Диляна Колева

Няма привлекателни и непривлекателни хора, всички са такива каквито са. Това което ги отвежда в една или друга категория е нашата собствена оценка, която поставяме на себе си и на останалите. Ако не искаме да видим хубавото в другите, просто не го виждаме. Подхождайки с критиката и бързо поставената оценка, автоматично пускаме бариера, с която не можем да видим нищо повече.
Оглеждайки се в другите, най - напред  ние виждаме онези неща, които най - много не харесваме в себе си. Двама човека, които не харесват себе си няма как да се харесат по между си. Когато човек търси партньор първо е добре да се запита той какво предлага. Работя с подобна проблематика и хората, които имат този проблем винаги искат противоположното на това което са. Един затворен човек, който трудно води диалог, няма интереси, запознанствата са във вид на интервю за работата, хобито и адресна информация, очакват от тях да се заинтересува интересен и весел човек, отворен, с чувство за хумор, който да води интересни разговори и в същото време да се съобрази с тяхната стеснителност и празнота в общуването. Няма как това да се случи.
Това разминаване се получава, заради погрешната представа за себе си и нереално поставена оценка и себеоценка.
 

Никой не може да каже, какво означава този текст според Дънов просто защото не е него. Но всеки може да каже какво е според собственото му разбиране.
Според мен, тази Любов за която се пише в този текст, и за която има много написано в различни текстове, е първата и начална любов - Любовта към себе си. Не можеш да обичаш никого, ако първо не обичаш собствената си същност. Онази същност, която ти е дадена от Бог и чрез която се проявяваш на Земята. Липсата на точно тази любов е в основата на всички проблеми в човешките взаимоотношения. 
Във всеки човек е проявено мъжкото и женското начало или онези две същности, които се описват като Адам и Ева, тяхното съчетание води до хармония. Докато човек не успее да съчетае тези две начала в себе си, не може да постигне вътрешен баланс и съответно разбърква всичко около себе си - във външния свят.
Създава връзки, които са неефективни, общува с хората през собственото си безлюбие и там любов няма. Изгубва се твърде често в мислите си или прави едностранчиви преценки. Затова и не може да реши "математическото уравнение", защото изначално му липсва неизвестното - Първата любов, любовта към собствената същност, той не я познава. А през това не познаване не може да се срещне с никоя друга същност. Може да се бори, да се противопоставя, да изисква, да се страхува....., но не може да прояви Любов.

Няма привлекателни и непривлекателни хора, всички са такива каквито са. Това което ги отвежда в една или друга категория е нашата собствена оценка, която поставяме на себе си и на останалите. Ако не искаме да видим хубавото в другите, просто не го виждаме. Подхождайки с критиката и бързо поставената оценка, автоматично пускаме бариера, с която не можем да видим нищо повече.
Оглеждайки се в другите, най - напред  ние виждаме онези неща, които най - много не харесваме в себе си. Двама човека, които не харесват себе си няма как да се харесат по между си. Когато човек търси партньор първо е добре да се запита той какво предлага. Работя с подобна проблематика и хората, които имат този проблем винаги искат противоположното на това което са. Един затворен човек, който трудно води диалог, няма интереси, запознанствата са във вид на интервю за работата, хобито и адресна информация, очакват от тях да се заинтересува интересен и весел човек, отворен, с чувство за хумор, който да води интересни разговори и в същото време да се съобрази с тяхната стеснителност и празнота в общуването. Няма как това да се случи.
Това разминаване се получава, заради погрешната представа за себе си и нереално поставена оценка и себеоценка.
 

Нормално ли е възрастен човек да изпитва някакъв страх, бил той и малък, по отношение на тъмното, когато не се намира в някаква непозната и опасна среда, а на своя територия така да се каже?
Нормално е.
Може ли непреодолян в детството страх (от тъмно, от духове, от вампири и т.н....), да се трансформира в страхове от други неща, които не са в сферата на мистиката?
Може.
 
Разликата в усещането, които си почувствал, когато си пробвал да се освободиш от тези страхове - чрез релакс и чрез "издържане" - е в съпротивата.
В единия опит няма съпротива, затова ти се получава, в другия има съпротива, затова изживяването ти е неприятно.
Това, което се опитваш да правиш е една от основните методики за преодоляване на тревожни състояния - десенсибилизацията . За да знаеш как да я провеждаш ефективно, прилагам тази статия.
Десенсибилизация
Десензибилизацията - метод за намаляване на негативното напрежение, тревожност и страх към напрягащи образи, плашещи обекти и ситуации.Например: страх от летенетовисочини страх от паяци мишки, змии. Страх от обливане със студена вода страх от влизане в студена вода ... Или - спомени от травматични ситуации ...Ако подобна ситуация се запамети в съзнанието като страшна, то тялото отразява това чувство на страх, като мускулно напрежение.Най-често в отговор на страха от мускулно напрежение възникват следните реакции - стягане в областта на врата, в областта на диафрагмата - затруднено дишане, усещане за задух, стягане ма мускулите около очите - изцъклен поглед, и стягане в китките.Ако реакцията на страха се повтори или се превърне в повтарящи се серии (понякога това се повтаря на часове, дни или години) мускулното напрежение се превръща във файл, който запаметява реакцията на страх.Ако мускулният дискомфорт се запечата като образ у вас, вие ще чувствате страх, дори когато нищо страшно не се случва наоколо, това което ще предизвика схващането и реакцията на тялото ще е просто паметта на тялото. Ще изпитвате остро чувство на страх и тревожност от нещо наподобяващо на първичната ситуация причинила началото на вашата тревожност. И ако в подобна ситуация, човек без проблем с тревожността реагира леко със слабо или никакво чувство на страх, друг, чийто тяло е запаметило реакцията на стягане ще реагира с тежка симптоматика, дори с парализа на крайниците.И така важно е да знаете, че страха се записва като информация във вашето тяло. Страха не е в душата ви, а в тялото, той е складиран в "терминалите" на вашето тяло. Задачата на десенсибилизацията е да изтрие образите на този  страх, който пуска телесната реакция.Техниката - преживяване на страшната ситуация, натрупвайки опит, което ще изтрие негативното преживяване. Конкретните техники са много, но само някои от тях водят до натрупването на опитност за справяне с проблема.Най - лесният и достъпен начин за справяне със ситуацията е релаксацията.Отпуснете се и се потопете в пълен покой ( обикновено под ръководството а психолога), и започнете да си представяте онези ситуации или обекти, които предизвикват у вас страх или тревога.Чрез навлизане и отдръпване от източника на тревога се предизвиква навлизане в ситуацията, която предизвиква тревожност, след което се получава отдръпване и състояние на покой. Рано или късно, човек се научава сам да разглежда плашещите моменти, неутрално, като те вече не предизвикват у него състояние на тревога.Ако нямате време за релаксация, експертите съветват да опишете детайлно плашещият момент и своето място в него. Важно е описанието да бъде много подробно - кой къде стои, какво прави, вие къде се намирате и т.н. Ефекта на този метод е по - слаб от релаксацията, но също работи много добре. Защо? Защото когато описвате дадената ситуация, вие работите с интелекта, с логическата част на своето мислене, по този начин емоциите са в покой и вашето тяло също е спокойно. Когато тялото ви е спокойно, разказвайки вие част по част унищожавате своя страх.Друг от много ефективните техники на десенсибилизацията е работата с дишането. Когато задържим дишането си преди срещата с въображаемата или реалната ситуация на тревога, ние спираме предишните запаметени в нас кодове за тревога, по този начин възвръщаме своите свободни действия и вътрешно спокойствие.Тези които са усвоили техниката на тихото присъствие, умението да наблюдават ситуацията със спокойно съзерцание, десенсибилизацията се извършва чрез спокойно присъствие.В ежедневието смелите и весели хора са усвоили един от най - бодрите начини за снемане на напрежението, чрез енергична и позитивна настройка. Когато в детството си децата пеят весело и бодро песни, в които се разказва например, как лъв изяде човек, веселия тон на песента прави невъзможно образуването на страх. Ситуацията в песента е страшна, но чувство за страх няма, песента се изпълнява весело и бодро и никой не се ужасява от чутото.В практическата психология, десенсибилизацията се използва не просто често, а непрекъснато. Дали ще е като автогенен тренинг, или чрез техниката с движение на очите или чрез друга техника, десенсибилизацията се използва по - често от колкото експертите си мислят. Не напълно осъзнато или даже без да подозират тя се използва дори в психоанализата.Когато дойде тревожен пациент, терапевта го поставя на кушетката, където той лежи около 10 мин. Релаксация ..на кушетката пациента започва да дава свободни асоциации. За да може да ги направи, той трябва да е в състояние на релаксация, за да се справи с тази задача той  все повече навлиза в състояние на релакс. постепенно клиента може да възстанови ситуацията, която е причина за тревожността му. Той част по част се връща към нея, постепенно в състояние на релакс т.е. преживява я на фона на спокойната релаксация. И така метода на десенсибилизацията се явява класическия метод на психоанализата.Аналогично десенсибилизацията се заражда по времето на класическия одит, тогава когато по желание на одитора, клиента повтаря многократно ситуацията си, но прави това в спокойно състояние, до тогава, докато изчезне всяко напрежение при разговор по темата.Също така в Гещалта, независимо дали клиента разговаря за ситуацията си или я рисува, всъщност преживява тревожното напрежение на фона на мускулна релаксация.Наистина десенсибилизацията е кралицата на психотерапията. Изключително подходяща като метод за справяне с тревожни разстройства и панически атаки. lammen.alle.bg 

Не е в това проблема и не грешиш. За съжаление през писане във форум няма как да възприемеш препоръките. Освен техниките има и доста уточнение, личното присъствие на терапевта също е от изключителна важност. Увереността която ще те споходи след първите ти опити е важно да бъде затвърдена и подкрепена, с адекватна насока за надграждане. За съжаление това е много индивидуално и тук няма как да го направим за теб.
Всички, които са писали тук и след това са преминали на лична терапия вероятно могат да потвърдят огромната разлика във възприемането на информацията дори. 
През препоръките тук, ти направи първите си стъпки. Това за някои хора е достатъчно, за други изобщо, крайно недостатъчно, а на трети им трябва още малко подкрепа. Мисля, че ти си от третите, моята препоръка е да не си губиш времето, а да посетиш психотерапевт и да приключиш с всичко това.
 

Нормално ли е възрастен човек да изпитва някакъв страх, бил той и малък, по отношение на тъмното, когато не се намира в някаква непозната и опасна среда, а на своя територия така да се каже?
Нормално е.
Може ли непреодолян в детството страх (от тъмно, от духове, от вампири и т.н....), да се трансформира в страхове от други неща, които не са в сферата на мистиката?
Може.
 
Разликата в усещането, които си почувствал, когато си пробвал да се освободиш от тези страхове - чрез релакс и чрез "издържане" - е в съпротивата.
В единия опит няма съпротива, затова ти се получава, в другия има съпротива, затова изживяването ти е неприятно.
Това, което се опитваш да правиш е една от основните методики за преодоляване на тревожни състояния - десенсибилизацията . За да знаеш как да я провеждаш ефективно, прилагам тази статия.
Десенсибилизация
Десензибилизацията - метод за намаляване на негативното напрежение, тревожност и страх към напрягащи образи, плашещи обекти и ситуации.Например: страх от летенетовисочини страх от паяци мишки, змии. Страх от обливане със студена вода страх от влизане в студена вода ... Или - спомени от травматични ситуации ...Ако подобна ситуация се запамети в съзнанието като страшна, то тялото отразява това чувство на страх, като мускулно напрежение.Най-често в отговор на страха от мускулно напрежение възникват следните реакции - стягане в областта на врата, в областта на диафрагмата - затруднено дишане, усещане за задух, стягане ма мускулите около очите - изцъклен поглед, и стягане в китките.Ако реакцията на страха се повтори или се превърне в повтарящи се серии (понякога това се повтаря на часове, дни или години) мускулното напрежение се превръща във файл, който запаметява реакцията на страх.Ако мускулният дискомфорт се запечата като образ у вас, вие ще чувствате страх, дори когато нищо страшно не се случва наоколо, това което ще предизвика схващането и реакцията на тялото ще е просто паметта на тялото. Ще изпитвате остро чувство на страх и тревожност от нещо наподобяващо на първичната ситуация причинила началото на вашата тревожност. И ако в подобна ситуация, човек без проблем с тревожността реагира леко със слабо или никакво чувство на страх, друг, чийто тяло е запаметило реакцията на стягане ще реагира с тежка симптоматика, дори с парализа на крайниците.И така важно е да знаете, че страха се записва като информация във вашето тяло. Страха не е в душата ви, а в тялото, той е складиран в "терминалите" на вашето тяло. Задачата на десенсибилизацията е да изтрие образите на този  страх, който пуска телесната реакция.Техниката - преживяване на страшната ситуация, натрупвайки опит, което ще изтрие негативното преживяване. Конкретните техники са много, но само някои от тях водят до натрупването на опитност за справяне с проблема.Най - лесният и достъпен начин за справяне със ситуацията е релаксацията.Отпуснете се и се потопете в пълен покой ( обикновено под ръководството а психолога), и започнете да си представяте онези ситуации или обекти, които предизвикват у вас страх или тревога.Чрез навлизане и отдръпване от източника на тревога се предизвиква навлизане в ситуацията, която предизвиква тревожност, след което се получава отдръпване и състояние на покой. Рано или късно, човек се научава сам да разглежда плашещите моменти, неутрално, като те вече не предизвикват у него състояние на тревога.Ако нямате време за релаксация, експертите съветват да опишете детайлно плашещият момент и своето място в него. Важно е описанието да бъде много подробно - кой къде стои, какво прави, вие къде се намирате и т.н. Ефекта на този метод е по - слаб от релаксацията, но също работи много добре. Защо? Защото когато описвате дадената ситуация, вие работите с интелекта, с логическата част на своето мислене, по този начин емоциите са в покой и вашето тяло също е спокойно. Когато тялото ви е спокойно, разказвайки вие част по част унищожавате своя страх.Друг от много ефективните техники на десенсибилизацията е работата с дишането. Когато задържим дишането си преди срещата с въображаемата или реалната ситуация на тревога, ние спираме предишните запаметени в нас кодове за тревога, по този начин възвръщаме своите свободни действия и вътрешно спокойствие.Тези които са усвоили техниката на тихото присъствие, умението да наблюдават ситуацията със спокойно съзерцание, десенсибилизацията се извършва чрез спокойно присъствие.В ежедневието смелите и весели хора са усвоили един от най - бодрите начини за снемане на напрежението, чрез енергична и позитивна настройка. Когато в детството си децата пеят весело и бодро песни, в които се разказва например, как лъв изяде човек, веселия тон на песента прави невъзможно образуването на страх. Ситуацията в песента е страшна, но чувство за страх няма, песента се изпълнява весело и бодро и никой не се ужасява от чутото.В практическата психология, десенсибилизацията се използва не просто често, а непрекъснато. Дали ще е като автогенен тренинг, или чрез техниката с движение на очите или чрез друга техника, десенсибилизацията се използва по - често от колкото експертите си мислят. Не напълно осъзнато или даже без да подозират тя се използва дори в психоанализата.Когато дойде тревожен пациент, терапевта го поставя на кушетката, където той лежи около 10 мин. Релаксация ..на кушетката пациента започва да дава свободни асоциации. За да може да ги направи, той трябва да е в състояние на релаксация, за да се справи с тази задача той  все повече навлиза в състояние на релакс. постепенно клиента може да възстанови ситуацията, която е причина за тревожността му. Той част по част се връща към нея, постепенно в състояние на релакс т.е. преживява я на фона на спокойната релаксация. И така метода на десенсибилизацията се явява класическия метод на психоанализата.Аналогично десенсибилизацията се заражда по времето на класическия одит, тогава когато по желание на одитора, клиента повтаря многократно ситуацията си, но прави това в спокойно състояние, до тогава, докато изчезне всяко напрежение при разговор по темата.Също така в Гещалта, независимо дали клиента разговаря за ситуацията си или я рисува, всъщност преживява тревожното напрежение на фона на мускулна релаксация.Наистина десенсибилизацията е кралицата на психотерапията. Изключително подходяща като метод за справяне с тревожни разстройства и панически атаки. lammen.alle.bg 

Здравей, от поста ти се усеща едновременно гняв и огорчение, но имам нужда да поясним, от какво точно? 
Разминали са се много сериозно очакванията ти и действителността, в която живееш. Съветът ми е: запознай се подробно с действителността, преди да изграждаш очаквания.
Илюзията, че някой ще се промени заради нас е много популярна сред партньорските двойки. Много връзки, семейства се разпадат точно защото са започнали на тази база. Никой няма и не е длъжен да се промени заради теб, нито ти си длъжна да се променяш заради някого. Затова, важно е да премахнем мрежата на илюзиите преди да градим фантазии за бъдещето, така рискът да бъдем дълбоко огорчени намалява значително.
Хубавото в цялата ситуация е, че действителността те е разтърсила достатъчно рано.
 

Здравей Калина, за сънищата е изписано много литература. Има различни концепции и начини на ползването им с терапевтична цел. Ще ти кажа това, което аз съм приела за себе си за важно в един сън и кога ми е важно какво сънува човек. От личен и от професионален опит.
 Приемам съня като защитно средство на подсъзнанието за справяне с определена емоция. Дали тя се е случила, или предстои да се случва, дали има реална ситуация или е следствие на виртуален страх това няма особено значение. Често ние се страхуваме от това как ще приемем даден проблем и как ще преживеем нещо което не ни харесва, на помощ идва съня, в който подсъзнанието услужливо ни помага да се сблъскаме и да "изживеем" емоцията. Децата сънуват най - често кошмари, когато не успяват да се справят с някои от страховете си, те го преживяват отново и отново в различни сюжети. Събуждат се стреснати преживели емоцията на сън и отново се потапят в нея. Тук е момента, в който ролята на родителите е много важна. Виждайки че детето сънува кошмари това е ясен индикатор, че в него има страхове, с които то не може да се справи, най - малкото защото не може да ги осъзнае. Нещо подобно се случва и с вече порасналия човек. 
Само от разказа на сюжета на един сън, трудно може да се стигне до същинския проблем. Тълкуванията на сънища по сюжет са силно абстрактни и често лишени от всякакъв смисъл. Най- вече защото това е изключително индивидуално изживяване и е фантастика да се тълкува определен сюжет като правило за всички сънували нещо подобно. Нещо повече, секунди след събуждането сюжета вече е "изкривен" от логичния ум. Затова е важна емоцията и усещането, което дава едно сънно преживяване. Единствено това може да се ползва като допълнение и уточнение на вече ясната проблематика.
 

Насочете цялата си енергия в това да помогнете на съпруга си да се справи с колебанието си. Намерете подходящ социален дом и направете конкретно предложение на базата на което той да мисли. Посетете го заедно, нека види, че няма нищо лошо в това. Предложете единствена алтернатива да имате социален работник или да наемете човек, който да се грижи за реда в дома ви, докато вас ви няма. И не на последно място, нека е ясно, че всичко това го правите, за да се съхраните психически.

Здравей Калина, за сънищата е изписано много литература. Има различни концепции и начини на ползването им с терапевтична цел. Ще ти кажа това, което аз съм приела за себе си за важно в един сън и кога ми е важно какво сънува човек. От личен и от професионален опит.
 Приемам съня като защитно средство на подсъзнанието за справяне с определена емоция. Дали тя се е случила, или предстои да се случва, дали има реална ситуация или е следствие на виртуален страх това няма особено значение. Често ние се страхуваме от това как ще приемем даден проблем и как ще преживеем нещо което не ни харесва, на помощ идва съня, в който подсъзнанието услужливо ни помага да се сблъскаме и да "изживеем" емоцията. Децата сънуват най - често кошмари, когато не успяват да се справят с някои от страховете си, те го преживяват отново и отново в различни сюжети. Събуждат се стреснати преживели емоцията на сън и отново се потапят в нея. Тук е момента, в който ролята на родителите е много важна. Виждайки че детето сънува кошмари това е ясен индикатор, че в него има страхове, с които то не може да се справи, най - малкото защото не може да ги осъзнае. Нещо подобно се случва и с вече порасналия човек. 
Само от разказа на сюжета на един сън, трудно може да се стигне до същинския проблем. Тълкуванията на сънища по сюжет са силно абстрактни и често лишени от всякакъв смисъл. Най- вече защото това е изключително индивидуално изживяване и е фантастика да се тълкува определен сюжет като правило за всички сънували нещо подобно. Нещо повече, секунди след събуждането сюжета вече е "изкривен" от логичния ум. Затова е важна емоцията и усещането, което дава едно сънно преживяване. Единствено това може да се ползва като допълнение и уточнение на вече ясната проблематика.
 

Както разбирам не си посетил психолог, психотерапевт. Ако беше го направил това сега нямаше да ти се случва.
 Тревожните състояния се характеризират с подобни кризисни състояния, в които симптомите се обострят и се създава чувството, че нищо не може да се направи. Всъщност не се случва нищо страшно, просто си засилил страха, а с него и адреналина. За да можеш да изведеш този страх на съзнателно ниво ти е необходима специализирана помощ. Иначе се въртиш в един и същи омагьосан кръг, който превръща страха в страх от страха - разбираш парадокса от всичко това.
Какво може да направиш преди всичко да положиш усилие и да обявиш всичките си мисли за лъжа, да се опиташ да ги оставиш да си преминават през теб наблюдавайки ги. Не ги анализирай, просто ги оставяй да преминават. Това реално не са твои мисли, те са на твоя страх, а той както и мислите са нереални, лъжливи и глупави, но са те превзели в момента. Разсейвай се, когато усетиш че мислите стават много, стани и прави нещо динамично, различно - потичай навън, разходи се, излез с приятели. Всеки ден по една хубава 40 мин кардио тренировка, хубаво да го разхлопаш това сърце, да помогнеш на адреналина да си отиде по предназначение. 
Използвай и малко външна помощ силна запарка от жълт кантарион силно подсладена. Както и билковите алтернативи - капките мента, глог и валериан. Това не е справяне с проблема, но може да ти помогне малко да се успокоиш, ако така и не решиш да отидеш на психолог. 
Моята препоръка към теб е, да не отлагаш терапията. За да си възстановиш спокойствието по - бързо.

Не на всеки човек, но на доста хора, да. В този свят не можем да бъдем сигурно в абсолютно нищо, ние просто преминаваме през него, като се доверяваме, на интуицията си, на знанията си, на логиката си, на навика си, на какво ли още не, което само по себе си е временно и преходно. Не те тревожи смъртта, а така популярния страх от неизвестното. Най - добре се отразява той в страха от смъртта. 
"Само    несигурните    се    стремят    към    сигурност
Вие може да сте експерт по сигурността — човек, който избягва неизвестността и винаги иска да знае къде отива и какво може да очаква. Западното общество е склонно отрано да насърчава предпазливостта за смет­ка на любопитството и безопасността за сметка на при­ключението. Отбягвайте съмнителното, придържайте се към познатото, никога не се впускайте в неизвестното. Тези първи послания могат да станат психична бариера, която по безброй начини спъва вашето осъществяване и щастието  ви в  настоящите  моменти.
Алберт Айнщайн, посветил живота си на изследване­то на неизвестното, пише следното в статията „В какво вярвам",  публикувана във   „Форум"  (октомври   1930 г.):
„Най-красивото нещо, което можем да изживеем, е загадъчното. То е истинският извор на всяко изкуст­во  и наука."
Той би могъл да каже също, че загадъчното е изво­рът и на всяко развитие и вълнение.
Твърде голям брой хора обаче приравняват неиз­вестното с опасността. Те мислят, че смисълът на живо­та им е да имат сигурност и винаги да знаят накъде са се запътили. Само безразсъдно смелите дръзват да изследват неясните кътчета на живота, но и те тогава остават учудени, огорчени и най-лошото, неподготвени.
Като бяхте млад скаут, ви казваха: „Бъди готов!" Но как можеш да се подготвиш за неизвестното? Очевидно не е възможно. Затова го отбягвай и никога няма да се провалиш. Бъди на безопасно място, не поемай рискове, следвай  пътните  карти  — макар   и да   е   скучно.
Може би цялата тази сигурност започва да ви отег­чава, тъй като знаете какъв ще е всеки ден, преди да сте го изживели. Вие не можете да се развивате, ако знаете отговорите, преди да са били поставени въпросите. Мо­ментите, които най-ясно си спомняте, може би са онези, в които сте действували живо и спонтанно, в които сте правили каквото пожелаете, и с възторг сте очаквали тайнственото.
Цял живот слушаме послания за сигурност. Те запо­чват в семейството и се подкрепят от учителите. Детето се научава да отбягва експериментирането и бива на­сърчавано да избягва неизвестността. „Внимавай да не се изгубиш (Знай правилните отговори) Бъди с хора, които са ти лика-прилика" Ако досега не сте се отърси­ли от тези боязливи насърчения за сигурност, сега е мо­ментът да го направите. Скъсайте с мисълта, че не мо­жете да изпробвате ново поведение. Можете, стига да решите. Най-напред обаче трябва да анализирате услов­ния си рефлекс за отбягване на нови преживявания."
 

Това което ти се е случило преди години е уплаха, страх. Да, от нещо конкретно, но това е отключило тревожно състояние. Психотерапията има за цел да предотврати медикамента, а не да подтикне към него. При теб за съжаление се е получило точно обратното. Взимането на медикамент е изместило едно основно вярване, че ти можеш да се справиш сама. Съответно не си получила и никакви техники за справяне, не виждам и разбиране по въпроса, какво е тревожност, паника, какво ги предизвиква и подобни сведения, които първоначално имат за цел да изведат страха на съзнателно ниво. 
Ксанакса е патерица. Онази илюзия, която те залъгва, пий хапче и ще ти мине. Вече си наясно, че това не може да се случи. Ксанакса временно потиска преноса на информация по невронните ти пътища, т.е. чувството за страх. И като всяко временно нещо след него има връщане в изходна позиция. 
Чувството ти за страх се увеличава, тъй като виждаш, че единствения ти начин за справяне не работи. Усещането за пълна загуба на контрол над състоянието, го засилва.
За да подобриш състоянието са ти необходими алтернативи за справяне и ясното какво точно ти се случва. Тук из темите е написано много за това. Има цели дискусии с хора, които пробват предложените им техники и споделят подобрението си. Отдели време прочети и най - добре паралелно с това започни терапия при терапевт работещ с тревожни състояния, който не е почитател на медикаментите.
Смелостта, която ти е нужна се постига чрез промяна на светогледа ти, а това с хапчета не става.
 

Здравей Калина, за сънищата е изписано много литература. Има различни концепции и начини на ползването им с терапевтична цел. Ще ти кажа това, което аз съм приела за себе си за важно в един сън и кога ми е важно какво сънува човек. От личен и от професионален опит.
 Приемам съня като защитно средство на подсъзнанието за справяне с определена емоция. Дали тя се е случила, или предстои да се случва, дали има реална ситуация или е следствие на виртуален страх това няма особено значение. Често ние се страхуваме от това как ще приемем даден проблем и как ще преживеем нещо което не ни харесва, на помощ идва съня, в който подсъзнанието услужливо ни помага да се сблъскаме и да "изживеем" емоцията. Децата сънуват най - често кошмари, когато не успяват да се справят с някои от страховете си, те го преживяват отново и отново в различни сюжети. Събуждат се стреснати преживели емоцията на сън и отново се потапят в нея. Тук е момента, в който ролята на родителите е много важна. Виждайки че детето сънува кошмари това е ясен индикатор, че в него има страхове, с които то не може да се справи, най - малкото защото не може да ги осъзнае. Нещо подобно се случва и с вече порасналия човек. 
Само от разказа на сюжета на един сън, трудно може да се стигне до същинския проблем. Тълкуванията на сънища по сюжет са силно абстрактни и често лишени от всякакъв смисъл. Най- вече защото това е изключително индивидуално изживяване и е фантастика да се тълкува определен сюжет като правило за всички сънували нещо подобно. Нещо повече, секунди след събуждането сюжета вече е "изкривен" от логичния ум. Затова е важна емоцията и усещането, което дава едно сънно преживяване. Единствено това може да се ползва като допълнение и уточнение на вече ясната проблематика.
 

Това което ти се е случило преди години е уплаха, страх. Да, от нещо конкретно, но това е отключило тревожно състояние. Психотерапията има за цел да предотврати медикамента, а не да подтикне към него. При теб за съжаление се е получило точно обратното. Взимането на медикамент е изместило едно основно вярване, че ти можеш да се справиш сама. Съответно не си получила и никакви техники за справяне, не виждам и разбиране по въпроса, какво е тревожност, паника, какво ги предизвиква и подобни сведения, които първоначално имат за цел да изведат страха на съзнателно ниво. 
Ксанакса е патерица. Онази илюзия, която те залъгва, пий хапче и ще ти мине. Вече си наясно, че това не може да се случи. Ксанакса временно потиска преноса на информация по невронните ти пътища, т.е. чувството за страх. И като всяко временно нещо след него има връщане в изходна позиция. 
Чувството ти за страх се увеличава, тъй като виждаш, че единствения ти начин за справяне не работи. Усещането за пълна загуба на контрол над състоянието, го засилва.
За да подобриш състоянието са ти необходими алтернативи за справяне и ясното какво точно ти се случва. Тук из темите е написано много за това. Има цели дискусии с хора, които пробват предложените им техники и споделят подобрението си. Отдели време прочети и най - добре паралелно с това започни терапия при терапевт работещ с тревожни състояния, който не е почитател на медикаментите.
Смелостта, която ти е нужна се постига чрез промяна на светогледа ти, а това с хапчета не става.
 

Ваня, за какви шансове говориш?! Ти си жертва на психически и физически тормоз. Много отдавна е трябвало да напуснеш тази връзка.
Положението ти е наистина деликатно. Когато жената не може да се измъкне сама от подобно отношение обикновено се привлича за съдействие както полицията, така и социалните служби - за защита на жертвите на домашен тормоз. В града, в който живееш, трябва да има такива или поне да ти дадат координати на колегите си в най - близкия град. Там ще ти предложат адекватни варианти за излизане от ситуацията, ако имат възможност и за временно жилище. В София и Варна със сигурност знам че има такива, би трябвало да има и на други места.
Обърни се към всички които биха могли да ти съдействат, не се срамувай и не се страхувай да поискаш помощ. Както твоите така и неговите роднини могат да ти бъдат от полза, ако човека действително има проблем той трябва да се третира своевременно /това е ангажимент преди всичко на неговите роднини/ 

Здравейте,

Остава малко време до конференцията, и все още имаме голяма нужда от подкрепа. Има неочаквани финансови предизвикателства и има спешна нужда от помощ! Информацията за сметката е по-горе.
Моля разпространете това до приятели или други хора и организаци, които могат да ни подкрепят.

Иска ми се да уточня неща. Поставянето на граници не е трудно, ако знаеш как, ако имаш уменията и насоките. Ако не знаеш.... да, ще постигнеш пълен хаос.
За да може един човек да постави граници в личните и професионалните си отношения, трябва да е много наясно със собствените си лични граници. Къде започват, къде свършват. Умее ли да се заявява, как го прави, къде са слабите му места.
Ако беше прочел книгата, която ти препоръчах, преди да започнеш поставянето на граници, щеше да видиш, че изобщо нямаше ад стигнеш до доклади и до шефовете. С фина промяна в поведението с вкарването на няколко нови реплики и промяна на начина на отговаряне. Щеше да поставиш в шах и мат събеседника манипулатор. Тихо и без особено напрежение за теб.
Не е нужна агресия, нито троснато поведение. Напротив с усмивка и твърда позиция, заявена по правилния начин всичко си идва на място.
Предстои ти втори опит, но първо прегледай информацията.

Това е проблем с поставянето на граници от твоя страна.
От самото начало, тази жена те е преценила като човек, който може да манипулира и да не му позволи да постави необходимите работни граници.
Сам казваш, че си започнал приятелски отношения, не просто към всички, но конкретно към нея. Тук тя е спечелила емоционалната манипулация и започнала да злоупотребява с отношението.
В работната среда приятели няма. Особено когато си на ръководна длъжност и отговаряш за екип който е на друга ейрархична позиция в служебните отношения. Ти просто не си част от тях, това е. 
За да разбереш как да се справиш с тази колежка прочети книгата "Емоционалното изнудване" . Освен, че ще ти бъде обяснено какво се е случило, ще намериш и точните стратегии за твоята ситуация. Ти си попаднал на емоционално изнудване в бизнес отношенията.

"Петър Дънов, Учителя, в културното пространство на България"
научна конференция
4-6 септември във Варна
 






 
Фейсбук страница: https://www.facebook.com/konferenciyauchitelya

Здравей Веси, може би ще те изненадам, но ревността е противоположност на любовта.
Когато имаме силно изразено чувство на ревност, това е индикация за проблем с чувството на притежание. Желанието за притежание или контрол от своя страна е сигнал за силно подтиснат страх. От какво? Това вече е въпрос на доста по - обстойна работа с психологическото състояние.
Този който обича не ревнува, а се грижи. Другото често срещано объркване е вярването, че "който ревнува, значи обича". Малко са хората, които умеят да обичат в дълбокия смисъл на тази дума. Преплита се любовта с романтичното увлечение, любовта - страст, любовта - привързаност, много често тази "любов" се проявява в ревност. Когато стигнем до този момент много често, дори страстта си е отишла. 
Проявата на ревност в никакъв случай не спомага за верността в партньорството, напротив много често се стига да влошаване на отношенията.
Корените на ревността не са в любовта, а в различните типове проблемно поведение - страх от провал, желание за привличане на вниманието към себе  си, борба за власт и желание за надмощие и т.н. От една страна те са се зародили в емоционалния свят в ранното детство или тийнейджърство и в по - зряла възраст се трансформират в различни видове "проблемно поведение".
От друга страна, ревността си има и своите корени в инстинктите и тя е тип поведение възникнало много преди разума, още в света на животинското начало. Където пазенето на самеца или самката са били ключов момент за запазване на гена и чистотата на поколението. Ето защо, когато проблемите в емоционалния свят доведат до развитие на чувството за ревност, те засилват това чисто инстинктивно поведение и преборването с това състояние става изключително трудно.
Преди всичко е добре да помислиш - От какво се страхуваш?

Не чети нищо и се фокусирай върху позитивното мислене. Увереност, че всичко ще се случи по най - добрия начин. Измисли си утвърдителни фрази, с които да се надъхваш, когато страха ти се обади. Това е просто страх идва, пробва се и когато го поставиш там където му е мястото в неговите здравословни граници, всичко е ок.

Справянето с натрапливостите е процес, който може да започне с простичка техника.
1. Познай ги. Научи се да различаваш натрапливостите. Това е важно за теб.
2. Не им вярвай. Това не са твои мисли. Да, идват от твоето съзнание, но съдържанието им е невярно.
3. Не ги анализирай. Дори най- малката стъпка в посока анализ на съдържанието вече те завърта в омагьосан кръг.
Тези мисли не се реализират просто защото не са истина. Това е една заигравка на твоя мозък.
Често тези 3 простички стъпки са много трудни за осъзнаване и още по- трудни за приложение. По тази причина е важно да се отработят с терапевта. Едва след това започва практикуването.

Иска ми се да уточня неща. Поставянето на граници не е трудно, ако знаеш как, ако имаш уменията и насоките. Ако не знаеш.... да, ще постигнеш пълен хаос.
За да може един човек да постави граници в личните и професионалните си отношения, трябва да е много наясно със собствените си лични граници. Къде започват, къде свършват. Умее ли да се заявява, как го прави, къде са слабите му места.
Ако беше прочел книгата, която ти препоръчах, преди да започнеш поставянето на граници, щеше да видиш, че изобщо нямаше ад стигнеш до доклади и до шефовете. С фина промяна в поведението с вкарването на няколко нови реплики и промяна на начина на отговаряне. Щеше да поставиш в шах и мат събеседника манипулатор. Тихо и без особено напрежение за теб.
Не е нужна агресия, нито троснато поведение. Напротив с усмивка и твърда позиция, заявена по правилния начин всичко си идва на място.
Предстои ти втори опит, но първо прегледай информацията.

maryjane1997 Препоръчвам ти тази лекция на Екхарт Толе. Прекрасно обяснено и изиграно мисленето, немисленето и начина за присъствие в настоящия момент, а не в някакви виртуално- фантазни каламбури сътворени от собственото ни неразбиране за себе си.