Диляна Колева

​Имаш щастливо Аз и невротично Аз, всички хора го имат. 95% от хората са с изразена тревожност и невротичност, просто тя варира в много широки граници. Тревожността е от леко притеснение и неразположение в долната граница, до силен страх и ужас в горната граница. Повечето хора успяват да се справят с тревожността си преди да се е превърнала в неприятният психологичен страх, който с помощта на фантазията държи тревожността в горната граница.
Твоята основна задача е да излезеш от това фантазно състояние, което поражда усещането за постоянна опасност и кара тялото ти да реагира, като все едно трябва да се спасява от смърт. 
Колкото по - скоро осъзнае реалната задача, която има човек със засилена тревожност, толкова по - бързо се избавя от това състояние. Трябва да държиш тази мисъл в главата си: " Ето, моята фантазия си играе с мен, отново." 
Ако вместо това дадем воля на мисли обслужващи и подхранващи страха, като: "Има ми нещо, болна съм, луда съм, умирам....", все мисли водещи до усещането за края на Аз-а, ние засилваме състоянието и помагаме на тревожността да отиде в горната граница.
 

​Имаш щастливо Аз и невротично Аз, всички хора го имат. 95% от хората са с изразена тревожност и невротичност, просто тя варира в много широки граници. Тревожността е от леко притеснение и неразположение в долната граница, до силен страх и ужас в горната граница. Повечето хора успяват да се справят с тревожността си преди да се е превърнала в неприятният психологичен страх, който с помощта на фантазията държи тревожността в горната граница.
Твоята основна задача е да излезеш от това фантазно състояние, което поражда усещането за постоянна опасност и кара тялото ти да реагира, като все едно трябва да се спасява от смърт. 
Колкото по - скоро осъзнае реалната задача, която има човек със засилена тревожност, толкова по - бързо се избавя от това състояние. Трябва да държиш тази мисъл в главата си: " Ето, моята фантазия си играе с мен, отново." 
Ако вместо това дадем воля на мисли обслужващи и подхранващи страха, като: "Има ми нещо, болна съм, луда съм, умирам....", все мисли водещи до усещането за края на Аз-а, ние засилваме състоянието и помагаме на тревожността да отиде в горната граница.
 

Здравей Елица, ясно е, че си попаднала на човек, който не е специалист в това, за което има диплома. Добре е, когато посещаваш психолог, психотерапевт, да го правиш по препоръка от негови клиенти, насока от колега, ако си била на негови представяния, като семинари, групи, лекции или си чела позициите му във форуми, блогове, негов сайт. Това не е гаранция, че това е твоя терапевт, но поне е някаква база на която да се довериш.
Не се отчайвай, просто направи по - внимателно подпора си следващия път.

Основният проблем за продължителното задържане на тревожните състояния идва от това, че всеки очаква нещо /хапчета, капки, чайове и т.н, нещо външно/ и някой /различни специалисти, психиатри, терапевти и т.н. / да донесат промяната. Това е ИЛЮЗИЯ.
Силата на промяната е в теб. Терапевта ще ти даде насока, подкрепа, сила, увереност, но ти си човека, който ще ги развие. 
Не свиквай с чувството - промени го. Чувството е бледо следствие на мисълта ти. Какво му казваш, на чувството си?
- Сега добре ли съм? = Аз съм зле.
- Кога ще се оправя? = Не се оправям.
- Сега като пия нещо и правя нещо ще ми мине ли? = Болна съм.
Тук е основния проблем. Правейки нещата с тези мисли в главата, състоянието трудно търпи промяна.
Вярването ти има нужда от генерална пренастройка. Повярвай, че си добре, здрава, силна и можеща. Уплашила си се. Сега вярваш, че уплахата те е променила за винаги. Грешка. Уплахата те е накарала да се замислиш, за това коя си , каква си и какво правиш. Това те плаши. 
Задай си правилните мисли, за да разгледаш уплахата си с други чувства. Не мисли за времето, което ще отнеме и не се разсейвай с постоянно търсене на нови лекове. Фокусирай се върху промяна на усещането от неприятно в приятно и мислите. Научи се да ги разглеждаш, като мисли, които не са твои, а на твоя страх, не им вярвай. Вярваш ли им ще стоиш с уплахата си.

Основният проблем за продължителното задържане на тревожните състояния идва от това, че всеки очаква нещо /хапчета, капки, чайове и т.н, нещо външно/ и някой /различни специалисти, психиатри, терапевти и т.н. / да донесат промяната. Това е ИЛЮЗИЯ.
Силата на промяната е в теб. Терапевта ще ти даде насока, подкрепа, сила, увереност, но ти си човека, който ще ги развие. 
Не свиквай с чувството - промени го. Чувството е бледо следствие на мисълта ти. Какво му казваш, на чувството си?
- Сега добре ли съм? = Аз съм зле.
- Кога ще се оправя? = Не се оправям.
- Сега като пия нещо и правя нещо ще ми мине ли? = Болна съм.
Тук е основния проблем. Правейки нещата с тези мисли в главата, състоянието трудно търпи промяна.
Вярването ти има нужда от генерална пренастройка. Повярвай, че си добре, здрава, силна и можеща. Уплашила си се. Сега вярваш, че уплахата те е променила за винаги. Грешка. Уплахата те е накарала да се замислиш, за това коя си , каква си и какво правиш. Това те плаши. 
Задай си правилните мисли, за да разгледаш уплахата си с други чувства. Не мисли за времето, което ще отнеме и не се разсейвай с постоянно търсене на нови лекове. Фокусирай се върху промяна на усещането от неприятно в приятно и мислите. Научи се да ги разглеждаш, като мисли, които не са твои, а на твоя страх, не им вярвай. Вярваш ли им ще стоиш с уплахата си.

Основният проблем за продължителното задържане на тревожните състояния идва от това, че всеки очаква нещо /хапчета, капки, чайове и т.н, нещо външно/ и някой /различни специалисти, психиатри, терапевти и т.н. / да донесат промяната. Това е ИЛЮЗИЯ.
Силата на промяната е в теб. Терапевта ще ти даде насока, подкрепа, сила, увереност, но ти си човека, който ще ги развие. 
Не свиквай с чувството - промени го. Чувството е бледо следствие на мисълта ти. Какво му казваш, на чувството си?
- Сега добре ли съм? = Аз съм зле.
- Кога ще се оправя? = Не се оправям.
- Сега като пия нещо и правя нещо ще ми мине ли? = Болна съм.
Тук е основния проблем. Правейки нещата с тези мисли в главата, състоянието трудно търпи промяна.
Вярването ти има нужда от генерална пренастройка. Повярвай, че си добре, здрава, силна и можеща. Уплашила си се. Сега вярваш, че уплахата те е променила за винаги. Грешка. Уплахата те е накарала да се замислиш, за това коя си , каква си и какво правиш. Това те плаши. 
Задай си правилните мисли, за да разгледаш уплахата си с други чувства. Не мисли за времето, което ще отнеме и не се разсейвай с постоянно търсене на нови лекове. Фокусирай се върху промяна на усещането от неприятно в приятно и мислите. Научи се да ги разглеждаш, като мисли, които не са твои, а на твоя страх, не им вярвай. Вярваш ли им ще стоиш с уплахата си.

4-5 юли и на мен ми е най - спокойно. Няма значение от мястото.

Здравейте rummis, това, което описвате е едно към едно с моя племенник, който вече е в 4ти клас.
На тази възраст, той също вече познаваше всички марки коли, знаеше всичко за карането на автомобилите и постоянно караше въображаемия си автомобил, който се променяше според това, с кого беше в близки емоционални отношения. Когато беше с мен, караше моята кола. Вървим пеш, а той държи ръце отпред и кара, дори търси място за паркиране, когато решим, че ще седнем някъде. Имаше и фантазен приятел, но той винаги беше в колата.
Има си баща, но той в тези години напълно липсваше емоционално. Т.е. беше в къщи, но не знаеше как да общува с детето си. 
Въображаемите приятели и ситуации, често идват на помощ на децата в тази възраст, за да успеят да преработят емоциите от преживяването си. От раждането до седмата година, децата приемат света през усещанията си. Те не могат да осъзнаят и да изразят своите емоции, затова много често ги изиграват, през някаква дейност. Ако например, детето се върне от детската градина и иска да пусне 5 пъти едно и също филмче или любим епизод, значи е напрегнато и това е неговия начин да се успокои, то не може да го обясни или да го изговори. Ние сме разумни и е добре да уважим това действие. 
По същия начин и виртуалната кола и приятел идват в момент на някаква емоционална нужда, те са помощници за изразяване на емоция, която детското съзнание все още не е в състояние да преработи. Когато съзрее достатъчно, за да намери друг начин, помощният ще изчезне.
С риск да се повторя ще кажа и аз, че е добре да се обърне внимание за мъжката среда в живота му. След седмата година, детето има огромна нужда от това, то започва да изгражда своята мъжка половина и му е нужен пример, като поведение, мисли, говор и т.н. Вуйчото е добър вариант, индивидуален или групов спорт с треньор мъж. Приятелят, ако е готов за това също е добре да се включва.
Имате умно дете, задачата ви е да успеете да го насочите в посока, в която да се развива с удоволствие.
 

Не чети нищо и се фокусирай върху позитивното мислене. Увереност, че всичко ще се случи по най - добрия начин. Измисли си утвърдителни фрази, с които да се надъхваш, когато страха ти се обади. Това е просто страх идва, пробва се и когато го поставиш там където му е мястото в неговите здравословни граници, всичко е ок.

Разгледах за хотели и къщи във Велико Търново. Не е зле да се организираме и резервираме до 15 юни. Има къщи с цени 12-15 лв., което мисля е супер.
http://pochivka.bg/o-19898-хотел_болярска_къща
http://pochivka.bg/o-4068-хотел_анхеа
http://veliko-tarnovo.bghotelite.com/
 
 

Ако разбирам правилно си влюбена в момче, с което нямаш пряк контакт и се опитваш да получиш информация за него, чрез брат му и приятели. Въпреки, че не получаваш информация, фантазиите за любовни отношения продължават да се развиват в мислите ти и ти причиняват голямо неудобство.
Ниското самочувствие и липсата на увереност ти пречат, да предприемеш каквато и да е стъпка в посока на това да споделиш симпатиите си, които се развиват в действия само във фантазиите ти. Това те обърква. 
Направиха ми впечатление тези твои думи:  "дали да се унижавам да се моля за вниманието му." Приемаш самозаявяването си, като унижение и просия. Което идва да каже, че много се страхуваш от отхвърлянето. Всъщност те е страх да не би да бъдеш отхвърлена. Когато се справиш с този страх, ще можеш спокойно и с усмивка да приемеш чувствата си, да ги харесаш и да имаш желанието да ги споделиш. Докато се страхуваш и срамуваш от тях, няма как да ги покажеш и това да изглежда красиво. Всичко това може да дойде след като спреш да разглеждаш ситуациите през твоята призма на правилност и погрешност. Преценявайки поведението своето и на другите през тези две крайности те води до загуба на нюансите, на цветността на изборите. 
НЕРЕШИТЕЛНОСТТА КАТО ПОСЛЕДИЦА ОТ  КАПАНА „ПРАВИЛНО-ПОГРЕШНО"

Веднъж запитах мой пациент дали му е трудно да взема решения, и той каза: „И да, и не". Може би и вие трудно вземате решения дори за дребни неща. Това е пряко следствие от склонността всичко да се разделя на правилно и погрешно. Нерешителността идва от жела­нието да бъдете прав, а с отлагането на избора се изба­вяте от тревожността, че избирате сам тогава, когато чувствувате, че сте сгрешили. Отнемете ли правилност­та и погрешността на всяко решение (тъй като „правил­но" включва сигурност), взимането на решения става мълниеносно. Ако се опитвате да решите кой колеж е най-подходящ, има опасност завинаги да останете де­мобилизиран, дори след като сте взели решение, защо­то ще се съмнявате, че решението ви може да е погреш­но. Най-добре е да си кажете: „Подходящ колеж не съ­ществува. Ако избера А, последиците ще бъдат едни, а при Б — други." Нито един от двата не е подходящ, просто единият е различен от другия и не съществуват никакви гаранции, независимо дали човек постъпи в А,Б или Я. По същия начин можете да облекчите невроза­та „нерешителност", като престанете да преценявате всички възможни резултати като правилни и погрешни, добри или лоши. или пък по-добри и по-лоши. Те про­сто са различни. Ако си купите тази рокля, която харес­вате, ще изглеждате по начин, който ще е различен (но не по-добър от начина, по който ще изглеждате в онази рокля. Откажете се от тези неточни и саморазрушаващи схващания за правилност и погрешност и ще установи­те, че вземането на решение е просто въпрос на преценя­ване кои последствия бихте предпочели в даден на­стоящ момент. Ако отначало решите да съжалявате за взетото решение, вместо да решите, че съжалението е пилеене на време (тъй като ви кара да живеете в минало­то), в следващия си настоящ момент просто ще решите да вземете друго решение — и неговите последици ще бъдат различни от последиците на първото решение. Но никога не се опитвайте да делите решенията на правил­ни и погрешни.

Няма нещо, което да е по-значимо от друго нещо. Детето, което събира 
мидени черупки, не извършва не­що по-редно илй от по-нередно от президента на „Дже-неръл мотърс", който взема важно решение за фирмата. Те просто са различни.   Нищо повече)

Може би смятате, че погрешните схващания са не­редни и не би трябвало да се изказват на глас, докато правилните схващания трябва да се насърчават. Може би казвате следното на децата, приятелите или съпруга/ съпругата си: „Не си струва човек да казва или да прави нещо, ако не го казва или прави правилно." Тук обаче дебне заплаха. Това авторитарно становище ще се изро­ди в тоталитарност, ако се разпростре в национални и международни мащаби. Кой решава кое е правилно? На този  въпрос никога не   може да  се даде   задоволителен отговор. Правото не решава дали нещо е погрешно, а само дали е законно. Преди повече от едно столетие в книгата  си   „За  свободата" Джон   Стюарт Мил[1]  заяви:

„Никога не можем да бъдем сигурни, че мнението, което се стремим да задушим, е погрешно, а и да бяхме сигурни, пак би било погрешно да го за­душим."

Ефективността ви не се измерва със способността ви да правите правилен избор. Емоционалното ви състоя­ние след даден избор е много по-значим барометър на личната ви цялостност в настоящия момент, тъй като правилният избор представя всички онези „би трябва­ло", които вие се опитвате да отстраните. Новият начин на мислене ще ви бъде полезен в две насоки — първо, ще се освободите от безсмислените „би трябвало" и ще се насочите в по-голяма степен навътре, и, второ, ще откриете, че вземането на решение е по-лесно, когато нещата не се делят на погрешните категории правилно и неправилно. "


 
 
 
 
 

Не, не трябва. Антидепресантите са за хора, които имат депресия. Ти нямаш депресия, а тревожност. Високото ниво на тревожност е следствие на уплахата ти от първите реакции след приема на марихуана. Ако продължиш да гледаш на себе си като на човек, който му има нещо страшно, ще изпращаш на мозъка отново и отново сигнал "Опастност". В един момент този сигнал ще се припознае като истина и ще ти трябва повече време, за да преодолееш процеса.
Затова сега, както ти каза д-р Първанов, спортувай. Направи си дневен режим. Игнорирай мислите, които ти предизвикват страх и ги замени с мисли, които дават друга информация- това е временно състояние, добре съм, преминавам го и  продължавам.
Много важно е сега, кой мисловен модел ще поддържаш. Бъди настоятелен с налагането на положителната мисъл.

Здравей independent
Това, което описваш е характерно поведение за тийнеджърите.
Между 12 и 18 тата година, започва оформянето на идентичността. Тялото се развива бързо и настъпва рязкото разграничение на половете. Вече не говорим толкова за Деца, а за момичета и момчета. Различните потребности, задачи, сексуални нужди. 
Като повечето тийнеджъри и ти си започнала с безобидните игри. Това се случва най - вече, когато детето няма други начини за изява и търсене на собствената си идентичност. Не случайно предупреждаваме родителите, че възрастта след 12 е много важна да бъде насочено детето в дейност или изяви, в които да се чувства част от общество, група, място на което да се идентифицира, кой е, какъв е, какви цели гони. Това е възрастта на най - бърза смяна на интересите, желанията, спортовете, клубовете. Възрастта, в която родителя трябва да насърчава и насочва търсенето на младия човек.
Когато наставника или авторитета липсва в този период, започва голямото лутане. Намирането на среда в неподходящи групи и неподходящи занимания. Там често се случват объркванията, както на моралната и ценностна система, така и на половата идентичност. 
Нещо подобно се е случило и с теб. 
Невъзможността да разговаряш с някого за това и да добиеш ясна представа, какво компенсираш с подобна игра, какво ти носи това, каква е липсата, емоцията, усещането, което си познала само по този начин, е предизвикало в теб объркване. 
Когато тийна е наясно, че това е игра с която си доставя кратка емоция и веселие, той няма проблем. Когато неусетно е започнал да ползва играта за донор на липсваща емоция, спира да разграничава ситуациите и се изгубва в тях. 
Това се е случило с теб.
Това което наричаш депресия, по - скоро е реакция на раздяла, ти си в състоянието на човек изгубил нещо или някой, който му е доставял удоволствие. Реакцията  ти е подсилена от силно чувство за вина и неумение да стигнеш до себе си и да осъзнаеш, какво стои зад целия театър.
Първо е необходимо да се справиш с вината и срама. А това със стоене в къщи и затваряне не става. Хубаво е, че си го споделила тук, но това е само началото на пътя към себе си. 
 
Категоризации свързани с хомосексуализма са напълно неуместни в случай, че не се познава човека и неговото преживяване!

4-5 юли и на мен ми е най - спокойно. Няма значение от мястото.

Когато заявката е дадена така - "хипнотизатор", вместо хипнотерапевт, както и когато търсената услуга е единствено хипноза, има вероятност за някои разминавания с реалността. Не само защото хипнотизатори се наричат сценичните клоуни, забавляващи публиката. По-скоро защото има вероятност така търсената услуга да е свързана с изкривяванията в разбиранията и виждането относно хипнотерапията, които макар и вече масово популяризирани и разисквани от колегите, масово се споделят от народа. С това искам да кажа, че ефективната психотерапия включва хипнотерапия, но по-скоро е интегрална. Ако колегата не владее и когнитивно поведенческите и краткосрочните методи, ако си няма представа от психодинамика, ролеви игри, работа през тялото, хипнозата му едва ли би работила широкоспектърно и стратегически устойчиво. Защото не е само техника, а е "червена нишка", цялостна нагласа към психотерапията, което вече поставя акцент освен върху ритуалната (затвори очи и т.н. ...), основно върху разговорната хипноза и преди всичко върху хипнотерапията като самостоятелна модалност в психотерапията! Така погледната, хипнотерапията се оказва интегрална терапия, практикувана от холистично настроен терапевт. Тоест, нищо общо със сценично профанното понятие "хипнотизатор" нито като методика на работа, нито като разбиране.
Пиша ви на л.с. за специалист от София

Страхът от полудяване не е нищо повече от страх от загуба на контрол. Кое е най - страшно за нашето Его, за нашия Аз? Да го няма, да не съществува. Този страх поражда мисли, които имат за цел постоянно да търсят отговори и да правят анализи, на това, до колко е защитен Аз-ът ни.
Тези мисли изкривяват реалната ни представа за опасност и когато ги "храним" и засилваме те добиват размери причиняващи тревожни състояния подобни на тук описаните. 
ПРОИЗХОДЪТ НА СТРАХА

Казахте, че страхът е част от нашата дълбоко скрита емоционална болка. Как възниква страхът и защо има толкова много страх в живота на хората? Не е ли страхът донякъде здравословна самозащита? Aкo не се страхувам от огъня, може да бръкна в него с ръка и да се изгоря.

Вие не бъркате с ръце 6 огъня не защото се страхувате, а защото знаете, че ще се изгорите. Страхът не е нужен за избягването на излишната опасност - достатъчни са известна интелигентност и здрав разум. За такива прак­тически неща е полезно да прилагате уроците, научени в миналото. Ако обаче някой ви заплаши с огън или с физи­ческо насилие, възможно е да изпитате нещо като страх. Това е инстинктивно отдръпване от опасността, но не психическото състояние на страх, за което говорим тук. Психическото състояние на страх не е свързано с конк­ретна, реална, непосредствена опасност. То се явява в много форми: дискомфорт, безпокойство, тревога, нерв­ност, напрежение, ужас, фобия и т.н. Подобен психически страх винаги е свързан с нещо, което може да се случи, а не с 
нещо, което се случва сега. Вие сте тук и сега, докато умът ви е в бъдещето. Това създава празнота от тревож­ност. Ако се идентифицирате с ума си и сте загубили връзката със силата и простотата на Настоящето, тази пропаст от тревожност ще бъде ваш постоянен спътник. Винаги можете да се справите с настоящия мо­мент, но не можете да се справите с нещо, което е само проекция на ума - не можете да се справите с бъдещето.

Нещо повече, докато се отъждествявате с ума си, как­то вече изтъкнах, егото ръководи живота ви. Поради фантомната си природа и въпреки изтънчените му меха­низми за защита егото е много уязвимо и несигурно и пос­тоянно се възприема като изложено на заплаха. Така е, впрочем, и когато външно егото изглежда много самоуве­рено. Спомнете си сега, че емоцията е реакцията на тя­лото към ума. Какво послание получава постоянно тяло­то от егото, от фалшивото умотворно „аз"? Опасност, над мен е надвиснала опасност! А каква емоция предизвик­ва това постоянно послание? Страх, разбира се!

Страхът има разнообразни причини. Има страх от за­губа, страх от неуспех, страх да не бъдете наранени и така нататък, но в крайна сметка всички страхове се свеждат до страха на егото от смъртта, от унищожени­ето. За егото смъртта дебне зад всеки ъгъл. В състояни­ето на себеотъждествяване с ума страхът от смъртта засяга всички страни на живота ви. Например, такова привидно тривиално и „нормално" нещо като натрапчи­вата потребност да бъдете прави в спора и да докажете, че другият греши - да защитите позицията на ума, с кой­то се отъждествявате - се дължи на страха от смърт­та. Ако се отъждествявате с позицията на ума, това оз­начава, че ако сте неправи, себесъзнанието ви, което се опира на ума, е сериозно заплашено от унищожение. Зато­ва вие като его не можете да си позволите да бъдете неп­рави. Това би означавало смърт. За това са водени войни и са се разпаднали безброй лични връзки.

След като прекъснете отъждествяването си с ума, за себеусещането ви вече няма никакво значение дали сте прави или не, затова ще изчезне непреодолимата, натраплива и дълбоко несъзнателна потребност да бъдете прави - потребност, която е форма на насилие. Можете да заявите ясно и категорично какво чувствате или какво мислите, но В това няма да има нито агресивност, нито самозащита. Себеусещането ви идва от едно по-дълбоко и по-истинно място вътре във вас, а не от ума. Наблюдавайте всякакъв вид опити да се отбранявате. Какво защитавате? Една илюзорна самоличност, мисло­вен образ, измислено същество. Осъзнавайки този модел, наблюдавайки го, вие прекъсвате отъждествяването си с него. Под светлината на съзнанието ви той бързо ще се стопи. Това е краят на всички спорове и игри на власт, които разяждат взаимоотношенията. Властта над дру­гите е слабост, маскирана като сила. Истинската сила е вътре във вас и тя ви е достъпна още сега.

И така, всеки, който се отъждествява с ума си и така губи връзката с истинската сила, с дълбоката си същ­ност, вкоренена в Битието, ще бъде постоянно съпътс­тван от страх. Все още броят на хората, надмогнали ума, е изключително малък, затова можете да приемете, че практически всички, които познавате, живеят в състоя­ние на страх. Те се различават само по силата му - тя ва­рира между тревожност и ужас в единия край на диапазо­на до смътно безпокойство и далечно усещане за застрашеност в другия край. Повечето хора осъзнават страха, едва когато той приеме някоя от по-острите си форми.

Това за което говориш - прокрастинацията си има по- просто име - отлагане. И си има решение, което изисква първо желание за промяна или по - скоро премахване на страха от промяна /това, което е в основата и на тревожните състояния/ и поемането на отговорност.
 
 
МЕХАНИЗМЪТ НА ОТЛАГАНЕТО
Доналд Маркис[1] нарича отлагането „изкуството да поддържаш връзка с вчерашния ден". Аз ще добавя: „и да отбягваш днешния". Ето какъв е механизмът. Знаете, че има някои неща, които искате да осъществите — не защото някой ви е наредил, а защото вие сам сте избра­ли това. Много от нещата обаче остават неизвършени, макар да си казвате, че ще ги свършите. Да отлагате за бъдещето нещо, което можете да извършите сега, е приемлив заместител на действието. Той ви позволява да се самозалъгвате, че не правите компромис със себе си, като не извършвате това, което сте решили да извър­шите. Тази удобна система действува по следния начин: „Знам, че трябва да свърша това, но се страхувам, че няма да го извърша добре или че няма да ми достави удоволствие да го върша. Затова си казвам, че ще го направя в бъдеще. Така не е необходимо да признавам пред себе си, че няма да го направя. И така по-лесно мога да приема самия себе си." Тези удобни, макар и погрешни разсъждения могат да бъдат вкарани в игра, когато трябва да извършите нещо неприятно или труд­но.
Ако живеете по един начин, а твърдите, че в бъдеще ще заживеете по друг начин, вие правите празни декларации.  Вие сте човек, който  винаги отлага и никога не свършва  нещата,   които   трябва да   свърши.
Разбира се, съществуват различни степени на прота­кане. Възможно е да протакате нещо до известна степен и след това да го извършите точно преди да е изтекъл срокът. Това е също често срещана форма на самоизма­ма. Ако си оставите съвсем малко време, за да изпълни­те дадена задача, то тогава можете да оправдаете ни­ските си резултати или посредственото си изпълнение, като си кажете: „Просто нямах достатъчно време". Вие обаче разполагате с много време. Знаете, че заетите хо­ра свършват много задачи. Ако непрекъснато се оплак­вате колко много неща имате да вършите (протакане), не ви остава време в настоящия момент, за да ги свър­шите.
Някога имах колега, специалист по отлагането. Той непрекъснато отказваше да поема нови ангажименти и говореше колко много неща има да прави. Когато той говореше, другите се уморяваха само като си предста­вят ритъма на живота му. По-внимателен анализ би разкрил, че моят колега всъщност върши твърде малко неща. В ума му се въртяха безкрайно много идеи, но той никога не се зае да осъществи някоя от тях. Пред­ставям си как всяка нощ, преди да заспи, се самозалъгва с обещания, че утре ще свърши дадена задача. Как иначе би могъл да заспи, без да наруши целостта на механиз­ма си за самозалъгване? Той сигурно е знаел, че утре няма да свърши задачата, но дотогава, докато си обещава, че ще я свърши, настоящите му моменти са в безопасност.
Човек не е непременно такъв, какъвто казва, че е. Поведението е много по-точен барометър за това, което сте,   от думите.   Това,   което   вършите  в   настоящите   си моменти,   е   единственият  показател   за това,   какъв   сте като човек.   Емерсон  е писал следното:
„Не говорете.'" Това, което сте, непрекъснато се изди­га над вас и бучи, затова не чувам, когато казвате обратното."
Следващия път, когато кажете, че ще свършите не­що, но знаете, че няма да го свършите, спомнете си ду­мите на Емерсон. Те са противоотрова срещу протака­нето.
 ЗАЩО ПРОДЪЛЖАВАТЕ ДА ОТЛАГАТЕ?
Причината, поради която отлагате нещата, се състои от една трета самозаблуда и две трети бягство. Ето ня­кои от най-значимите печалби от придържането към по­ведението  на отлагане:
—   Първо, отлагането ви позволява да избегнете не­приятни дейности. Може би има неща, които се страху­вате да извършите,  или такива,   които   отчасти искате, отчасти не искате да извършите.   Помнете,  че нищо не е само бяло или само черно. Системата ви за самозаблу­да може да ви вдъхва спокойствие. Като лъжете сам себе си, не е необходимо да признавате, че в дадения мо­мент не сте   „човек на действието".
—   Докато продължавате да отлагате нещата,  може­те да останете вечно такъв, какъвто сте. Така премахва­те промяната и всички опасности,  свързани с нея.
—   Като изпитвате досада, вие имате кого или какво да обвинявате за състоянието си и прехвърляте отговор­ността  от  себе   си  върху досадната дейност.
—   Когато критикувате,   вие се чувствувате важен  за сметка на другите хора. По този начин използувате ак­тивността на околните, за да се издигнете в собствените си  очи.   Нова самозаблуда.
—   Като изчаквате нещата да се оправят, можете да обвинявате света за нещастията си — вашите проблеми никога не се оправят. Това е полезна стратегия за без­действие.
—   Винаги   ще   успявате  да  избегнете   провала,   като отбягвате всички дейности, свързани с рискове. Така ни­кога не ще  ви се наложи да се  сблъсквате лице  с лице със   своята  несамоувереност.
—   Като   мечтаете   да   се   случат   различни   неща   — фантазии за Дядо  Мраз, — вие можете да се върнете в спокойното и безоблачно детство.
—   Можете да спечелите съчувствието на околните и, собственото  си самосъжаление  за тревожността,  която изпитвате, като не правите това, което бихте желали да направите.
—   В състояние сте да оправдаете небрежно или по­средствено изпълнение на която и да е задача,   ако до­статъчно дълго сте я отлагали и след това сте я изпъл­нили в съвсем кратък срок.   „Просто нямах време."
—   Като   протакате  нещата,   някой друг може да ги свърши вместо вас. Така протакането става средство за манипулиране на околните.
—   Отлагането   ви позволява да се  самозаблуждавате, че сте различен от това, което сте в действителност.
—   Като  отбягвате една задача, можете да избегнете успеха.   Ако  не  успеете   в  нещо,   няма да се  наложи да изпитвате приятно усещане за себе си и да приемете по­стоянната  отговорност,   произтичаща  от успеха.
След като разбрахте защо отлагате, можете да пред­приемете нещо,   за да премахнете това саморазрушава-що  ви слабо  място.
 
 
 
НАЧИНИ ЗА ИЗКОРЕНЯВАНЕ НА   ПОВЕДЕНИЕТО   НА   ОТЛАГАНЕ
—   Вземете решение да живеете по пет минути навед­нъж.   Вместо да правите дългосрочни планове,  мислете за момента и се опитвайте да използувате всеки петми-нутен период, за да правите това, което искате. Не допу­скайте да отлагате нещо, което ще ви достави удоволст­вие.
—   Седнете и започнете нещо, което отдавна отлага­те. Започнете да пишете писмо или книга. Ще установи­те, че протакането до голяма степен е ненужно, тъй като заниманието   сигурно   ще   ви   е  приятно,   след  като   сте престанали да го отлагате. Заемете ли се с някоя задача, ще изчезне тревожността ви за целия проект.
—   Запитайте   се:   „Какво   най-лошо   може да  ми   се случи, ако извърша това, което сега протакам?" Отгово­рът обикновено е толкова незначителен, че може да ви тласне към работа. Преценете страха си и ще установи­те,  че нямате причини за него.Определете си някакъв час (например сряда от 22,00 до 22,15 ч.), който ще посвещавате изключително на от­лаганата задача. Ще откриете, че 15-минутните ви уси­лия често пъти са достатъчни, за да ви пренесат през пропастта на протакането.—   Живейте със съзнанието, че сте твърде значим, за да   се   тревожите   за   това,   което   трябва да   свършите. Следващия път, когато усетите тревога поради протака­нето си, кажете си, че хората, които се уважават, не се самоогорчават по  този начин.
—   Вгледайте  се  във вашето   „сега".   Разберете какво отбягвате в настоящите  си моменти и  започнете да се борите със страха си да живеете ефективно. Протакане­то заменя настоящето с тревожност за бъдещо събитие. Ако  събитието  стане настояще,  тревожността естестве­но  трябва да изчезне.
—   Спрете   цигарите...  сега! Започнете да спазвате диета... от този момент! Престанете да пиете... тази се­кунда. Оставете тази книга и направете една лицева опо­ра като начало на програмата ви за физически упражне­ния.   Така ще   решавате   проблемите...   с действие   сега. Действувайте!  Единственото,  което ви тегли назад,   сте вие самият и невротичният избор, който сте направили, защото не вярвате, че сте толкова силен, колкото сте в действителност.   Съвсем просто   е...  направете го)
—   Започнете творчески да използувате ума си в  об­стоятелства, които преди са ви били отегчителни. Кога­то сте на събрание, прекъснете еднообразието, като за­дадете подходящ въпрос или накарате мозъка си да за­работи в нови насоки. Измислете стихотворение или за­помнете 25 числа отзад напред просто за да използувате и тренирате паметта си. Вземете решение никога повече да не се   отегчавате.
—   Когато някой започне да ви критикува, запитайте го:   „Смяташ ли, че сега имам нужда от критик?"  Или ако усетите, че самият вие критикувате, попитайте събе­седника си дали държи да чуе критиката ви и ако държи, защо държи да я чуе? Това ще ви помогне да минете от критикарството към действието.
—   Вгледайте   се      внимателно в живота си. Правите ли  това,   което   бихте   избрали да правите,   ако   имахте само  6 месеца живот пред себе си? Ако не го правите, започнете веднага,  защото,   общо взето, това е всичко, което имате.   В   безкрайността на  времето почти няма разлика между 30 години и 6 месеца.  Целият ви живот е  само  миг и  няма смисъл да отлагате.
—   Смело предприемете дейност,  която  отдавна от­лагате. Едно смело действие може да сложи край на це­лия   ви   страх.   Престанете  да  си  внушавате,   че   всичко трябва да се върши добре. Напомняйте си, че много по-важно  е   задачата просто да се  свърши.
—   Вземете решение да не се изморявате, преди да е дошъл моментът за лягане. Не си позволявайте умората или  болестта да бъдат претекст,' за да избегнете или да отложите нещо. Ще установите, че след като отстраните причината за болестта или умората — т. е. стремежа да избягвате  дадена  задача,   —   физическите   неразположе­ния   „като по чудо" ще изчезнат.
—   Изхвърлете   от  речника  си думите   „надявам  се", „бих желал" и „може би". Те са инструментите, с които протакате нещата. Ако усетите, че тези думи се промък­ват,  подменете ги с нови.   Сменете:
„Надявам се нещо да излезе" с „Ще го накарам да излезе".
„Бих желал нещата да се оправят" с „Ще направя това и това, за да съм сигурен, че ще се почувствувам по-добре".
„Може би всичко ще излезе добре" с „Ще го нака­рам да излезе добре".
—   Водете дневник за собствените си оплаквания или критикарско поведение. Като записвате тези прояви, ще постигнете две неща: ще следите как се проявява крити­карството ви — честотата, моделите, събитията и хората, свързани с него. Освен това ще започнете да се въз­държате да критикувате, защото ще ви е досадно всичко да  описвате   в дневника си.—   Ако   протакате   нещо,   което   засяга   и други   хора (преместване в ново жилище или в друг град, сексуален проблем, смяна на работата), разговаряйте с всички за­сегнати и ги попитайте за мнението им. Споделяйте сме­ло страховете си и преценявайте дали причините за про­такането не са у самия вас.  Като се доверите на някого и поискате помощ от него, за да преодолеете склонност­та си към  отлагане,  и двамата ще положите съвместни усилия.   Скоро   ще   се   разсее   и  голяма  част  от тревож­ността ви, свързана с отлагането, тъй като и нея ще спо­делите   с другия  човек.
—   Сключете договор с близките си, че ще осигурите това, което искате, но отдавна отлагате. Всеки ще запа­зи копие от договора, като ще бъде предвидено и нака­зание за неизпълнение на обещаното.   Независимо дали става   въпрос   за   игра   на   топка,       вечеря   в  ресторант, отиване на почивка или посещение на театър,  ще уста­новите,   че тази стратегия   е  полезна  и резултатна,   тъй като ще участвувате в събития, които и на вас ще доста­вят   удоволствие.
Ако искате светът да се промени, не се оплаквайте от него. Направете нещо. Вместо да запълвате настоя­щите си моменти с всякакъв вид демобилизираща ви тревожност за нещата, които протакате, овладейте това отвратително слабо място и живейте сега Щействувай-те, вместо да желаете, да се надявате или да критику­вате.

Страхът от полудяване не е нищо повече от страх от загуба на контрол. Кое е най - страшно за нашето Его, за нашия Аз? Да го няма, да не съществува. Този страх поражда мисли, които имат за цел постоянно да търсят отговори и да правят анализи, на това, до колко е защитен Аз-ът ни.
Тези мисли изкривяват реалната ни представа за опасност и когато ги "храним" и засилваме те добиват размери причиняващи тревожни състояния подобни на тук описаните. 
ПРОИЗХОДЪТ НА СТРАХА

Казахте, че страхът е част от нашата дълбоко скрита емоционална болка. Как възниква страхът и защо има толкова много страх в живота на хората? Не е ли страхът донякъде здравословна самозащита? Aкo не се страхувам от огъня, може да бръкна в него с ръка и да се изгоря.

Вие не бъркате с ръце 6 огъня не защото се страхувате, а защото знаете, че ще се изгорите. Страхът не е нужен за избягването на излишната опасност - достатъчни са известна интелигентност и здрав разум. За такива прак­тически неща е полезно да прилагате уроците, научени в миналото. Ако обаче някой ви заплаши с огън или с физи­ческо насилие, възможно е да изпитате нещо като страх. Това е инстинктивно отдръпване от опасността, но не психическото състояние на страх, за което говорим тук. Психическото състояние на страх не е свързано с конк­ретна, реална, непосредствена опасност. То се явява в много форми: дискомфорт, безпокойство, тревога, нерв­ност, напрежение, ужас, фобия и т.н. Подобен психически страх винаги е свързан с нещо, което може да се случи, а не с 
нещо, което се случва сега. Вие сте тук и сега, докато умът ви е в бъдещето. Това създава празнота от тревож­ност. Ако се идентифицирате с ума си и сте загубили връзката със силата и простотата на Настоящето, тази пропаст от тревожност ще бъде ваш постоянен спътник. Винаги можете да се справите с настоящия мо­мент, но не можете да се справите с нещо, което е само проекция на ума - не можете да се справите с бъдещето.

Нещо повече, докато се отъждествявате с ума си, как­то вече изтъкнах, егото ръководи живота ви. Поради фантомната си природа и въпреки изтънчените му меха­низми за защита егото е много уязвимо и несигурно и пос­тоянно се възприема като изложено на заплаха. Така е, впрочем, и когато външно егото изглежда много самоуве­рено. Спомнете си сега, че емоцията е реакцията на тя­лото към ума. Какво послание получава постоянно тяло­то от егото, от фалшивото умотворно „аз"? Опасност, над мен е надвиснала опасност! А каква емоция предизвик­ва това постоянно послание? Страх, разбира се!

Страхът има разнообразни причини. Има страх от за­губа, страх от неуспех, страх да не бъдете наранени и така нататък, но в крайна сметка всички страхове се свеждат до страха на егото от смъртта, от унищожени­ето. За егото смъртта дебне зад всеки ъгъл. В състояни­ето на себеотъждествяване с ума страхът от смъртта засяга всички страни на живота ви. Например, такова привидно тривиално и „нормално" нещо като натрапчи­вата потребност да бъдете прави в спора и да докажете, че другият греши - да защитите позицията на ума, с кой­то се отъждествявате - се дължи на страха от смърт­та. Ако се отъждествявате с позицията на ума, това оз­начава, че ако сте неправи, себесъзнанието ви, което се опира на ума, е сериозно заплашено от унищожение. Зато­ва вие като его не можете да си позволите да бъдете неп­рави. Това би означавало смърт. За това са водени войни и са се разпаднали безброй лични връзки.

След като прекъснете отъждествяването си с ума, за себеусещането ви вече няма никакво значение дали сте прави или не, затова ще изчезне непреодолимата, натраплива и дълбоко несъзнателна потребност да бъдете прави - потребност, която е форма на насилие. Можете да заявите ясно и категорично какво чувствате или какво мислите, но В това няма да има нито агресивност, нито самозащита. Себеусещането ви идва от едно по-дълбоко и по-истинно място вътре във вас, а не от ума. Наблюдавайте всякакъв вид опити да се отбранявате. Какво защитавате? Една илюзорна самоличност, мисло­вен образ, измислено същество. Осъзнавайки този модел, наблюдавайки го, вие прекъсвате отъждествяването си с него. Под светлината на съзнанието ви той бързо ще се стопи. Това е краят на всички спорове и игри на власт, които разяждат взаимоотношенията. Властта над дру­гите е слабост, маскирана като сила. Истинската сила е вътре във вас и тя ви е достъпна още сега.

И така, всеки, който се отъждествява с ума си и така губи връзката с истинската сила, с дълбоката си същ­ност, вкоренена в Битието, ще бъде постоянно съпътс­тван от страх. Все още броят на хората, надмогнали ума, е изключително малък, затова можете да приемете, че практически всички, които познавате, живеят в състоя­ние на страх. Те се различават само по силата му - тя ва­рира между тревожност и ужас в единия край на диапазо­на до смътно безпокойство и далечно усещане за застрашеност в другия край. Повечето хора осъзнават страха, едва когато той приеме някоя от по-острите си форми.

Това за което говориш - прокрастинацията си има по- просто име - отлагане. И си има решение, което изисква първо желание за промяна или по - скоро премахване на страха от промяна /това, което е в основата и на тревожните състояния/ и поемането на отговорност.
 
 
МЕХАНИЗМЪТ НА ОТЛАГАНЕТО
Доналд Маркис[1] нарича отлагането „изкуството да поддържаш връзка с вчерашния ден". Аз ще добавя: „и да отбягваш днешния". Ето какъв е механизмът. Знаете, че има някои неща, които искате да осъществите — не защото някой ви е наредил, а защото вие сам сте избра­ли това. Много от нещата обаче остават неизвършени, макар да си казвате, че ще ги свършите. Да отлагате за бъдещето нещо, което можете да извършите сега, е приемлив заместител на действието. Той ви позволява да се самозалъгвате, че не правите компромис със себе си, като не извършвате това, което сте решили да извър­шите. Тази удобна система действува по следния начин: „Знам, че трябва да свърша това, но се страхувам, че няма да го извърша добре или че няма да ми достави удоволствие да го върша. Затова си казвам, че ще го направя в бъдеще. Така не е необходимо да признавам пред себе си, че няма да го направя. И така по-лесно мога да приема самия себе си." Тези удобни, макар и погрешни разсъждения могат да бъдат вкарани в игра, когато трябва да извършите нещо неприятно или труд­но.
Ако живеете по един начин, а твърдите, че в бъдеще ще заживеете по друг начин, вие правите празни декларации.  Вие сте човек, който  винаги отлага и никога не свършва  нещата,   които   трябва да   свърши.
Разбира се, съществуват различни степени на прота­кане. Възможно е да протакате нещо до известна степен и след това да го извършите точно преди да е изтекъл срокът. Това е също често срещана форма на самоизма­ма. Ако си оставите съвсем малко време, за да изпълни­те дадена задача, то тогава можете да оправдаете ни­ските си резултати или посредственото си изпълнение, като си кажете: „Просто нямах достатъчно време". Вие обаче разполагате с много време. Знаете, че заетите хо­ра свършват много задачи. Ако непрекъснато се оплак­вате колко много неща имате да вършите (протакане), не ви остава време в настоящия момент, за да ги свър­шите.
Някога имах колега, специалист по отлагането. Той непрекъснато отказваше да поема нови ангажименти и говореше колко много неща има да прави. Когато той говореше, другите се уморяваха само като си предста­вят ритъма на живота му. По-внимателен анализ би разкрил, че моят колега всъщност върши твърде малко неща. В ума му се въртяха безкрайно много идеи, но той никога не се зае да осъществи някоя от тях. Пред­ставям си как всяка нощ, преди да заспи, се самозалъгва с обещания, че утре ще свърши дадена задача. Как иначе би могъл да заспи, без да наруши целостта на механиз­ма си за самозалъгване? Той сигурно е знаел, че утре няма да свърши задачата, но дотогава, докато си обещава, че ще я свърши, настоящите му моменти са в безопасност.
Човек не е непременно такъв, какъвто казва, че е. Поведението е много по-точен барометър за това, което сте,   от думите.   Това,   което   вършите  в   настоящите   си моменти,   е   единственият  показател   за това,   какъв   сте като човек.   Емерсон  е писал следното:
„Не говорете.'" Това, което сте, непрекъснато се изди­га над вас и бучи, затова не чувам, когато казвате обратното."
Следващия път, когато кажете, че ще свършите не­що, но знаете, че няма да го свършите, спомнете си ду­мите на Емерсон. Те са противоотрова срещу протака­нето.
 ЗАЩО ПРОДЪЛЖАВАТЕ ДА ОТЛАГАТЕ?
Причината, поради която отлагате нещата, се състои от една трета самозаблуда и две трети бягство. Ето ня­кои от най-значимите печалби от придържането към по­ведението  на отлагане:
—   Първо, отлагането ви позволява да избегнете не­приятни дейности. Може би има неща, които се страху­вате да извършите,  или такива,   които   отчасти искате, отчасти не искате да извършите.   Помнете,  че нищо не е само бяло или само черно. Системата ви за самозаблу­да може да ви вдъхва спокойствие. Като лъжете сам себе си, не е необходимо да признавате, че в дадения мо­мент не сте   „човек на действието".
—   Докато продължавате да отлагате нещата,  може­те да останете вечно такъв, какъвто сте. Така премахва­те промяната и всички опасности,  свързани с нея.
—   Като изпитвате досада, вие имате кого или какво да обвинявате за състоянието си и прехвърляте отговор­ността  от  себе   си  върху досадната дейност.
—   Когато критикувате,   вие се чувствувате важен  за сметка на другите хора. По този начин използувате ак­тивността на околните, за да се издигнете в собствените си  очи.   Нова самозаблуда.
—   Като изчаквате нещата да се оправят, можете да обвинявате света за нещастията си — вашите проблеми никога не се оправят. Това е полезна стратегия за без­действие.
—   Винаги   ще   успявате  да  избегнете   провала,   като отбягвате всички дейности, свързани с рискове. Така ни­кога не ще  ви се наложи да се  сблъсквате лице  с лице със   своята  несамоувереност.
—   Като   мечтаете   да   се   случат   различни   неща   — фантазии за Дядо  Мраз, — вие можете да се върнете в спокойното и безоблачно детство.
—   Можете да спечелите съчувствието на околните и, собственото  си самосъжаление  за тревожността,  която изпитвате, като не правите това, което бихте желали да направите.
—   В състояние сте да оправдаете небрежно или по­средствено изпълнение на която и да е задача,   ако до­статъчно дълго сте я отлагали и след това сте я изпъл­нили в съвсем кратък срок.   „Просто нямах време."
—   Като   протакате  нещата,   някой друг може да ги свърши вместо вас. Така протакането става средство за манипулиране на околните.
—   Отлагането   ви позволява да се  самозаблуждавате, че сте различен от това, което сте в действителност.
—   Като  отбягвате една задача, можете да избегнете успеха.   Ако  не  успеете   в  нещо,   няма да се  наложи да изпитвате приятно усещане за себе си и да приемете по­стоянната  отговорност,   произтичаща  от успеха.
След като разбрахте защо отлагате, можете да пред­приемете нещо,   за да премахнете това саморазрушава-що  ви слабо  място.
 
 
 
НАЧИНИ ЗА ИЗКОРЕНЯВАНЕ НА   ПОВЕДЕНИЕТО   НА   ОТЛАГАНЕ
—   Вземете решение да живеете по пет минути навед­нъж.   Вместо да правите дългосрочни планове,  мислете за момента и се опитвайте да използувате всеки петми-нутен период, за да правите това, което искате. Не допу­скайте да отлагате нещо, което ще ви достави удоволст­вие.
—   Седнете и започнете нещо, което отдавна отлага­те. Започнете да пишете писмо или книга. Ще установи­те, че протакането до голяма степен е ненужно, тъй като заниманието   сигурно   ще   ви   е  приятно,   след  като   сте престанали да го отлагате. Заемете ли се с някоя задача, ще изчезне тревожността ви за целия проект.
—   Запитайте   се:   „Какво   най-лошо   може да  ми   се случи, ако извърша това, което сега протакам?" Отгово­рът обикновено е толкова незначителен, че може да ви тласне към работа. Преценете страха си и ще установи­те,  че нямате причини за него.Определете си някакъв час (например сряда от 22,00 до 22,15 ч.), който ще посвещавате изключително на от­лаганата задача. Ще откриете, че 15-минутните ви уси­лия често пъти са достатъчни, за да ви пренесат през пропастта на протакането.—   Живейте със съзнанието, че сте твърде значим, за да   се   тревожите   за   това,   което   трябва да   свършите. Следващия път, когато усетите тревога поради протака­нето си, кажете си, че хората, които се уважават, не се самоогорчават по  този начин.
—   Вгледайте  се  във вашето   „сега".   Разберете какво отбягвате в настоящите  си моменти и  започнете да се борите със страха си да живеете ефективно. Протакане­то заменя настоящето с тревожност за бъдещо събитие. Ако  събитието  стане настояще,  тревожността естестве­но  трябва да изчезне.
—   Спрете   цигарите...  сега! Започнете да спазвате диета... от този момент! Престанете да пиете... тази се­кунда. Оставете тази книга и направете една лицева опо­ра като начало на програмата ви за физически упражне­ния.   Така ще   решавате   проблемите...   с действие   сега. Действувайте!  Единственото,  което ви тегли назад,   сте вие самият и невротичният избор, който сте направили, защото не вярвате, че сте толкова силен, колкото сте в действителност.   Съвсем просто   е...  направете го)
—   Започнете творчески да използувате ума си в  об­стоятелства, които преди са ви били отегчителни. Кога­то сте на събрание, прекъснете еднообразието, като за­дадете подходящ въпрос или накарате мозъка си да за­работи в нови насоки. Измислете стихотворение или за­помнете 25 числа отзад напред просто за да използувате и тренирате паметта си. Вземете решение никога повече да не се   отегчавате.
—   Когато някой започне да ви критикува, запитайте го:   „Смяташ ли, че сега имам нужда от критик?"  Или ако усетите, че самият вие критикувате, попитайте събе­седника си дали държи да чуе критиката ви и ако държи, защо държи да я чуе? Това ще ви помогне да минете от критикарството към действието.
—   Вгледайте   се      внимателно в живота си. Правите ли  това,   което   бихте   избрали да правите,   ако   имахте само  6 месеца живот пред себе си? Ако не го правите, започнете веднага,  защото,   общо взето, това е всичко, което имате.   В   безкрайността на  времето почти няма разлика между 30 години и 6 месеца.  Целият ви живот е  само  миг и  няма смисъл да отлагате.
—   Смело предприемете дейност,  която  отдавна от­лагате. Едно смело действие може да сложи край на це­лия   ви   страх.   Престанете  да  си  внушавате,   че   всичко трябва да се върши добре. Напомняйте си, че много по-важно  е   задачата просто да се  свърши.
—   Вземете решение да не се изморявате, преди да е дошъл моментът за лягане. Не си позволявайте умората или  болестта да бъдат претекст,' за да избегнете или да отложите нещо. Ще установите, че след като отстраните причината за болестта или умората — т. е. стремежа да избягвате  дадена  задача,   —   физическите   неразположе­ния   „като по чудо" ще изчезнат.
—   Изхвърлете   от  речника  си думите   „надявам  се", „бих желал" и „може би". Те са инструментите, с които протакате нещата. Ако усетите, че тези думи се промък­ват,  подменете ги с нови.   Сменете:
„Надявам се нещо да излезе" с „Ще го накарам да излезе".
„Бих желал нещата да се оправят" с „Ще направя това и това, за да съм сигурен, че ще се почувствувам по-добре".
„Може би всичко ще излезе добре" с „Ще го нака­рам да излезе добре".
—   Водете дневник за собствените си оплаквания или критикарско поведение. Като записвате тези прояви, ще постигнете две неща: ще следите как се проявява крити­карството ви — честотата, моделите, събитията и хората, свързани с него. Освен това ще започнете да се въз­държате да критикувате, защото ще ви е досадно всичко да  описвате   в дневника си.—   Ако   протакате   нещо,   което   засяга   и други   хора (преместване в ново жилище или в друг град, сексуален проблем, смяна на работата), разговаряйте с всички за­сегнати и ги попитайте за мнението им. Споделяйте сме­ло страховете си и преценявайте дали причините за про­такането не са у самия вас.  Като се доверите на някого и поискате помощ от него, за да преодолеете склонност­та си към  отлагане,  и двамата ще положите съвместни усилия.   Скоро   ще   се   разсее   и  голяма  част  от тревож­ността ви, свързана с отлагането, тъй като и нея ще спо­делите   с другия  човек.
—   Сключете договор с близките си, че ще осигурите това, което искате, но отдавна отлагате. Всеки ще запа­зи копие от договора, като ще бъде предвидено и нака­зание за неизпълнение на обещаното.   Независимо дали става   въпрос   за   игра   на   топка,       вечеря   в  ресторант, отиване на почивка или посещение на театър,  ще уста­новите,   че тази стратегия   е  полезна  и резултатна,   тъй като ще участвувате в събития, които и на вас ще доста­вят   удоволствие.
Ако искате светът да се промени, не се оплаквайте от него. Направете нещо. Вместо да запълвате настоя­щите си моменти с всякакъв вид демобилизираща ви тревожност за нещата, които протакате, овладейте това отвратително слабо място и живейте сега Щействувай-те, вместо да желаете, да се надявате или да критику­вате.

Здравей Снежинка, отново бих ти препоръчала да се посъветваш със специалист. Виждам, че търсиш варианти за самопомощ, искрено се надявам да се появят такива. По тази причина ще се опитам съвсем сбито и най - общо да ти дам основна информация за този тип страхове. Взимам предвид написаното от теб тук http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=14016 ,   там много по - добре описваш състоянието си и това, което те тревожи.
Вътрешен глас, който те плаши, натрапливи страхове, нужда от ритуали за преодоляване на страховете - най - основно и общо.
В основата на този тип страхове най - често стои:
- продължителна невъзможност да избегнеш някаква заплаха - физически и/или психически тормоз
- изживян силен стрес, често с физическа или психическа заплаха
Когато човек е в опасност има няколко типа поведение - когато тя приближава, той се подготвя за бягство. Когато опасността е налична, поведението е самоотбрана или прикриване. Отдалечаването на опасността - връщане към нормален режим на действия. Т.е. при наближаване на рисковата ситуация се натрупва напрежение, по време на ситуацията се задържа напрежението, а при отминаването се отпуска.
Хората преценяваме опасностите по два начина:
- рационален, съзнателен, логичен, който се извършва от дейности на мозъчната кора
- инстинктивен, подсъзнателен , нерационален, който се управлява от т.н. базални ядра.
Тези две "системи" са синхронизирани, при тях няма разминаване. Обаче, тази синхронизация може да бъде увредена.
При това увреждане, се нарушава преценката за преминаване на опасността. При което Разумът осъзнава, че тя си е отишла, но подсъзнанието е убедено, че тя е още тук. Резултатът е непрекъснато, необяснимо и нерационално усещане, че заплахите някак си не искат да престанат, да си тръгнат. Често и за дълго се изпитва страх, ужас, отчаяние. Липсата на “разреждане” създава чувство за непрекъсната силна напрегнатост. Появява се и усещането за непрекъсната неувереност и колебание. На същото увреждане се дължи и усещането, че неприятните неща не искат да престанат, че се натрапват и не можеш да ги прогониш. Затова се започва взимането на най-различни мерки, които да прекратят усещането - т.нар. ритуали.
Това което е добре да знаеш и ти вероятно го осъзнаваш е, че тези страхове са нереални, те не са плод на действителността, а на разбърканата координация на твоето съзнание и подсъзнание. Техниките, с които се повлияват са различни по съдържание и са в зависимост от индивидуалността на човека, затова няма как да се каже - прави това и чакай резултат. 
Колкото по - рано се погрижиш за адекватното разрешаването на този проблем, толкова по - голям е варианта за успешен изход.
Надявам се да съм била полезна.

Стелистар, направи ми впечатление, че от 1 месец задаваш почти едни и същи въпроси. Ако за това време беше направила 2-3 консултации при психолог, психотерапвет, състоянието ти щеше да е съвсем различно.
Ясно е, че страхът е в основата на всичко. На теб ти трябва вариант да се справиш със страха. След това и мисленето и преживяването ти ще са в съвсем друга посока. Ще мислиш смело, целенасочено и позитивно. 
Как ще стане това според теб, ако постоянния ти фокус е в страха и страха от страха? В този омагьосан кръг си попаднала и изхода не е във форума.
Човешкото преживяване действа по една простичка схема:
 
мисъл- чувство- действие - действителност
 
Твоята действителност ще се промени само и единствено тогава, когато се променят мислите ти. Докато мислите ти са за страх, действителноста ти ще е тревожно преживяване. Въпросите които задаваш са насочени да "обслужват" мисълта за страха. 
Освен всичко друго използваш думата "излекувам", което означава, че ти дълбоко в себе си поддържаш вярването "Аз съм болна" докато това стои в теб ти ще търсиш лекарство. А такова няма, защото ти не си болна, помощта не е отвън, а е вътре в теб. Стигането до нея е терапевтичен процес.
Някои хора успяват и сами, но ти от един месец си във форума и въпреки огромната информация за тези състояния, явно не успяваш да овладееш състоянието. 

Стелистар, направи ми впечатление, че от 1 месец задаваш почти едни и същи въпроси. Ако за това време беше направила 2-3 консултации при психолог, психотерапвет, състоянието ти щеше да е съвсем различно.
Ясно е, че страхът е в основата на всичко. На теб ти трябва вариант да се справиш със страха. След това и мисленето и преживяването ти ще са в съвсем друга посока. Ще мислиш смело, целенасочено и позитивно. 
Как ще стане това според теб, ако постоянния ти фокус е в страха и страха от страха? В този омагьосан кръг си попаднала и изхода не е във форума.
Човешкото преживяване действа по една простичка схема:
 
мисъл- чувство- действие - действителност
 
Твоята действителност ще се промени само и единствено тогава, когато се променят мислите ти. Докато мислите ти са за страх, действителноста ти ще е тревожно преживяване. Въпросите които задаваш са насочени да "обслужват" мисълта за страха. 
Освен всичко друго използваш думата "излекувам", което означава, че ти дълбоко в себе си поддържаш вярването "Аз съм болна" докато това стои в теб ти ще търсиш лекарство. А такова няма, защото ти не си болна, помощта не е отвън, а е вътре в теб. Стигането до нея е терапевтичен процес.
Някои хора успяват и сами, но ти от един месец си във форума и въпреки огромната информация за тези състояния, явно не успяваш да овладееш състоянието. 

Разбира се, че е хубаво.Правилното отношение към смъртта, прави живота по-пълноценен.
 
Представи си, че двама души спечелват награда от томбола.Наградата е, в рамките на 8 дена, да могат да посетя,т което и да е място на Земята и всичките им прищевки да бъдат задоволявани.
Първият от тях, като прочел,че наградата е само в рамките на осем дена, започнал да негодува и протестира, как така ще е само 8 дена.Това било несправедливо, наградата трябвало,  ако  не да е вечна, то поне много повече време.Така минал първият ден от отредените осем.Втория ден, човека бил още по озлобен, псувал и протестирал, колко несправедлив е светът, пишел гневни писма до организаторите на томболата.Така минал и този ден.На третия, всичко се повторило, но този ден той вече плачел и се молил срока да се увеличи. На четвъртия ден, гнева , страха и депресията  били с още по голяма сила. Така, без да се усети, осемте дни минали, без той,  да си подаде носа от къщи.
 
Другия, още първия ден заминал на морско пътешествие.Гмуркал се за първи път в живота си и въпреки, че една акула минала на косъм от него и много го изплашила изкарал незабравим ден.Втория ден, отишъл на сафари в саваната.Било страхотно, стадо биволи едва не го стъпкали, но деня бил още по-очарователен. Третия ден, избрал ново място и нови приключения и така прекарал всичките осем дни.Накрая бил много щастлив и не можел да спре комплиментите към организаторите на томболата.
Ние имаме, около осем десетилетия живот.От нас зависи, в ролята на кой от двамата печеливши ще влезем.

Този откъс, който цитирах в първия си пост е чудесно пресъздаден в една притча от книга на Екхарт Толе:
 
 
Така ли? Дзен-учителят Хакуин живеел в един град в Япония. Бил високо почитан и много хора търсели от него духовно напътствие. Случило се дъщерята на съседите, тийнейджърка, да забременее. Когато родителите й, разгневени я обсипвали с обиди и я запитали кой е бащата, тя им казала, че е Хакуин. Побеснелите родители хукнали към къщата на Хакуин и с викове и хули му казали, че дъщеря им признала, че той е бащата на бебето. Единственото, което Хакуин рекъл, било: „Така ли?"

Новината за скандала бързо се разпространила из града, че и извън него. Хакуин изгубил репутацията си. Това не го притеснявало. Вече никой не го търсел за съвет. Той не се тревожел Когато детето се родило, родителите на момичето го отнесли при Хакуин. „Ти си бащата, гледай си бебето". Учителят се грижел за бебето с любов. Година по-късно момичето, изпълнено с угризения на съвестта, признало пред родителите си, че бащата бил един младеж, който работел в месарницата. Смутени, те отишли при Хакуин да се извинят и да молят прошка „Наистина съжаляваме. Дойдохме да вземем бебето. Дъщеря ни призна, че не ти си бащата". „Така ли?" - отвърнал Хакуин и им предал бебето.

Учителят отговарял на лъжата и истината, на лошите и добрите новини по един и същ начин: „Така ли?" Той приемал формата, която настоящият момент - лош или добър - имал, приемал я такава, каквато е, и по този начин не ставал участник в човешката драма. Не персонализирал събитията. Не бил ничия жертва. Бил в толкова пълно единение с това, което се случвало, че то вече нямало власт над него. Само ако се съпротивлявате на това, което се случва, ще зависите от произвола на случващото се и светът ще определя щастието и нещастието ви.

Хакуин се грижел за бебето с любов. Лошото се обърнало в добро чрез силата на несъпротивата. Давайки на настоящето това, което то изисква, Хакуин върнал бебето, когато дошло време да му го поискат.

Представете си за миг как егото би реагирало на различните етапи на описаното събитие.  
 
Един от начините за работа с баланса е работата с недостатъците. Ако обърнем внимание на всичко онова, което силно ни дразни в някой или нещо, вече имаме отговор на въпроса - Къде сме излезли драстично от вътрешния си баланс и се отдалечаваме от вътрешния център. Постигането на състояние, в което нищо не ни дразни  е дълга и съзнателна работа - дразни ме, че някой иска да ме контролира, значи аз имам проблем с контрола, дразни ме флегматичната колежка, значи имам проблем с динамиката или с разбирането за нея и т.н. Докато някой работи със себе си, обаче, действителността се променя, също както в притчата. Добрата връзка със същността, дава стабилност на личния свят. Човекът става психически устойчив на външните промени, но драстичната промяна на външната среда, която може до такава степен да навлезе в личното пространство, неизбежно оказва своето въздействие. За затворените общества, които в изолация работят над себе си, сме чували, но аз лично не виждам как те допринасят за който и да е, дори и за себе си, за мен е под въпрос. 
Добре балансирания човек всъщност остава извън света, който може да го постигне в соца за мен е доста по - напреднал от този, на който му е нужна изолация. Това оставане "извън света" , обаче, кому е нужно? И ако на никого не е нужно, тогава защо е? Говоря за пълното постигане на връзка с вътрешния център, а не за постигането на задоволителен вътрешен баланс. Второто е изключително необходимо за всеки, за да съумее да съхрани психиката си.

Казват, че когато човек изгуби връзка с вътрешния си център, със своята същност, започва несъзнателно да търси опора извън себе си. Какво всъщност означава това? Срещнах много добре формулирана теза.
 
 
Докато често хората, които най-много се стремят да бъдат духовни и да правят нещо, се стремят именно защото по някакъв начин са загубили връзката с това нещо в себе си, откъдето извира голямата любов и са в отчаяна нужда да бъдат духовни и да променят целия свят, само и само да намерят мир. Обаче мирът е във всеки един от нас. Не е нужно друг да ни го създаде. Само егото може да поиска това. Не е нужно да изискваме постоянно от другите – това е работа на ума, не на сърцето. Достатъчно е да подхождаме с любов. Умът ни вижда в другите само това, което е в неравновесие със самия него. Така се появяват групи “активисти”, които ревностно защитават разни неща – планетата, съзнанието, справедливостта и прочие добри каузи. Обаче това, което се получава на практика е, че едни групи хора отричат други и обратното, едни се борят срещу други и обратното. Това е особен вид насилие и неприемане, независимо в името на каква кауза се прави. Когато си в мир със себе си, светът не ти пречи. Всъщност, той не се нуждае от спасяване. Той няма нужди. Сам се уравновесява. Това от което имаш нужда ти, е да обичаш, а не да всяваш ред. Достатъчен е редът, с който хармонизираш собствения си живот – уникалният ред, който е присъщ само на теб – да го реализираш за себе си. Духовността е в сърцето, в разбирането, във верността към природата си. Всеки я носи. Необходимо е само да й обърне внимание. Тя не се бори. Нито се смята за по-важна.   Не бях мислила в линията на подчертаното, за същността на каузите, агитките. Разглеждайки нещата от тази гледна точка, се открива нова линия, но и въпроси. Не само подчертаното е важно в текста, разбира се. Ще се радвам на различни мнения. Какво би станало ако от една страна повече хора са балансирани и с добре развита връзка с вътрешния си център, а от друга страна действителността се променя постоянно от онези, които търсят решенията си извън собствената си същност?