Диляна Колева

Нормално ли е възрастен човек да изпитва някакъв страх, бил той и малък, по отношение на тъмното, когато не се намира в някаква непозната и опасна среда, а на своя територия така да се каже?
Нормално е.
Може ли непреодолян в детството страх (от тъмно, от духове, от вампири и т.н....), да се трансформира в страхове от други неща, които не са в сферата на мистиката?
Може.
 
Разликата в усещането, които си почувствал, когато си пробвал да се освободиш от тези страхове - чрез релакс и чрез "издържане" - е в съпротивата.
В единия опит няма съпротива, затова ти се получава, в другия има съпротива, затова изживяването ти е неприятно.
Това, което се опитваш да правиш е една от основните методики за преодоляване на тревожни състояния - десенсибилизацията . За да знаеш как да я провеждаш ефективно, прилагам тази статия.
Десенсибилизация
Десензибилизацията - метод за намаляване на негативното напрежение, тревожност и страх към напрягащи образи, плашещи обекти и ситуации.Например: страх от летенетовисочини страх от паяци мишки, змии. Страх от обливане със студена вода страх от влизане в студена вода ... Или - спомени от травматични ситуации ...Ако подобна ситуация се запамети в съзнанието като страшна, то тялото отразява това чувство на страх, като мускулно напрежение.Най-често в отговор на страха от мускулно напрежение възникват следните реакции - стягане в областта на врата, в областта на диафрагмата - затруднено дишане, усещане за задух, стягане ма мускулите около очите - изцъклен поглед, и стягане в китките.Ако реакцията на страха се повтори или се превърне в повтарящи се серии (понякога това се повтаря на часове, дни или години) мускулното напрежение се превръща във файл, който запаметява реакцията на страх.Ако мускулният дискомфорт се запечата като образ у вас, вие ще чувствате страх, дори когато нищо страшно не се случва наоколо, това което ще предизвика схващането и реакцията на тялото ще е просто паметта на тялото. Ще изпитвате остро чувство на страх и тревожност от нещо наподобяващо на първичната ситуация причинила началото на вашата тревожност. И ако в подобна ситуация, човек без проблем с тревожността реагира леко със слабо или никакво чувство на страх, друг, чийто тяло е запаметило реакцията на стягане ще реагира с тежка симптоматика, дори с парализа на крайниците.И така важно е да знаете, че страха се записва като информация във вашето тяло. Страха не е в душата ви, а в тялото, той е складиран в "терминалите" на вашето тяло. Задачата на десенсибилизацията е да изтрие образите на този  страх, който пуска телесната реакция.Техниката - преживяване на страшната ситуация, натрупвайки опит, което ще изтрие негативното преживяване. Конкретните техники са много, но само някои от тях водят до натрупването на опитност за справяне с проблема.Най - лесният и достъпен начин за справяне със ситуацията е релаксацията.Отпуснете се и се потопете в пълен покой ( обикновено под ръководството а психолога), и започнете да си представяте онези ситуации или обекти, които предизвикват у вас страх или тревога.Чрез навлизане и отдръпване от източника на тревога се предизвиква навлизане в ситуацията, която предизвиква тревожност, след което се получава отдръпване и състояние на покой. Рано или късно, човек се научава сам да разглежда плашещите моменти, неутрално, като те вече не предизвикват у него състояние на тревога.Ако нямате време за релаксация, експертите съветват да опишете детайлно плашещият момент и своето място в него. Важно е описанието да бъде много подробно - кой къде стои, какво прави, вие къде се намирате и т.н. Ефекта на този метод е по - слаб от релаксацията, но също работи много добре. Защо? Защото когато описвате дадената ситуация, вие работите с интелекта, с логическата част на своето мислене, по този начин емоциите са в покой и вашето тяло също е спокойно. Когато тялото ви е спокойно, разказвайки вие част по част унищожавате своя страх.Друг от много ефективните техники на десенсибилизацията е работата с дишането. Когато задържим дишането си преди срещата с въображаемата или реалната ситуация на тревога, ние спираме предишните запаметени в нас кодове за тревога, по този начин възвръщаме своите свободни действия и вътрешно спокойствие.Тези които са усвоили техниката на тихото присъствие, умението да наблюдават ситуацията със спокойно съзерцание, десенсибилизацията се извършва чрез спокойно присъствие.В ежедневието смелите и весели хора са усвоили един от най - бодрите начини за снемане на напрежението, чрез енергична и позитивна настройка. Когато в детството си децата пеят весело и бодро песни, в които се разказва например, как лъв изяде човек, веселия тон на песента прави невъзможно образуването на страх. Ситуацията в песента е страшна, но чувство за страх няма, песента се изпълнява весело и бодро и никой не се ужасява от чутото.В практическата психология, десенсибилизацията се използва не просто често, а непрекъснато. Дали ще е като автогенен тренинг, или чрез техниката с движение на очите или чрез друга техника, десенсибилизацията се използва по - често от колкото експертите си мислят. Не напълно осъзнато или даже без да подозират тя се използва дори в психоанализата.Когато дойде тревожен пациент, терапевта го поставя на кушетката, където той лежи около 10 мин. Релаксация ..на кушетката пациента започва да дава свободни асоциации. За да може да ги направи, той трябва да е в състояние на релаксация, за да се справи с тази задача той  все повече навлиза в състояние на релакс. постепенно клиента може да възстанови ситуацията, която е причина за тревожността му. Той част по част се връща към нея, постепенно в състояние на релакс т.е. преживява я на фона на спокойната релаксация. И така метода на десенсибилизацията се явява класическия метод на психоанализата.Аналогично десенсибилизацията се заражда по времето на класическия одит, тогава когато по желание на одитора, клиента повтаря многократно ситуацията си, но прави това в спокойно състояние, до тогава, докато изчезне всяко напрежение при разговор по темата.Също така в Гещалта, независимо дали клиента разговаря за ситуацията си или я рисува, всъщност преживява тревожното напрежение на фона на мускулна релаксация.Наистина десенсибилизацията е кралицата на психотерапията. Изключително подходяща като метод за справяне с тревожни разстройства и панически атаки. lammen.alle.bg 

Мислиш за следствието, в обратна последователност. Бог е във всички религии, а не те да ни водят към него.
Няма значение как го наричаме, тази велика сила е равно разпределена във всеки от нас. Ето защо всеки иска да стигне до нея по свой си начин и избира и нарича пътищата си с различни имена, обединени под общото название религии, учения, школи, секти и т.н. "Благодарение" на тях, Човекът се е е изгубил съвсем в илюзията, че трябва да търси Бог някъде и така все повече и повече се отдалечава от единственото място където може да го открие - в Себе си.

Мислиш за следствието, в обратна последователност. Бог е във всички религии, а не те да ни водят към него.
Няма значение как го наричаме, тази велика сила е равно разпределена във всеки от нас. Ето защо всеки иска да стигне до нея по свой си начин и избира и нарича пътищата си с различни имена, обединени под общото название религии, учения, школи, секти и т.н. "Благодарение" на тях, Човекът се е е изгубил съвсем в илюзията, че трябва да търси Бог някъде и така все повече и повече се отдалечава от единственото място където може да го открие - в Себе си.

Сънищата, и тези от тях, които са кошмари са начини да преживеем емоция, която е прекалено силна за съзнателното ни преминаване през нея. Децата сънуват кошмари, когато се страхуват от нещо и преживяват страховете си на сън. Често когато се роди второ дете след малка разлика, първото преживява отделянето и преминаването му в друга роля в семейството през емоцията страх и я преживява през кошмара. Децата до 5-6 годишна възраст не разбират емоциите и не могат да ги назовават, но ги преживяват през усещанията, един такъв вариант е съня. 
За страха от животните , то не е толкова страх, колкото несигурност и плахост. Ако се демонстрира от възрастните и бавно и полека се въведе към новото усещане да докосне нещо съвсем различно, детето ще премине тази емоционална бариера.
Имах приятелка, чието дете на 1.5г когато за първи път го заведохме на плаж изпитваше ужас и пищеше при идеята да го пуснем на пясъка. Усещането явно в началото беше без подготовка и не се хареса, след това мина време докато възстановим процеса по запознаване с новото усещане и всичко се оправи за няколко седмици.

 Да, нормално е - и аз съм правила така и то дори до по-късно от теб.... А то и сега си разигравам клипчета понякога - защо не - понякога помага за доста неща. Само когато порасне, човек е добре да си дава ясна сметка кое си разиграва във фантазията, а кое са фактите от живота. Иначе има опасност да се вари в собствен сос и да не отрази важни събития и прояви, които му дават светлината в пътя. 
 

А сега колко си голяма и продължаваш ли по този начин да се справяш с чувството си на гняв?

   Здравейте съзнателни хора, 
тук предлагам да си обменяме информация за книги, коментари за тях и препоръки. 
Относно отглеждането на здрави вегетарианчета, ви препоръчвам наскоро излязлата книга от Валентин Грандев "How we brought up a vegetarian: According to the principles of health", засега доколкото знам само на английски, но цената не е висока. 
Съпругата на Валентин е д-р Грандева, която е лекар и също дългогодишна вегетарианка. 
Линк: http://www.amazon.com/dp/B01BM24YS8 
 

Прочетох няколко пъти първия пост - дали аз съм не съвсем нормална.... на мястото на жената бих помагала по всякакъв начин на своя любим да преодолее проблема... Все пак 20 години сме живели с любов и (надявам се) сме освен любовници и съпрузи - ПРИЯТЕЛИ. 

Честно казано, не си обяснявам желанието на роднините ви и особено на сина ви, който е присъствал на физическо насилие и е участвал в него, да се върне обратно там където унижават майка му. Явно има нещо за доизясняване, което се губи в разказа. 
В живота си задържаме хората, чийто поведенчески модели са сходни или близки до моделите, които познаваме или сме били приучени да търпим. Промяната на обкръжението ни настъпва в момента, в който отношението ни към себе си и другите се промени. В езотеричната и духовна литература, често се ползва максимата, че се събираме с хората от които имаме нужда, но тук има продължение. Тези хора са ни нужни, не за друго, а за да провокират слабостите ни, с които ние трябва да се справим и да станем по- силни. Когато си свършат работата, т.е. докарали са ни до предела, в който ние извършваме личностната си промяна те изчезват от живота ни, не просто като хора, материя, а като отношение и поведение. Често човекът носител на провокацията изчезва, но ние неизбежно се свързваме със същия модел, пък бил той и малко изменен. 
Хората, които попадат във връзки, в които ги тормозят, имат проблем със себеоценката. Видимо те могат да са много успешни, добри и уверени хора, но дълбоко в себе си не вярват в качествата и личните си ресурси. Много често това е свързано и с подсъзнателното вярване, че не заслужават да бъдат обгрижени, важни, ценни......Иронията е в това, че хората които упражняват насилие над тях имат абсолютно същия проблем, но те са станали агресори и запълват липсата си по друг начин.
Рязката промяна в поведението на насилника е манипулация,  с която да примамят жертвата. Това е инстинкт за оцеляване, който имаме /видоизменен, разбира се/ останал от нашето еволюционно развитие. Така работят всички хищни растения /има го и в животинския свят/ напр. растението Непентес пуска ароматен нектар, с който привлича насекомото, което изяжда, след като то кацне на него, за да вземе от нектара. Това е. На логичния ум му се иска да измисли нещо друго, но често безуспешно. За насилника е жизненоважно да "нахрани" гладната си за внимание, важност и ценност личност, естествено ще направи всичко възможно.

Здравей, подобно състояние се случва на много хора. Психолозите и психиатрите работещи в тази сфера ежедневно се срещат с хора в депресивни, тревожно - депресивни и всякакви други неприятни състояния. Изходът за всички е различен. Важно, обаче е, човек попаднал в това състояние да повярва, че това НЕ Е нещо изключително, болест която му се случва само на него и никой не знае за какво става въпрос. Знаем. И вариантите за повлияване знаем. Но индивидуалността търси личността на която да повярва и да Чуе, че не някой друг, а той самият е човекът който може да си помогне. Специалистът е само водач. 
Айнщайн е казал: "Проблемът не може да се реши на нивото на което е създаден." А ти правиш точно това. Стоиш в къщи и чакаш да се случи нещо, като не променяш нищо от околната действителност. Това е равносилно на ситуацията с човек, който стои в басейна и чака да изсъхне. Не може. Да мислиш как да започнеш да мислиш е парадокс. А да измислиш цел в състояние на депресия е невъзможно. Хубаво си го усетила, някой трябва да ти даде посока. Но през форума в този случай не става.
Това което е важно да направиш е да промениш физическата си активност. Всеки ден поне час навън, бърза разходка, много движение. Повече време за нещата които ти харесват и доставят удоволствие, трудовата терапия тук е много полезна, ако е и навън още по - добре. Намери терапевт, дори и да не е точно в Димитровград, посещавай го колкото е необходимо, не си слагай очаквания, те разочароват. 
 

Преодоляването на самотата става с приемане на раздялата. Има да се работи върху това.

Здравей, подобно състояние се случва на много хора. Психолозите и психиатрите работещи в тази сфера ежедневно се срещат с хора в депресивни, тревожно - депресивни и всякакви други неприятни състояния. Изходът за всички е различен. Важно, обаче е, човек попаднал в това състояние да повярва, че това НЕ Е нещо изключително, болест която му се случва само на него и никой не знае за какво става въпрос. Знаем. И вариантите за повлияване знаем. Но индивидуалността търси личността на която да повярва и да Чуе, че не някой друг, а той самият е човекът който може да си помогне. Специалистът е само водач. 
Айнщайн е казал: "Проблемът не може да се реши на нивото на което е създаден." А ти правиш точно това. Стоиш в къщи и чакаш да се случи нещо, като не променяш нищо от околната действителност. Това е равносилно на ситуацията с човек, който стои в басейна и чака да изсъхне. Не може. Да мислиш как да започнеш да мислиш е парадокс. А да измислиш цел в състояние на депресия е невъзможно. Хубаво си го усетила, някой трябва да ти даде посока. Но през форума в този случай не става.
Това което е важно да направиш е да промениш физическата си активност. Всеки ден поне час навън, бърза разходка, много движение. Повече време за нещата които ти харесват и доставят удоволствие, трудовата терапия тук е много полезна, ако е и навън още по - добре. Намери терапевт, дори и да не е точно в Димитровград, посещавай го колкото е необходимо, не си слагай очаквания, те разочароват. 
 

Здравей, подобно състояние се случва на много хора. Психолозите и психиатрите работещи в тази сфера ежедневно се срещат с хора в депресивни, тревожно - депресивни и всякакви други неприятни състояния. Изходът за всички е различен. Важно, обаче е, човек попаднал в това състояние да повярва, че това НЕ Е нещо изключително, болест която му се случва само на него и никой не знае за какво става въпрос. Знаем. И вариантите за повлияване знаем. Но индивидуалността търси личността на която да повярва и да Чуе, че не някой друг, а той самият е човекът който може да си помогне. Специалистът е само водач. 
Айнщайн е казал: "Проблемът не може да се реши на нивото на което е създаден." А ти правиш точно това. Стоиш в къщи и чакаш да се случи нещо, като не променяш нищо от околната действителност. Това е равносилно на ситуацията с човек, който стои в басейна и чака да изсъхне. Не може. Да мислиш как да започнеш да мислиш е парадокс. А да измислиш цел в състояние на депресия е невъзможно. Хубаво си го усетила, някой трябва да ти даде посока. Но през форума в този случай не става.
Това което е важно да направиш е да промениш физическата си активност. Всеки ден поне час навън, бърза разходка, много движение. Повече време за нещата които ти харесват и доставят удоволствие, трудовата терапия тук е много полезна, ако е и навън още по - добре. Намери терапевт, дори и да не е точно в Димитровград, посещавай го колкото е необходимо, не си слагай очаквания, те разочароват. 
 

Имаш класически панически атаки, нервни кризи или както искаш ги наречи. Хубаво, че не вярваш, ама на 16 години - пиеш 4-5 чаши вино / 1 бутилка вино/, с високо кръвно си, пушиш и имаш проблеми в къщи, ако не вярваш, че в това са ти проблемите, ще се изненадам да разбера къде са. Важно е да споделиш с родителите си и да се погрижиш за себе си. Алкохолът е "помогнал" за стартиране на състоянието и след това за повторението му работи страха. 
 

Честно казано, не си обяснявам желанието на роднините ви и особено на сина ви, който е присъствал на физическо насилие и е участвал в него, да се върне обратно там където унижават майка му. Явно има нещо за доизясняване, което се губи в разказа. 
В живота си задържаме хората, чийто поведенчески модели са сходни или близки до моделите, които познаваме или сме били приучени да търпим. Промяната на обкръжението ни настъпва в момента, в който отношението ни към себе си и другите се промени. В езотеричната и духовна литература, често се ползва максимата, че се събираме с хората от които имаме нужда, но тук има продължение. Тези хора са ни нужни, не за друго, а за да провокират слабостите ни, с които ние трябва да се справим и да станем по- силни. Когато си свършат работата, т.е. докарали са ни до предела, в който ние извършваме личностната си промяна те изчезват от живота ни, не просто като хора, материя, а като отношение и поведение. Често човекът носител на провокацията изчезва, но ние неизбежно се свързваме със същия модел, пък бил той и малко изменен. 
Хората, които попадат във връзки, в които ги тормозят, имат проблем със себеоценката. Видимо те могат да са много успешни, добри и уверени хора, но дълбоко в себе си не вярват в качествата и личните си ресурси. Много често това е свързано и с подсъзнателното вярване, че не заслужават да бъдат обгрижени, важни, ценни......Иронията е в това, че хората които упражняват насилие над тях имат абсолютно същия проблем, но те са станали агресори и запълват липсата си по друг начин.
Рязката промяна в поведението на насилника е манипулация,  с която да примамят жертвата. Това е инстинкт за оцеляване, който имаме /видоизменен, разбира се/ останал от нашето еволюционно развитие. Така работят всички хищни растения /има го и в животинския свят/ напр. растението Непентес пуска ароматен нектар, с който привлича насекомото, което изяжда, след като то кацне на него, за да вземе от нектара. Това е. На логичния ум му се иска да измисли нещо друго, но често безуспешно. За насилника е жизненоважно да "нахрани" гладната си за внимание, важност и ценност личност, естествено ще направи всичко възможно.

Ех, nancym, върна ме назад във времето, когато аз самата започнах работа с психолог В продължение на два месеца, всяка наша среща стартираше с въпроса ми "Кога ще ми мине?". Господ да поживи тази жена, имаше търпение на светица - на дежурния въпрос винаги отвръщаше с дежурен отговор - "При правилно лечение - след 6 до 8 месеца."
Та и ти сега - макар, че дори само в тази тема има достатъчно материал за съставянето на мини-наръчник (много полезен, впрочем) как да се справиш със ситуацията, ти задаваш един и същ въпрос пред една и съща аудитория, надявайки се на...какво всъщност? Че някой междувременно е стигнал до различен отговор? Не бой се, такова революционно откритие би получило съответстващо отразяване и би стигнало до теб под някаква форма. Няма как да се случат нещата, ако продължиш да поставяш каруцата пред коня - искаш проблема да изчезне, за да спре да ти пречи, а логиката е точно обратната - трябва проблема да спре да ти пречи, за да изчезне.
Вместо да ти дам съвет, ще ти напомня един много добър такъв, който сама си си дала: Пускам се по течението и ставам смела! Ами, пусни се най-сетне, де Приеми най-плашещата версия на бъдещето - че цял живот ще ти се наложи да живееш с този проблем. И намери увереността в себе си, че дори и той да е налице, ще имаш вътрешната сила да живееш с него, и при това да живееш добре. Защото в това приемане се ражда/осъзнава истинската смелост.
В противен случай, рискуваш да останеш там където си - в епицентъра на една буря в чаша вода, без да съзнаваш, че единствения източник на вълненията са собствените ти френетични движения.
Успех!

Вчера прочетох един пост, в който Д-р Първанов изказва мнение за книгата "Автохипноза за по добър живот" на Уилям Хюит. Стана ми интересно, намерих я в нета и познайте какво открих. Същата психоложка, която посещавам и за която изказах мнение, че не мога да направя контакт за 5-6 сесии ми е прилагала хипноза четейки дословно от книгата. . Колко разочарована останах, но в същото време освободена вътрешно, че все пак усещането ми е било вярно. За какво пътувах и плащах сесии ... !?! С много по-голям успех направих същото в къщи ... направих си запис на една от автохипнозите и сама постигнах много по-голям ефект. Добре, че не се реших на регресия. Някак си мисля, че сама ще стигна много качествено до правилния отговор. Дано да успея. Благодаря ви !

Поста ми беше към Дори. 
Alexa Психотерапията не е задължителна, никак даже. На базата на 21 годишния си брак, а съм на 39 години, мога да кажа, че всички кризи през които преминах, както и всички останали с такъв "стаж" в брака  , мога да кажа, че най - добрата ми психотерапия беше това съжителство, в което пораснах, научих се да правя компромиси, открих терапевтичните техники преди да съм учила за тях, научих се да се самозаявявам, да бъда уверена, силна и смела във взаимоотношенията. И препоръчвам на всеки тази психотерапевтична школа, но тя продължава остро 20 години и предстои в следващите надявам 20 години.  Не съм прекъснала терапевтичния процес колкото и да ми е било трудно, учила съм се как да бъда в тази или онази роля, Борила съм се за нещата които искам и съм отстъпвала колкото и да не ми се е искало. Промених се много пъти, за да открия коя съм всъщност. Открих зад агресията си - слабостта, зад напереното поведение - страха, зад общителността и многото приятели, с които се обграждах - страха от самотата. Открих, че да съжителстваш с някой трябва да се свържеш с него в душата си и да си готов да преживееш кризите му, да бъдеш спътник, а не пътник. 
Открих разликите между заявяване и настояване, между приемане и примиряване, между компромис и самоунижение. Препоръчвам тази психотерапия, тя струва много скъпо - живота ни. Тези знания и умения не могат да бъдат предадени в една лайф коуч сесия, нито в един месец терапия. Работата на терапевта е да насочва и да зададе някои разлики в понятията и възприятията, така е много по- качествено преживяването. Но всеки трябва да мине през собствения си терапевтичен житейски цикъл.
Проблемът на днешните връзки е, че са консуматорски ориентирани. Всеки иска нещо, дори искането да разбере как да угоди на другия, пак е искане с цел получаване на своето. Когато не се получи това което се е искало / често напълно несъзнателно/ настъпва бърза раздяла или бягство. Това е все по-лесно в днешно време, затова е и предпочитан вариант. 
Това разбира се, е само една от многобройните гледни точки. Давам насока само за едно от многобройните направления в темата Партньорство.
За добрите партньорства няма готова рецепта, но имам един съвет, ако не сте готови да пиете сладко мартини със солена маргарита, люта текила и горчив лайм, доброто партньорство ще остане мираж.  С най - добри пожелания за успех!
 

Поста ми беше към Дори. 
Alexa Психотерапията не е задължителна, никак даже. На базата на 21 годишния си брак, а съм на 39 години, мога да кажа, че всички кризи през които преминах, както и всички останали с такъв "стаж" в брака  , мога да кажа, че най - добрата ми психотерапия беше това съжителство, в което пораснах, научих се да правя компромиси, открих терапевтичните техники преди да съм учила за тях, научих се да се самозаявявам, да бъда уверена, силна и смела във взаимоотношенията. И препоръчвам на всеки тази психотерапевтична школа, но тя продължава остро 20 години и предстои в следващите надявам 20 години.  Не съм прекъснала терапевтичния процес колкото и да ми е било трудно, учила съм се как да бъда в тази или онази роля, Борила съм се за нещата които искам и съм отстъпвала колкото и да не ми се е искало. Промених се много пъти, за да открия коя съм всъщност. Открих зад агресията си - слабостта, зад напереното поведение - страха, зад общителността и многото приятели, с които се обграждах - страха от самотата. Открих, че да съжителстваш с някой трябва да се свържеш с него в душата си и да си готов да преживееш кризите му, да бъдеш спътник, а не пътник. 
Открих разликите между заявяване и настояване, между приемане и примиряване, между компромис и самоунижение. Препоръчвам тази психотерапия, тя струва много скъпо - живота ни. Тези знания и умения не могат да бъдат предадени в една лайф коуч сесия, нито в един месец терапия. Работата на терапевта е да насочва и да зададе някои разлики в понятията и възприятията, така е много по- качествено преживяването. Но всеки трябва да мине през собствения си терапевтичен житейски цикъл.
Проблемът на днешните връзки е, че са консуматорски ориентирани. Всеки иска нещо, дори искането да разбере как да угоди на другия, пак е искане с цел получаване на своето. Когато не се получи това което се е искало / често напълно несъзнателно/ настъпва бърза раздяла или бягство. Това е все по-лесно в днешно време, затова е и предпочитан вариант. 
Това разбира се, е само една от многобройните гледни точки. Давам насока само за едно от многобройните направления в темата Партньорство.
За добрите партньорства няма готова рецепта, но имам един съвет, ако не сте готови да пиете сладко мартини със солена маргарита, люта текила и горчив лайм, доброто партньорство ще остане мираж.  С най - добри пожелания за успех!
 

Поста ми беше към Дори. 
Alexa Психотерапията не е задължителна, никак даже. На базата на 21 годишния си брак, а съм на 39 години, мога да кажа, че всички кризи през които преминах, както и всички останали с такъв "стаж" в брака  , мога да кажа, че най - добрата ми психотерапия беше това съжителство, в което пораснах, научих се да правя компромиси, открих терапевтичните техники преди да съм учила за тях, научих се да се самозаявявам, да бъда уверена, силна и смела във взаимоотношенията. И препоръчвам на всеки тази психотерапевтична школа, но тя продължава остро 20 години и предстои в следващите надявам 20 години.  Не съм прекъснала терапевтичния процес колкото и да ми е било трудно, учила съм се как да бъда в тази или онази роля, Борила съм се за нещата които искам и съм отстъпвала колкото и да не ми се е искало. Промених се много пъти, за да открия коя съм всъщност. Открих зад агресията си - слабостта, зад напереното поведение - страха, зад общителността и многото приятели, с които се обграждах - страха от самотата. Открих, че да съжителстваш с някой трябва да се свържеш с него в душата си и да си готов да преживееш кризите му, да бъдеш спътник, а не пътник. 
Открих разликите между заявяване и настояване, между приемане и примиряване, между компромис и самоунижение. Препоръчвам тази психотерапия, тя струва много скъпо - живота ни. Тези знания и умения не могат да бъдат предадени в една лайф коуч сесия, нито в един месец терапия. Работата на терапевта е да насочва и да зададе някои разлики в понятията и възприятията, така е много по- качествено преживяването. Но всеки трябва да мине през собствения си терапевтичен житейски цикъл.
Проблемът на днешните връзки е, че са консуматорски ориентирани. Всеки иска нещо, дори искането да разбере как да угоди на другия, пак е искане с цел получаване на своето. Когато не се получи това което се е искало / често напълно несъзнателно/ настъпва бърза раздяла или бягство. Това е все по-лесно в днешно време, затова е и предпочитан вариант. 
Това разбира се, е само една от многобройните гледни точки. Давам насока само за едно от многобройните направления в темата Партньорство.
За добрите партньорства няма готова рецепта, но имам един съвет, ако не сте готови да пиете сладко мартини със солена маргарита, люта текила и горчив лайм, доброто партньорство ще остане мираж.  С най - добри пожелания за успех!
 

Поста ми беше към Дори. 
Alexa Психотерапията не е задължителна, никак даже. На базата на 21 годишния си брак, а съм на 39 години, мога да кажа, че всички кризи през които преминах, както и всички останали с такъв "стаж" в брака  , мога да кажа, че най - добрата ми психотерапия беше това съжителство, в което пораснах, научих се да правя компромиси, открих терапевтичните техники преди да съм учила за тях, научих се да се самозаявявам, да бъда уверена, силна и смела във взаимоотношенията. И препоръчвам на всеки тази психотерапевтична школа, но тя продължава остро 20 години и предстои в следващите надявам 20 години.  Не съм прекъснала терапевтичния процес колкото и да ми е било трудно, учила съм се как да бъда в тази или онази роля, Борила съм се за нещата които искам и съм отстъпвала колкото и да не ми се е искало. Промених се много пъти, за да открия коя съм всъщност. Открих зад агресията си - слабостта, зад напереното поведение - страха, зад общителността и многото приятели, с които се обграждах - страха от самотата. Открих, че да съжителстваш с някой трябва да се свържеш с него в душата си и да си готов да преживееш кризите му, да бъдеш спътник, а не пътник. 
Открих разликите между заявяване и настояване, между приемане и примиряване, между компромис и самоунижение. Препоръчвам тази психотерапия, тя струва много скъпо - живота ни. Тези знания и умения не могат да бъдат предадени в една лайф коуч сесия, нито в един месец терапия. Работата на терапевта е да насочва и да зададе някои разлики в понятията и възприятията, така е много по- качествено преживяването. Но всеки трябва да мине през собствения си терапевтичен житейски цикъл.
Проблемът на днешните връзки е, че са консуматорски ориентирани. Всеки иска нещо, дори искането да разбере как да угоди на другия, пак е искане с цел получаване на своето. Когато не се получи това което се е искало / често напълно несъзнателно/ настъпва бърза раздяла или бягство. Това е все по-лесно в днешно време, затова е и предпочитан вариант. 
Това разбира се, е само една от многобройните гледни точки. Давам насока само за едно от многобройните направления в темата Партньорство.
За добрите партньорства няма готова рецепта, но имам един съвет, ако не сте готови да пиете сладко мартини със солена маргарита, люта текила и горчив лайм, доброто партньорство ще остане мираж.  С най - добри пожелания за успех!
 

Голямата грешка идва от подчертаното по - горе. Фокусирайки се в НЕГОВОТО поведение, което абсолютно няма как да разбереш. Ти забравяш за своето. Обръщането е простичко - не ТОЙ какво иска от теб /това те води в залитане в ненужни фантазии, които са само в твоята глава/, а какво ТИ искаш за себе си /това е доста по - точно и ясно/ Ако веднага в главата ти идва отговор "Искам него" значи изобщо не си помислила за себе си, а отново влизаш във фантазия. Ние не можем да имаме и притежаваме никой. Т.е. на подсъзнателно ниво ти не искаш НЕГО, ти искаш нещо ЗА СЕБЕ СИ. Когато разбереш какво е то и видиш, че то няма нищо общо с никой друг, ще видиш как и твоето поведение ще се промени.

Голямата грешка идва от подчертаното по - горе. Фокусирайки се в НЕГОВОТО поведение, което абсолютно няма как да разбереш. Ти забравяш за своето. Обръщането е простичко - не ТОЙ какво иска от теб /това те води в залитане в ненужни фантазии, които са само в твоята глава/, а какво ТИ искаш за себе си /това е доста по - точно и ясно/ Ако веднага в главата ти идва отговор "Искам него" значи изобщо не си помислила за себе си, а отново влизаш във фантазия. Ние не можем да имаме и притежаваме никой. Т.е. на подсъзнателно ниво ти не искаш НЕГО, ти искаш нещо ЗА СЕБЕ СИ. Когато разбереш какво е то и видиш, че то няма нищо общо с никой друг, ще видиш как и твоето поведение ще се промени.

Ясно е, че нямаш никаква представа какво е загуба на краткосрочна памет.
Проблемът който имаш не е с паметта, а с вниманието или така нареченото Фокусирано и раздвоено внимание.
 Тъй като натрапливостта ти за това помниш ли, забравяш ли те държи в постоянен фокус /фокусирано внимание/ в нея ти подминаваш или по скоро приемаш с раздвоено внимание всичко останало което ти се случва и съвсем естествено после не можеш да го възпроизведеш. Това само по себе си е напълно естествено състояние и за да ти стане по- ясно ще ти дам няколко примера, в които всеки би могъл да се разпознае:
Фокусирано и раздвоено внимание
Нашата способност да внимаваме за едно събитие от това, което се равнява на множеството от конкуриращи се стимули в средата е наречено с психологичния термин като фокусирано внимание. Потокът от информация, който избираме да се занимаваме ще се грижи да бъде свързан с активностите и целите, когато сме имали по това време. За пример, когато влизаме в разговор, това е обикновено внимаване какво другия човек казва. Ако нещо хване нашите очи в периферията от нашата визия, например друг човек, с който искаме да говорим, изведнъж се появи, ние си отклоняваме вниманието и гледаме какво той/тя прави. Ние можем да се отклоним от разговора, който водим в момента и като резултат молим събеседника ни  да се връща и да повтаря казаното. От друга страна, ние можем опитно да продължим разговора докато непрекъснато наблюдаваме какво прави човека, с който искаме да разговаряме. Когато се опитваме да следим повече от едно неща едновременно, като горния пример, това се нарича разделено внимание. Друг пример, който често  се използва за илюстриране на този феномен на вниманието е способността докато се кара кола да се води разговор с пътниците. Друго свойство на вниманието е, че то е съзнателно, както когато правим съзнателно усилие да променим нашето внимание или неумишлено, както когато очебийните характеристики на състезаващи се стимули ни грабват вниманието. Пример от всекидневието за несъзнателен акт е разсейването от работа, когато чуем музика или гласове от съседната стая.
Вземи подчертания пример и си представи, че цялото ти внимание /фокусираното/ е насочено в "общуване с натрапливостта ти", а всичко останало попада в раздвоеното ти внимание - случващото се минава покрай теб, но някак нереално, в глухата ти зона.Както когато се опитваме да говорим с някой и да следим какво правят останалите, често виждаме действието, но не можем да го възпроизведем тъй като фокусираното ни внимание е на друго място. 100% се случва на всеки. Като прибавим към това и високото ниво на стрес и тревожност и постоянния сигнал опастност към мозъка, с което увеличаваш фокуса към опастността и го отдалечаваш от всичко останало, смятам ти става ясно, в какво се вкарваш.
Та проблемът ти е, че докато не  изместиш фокуса и цялото си внимание от обсебилата те мисъл, че не помниш, няма да имаш ясни спомени за това какво се е случвало край теб през това време. Когато те питат какво си правила вчера, преди самия спомен, вероятно идва първо натрапливата мисъл "Аз не помня" тя саботира всичко. 
 

С магистратура психология, съвсем ще "оплетеш конците"
Съзнанието на много хора, а в България особено много, работи с вярването, че с всичко може да се справи сам, което предполага, че ще го изучи и ще стане много добър. Това е хубав вариант, но отнема много години, добри попадения и изгубено време, в което може да прави това което наистина иска.
Аз имам доста счетоводство, това не ми харесва, не обичам да виждам документи и не ми се занимава да следя срокове за каквото и да е, ето защо намерих добър счетоводител, плащам си месечна такса и той върши маса работа за мен, за да мога аз да се развивам в това което искам и от което разбирам.
Когато имах грип, не седнах да чета в нета всичко за грипа, вирусите и тяхното развитие, отидох на лекар, той ми каза какво е засегнато, а аз реших в моята компетенция ли е да се лекувам с билки или да се доверя на медицината. Оправих се бързо и успях да прима всичките си клиенти без да върна никой.
Когато имах работа с имотни документи, намерих добър адвокат и той направи всичко за мен, вместо да сядам и месеци наред да чета юридическа литература и да занемаря това, в което съм добра.
Пиша всичко това не само за теб, а за всички пишещи тук месеци наред, споделяйки едни и същи натрапливости и опитвайки се да се самообразоват, като вместо да си помогнат зациклят сериозно на едно място и така дните си минават.
ДА, всеки може да се образова да изучи всичко и да си повлияе във всяка една насока, но живота свършва. Аз нямам толкова време, затова уважавам труда на специалистите във всяка област и им позволявам да ми съдействат. 
Всеки ден се срещам с хора, които след няколко срещи, сами се чудят на себе си, защо са чакали години и са си пропилели времето, вместо да се погрижат правилно за себе си.  
Не си губи времето, проблема ти е решим в кратки срокове. Вложи енергията си в търсене на ТВОЯТ терапевт и си спести главоболията.