Диляна Колева

От поста ти личи, че не си наясно със ситуацията.Ще тия поясня.Ти си един шаран.На брега е един много опитен рибар.Може да го наречем г-н Страх или ОКР, това няма значение.Неговата примамка са нереалните, недоказуеми и плашещи те идеи които ти пуска в главата.И ти като последният  гламурник му се връзваш и започваш да си губиш времето и живота мъчейки си да ги оборваш, търсейки причините за тях и т.н.
Разбери, всяка секунда която губиш мислейки по темата е загубена за теб.Той нарочно пуска теми които не могат да с докажат с мислене.Днес е за гейството, утре за болести, други ден, за това дали си от Марс и т.н.
 
Темата е фалшива, това трябва да разбереш и да спреш да се занимаваш с нея.Независимо каква е, всяка тема която те напряга е стръвта на твоето ОКР.
Ти имаш избор, да се хванеш ли на въдицата или не. 

Ние се привличаме от познатото. Тези жени са привлечени от теб, защото ти си им познат.В теб, те разпознават себе си . В тях, ти разпознаваш себе си и така се получава връзката.
С две думи, докато мислиш,че си девета дупка на кавала, жените които привличаш, ще са такива.
За това, основният въпрос трябва да бъде-как, да не бъда дупка, от който и да е кавал, а стана самият кавал?
Това е въпроса.Мисли върху него.

Знаеш ли защо никой не е отговорил на въпроса ти досега? Помисли върху това. Пишеш във форум, в който присъстват стотици и стотици теми, в които хората споделят как са се справили с тревожността си. Моята и на колегите практика показва не само, че промяната на мисленето и възприятието е средството за справяне с тревожността, но и че е единственият стратегически устойиво сигурен метод! Това е! 

Здравей independent
Това, което описваш е характерно поведение за тийнеджърите.
Между 12 и 18 тата година, започва оформянето на идентичността. Тялото се развива бързо и настъпва рязкото разграничение на половете. Вече не говорим толкова за Деца, а за момичета и момчета. Различните потребности, задачи, сексуални нужди. 
Като повечето тийнеджъри и ти си започнала с безобидните игри. Това се случва най - вече, когато детето няма други начини за изява и търсене на собствената си идентичност. Не случайно предупреждаваме родителите, че възрастта след 12 е много важна да бъде насочено детето в дейност или изяви, в които да се чувства част от общество, група, място на което да се идентифицира, кой е, какъв е, какви цели гони. Това е възрастта на най - бърза смяна на интересите, желанията, спортовете, клубовете. Възрастта, в която родителя трябва да насърчава и насочва търсенето на младия човек.
Когато наставника или авторитета липсва в този период, започва голямото лутане. Намирането на среда в неподходящи групи и неподходящи занимания. Там често се случват объркванията, както на моралната и ценностна система, така и на половата идентичност. 
Нещо подобно се е случило и с теб. 
Невъзможността да разговаряш с някого за това и да добиеш ясна представа, какво компенсираш с подобна игра, какво ти носи това, каква е липсата, емоцията, усещането, което си познала само по този начин, е предизвикало в теб объркване. 
Когато тийна е наясно, че това е игра с която си доставя кратка емоция и веселие, той няма проблем. Когато неусетно е започнал да ползва играта за донор на липсваща емоция, спира да разграничава ситуациите и се изгубва в тях. 
Това се е случило с теб.
Това което наричаш депресия, по - скоро е реакция на раздяла, ти си в състоянието на човек изгубил нещо или някой, който му е доставял удоволствие. Реакцията  ти е подсилена от силно чувство за вина и неумение да стигнеш до себе си и да осъзнаеш, какво стои зад целия театър.
Първо е необходимо да се справиш с вината и срама. А това със стоене в къщи и затваряне не става. Хубаво е, че си го споделила тук, но това е само началото на пътя към себе си. 
 
Категоризации свързани с хомосексуализма са напълно неуместни в случай, че не се познава човека и неговото преживяване!

Не бих казала, че просто мъж с пари е добра комбинация.
За мъжът е изключително важно да има ясно изразена и осъзната цел и точно подредени приоритети. Само тогава финансово ще може да обгрижи себе си и това за което е поел отговорност.
Когато се зададе на мъж да подреди приоритетите си на първо място почти винаги е работата, бизнеса, т.е. онова, което го прави независим, силен, можещ. На второ и трето място се сменят приятелите и семейството, според зависи от възрастта и семейния статус. 
Кризата при мъжа идва, когато не успява да вложи творчество в обслужването на първия приоритет, следва финансова криза, неудовлетворение и т.н.
При жената подредбата е различна почти винаги на първо място е семейството, следват останалите две.  
Напоследък ми се налага да работя с жени, работещи в мъжки сектори, IT сферата, които някъде в началото на двайсетте си години са подредили приоритетите си по мъжки - на първо място е работата. Кризата настъпва в края на двайсетте, когато започва осъзнаването, че "нещо не е наред". Пари има, работа има, мъже има, но........ "нещо не е наред", а именно те не обслужват приоритета, който природата и инстинктите при Нея са сложили на първо място. 
Така че, не знам до колко просто парите са определящи за някакво състояние. Те са инструмент, който може да си набави всеки творчески мислещ, правилно ориентиран човек. 
Който има проблем с това, трябва да преразгледа приоритетите си, да промени мисленето и да се опита да види отвъд нормите, които смята за единствени възможни. 

Здравей independent
Това, което описваш е характерно поведение за тийнеджърите.
Между 12 и 18 тата година, започва оформянето на идентичността. Тялото се развива бързо и настъпва рязкото разграничение на половете. Вече не говорим толкова за Деца, а за момичета и момчета. Различните потребности, задачи, сексуални нужди. 
Като повечето тийнеджъри и ти си започнала с безобидните игри. Това се случва най - вече, когато детето няма други начини за изява и търсене на собствената си идентичност. Не случайно предупреждаваме родителите, че възрастта след 12 е много важна да бъде насочено детето в дейност или изяви, в които да се чувства част от общество, група, място на което да се идентифицира, кой е, какъв е, какви цели гони. Това е възрастта на най - бърза смяна на интересите, желанията, спортовете, клубовете. Възрастта, в която родителя трябва да насърчава и насочва търсенето на младия човек.
Когато наставника или авторитета липсва в този период, започва голямото лутане. Намирането на среда в неподходящи групи и неподходящи занимания. Там често се случват объркванията, както на моралната и ценностна система, така и на половата идентичност. 
Нещо подобно се е случило и с теб. 
Невъзможността да разговаряш с някого за това и да добиеш ясна представа, какво компенсираш с подобна игра, какво ти носи това, каква е липсата, емоцията, усещането, което си познала само по този начин, е предизвикало в теб объркване. 
Когато тийна е наясно, че това е игра с която си доставя кратка емоция и веселие, той няма проблем. Когато неусетно е започнал да ползва играта за донор на липсваща емоция, спира да разграничава ситуациите и се изгубва в тях. 
Това се е случило с теб.
Това което наричаш депресия, по - скоро е реакция на раздяла, ти си в състоянието на човек изгубил нещо или някой, който му е доставял удоволствие. Реакцията  ти е подсилена от силно чувство за вина и неумение да стигнеш до себе си и да осъзнаеш, какво стои зад целия театър.
Първо е необходимо да се справиш с вината и срама. А това със стоене в къщи и затваряне не става. Хубаво е, че си го споделила тук, но това е само началото на пътя към себе си. 
 
Категоризации свързани с хомосексуализма са напълно неуместни в случай, че не се познава човека и неговото преживяване!

Здравей independent
Това, което описваш е характерно поведение за тийнеджърите.
Между 12 и 18 тата година, започва оформянето на идентичността. Тялото се развива бързо и настъпва рязкото разграничение на половете. Вече не говорим толкова за Деца, а за момичета и момчета. Различните потребности, задачи, сексуални нужди. 
Като повечето тийнеджъри и ти си започнала с безобидните игри. Това се случва най - вече, когато детето няма други начини за изява и търсене на собствената си идентичност. Не случайно предупреждаваме родителите, че възрастта след 12 е много важна да бъде насочено детето в дейност или изяви, в които да се чувства част от общество, група, място на което да се идентифицира, кой е, какъв е, какви цели гони. Това е възрастта на най - бърза смяна на интересите, желанията, спортовете, клубовете. Възрастта, в която родителя трябва да насърчава и насочва търсенето на младия човек.
Когато наставника или авторитета липсва в този период, започва голямото лутане. Намирането на среда в неподходящи групи и неподходящи занимания. Там често се случват объркванията, както на моралната и ценностна система, така и на половата идентичност. 
Нещо подобно се е случило и с теб. 
Невъзможността да разговаряш с някого за това и да добиеш ясна представа, какво компенсираш с подобна игра, какво ти носи това, каква е липсата, емоцията, усещането, което си познала само по този начин, е предизвикало в теб объркване. 
Когато тийна е наясно, че това е игра с която си доставя кратка емоция и веселие, той няма проблем. Когато неусетно е започнал да ползва играта за донор на липсваща емоция, спира да разграничава ситуациите и се изгубва в тях. 
Това се е случило с теб.
Това което наричаш депресия, по - скоро е реакция на раздяла, ти си в състоянието на човек изгубил нещо или някой, който му е доставял удоволствие. Реакцията  ти е подсилена от силно чувство за вина и неумение да стигнеш до себе си и да осъзнаеш, какво стои зад целия театър.
Първо е необходимо да се справиш с вината и срама. А това със стоене в къщи и затваряне не става. Хубаво е, че си го споделила тук, но това е само началото на пътя към себе си. 
 
Категоризации свързани с хомосексуализма са напълно неуместни в случай, че не се познава човека и неговото преживяване!

Здравей independent
Това, което описваш е характерно поведение за тийнеджърите.
Между 12 и 18 тата година, започва оформянето на идентичността. Тялото се развива бързо и настъпва рязкото разграничение на половете. Вече не говорим толкова за Деца, а за момичета и момчета. Различните потребности, задачи, сексуални нужди. 
Като повечето тийнеджъри и ти си започнала с безобидните игри. Това се случва най - вече, когато детето няма други начини за изява и търсене на собствената си идентичност. Не случайно предупреждаваме родителите, че възрастта след 12 е много важна да бъде насочено детето в дейност или изяви, в които да се чувства част от общество, група, място на което да се идентифицира, кой е, какъв е, какви цели гони. Това е възрастта на най - бърза смяна на интересите, желанията, спортовете, клубовете. Възрастта, в която родителя трябва да насърчава и насочва търсенето на младия човек.
Когато наставника или авторитета липсва в този период, започва голямото лутане. Намирането на среда в неподходящи групи и неподходящи занимания. Там често се случват объркванията, както на моралната и ценностна система, така и на половата идентичност. 
Нещо подобно се е случило и с теб. 
Невъзможността да разговаряш с някого за това и да добиеш ясна представа, какво компенсираш с подобна игра, какво ти носи това, каква е липсата, емоцията, усещането, което си познала само по този начин, е предизвикало в теб объркване. 
Когато тийна е наясно, че това е игра с която си доставя кратка емоция и веселие, той няма проблем. Когато неусетно е започнал да ползва играта за донор на липсваща емоция, спира да разграничава ситуациите и се изгубва в тях. 
Това се е случило с теб.
Това което наричаш депресия, по - скоро е реакция на раздяла, ти си в състоянието на човек изгубил нещо или някой, който му е доставял удоволствие. Реакцията  ти е подсилена от силно чувство за вина и неумение да стигнеш до себе си и да осъзнаеш, какво стои зад целия театър.
Първо е необходимо да се справиш с вината и срама. А това със стоене в къщи и затваряне не става. Хубаво е, че си го споделила тук, но това е само началото на пътя към себе си. 
 
Категоризации свързани с хомосексуализма са напълно неуместни в случай, че не се познава човека и неговото преживяване!

Това е вселенско правило. Не го казва само П. Дънов , ето го същото изкарано от суфите.
"
“Когато нещата опират до самата Любов, каквото и да съм казал, описвайки и обяснявайки Любовта, се срамувам от него.” Джалал ад-дин Руми.



Не го умеем. Нито можем да го разберем, защото все още сме на нивото на символите. Ограничени сме да се разбираме главно чрез думите. Като всеки човек придава на една и съща дума различен смисъл, различно звучене, различна вибрация. И това ни обърква много.
Освен това думата любов ....... с такава Любов обичам детето си, с друга любов обичам съпруга си, с трета приятелите си. Ако приятел ми каже "обичам те" - как да го разбирам? А друг е въпроса - какво влага той в това?
Има много сила в тези думи, но..... това са отново думи, дори и изречени от мъдри хора, и по тази причина те достигат до нас различно.
Слушането на думите е изкуство, виждането през тях е умение. Какво представлява тълкуванието на думите, ако не притежаваме уменито да виждаме през тях?????

Тъй като темата е, вегетарианството като защита на животните, иска ми се да се върнем в основната тема.
Честно казано, когато реших да спра да ям месо, а това беше един импулс в една вечер в която правих кюфтета от които не ядох .... и така започна всичко, не съм се замисляла за животните.
Дори и сега, вегетарианството си не го свързвам със защитата на животните.
Мога да обясня, но вече съм го правила в подобните теми и не ми се повтаря.
Притеснява ме друго. Използването на горното условие, като манипулация, особено над децата.
Силно бунтар човек съм и всяко нарушаване на свободата на действията на когото и да било ме влудява.
А убеждението на детето да не яде месо, защото трябва да пази животните е силна манипулация в детския развиващ се разум.
Моите деца ядат месо. Приготвям им го аз и се старая да е възможна най - здравословно приготвено.
Ако синът ми който расте в момента, ми каже че му се яде месо, в никакъв случай не мога да си позволя да му отговоря, че така убива животни и затова не трябва да яде месо. Детето е жалостиво няма да яде, но вътрешно в него това желание може да му навреди много. А съм била свидетел и на последствия, подобни.
Та как мислите трябва ли да изтъкваме подобни факти- като защита на животните, хуманно поведение, екология и т.н. за да защитаваме идеята на собствения си избор и да убеждаваме другите?
Между другото, точно защитата на животните, като манипулация действа най- много.

Хипохондрията и останалите симптоми, които описваш са характеристика на тревожно състояние. Т.е. ти си тревожен, трудно успяваш да се справиш с ежедневния стрес.
Независимо дали ще са физически симптоми, натрапливости или хипохондрични мисли, зад тях стои неумението ти да се справиш със своя страх.
При подобни състояния, страхът идва от липсата ти на самоувереност и себеприемане. Фокусирането в симптомите не води до изход от състоянието, а го превръща в част от твоя ден.
Всичко, което правиш е много хубаво, важна е, обаче, мисълта, с която го правиш.
Ако това е съпротива, ако цялото ти същество прави всичко това стегнато и през страх, нищо няма да се получи.
Т.е. важно е не какво правиш, а с каква мисъл го правиш.
Необходима ти е психотерапия при психотерапевт или психолог работещ с тревожни състояния.

Друг, ясно е, че проблемите ти са на психична основа и ти е необходима психологична помощ, но моят въпрос към теб е:
 
Къде в плановете ти стои психотерапията? При положение, че дори една консултация при психолога е подобрила състоянието ти, логично е поне да направиш проба и да повториш.

Ясно е, че психиатрите, които работят медикаментозно, нямат практика да обясняват какво предизвиква това състояние и да дават съвети различни от
"Гълтай тези хапчета".
Нито полудяваш, нито ще се самоубиеш, нито ще умреш. Това е състояние на силен стрес. То не се оправя с лежане. Прочети останалите теми и ще видиш колко много, много хора са били и са преминали през това състояние и са живи и здрави и нищо им няма. 
Има техники, намери ги тук и ги следвай.
Преди всичко, стани от леглото и включи 60 минутна аеробика / например/. Правия я всеки ден. Сърцето ще тупти, нека да тупти, това му е работата. При подобни на твоето състояние в организма се отделя голямо количество адреналин, който има за цел да подготви тялото за преодоляване на голям стрес/ страх. 
Когато дойде страшната мисъл, която разтуптява сърцето, това означава, че адреналина е станал повече. За да го изразходиш е необходимо да се натовариш физически. Когато вместо това легнеш, нормално ти става лошо, защото тялото е подготвено за друг тип реакция. Не знаейки, защо се получава това, засилваш страха.
Просто прочети темите с тематика "Тревожност......" в ТОЗИ форум и ще разбереш точно какво да правиш. 
Ако ти е възможно посети психотерапевт в Чехия, ако работи с тревожни състояния би трябвало да повлияе на състоянието ти.

Мискомуникация има защото не сме единни, и ще има заради ненавистта и липсата на елементарна положителна постановка у някои, елементарна колегиалност и елементарно уважение, което човек излъчва, когато комуникира с някой, когато има събеседник, въпрос на култура и въпрос на ценности. С презрение и омраза не става! Просто трябва цялостно въртене на 180 градуса на психиката у някои, за да има успешна комуникация.
 
Както и да е искам да кажа, че подкрепям всички хора, които имат дръзновение в себе си, които мечтаят и работят за мечтите си, независимо дали са в пределите на България или по света. Радвам се на успехите на всеки, който дерзае и който носи откривателството в себе си. Жалко е да се изпокарваме и да се надпреварваме кой по и най, при положение, че сме толкова различни! А истината е в различните, в дръзновените, в мислещите! 
 
Изпитвам негодувание и жалост, когато слушам някои от новините по телевизията, наистина се разочаровам, но това ми дава импулс да изградя нов живот, да се вслушвам в идеите на хората около себе си, да отсявам добрите хрумвания и да ги подкрепям! И така са много хора, не се оставят на яда и негативизма, а търсят в собствения с живот как да подкрепят стойностните идеи, като това не винаги включва пари, но има пак материален характер, като осигуряване на пространство и публика, дебат и дискусия върху проблеми, които смятаме за значими, които провокират някакъв вътрешен драйв за действие!
 
Подкрепата е нужна на всеки и е добре да намери и материалния си и духовния си облик. Помагала съм на много колеги да осъществят идеите си, както и те на мен, затова винаги съм мислила, че без приятели и съмишленици не може, помагайки някому това ми дава сили и вяра, че въпреки трудностите, това да бъдеш човек е над всичко. Още повече, когато ясно се  вижда дефицита на подкрепа в институциите и обществото за културата и значимите идеи в изкуството,  това ме прави още по непоколебима, в последните години станахме близки и познати с много хора, които симпатизират на младите в изкуството, които осъзнават нуждата от подкрепа на културата и важността на отпечатъка, който оставят новото поколение автори. Просто всеки е на някакъв фронт и там дерзае, но не бих обезличила и омаловажила личната борба на никой! Просто сме различни и всеки осъществява доброто и наличните ресурси в себе си в  различни среди! 

Максим, това се случва във всяка държава ежедневно. Нека не се заблуждаваме. Ние в България също слушаме новини и филми гледаме и научнопопулярни, не само глупави пародии. 
 
Точно в момента в България има бъдеще за всеки креативен човек.
Току що, приключих консултация с млада българка в Германия, която се чувства зле. Тя има пари и хубав дом и приятел и работа ..... и пари , и хубав дом, и приятел, и работа ........ и пари....... и толкова. 
Нейното мнение е, че българите отиват в чужбина за бързи и готови пари - работа, за определени часове, за определени пари, точка. Без много мислене.
Сподели и за сайт на българите в чужбина, в който всички тези българи, говорят много хубави неща за България и планират варианти за развитие тук. Тя самата планира да се върни и  ДА НЕ ТЪРСИ РАБОТА ЗА ЗАПЛАТА, а да развива чрез уменията си собствения си ресурс. 
 
Точно тези хора много ме радват и аз залагам на тях, защото техния избор е съзнателен, те са живели тук, живели са и някъде другаде и избират от две познати за тях възможности. Те ЗНАЯТ, защо се връщат. Другите, които остават ЗНАЯТ, защо остават. Но тези две знания не са съвместими. Т.е. те не подлежат на сравнение, те са две съвсем различни плоскости. 
 
Може да се прави сравнение между човек, който е бил и тук и в чужбина и се връща по гореизброените причини и човек, който се връща, защото не е успял да се реализира и в чужбина. Вторият, много трудно ще се реализира и тук без чужда помощ, той ще продължава да преживява себе си като нещастен и понеже не може да обвини себе си / твърде болезнено е/ ще прехвърли обвинението върху държавата. А няколко други, преживяващи същото ще му повярват и пригласят. 
 
Първия тип хора, обаче, със съзнателно връщане, въпреки реализацията си в чужбина, ще се реализират и тук. 
 
А тези които остават да живеят извън страната си, без значение реализирани или не, те не са база за сравнение с всички останали. 
 
С хора, които са направили СЪЗНАТЕЛЕН избор, да не живеят в определена страна, е загуба на време, да се говори за въпросната страна. Ясно е, че те не я харесват. Все едно да споря с някой, който мрази боб, колко е хубав боба. Но той да ме убеди, че любимият ми боб е отвратителен е също толкова смешно, колкото и обратното.
Ето защо, мисля, че тази тема започва да добива доста смехотворен вид, освен, ако не се промени акцента. 

Максим, това се случва във всяка държава ежедневно. Нека не се заблуждаваме. Ние в България също слушаме новини и филми гледаме и научнопопулярни, не само глупави пародии. 
 
Точно в момента в България има бъдеще за всеки креативен човек.
Току що, приключих консултация с млада българка в Германия, която се чувства зле. Тя има пари и хубав дом и приятел и работа ..... и пари , и хубав дом, и приятел, и работа ........ и пари....... и толкова. 
Нейното мнение е, че българите отиват в чужбина за бързи и готови пари - работа, за определени часове, за определени пари, точка. Без много мислене.
Сподели и за сайт на българите в чужбина, в който всички тези българи, говорят много хубави неща за България и планират варианти за развитие тук. Тя самата планира да се върни и  ДА НЕ ТЪРСИ РАБОТА ЗА ЗАПЛАТА, а да развива чрез уменията си собствения си ресурс. 
 
Точно тези хора много ме радват и аз залагам на тях, защото техния избор е съзнателен, те са живели тук, живели са и някъде другаде и избират от две познати за тях възможности. Те ЗНАЯТ, защо се връщат. Другите, които остават ЗНАЯТ, защо остават. Но тези две знания не са съвместими. Т.е. те не подлежат на сравнение, те са две съвсем различни плоскости. 
 
Може да се прави сравнение между човек, който е бил и тук и в чужбина и се връща по гореизброените причини и човек, който се връща, защото не е успял да се реализира и в чужбина. Вторият, много трудно ще се реализира и тук без чужда помощ, той ще продължава да преживява себе си като нещастен и понеже не може да обвини себе си / твърде болезнено е/ ще прехвърли обвинението върху държавата. А няколко други, преживяващи същото ще му повярват и пригласят. 
 
Първия тип хора, обаче, със съзнателно връщане, въпреки реализацията си в чужбина, ще се реализират и тук. 
 
А тези които остават да живеят извън страната си, без значение реализирани или не, те не са база за сравнение с всички останали. 
 
С хора, които са направили СЪЗНАТЕЛЕН избор, да не живеят в определена страна, е загуба на време, да се говори за въпросната страна. Ясно е, че те не я харесват. Все едно да споря с някой, който мрази боб, колко е хубав боба. Но той да ме убеди, че любимият ми боб е отвратителен е също толкова смешно, колкото и обратното.
Ето защо, мисля, че тази тема започва да добива доста смехотворен вид, освен, ако не се промени акцента. 

Максим, това се случва във всяка държава ежедневно. Нека не се заблуждаваме. Ние в България също слушаме новини и филми гледаме и научнопопулярни, не само глупави пародии. 
 
Точно в момента в България има бъдеще за всеки креативен човек.
Току що, приключих консултация с млада българка в Германия, която се чувства зле. Тя има пари и хубав дом и приятел и работа ..... и пари , и хубав дом, и приятел, и работа ........ и пари....... и толкова. 
Нейното мнение е, че българите отиват в чужбина за бързи и готови пари - работа, за определени часове, за определени пари, точка. Без много мислене.
Сподели и за сайт на българите в чужбина, в който всички тези българи, говорят много хубави неща за България и планират варианти за развитие тук. Тя самата планира да се върни и  ДА НЕ ТЪРСИ РАБОТА ЗА ЗАПЛАТА, а да развива чрез уменията си собствения си ресурс. 
 
Точно тези хора много ме радват и аз залагам на тях, защото техния избор е съзнателен, те са живели тук, живели са и някъде другаде и избират от две познати за тях възможности. Те ЗНАЯТ, защо се връщат. Другите, които остават ЗНАЯТ, защо остават. Но тези две знания не са съвместими. Т.е. те не подлежат на сравнение, те са две съвсем различни плоскости. 
 
Може да се прави сравнение между човек, който е бил и тук и в чужбина и се връща по гореизброените причини и човек, който се връща, защото не е успял да се реализира и в чужбина. Вторият, много трудно ще се реализира и тук без чужда помощ, той ще продължава да преживява себе си като нещастен и понеже не може да обвини себе си / твърде болезнено е/ ще прехвърли обвинението върху държавата. А няколко други, преживяващи същото ще му повярват и пригласят. 
 
Първия тип хора, обаче, със съзнателно връщане, въпреки реализацията си в чужбина, ще се реализират и тук. 
 
А тези които остават да живеят извън страната си, без значение реализирани или не, те не са база за сравнение с всички останали. 
 
С хора, които са направили СЪЗНАТЕЛЕН избор, да не живеят в определена страна, е загуба на време, да се говори за въпросната страна. Ясно е, че те не я харесват. Все едно да споря с някой, който мрази боб, колко е хубав боба. Но той да ме убеди, че любимият ми боб е отвратителен е също толкова смешно, колкото и обратното.
Ето защо, мисля, че тази тема започва да добива доста смехотворен вид, освен, ако не се промени акцента. 

Все още ми убягва целта на някои от писанията по-горе. Ако тя е да се убедят четящите, че в Германия животът е по-подреден и дава повече възможности за живот при по-висок стандарт - това всички го знаят. В същото време се правят опити да се представи действителността в България такава, каквато не е. Нещата не са чак толкова зле и никак не са безнадеждни. Аз виждам възможности. Сигурно има и възможности, които не виждам. И няма нужда да убеждавам никого в съществуването им, както и няма нужда който и да е да ме убеждава в липсата им.
 
Засега темата ми звучи като: "Аз се махнах, а вие останалите в България сте обречени". Е да, ама аз не мисля така.

Здравей, ние хората имаме уникалното умение да се самосаботираме, чрез вредни мисли, оценки и етикети на които робуваме, често до гроб.
Ти си тръгнала точно по този път.
Колко "грозно" може да е едно минало? Точно толкова, колкото може да е и "хубаво".  Това са оценки, които ние сами поставяме, сами по себе си те не съществуват. Ти и само ти си решила да определиш миналото си като нещо не красиво и си го окачила като товар на гърба си. Всъщност тежи само онова, на което решим да сложим тежест, ако я махнем то спира да тежи. Но.. ние и само ние сме тези, които можем да го направим.
Да избягаш, да забравиш или да скриеш преживяване...... това е невъзможно. Можеш единствено да го приемеш. А да го приемеш означава да му махнеш всички етикети. Докато ти го определяш като грозно и страшно, някой ще има коз в ръцете си, с който да те плаши и тормози. Когато събереш смелост и поемеш отговорност за всичко, което си направила и се изправиш с високо вдигната глава, никой няма да има нито силата, нито инструмента, с който да вреди на психиката ти.
Страхът е бил сила от време оно, най - мощното средство за подчинение. Негов най - голям враг е смелостта. Тогава става ясно, че онзи, който използва страха на другите като инструмент за подчинение, всъщност го използва, като щит, за да скрие собствения си огромен страх.

Този тип поведение, е известно като "емоционална незрялост". Характерно е за тийнейджърската възраст, когато личността не познава добре емоциите и чувствата си. Нарича всичко любов, а всъщност става въпрос само и единствено за секс. 

Ина, подкрепям те и ти желая успех и занапред, споделям напълно твоето отношение към работата и живеенето в България. 
Моята динамика към момента е сходна на твоята и мога да кажа, че ми носи огромно удовлетворение. 
Всеки ден се сблъсквам с хора, на които им пречи да станат успешни, само страхът да бъдат такива.
Следва самосъботиране. Изборът - да се "скрият" зад нечие име, нечия компания, в нечия държава. 
Моето мислене също следваше този ход, и преживяването на нещастност беше голямо. Работа винаги имаше, но винаги някой беше виновен за това, че взимам малко пари, че работя дълго, че условията не са добри. Всичко това свърши, в момента, в който реших, че не държавата и работодателите ще решат, как да се чувствам аз, а аз ще реша как да се чувствам в държавата си. И всичко се промени с промяната на фокуса. 
Вече не искам да търся просперирала държава с добро заплащане и стандарт, създавам си ги сама. Не искам децата ми да учат и работят в чужбина, защото тук видяха бъдещето си. Много неща се промениха с промяната на фокуса и с изчезването на страха. А този страх  е много стабилно подкрепен от хилядите хора, които ежедневно повтарят, колко не можещи, не знаещи и смотани сме ние българите.

Ина, подкрепям те и ти желая успех и занапред, споделям напълно твоето отношение към работата и живеенето в България. 
Моята динамика към момента е сходна на твоята и мога да кажа, че ми носи огромно удовлетворение. 
Всеки ден се сблъсквам с хора, на които им пречи да станат успешни, само страхът да бъдат такива.
Следва самосъботиране. Изборът - да се "скрият" зад нечие име, нечия компания, в нечия държава. 
Моето мислене също следваше този ход, и преживяването на нещастност беше голямо. Работа винаги имаше, но винаги някой беше виновен за това, че взимам малко пари, че работя дълго, че условията не са добри. Всичко това свърши, в момента, в който реших, че не държавата и работодателите ще решат, как да се чувствам аз, а аз ще реша как да се чувствам в държавата си. И всичко се промени с промяната на фокуса. 
Вече не искам да търся просперирала държава с добро заплащане и стандарт, създавам си ги сама. Не искам децата ми да учат и работят в чужбина, защото тук видяха бъдещето си. Много неща се промениха с промяната на фокуса и с изчезването на страха. А този страх  е много стабилно подкрепен от хилядите хора, които ежедневно повтарят, колко не можещи, не знаещи и смотани сме ние българите.

Максим ти, ако си мислиш, че това е, което си правят всички в Бълагрия - "живуркат и мнимо доволстват", и са с "розови очила", дълбоко се лъжеш.
Работя усилено върху дисертацията си, всеки ден, пътувам между 3 града много често, правя самостоятелни проекти и участвам в научни конференции, в конкурси за работа и съвременно изкуство.
 
От 4 години не съм си починала, но нямам и намерение да го правя, на финала съм, няма за какво да отлагам. И целият поток колеги е не по-малко амбициозен, не по-малко талантливи и способни са, някои пътуваха из Европа и Щатите, за да обогатят темите си и със снимков материал и с интервюта и анкети, междувременно всеки от нас изнасяше лекции в Академията, полагаше изпити и си правеше рисърч.
 
Така, че извинявам се много, но в никакъв случай не гледам живота през розови очила, защото всеки ден се сблъсквам с проблемите на България, не водя някакво безцелно съществуване, а се боря, имам някакъв вътрешен драйв, който ме движи напред и така не съм само аз.
 
Така са много хора, които отиват учат някъде, но се връщат и работят в България, същите международни компании ги има вече и в България.
Даже ето ти парадокс брат ми живя и учи 3 години в Будапеща, в Централния Европейски Университет, завърши там, намери си веднага работа за международна компания, работи за тях близо 2 години и получи по-добро предложение и като заплащане и като длъжност в София, България.
 
Естествено се прибра и сега поне всички от семейството ми сме в една държава. Аз също живях година и половина в Чикаго, но това беше един от най- тежките периоди в живота ми, контактувах с много емигранти и българи и небългари, и богати и бедни, и образовани и не толкова. Някои бяха успели да се приспособят някакси към живота там, други бяха много нещастни поради много причини, които няма да изброявам сега.
 
Прибрах се в България, защото щях да загубя правата си за Академията, а съм влязла първа там, от първата година, за мен беше ценно образованието ми и се прибрах оставих и гаджета и приятели и всичко в Щатите. Прибрах се, за да продължа да уча и да работя в България и не съжалявам. На скоро ми писа чичо ми Евгени, който е хирург и е наш семеен приятел, но американски гражданин, живее там от повече от 20г. Пише ми - " Ина добре, че се прибра, тук никога нямаше да добиеш статут на американски гражданин и много по- трудно щеше да станеш доктор, за много повече време и ресурси." 
 
Последните 2 месеца от пребиваването ми в Щатите завърши с гостуване в тяхната къща и само рисувах, напълних им къщата с картини. Много мили и сърдечни хора. Това бяха единствените 2 месеца, в които аз се забавлявах със скъпи на сърцето ми хора и бях щастлива в момент, в който бях забравила коя съм и за какво се боря. Така, че не бива да се съди по стереотипа, всеки е минал през трудности и опитности в живота си.

Ами ние отдавна сме я приели - разбираме ви защо не оставате в България, защо не харесвате много неща тук, разбираме дори защо ни плюете... Приемаме го с любов, защото ви даваме свободата да сте такива каквито сте ида сте добри за себе си. Радваме се, че сте си намерили своето място и сте доволни и виждате перспектива. 
 
Това, което не разбираме е, защо вие не ни отговаряте по същия начин - с уважение към нашия избор и нашата свобода и право да се чувстваме щастливи и реализирани там, където вие не сте намерили възможности. Защо на всяка цена искате да ни убедите, че правото и истината е на ваша страна, а ние сме сгрешили или сме слабаци или мутри или глупаци, защото не сме постъпили като вас, защото не мислим като вас? 
 
Интересно наистина? 

Да - това е прекрасна идея и е истина. Ние виждаме живота и хората в него по различен начин, в друга светлина - или както се изразяват някои хора - с другия цвят очила. 
 
Твърде е рисковано да се съди за една страна по нейните медии - те са по-скоро мътната пяна - и не си въобразявайте, че милионите истински хора се занимаваме с това - имаме си сериозни и ценни неща, с които се занимаваме. 
 
Твърде е повърхностно да се съди за един народ по случайните хора, които  НЕ  желаят да бъдат част от него, но да вземат социалните осигуровки на един друг народ.
 
Твърде удобно е да не забелязваме и да не коментираме конкретни примери, които обаче са ни неудобни за тезата. И в същото време като от популярна диагноза от съвременния свят  (изкривяване, генерализация и изтриване) - да живеем в една своя лично удобна "карта, която не е територията". Може би не е темата, но психотерапевтите тук добре разбират за какво иде реч. 
 
Може би, обаче, наистина е добра идея да има все пак една тема - нещо като яма за душевни боклуци, в която да влизат само тези, които имат какво и кого да плюят.