Диляна Колева

Продължавай работа с психотерапевта, емоционалната ти травма има нужда от терапия. Всичко е в следствие на стрес, неприемане и вина. Има много жени като теб, които трудно приемат подобно преживяване и свързаните с него обстоятелства. Всичко се подрежда, когато се вземат мерки навреме. Няма нужда от хапчета, а от приемане и смелост.

Когато спреш да търсиш доказателства и си повярваш. Тогава ще разбереш, че ти си човека, който ще поправи състоянието.
Пускам ти една графика, която съвсем простичко показва най - бързия начин към успеха.
Онзи ден я показвах на една клиентка, която също като теб търси доказателства. Искаше да и докажа, че няма шизофрения. Отстрани погледнато това е толкова смехотворно, колкото ако аз, която не съм кардиолог, отида да убеждавам кардиолога, че имам инфаркт.
Проблема е, ако се върнем на графиката, че в този момент ти не можеш да работиш с информацията, по тази причина няма как да я навържеш в знания, че да натрупаш опит и да изградиш стратегия. Остава ти само един вариант, отзад напред - интуицията. Или по точно да се върнеш към първоизточника на всички истини.
Ти се намираш в първия квадрат с хаоса от информация и не можеш да мръднеш, тъй като не си специалист, за да я навържеш в знания. Затова пробвай с последния и избери на кого да се довериш и започни да работиш по състоянието си.
 

Ясно ти е, че ситуацията сама по себе си не е нищо особено, случва се постоянно, особено на по - известните личности. Постоянно ги иронизират или присмиват в разни клипчета. Т.е. сама по себе си, случката не е нищо особено. Проблемът идва от това, че тази ситуация е активирала страхът ти от излагане, отхвърляне, активирала се самокритиката. Какво стои зад този страх и защо е толкова въздействащ при теб, няма как да знаем тук и сега. 
Необходимо е да се поопознаеш повече, с това да се засили твоята увереност и самочувствие. Да може да иронизираш случилото се и то да не е по - силно от твоята лична представа за себе си. За да се случи това, твоята самооценка, трябва да е положителна, а към момента тя е отрицателна и всяка подобна ситуация е в състояние да отключи подобни страхове. Ти си направил най - лесното в случая - избягал си. Това, което наричаш асоциално е просто бягство от срещата с подобни ситуации, тъй като не се чувстваш устойчив и силен да преминеш през тях.
Имаш горе - долу два варианта или да се сблъскаш със страха и да преминеш през него, за да не те плаши повече. Или да поработиш за вътрешното си емоционално състояние, увереност и самочувствие, с което да не си уязвим при такива ситуации.

От главата. Всичко това е адреналиновия отговор на тялото предизвикан от вътрешното напрежение. Всеки втори потърсил психологична помощ има абсолютно същите оплаквания. Нищо страшно, просто трябва да знаеш какво да правиш, след едно обяснение и положението ще е съвсем различно и това съвсем не го казвам просто ей така.
Ментата и глога хубаво, само че нещо което се провокира от мисълта и от емоцията няма как да се повлияе трайно от друго нещо идващо от материята. Това е заблуда, която се предпочита, защото е по - лесно, но никой не се замисля до колко е трайно и ефективно.
Натрупва се напрежението, отключват се страхове, зад тях има друга история и така се установява едно тревожно състояние. 
Не го мисли като болест, не разчитай на хапчетата, ти си по - силна от Фармацията. Много натрупан гняв има явно в теб и той генерира напрежение, или си преуморена или нещо друго има в твоя живот, което никак не ти харесва. Променя се дневния режим, мисленето, гледната точка и света става различен. Толкова много хора го правят, сигурна съм, че и ти можеш, просто в момента не знаеш как. 
Писали сме много по темата, започни от някъде да четеш и да прилагаш.

Няма никаква вероятност да си бременна при така описаната ситуация. Учиш биология, запозната си как се случва процеса.  Бабешките схеми отдавна не са актуални, при толкова напреднала медицина, след като теста се ползва минимум 10 дена след съмнение, няма как друго да даде резултати по - рано. Баща ти няма да те убие, защото ти няма нищо. Симптомите ти са от стреса, класически.
Почти всяка жена е преживявала подобен стрес. И да се притесняваш и да не се притесняваш ще си изчакаш датата.

От главата. Всичко това е адреналиновия отговор на тялото предизвикан от вътрешното напрежение. Всеки втори потърсил психологична помощ има абсолютно същите оплаквания. Нищо страшно, просто трябва да знаеш какво да правиш, след едно обяснение и положението ще е съвсем различно и това съвсем не го казвам просто ей така.
Ментата и глога хубаво, само че нещо което се провокира от мисълта и от емоцията няма как да се повлияе трайно от друго нещо идващо от материята. Това е заблуда, която се предпочита, защото е по - лесно, но никой не се замисля до колко е трайно и ефективно.
Натрупва се напрежението, отключват се страхове, зад тях има друга история и така се установява едно тревожно състояние. 
Не го мисли като болест, не разчитай на хапчетата, ти си по - силна от Фармацията. Много натрупан гняв има явно в теб и той генерира напрежение, или си преуморена или нещо друго има в твоя живот, което никак не ти харесва. Променя се дневния режим, мисленето, гледната точка и света става различен. Толкова много хора го правят, сигурна съм, че и ти можеш, просто в момента не знаеш как. 
Писали сме много по темата, започни от някъде да четеш и да прилагаш.

Ясно ти е, че ситуацията сама по себе си не е нищо особено, случва се постоянно, особено на по - известните личности. Постоянно ги иронизират или присмиват в разни клипчета. Т.е. сама по себе си, случката не е нищо особено. Проблемът идва от това, че тази ситуация е активирала страхът ти от излагане, отхвърляне, активирала се самокритиката. Какво стои зад този страх и защо е толкова въздействащ при теб, няма как да знаем тук и сега. 
Необходимо е да се поопознаеш повече, с това да се засили твоята увереност и самочувствие. Да може да иронизираш случилото се и то да не е по - силно от твоята лична представа за себе си. За да се случи това, твоята самооценка, трябва да е положителна, а към момента тя е отрицателна и всяка подобна ситуация е в състояние да отключи подобни страхове. Ти си направил най - лесното в случая - избягал си. Това, което наричаш асоциално е просто бягство от срещата с подобни ситуации, тъй като не се чувстваш устойчив и силен да преминеш през тях.
Имаш горе - долу два варианта или да се сблъскаш със страха и да преминеш през него, за да не те плаши повече. Или да поработиш за вътрешното си емоционално състояние, увереност и самочувствие, с което да не си уязвим при такива ситуации.

Засега няма закон за психотерапията, но има проектиран такъв и се очаква приемането му. Принципно, за да се занимава с психологично консултиране, трябва да има такава магистратура (консултативна или клинична психология), а с психотерапия, да е завършила обучение в терапевтична модалност. То обикновено е от немалко часове, лична терапия, супервизия и пр. Квалификациите са предварително "сито". Кабинет се отваря лесно - регистрира се фирма, плащат се данъци, осигуровки... Оттам насетне идват на ход опитът и уменията действително да бъдеш полезен. Тоест, самите пациенти/ клиенти отсяват желаещите... Ако става въпрос за бизнес/ коучинг консултиране, там и работата и целевата група за консултиране са различни  -далеч по-плитко е...

Категорично, промяна е възможна, но не с връщане назад, както си била преди, а напротив по - смела, по - уверена и по - можеща. 
Тревожното състояние е процес, който по някакъв начин е възникнал по време на израстването, възпитава се в най - честите случаи. Това че си с висока степен на тревожност не означава, че трябва да стоиш в пика, нито пък да се ПРИМИРИШ, че това си някак си ТИ. 
Тревожното състояние си е чист страх, заложен в нашите инстинкти с цел да ни предпази и спаси от опасности. Една писателка го нарича Господин Олеле, който се е появил в зараждането на първобитния човек, за да го държи нащрек помагайки му да оцелее. В процеса на развитие на човечеството Господин Олеле не изчезва, но и няма вече толкова много работа, тъй като човека в нашата действителност е доста защитен от външни заплахи. Ето защо той се активира посредством мисълта, а не в следствие на реални ситуации. 
Основното в психотерапевтичната работа с тревожности е промяна на мисловния модел, не на ситуациите, които го провокират, нито на съдържанието на мислите, чрез които Господина ни вкарва в тревожност, а в начина по който възприемаме себе си, света, тревожността и събитията. С две думи - гледната точка.
Това е труден процес понякога, тъй като Страха или Г-н Олеле се е постарал да формира невронната структура по начин, по който запаметяването на заплахата да е в пъти по - силна и устойчива от запаметяването на релакса и отпускането. Така мозъка ни избирателно засича основно негативните и застрашаващи ни по някакъв начин събития и потулва положителните. Един кратичък пример ще те убеди в това: Ако влезеш в зала с 20 човека и 19 от тях ти направят комплимент, а само един те обиди, ти ще запомниш обидилият те. Ако имаш страх от отхвърляне или излагане ще започнеш да развиваш обидата и да се фокусираш в нея все повече и повече и това да повиши твоята тревожност и да те вкара в невероятна паника, дори може да си тръгнеш, въпреки, че останалите 19 човека ще ти се усмихват и правят комплименти. 
Та, с Господин Олеле, не се борим, добре е да го приемем, защото той е нашата индикация за опастност, важно е обаче, да знаем къде му е мястото и да го поставим там, а не да го оставяме да броди из всичките ни мисли постоянно.
Психотерапията е чудесен вариант за справяне с паниката, ако се провежда в правилната посока.

Здравей, ние със сигурност не можем да ти кажем какво си ти. Това би било фантазия, която не ти върши работа.
 Но със сигурност мога да ти кажа, че ти си най - доброто което можеш да бъдеш към този момент.
Да те поставяме в рамка, да те класифицираме и да те приравняваме към нечии стандарти е престъпление спрямо твоята личност. Тя е такава каквато е. Ако някой е имал очаквания и сега получава разочарования си е негов проблем не твой. Често родителите приписват собствените си провали на децата си, децата почти винаги започват да се чувстват некачествени хора от това. Едва когато проумеят, че не са отговорни за неудовлетвореността на родителите си, тяхното отношение към себе си , се променя в положителна посока.

Всичко което правиш е в правилната посока, просто имай търпение. Бързането ще те съботира. Все пак говориш за проблем, начин на мислене и на живот, който се е развивал повече от 10 години, а сега искаш изведнъж всичко да си дойде на място, не може. 4 месеца работа в положителната посока с добри резултати си е направо постижение за теб. Продължавай все така с упражненията и терапията и всичко ще се оправи скоро.

Трудно е наистина, затова толкова често препоръчваме консултация или работа с психолог , психотерапевт. Тук колкото и да се уверяваме, че даден симптом се проявява в следствие на тревожното състояние, то не е достатъчно, за да повлияе благоприятно състоянието. Имате нужда от уточнение на състоянието, информация, стратегия за работа и така с подкрепа и насока да излезете бързо от дискомфорта. Който е писал тук и е преминал след това през терапевтичен процес, знае колко огромна е разликата в комуникацията, когато е лична и целенасочена. 
Мозъкът, може да си "играе" с нас по различен начин - да ни вкарва в дереализация, да ни дава слухови илюзии, да ни плаши с различни сюжети през натрапливостите, да ни дава физически симптоми, с които да ни кара да се чувстваме болни. Да се повярва в обратното след като вече е създадено неприятно усещане, което поражда чувството за страх е трудно. Затова има подпомагащи техники и паралелно с това работа по основния проблем. 
Тук може да си помогнете само, ако започнете да четете всичко написано по темата и синтезирате информацията, като ползвате техниките и насоките, които сме написали.

Здравей, не си луда, но има нещо което е провокирало състоянието. Може да е натрупан системен стрес, може да е събитие или случка отключили закодирано в мозъка усещане за страх, може да е поредица от събития и напрежение, в които не си успяла да балансираш натоварването и почивката. Всички тези външни фактори в съчетание с личностните ти качества, стресоустойчивостта, и начина на възприемане на околната действителност \светоусещането ти\ , са довели до състояние, което е ново за теб. Това обаче не означава, че не можеш да се справиш, просто не знаеш как. И това те плаши. Така че не си луда, просто не си успяла да се справиш със стреса и той е преминал в тревожно състояние.

Ако започнем подред, имаш големи загуби през последните 2 години, което няма как да не се отрази на общото ти емоционално състояние. При смърт или раздяла с близък човек, наблюдаваме т.нар. траурна реакция или реакция на загуба. Това е плавно преминаване през различни емоционални състояние, които съпътстват процеса на приемането на случващото се. Понякога хората не успяват да преминат през всички емоционални периоди и "замират" в някой от тях, това дава отражение в поведението и светогледа им в по - следващ период. Възможно е цялата емоция от загубите да си успяла за определен период да я изтласкаш или да се разсееш, но не и да я приемеш и сега тя да се връща във вид на неопределена вътрешна неудовлетвореност. Казвам, възможно е, тъй като без подробен разговор няма как да се говори конкретно. 
За да се почувстваш по добре, първо е необходимо да се стигне до това, което те кара да се чувстваш зле. Така зададен въпроса е почти невъзможно да му се даде отговор. Да, мога да ти кажа, смени си дневния режим, фокусирай се върху приятните за теб неща, прави подходящи практики за отпускане и разтоварване на стреса, но не мисля, че това е основното, което би ти повлияло трайно. 
Не съм сигурна, че смяната на работата, ще повлияе особено на емоционалното ти състояние, но ако имаш силна нетърпимост и не ти харесва да работиш това, а имаш възможности да правиш нещо, което наистина ти харесва, това е вариант.
Добре е да направиш консултация със специалист, за да знаеш какво се случва всъщност с теб. Дали  има емоция, която те тормози и не можеш да приемеш. Коя е тя, и как се случва това.

Препоръчвам книгата "Емоционалното изнудване" на Сюзън Фаруър. Освен начините, с които ни изнудват или ние сме се научили да го правим, като част от общуването си, там са представени и правилните стратегии за излизане от подобни отношения.

Здравей, няма никакви шансове да ти се случат тези неща. Както и че съвсем не си единствената преживяваща точно тези състояния и то бременна. Едно е истина - много е неприятно. Друга истина е, че всичко това се преодолява.
Тревожното състояние, което те е обзело е следствие на натрупвания в житейските ти преживявания. Сама казваш, че си имала натоварена работа, която е тежала както физически, така и психически. Ако не си имала правилния режим работа - разтоварване, твърде вероятно е, този стрес да се проявява сега с отложено действие. Разбира се и ти самата си може би по -несигурна, тревожна, неуверена, което дава възможност на състоянието да "процъфтява" .
От какво точно се получават физическите симптоми сме писали тук в много теми. Стреса активира отделянето на адреналин, а той подготвя тялото за действие, което ти практически не извършваш и с това то се чувства като болно, а не като силно.
Натрапливостите и мислите за полудяване и бягство са изместващи фокуса ти механизми на мозъка.
Често ни е трудно да се сблъскаме или да приемем, или да преживеем, да вземем решение и т.н. за различни неща, с които ни среща живота. Не умеейки да направим тези избори ние се срещаме с чувството за БЕЗизходица, БЕЗпомощност, БЕЗнадежност, БЕЗверие. Измествайки фокуса от реалната причина, по редица причини, мозъка засилва тези чувства, като ни пуска все по-страшни и страшни ФАНТАЗНИ картини. Т.е. всичко което сега мислиш е фантазия, изместваща мислите ти от реална дилема. 
Има техники за овладяване на натрапливостите, написани са тук многократно, може да разгледаш другите теми, да ги откриеш и приложиш. Но обръщането на мисълта и връщането и в реалността, е терапевтичен процес. За да го направиш, първо трябва да имаш смелостта, която явно сега нямаш. А тя се добива, когато успееш да превърнеш БЕЗизходицата в изход, БЕЗпомощността в самопомощ, БЕЗнадежността в надежда и всичко остава трайно в твоя живот, когато се научиш да виждаш в БЕЗверието - Вяра.
Моят съвет към теб е да си помогнеш със терапия, за да успееш да се насладиш на раждането. 

Привързаността и обичта не се възпитават, те или са изградени в процеса на отглеждане или не са изградени.
Тези взаимоотношения при които не са изградени връзките майка - дъщеря са едни от най - тежките. Емоционалните липси са много големи и детето израства с много ниска увереност, дефицит в доверие и любов, които компенсира по най - разнообразни начини.
Често много силно, като "програмирана" травма е и чувството за вина, болезнен дълг и страх.
Крайният добър резултат е ако се стигне до приемане и прошка, но това е дълъг процес. Да не се бърка приемането с примирение, съгласяване с другия и приемането на чуждото мнение за единствено и вярно.
В създалата се ситуация, която е далече от приемане и прошка е добре да се запазят делови отношения.
Един човек има нужда от физическа помощ, друг човек му я дава. Това е. При ясни условия и поставени граници от двете страни.

Мисленето и начина по който гледаш на света около себе си, ти играят лоша шега.
Не случайно си с постоянно завишена тревожност, мисловния ти модел е настроен на тази честота. Мисленето от позицията на губещ и безпомощен човек е последното, което ти е нужно в момента, но сякаш не чувам алтернативата, целта, посоката. А когато тях ги няма, "най - уютно" е в чувството за безпомощност.
Какво искаш за децата си няма значение. Две здрави и прави момчета, живеещи живота си, както са решили. Огромно значение има, обаче, какво искаш за себе си. Докато не намериш отговора на този въпрос, тревожността ще ти е постоянен спътник. 
Обичането през тревога за някой, не е обичане, а страх. Ако искаш да направиш някой щастлив, няма как да го направиш през тревога, това се случва, само ако имаш умението да се радваш и да бъдеш благодарна. 
Сега разгледай отново поста си и помисли за какво от написаното можеш да бъдеш благодарна. Аз виждам поне 3 изключително важни неща.
 

Това за което говориш - прокрастинацията си има по- просто име - отлагане. И си има решение, което изисква първо желание за промяна или по - скоро премахване на страха от промяна /това, което е в основата и на тревожните състояния/ и поемането на отговорност.
 
 
МЕХАНИЗМЪТ НА ОТЛАГАНЕТО
Доналд Маркис[1] нарича отлагането „изкуството да поддържаш връзка с вчерашния ден". Аз ще добавя: „и да отбягваш днешния". Ето какъв е механизмът. Знаете, че има някои неща, които искате да осъществите — не защото някой ви е наредил, а защото вие сам сте избра­ли това. Много от нещата обаче остават неизвършени, макар да си казвате, че ще ги свършите. Да отлагате за бъдещето нещо, което можете да извършите сега, е приемлив заместител на действието. Той ви позволява да се самозалъгвате, че не правите компромис със себе си, като не извършвате това, което сте решили да извър­шите. Тази удобна система действува по следния начин: „Знам, че трябва да свърша това, но се страхувам, че няма да го извърша добре или че няма да ми достави удоволствие да го върша. Затова си казвам, че ще го направя в бъдеще. Така не е необходимо да признавам пред себе си, че няма да го направя. И така по-лесно мога да приема самия себе си." Тези удобни, макар и погрешни разсъждения могат да бъдат вкарани в игра, когато трябва да извършите нещо неприятно или труд­но.
Ако живеете по един начин, а твърдите, че в бъдеще ще заживеете по друг начин, вие правите празни декларации.  Вие сте човек, който  винаги отлага и никога не свършва  нещата,   които   трябва да   свърши.
Разбира се, съществуват различни степени на прота­кане. Възможно е да протакате нещо до известна степен и след това да го извършите точно преди да е изтекъл срокът. Това е също често срещана форма на самоизма­ма. Ако си оставите съвсем малко време, за да изпълни­те дадена задача, то тогава можете да оправдаете ни­ските си резултати или посредственото си изпълнение, като си кажете: „Просто нямах достатъчно време". Вие обаче разполагате с много време. Знаете, че заетите хо­ра свършват много задачи. Ако непрекъснато се оплак­вате колко много неща имате да вършите (протакане), не ви остава време в настоящия момент, за да ги свър­шите.
Някога имах колега, специалист по отлагането. Той непрекъснато отказваше да поема нови ангажименти и говореше колко много неща има да прави. Когато той говореше, другите се уморяваха само като си предста­вят ритъма на живота му. По-внимателен анализ би разкрил, че моят колега всъщност върши твърде малко неща. В ума му се въртяха безкрайно много идеи, но той никога не се зае да осъществи някоя от тях. Пред­ставям си как всяка нощ, преди да заспи, се самозалъгва с обещания, че утре ще свърши дадена задача. Как иначе би могъл да заспи, без да наруши целостта на механиз­ма си за самозалъгване? Той сигурно е знаел, че утре няма да свърши задачата, но дотогава, докато си обещава, че ще я свърши, настоящите му моменти са в безопасност.
Човек не е непременно такъв, какъвто казва, че е. Поведението е много по-точен барометър за това, което сте,   от думите.   Това,   което   вършите  в   настоящите   си моменти,   е   единственият  показател   за това,   какъв   сте като човек.   Емерсон  е писал следното:
„Не говорете.'" Това, което сте, непрекъснато се изди­га над вас и бучи, затова не чувам, когато казвате обратното."
Следващия път, когато кажете, че ще свършите не­що, но знаете, че няма да го свършите, спомнете си ду­мите на Емерсон. Те са противоотрова срещу протака­нето.
 ЗАЩО ПРОДЪЛЖАВАТЕ ДА ОТЛАГАТЕ?
Причината, поради която отлагате нещата, се състои от една трета самозаблуда и две трети бягство. Ето ня­кои от най-значимите печалби от придържането към по­ведението  на отлагане:
—   Първо, отлагането ви позволява да избегнете не­приятни дейности. Може би има неща, които се страху­вате да извършите,  или такива,   които   отчасти искате, отчасти не искате да извършите.   Помнете,  че нищо не е само бяло или само черно. Системата ви за самозаблу­да може да ви вдъхва спокойствие. Като лъжете сам себе си, не е необходимо да признавате, че в дадения мо­мент не сте   „човек на действието".
—   Докато продължавате да отлагате нещата,  може­те да останете вечно такъв, какъвто сте. Така премахва­те промяната и всички опасности,  свързани с нея.
—   Като изпитвате досада, вие имате кого или какво да обвинявате за състоянието си и прехвърляте отговор­ността  от  себе   си  върху досадната дейност.
—   Когато критикувате,   вие се чувствувате важен  за сметка на другите хора. По този начин използувате ак­тивността на околните, за да се издигнете в собствените си  очи.   Нова самозаблуда.
—   Като изчаквате нещата да се оправят, можете да обвинявате света за нещастията си — вашите проблеми никога не се оправят. Това е полезна стратегия за без­действие.
—   Винаги   ще   успявате  да  избегнете   провала,   като отбягвате всички дейности, свързани с рискове. Така ни­кога не ще  ви се наложи да се  сблъсквате лице  с лице със   своята  несамоувереност.
—   Като   мечтаете   да   се   случат   различни   неща   — фантазии за Дядо  Мраз, — вие можете да се върнете в спокойното и безоблачно детство.
—   Можете да спечелите съчувствието на околните и, собственото  си самосъжаление  за тревожността,  която изпитвате, като не правите това, което бихте желали да направите.
—   В състояние сте да оправдаете небрежно или по­средствено изпълнение на която и да е задача,   ако до­статъчно дълго сте я отлагали и след това сте я изпъл­нили в съвсем кратък срок.   „Просто нямах време."
—   Като   протакате  нещата,   някой друг може да ги свърши вместо вас. Така протакането става средство за манипулиране на околните.
—   Отлагането   ви позволява да се  самозаблуждавате, че сте различен от това, което сте в действителност.
—   Като  отбягвате една задача, можете да избегнете успеха.   Ако  не  успеете   в  нещо,   няма да се  наложи да изпитвате приятно усещане за себе си и да приемете по­стоянната  отговорност,   произтичаща  от успеха.
След като разбрахте защо отлагате, можете да пред­приемете нещо,   за да премахнете това саморазрушава-що  ви слабо  място.
 
 
 
НАЧИНИ ЗА ИЗКОРЕНЯВАНЕ НА   ПОВЕДЕНИЕТО   НА   ОТЛАГАНЕ
—   Вземете решение да живеете по пет минути навед­нъж.   Вместо да правите дългосрочни планове,  мислете за момента и се опитвайте да използувате всеки петми-нутен период, за да правите това, което искате. Не допу­скайте да отлагате нещо, което ще ви достави удоволст­вие.
—   Седнете и започнете нещо, което отдавна отлага­те. Започнете да пишете писмо или книга. Ще установи­те, че протакането до голяма степен е ненужно, тъй като заниманието   сигурно   ще   ви   е  приятно,   след  като   сте престанали да го отлагате. Заемете ли се с някоя задача, ще изчезне тревожността ви за целия проект.
—   Запитайте   се:   „Какво   най-лошо   може да  ми   се случи, ако извърша това, което сега протакам?" Отгово­рът обикновено е толкова незначителен, че може да ви тласне към работа. Преценете страха си и ще установи­те,  че нямате причини за него.Определете си някакъв час (например сряда от 22,00 до 22,15 ч.), който ще посвещавате изключително на от­лаганата задача. Ще откриете, че 15-минутните ви уси­лия често пъти са достатъчни, за да ви пренесат през пропастта на протакането.—   Живейте със съзнанието, че сте твърде значим, за да   се   тревожите   за   това,   което   трябва да   свършите. Следващия път, когато усетите тревога поради протака­нето си, кажете си, че хората, които се уважават, не се самоогорчават по  този начин.
—   Вгледайте  се  във вашето   „сега".   Разберете какво отбягвате в настоящите  си моменти и  започнете да се борите със страха си да живеете ефективно. Протакане­то заменя настоящето с тревожност за бъдещо събитие. Ако  събитието  стане настояще,  тревожността естестве­но  трябва да изчезне.
—   Спрете   цигарите...  сега! Започнете да спазвате диета... от този момент! Престанете да пиете... тази се­кунда. Оставете тази книга и направете една лицева опо­ра като начало на програмата ви за физически упражне­ния.   Така ще   решавате   проблемите...   с действие   сега. Действувайте!  Единственото,  което ви тегли назад,   сте вие самият и невротичният избор, който сте направили, защото не вярвате, че сте толкова силен, колкото сте в действителност.   Съвсем просто   е...  направете го)
—   Започнете творчески да използувате ума си в  об­стоятелства, които преди са ви били отегчителни. Кога­то сте на събрание, прекъснете еднообразието, като за­дадете подходящ въпрос или накарате мозъка си да за­работи в нови насоки. Измислете стихотворение или за­помнете 25 числа отзад напред просто за да използувате и тренирате паметта си. Вземете решение никога повече да не се   отегчавате.
—   Когато някой започне да ви критикува, запитайте го:   „Смяташ ли, че сега имам нужда от критик?"  Или ако усетите, че самият вие критикувате, попитайте събе­седника си дали държи да чуе критиката ви и ако държи, защо държи да я чуе? Това ще ви помогне да минете от критикарството към действието.
—   Вгледайте   се      внимателно в живота си. Правите ли  това,   което   бихте   избрали да правите,   ако   имахте само  6 месеца живот пред себе си? Ако не го правите, започнете веднага,  защото,   общо взето, това е всичко, което имате.   В   безкрайността на  времето почти няма разлика между 30 години и 6 месеца.  Целият ви живот е  само  миг и  няма смисъл да отлагате.
—   Смело предприемете дейност,  която  отдавна от­лагате. Едно смело действие може да сложи край на це­лия   ви   страх.   Престанете  да  си  внушавате,   че   всичко трябва да се върши добре. Напомняйте си, че много по-важно  е   задачата просто да се  свърши.
—   Вземете решение да не се изморявате, преди да е дошъл моментът за лягане. Не си позволявайте умората или  болестта да бъдат претекст,' за да избегнете или да отложите нещо. Ще установите, че след като отстраните причината за болестта или умората — т. е. стремежа да избягвате  дадена  задача,   —   физическите   неразположе­ния   „като по чудо" ще изчезнат.
—   Изхвърлете   от  речника  си думите   „надявам  се", „бих желал" и „може би". Те са инструментите, с които протакате нещата. Ако усетите, че тези думи се промък­ват,  подменете ги с нови.   Сменете:
„Надявам се нещо да излезе" с „Ще го накарам да излезе".
„Бих желал нещата да се оправят" с „Ще направя това и това, за да съм сигурен, че ще се почувствувам по-добре".
„Може би всичко ще излезе добре" с „Ще го нака­рам да излезе добре".
—   Водете дневник за собствените си оплаквания или критикарско поведение. Като записвате тези прояви, ще постигнете две неща: ще следите как се проявява крити­карството ви — честотата, моделите, събитията и хората, свързани с него. Освен това ще започнете да се въз­държате да критикувате, защото ще ви е досадно всичко да  описвате   в дневника си.—   Ако   протакате   нещо,   което   засяга   и други   хора (преместване в ново жилище или в друг град, сексуален проблем, смяна на работата), разговаряйте с всички за­сегнати и ги попитайте за мнението им. Споделяйте сме­ло страховете си и преценявайте дали причините за про­такането не са у самия вас.  Като се доверите на някого и поискате помощ от него, за да преодолеете склонност­та си към  отлагане,  и двамата ще положите съвместни усилия.   Скоро   ще   се   разсее   и  голяма  част  от тревож­ността ви, свързана с отлагането, тъй като и нея ще спо­делите   с другия  човек.
—   Сключете договор с близките си, че ще осигурите това, което искате, но отдавна отлагате. Всеки ще запа­зи копие от договора, като ще бъде предвидено и нака­зание за неизпълнение на обещаното.   Независимо дали става   въпрос   за   игра   на   топка,       вечеря   в  ресторант, отиване на почивка или посещение на театър,  ще уста­новите,   че тази стратегия   е  полезна  и резултатна,   тъй като ще участвувате в събития, които и на вас ще доста­вят   удоволствие.
Ако искате светът да се промени, не се оплаквайте от него. Направете нещо. Вместо да запълвате настоя­щите си моменти с всякакъв вид демобилизираща ви тревожност за нещата, които протакате, овладейте това отвратително слабо място и живейте сега Щействувай-те, вместо да желаете, да се надявате или да критику­вате.

Благодаря за съвета, но не знам как да я накарам да да потърсим помощ. Тя не иска и да чуе, и само ми повтаря, че още не е сигурна какво иска . Това най много ме притеснява. Но ще опитам да я убедя да прочете и да се включи във форума.

Наистина и е нужна психологична подкрепа. Тя е изпаднала в типичното състояние на жените жертви на домашно насилие - силен страх и чувство за безпомощност, вероятно нереално самообвинение, че тя е виновна, а от това и изкривеното вярване, че мъжът и може и да се промени, ако тя направи нещо различно. Всичко това води до едно мазохистично поведение на връщане към нараняването. 
Най - доброто, което може да направите е спокойно и насочено да я провокирате да се погрижи за себе си, като се заеме най - напред с психологичното здраве. Това ще я направи по - силна, смела и уверена и ще и позволи да разгледа себе си в друга светлина. А това пък да промени житейската си ситуация.
Помолете я да прочете тази тема, тя е добра за нея. Нека се включи, анонимно, дори това ще е добър вариант да сподели напрежението.
Винаги може да се срещне с психолог и ако не и хареса да си отиде. 
 

Осъзнаваш, че в главата ти се води борба, но виждаш само единия от двамата играчи в дуела на мислите ти. 
Забележи, колко пъти си написала "трябва". Това "трябва" е отрова, която играе ролята на единия играч в твоя мисловен дуел. Нищо не трябва на този свят. Нищо. Колкото повече попадаме в капана на трябването, толкова повече се отдалечаваме от истинския смисъл на съществуването си. Влизаме в норми на поведение, които не са нашите, в роли, които искат от нас да играем, в избори, които ни тласкат в противоположната на желаната от нас посока. Изобщо трябването е вредно.
Проблемът ти идва от това, че не знаеш кой е другия "играч". А той е "мога". Как ти звучат твоите думи, но от позицията на другата гледна точка:
" Съвсем ясно разбирам какво мога да правя и какво мога да мисля, как мога да живея, ..."
"Ти можеш" на иврит "Тимшел". В диалог с Кайн , Бог казва за първи път това послание. Което е първото, даващо ИЗБОР.
Забранила си си да правиш избори, робуваш на правила, предразсъдъци и норми. Те определят визията, и живота ти. Затова си се изгубила. Защото си твърде отдалечена от собствените си избори.
Не умението ти да боравиш с "АЗ МОГА" те вкарва в постоянно търсене на одобрението на другите. Искаш техните мнения, за да се припознаеш някъде там, без да си даваш сметка, че така все повече се изгубваш. 
Всеки човек има свой единствен и неповторим смисъл за живеенето си. В момента, в който се изгуби /което често се случва/, хората започват да залитат в една много водниста и мъглява посока на търсене на някакъв глобален смисъл и нещо много важно и ценно. Тогава те приличат на хора, тръгнали да търсят най - добрия ход на пешката на  шахматна дъска, на която няма фигури, няма партия, няма и играчи. Т.е. такъв общосветовен смисъл не съществува. Всеки е важен и необходим, когато играе от собствената си позиция, в която има специфични правила.
Та, коя си ти? И какво харесваш в това свое Себе си?
Това са въпроси, които ще те отведат обратно във вярната посока.
 
 

Добре, явно че имаш проблем с доверието както към останалите, така и към себе си. Не вярваш на специалистите, не вярваш и на собственото си тяло.
В такъв случай, как бихме могли да ти бъдем полезни?
Ти поставяш себе си в един невероятен парадокс - не вярвам на никой, не вярвам и на себе си, но искам някой да ми каже какво ми е......... Това е невъзможно.

Тук въпросът е, кое те спира да предприемеш действия. В по - предния пост съм написала някои от основните причини да не предприемаме действия, когато проблемът е отлагането. Ако се припознаваш и там, значи отлагането е част от картинката, но не е основния проблем. 
Ако не предприемеш действие, защото се страхуваш да не се изложиш, за да не те обсъждат, за да не те отхвърлят и т.н. Ти правиш по - скоро "бягство", оттегляне, а не отлагане, което е различно.

Осъзнаваш, че в главата ти се води борба, но виждаш само единия от двамата играчи в дуела на мислите ти. 
Забележи, колко пъти си написала "трябва". Това "трябва" е отрова, която играе ролята на единия играч в твоя мисловен дуел. Нищо не трябва на този свят. Нищо. Колкото повече попадаме в капана на трябването, толкова повече се отдалечаваме от истинския смисъл на съществуването си. Влизаме в норми на поведение, които не са нашите, в роли, които искат от нас да играем, в избори, които ни тласкат в противоположната на желаната от нас посока. Изобщо трябването е вредно.
Проблемът ти идва от това, че не знаеш кой е другия "играч". А той е "мога". Как ти звучат твоите думи, но от позицията на другата гледна точка:
" Съвсем ясно разбирам какво мога да правя и какво мога да мисля, как мога да живея, ..."
"Ти можеш" на иврит "Тимшел". В диалог с Кайн , Бог казва за първи път това послание. Което е първото, даващо ИЗБОР.
Забранила си си да правиш избори, робуваш на правила, предразсъдъци и норми. Те определят визията, и живота ти. Затова си се изгубила. Защото си твърде отдалечена от собствените си избори.
Не умението ти да боравиш с "АЗ МОГА" те вкарва в постоянно търсене на одобрението на другите. Искаш техните мнения, за да се припознаеш някъде там, без да си даваш сметка, че така все повече се изгубваш. 
Всеки човек има свой единствен и неповторим смисъл за живеенето си. В момента, в който се изгуби /което често се случва/, хората започват да залитат в една много водниста и мъглява посока на търсене на някакъв глобален смисъл и нещо много важно и ценно. Тогава те приличат на хора, тръгнали да търсят най - добрия ход на пешката на  шахматна дъска, на която няма фигури, няма партия, няма и играчи. Т.е. такъв общосветовен смисъл не съществува. Всеки е важен и необходим, когато играе от собствената си позиция, в която има специфични правила.
Та, коя си ти? И какво харесваш в това свое Себе си?
Това са въпроси, които ще те отведат обратно във вярната посока.