Диляна Колева

Много упорита работа, наистина. 
ОКР е много упорит лъжец и може да създаде безброй нови капани, но като виждам хората как се мобилизират като разберат, че има начин как да се справят и как се активират и го правят, мисля че най - важното което трябва да чуеш е, че има начин и ти го можеш. Тук не веднъж е споменавана книгата "Обсебен мозък" има в нея накрая един раздел - практика, прочети него и нека стане като мантра за теб. Ще ти даде някакъв старт. 

,,Дали имам тези сили да се справя сама? Досега явно не...  ,,
Права си, не можеш да се справиш сама.Никакъв шанс нямаш.Но, може да започнеш да спортуваш-това е безплатно, да четеш книги за лично осъвършенстване-има ги безплатно в ,,спиралата,, , да гледаш филми посветени на тази тена-има ги пак безплатно в Ю Туб. Може да започнеш да събираш пари, за да започнеш след време работа с психотерапевт.
Всичко това ,ще доведе до една нова представа за теб самата и светът в който живееш, а тя, нищо чудно, да доведе до преодоляване на страховете и натрапливостите.
Само със споделяне и съчувствие, без упорита работа от твоя страна, нищо не ще се получи.

Проблемът е психологичен. От това което си написала натрапливости с компулсивни действия, от които не следва удовлетворение, а само ново напрежение- ОКР. Разбира се конкретика може да се случи при специалист.
 

Може би, сте прочели някои от темите и е станало ясно, че насоките тук изключват медикаментите.
Не назоваваме "болесТ" състоянието на тревожност и съответно не говорим за "лечение" на това състояние, а за повлияване и преодоляване чрез психотерапия. Хора които дълго са третирали себе си като болни, след години пиене на какво ли не стигат до извода, че от това полза няма.
Ако вие сте от вторите, вярвайте, няма особено значение какво пиете и как го пиете, то ще поддържа вярването, че сте болна и ще ви отдалечава от единствения ефективен начин за преодоляването на този тормоз.
При неправилно третиране на тревожното състояние има периоди на временно затихване и връщане на кризите с различна, неразпознаваема за тревожния симптоматика. Това го хвърля в нови тревоги и съответно до поддържане на състоянието. Тази игра на мозъка може да продължи до безкрай или до момента на осъзнаването, в който човек реши да каже "Край" и направи нещо градивно за себе си. Започне да вярва в промяната, а не в илюзията за "излекуване"
След като вече сте пили медикаменти, посетете специалиста който ги е изписал, нека постави точна диагноза на състоянието и да ви даде правилните насоки за подмяна или спиране. След това е добре да си помогнете с психолог.
 

Може би, сте прочели някои от темите и е станало ясно, че насоките тук изключват медикаментите.
Не назоваваме "болесТ" състоянието на тревожност и съответно не говорим за "лечение" на това състояние, а за повлияване и преодоляване чрез психотерапия. Хора които дълго са третирали себе си като болни, след години пиене на какво ли не стигат до извода, че от това полза няма.
Ако вие сте от вторите, вярвайте, няма особено значение какво пиете и как го пиете, то ще поддържа вярването, че сте болна и ще ви отдалечава от единствения ефективен начин за преодоляването на този тормоз.
При неправилно третиране на тревожното състояние има периоди на временно затихване и връщане на кризите с различна, неразпознаваема за тревожния симптоматика. Това го хвърля в нови тревоги и съответно до поддържане на състоянието. Тази игра на мозъка може да продължи до безкрай или до момента на осъзнаването, в който човек реши да каже "Край" и направи нещо градивно за себе си. Започне да вярва в промяната, а не в илюзията за "излекуване"
След като вече сте пили медикаменти, посетете специалиста който ги е изписал, нека постави точна диагноза на състоянието и да ви даде правилните насоки за подмяна или спиране. След това е добре да си помогнете с психолог.
 

Това което ти се е случило преди години е уплаха, страх. Да, от нещо конкретно, но това е отключило тревожно състояние. Психотерапията има за цел да предотврати медикамента, а не да подтикне към него. При теб за съжаление се е получило точно обратното. Взимането на медикамент е изместило едно основно вярване, че ти можеш да се справиш сама. Съответно не си получила и никакви техники за справяне, не виждам и разбиране по въпроса, какво е тревожност, паника, какво ги предизвиква и подобни сведения, които първоначално имат за цел да изведат страха на съзнателно ниво. 
Ксанакса е патерица. Онази илюзия, която те залъгва, пий хапче и ще ти мине. Вече си наясно, че това не може да се случи. Ксанакса временно потиска преноса на информация по невронните ти пътища, т.е. чувството за страх. И като всяко временно нещо след него има връщане в изходна позиция. 
Чувството ти за страх се увеличава, тъй като виждаш, че единствения ти начин за справяне не работи. Усещането за пълна загуба на контрол над състоянието, го засилва.
За да подобриш състоянието са ти необходими алтернативи за справяне и ясното какво точно ти се случва. Тук из темите е написано много за това. Има цели дискусии с хора, които пробват предложените им техники и споделят подобрението си. Отдели време прочети и най - добре паралелно с това започни терапия при терапевт работещ с тревожни състояния, който не е почитател на медикаментите.
Смелостта, която ти е нужна се постига чрез промяна на светогледа ти, а това с хапчета не става.
 

Привет! Невроза.... за нея може да се прочете много, наистина много. Различни автори, различни психолози и терапевтични течения я разглеждат от различни страни. Всеки уважаващ себе си психолог и психотерапевт не спира да чете и да разглежда различните гледни точки за различните състояния по време на целия си професионален живот. Ясно е, че една книга разглежда един аспект за едно състояние, което е толкова многопластово, че десетилетия наред десетки специалисти го изследват и пишат за него. 
Невроза.... по време на цялото обучение за терапевти ни учат как да излизаме от определенията и да разглеждаме индивидуалността на всяка личност, защото точно там са скрити ресурсите и за справяне. Няма такова нещо като невроза с фатален край. Всеки човек има лични и индивидуални особености благодарение на които или въпреки които той може да премине или осъзнато да отработва дадено психологично състояние. От особена важност е обаче той сам да пожелае да прави това. От горния пост става ясно, че е направена първа стъпка към себепознанието и развитието на личния потенциал. Така че нищо не е свършило, а сега започва.

Привет! Невроза.... за нея може да се прочете много, наистина много. Различни автори, различни психолози и терапевтични течения я разглеждат от различни страни. Всеки уважаващ себе си психолог и психотерапевт не спира да чете и да разглежда различните гледни точки за различните състояния по време на целия си професионален живот. Ясно е, че една книга разглежда един аспект за едно състояние, което е толкова многопластово, че десетилетия наред десетки специалисти го изследват и пишат за него. 
Невроза.... по време на цялото обучение за терапевти ни учат как да излизаме от определенията и да разглеждаме индивидуалността на всяка личност, защото точно там са скрити ресурсите и за справяне. Няма такова нещо като невроза с фатален край. Всеки човек има лични и индивидуални особености благодарение на които или въпреки които той може да премине или осъзнато да отработва дадено психологично състояние. От особена важност е обаче той сам да пожелае да прави това. От горния пост става ясно, че е направена първа стъпка към себепознанието и развитието на личния потенциал. Така че нищо не е свършило, а сега започва.

С магистратура психология, съвсем ще "оплетеш конците"
Съзнанието на много хора, а в България особено много, работи с вярването, че с всичко може да се справи сам, което предполага, че ще го изучи и ще стане много добър. Това е хубав вариант, но отнема много години, добри попадения и изгубено време, в което може да прави това което наистина иска.
Аз имам доста счетоводство, това не ми харесва, не обичам да виждам документи и не ми се занимава да следя срокове за каквото и да е, ето защо намерих добър счетоводител, плащам си месечна такса и той върши маса работа за мен, за да мога аз да се развивам в това което искам и от което разбирам.
Когато имах грип, не седнах да чета в нета всичко за грипа, вирусите и тяхното развитие, отидох на лекар, той ми каза какво е засегнато, а аз реших в моята компетенция ли е да се лекувам с билки или да се доверя на медицината. Оправих се бързо и успях да прима всичките си клиенти без да върна никой.
Когато имах работа с имотни документи, намерих добър адвокат и той направи всичко за мен, вместо да сядам и месеци наред да чета юридическа литература и да занемаря това, в което съм добра.
Пиша всичко това не само за теб, а за всички пишещи тук месеци наред, споделяйки едни и същи натрапливости и опитвайки се да се самообразоват, като вместо да си помогнат зациклят сериозно на едно място и така дните си минават.
ДА, всеки може да се образова да изучи всичко и да си повлияе във всяка една насока, но живота свършва. Аз нямам толкова време, затова уважавам труда на специалистите във всяка област и им позволявам да ми съдействат. 
Всеки ден се срещам с хора, които след няколко срещи, сами се чудят на себе си, защо са чакали години и са си пропилели времето, вместо да се погрижат правилно за себе си.  
Не си губи времето, проблема ти е решим в кратки срокове. Вложи енергията си в търсене на ТВОЯТ терапевт и си спести главоболията.

С магистратура психология, съвсем ще "оплетеш конците"
Съзнанието на много хора, а в България особено много, работи с вярването, че с всичко може да се справи сам, което предполага, че ще го изучи и ще стане много добър. Това е хубав вариант, но отнема много години, добри попадения и изгубено време, в което може да прави това което наистина иска.
Аз имам доста счетоводство, това не ми харесва, не обичам да виждам документи и не ми се занимава да следя срокове за каквото и да е, ето защо намерих добър счетоводител, плащам си месечна такса и той върши маса работа за мен, за да мога аз да се развивам в това което искам и от което разбирам.
Когато имах грип, не седнах да чета в нета всичко за грипа, вирусите и тяхното развитие, отидох на лекар, той ми каза какво е засегнато, а аз реших в моята компетенция ли е да се лекувам с билки или да се доверя на медицината. Оправих се бързо и успях да прима всичките си клиенти без да върна никой.
Когато имах работа с имотни документи, намерих добър адвокат и той направи всичко за мен, вместо да сядам и месеци наред да чета юридическа литература и да занемаря това, в което съм добра.
Пиша всичко това не само за теб, а за всички пишещи тук месеци наред, споделяйки едни и същи натрапливости и опитвайки се да се самообразоват, като вместо да си помогнат зациклят сериозно на едно място и така дните си минават.
ДА, всеки може да се образова да изучи всичко и да си повлияе във всяка една насока, но живота свършва. Аз нямам толкова време, затова уважавам труда на специалистите във всяка област и им позволявам да ми съдействат. 
Всеки ден се срещам с хора, които след няколко срещи, сами се чудят на себе си, защо са чакали години и са си пропилели времето, вместо да се погрижат правилно за себе си.  
Не си губи времето, проблема ти е решим в кратки срокове. Вложи енергията си в търсене на ТВОЯТ терапевт и си спести главоболията.

Ясно е, че нямаш никаква представа какво е загуба на краткосрочна памет.
Проблемът който имаш не е с паметта, а с вниманието или така нареченото Фокусирано и раздвоено внимание.
 Тъй като натрапливостта ти за това помниш ли, забравяш ли те държи в постоянен фокус /фокусирано внимание/ в нея ти подминаваш или по скоро приемаш с раздвоено внимание всичко останало което ти се случва и съвсем естествено после не можеш да го възпроизведеш. Това само по себе си е напълно естествено състояние и за да ти стане по- ясно ще ти дам няколко примера, в които всеки би могъл да се разпознае:
Фокусирано и раздвоено внимание
Нашата способност да внимаваме за едно събитие от това, което се равнява на множеството от конкуриращи се стимули в средата е наречено с психологичния термин като фокусирано внимание. Потокът от информация, който избираме да се занимаваме ще се грижи да бъде свързан с активностите и целите, когато сме имали по това време. За пример, когато влизаме в разговор, това е обикновено внимаване какво другия човек казва. Ако нещо хване нашите очи в периферията от нашата визия, например друг човек, с който искаме да говорим, изведнъж се появи, ние си отклоняваме вниманието и гледаме какво той/тя прави. Ние можем да се отклоним от разговора, който водим в момента и като резултат молим събеседника ни  да се връща и да повтаря казаното. От друга страна, ние можем опитно да продължим разговора докато непрекъснато наблюдаваме какво прави човека, с който искаме да разговаряме. Когато се опитваме да следим повече от едно неща едновременно, като горния пример, това се нарича разделено внимание. Друг пример, който често  се използва за илюстриране на този феномен на вниманието е способността докато се кара кола да се води разговор с пътниците. Друго свойство на вниманието е, че то е съзнателно, както когато правим съзнателно усилие да променим нашето внимание или неумишлено, както когато очебийните характеристики на състезаващи се стимули ни грабват вниманието. Пример от всекидневието за несъзнателен акт е разсейването от работа, когато чуем музика или гласове от съседната стая.
Вземи подчертания пример и си представи, че цялото ти внимание /фокусираното/ е насочено в "общуване с натрапливостта ти", а всичко останало попада в раздвоеното ти внимание - случващото се минава покрай теб, но някак нереално, в глухата ти зона.Както когато се опитваме да говорим с някой и да следим какво правят останалите, често виждаме действието, но не можем да го възпроизведем тъй като фокусираното ни внимание е на друго място. 100% се случва на всеки. Като прибавим към това и високото ниво на стрес и тревожност и постоянния сигнал опастност към мозъка, с което увеличаваш фокуса към опастността и го отдалечаваш от всичко останало, смятам ти става ясно, в какво се вкарваш.
Та проблемът ти е, че докато не  изместиш фокуса и цялото си внимание от обсебилата те мисъл, че не помниш, няма да имаш ясни спомени за това какво се е случвало край теб през това време. Когато те питат какво си правила вчера, преди самия спомен, вероятно идва първо натрапливата мисъл "Аз не помня" тя саботира всичко. 
 

Ясно е, че нямаш никаква представа какво е загуба на краткосрочна памет.
Проблемът който имаш не е с паметта, а с вниманието или така нареченото Фокусирано и раздвоено внимание.
 Тъй като натрапливостта ти за това помниш ли, забравяш ли те държи в постоянен фокус /фокусирано внимание/ в нея ти подминаваш или по скоро приемаш с раздвоено внимание всичко останало което ти се случва и съвсем естествено после не можеш да го възпроизведеш. Това само по себе си е напълно естествено състояние и за да ти стане по- ясно ще ти дам няколко примера, в които всеки би могъл да се разпознае:
Фокусирано и раздвоено внимание
Нашата способност да внимаваме за едно събитие от това, което се равнява на множеството от конкуриращи се стимули в средата е наречено с психологичния термин като фокусирано внимание. Потокът от информация, който избираме да се занимаваме ще се грижи да бъде свързан с активностите и целите, когато сме имали по това време. За пример, когато влизаме в разговор, това е обикновено внимаване какво другия човек казва. Ако нещо хване нашите очи в периферията от нашата визия, например друг човек, с който искаме да говорим, изведнъж се появи, ние си отклоняваме вниманието и гледаме какво той/тя прави. Ние можем да се отклоним от разговора, който водим в момента и като резултат молим събеседника ни  да се връща и да повтаря казаното. От друга страна, ние можем опитно да продължим разговора докато непрекъснато наблюдаваме какво прави човека, с който искаме да разговаряме. Когато се опитваме да следим повече от едно неща едновременно, като горния пример, това се нарича разделено внимание. Друг пример, който често  се използва за илюстриране на този феномен на вниманието е способността докато се кара кола да се води разговор с пътниците. Друго свойство на вниманието е, че то е съзнателно, както когато правим съзнателно усилие да променим нашето внимание или неумишлено, както когато очебийните характеристики на състезаващи се стимули ни грабват вниманието. Пример от всекидневието за несъзнателен акт е разсейването от работа, когато чуем музика или гласове от съседната стая.
Вземи подчертания пример и си представи, че цялото ти внимание /фокусираното/ е насочено в "общуване с натрапливостта ти", а всичко останало попада в раздвоеното ти внимание - случващото се минава покрай теб, но някак нереално, в глухата ти зона.Както когато се опитваме да говорим с някой и да следим какво правят останалите, често виждаме действието, но не можем да го възпроизведем тъй като фокусираното ни внимание е на друго място. 100% се случва на всеки. Като прибавим към това и високото ниво на стрес и тревожност и постоянния сигнал опастност към мозъка, с което увеличаваш фокуса към опастността и го отдалечаваш от всичко останало, смятам ти става ясно, в какво се вкарваш.
Та проблемът ти е, че докато не  изместиш фокуса и цялото си внимание от обсебилата те мисъл, че не помниш, няма да имаш ясни спомени за това какво се е случвало край теб през това време. Когато те питат какво си правила вчера, преди самия спомен, вероятно идва първо натрапливата мисъл "Аз не помня" тя саботира всичко. 
 

Ти нямаш депресия, за да гълташ антидепресанти, както сама си установила от личния си опит, ефект няма.
Проблема ти е в сферата на тревожните разстройства и правилният психотерапевтичен метод би ти подействал в рамките на няколко месеца. Преди 10 години, в следствие на случка се е отключил страх, с който ти не си успяла да се справиш. Той е започнал да се проявява на различни места, мозъка ти прави логическата връзка между страха - местата и действието и ти започваш постепенно да отбягваш местата. Това се затвърждава като модел в главата ти и се активира все по - често, като ти започваш да стесняваш в следствие на това социалните си контакти и живот.
Вярването в тази логическа връзка е основното, което поддържа страха ти, докато тя не се промени, няма да се промени и състоянието.
Всичко това е процес, който (заради дългия период, в който си го развивала)  има нужда от време да се случи, като се използват психотерапевтични техники и методи. 

Здравей , тези случаи са доста често срещани и вероятно както си забелязала в подобните теми, са се включили и други хора с този проблем. Трудно е споделянето публично заради срама и неудобството. 
Тъй като това е следствие на тревожно състояние, всъщност няма нищо срамно. Както си разбрала проблемът не е свързан с физиологичната проява , а с мисълта която го провокира. Същата онази мисъл, която активира и паническите атаки. 
Има техники, които да повлияят на импулса за ходене и на паническите атаки, но за дълготраен и ефективен резултат психотерапевтичната работа върху социалната ти тревожност и страха, който стои в основата на състоянието.
Добре е психолога или терапевта, който ще избереш да е работил с подобни състояния, да си наясно какво точно се случва с тялото ти, какво предизвиква симптомите, как да им повлияеш, паралелно с това работа по мисловните модели. 

Да станеш друг човек не можеш. Но можеш да започнеш да подреждаш хаоса от емоции, който те е залял.
Прочетох няколко пъти поста, за да се ориентирам, какво точно те дразни. И всеки път виждах.... и още нещо, т.е. теб те дразни всичко: и родителите ти, и родителите на приятеля ти, и той самия. 
Опитваш се да бъдеш човекът, който не си, с хора, които не го искат от теб / родителите ти/, какво искаш да постигнеш с това?
Не случайно се чувстваш странно, нещо те напряга и тревожи, а не можеш да разбереш какво е то. Търсиш го навън, в другите, но то е в теб. Какви са целите, които казваш, че искаш да постигнеш? Какво те кара да се чувстваш неудовлетворена?

Един човек отишъл да се подстриже и се разговорил с бръснаря. Понеже бил духовен човек и от дума на дума, заговорил за Бога, за законите на живота, многопластовостта на Битието, степените на съзнание и Живот... Бръснарят бил посредствен, с ниска духовна и емоционална интелигентност човек и грубо се присмял. Казал, че Бог няма. а духовността е празна работа. Човекът си замълчал, изчаквайки процедурата по подстригване да свърши, преглъщайки глупостта. Приключили, платил си и нашият човек се спрял на вратата:
- Уважаеми, аз мисля, че бръснари няма! - казал той. 
- Е, как да няма, ето ме мене, ето и колегата Иван на другата улица... - отвърнал фризьорът.
- Ами, ето, вижте този човек на улицата! Вижте косата му, вижте брадата му - явно не се е ресал и подстригвал никога. Тогава, къде са бръснарите? Явно ги няма.
- Ааа, има ни, има ни, ние какво сме виновни, че някои вярват, че нямат нужда от нас? - опонирал майсторът на ножицата. 
- А Бог и Божественото имат ли нещо общо с това, че някои хора с липсваща духовна интелигентност решават, че нямат нужда от Божественото или че го няма?! 
..........
Представете си, че приятелят ви има тумор в белия дроб. Сладко, чудесно туморче, за което разбира случайно, от задължителен годишен преглед, организиран от фирмата му, на който е отишъл по задължение. Рентгенологът му е препоръчал биопсия и хистология, консултацуия с онколог. Приятелят ви обаче твърди, че тези специалисти, които са учили едно десетина годинки, за да станат онколози (а психотерапевтите учим около 15, повече от соматичните лекари) - твърди, че те нищо не разбират и няма как да му помогнат. Дали в твърдението му има резон? Ясно, че няма. Ясно, че робува на невротични механизми, вероятно подсилващи вече съществуващи характерови черти. В депресията има и едно усещане за "аз съм специален в състоянието си!" и дори получаване на удоволствие от тъгата и потиснатостта, тъй като мозъкът компенсаторно ръси ендорфини и енкефалини. Без значение какви са личните и конкретни при него причини, той отказва помощ... Както казва Диляна, за разлика от интервенциите при телесното лечение, при лечението на душата човек е нужно да участва силно мкотивирано, упорито, постъпателно, последователно, търпеливо, настойчиво, следвайки малки стъпки, водещи до големи резултати. Ако човекът е заведен при психотерапевт по силата единствено на външна мотивация, дали е готов да следва тези дълбоко подплътени с лично желание за работа по себе си стъпки?! Не, не е готов! Тогава? В някои редки случаи такова желание успява да се разгори с помощта на мотивационното интервю, водено от терапевта - но все пак на фона на известна готовност от страна на самия човек. Липсва ли тя, кауза пердута е. Да се върнем към аналогията с белодробното сладко туморче. Ако човек реши да не се занимава с него, вероятността не след дълго то да се разрасне, да некротизира околните тъкани, да метастазира и убие носителя си, е голяма. Познавал съм жени с метастази по цялото тяло в последен стадий на рак, който е започнал от едно безобидно туморче на гърдата, което е можело и с джобно ножче да се изреже отначало, ведно с промяната на мисленето и работата по причините, разбира се. Тези жени бяха привърженици на алтернативната медицина - чудесно, аз също съм. Тя обаче не отрича, а включва и надхвърля ортодоксалната медицина... Сега тези жени са на гости при свети Петър. Няма лошо, просто личен избор, а реална смърт няма. Както и приятелят ви прави избор, в който подлага и себе си и вас на жива смърт. Защото, сравнете го с човека, който познавате от преди година и вижте го сега! Дори и да реши да поработи върху себе си с помощта на психотерапия, с или без хапчета, той няма да бъде като преди, Ще бъде нещо повече - един по-мъдър, по-зрял и още по-щастлив и ценящ всеки миг от живота си като богатство човек! Когато ние, психотерапевтите чуем изказване от рода на "Никой не може да ми помогне!", знаем, че става дума за проекция на собствено вярване в това от една страна - вярване, което има общо единствено със субективната, изкривена реалност на неврозата. А от друга страна, с нежеланието за промяна, облечено в защитно недоверие, в извинително отричане на помощта. Става ни и леко тъжно, защото работим тази изключително изискваща и тежка работа поради това, че ни е призвание и повик от душите ни за помощ към братята ни. Защото вършим работата си от сърце и душа и наистина с всички сили, ум, сърдечност, воля и цялата си обич се стремим да помагаме максимално! Защото имаме ясната преценка, че ако бихме вложили времето и усилията, ума и способностите си в комуникацията в друга, по-доходна област, бихме били милионери. Но работим като лечители на души не поради никак не съответстващите на уменията, знанията и способностите ни доходи, а поради факта, че ни е призвание, а не просто професия! 
Аналогията между депресията и тумора е удачна и правеща преки връзки между базисни домейни и психодинамики при двете състояния. Съкратено и общо казано, ако туморът е рак на тялото, то депресията е един душевен тумор, който ако не се лекува, никак не се знае какво се случва. Възможна е спонтанна ремисия  - понякога да. Но по-често състоянието е упорито и дори да се подобри само, рецидивира след време отново, ако не са преработени етиологичните фактори, а именно - дълбинното отношение към себе си, света, другите, себеоценката, базисните програми, които го причиняват и изкривяват реалността. 
Как да го мотивирате? Намерете в нета симптомите на депресията - дайте му да прочете и осъзнае, че я има. Нека прочете добри статии за лечението ѝ. Когато факторите за развитието ѝ са психогенни (по-честият вариант), най-често депресията е просто "опашката" на нерешавана тревожност. Намерете отзиви (на всички езици, които приятелят ви говори) от справили се с помощта на психотерапия хора. Нека осъзнае, че път има. Запознайте го с хора, които са минали по този път с помощта на психотерапия. 
Ако той упорито продължава да отказва помощ, аз бих казал, че в случая проблем имате вие, не приятелят ви.

Здравей, обединих двете теми, които си пуснала, тъй като няма смисъл от отваряне на нова.
Виждам, че последния пост, който е бил в старата ти тема е мой, в който ти давам съвсем лесно изпълнима задача - да си направиш дневен режим и да започнеш да се фокусираш в правенето, като полека лека изместваш фокуса от мисленето. Явно не си пробвала, защото отваряш нова тема, в която отново говориш за мисленето си. Така нищо няма да се получи.
Ако вместо това, седнеш и изкараш всички техники и обяснения, които сме писали в този форум в десетки теми, повярвай ми, не просто ще се оправиш, а ще станеш половин психолог в справянето с тревожности. 
При теб прозира една демобилизация и желание, по - скоро да стоиш в това състояние, отколкото да го промениш. Да, на първо четене звучи невероятно, но така се случва с голяма част от хората попаднали в тревожностите.
Ако искаш да си помогнеш без специалист, трябва да ЗАПОЧНЕШ да си помагаш - с правене, градивно правене. Описанието на натрапливостите ти, НЕ Е правене, а бездействие и стоене в състоянието.

Предполагам, че започваш групова терапия, а не семинар. Груповият процес е много подходящ, за обратна връзка. Мисля, че би ти се отразило много добре. Хората които посещават групите, особено след лична терапия, допълват себепознавателния процес и често повлияват много добре самоувереността си. Успех! 

Как ли известните продължават да живеят въпреки ежедневните стотици постове, клипове и нападки по техен адрес? 
Продължават, защото не се притесняват, че ще се изложат, те са преодолели този страх, а ти не си.
Страх ме е, че ще се изложа още, и още, и още, че вече съм се изложил. Тъй като за теб е много важно да не се изложиш, важно е мнението на другите, важно е да се огледаш в очите им, в преценките им, в мислите им аз теб, за това и ще те е страх. Когато това вече не ти е важно, тогава ще си преодолял този страх. 
Може да се опиташ да повториш отново и отново сходни неща на това което те притеснява, като следваш условията да не правиш ритуали и да се самонаблюдаваш. Да го правиш с ясната мисъл, че ще ти помогне да се освободиш от напрежението. 
Ето едно упражнение за това:
Фейсбук – 9 упражнения за социална фобия и перфекционизъм
Упражненията са базирани на техниката exposure and response prevention. Идеята е да се поставите в некомфортни за вас ситуации и да изтърпите напрежението, като устоите на желанието да извършите обичайните си действия за намаляването му. В случая това най-често са: проверяване за грешки, редактиране, изтриване, обяснения, оправдания, извинения, авто-иронизиращи коментари и всякакви други такива. Ако тези ситуации не са некомфортни за вас, упражненията нямат смисъл. Ако ситуациите са некомфортни, но не можете да устоите на „ритуалите“, упражненията също нямат смисъл – само ще засилите още повече тревожността си. Упражненията имат смисъл и спомагат за намаляване на напрежението в дългосрочен план тогава, когато: 1) ситуациите наистина ви причиняват значителна тревожност; 2) можете да устоите на желанието да направите ритуала; и 3) изтърпявате тревожността, докато тя не започне да намалява сама. Упражнението трябва да се прекъсне тогава, когато тревожността е започнала да намалява. В идеалния случай – когато е намаляла поне на 50%. Ако прекъснете упражнението или направите ритуал, когато тревожността се засилва, само затвърждавате проблема си още повече.   1. Направете status update, който съдържа правописни грешки. Не го редактирайте и не се извинявайте за грешката.   2. Публикувайте своя лоша снимка във фейсбук. Не се поддавайте на желанието да предлагате обяснения и извинения защо снимката ви е такава, каквато е. Например: „Току-що ставам от сън”, „Не знаех, че ме снимат”, „Имах тежка нощ” и други такива. Не правете негативни, омаловажаващи или авто-иронизиращи коментари за себе си, като например „Голям съм идиот на тази снимка”, „Страшен хубавец съм” и подобни.   3. Изпратете friend request на човек, когото не познавате. Не му изпращайте предварително съобщение, в което да обяснявате причините да поискате приятелство.   4. Под нечий пост напишете коментар, който не е по темата. Отново без да се извинявате или оправдавате.   5. Напишете коментар под пост на непознат. Поемете риска дали и как ще отговори.   6. Напишете съобщение и го публикувайте/изпратете веднага, без да го проверявате за правописни грешки.   7. Публикувайте линк, който не работи. Не поправяйте грешката и не се извинявайте. Ако някой попита за работещ линк, изпратете му го на лично съобщение без допълнителни обяснения.   8. Задайте въпрос, на който вече е било отговорено.   9. Публикувайте глупав виц.  
 
 

Колеги, благодаря ви, че споделяме това пространство - за мен е радост. Вдъхновявате ме! 
Дакота, наистина мненията на Диляна и д-р Първанов са изключително важни. Първо, любовта, както казва Диляна. Второ, бащата - защото на бащата се пада честта да постави здравите граници, да бъде строг. Няма противоречие между двете. Безусловна любов към личността на детето, докато за поведението се поставят здрави граници. Не може сама жена да направи това. Вярно е, че в съвременната западна (западнала) цивилизация, поради деградацията на ценностите масово се ширят самотните майки. Това обаче пряко повлиява сформирането на детските индивидуалности... Законите на живота са неотменни - мъж и жена, плюс и минус, любов и граници са нужни. 
С уважение, Орлин

Не изпадаш  в депресия, а в тревожност, при депресия, нямаше да имаш отношение. За едногодишното дете най - важното е майката да е щастлива. Детето усеща всичко. Дори само да му се усмихнеш и да му поговориш, да изпеете заедно любимата мелодия, да потъркаляте топка или да потанцувате заедно, за детето е удоволствие. Има игри във ваната, цветни книжки, разходки всичко е добре за детето. Въпросът е как се чувстваш ти? 

Здравейте, четох поста няколко пъти и не успях да прочета нищо красиво и позитивно в описанието на детето ви. А тежката истина е, че децата ни приемат образа, който ние - родителите им придаваме. Ако с детето си разглеждате основно неговите негативи, говорите му постоянно и за последствия и го фиксирате в това, колко лошо постъпва, то няма как да развие нещо различно. 
Работя с много родители, водя групи за родители, обучителни, развиващи умението за позитивното мотивиране във възпитателния процес и как да разпознават критиката, с която често съвсем несъзнателно прикачват етикети , в който детето вярва и носи цял живот като част от личната си характеристика.
Детето ви няма нищо общо с нарцисизма, тъй като това определение се отнася за групата на личностните разстройства, с които човек, който не е обучаван психотерапевтично или психиатрично няма как нито да разпознае, нито да работи подходящо.
Поведението, от това което описвате, показва силна нужда от обич и внимание, детето има нужда да бъде забелязано позитивно, похвалено, но не знае как или модела, който е възприел не е ефективен.
С това съвсем не казвам, че не му давате внимание и обич, но в 80% от родителските взаимоотношения има грубо разминаване между това, което детето разбира като любов и внимание и това, което родителя си мисли, че показва с поведението си. 
Всяко дете, което започва да лъже, показва, че се страхува, преди всичко това е страхът от отхвърлянето, неодобрението и неприемането.  Т.е. това поведение е индикация, че то се страхува, колкото и самоуверено да изглежда, това е маска.
Когато му обяснявате, колко е лоша лъжата и как с това хората ще го отхвърлят още повече, само подсилвате неговия страх, като отнемате и единствения начин, по който е решил да се справи с отхвърлянето, пък бил той и неефективен. Т.е. с тези разговори не му давате алтернатива, а му отнемате единственото, което е видял като вариант. 
Не приемайте поста ми като критика, в никакъв случай не е такъв, разбирам притесненията ви и знам, колко е трудно да повлияете без да имате инструментариума за това. Но изписвайки всичко по - горе искам да ви насоча да потърсите подходящи родителски групи или консултации, за да знаете как да въздействате позитивно за промяната. Детето е на 11 год, което означава, че влиза във възрастта, в която тези страхове ще се преекспонират и неговото лично израстване ще стане още по - трудно.
 
 

Здравейте, четох поста няколко пъти и не успях да прочета нищо красиво и позитивно в описанието на детето ви. А тежката истина е, че децата ни приемат образа, който ние - родителите им придаваме. Ако с детето си разглеждате основно неговите негативи, говорите му постоянно и за последствия и го фиксирате в това, колко лошо постъпва, то няма как да развие нещо различно. 
Работя с много родители, водя групи за родители, обучителни, развиващи умението за позитивното мотивиране във възпитателния процес и как да разпознават критиката, с която често съвсем несъзнателно прикачват етикети , в който детето вярва и носи цял живот като част от личната си характеристика.
Детето ви няма нищо общо с нарцисизма, тъй като това определение се отнася за групата на личностните разстройства, с които човек, който не е обучаван психотерапевтично или психиатрично няма как нито да разпознае, нито да работи подходящо.
Поведението, от това което описвате, показва силна нужда от обич и внимание, детето има нужда да бъде забелязано позитивно, похвалено, но не знае как или модела, който е възприел не е ефективен.
С това съвсем не казвам, че не му давате внимание и обич, но в 80% от родителските взаимоотношения има грубо разминаване между това, което детето разбира като любов и внимание и това, което родителя си мисли, че показва с поведението си. 
Всяко дете, което започва да лъже, показва, че се страхува, преди всичко това е страхът от отхвърлянето, неодобрението и неприемането.  Т.е. това поведение е индикация, че то се страхува, колкото и самоуверено да изглежда, това е маска.
Когато му обяснявате, колко е лоша лъжата и как с това хората ще го отхвърлят още повече, само подсилвате неговия страх, като отнемате и единствения начин, по който е решил да се справи с отхвърлянето, пък бил той и неефективен. Т.е. с тези разговори не му давате алтернатива, а му отнемате единственото, което е видял като вариант. 
Не приемайте поста ми като критика, в никакъв случай не е такъв, разбирам притесненията ви и знам, колко е трудно да повлияете без да имате инструментариума за това. Но изписвайки всичко по - горе искам да ви насоча да потърсите подходящи родителски групи или консултации, за да знаете как да въздействате позитивно за промяната. Детето е на 11 год, което означава, че влиза във възрастта, в която тези страхове ще се преекспонират и неговото лично израстване ще стане още по - трудно.
 
 

Усещането, че изгубваме времето без да си бъдем полезни, наистина може да създаде голяма неудовлетвореност, а от там и повишаване на тревожността. Часовете наред прекарани пред компютър, без други алтернативи, могат да бъдат много неприятни. За да ги обърнеш в твоя полза е много важно да знаеш - какво искаш за себе си, какво искаш да развиеш, да имаш някаква идея какво искаш от времето в живота си. Да го запълниш с нещо, само за да е запълнено, не е добра алтернатива.

Не се надявай, а повярвай. Колкото по - рано стане убеждението, че това е временно състояние, с което може да се справи и работи в посока да помогне на тялото си да се чувства добре, а не да го плаши още повече, като се фиксира във временните симптоми, толкова по - лесно ще се случат нещата.