там, съвсем не са повече.
Не го разбирам, наистина, а е масово, като под хипноза. Ето тази "любов" не разбирам.
Масовата психоза, че в България няма бъдеще, дава послание за "край" , безнадежност и план за бягство. 
Никой не вижда шанса да се реализира в една ниско конкурентна среда, в която може да се развие много бързо Това е факт. И по - този начин да подобри живеенето както на себе си, така и на останалите. 
Масово в транс се повтаря "Няма бъдеще, няма бъдеще....." невероятна хипноза на национално ниво.
Всъщност това не е вярно. И аз съжалявам за хората, които знаят и могат в дадена област, но не искат да го правят в България и не защото няма условия.
Разбира се, тук не мога да развивам ядрена физика или генно инженерство, все пак всеки район си има специфика. Но има хиляди други възможности.
Психозата е толкова силна, че сигурно сме единствената страна, която е обявила за "елитни" училища - езиковите си гимназии, в които директно се подготвят децата за екстрадиране в чужбина. На тях дори не им се дава алтернатива. Защото всички възрастни "реват" - Чужбина, а после "Защо децата ни заминаха?" 
Самосъботираме се, това е факт. 

Тази "любов" към "чужбината" е някак вменена и наистина все повече не я разбирам.
Много от моите познати, /тази година нови две семейства/ на средна възраст с по една две деца, със собствен бизнес и добри професии, градили години това което са постигнали, с добри доходи, сега, на по 40 години, разпродават всичко, напускат работа, приключват кариерата и отиват в САЩ и Германия, за да работят като шофьори и кухненски работници, за много по - дълго работна време, за "повече" пари, които всъщност там, съвсем не са повече.
Не го разбирам, наистина, а е масово, като под хипноза. Ето тази "любов" не разбирам.
Масовата психоза, че в България няма бъдеще, дава послание за "край" , безнадежност и план за бягство. 
Никой не вижда шанса да се реализира в една ниско конкурентна среда, в която може да се развие много бързо Това е факт. И по - този начин да подобри живеенето както на себе си, така и на останалите. 
Масово в транс се повтаря "Няма бъдеще, няма бъдеще....." невероятна хипноза на национално ниво.
Всъщност това не е вярно. И аз съжалявам за хората, които знаят и могат в дадена област, но не искат да го правят в България и не защото няма условия.
Разбира се, тук не мога да развивам ядрена физика или генно инженерство, все пак всеки район си има специфика. Но има хиляди други възможности.
Психозата е толкова силна, че сигурно сме единствената страна, която е обявила за "елитни" училища - езиковите си гимназии, в които директно се подготвят децата за екстрадиране в чужбина. На тях дори не им се дава алтернатива. Защото всички възрастни "реват" - Чужбина, а после "Защо децата ни заминаха?" 
Самосъботираме се, това е факт. 

Изобщо не се изненадвам от заформилата се дискусия. ))
Не разбирам какъв е този мазохизъм на много емигрирали, хора, които имат претенциите да притежават интелект и да са специалисти в своята област, познавам не малко такива, по този начин да дефинират родината си, народа си, държавата си. Каква полза от това се питам аз? Какъв трябва да бъде изводът за всички българи, независимо дали живеят в България или не?
Аз не разделям българите на емигранти и живеещи в България, една кръв сме, един народ сме, дедите ни почиват в едни и същи недра на земята. 
Вярвам в думите на Умберто Еко, колкото и да са изпълнени с горчивина и не малко критика към нас, че българите като емигрантска нация, независмо, че вървят към разграждането на собствената си нация ще бъдат първите хора със съзнание на "земляни". 
Светът, в който живеем отдавна е отворил границите си, отдавна съвременният човек е просто гражданин на света, космополит и просто човек, гражданин на една човешка цивилизация. И смятам, че това трябва да бъде водещото в съзнанието на всеки съвременен човек. Всеки един народ си има качества и недостатъци, но най- важното е да има способността да оцелява, да се развива и да продължава с вдигната глава напред. Осъзнавам всички недостатъци и на държавата ни и на нацията ни, но не смятам, че трябва да нямаме самочувствие, усмивка и позитивно мислене. Познавам много прогресивни хора, които са обиколили света, но продължават да живеят в България. И не защото нямат избор, това са талантливи и успели хора, които участват в международни форуми за изкуство, изнасят лекции в престижни университети, участват в конференции и имат много международни приятели, които са им съмишленици и колеги. Това са хора, които адски много пътуват и въпреки това като самосъзнание и самоопределение са българи, представят се като български артисти навсякъде, където отидат. Има и други, които се разкъсват между няколко държави, но професионалните им ангажименти го налагат, въпреки това също се самоопределят като българи и са български граждани. 

Максим, ти ме накара да се замисля. И ми стана някак тъжно. Не за друго, а защото моята работа се състои в това да спомогна за усилването или възстановяване вярата на човека. Вярата преди всичко в себе си, няма значение какво ще се използва за катализатор.
 
В 90% от случаите, хората се сриват, защото вярата им се е крепяла на преходни неща - кариера, партньор, дом, финанси. Идва момент и нещо от всичко това изчезва. С това изчезва вярата и поради липса на алтернатива - срив.
Хората от т.нар. цивилизовани страни, които всъщност са една шепа в сравнение с цялото човечество, са програмирани с вяра точно в това - преходните неща. Ако проследим най - елементарно пирамидата на Маслоу, в която базата е сигурност, храна, сън ,секс, разбираме, че системата е устроена така, че да задоволи базата, която , ако се отнеме, следва срив. Това е много тънък психологичен момент, който е създаден с цел да има една маса от лесно управляеми хора. Да, хората са доволни, - ядат редовно, каквото пожелаят, ходят на 2-3 почивки годишно. През останалото време сигурност, храна ,сън, секс. Спазване на правилата и всичко е ок. И в България си има такива хора, много са. Идват на психолог, точно когато фокуса на тяхната вяра изчезне, те не знаят как да продължат, неспособни са. В Германия също има много такива хора. Не случайно точно в Германия е най - голямата клиника по психотерапия, която работи със здравното осигуряване и германците имат възможност за психотерапевтична грижа поета от държавата. 
 
Не случайно задоволените датчани са първи по самоубийства в света, или норвежците при които зад добре подредената система е страшно да влезеш в тайните на семействата им или шведите, които през половината година гълтат витамин Д и антидепресанти. Не искам да идеализирам или да превъзнасям България в никакъв случай, просто ме накара да се замисля, защо човек започва да мисли по този начин.
 
В България изключително много хора променяйки фокуса на вярата си преобръщат живота си и парите стават инструмен, а не цел. Не е трудно да печелиш пари и в България, просто изключително голям "бъг" имаме в мисловната си система. Внушено ни е, че ресурсите не са в нас, а извън нас и някой трябва да ни ги даде. Ако това не се случи обявяваме действителността за несъдържателна. По тази причина много българи заминават навън и се чувстват добре, защото ползват готови дадени ресурси, не е нужно да ги търсят в себе си. В което няма нищо лошо, до момента, в който нещо от тях не изчезне или не изгуби смисъла си.
 
В България е трудно, защото се изисква творчество. Страната ни е търговски, туристически и земеделски район, но ние не искаме да се занимаваме с това. Тук е чудесно място за развиване на хуманитарни дейности, но никой не иска да го прави. Просто ни объркаха, опитаха се и продължават по инерция да се опитват, да ни внушат, че ние сме индустриална страна. Докато не проумеем първото никога няма да се чувстваме добре тук.

Максим, ти ме накара да се замисля. И ми стана някак тъжно. Не за друго, а защото моята работа се състои в това да спомогна за усилването или възстановяване вярата на човека. Вярата преди всичко в себе си, няма значение какво ще се използва за катализатор.
 
В 90% от случаите, хората се сриват, защото вярата им се е крепяла на преходни неща - кариера, партньор, дом, финанси. Идва момент и нещо от всичко това изчезва. С това изчезва вярата и поради липса на алтернатива - срив.
Хората от т.нар. цивилизовани страни, които всъщност са една шепа в сравнение с цялото човечество, са програмирани с вяра точно в това - преходните неща. Ако проследим най - елементарно пирамидата на Маслоу, в която базата е сигурност, храна, сън ,секс, разбираме, че системата е устроена така, че да задоволи базата, която , ако се отнеме, следва срив. Това е много тънък психологичен момент, който е създаден с цел да има една маса от лесно управляеми хора. Да, хората са доволни, - ядат редовно, каквото пожелаят, ходят на 2-3 почивки годишно. През останалото време сигурност, храна ,сън, секс. Спазване на правилата и всичко е ок. И в България си има такива хора, много са. Идват на психолог, точно когато фокуса на тяхната вяра изчезне, те не знаят как да продължат, неспособни са. В Германия също има много такива хора. Не случайно точно в Германия е най - голямата клиника по психотерапия, която работи със здравното осигуряване и германците имат възможност за психотерапевтична грижа поета от държавата. 
 
Не случайно задоволените датчани са първи по самоубийства в света, или норвежците при които зад добре подредената система е страшно да влезеш в тайните на семействата им или шведите, които през половината година гълтат витамин Д и антидепресанти. Не искам да идеализирам или да превъзнасям България в никакъв случай, просто ме накара да се замисля, защо човек започва да мисли по този начин.
 
В България изключително много хора променяйки фокуса на вярата си преобръщат живота си и парите стават инструмен, а не цел. Не е трудно да печелиш пари и в България, просто изключително голям "бъг" имаме в мисловната си система. Внушено ни е, че ресурсите не са в нас, а извън нас и някой трябва да ни ги даде. Ако това не се случи обявяваме действителността за несъдържателна. По тази причина много българи заминават навън и се чувстват добре, защото ползват готови дадени ресурси, не е нужно да ги търсят в себе си. В което няма нищо лошо, до момента, в който нещо от тях не изчезне или не изгуби смисъла си.
 
В България е трудно, защото се изисква творчество. Страната ни е търговски, туристически и земеделски район, но ние не искаме да се занимаваме с това. Тук е чудесно място за развиване на хуманитарни дейности, но никой не иска да го прави. Просто ни объркаха, опитаха се и продължават по инерция да се опитват, да ни внушат, че ние сме индустриална страна. Докато не проумеем първото никога няма да се чувстваме добре тук.

Аз съм по-склонна да се съглася със Станимир. По-скоро е средата. Човек има нужда от своя среда - тя не е семейството - то е друго и също е много важно. Двете не само не се изключват, допълват се. 
И за да не се получи отново така, че да давам съвет за нещо, за което вие сте се досетили и отдавна сте направили, по-добре е този път да попитам:
- Имате ли си приятели и съмишленици с общи идеи и интереси? А имаш ли ти по-специално своя "женска"  среда, която споделя твоите ценности? 
(Сега забелязвам, че първата дума на твоята тема е "сама".)

"Всичко е от пубертета" е изключително общ отговор, който не носи в себе си информация. Ако на разтревожен родител или дете, се каже подобно нещо, тревожността не спада, а се покачва. Нужна ти е информация.
По време на пубертета, заради хормоналния дисбаланс, следствие на развиващия се млад организъм състоянието на нервност и превъзбуденост се смятат за нормални. Дори и те, обаче , си имат някаква норма. Когато тревожното състояние започне да създава физически дискомфорт и психично напрежение е добре да се обърне внимание и да се разбере какво го провокира.
Онзи момент, който наричаш "началото на всичко" е моментът , в който си се уплашила. Този уплах, тъй като е бил необясним за теб, се е превърнал в страх, който е задвижил процес в мозъка, целящ да те държи постоянно нащрек. Така започват тревожните състояния. Свързани са с хормона адреналин. Не умението и не знанието да се овладеят тези първи прояви води до хронифициране и задълбочаване на състоянието.
В основата на тревожността стоят няколко основни страха, от където идват проблемите с увереността, изразяването на някои емоции. Липсата на вяра и смелост пречат да се продължи напред.
За да се появят те, най - напред е нужно да знаеш какво точно се случва с теб, как да го овладяваш чисто "технически", чрез упражнения и техники и едновременно с това да се работи по създаването на нови мисли и  емоции. Това се случва на психотерапевтичните сетинги. 
Погледни темите тук за тревожностите има много препоръки. Консултирай се с психолог, психотерапевт. 

Ситуацията на стрес и преумора е активирало тревожността ти, която не е повлияна от терапията. Ако е била само медикаментозна, разбираемо е защо, тук из форумите го пишем във всяка тема.
 
Страхът от дефекация и провокирането на процеса ги предизвикваш ти. По същия начин, можеш и да обърнеш ситуацията. Ако искаш да стигнеш до специалист, ще ти се наложи да се мобилизираш и да промениш мисълта, която стимулира състоянието.
Всъщност всичко, което ти се случва е следствие на една мисъл, ти най - добре знаеш коя е, вероятно нещо от сорта - страх ме е, че ще ми се приходи до тоалетна и ще се изложа. 
В основата на страха ти стои "излагането". 
Ако успееш да повярваш, че си по - силна от мисълта ще успееш да я игнорираш или да я опровергаеш - всъщност на теб не ти се ходи до тоалетна, това го казва страха ти. Или ще приемеш, че ще се изложиш, но ще отидеш до кабинета на терапевта.
 
Каквото и да направиш да си помогнеш в началото, без психотерапия няма да има трайни промени.

На прав път си, добави и малко спорт, активен. Включи вечер медитация, прави съня ти добър и ти дава положително настроение на сутринта. 
Когато усетиш, че атаката идва включи дишане, стани потичай или пък тичай докато не ти остане дъх. Все пак тялото ти задава команда - "идва лъв" и не случайно състоянието е било известно като "бойна невроза"
Всичко идва от начина по който са се подредили невроните в мозъка ти и пътя, който са изградили на страха, чрез мисълта. Ти ще ги промениш, със смелост - друга мисъл. Възможно е, описано е, случва се на много хора всеки ден.
Давам ти линк, към един хубав филм, за това как се случва промяната на мисълта, насочен е към изграждането на Убеждения. Много ме впечатли трансформацията на мислене на един младеж във филма: " Вече не ме интересува от какво ще умра, а защо живея." Надявам се да ти бъде от полза, това е един от важните аспекти по преодоляването на състоянието.
 
https://www.youtube.com/watch?v=hjOOjMR5FnA&t=43

За да можеш успешно да се разделиш с лекарствата за винаги, трябва да имаш алтернатива. Трябва да знаеш как да се справиш с това състояние. В противен случай никога няма да се разделиш с хапчетата окончателно. 
За да се случи всичко това, трябва наистина да си силно мотивиран и да вярваш, че изхода е пред теб и от теб зависи тръгваш ли към него или само го гледаш отстрани.

Разбирам противоречието ви! Голяма тема е това... Писали сме тук, писано е за това и на друг места. Да, нормално е и винаги е било нормално понякога да се случва това. Но никога в историята на това човечество е нямало такава мощна деградация в междуполовите ценности, такъв масов разврат, с който Содом и Гомор сравнени, са като бриз пред тайфун... За мъжкия мозък гледката на младо женско тяло представлява дрога - опиянява, срива всеки ум и разум, пристрастява. СТази зависимост сега е все по-масова. Да, ако това се случва отвреме на време, е нормално, винаги е било. Но при такъв силен стимулант като порното, честотата се повишава драстично, което променя мозъчната химия, допаминовите рецептори се десензитизират, обичайният секс с дори и прекрасна жена не може да се сравни с идеалните образи на жените от екрана, при това постоянно, на всеки няколко секунди сменяни, което буквално "побърква" нагона на мъжа. Макар и фантазия, мозъкът не прави разлика и се закача, а през това време реалният полов, но и емоционален живот между партньорите започва да страда все повече... Неприятното е, че по-младите поколения са по-засегнати. Аз все по-често работя с момчета около 20, кипящи от тестостерон, но с липсваща или вяла ерекция, поради въпросната рецепторова десензитизация... А прогнозата ми е, че в следвашите десетина години резултатите от това все по-масово закачане няма да са леки, когато поколението, засега все още младо и компенсиращо някакси, мине една възрастова граница. И не само за секс говоря. Отношенията между мъжа и жената се опошляват все повече. Мъжете стават все по-женствени, жените все по-мъжествени, губят се моралните ценности. Къде остана идеалът за девственост преди брака? Дали е атавизъм или изконен принцип, свързан и с качествени гени (прочетете за телегонията)?! А идеалът за вярност в двойката съвсем се загуби. А не е случаен - чрез него се е удържала и канализирала склонността на телата ни към разврат, който черпи директно не само от емоционалните, но и от духовните ресурси на човека... Та, не е точно и само в порното казусът, а в това, че то се явява част от едно масово сриване на ценности, етични и естетични принципи, служещи за трансформация и канализиране на човешката система в руслото на Дхарма*. Добрата новина е, че и това е само преход и докато се случва глобалната и очевидна деградация, в същото време нараств аи набира сила и едно ново, различно и светло съзнание...
 
*Дхарма: законите на целокупния живот, на любовта, мъдростта и истината.  

Повлияването на симптомите е временно. Медикаментозната терапия на тревожни разстройства хронифицира състоянието, а не води до справяне с него.
Ако сте избрали този тип терапия, въпреки, че имате странични реакции от медикаментите е важно да съобщите това на психиатъра, който води терапията. Той е специалиста, който може да прецени, с какъв медикамент да замени настоящия. За да получите тази информация, не е нужно да ходите до психиатъра на личен преглед, ако той е лекуващия ви лекар и е запознат със състоянието и разговор по тел, може да е достатъчен.

Здравей, състоянието, което описваш е много неприятно. Когато човек се "закачи" за подобно настроение, "откачането" често е твърде болезнено.
Не искам да разглеждам положението от неговата СЕРИОЗНА страна, тъй като това само ще му навреди, ще му придаде тежест и ще го захрани, а в момента на теб това ти е най - малко нужно.
Ще ти предложа една техника, за да не се получи като играта "развален телефон" ще я цитирам дословно, с нейната сериозна и несериозна страна, така както я е написал, този, който я е написал / за теб това в момента не е важно/.
Има нещо друго много важно, обаче. Ако погледнеш на тази техника несериозно и си кажеш " О, глупости, няма да я правя" само ще изгубиш вариант за нова опитност. Ако пък решиш, да я направиш просто ей така, да пробваш, също нищо няма да се получи. За да се получи нещото, което сме решили да пробваме, то има нужда от цялото ни внимание, пълната ни вяра и концентрация. Ето я:
 
"Повечето хора, които не познават себе си, сами си правят мръсен номер, а после се чудят защо еди - кое си не стана и не се получи.
Ами защото тук се нанизва цял затворен кръг "искам" се закача за "не искам", "не искам" се закача за "искам" - и така до безкрайност. По - точно до пълно превъртане, безсилие и нежелание за действие.
А как да заобиколите това препятствие? Как да промените това състояние? Как да разкъсате кръга на несполуките?
Ето как.
Днес приключвате тренировката, а вдругиден ви предстои нова.
 
Изкуствено - ВНИМАНИЕ! - изкуствено си създайте такова настроение, сякаш вдругиден ви предстои огромна радост, огромна наслада, огромно удоволствие,...... но за съжаление, чак вдругиден.
 
Ще трябва да потърпите, ще трябва да изчакате ех, че жалко.
А как да го създадете изкуствено?
Представете си, ако обичате, как нищо не ви засяга, нищо не ви интересува. Отпуснато състояние. Просто си седите и гледате тавана.Представихте ли си? Получи ли се? Добре.
А сега си създайте отчуждение.Никакви емоции. Нито радост, нито мъка. Няма нищо. Пустота.
 
Ходили ли сте някога да ловите риба? Щом заметнете въдицата, точно след половин час изпадате точно в това интересно състояние. Ето това усещане трябва да си създадете. Ясно ли е?
 
А сега, ако обичате, си създайте усещане за омерзение. От нещо изведнъж ви става гадно, отвратително. Добавете фантазия. 
Представете си, обличате си новия костюм, бръквате си в джоба, а там нещо студено, лепкаво, хлъзгаво.
Вдигате го - къс развалено, червясало месо....
Как е? Получи ли се?
Сега пак си създайте състояние на отчуждение, ако обичате.
Обърнете внимание, че всичко се получава. Можете изкуствено да си създадете всяко състояние. Вие можете да си създадете цялата гама емоционални състояния.
Когато се упражнявате, следователно ще трябва съзнателно да добавяте усещане за наслада, предчувствие за нещо прекрасно, предвкусване на радост, блаженство, завладяващо щастие, и тогава ще видите, как мързелът от само себе си ще започне да чезне. 
Когато се стремите към някое удоволствие, обажда ли се мързелът? Не!
Това беше пример, как желанието страдание, може да се замести с желанието радост. За да разкъсаме веригата желание страдание, трябва изкуствено да си създадем удоволствие. За да задържим това удоволствие, трябва да го пренесем къде? В мускулите. Да го запишем в мускулната памет.
Сега приложете всичко това към своята цел. Вие имате цел. Искате да постигнете нещо в живота. А защо не сте го постигнали? Пак по същата причина: постигането на целта за вас е свързано със страдание.
Какво ви говори жизнения опит? Нещо сте опитали-  не е станало. Нещо сте опитали - не се е получило. За нещо сте мечтали - пълно фиаско. В резултат на което ви е останал навикът за болезненост, за страдание, за поражение. И повече не ви се опитва. При всяко желание изпитвате вялост, страх, така че се ограничавате с мечти, без действия.
Значи вашата цел, също здраво е свързана със страданието. И това се е превърнало вече за вас в навик, в черта от характера ви. Значи със съвместни усилия, трябва да дадем на характера ви нов навик, нова наклонност.
Тоест изводът е: всяко упражнение се прави в създадено с усилие на волята състояние на удоволствие, на радост, на щастливо очакване.
Нека още веднъж избръмча, та да отекне ехо. Настроението се създава изкуствено, изкуствено, иииизкууууственоооо."
 
 
Когато давам тази техника, първо говорим доста, правим подготовка, разчитам, че ще успееш да я направиш със самоподготовка. Ако успееш и ти се получи и имаш интерес към подобен подход за справяне с негативни мисли, емоции и усещания, ще дам и следващата стъпка.
Успех!

Ситуацията на стрес и преумора е активирало тревожността ти, която не е повлияна от терапията. Ако е била само медикаментозна, разбираемо е защо, тук из форумите го пишем във всяка тема.
 
Страхът от дефекация и провокирането на процеса ги предизвикваш ти. По същия начин, можеш и да обърнеш ситуацията. Ако искаш да стигнеш до специалист, ще ти се наложи да се мобилизираш и да промениш мисълта, която стимулира състоянието.
Всъщност всичко, което ти се случва е следствие на една мисъл, ти най - добре знаеш коя е, вероятно нещо от сорта - страх ме е, че ще ми се приходи до тоалетна и ще се изложа. 
В основата на страха ти стои "излагането". 
Ако успееш да повярваш, че си по - силна от мисълта ще успееш да я игнорираш или да я опровергаеш - всъщност на теб не ти се ходи до тоалетна, това го казва страха ти. Или ще приемеш, че ще се изложиш, но ще отидеш до кабинета на терапевта.
 
Каквото и да направиш да си помогнеш в началото, без психотерапия няма да има трайни промени.

Здравей, състоянието, което описваш е много неприятно. Когато човек се "закачи" за подобно настроение, "откачането" често е твърде болезнено.
Не искам да разглеждам положението от неговата СЕРИОЗНА страна, тъй като това само ще му навреди, ще му придаде тежест и ще го захрани, а в момента на теб това ти е най - малко нужно.
Ще ти предложа една техника, за да не се получи като играта "развален телефон" ще я цитирам дословно, с нейната сериозна и несериозна страна, така както я е написал, този, който я е написал / за теб това в момента не е важно/.
Има нещо друго много важно, обаче. Ако погледнеш на тази техника несериозно и си кажеш " О, глупости, няма да я правя" само ще изгубиш вариант за нова опитност. Ако пък решиш, да я направиш просто ей така, да пробваш, също нищо няма да се получи. За да се получи нещото, което сме решили да пробваме, то има нужда от цялото ни внимание, пълната ни вяра и концентрация. Ето я:
 
"Повечето хора, които не познават себе си, сами си правят мръсен номер, а после се чудят защо еди - кое си не стана и не се получи.
Ами защото тук се нанизва цял затворен кръг "искам" се закача за "не искам", "не искам" се закача за "искам" - и така до безкрайност. По - точно до пълно превъртане, безсилие и нежелание за действие.
А как да заобиколите това препятствие? Как да промените това състояние? Как да разкъсате кръга на несполуките?
Ето как.
Днес приключвате тренировката, а вдругиден ви предстои нова.
 
Изкуствено - ВНИМАНИЕ! - изкуствено си създайте такова настроение, сякаш вдругиден ви предстои огромна радост, огромна наслада, огромно удоволствие,...... но за съжаление, чак вдругиден.
 
Ще трябва да потърпите, ще трябва да изчакате ех, че жалко.
А как да го създадете изкуствено?
Представете си, ако обичате, как нищо не ви засяга, нищо не ви интересува. Отпуснато състояние. Просто си седите и гледате тавана.Представихте ли си? Получи ли се? Добре.
А сега си създайте отчуждение.Никакви емоции. Нито радост, нито мъка. Няма нищо. Пустота.
 
Ходили ли сте някога да ловите риба? Щом заметнете въдицата, точно след половин час изпадате точно в това интересно състояние. Ето това усещане трябва да си създадете. Ясно ли е?
 
А сега, ако обичате, си създайте усещане за омерзение. От нещо изведнъж ви става гадно, отвратително. Добавете фантазия. 
Представете си, обличате си новия костюм, бръквате си в джоба, а там нещо студено, лепкаво, хлъзгаво.
Вдигате го - къс развалено, червясало месо....
Как е? Получи ли се?
Сега пак си създайте състояние на отчуждение, ако обичате.
Обърнете внимание, че всичко се получава. Можете изкуствено да си създадете всяко състояние. Вие можете да си създадете цялата гама емоционални състояния.
Когато се упражнявате, следователно ще трябва съзнателно да добавяте усещане за наслада, предчувствие за нещо прекрасно, предвкусване на радост, блаженство, завладяващо щастие, и тогава ще видите, как мързелът от само себе си ще започне да чезне. 
Когато се стремите към някое удоволствие, обажда ли се мързелът? Не!
Това беше пример, как желанието страдание, може да се замести с желанието радост. За да разкъсаме веригата желание страдание, трябва изкуствено да си създадем удоволствие. За да задържим това удоволствие, трябва да го пренесем къде? В мускулите. Да го запишем в мускулната памет.
Сега приложете всичко това към своята цел. Вие имате цел. Искате да постигнете нещо в живота. А защо не сте го постигнали? Пак по същата причина: постигането на целта за вас е свързано със страдание.
Какво ви говори жизнения опит? Нещо сте опитали-  не е станало. Нещо сте опитали - не се е получило. За нещо сте мечтали - пълно фиаско. В резултат на което ви е останал навикът за болезненост, за страдание, за поражение. И повече не ви се опитва. При всяко желание изпитвате вялост, страх, така че се ограничавате с мечти, без действия.
Значи вашата цел, също здраво е свързана със страданието. И това се е превърнало вече за вас в навик, в черта от характера ви. Значи със съвместни усилия, трябва да дадем на характера ви нов навик, нова наклонност.
Тоест изводът е: всяко упражнение се прави в създадено с усилие на волята състояние на удоволствие, на радост, на щастливо очакване.
Нека още веднъж избръмча, та да отекне ехо. Настроението се създава изкуствено, изкуствено, иииизкууууственоооо."
 
 
Когато давам тази техника, първо говорим доста, правим подготовка, разчитам, че ще успееш да я направиш със самоподготовка. Ако успееш и ти се получи и имаш интерес към подобен подход за справяне с негативни мисли, емоции и усещания, ще дам и следващата стъпка.
Успех!

И отново опираме, до възпитание. 
И проблемът пак идва от това КОЙ възпитава синовете. Властните или нещастни майки, са твърде много. Те създават материални или хленчещи мъже. Или напълно изгубени в междуполовите различия.
 
Съгласна съм, че жените не трябва да стават жертва на слабите мъже, но "мъжкарството" стоящо на материална основа, също е слабост и то голяма. Огромен брой са жените, които страдат от  финансова зависимост, до едни богати "мъжкари", които се забавляват да им угаждат и да подаряват подаръци до към 35-40 тата им година и след това със садистично удоволствие "им показват", как те нищо не струват. И за това има статистика, огромна и практиката ме сблъсква всеки ден с подобни жени.
 
 Да се грижиш и да уважаваш, също е въпрос на възпитание и то не се случва едностранно от единия родител, то е модел на поведение, видяно, усетено, преживяно. 
И пак ще кажа, НЕ е въпрос на националност иначе маса американски и западни психолози ще се окаже, че пишат и изследват само българите. Казвам го от позицията и на практиката.

За огромно мое съжаление в Странджа се случва нещо много неприятно.
Иска ми се това, което се опитват да променят малкото останали хора там, да бъде разгласено и да бъде подкрепено, защото те сами няма да успеят. 
"Дървената мафия" стигна и до тези ценни, енергийни места като Мишкова нива - Малко Търново - Граматиково - Визица и застрашава оголването на региона и изсичането на гората подобно на района Странджа Сакар.
 
http://bnr.bg/burgas/post/100518432/horata-ot-strandja-podkrepat-priziva-za-spasavane-na-gorata
 
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.935764686442705.1073741841.424603290892183&type=1&pnref=story

Не е въпрос на националност. 
Като цяло с навлизането в технологичния век, възпитанието на децата влезе в нова фаза. Без да се усещаме започваме да усъвършенстваме създаването на нов пол - унисекс. И това не е просто изречение във въздуха, а много сериозна тенденция, която се наблюдава от началото на 90 - те и се оформя като доста бързо развиваща се.
В момента жените не намират мъжкото в мъжете, а мъжете женското в жените. Все още обаче сме от поколение, което знае какво търси, имайки предвид "мъжко" и "женско". Само след 15 - 20 години, тези понятия напълно ще се размият и ще са лишени от смисъл. 
В момента се занимавам с темата възпитание и разликите при момчетата и момичетата и как това повлиява психическото им състояние. Съчетавайки теория и практика виждам пораженията върху женската и мъжката психика в следствие на объркан или липсващ възпитателен процес.
Неумението да възпитаваме момчета и по различен начин момичета, нещо, което си има древни традиции, довежда до моментното объркване. В инстинктите ни обаче, мъжкото и женското е дълбоко заложени и не откривайки го в действителността си като проявление, се преживяваме като неудовлетворени. В стремежа си за баланс, се опитваме да развием и другата половина и съвсем се объркваме. Това ще продължи още доста време, освен, ако не се случи рязка промяна в действителността, в която се намираме.

Не е въпрос на националност. 
Като цяло с навлизането в технологичния век, възпитанието на децата влезе в нова фаза. Без да се усещаме започваме да усъвършенстваме създаването на нов пол - унисекс. И това не е просто изречение във въздуха, а много сериозна тенденция, която се наблюдава от началото на 90 - те и се оформя като доста бързо развиваща се.
В момента жените не намират мъжкото в мъжете, а мъжете женското в жените. Все още обаче сме от поколение, което знае какво търси, имайки предвид "мъжко" и "женско". Само след 15 - 20 години, тези понятия напълно ще се размият и ще са лишени от смисъл. 
В момента се занимавам с темата възпитание и разликите при момчетата и момичетата и как това повлиява психическото им състояние. Съчетавайки теория и практика виждам пораженията върху женската и мъжката психика в следствие на объркан или липсващ възпитателен процес.
Неумението да възпитаваме момчета и по различен начин момичета, нещо, което си има древни традиции, довежда до моментното объркване. В инстинктите ни обаче, мъжкото и женското е дълбоко заложени и не откривайки го в действителността си като проявление, се преживяваме като неудовлетворени. В стремежа си за баланс, се опитваме да развием и другата половина и съвсем се объркваме. Това ще продължи още доста време, освен, ако не се случи рязка промяна в действителността, в която се намираме.

Не е въпрос на националност. 
Като цяло с навлизането в технологичния век, възпитанието на децата влезе в нова фаза. Без да се усещаме започваме да усъвършенстваме създаването на нов пол - унисекс. И това не е просто изречение във въздуха, а много сериозна тенденция, която се наблюдава от началото на 90 - те и се оформя като доста бързо развиваща се.
В момента жените не намират мъжкото в мъжете, а мъжете женското в жените. Все още обаче сме от поколение, което знае какво търси, имайки предвид "мъжко" и "женско". Само след 15 - 20 години, тези понятия напълно ще се размият и ще са лишени от смисъл. 
В момента се занимавам с темата възпитание и разликите при момчетата и момичетата и как това повлиява психическото им състояние. Съчетавайки теория и практика виждам пораженията върху женската и мъжката психика в следствие на объркан или липсващ възпитателен процес.
Неумението да възпитаваме момчета и по различен начин момичета, нещо, което си има древни традиции, довежда до моментното объркване. В инстинктите ни обаче, мъжкото и женското е дълбоко заложени и не откривайки го в действителността си като проявление, се преживяваме като неудовлетворени. В стремежа си за баланс, се опитваме да развием и другата половина и съвсем се объркваме. Това ще продължи още доста време, освен, ако не се случи рязка промяна в действителността, в която се намираме.

Здравей, мислите са тези, които поддържат състоянието ти т.е. необходимо е да се справиш с тях, за да се чувстваш по - добре.
Това става, чрез няколко начина - като ги разпознаваш и елиминираш, като ги заменяш с противоположни, чрез разсейване да преместиш фокуса върху други неща и т.н. Става трудно, но е чисто техническа дейност и върши работа като за начало докато започнеш същинската терапия.
В такива моменти, дори и 5 мин разговор с психолога ти / ако той работи с тревожности, знае точно какво да ти каже/ могат трайно да повлияят състоянието. 
Колкото повече се оставяш на потока от мисли и го анализиращ, толкова по - дълго ще останеш в това състояние. Спортуването е важен момент, ако в този момент започнеш да натоварваш тялото може да се откачиш от мисловния поток много лесно. 
Пускам ти един линк към 30 мин гимнастика, която действа много разсейващо и тонизиращо и е много подходяща за такива моменти. Ставна гимнастика на Норбеков със специален комедиен елемент. Успех!

Сърдечно Ви благодаря за мнението. Междувременно племенникът ми тръгна на психотерапия и съм малко по-спокойна. Моята молба за съвет е продиктувана от усещането ми, че под някаква форма ме включва в компулсиите, а аз не искам да съучаствам. Но...Бедата е в това , че не съм професионалист и не винаги мога да ги разпозная. Въпреки всичко терапевтката е казала, че съм постъпила правилно, като не съм разрешила да ми споделя и да давам мнения относно обсесиите му. Така че, май сме на правилния път. Дано да се справи момчето. Много е интелигентен и би могъл да постигне много, ако успее да бъде СВОБОДЕН. Благодаря на всички, които по някакъв начин са били съпричастни към изложения проблем. 

Здравей, за съжаление с теб се е случило това което се случва с повечето хора след първата им паническа атака: Отиват на лекар, той им мери кръвното и ги препраща по клиничната пътека до кардиолог, който в по - добрия случай ги изпраща на невролог и става ясно, че проблема е психологичен или в по - лошия вариант, като при теб го уплашват едно хубаво, че така да си стои с години.
Състоянието ти не може да се повлияе с антидепресанти трайно, но за сметка на това пък с тяхна "помощ" ще се хронифицира и дълги години твоя мозък ще вярва, че хапчето е единственият вариант за изход.
Всъщност, както много пъти сме писали тук, тревожното разстройство няма общо с хормона серотонин, за който са предназначени антидепресантите. А се случва заради активирането на адреналина. Адреналина пък е един добър хормон, който винаги идва на помощ в страшни за нас ситуации, за да ни активира и защити. Проблемът идва от това, че ти не правиш нищо за адреналина, а се опитваш с хапчета да повлияеш на серотонина. Т.е. "боли те корем, гълташ хапче за глава" Ако още тогава лекарката беше ти обяснила какво се случва с теб и как спокойно да овладееш състоянието нищо от последващо нямаше да ти се случи.
В момента имаш нужда точно от това, но вече заради годините вреди, които си нанесъл с мислите си, се налага и малко по - дълга работа с твоите мисловни модели, вярвания, страховете и най - вече с мисълта "Аз съм болен" , която е в основата на илюзията крепяща състоянието ти.
 
Хапчета за страх няма, но пък има техники и методи за промяна на мислите, които на свой ред ще се отразят на преживяванията ти и така до промяна на живота. Десет години си в измислен филм, в който вярваш, че гълтайки хапче, ще се справиш със състояние, което се базира на страха. Сега ще ти е необходимо да проведеш няколко месеца терапия, за да промениш това вярване.
 
Като за начало е добре да знаеш, че това състояние е преодолимо, напълно. Че много хора всеки ден се справят с него и ти не си по - различен от всички тях, просто трябва да промениш стратегията. За да добиеш по - точна представа поразгледай темите за тревожности в този форум, виж препоръките, много са, разгледай представените техники, помагат, опитай да приложиш наученото, то може да облекчи състоянието ти. За да стане всичко по - бързо и точно, разбира се необходим е специалист.