Диляна Колева

Напоследък ми прави впечатление, че доста добре реализирани личности, професионално и лично, на първо място поставят семейството си , като важна основа за постигане на успеха.
Не знам какво точно значи щастливо семейство, всеки има своята си рецепта, но мисля че по някакъв много брутален начин ни се налага идеята, че семейната единица се разпада и че това не съществува практически.
Дори аз попаднах в тази инерция - статистики, хора, проблеми...... да ама не.
Сякаш, за да ме изкара от тази идея все по- често се набиват на очи семейства с дългогодишни хармонични бракове, с поколение, което е удовлетворено от себе си. С ясна и светла визия за живота.
Хора, които са изградили дълбоко уважение и взаимни чувства на обич и признателност, радост от това че остаряват заедно.
Замислих се колко такива познавам, оказа се, че голяма част от хората край мен са в такива взаимоотношения.
Не казвам че ходят глуповато ухилени и не признават проблемите си. Напротив, радват се на нещата, които са преодолели заедно, на противоречията, които са изгладили, напълно осъзнато се радват на факта, че са заедно толкова години. Гледат в една посока, радват се на нещата които са постигнали заедно.
Семейството не е бойно поле, много съжалявам, че все повече ни се представя като такова.
Това подсъзнателно изгражда модели на поведение.
Неудовлетворените и обидени от семейството са толкова заети да разпространяват огорчението си, че не забелязват, че има и друг вариант.
Познавам много дългогодишни семейни двойки, очарователни са в начина си на общуване, как са се приспособили един към друг, очарователни са във взаимната грижа, която полагат, в начините които са измислили за да преодолеят противоречията, очарователни са като форма на единица.
Тези хора обаче не парадират с това, те просто си го живеят, не виждат смисъл да убеждават когото и да било в позитивите на семейния живот, безсмислено е. Защото всеки един от тях знае колко труд е положил, колко компромис е направил, колко много е дал от себе си и как е постигнал това. Всеки един от тях знае, че не всеки го може.
За съжаление се сблъсквам с разведени, с огорчени, с неудовлетворени от брака хора. Запознавайки се с причините довели до това, разбирам, че процента на характерова несъвместимост е твърде малък на фона на проблема с егоцентризма на единия или на двамата партньори.
Не знам дали има щастливи семейства, но щастие в семейството има.

По начина по който го описваш, са натрапливости. Виж техниките за натрапливи мисли.

Няма нужда да откриваш нещо, което вече е открито.
Ясно ти е, че натрапливостите не са истина, нужно е обаче доста усилие да успееш да ги разпознаеш като такива. Това става с концентрация и поддържане на фокуса върху: "Това са натрапливости. Аз съм добре. Тези натрапливости не са моя АЗ."
Когато успееш да постигнеш това идва момента със задържане на ритуалите.
Задържаш ги 10 - 20 мин и те отшумяват.
Ако продължаваш да обслужваш омагьосания кръг - мисъл/действие. Не просто се напрягаш, а се отдалечаваш от момента на прекратяване на повторението все повече и повече.
Така че към дневния си режим, добави важното упражнение на игнориране на мисълта, отделянето и от теб и задържането на ритуалите. Това е. Простичко, но се приготви за използване на целия си ресурс от воля и вяра, за да ти се случи подобрението.

Трудно. Това се преживява много трудно, още по-трудно го прави факта, че си изгубила вярата в себе си. Ти някак не вярваш в това, че си силно човешко същество и можеш всичко, стига да се освободиш от товара на чуждите мнения, желания, обвинения и амбиции. А това е най - трудната част. По някакъв начин си повярвала на всичко което някой ти е казал, повярвала си, че всичко което ти се е случило е безнадеждно необратимо. А това е не е така. Човек сам твори живота си всеки ден, ти си творец, но само ако вярваш в това. Вярата е най - трудна за постигане и доста лесна за смачкване. Някой е смачкал вярата ти. 
"Това" се преживява през възстановяване на вярата. 

Този тип поведение, е известно като "емоционална незрялост". Характерно е за тийнейджърската възраст, когато личността не познава добре емоциите и чувствата си. Нарича всичко любов, а всъщност става въпрос само и единствено за секс. 

innuendo
Предполагам, че си обърнал внимание, че пишеш в цензуриран форум - психотерапия онлайн, което означава, че щом пишеш тук имаш конкретен въпрос. По тази причина, ще отговоря на конкретно зададените от теб въпроси, без да изясняваме факта, приятеля ти реална личност ли е или не и всички последващи представени от теб факти. И ще се радвам, ако решиш да разискваш проблема в тази тема, то постовете ти да са написани конкретно към Твоя личен проблем.
 
1. С него полека-лека се превръщаме в personas non-grata у нас. Той до момента не е бил познат нито на майка ми, нито на баща ми. Баща ми като го видя, веднага загря каква е работата, ама си трае, защото много добре си прави сметката, че ще му литне главата, ако се опита да направи нещо в посока на това да тормози Недим - просто на Недим му е повече от лесно да извади анализа и да го даде на майка ми. Какво да правим?
 
Понеже не ми става ясно ( ще ме извиниш) какъв е проблема с представянето на приятеля пред родителите ти. Може ли да изясним - искаш да го представиш, като свой интимен приятел;  брат по н-та линия ( което не знам дали е от значение изобщо в настоящата ситуация); или като съквартирант, с който искаш да живееш?
 
2. С него обмисляме да се изнесем на тавана на един мой приятел, който от година насам се опитва да даде тавана под наем на някой безуспешно. Дали би било добро решение?
Ако си пълнолетен и се издържаш сам, не виждам проблем да живееш с който  искаш, където искаш, Ти в какво виждаш проблема?
 
3. Освен това, с него сме решили след две-три години аз да осиновя момченце, което да си гледаме. Има ли някой, дето би могъл да каже нещо по въпроса?
Няма закон в България, който да ви позволи това, освен ако не го направите нелегално, при което при първия появил се сигнал, ще ви отнемат детето.
 
 
4. Как да избегнем атаките от страна на познатите ми, че с него сме били в сексуални отношения, в което няма капка истина. Съвет?
А като какви точно ще се съберете и ще си осиновявате дете? 
Нали разбираш абсурда в ситуацията която представяш, отнесен към настоящата действителност?

Здравей!
Ти не трябва да търсиш психотерапевт, а, вид психотерапия.Всеки вид психотерапия си има ограничения. Ще ти поясня.Психотерапията е процес на промяна.Промяна на мислене, поведение, чувства.Тази промяна, изисква много психична енергия.Много.За това, и не всеки може да я направи, или поне може да я направи, със съответният тип терапия.Краткосрочните терапии, имат най-много нужда от такава енергия-все пак бързо и кратко, е по енергоемко от бавно и постепенно.
От къде се взима тази енергия,която да се използва за промяната в терапията?
Няма от къде, освен от страданието. Колкото по-силно е то, толкова повече енергия притежава човека, която да впрегне и направи промяната.Понякога, страданието може да не е толкова голямо, но да с от много години, така,че в един момента, на човека  да му писне, да бъде обзет от енергията на гнева, която да се впрегне и стане движа сила на терапията
При теб, страданието нито  е силно, нито многогодишно.Така че, от къде ще вземеш енергията, за да се впрегнеш в една промяна за период от 6 - 12 месеца.Няма от къде да я вземеш. За това, в момента, посещавайки краткосрочен терапевт, ти нищо не правиш
Твоят вид психотерапия е, дългосрочната.Например психоанализата.Там, терапията продължава години, и не се търси промяна.Като, срещите са поне два пъти седмично.Започвайки такава терапия, посещавайки терапевта си 5- 7 години ,се достига до ефекта на ,,писването,,.В един момент, например след 6 години, ти ще разбереш, че си все още в началото на решаването на проблема си.Ще осъзнаеш, че си загубил не само години, в някакви напразни надежди, но и доста пари.Тогава ще станеш гневен, много гневен и изпълнен с енергия.Едва тогава, някой психотерапевт, практикувайки краткосрочна терапия, може да ти помогне, и то за срок, много по малък от определеният от теб.
С две думи- започвай дългосрочна терапия.
 

Нужно е уточнение, какво точно "не издържаш" и за какво търсиш начин:
- за чувството на празнота
- за липсата на доверие
- за страха от изневяра
- за страха от себе си
- за липсата на подкрепа.
Какво имаш предвид под "някакъв начин"?  Някакви начини има, но те не ти вършат работа. Нужен ти е твоят начин, който се случва в процес на работа след като знаем коя си, каква си и как си стигнала до тук.
 
 

Здравей, състоянието, в което се намираш е провокирано от страх.
Страхът, за който толкова много говорим е всъщност простичко състояние на неизвестност. Когато човек попадне в ситуация, в която не са му познати решения / т.е. намира се в неизвестност/ той се "паникьосва". 
Погледни постовете си назад и ще видиш, колко пъти си попаднала в това положение и как след всеки следващ път ти се чувстваш още по - зле.
Всяка терапия или лечение на това състояние, в която стои елемента на неизвестност, го засилва.
 
Преди всичко, на теб ти е необходимо да знаеш КАКВО СЕ СЛУЧВА. 
Случва се реакция на тялото ти, поставено в ситуация на стрес, страх. Не разбирането на тази реакция се възприема от мозъка като заплаха и той реагира както при заплашитена ситуация, с което засилва тази реакция, а не я прекратява.
 
Спри да се страхуваш от състоянието, приеми го като сигнална лампа, че не в теб, а в твоята действителност нещо не е наред. Какво? Не знаем, това го разбира терапевта на психотерапията.
Но като за начало, важно е да промениш своя ден, основните неща в него - движение, работа, занимания. Това може да се случи, чрез спорт, хоби, медитации, нови занимания.
 
Стресът има нужда от освобождаване, как се разтоварваш, как почиваш, как общуваш, как възприемаш света около себе си? Всичко това вероятно е необходимо да се промени. 
Това са основните стъпки в психотерапията.

Ниската самооценка е плод на съвкупност от много фактори, за това е много трудно , да се даде просто някаква техника. 
В основата на това състояние, както при повечето състояния носещи душевен дискомфорт, стои страха. По тази причина, дори и да дадем тук някаква техника, вероятността, човек, който има проблем със самоувереността или самооценката да я изпълни точно и с нужните повторения е твърде малка.
Да предположим, че това, което си определила сама за себе си е правилна преценка, защото без разговор няма как да знаем.
Чувството за малоценност или ниската самооценка се предхождат от липсата на самоувереност. Няма как да се повлияе на първото, ако не се работи с второто. Работата по самоувереността, често е продължителен процес, тъй като се изисква освен придобиването на нови знания и умения, И преживяване, в които човек да може да ги "изтренира".
 
С какво е свързана липсата на увереност? - преди всичко със страха от отхвърляне, мнението на другите става изключително важно и то определя чувствата , емоциите и поведението. Липсата на себеобичане, което идва от факта, че някъде в нас има емоционална празнина, която по някаква причина не е била запълнена в точното време. Както сама виждаш, тази липса излезе още в първия ти опит с горната медитация.
 
Как сама да се опиташ да повишиш самоувереността си!? 
Един от бързите начини, но изискващи смелост е конфронтацията или да предизвикаш страха. Ето няколко упражнения за това.
 
За много хора зависимостта от чуждата оценка се явява сериозна вътрешна бариера. Купуват вътрешната си свобода с цената на оценката но обкръжението си. Вътрешната свобода е лекота и отпуснатост, това е естествено поведение, кураж и действие.Вътрешната свобода - това е една възможност да се вземат свои собствени решения, способността да се игнорира мнението на другите, когато е без значение. Как да изработите такова отстояние от външния контрол?

Един от начините е да започнете да тренирате себе си чрез изпълнение на абсолютно нестандартни постъпки. Индивидуалния тренинг "нестандартни постъпки" се състои в това да правите непривични за вас и нестандартни за околните неща. Действия които са абсолютно безвредни, често добри, полезни, но...... но аз никога не съм правил така! Това е страшно!
Упражнението  "нестандартни постъпки"  е работа с ограничаващите вярвания, със страха, това е обучение в увереност,тренировка на смелостта, на способността да се измъкнем от зоната си на комфорт.
Още по - трудно ще бъде, ако тези неща и действия са в разрез не само с вашите привички, но и с очакванията на околните. Ако това са действия, които са неочаквани, странни, непонятни - такива каквито "нормалните" ( тези които се вписват в правилата, рамките, стандартите) хора не правят.
В психотерапията, тази практика се нарича Техниката на конфронтация с потискане на смущаващи реакции(exposure/response prevention)
За да се преодолее детската зависимост от мнението на околните, излезте и се опитайте да правите нестандартни постъпки, но това да не става с усилие, а с въодушевление, със свободен дух, вътрешното ви усещане да е невероятно красиво, мило.
Какво може да бъде това? Всичко онова което ви е вътрешно трудно и страшно да направите, в рамките на собствената физическа безопастност, с уважение към другите и съблюдаване на закона.
В своето детство бъдещият физик Лев Ландау, тренирал вътрешна смелост, като се разхождал по улицата с балони привързани към шапката. Днес това може да ви се стори мило и красиво, но за онова време това излизало от рамките на нормалното. Сходна ситуация, но съпоставено с нашата действителност е - да си сложи биберон в устата и да се разхожда по улицата. На автобусната спирка високо и изразително да цитира Пушкин или друга поезия или непринуден разговор в метрото като се представяте за такъв какъвто не сте. Ако ви е страх в началото да правите сам нестандартните постъпки, започнете заедно с някой друг, така ще ви е по - забавно и весело.
Ако ви е много страх в началото, изработете оправдание, което да ви помага  " Това не  е просто постъпка, това е лекарство, което лекарят ми предписа!" Ако решите да цитирате Пушкин, се представете като актьор, който репетира за драматичния театър. когато се почувствате уверен, вече няма да са ви нужни каквито и да е оправдания. Пред кого и за какво да се оправдавате?
Не бива да правите нестандартни постъпки, от които могат да последват житейски неприятности. Не ги прилагайте към полицаи, съседи, колеги в работата, тренингът за нестандартните постъпки, в тези ситуации може да навреди на репутацията ви. важно е да помните, че "нестандартните Постъпки" не са хулиганско поведение, не се правят неща, които да напрягат околните. И не превръщайте тренингът в забавление, когато усетите, че сте се освободили от сковаващите ви рамки, прекратете и се заемете с вашата работа.

НЯКОЛКО ЛЕСНИ УПРАЖНЕНИЯ

- Промяна на обичайните задачи - отидете на работа по друг път, не влизайте в кварталния магазин, а влезте в такъв, в който никога не сте влизали, купете нестандартни за вас неща.
- Да се ​​запознаем с някого. Това е един много добър начин да се измъкнем от зоната си на комфорт. Няма значение къде икак, важно е  лицето да е ново за вас.
- Намерете курс или обучение, клубове, които ви интересуват, но по някаква причина (ние вече знаем каква) сте отхвърляли идеята да отидете там.
- научете се да правите онова, което винаги сте искали да правите - да свирите на китара, да плетете, да карате лодка, това разширява зоната ви на комфорт.
- Отидете на кино, театър или концерт в нетипичен за вас стил. Ако слушате рок идете на джаз концерт, ако обичате мелодрами, отидете на екшън филм.
- Спрете да планирате, правете всичко в движение, може да добиете много нови впечатления и така да разширите зоната на комфорт.
- Отидете на ново нетипично място с нестандартна кухня
- Облечете се нетипично - сменете стила, цветовете, визията.
- Преместете мебелите, внесете нови различни по цвят или форма от вашите
- Седнете в автобус с непознат номер

Техниката се използва при психологични състояния от групата на тревожните разстройства - социална фобия, както и при проблеми с общуването, трудност при адаптация в работен колектив, работа със страха. Желателно е да се започне съвместно с психолог - психотерапевт.
 
Първото , което можеш да направиш - позволи си да бъдеш различна. Без страх и с удоволствие.

Една мисъл от будизма:
"Когато тичаш след мислите си, приличаш на куче, което тича след пръчка:
всеки път, когато пръчката е хвърлена, ти тичаш след нея.
По-скоро бъди като лъв, който вместо да тича след пръчката, 
се изправя срещу този, който я хвърля.
Човек хвърля пръчка на лъв само веднъж."
Миларепа

Една мисъл от будизма:
"Когато тичаш след мислите си, приличаш на куче, което тича след пръчка:
всеки път, когато пръчката е хвърлена, ти тичаш след нея.
По-скоро бъди като лъв, който вместо да тича след пръчката, 
се изправя срещу този, който я хвърля.
Човек хвърля пръчка на лъв само веднъж."
Миларепа

Една мисъл от будизма:
"Когато тичаш след мислите си, приличаш на куче, което тича след пръчка:
всеки път, когато пръчката е хвърлена, ти тичаш след нея.
По-скоро бъди като лъв, който вместо да тича след пръчката, 
се изправя срещу този, който я хвърля.
Човек хвърля пръчка на лъв само веднъж."
Миларепа

Ако прочетеш поне една от темите в този форум, ще намериш сама отговора на въпроса си. Отговаряно е и обяснявано многократно.
В темата, в която попита за психолог, терапевт също ти е отговорено.
В момента е много важно какво отношение ще изградиш към това състояние, тъй като това ще е определящо за мислите, които ще се оформят.
Затова спри да четеш и да питаш на посоки, а отиди на психотерапевт.

Една мисъл от будизма:
"Когато тичаш след мислите си, приличаш на куче, което тича след пръчка:
всеки път, когато пръчката е хвърлена, ти тичаш след нея.
По-скоро бъди като лъв, който вместо да тича след пръчката, 
се изправя срещу този, който я хвърля.
Човек хвърля пръчка на лъв само веднъж."
Миларепа

Всяка мисъл,която поражда в теб страх и напрежение и се повтаря е натраплива. Ако има мисъл и усещане, вярвай на усещането. То ти подсказва коя е натрапливата мисъл. Слет това просто я игнорирай. Развий правилната представа, че това не си ти, а някаква си си мисъл. Стани и се заеми с някаква дейност, разсейвай се, дръж в главата си правилната представа. Освен дихателните техники,прави дълги разходки за бременноста ти също е полезно, внимавай какво слушаш икакво гледаш - информацията е храна за душата. Правилната психотерапевтична методика е важна за теб.

Здравей Елица. И аз от 16 год. се БОРЯ или БЯГАМ от това нещо, което всъщност не е нищо друго освен ти самата. Но истината е, че колкото и да четеш тук и в други форуми, докато самата не го осъзнаеш и видиш, че няма нищо страшно то ще те мъчи. Проблема, е че не го осъзнаваш. Стане ли веднъж сама ще намериш пътя към спасението. И аз чета много по темата, писала съм и тук, лутала съм се и вече се моля на Божието просветление да ме осени веднъж завинаги, защото иначе само четем и моментно се успокояваме, че има много други като нас, но това успокоение не ни "ЛЕКУВА". Осъзнаване трябва. Но така сме блокирали себе си, че не можем да стигнем до истината. Моли се за момента, когато го приемеш за нещо нормално и така ще си отдъхнеш, че ще имаш чувството, че си се преродила. Позволявам си да говоря така, защото веднъж го изпитах и забравих за това много дълги години, през които живях напълно спокоен, смислен, стойностен и щастлив живот, но за съжаление беше на фона на медикаментите, които ми бяха изписали и в даден момент пак се отключи и ето ме сега отново в групата на "лудите". Съжалявам само, че когато бях добре не послушах себе си, а психиатрите, които постоянно ти повтарят, че тези хапчета се пият до гроб и така съм задълбочила още повече проблема си. Преди месец най-накрая попаднах на първия психиатър, който беше на достатъчно години стаж и може би достатъчно уважаващ себе си като специалист, който най-категорично след като ме изслуша ми заяви ... ТИ НЕ СИ ЗА МЕН И НАШАТА ГИЛДИЯ, ТИ СИ ЗА ПСИХОТЕРАПЕВТ. Не, че не съм го знаела подсъзнателно, но може би това и чаках. В момента се опитвам да отказвам отровата дето тъпчех толкова години, ще си понеса последствията, но поне знам към какво се стремя. Чакам си онова вътрешно усещане, което те освобождава, лекува и води до напълно осъзнат и смислен живот. Ако бях отказала хапчетата още тогава сега щях да съм забравила, че съм "БОЛНА". Ще се оправиш, това нещо мъчи, но от него не се умира. И мъчи до тогава докато не осъзнаеш всичко това, което и хората преживели го и специалистите пишат тук. Но трябва ти самата да го усетиш. Това кога ще стане ... един Господ знае. За всеки мисля си е индивидуално.

Математик - в България пишем на български и на кирилица. Писал си ми на л.с. - там ти отговорих. А тук в темите сме писали многократно по въпроса ти. 
За клипа от линка - Тенчев говори качествено по въпроса за медикаментите при п.р., за това, че то не е болест, за мястото на преживелищните методи при справянето. Обаче за това, че решението е развод или непременно промяна на работата... Човек навсякъде носи със себе си сянката си, ако ще и на Марс да отиде - решението идва отвътре!
Причината за появата на панически атаки освен това не е генерализираната тревожност, както се говори в този клип. Обратното - тя се появява, когато п.а. бъдат виждани продължително време като натрапници, а човекът се възприема като тяхна видите ли, злощастна жертва, вместо да се учи от тях. Когато биват отричани, потискани и гонени. Тогава тревожността се нагнетява в несъзнаваното и процежда като постоянния фон на генерализираната тревожност. Дори - хората, преживяващи генерализирана тревожност, с носталгия си спомнят за п.а. и им се иска пак да получават тях - защото те идват и отминават бързо, докато Г.Т. е перманентен напрегнат контекст, при това придружен с множество вегетативни симптоматики, почти постоянно, което е много по-неприятно състояние.
Причините - не е външният стрес, нито работата или семейната среда, а възприятието, пречупването на житейските преживявания през невротични характерови призми. Разбира се, понякога наистина работата е твърде напрягаща или в семейството има твърде големи нехармоничности... Отново обаче промяната на мисленето, на виждането за ставащото е тази, която подсигурява вземането на добри решения. Защото постави 10 човека в еднакво стресова среда - тревожни симптоми ще развият тези, които вече имат характерова предразположеност за такива. И обратното - често работя с хора, имащи чудесни семейства с обичани и обичащи ги партньори. Хора, които водят почти напълно лишен от външни стресогени живот. Но влизат в п.р. или друго тревожно състояние поради съответни характерови причини, които споменавам в текста от линка по-горе... 

Ако решиш да живееш заради някой друг, ти се изгубваш.
Ако решиш да поставиш личните си потребности на последно място и се вторачиш в изпълнението на нечии други, ти се изгубваш.
Ако вярваш, че с чакане ще промениш нещо случващо се в света на някой друг, ти вече си изгубена.
Ако продължиш да лишаваш себе си от себе си, дупката, в която ти се струва че пропадаш, ще става още по - огромна.
За да промениш всичко това се иска смелост и ясно заявяване на себе си, а в поста ти усещам мнооого страх и несигурност, която се опитваш да скриеш под привидно желание за разбиране на другия. 

Поведението на съпругата ти, така както го описваш е определено агресивно ( мълчанието е една от най - мощните форми на агресия), но и нещо повече то е манипулативно. От своя страна ти си заел позицията , която съвсем съзнателно участва в този процес. Ти не си позволяваш здравословно агресивно поведение. Забраняващото агресията партньорство никога няма да постигне оптималното. Рискува се партньорството да се разпадне и двата да се разделят, отровени от всичко което потискат у себе си, вместо да постигнат яснота, разрешаване на конфликтите и взаимно зачитане. Агресията може да бъде и активизираща сила. Ако гледаме на нея само като на заплаха и затова отказваме да я допуснем в мислите и в действията си, рискуваме да отнемем от психическата си енергия. Това се случва и в притчата - там няма здравословна агресия, не ти написах финала и, но сега ще ти го напиша.
 
"От вечерта до сутринта той седя
до леглото на болния и плака.
На следващата сутрин той умря,
а болният продължи да живее. ( По Саади)
 
Правя важното уточнение, че тук говорим само за теб и само хипотетично. Защото е невъзможно да се коментира нещо, което не се познава.
Затова мисля, че този откъс ще е полезен ЗА ТЕБ.
 
"Обявете, че сте човек, който не позволява да го превръщат в жертва
 
Няма роб, „свикнал" с робството.
НЕ ТРЯБвА НИкОГА ПОвЕЧЕ да бъдете жерт­ва. Никога! Но за тази цел е необходимо безпощадно да анализирате себе си, да се научите да разпознавате многобройните ситуации, в които други ви дърпат конците.
Съпротивата срещу манипулацията е нещо много повече от простото запаметяване на няколко техни­ки за отстояване на позициите и поемането на някой и друг риск, когато определени хора се съюзят, за да манипулират или контролират поведението ви. Сигур­но вече сте забелязали, че Земята очевидно е планета, на която практически всички човешки същества редов­но правят опити да се контролират помежду си. И са си създали уникални институции, които са се усъвър­шенствали в това отношение. Но ако сте от хората, които са управлявани против волята и разума им, зна­чи сте в положението на жертва.
Напълно е възможно да избягвате манипулаторските капани в живота, без да се налага сами да прибяг­вате до манипулиране. За целта трябва отново точно да определите какво искате за себе си по време на краткия си престой на тази планета. Бих ви препоръ­чал като начало да престанете да очаквате да бъдете жертва и да обърнете сериозно внимание на поведението си в ролята на жертва.
КАКВО ОЗНАЧАВА ДА БЪДЕШ ЖЕРТВА?
Жжертва сте винаги, когато се окаже, че не контроли­рате живота си. ключовата дума тук е КОНТРОЛ. Ако вие не дърпате конците, значи някой или нещо ви манипулира. Манипулацията може да има безброй раз­лични форми.
В смисъла, в който я употребяваме тук, думата „жертва" не означава „преди всичко" човек, срещу кого­то се извършва престъпно посегателство. Защото ако по силата на навика се отказвате от контрола над емоциите и поведението си във всекидневния живот, е възможно да бъдете ограбени или измамени по начин, нанасящ много по-големи поражения.
Жертви са преди всичко хората, които живеят спо­ред предписанията на другите. Те правят неща, които не им се иска да правят, или са манипулирани да извър­шват действия, свързани с ненужни лични жертви, ко­ито пораждат скритото им негодувание. Да ви поста­вят в положение на жертва в смисъла, в който използ­вам думата в тази книга, означава да ви ръководят и контролират външни сили, и макар те да са безспорно вездесъщи в нашата културна среда, РЯДКО Е ВЪЗ­МОЖНО ДА ВИ МАНИПУЛИРАТ, АКО САМИ НЕ ГО ПОЗВОЛИТЕ. Да, в делничния си живот хората сами превръщат себе си в жертви по много различни начини.
Жертвите винаги действат от позицията на сла­бостта. Те се оставят да ги командват и да им нареждат, защото често им се струва, че не са достатъч­но умни или достатъчно силни, за да поемат отговор­ността за живота си. Затова поверяват „конците" на някой „по-умен" и „по-силен", вместо да поемат рисковете на самоутвърждаването.
Жертва сте, когато животът ви не работи за вас. Ако действате саморазрушително, ако се чувствате нещастни, без настроение, наскърбени, тревожни, ако се страхувате да бъдете себе си или сте в друго по­добно състояние, което ви сковава, ако не действате за себеутвърждаването си, ако ви манипулират външ­ни сили, значи сте жертва, а според мен, никога не си струва човек да защитава положението да бъде жерт­ва на самия себе си. Ако сте съгласни с това, ще попи­тате: какво значи да се освободя от манипулирането? какво означава да съм свободен?
КАКВО Е СВОБОДАТА?
Никой не получава свобода наготово. Трябва да я пос­тигнете сами. Ако някой ви я поднесе на тепсия, това въобще не е свобода, а подаяние от благодетел, който неизбежно ще поиска да си платите.
Свободата означава нищо да не ви пречи да ръководите живота си, както пожелаете. всичко друго е фор­ма на робство. Ако не можете да бъдете напълно сво­бодни в избора си, ако не можете да живеете така, както вие искате, да правите каквото ви харесва с тя­лото си (при условие, че удоволствието ви не наруша­ва нечия чужда свобода), значи не притежавате власт­та, за която говоря, и по същество сте манипулирани. Да бъдете свободни не означава да отхвърляте от­говорността си към скъпите ви хора и към ближния. всъщност, тук се включва и свободата да направите избора да поемете отговорност. Но никъде не е каза­но, че трябва да бъдете нещо, което другите искат да бъдете, ако желанията им са в противоречие с онова, което вие искате за себе си. Можете да бъдете отго­ворни и свободни едновременно. Повечето хора, които се опитват да ви убедят, че не можете, които ще нарекат стремежа ви към свободата „егоизъм", в действителност имат някаква власт над живота ви и се бо­рят срещу заплахата да им отнемете тази власт, ко­ято сами сте им предоставиш. Ако ви накарат да се чувствате егоисти, значи са ви накарали да се чувст­вате виновни и пак са ви подчинили.
Дребният философ Епиктет пише в своите „Размис­ли": „Не е свободен човекът, който не е господар на себе си".
Прочетете внимателно цитата. Според това опре­деление, ако не сте господари на себе си, значи не сте свободни. За да бъдете свободни не е необходимо да притежавате свръхголямо могъщество и да пречите на другите да бъдат свободни, нито да ги плашите, нито да ги принуждавате да ви се подчиняват, за да докажете върховенството си.
Най-свободните хора на света са онези, които имат чувство за вътрешен мир. Те просто отказват да се подчиняват на чуждите капризи и ръководят живота си с мълчалива ефективност. Те не робуват на дефини­рани роли, в които трябва да се държат по определен начин, защото са родители, служители, данъкоплатци, граждани или просто възрастни, радват се на свобода­та да дишат какъвто въздух поискат, където си поискат, без да се тревожат какво мислят другите за из­бора им. Те са хора с чувство за отговорност, но не са роби на егоистичните разбирания на другите за това какво е отговорност.
Свободата е нещо, което трябва да отстоявате. Четейки тази книга ще осъзнаете, че това, което на пръв поглед изглежда безсмислена дребна манипулация, всъщност е опит конците на живота ви да бъдат по­ети от чужди ръце и да ви поведат в посока, която ще сложи край на свободата ви, макар и незабележимо и за кратко.
Ще пожелаете да бъдете свободни, когато започне­те да развивате в себе си цялостна система от разби­рания и поведение, които не допускат манипулации, в нито един момент от живота ви. Освобождението ще замести навика да робувате на обстоятелствата, ако следвате поведение, отстояващо свободата ви.
Може би най-добрият начин да постигнете свобода в живота си е като не забравяте следното правило: Никога не разчитайте ИЗЦЯЛО на друг човек, освен на себе си, когато става въпрос за собствения ви живот. Или, както се изразява Емерсън в „Самоувереността": „Никой освен вас не може да ви осигури душевен мир."
Много години съм работил с клиенти и често съм чувал оплаквания: „Но тя ми обеща, че ще го направи, а ме подведе.” „Знам, че не трябваше да разчитам той да свърши това, особено след като за него то не зна­чи нищо, а за мен - всичко." „Пак ме разочароваха. Ще си взема ли някога поука?" Така горчиво се оплакват хо­рата, които са позволили на други да ги манипулират по един или друг начин и, следователно, да злоупотре­бят със свободата им.
Всичко казано за свободата не означава, че трябва по какъвто и да е начин да се изолирате от другите. Напротив, най-често хората, които не се поддават на манипулации, обичат компанията и забавленията. Те са ведри и общителни и на тях може най-много да се раз­чита именно защото не позволяват манипулатори да командват живота им. Не изпитват нужда да бъдат груби и свадливи, защото са се научили да се чувстват естествено точно така: „Това е моят живот. Изживявам го аз самият, а времето ми на тази земя е твърде ограничено. Не мога да бъда ничия собстве­ност. Трябва да съм винаги нащрек някой да не ми от­неме правото да бъда себе си. Ако ме обичаш, обичай ме заради това, което съм, не за това, което ти искаш да бъда."
Но как можете да извлечете такава „здравословна свобода" от едно минало, подплатено с навика да бъде­те манипулирани, изграден от манипулаторските тен­денции на обществото и традициите ни?
 
КАК ДА СЕ ОСВОБОДИТЕ ОТ НАВИЦИТЕ НА ЖЕРТВА
В детството си често сте били манипулирани просто поради положението на децата в семейството. Пос­тоянно са ви дърпали конците и вие сте недоволствали тихичко, но същевременно сте били наясно, че ни­що не можете да направите, за да придобиете власт над живота си. Знаели сте, че не можете да се издържате сами и че ако не действате според плановете на възрастните за живота ви, остават ви малко прием­ливи алтернативи. Достатъчно е било да избягате от къщи за двадесет минути, за да видите колко сте без­помощни сами. Затова сте се подчинявали и сте се учили да приемате действителността такава, каквато е. всъщност, да оставите другите да ви казват какво да правите е било разумно решение, защото не сте били в състояние да осъществите „фантазиите" си. И макар че сте се борили за известна независи­мост, често сте били доволни, че другите мислят вместо вас и направляват живота ви.
В зряла възраст може би все още носите в себе си остатъчни навици от детството, които някога наис­тина са били разумни, но сега ви превръщат в лесна жертва. Може би ви тероризира някой „голям човек", а вие така сте свикнали да премълчавате, че все още допускате това, просто по навик.
Да се измъкнете от капана на манипулациите озна­чава преди всичко да си изработите нови навици. Здра­вословните навици се усвояват по същия начин като и нездравословните - чрез практическото им използване, след като вече сте наясно какво ще практикувате.
Макар че не е нужно задължително във всичко, кое­то правите, винаги да става както вие искате, можете поне да се стремите да не се разстройвате, сковавате и отдавате на тревоги за всичко, което се случва в живота ви. Ако решите да прогоните вът­решните си притеснения, вие премахвате един от ос­новните навици на жертва, който човек винаги сам си налага.
Премахването на капаните, които ви поставят в ролята на жертва, където ви държат уловени и ви контролират, или където сте недоволни от резулта­тите от решенията си, става с помощта на програ­ма от четири стъпки: (1) Научете се да преценява­те жизнените ситуации. (2) Не очаквайте да бъдете поставени в ролята на жертва и си създайте нагласа да не допускате това. (3) Осъзнайте основните фор­ми на манипулиране, на които сте подложени в живо­та си и в своята среда. (4) Съставете си набор от принципи, с чиято помощ ще си изградите житейска философия, основана на непоклатимото убеждение, че няма да се оставите да бъдете жертва. в тази увод­на глава първите три стъпки се разглеждат накратко. Останалите глави са посветени на четвъртата. Те съдържат подходящи насоки за укрепване на нова­та ви позиция на човек, който не позволява да бъде манипулиран."
 
 
Ако мислиш, че ще ти е полезно ще ти изпратя цялата книга.

Интересно, че си се видял в ролята на владетеля.
Аз пък те припознах в ролята на лечителя, който в страха си да не загуби владетеля, се подлага на самонаказващо поведение, отново и отново, само и само сърдития владетел да е доволен.

Основният проблем за продължителното задържане на тревожните състояния идва от това, че всеки очаква нещо /хапчета, капки, чайове и т.н, нещо външно/ и някой /различни специалисти, психиатри, терапевти и т.н. / да донесат промяната. Това е ИЛЮЗИЯ.
Силата на промяната е в теб. Терапевта ще ти даде насока, подкрепа, сила, увереност, но ти си човека, който ще ги развие. 
Не свиквай с чувството - промени го. Чувството е бледо следствие на мисълта ти. Какво му казваш, на чувството си?
- Сега добре ли съм? = Аз съм зле.
- Кога ще се оправя? = Не се оправям.
- Сега като пия нещо и правя нещо ще ми мине ли? = Болна съм.
Тук е основния проблем. Правейки нещата с тези мисли в главата, състоянието трудно търпи промяна.
Вярването ти има нужда от генерална пренастройка. Повярвай, че си добре, здрава, силна и можеща. Уплашила си се. Сега вярваш, че уплахата те е променила за винаги. Грешка. Уплахата те е накарала да се замислиш, за това коя си , каква си и какво правиш. Това те плаши. 
Задай си правилните мисли, за да разгледаш уплахата си с други чувства. Не мисли за времето, което ще отнеме и не се разсейвай с постоянно търсене на нови лекове. Фокусирай се върху промяна на усещането от неприятно в приятно и мислите. Научи се да ги разглеждаш, като мисли, които не са твои, а на твоя страх, не им вярвай. Вярваш ли им ще стоиш с уплахата си.

Имах късмета, още първите двама клиента, в самото начало на моята терапевтична практика, да се справят бързо със състоянието на тревожност и натрапливости и в много кратки срокове да спрат рязко всякакви медикаменти и да продължат като силни и смели хора. Казвам късмета, защото още в самото начало видях не просто, че е възможно, но и колко бързо понякога може да стане това. От тогава няма сила на този свят, която да промени вярването ми, че това не просто е възможно, но всеки го може. Именно тази моя увереност помага в 60% от терапевтичния процес. 
Ако твоя психотерапевт не вярва в твоето възстановяване, това НЕ Е ТВОЯТ терапевт. Може би нечий друг, но не и твоят.
Тревожното състояние се предизвиква от самия човек и само той е в състояние да се справи с него, под ръководството на психолог терапевт, който знае как да го насочи и е стабилна негова подкрепа, както и с активното участие и ангажираност на търсещия помощ, състоянието се преодолява. 
 

Здравей, напоследък много често се употребява думата депресия, за всички по - краткотрайни или по - дълготрайни състояния на тъга. Депресивен епизод, социална тревожност или тъга по изгубен семеен статус, който виждаш като необратим процес са навързани състояния.
Когато в кризисен момент, човек не успее да премине градивно през състоянието, то се задълбочава или повлича след себе си други подобни състояния.
Пускам една статия, в която има обща информация за депресивните състояния, но в нея има добри препоръки, които би могъл да ползваш.
 
 
Депресия Първоначално са наричали депресията - психично разстройство изразяващо се в "депресивен епизод" : понижено настроение, негативни и песимистични мисли, двигателни затруднения. Депресията е имала статут на сериозно заболяване и с лечението на това заболяване се занимвали лекари и психиатри.  Към днешна дата, понятието депресия разшири своите граници и излезе от строгите рамки на медицината. Тя се открива освен като клинична диагноза и като битово неразположение. Все по - често ни се случва да чуем как някой споделя " Вече няколко дена нямам сили, нищо не ми се прави, не мога да мисля, в лошо настроение съм" и отсреща да чуе констатацията -  " О, ти си в депресия" Предвид горенаписаното ( което се определя, като битова депресия) днес  това състояние се определя не като психично, а като психологично, съпътствано от дълъг период на лошо настроение, или често променящо се такова.  Спорно е кой определя, дали депресията е битова и кой трябва да се заеме с нейното лечение, едно е ясно, това е състояние, което потапя страдащия в дълбока тъга, в тъмен и дълбок душевен мрак, от който много трудно се излиза.  Депресия - това е състояние, в което изпада човек, когато не вижда радост в живота си.   ПРИЧИНИ ЗА ДЕПРЕСИЯТА Причините за битовата депресия са най - различни. Най - често депресия се отключва при съчетание на няколко важни фактора : лични проблеми, трудна житейска ситуация, пропуснати ползи.  Когато става въпрос за лични проблеми, трябва да се има предвид, че някои хора са вътрешно предразположени към депресивни състояния и тяхната житейска философия преобразува ситуациите като предразполагащи. Липсата на дневен режим, недоспиването, отсъствието на почивка - неусетно, но сигурно създават предпоставки за бъдеща депресия. Генетичните предпоставки за депресията , са нещо което е видимо, реално. Въпреки това, тя също има предпоставки за проява, като битова, депресията се проявява по - често при хора с детско поведение, "непораснали деца", които с трудност се изправят смело пред житейските проблеми и често са със сменящи се емоции и настроение. Изправящи се пред неприятности, този тип хора редовно се разстройват и ако трудностите продължат, те неизбежно потапят себе си в депресивен епизод. Зад това обикновено стои едно детинско отмъщение на живота - "Ако ти Живот си толкова неприятен, аз ще умра, сега." В детството, тази концепция за отмъщение е била насочена към родителите, които са причинявали някакъв душевен дискомфорт на детето. Когато личността порасне, тя пренасочва отмъщението от родителите към Живота.  Подтикване към потапяне в депресивно състояние, може да и друго - неосъзната вътрешна полза - страх да признае своята некомпетентност пред важен за него човек в трудна ситуация, желание да привлече вниманието към себе си или да се приближи емоционално към близки хора, или нещо много по - просто: да оправдае безделието си и да има оправдание да не прави нищо. Към това можем да прибавим и нездравословен начин на живот, който да създаде чисто физиологични предпоставки за появата на депресия..Когато организмът е готов да се разстрои, а личността е предразположена към това, когато са налице и някои тежки ситуации ( поредица от проблеми, тежка житейска загуба - смърт на близък, развод или пропаднали мечти) естествено се съединяват с някои от вътрешните ползи на личността и депресията настъпва почти "естествено".   ЛЕЧЕНИЕ "Реалната" депресия, трябва да се лекува от медик специалист. За съжаление хората се страхуват от "таблетките" и не бързат да отидат на специалист психиатър, въпреки че в 80% от случаите се стига до пълно възстановяване. Ако това не е "реална" депресия, а е умора и временна промяна на настроенията или става въпрос за битова депресия, то нейното преодоляване е много по - леко и не се нуждае от медикаменти. Повлиява се преди всичко с чести и дълги разходки сред природата, смяна на средата, дори с тежка и упорита работа. Много добре се повлиява с откъсване от градската или стандартната среда, отдалечаване от всички източници на информация. Влизане в "селски режим" - ставане рано, работа сред природата, дишане, чист въздух. Ако зад депресията стоят   вътрешни ползи, то лечението може да започне да боксува. Битовата депресия, често се среща при възрастни хора, когато има радост в живота, но  целите липсват. Тогава депресията се явява, като начин да привлекат внимание, нещо като театър за определени зрители. Житейската подкрепа и съчувствието което получават, по - скоро влошават състоянието, от колкото да го подобрят. Ако в тази ситуация, "болният" остане в комфортната атмосфера на обгрижване, много скоро всички ще се окажат в задънена улица и в плен на това състояние. Да се  разобличат вътрешните ползи на депресирания - е неефективно, трябва да се смени обстановката и хората, които са попаднали в тази ситуация.   ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ДЕПРЕСИВНИТЕ СЪСТОЯНИЯ В съвременната култура "депресията" стана почти модерна. Най - често се среща  в цивилизованите страни на Европа. В страните с по - нисък стандарт на живот и там където основното занимание е работа за препитанието, чрез тежък физически труд, депресивни състояния няма. Препоръки за предотвратяване на депресивни състояния: - Осигурете си здравословна среда на взаимоотношения, ведри и мотивирани хора, обърнете внимание къде живеете, с кого. Нужни ли са ви приятели или партньори, които постоянно се оплакват и търсят вината в другите? - Не. Погрижете се , около вас да има позитивни, ведри и мотивирани хора. Психично устойчиви и весели. - Работата - много важна част от живота. Важно е професионалната работа да ви доставя удоволствие. Това не е спасение, но е съществена част от справянето. А до колко работата ви може да бъде здравословна? Една театрална среда, например, с нощният и неподреден живот, с постоянното драматизиране е силна предпоставка за развиване на депресия. - ако искате да живеете здравословно, то организирайте живота си по подходящ начин. Добър дневен режим и спокойна и пълноценна вечер с добър сън.  Ставайте рано сутрин, правете физически упражнения. На практика хората които спортуват редовно или тичат в парка, стигат до депресивни състояния изключително рядко. - Предразположете функционално и тялото си - хора, които се движат изправени, с изправен гръб и рамене, често се усмихват, не изпадат в депресия. Правете това, често, обръщайте си внимание. Нека това стане вашето "лице" към живота. - И най - важното промяна на житейската ви философия. Тя трябва да е с положителен заряд, психичната устойчивост да се яви като етично задължение.   Неувереността, за която питаш се преодолява най - добре и най - бързо, чрез "директно атакуване". Колкото трудно и некомфортно да ти е да го изпълниш, правенето на точно това, в което се чувстваш най - неуверен ще отключи в теб обратното усещане. Нещо повече, възможно е да ти се иска да го правиш пак и пак и пак. Добре ще е, ако си наясно и с корена на тази неувереност, но това може да става и съвместно с прилагането на техники за нейното овладяване. Пускам още една интересна статия с различни дребни препоръки и лесни техники, които би могъл да изпробваш.
 
"Нестандартните постъпки" - упражнение за увеличаване на самоувереността В Япония туристи могат да видят как на площата работещи млади хора в делово облекло изведнъж започват да пеят или да рецитират поезия. Това е обучение на мениджъри за развиване на тяхната самоувереност и самочувствие, умението да бъдат себе си, да не се ограничават с очакванията на другите - обучение "нестандартни постъпки" или "необичайно поведение".

За много хора зависимостта от чуждата оценка се явява сериозна вътрешна бариера. Купуват вътрешната си свобода с цената на оценката но обкръжението си. Вътрешната свобода е лекота и отпуснатост, това е естествено поведение, кураж и действие. Вътрешната свобода - това е една възможност да се вземат свои собствени решения, способността да се игнорирамнението на другите, когато е без значение. Как да изработите такова отстояние от външния контрол?

Един от начините е да започнете да тренирате себе си чрез изпълнение на абсолютно нестандартни постъпки. Индивидуалния тренинг "нестандартни постъпки" се състои в това да правите непривични за вас и нестандартни за околните неща. Действия които са абсолютно безвредни, често добри, полезни, но...... но аз никога не съм правил така! Това е страшно!
Упражнението  "нестандартни постъпки"  е работа с ограничаващите вярвания, със страха, това е обучение в увереност,тренировка на смелостта, на способността да се измъкнем от зоната си на комфорт.
Още по - трудно ще бъде, ако тези неща и действия са в разрез не само с вашите привички, но и с очакванията на околните. Ако това са действия, които са неочаквани, странни, непонятни - такива каквито "нормалните" ( тези които се вписват в правилата, рамките, стандартите) хора не правят.
В психотерапията, тази практика се нарича Техниката на конфронтация с потискане на смущаващи реакции.
За да се преодолее детската зависимост от мнението на околните, излезте и се опитайте да правите нестандартни постъпки, но това да не става с усилие, а с въодушевление, със свободен дух, вътрешното ви усещане да е невероятно красиво, мило.
Какво може да бъде това? Всичко онова което ви е вътрешно трудно и страшно да направите, в рамките на собствената физическа безопастност, с уважение към другите и съблюдаване на закона.
В своето детство бъдещият физик Лев Ландау, тренирал вътрешна смелост, като се разхождал по улицата с балони привързани към шапката. Днес това може да ви се стори мило и красиво, но за онова време това излизало от рамките на нормалното. Сходна ситуация, но съпоставено с нашата действителност е - да си сложи биберон в устата и да се разхожда по улицата. На автобусната спирка високо и изразително да цитира Пушкин или друга поезия или непринуден разговор в метрото като се представяте за такъв какъвто не сте. Ако ви е страх в началото да правите сам нестандартните постъпки, започнете заедно с някой друг, така ще ви е по - забавно и весело.
Ако ви е много страх в началото, изработете оправдание, което да ви помага  " Това не  е просто постъпка, това е лекарство, което лекарят ми предписа!" Ако решите да цитирате Пушкин, се представете като актьор, който репетира за драматичния театър. когато се почувствате уверен, вече няма да са ви нужни каквито и да е оправдания. Пред кого и за какво да се оправдавате?
Не бива да правите нестандартни постъпки, от които могат да последват житейски неприятности. Не ги прилагайте към полицаи, съседи, колеги в работата, тренингът за нестандартните постъпки, в тези ситуации може да навреди на репутацията ви. важно е да помните, че "нестандартните Постъпки" не са хулиганско поведение, не се правят неща, които да напрягат околните. И не превръщайте тренингът в забавление, когато усетите, че сте се освободили от сковаващите ви рамки, прекратете и се заемете с вашата работа.

НЯКОЛКО ЛЕСНИ УПРАЖНЕНИЯ

- Промяна на обичайните задачи - отидете на работа по друг път, не влизайте в кварталния магазин, а влезте в такъв, в който никога не сте влизали, купете нестандартни за вас неща.
- Да се ​​запознаем с някого. Това е един много добър начин да се измъкнем от зоната си на комфорт. Няма значение къде икак, важно е  лицето да е ново за вас.
- Намерете курс или обучение, клубове, които ви интересуват, но по някаква причина (ние вече знаем каква) сте отхвърляли идеята да отидете там.
- научете се да правите онова, което винаги сте искали да правите - да свирите на китара, да плетете, да карате лодка, това разширява зоната ви на комфорт.
- Отидете на кино, театър или концерт в нетипичен за вас стил. Ако слушате рок идете на джаз концерт, ако обичате мелодрами, отидете на екшън филм.
- Спрете да планирате, правете всичко в движение, може да добиете много нови впечатления и така да разширите зоната на комфорт.
- Отидете на ново нетипично място с нестандартна кухня
- Облечете се нетипично - сменете стила, цветовете, визията.
- Преместете мебелите, внесете нови различни по цвят или форма от вашите
- Седнете в автобус с непознат номер

Техниката се използва при психологични състояния от групата на тревожните разстройства - социална фобия, както и при проблеми с общуването, трудност при адаптация в работен колектив, работа със страха. Желателно е да се започне съвместно с психолог - психотерапевт. Най - важното от всичко е да се справиш със сериозността, с която приемаш положението. Да се опиташ да погледнеш ситуацията от различна гледна точка - на успешното ти оцеляване, например, на умението ти да бъдеш самостоятелен, знанията които си натрупал. Да помислиш как би могъл да ги използваш в твоя полза. В началото може и да ти е трудно, но това не означава, че трябва да спреш да опитваш. Никой не се научава да кара колело от първия път, но желанието за каране е толкова голямо, че човек е готов да пада , да става , да се ранява, но да не спира докато не овладее равновесието. Който спре и се откаже, просто никога не изживява удоволствието от каране на колело. Същото е и с неувереността. ( и не само с нея) , всичко е в твои ръце.

​Илиянче, 4-5 юли - тук  http://vili.bg/pod-naem/kashta-gnezdoto? Релакс.