Диляна Колева

Наистина няма как да се зарадваш на живот, от който толкова много се страхуваш.
 Човек, който се страхува, няма как да си постави цел или да изгради стратегия. След като не си в състояние да направиш това, смисълът от съществуването ти изчезва. Цялото ти внимание се свежда до простичкото преживяване на деня, като ти реално не си и в него, тъй като мислите ти те държат в миналото и в бъдещето ти, където реално няма нищо. 
Имаш разни неща в живота, но нямаш най - важното - себе си. Нямаш увереността си, нямаш смелостта си, нямаш себеобичането си.
За да се промени това е нужна работа по основни твои гледни точки за света и отношенията, както с другите така и с теб самата.
Кога последно направи нещо само за себе си? Как се награждаваш? Кога и на какво се зарадва последно? Кой е последния ти успех? 

Наистина няма как да се зарадваш на живот, от който толкова много се страхуваш.
 Човек, който се страхува, няма как да си постави цел или да изгради стратегия. След като не си в състояние да направиш това, смисълът от съществуването ти изчезва. Цялото ти внимание се свежда до простичкото преживяване на деня, като ти реално не си и в него, тъй като мислите ти те държат в миналото и в бъдещето ти, където реално няма нищо. 
Имаш разни неща в живота, но нямаш най - важното - себе си. Нямаш увереността си, нямаш смелостта си, нямаш себеобичането си.
За да се промени това е нужна работа по основни твои гледни точки за света и отношенията, както с другите така и с теб самата.
Кога последно направи нещо само за себе си? Как се награждаваш? Кога и на какво се зарадва последно? Кой е последния ти успех? 

Тоест регресираш в характеровата си травма от изоставяне и самота, виждаш света и хората през пречупването ѝ и се опитваш да я нахраниш отново с прилепване към някого, като дете към родител... 
Какво се прави ли? Благодариш, че животът не ти дава някого, към когото да залепнеш, заставаш със смирена благодарност в ядрото на тази тъжна и страшна самота (както я преживяваш), но със захващане за ... Себе си. За все по-стабилната ти самооценка, за ядрото на духа си, цялостната си личност - ти самата като божественост. От тази позиция не бягаш от травмените си усещания, но ги приветстваш, обичаш, галиш ги и ги прегръщаш - метафората е, че Ти самата си майка и партньор на самата себе си. Помощните техники тук са визуализации, пренареждане на матрицата с хипнотерапия, добър себеанализ и работа с мисленето, развиване на връзка с потенциала си от тази позиция, смирено доверие в детето-травма в теб, работа през тялото за смирено доверие... Това се прави! 
 

Пътя на промяна е непрекъснат. Практически ти не си спрял да се променяш. 
Начинът, който си избрал, да се движиш в социалната среда се описва от една много точна сентенция "Атаката е най - добрата защита." Хубава сентенция, но неефективна, когато се превърне в житейска стратегия. Всичко започва с момента на себеотхвърлянето. Тогава, когато личността реши, че не се харесва. Когато комформисткото поведение "Да бъда като другите, за да съм с другите" добие позицията на Цел. Така започва пътя на личността надолу. 
Агресията е основна проява на страх. Още тогава ти си се страхувал твърде много от отхвърлянето и от различността, за да можеш да я приемеш. Попаднал си в среда, която е подсилвала този твой страх и е провокирала нуждата да се справиш с него.
В хода на израстването, личността добива някаква степен на зрялост, запознава се с основни морални закони и норми, които от една страна я обогатяват, като провокират промяна, от друга страна я осакатяват, като се опитват да я натикат в кутия от правила, които не са по неин размер. Ето защо често човек се чувства, сякаш му стяга нещо на гърлото, сякаш трябва да постъпи по друг начин, но незнайно защо реагира не така както би му харесало.
Опитвайки се да влезеш в тези правила и норми, ти не си се справил с агресията, а си я обърнал и си я превърнал в автоагресия - себеотхвърляне съпроводено с неувереност и чувство на вина. Тези две "отровни" състояния, когато проникнат в съзнанието ни са способни да израснат до неподозирани и за нас самите размери.
В процеса на "оцеляване" в средата не си успял да развиеш умението да се доверяваш. Липсата на доверие е тази, която ти пречи да общуваш спокойно. Страхът и бойната готовност, които са станали част от изразяването ти са основните състояния, които се налага да претърпят трансформация. Страхът в увереност, а агресията в приемане. 

Може да е всичко това, но може да е и нещо за което изобщо не се сещаш. 

Имай предвид, че нетърпението ти да пишеш тук и да чакаш отговор, и после пак да пишеше и пак отговор и т.н. може спокойно да мине към състоянието и част от симптомите на ОКР. Не случайно многократно ти казахме, че трябва да прекратиш това и да отидеш на терапевт, защото рискуваш твърде дълго време да останеш в тази заблуда, че уж получаваш отговор. 
Имах преди две години клиент, който толкова беше се объркал с това писане на въпроси /в скайп/ и очакване на отговори, че дори след като спрях да отговарям и обясних защо, той не можеше са спре компулсията. Накрая се принуди да си направи сам "капан" , с който да не може повече да влезе в собствения си скайп. Това беше човек, който също не започваше терапия, а очакваше, че чрез задаването на въпроси сам ще стигне да някакви отговори. В това състояние подобно нещо не може да се случи и дори и да се получи ще е временно. 
Месеци наред се луташ в едно състояние, което е много неприятно. За този период с психотерапия щеше да си забравила какъв ти е проблема.
Всичко, което ти се случва са едни мисли, които имат нужда от правилно "пренареждане" Да се научиш да отсяваш истината от лъжата и да дойдеш на "себе си"

Имай предвид, че нетърпението ти да пишеш тук и да чакаш отговор, и после пак да пишеше и пак отговор и т.н. може спокойно да мине към състоянието и част от симптомите на ОКР. Не случайно многократно ти казахме, че трябва да прекратиш това и да отидеш на терапевт, защото рискуваш твърде дълго време да останеш в тази заблуда, че уж получаваш отговор. 
Имах преди две години клиент, който толкова беше се объркал с това писане на въпроси /в скайп/ и очакване на отговори, че дори след като спрях да отговарям и обясних защо, той не можеше са спре компулсията. Накрая се принуди да си направи сам "капан" , с който да не може повече да влезе в собствения си скайп. Това беше човек, който също не започваше терапия, а очакваше, че чрез задаването на въпроси сам ще стигне да някакви отговори. В това състояние подобно нещо не може да се случи и дори и да се получи ще е временно. 
Месеци наред се луташ в едно състояние, което е много неприятно. За този период с психотерапия щеше да си забравила какъв ти е проблема.
Всичко, което ти се случва са едни мисли, които имат нужда от правилно "пренареждане" Да се научиш да отсяваш истината от лъжата и да дойдеш на "себе си"

Правиш огромна грешка като се ровиш в разни сайтове! Само се объркваш още повече! Специалистите ти казаха, че няма такава възможност! А и почти всеки в това състояние се страхува, че ще развие шизофрения, което ти е казано, че няма да се случи! Недей си губи времето да четеш в разни сайтове и да затъваш, а намери психотерапевт и започвай да работиш за подобряване на състоянието! Ако смяташ да четеш нещо, чети тук във форума историите на хора, които са се справили и като за начало докато намериш специалист, може да пробваш някои от техниките, описани тук-да намалиш напрежението поне! 

Темата ти е пусната в началото на август, сега е средата на октомври. Ако Тези страшните още съществуват и нищо не са ти направили, започвам сериозно да се съмнявам, че изобщо са реални образи.
А иначе, всеки е имал повече или по - малко подобни ситуации на страх, чувство за безизходица и оклеветяване. Всеки намира решение за проблема си. Защото решение винаги има, просто е добре да се погледне от всички ъгли на ситуацията.

За състоянието, в което си, това е стандартната симптоматика. Прочети пак това което ти е написано по - горе.
Днес прочетох един цитат от Петър Дънов, който много ми хареса, мисля, че дава една интересна метафора на техниките, които ние предлагаме тук доста лаконично. Пускам ти я, може пък и да ти свърши работа. Но без терапия, според мен ще удължиш неприятното си преживяване до максимум.
"Човешкият мозък е такава лаборатория, каквото никъде в света няма. Вие трябва по-често да влизате в тази лаборатория. Да кажем, че имате една неприятна мисъл, която искате да изпъдите. Какво правите тогава? Вие махате с ръка, мислите, че можете да я изпъдите. Казвате: излез де! Тя не излиза. Не, ти ще влезеш в лабораторията, ще разгледаш от каква категория е тази мисъл и след тогава ще я хванеш с щипците си. Само така тя ще се подчини и ще излезе навън. Има известни киселини, от които като капнеш върху тази мисъл, ще я изпъдиш навън. Наука трябва тук! А ти махаш с ръка, казваш: не искам да мисля за теб. Въпросът не е там, дали ще мислиш, или не. Ще мислиш, но положително, правилно ще мислиш. Ще кажеш: дойде ми на ум една неприятна мисъл, но лесно ще се справя с нея. Как? - Ще вляза в своята лаборатория, в еди-кое си шкафче имам една киселина, ще взема от нея, ще капна върху мисълта, ще отворя вратата и ще и кажа: излез навън. "

nancym Ти си тревожна, това е. Проблемът ти идва от това, че никой, никога не ти е обяснил какво всъщност означава състоянието на тревожност. Толкова е просто, че когато го обясня на клиент на първа среща настъпва рязко повлияване на състоянието, не за друго, а защото той вече ЗНАЕ с какво си има работа и е наясно всяко едно нещо, което прави с каква цел го прави. За целта обаче, обясняващия трябва да знае детайлите и да ти ги представи по разбираем за теб начин.
Същото е и с упойката. На мен са ми правили гастроскопия без упойка. Държаха ме две сестри, а лекаря вкарваше маркуча през трахеята. Предварително ми обясниха много точно, какво ще правят и как аз мога да им помогна, като дишам през носа и преглъщам всеки път, когато те вкарат маркуча, как да застана, защо е толкова важно да се съблека и т.н. и т.н. С което аз не бях просто приспания човек на който извършват нещо в пълно неведение. Аз бях въвлечена в процеса и съдействах за него. Да, след това 3 дена дишах трудно, заради натиска който беше упражнен във вътрешностите ми, но това не ме плашеше, защото ЗНАЕХ, какво се е случило. Аз бях там и знаех какво се случва във всеки един момент.
Това е основния проблем на хората с тревожности, че те НЕ ЗНАЯТ как точно мозъка предизвиква тези реакции на тялото. Защо се случва едно или друго нещо и как те да помогнат на процеса да се случи по-бързо. В следствие на което ги чувството за страх ги хваща в една игра на фантазии, в която човека е губещия играч. 
Не знам какво да ти препоръчам, необходима ти е терапия, да, но такава която да те въвлече в един интересен процес на развитие и себепознание, а не плашене и неведение.

Докато стои етиката "Аз съм смотан.", дори най- перфектния външен вид не може да послужи за дълго.
Този етикет се излъчва по всякакъв начин - движенията са непохватни, приказките не на място, свалката като търсещ позволение за разговор. Опитът да се покрие "АЗ съм смотан" с нещо друго е такъв цирк, че рядко се пропуска. 
Има много зле изглеждащи мъже и нямат проблем да имат 70% от жените които искат и не защото изглеждат перфектно или са много богати, просто знаят че могат. Дори не казвам, че знаят как, просто вярата в "Аз мога, защото съм готин" им върши чудесна работа.
Стягането и свръхфиксирането в "Ще успея ли да имам тази жена" води до провал. Така както всяка свръхфиксация го прави. Представи си , че в една огромна стая, в която има най- различни неща по стените ти се фиксираш в първото което си видял и се вторачиш само в него, за да го разбереш. Моментално губиш 99% от всичко останало.
Изборите които правиш в момента са от грешна позиция. Така че, за да се промени нещо, е необходима сериозна работа по промяна на самооценката, а не в яденето на хляб, той определено не пречи.

За състоянието, в което си, това е стандартната симптоматика. Прочети пак това което ти е написано по - горе.
Днес прочетох един цитат от Петър Дънов, който много ми хареса, мисля, че дава една интересна метафора на техниките, които ние предлагаме тук доста лаконично. Пускам ти я, може пък и да ти свърши работа. Но без терапия, според мен ще удължиш неприятното си преживяване до максимум.
"Човешкият мозък е такава лаборатория, каквото никъде в света няма. Вие трябва по-често да влизате в тази лаборатория. Да кажем, че имате една неприятна мисъл, която искате да изпъдите. Какво правите тогава? Вие махате с ръка, мислите, че можете да я изпъдите. Казвате: излез де! Тя не излиза. Не, ти ще влезеш в лабораторията, ще разгледаш от каква категория е тази мисъл и след тогава ще я хванеш с щипците си. Само така тя ще се подчини и ще излезе навън. Има известни киселини, от които като капнеш върху тази мисъл, ще я изпъдиш навън. Наука трябва тук! А ти махаш с ръка, казваш: не искам да мисля за теб. Въпросът не е там, дали ще мислиш, или не. Ще мислиш, но положително, правилно ще мислиш. Ще кажеш: дойде ми на ум една неприятна мисъл, но лесно ще се справя с нея. Как? - Ще вляза в своята лаборатория, в еди-кое си шкафче имам една киселина, ще взема от нея, ще капна върху мисълта, ще отворя вратата и ще и кажа: излез навън. "

За състоянието, в което си, това е стандартната симптоматика. Прочети пак това което ти е написано по - горе.
Днес прочетох един цитат от Петър Дънов, който много ми хареса, мисля, че дава една интересна метафора на техниките, които ние предлагаме тук доста лаконично. Пускам ти я, може пък и да ти свърши работа. Но без терапия, според мен ще удължиш неприятното си преживяване до максимум.
"Човешкият мозък е такава лаборатория, каквото никъде в света няма. Вие трябва по-често да влизате в тази лаборатория. Да кажем, че имате една неприятна мисъл, която искате да изпъдите. Какво правите тогава? Вие махате с ръка, мислите, че можете да я изпъдите. Казвате: излез де! Тя не излиза. Не, ти ще влезеш в лабораторията, ще разгледаш от каква категория е тази мисъл и след тогава ще я хванеш с щипците си. Само така тя ще се подчини и ще излезе навън. Има известни киселини, от които като капнеш върху тази мисъл, ще я изпъдиш навън. Наука трябва тук! А ти махаш с ръка, казваш: не искам да мисля за теб. Въпросът не е там, дали ще мислиш, или не. Ще мислиш, но положително, правилно ще мислиш. Ще кажеш: дойде ми на ум една неприятна мисъл, но лесно ще се справя с нея. Как? - Ще вляза в своята лаборатория, в еди-кое си шкафче имам една киселина, ще взема от нея, ще капна върху мисълта, ще отворя вратата и ще и кажа: излез навън. "

Здравей, Есен! Пише ти едно момиче, което е преминало през това състояние. Аз родих преди 2 месеца, но тревожното състояние с натрапливостите го имам от 2 години. Искам да ти кажа, че нито една от тези мисли за които говориш няма да се реализира! Имала съм точно същите натрапливости, че и още много други, различни по съдържание, просто мозъкът си играе! Когато успееш да се справиш с една мисъл, мозъкът пуска друга, която да те плаши! Знам, че изглеждат много истински, но не са! Те не са твои мисли, а на твоя страх! Просто мозъкът ти ги представя огледално! Теб те е страх точно от тези неща, ти обичаш себе си много, живее ти се, обичаш и своите роднини, които никога няма да нараниш! Просто си под стрес и това трябва да промениш, да го намалиш, за да намалеят натрапливостите! Според мен като за начало трябва да правиш нещо, което обичаш, което те разсейва. Трябва да се разхождаш, хубаво е за теб. Аз нямах тази възможност, понеже ми се налагаше да лежа за задържане и това още повече влошава състоянието! Най-големият враг е да стоиш и да бездействаш и да се задълбочаваш в мислите! На мен ми помогна медитацията и коремното дишане за да намаля напрежението! Тук в сайта има много обяснени техники за повлияване на състоянието, прочети ги, като за начало ще ти подейства успокоително! Според мен трябва да си намериш терапевт, който да ти помогне да се справиш! Но трябва да знаеш, че силата е в теб, някой може да те направлява, да ти покаже пътя, но ти трябва да си мотивирана да се справиш! Аз все още имам натрапливи мисли,но отношението ми към тях се промени, не позволявам да ме разстройват, разпознавам ги и ги игнорирам! На моменти като съм по- напрегната се засилват, но аз сегя тепърва работя по изграждане на самочувствие, на доверие в себе си, на самостоятелност и независимост! Знам, че сега всичко ти изглежда много истинско и страшно, но ще отмине! Трябва ти програма да си направиш, да си заета с нещо постоянно! Аз мога да ти изброя няколко техники, които на мен са ми помогнали, но всеки в индивидуален. Ако имаш въпроси питай, с каквото мога ще ти помогна, защото и аз все още работя върху себе си, но повярвай ми всичко това, което ти се случва е напълно преодолимо!

Здравей, няма никакви шансове да ти се случат тези неща. Както и че съвсем не си единствената преживяваща точно тези състояния и то бременна. Едно е истина - много е неприятно. Друга истина е, че всичко това се преодолява.
Тревожното състояние, което те е обзело е следствие на натрупвания в житейските ти преживявания. Сама казваш, че си имала натоварена работа, която е тежала както физически, така и психически. Ако не си имала правилния режим работа - разтоварване, твърде вероятно е, този стрес да се проявява сега с отложено действие. Разбира се и ти самата си може би по -несигурна, тревожна, неуверена, което дава възможност на състоянието да "процъфтява" .
От какво точно се получават физическите симптоми сме писали тук в много теми. Стреса активира отделянето на адреналин, а той подготвя тялото за действие, което ти практически не извършваш и с това то се чувства като болно, а не като силно.
Натрапливостите и мислите за полудяване и бягство са изместващи фокуса ти механизми на мозъка.
Често ни е трудно да се сблъскаме или да приемем, или да преживеем, да вземем решение и т.н. за различни неща, с които ни среща живота. Не умеейки да направим тези избори ние се срещаме с чувството за БЕЗизходица, БЕЗпомощност, БЕЗнадежност, БЕЗверие. Измествайки фокуса от реалната причина, по редица причини, мозъка засилва тези чувства, като ни пуска все по-страшни и страшни ФАНТАЗНИ картини. Т.е. всичко което сега мислиш е фантазия, изместваща мислите ти от реална дилема. 
Има техники за овладяване на натрапливостите, написани са тук многократно, може да разгледаш другите теми, да ги откриеш и приложиш. Но обръщането на мисълта и връщането и в реалността, е терапевтичен процес. За да го направиш, първо трябва да имаш смелостта, която явно сега нямаш. А тя се добива, когато успееш да превърнеш БЕЗизходицата в изход, БЕЗпомощността в самопомощ, БЕЗнадежността в надежда и всичко остава трайно в твоя живот, когато се научиш да виждаш в БЕЗверието - Вяра.
Моят съвет към теб е да си помогнеш със терапия, за да успееш да се насладиш на раждането. 

Здравей, няма никакви шансове да ти се случат тези неща. Както и че съвсем не си единствената преживяваща точно тези състояния и то бременна. Едно е истина - много е неприятно. Друга истина е, че всичко това се преодолява.
Тревожното състояние, което те е обзело е следствие на натрупвания в житейските ти преживявания. Сама казваш, че си имала натоварена работа, която е тежала както физически, така и психически. Ако не си имала правилния режим работа - разтоварване, твърде вероятно е, този стрес да се проявява сега с отложено действие. Разбира се и ти самата си може би по -несигурна, тревожна, неуверена, което дава възможност на състоянието да "процъфтява" .
От какво точно се получават физическите симптоми сме писали тук в много теми. Стреса активира отделянето на адреналин, а той подготвя тялото за действие, което ти практически не извършваш и с това то се чувства като болно, а не като силно.
Натрапливостите и мислите за полудяване и бягство са изместващи фокуса ти механизми на мозъка.
Често ни е трудно да се сблъскаме или да приемем, или да преживеем, да вземем решение и т.н. за различни неща, с които ни среща живота. Не умеейки да направим тези избори ние се срещаме с чувството за БЕЗизходица, БЕЗпомощност, БЕЗнадежност, БЕЗверие. Измествайки фокуса от реалната причина, по редица причини, мозъка засилва тези чувства, като ни пуска все по-страшни и страшни ФАНТАЗНИ картини. Т.е. всичко което сега мислиш е фантазия, изместваща мислите ти от реална дилема. 
Има техники за овладяване на натрапливостите, написани са тук многократно, може да разгледаш другите теми, да ги откриеш и приложиш. Но обръщането на мисълта и връщането и в реалността, е терапевтичен процес. За да го направиш, първо трябва да имаш смелостта, която явно сега нямаш. А тя се добива, когато успееш да превърнеш БЕЗизходицата в изход, БЕЗпомощността в самопомощ, БЕЗнадежността в надежда и всичко остава трайно в твоя живот, когато се научиш да виждаш в БЕЗверието - Вяра.
Моят съвет към теб е да си помогнеш със терапия, за да успееш да се насладиш на раждането. 

Здравей, няма никакви шансове да ти се случат тези неща. Както и че съвсем не си единствената преживяваща точно тези състояния и то бременна. Едно е истина - много е неприятно. Друга истина е, че всичко това се преодолява.
Тревожното състояние, което те е обзело е следствие на натрупвания в житейските ти преживявания. Сама казваш, че си имала натоварена работа, която е тежала както физически, така и психически. Ако не си имала правилния режим работа - разтоварване, твърде вероятно е, този стрес да се проявява сега с отложено действие. Разбира се и ти самата си може би по -несигурна, тревожна, неуверена, което дава възможност на състоянието да "процъфтява" .
От какво точно се получават физическите симптоми сме писали тук в много теми. Стреса активира отделянето на адреналин, а той подготвя тялото за действие, което ти практически не извършваш и с това то се чувства като болно, а не като силно.
Натрапливостите и мислите за полудяване и бягство са изместващи фокуса ти механизми на мозъка.
Често ни е трудно да се сблъскаме или да приемем, или да преживеем, да вземем решение и т.н. за различни неща, с които ни среща живота. Не умеейки да направим тези избори ние се срещаме с чувството за БЕЗизходица, БЕЗпомощност, БЕЗнадежност, БЕЗверие. Измествайки фокуса от реалната причина, по редица причини, мозъка засилва тези чувства, като ни пуска все по-страшни и страшни ФАНТАЗНИ картини. Т.е. всичко което сега мислиш е фантазия, изместваща мислите ти от реална дилема. 
Има техники за овладяване на натрапливостите, написани са тук многократно, може да разгледаш другите теми, да ги откриеш и приложиш. Но обръщането на мисълта и връщането и в реалността, е терапевтичен процес. За да го направиш, първо трябва да имаш смелостта, която явно сега нямаш. А тя се добива, когато успееш да превърнеш БЕЗизходицата в изход, БЕЗпомощността в самопомощ, БЕЗнадежността в надежда и всичко остава трайно в твоя живот, когато се научиш да виждаш в БЕЗверието - Вяра.
Моят съвет към теб е да си помогнеш със терапия, за да успееш да се насладиш на раждането. 

Здравей, започваш поста си с информация, че си изчел доста неща от сайта, което е чудесно. В темите от последните 10 дена многократно е отговорено на въпросите, които задаваш. На абсолютно същите въпроси.
От самосебе си мислите няма да изчезната, трябва ад положиш определени усилия, да разбереш какво стои в основата. Каква е била ролята на ритуалите в детството ти и т.н. Това ще те поведе в пътя на себепознанието и ще усетиш как нещата се оправят. 
Ясно е, че това с шизофренията е най - популярната фантазия на всички влезли в тревожно състояние. Изобщо няма смисъл да го коментираме, тъй като е писано многократно.
Че ще правиш неща, които не искаш, също е обяснено, защо няма как да се случи.
Много техники има написани тук, наистина много, сподели, кои от тях си опитал да приложиш и какво се случва.
А що се отнася до трайно повлияване на състоянието - необходима е терапия. Какво се случва там? Нещо такова:
"Не мога да променя това което виждам,но мога да променя точката през която гледам.
Това е достатъчно да промени онова което изживявам,а това променя цялата гледка."

Здравей, обединих двете теми, които си пуснала, тъй като няма смисъл от отваряне на нова.
Виждам, че последния пост, който е бил в старата ти тема е мой, в който ти давам съвсем лесно изпълнима задача - да си направиш дневен режим и да започнеш да се фокусираш в правенето, като полека лека изместваш фокуса от мисленето. Явно не си пробвала, защото отваряш нова тема, в която отново говориш за мисленето си. Така нищо няма да се получи.
Ако вместо това, седнеш и изкараш всички техники и обяснения, които сме писали в този форум в десетки теми, повярвай ми, не просто ще се оправиш, а ще станеш половин психолог в справянето с тревожности. 
При теб прозира една демобилизация и желание, по - скоро да стоиш в това състояние, отколкото да го промениш. Да, на първо четене звучи невероятно, но така се случва с голяма част от хората попаднали в тревожностите.
Ако искаш да си помогнеш без специалист, трябва да ЗАПОЧНЕШ да си помагаш - с правене, градивно правене. Описанието на натрапливостите ти, НЕ Е правене, а бездействие и стоене в състоянието.

Здравей, започваш поста си с информация, че си изчел доста неща от сайта, което е чудесно. В темите от последните 10 дена многократно е отговорено на въпросите, които задаваш. На абсолютно същите въпроси.
От самосебе си мислите няма да изчезната, трябва ад положиш определени усилия, да разбереш какво стои в основата. Каква е била ролята на ритуалите в детството ти и т.н. Това ще те поведе в пътя на себепознанието и ще усетиш как нещата се оправят. 
Ясно е, че това с шизофренията е най - популярната фантазия на всички влезли в тревожно състояние. Изобщо няма смисъл да го коментираме, тъй като е писано многократно.
Че ще правиш неща, които не искаш, също е обяснено, защо няма как да се случи.
Много техники има написани тук, наистина много, сподели, кои от тях си опитал да приложиш и какво се случва.
А що се отнася до трайно повлияване на състоянието - необходима е терапия. Какво се случва там? Нещо такова:
"Не мога да променя това което виждам,но мога да променя точката през която гледам.
Това е достатъчно да промени онова което изживявам,а това променя цялата гледка."

Здравейте приятели!
Пускам тази тема с информация за Лори и отново молба за помощ.
Минаха години, тя расте и сега се нуждае от друга операция. Мислехме си, че ще се разминем само с изваждане на металните пластини, поставени преди време, но не е така. Ето писмо от лекуващия лекар - д-р Берниус и оферта за състоянието и нуждите на Лорина. Както и банковата сметка за тези, които решат да ни помогнат отново.
Дарителска Банкова сметка в лева:
BGN: BG26PRCB92301025393910

фейсбук страница: https://www.facebook.com/darizalori?pnref=story
предишна история: http://www.beinsadouno.com/board/forums/topic/5534-отвори-сърцето-си-за-лори/?page=1
-------------------------------
Liebe Frau Keiser,
ja! Die Schraube steht ja leider etwas aus dem Knochen heraus in das Gelenk, noch genauso wie vor 4 Jahren. Der Hüftkopf hat sich nach der Operation teilweise aufgelöst. Das ist eine seltene Komplikation mit meist deutlicher Beeinträchtigung der Kinder. Es ist eigentlich ein Wunder, dass sich das Gelenk darunter kaum verschlechtert hat. Ich würde neben der Entfernung der Schraube aber auch eine Nachkorrektur empfehlen, damit das Gelenk noch etwas Halt bekommt. Das ist allerdings eine schwierige OP.
Aber auch die rechte Hüfte ist luxiert und sollte eigentlich rekonstruiert werden.
Ich weiß nicht, ob die Familie so eine aufwändige Behandlung durchstehen kann und zum zweiten auch bezahlen kann, denn das ist nicht billig!
Nur das Entfernen der Platte ist dagegen einfach, hilft aber nicht so viel für die langfristige Schmerzfreiheit und Beweglichkeit der Hüfte. Für Lorena ist es vor allem wichtig, dass die Hüfte so gut beweglich bleibt, dass sie gut sitzen (gebeugt) und liegen bzw. stehen (gestreckt) kann. Die Hüften müssen also beweglich bleiben!
Viele Grüße
Dr. Peter Bernius

Драга Илиана,
ето становището на д-р Петер Берниус:
За съжаление винтът излиза извън костта в ставата, както беше и преди 4 години. Главата /ябълката на хълбока се е разпаднала отчасти след операцията. Това е рядко срещано усложнение , но със значително затруднение за детето. Всъщност чудо е, че отдолу ставата почти не се е влошила.
Освен отстраняването на винта бих предложил и допълнителна корекция, за да може ставата да получи по-голяма стабилност. Това обаче е сложна операция!
Но и дясната тазобедрена става е с луксация и всъщност трябва да се реконструира. Не зная дали семейството може да издържи на подобно обширно медицинско обгрижване и преди всичко да финансира операциите, които не са евтини! Самото отстраняване на металната пластина е просто, но няма да спомогне дългосрочно погледнато за безболезнено и подвижно състояние на тазобедрената става.
За Лорина е важно преди всичко тазобезрените стави да останат гъвкави, така че да седи добре/наведена/ и да лежи или стои /изпъната/. Затова тазобедрените стави трябва да останат подвижни!

Поздрави - д-р Петер Берниус

 

Твоя страх, си търси форми за да се "представи" и мозъка ти услужливо му ги предоставя. Тези мисли не са твои, те са част от играта на натрапливостите. Всеки ден може да са различни и понеже влагаш страшно много енергия в страха и мисленето за него, това се усеща като тежестта над главата ти - напрежението което си генерирала.
За да се справиш с това ти трябва последователна методика и водач, който да те насочва и да ти представя следващите стъпки. Само на теб, само за твоето състояние, съобразявайки се само с твоя ресурс за справяне. По тази причина тук няма как да ти се помогне. 
Не виждам причина, да продължаваш да стоиш в това състояние, просто иди на терапевт и приключете с този проблем.
 

Осъзнавайки, че си тревожна, осъзнаваш ли огромния парадокс, който представяш на себе си и на нас?
Той звучи приблизително така: "Осъзнавам, че съм тревожна и знам, че от това не се полудява, но не искам да полудея, затова постоянно мисля за това как ще полудея."
Как мислиш, къде точно е необходимо да се намесиш и да промениш нещо.

nancym Ти си тревожна, това е. Проблемът ти идва от това, че никой, никога не ти е обяснил какво всъщност означава състоянието на тревожност. Толкова е просто, че когато го обясня на клиент на първа среща настъпва рязко повлияване на състоянието, не за друго, а защото той вече ЗНАЕ с какво си има работа и е наясно всяко едно нещо, което прави с каква цел го прави. За целта обаче, обясняващия трябва да знае детайлите и да ти ги представи по разбираем за теб начин.
Същото е и с упойката. На мен са ми правили гастроскопия без упойка. Държаха ме две сестри, а лекаря вкарваше маркуча през трахеята. Предварително ми обясниха много точно, какво ще правят и как аз мога да им помогна, като дишам през носа и преглъщам всеки път, когато те вкарат маркуча, как да застана, защо е толкова важно да се съблека и т.н. и т.н. С което аз не бях просто приспания човек на който извършват нещо в пълно неведение. Аз бях въвлечена в процеса и съдействах за него. Да, след това 3 дена дишах трудно, заради натиска който беше упражнен във вътрешностите ми, но това не ме плашеше, защото ЗНАЕХ, какво се е случило. Аз бях там и знаех какво се случва във всеки един момент.
Това е основния проблем на хората с тревожности, че те НЕ ЗНАЯТ как точно мозъка предизвиква тези реакции на тялото. Защо се случва едно или друго нещо и как те да помогнат на процеса да се случи по-бързо. В следствие на което ги чувството за страх ги хваща в една игра на фантазии, в която човека е губещия играч. 
Не знам какво да ти препоръчам, необходима ти е терапия, да, но такава която да те въвлече в един интересен процес на развитие и себепознание, а не плашене и неведение.