Диляна Колева

Тази липса не се запълва. Да запълниш значи да вземеш нещо от вън, нещо което не е твое и да запълниш нещо, което не е от същата субстанция, нещо твое. 
Тази липса се изгражда, от вътре, отговорите не за вън от теб, те са вътре в теб. Откривайки ги в себе си ще започнеш бавно и полека да създаваш стабилна вътрешна опора - увереност, вяра, любов, с които да работиш както за себе си, така и за другите. Процесът се нарича - себепознание. Необходимо е да се запознаеш със себе си, за да знаеш каква си, коя си и тогава можеш да създаваш приятелства, партньорства и работни отношения по начин който на теб ти харесва.
Започни с всички форми на себепознанието - подходящи книги, семинар, тренинги на психологична и философска тематематика, ако бързаш, започни психологични консултации. Ориентирай се към нови среди. Тук в този сайт има много форуми за духовно израстване. Има цял раздел "Себепознание", разгледай темите там, чети, пиши, анализирай. Това е пътя.

Историята е често срещан сюжет на хора, които са създали връзка в ранна възраст, когато емоционалната зрялост още не е изградена. Ако правилно пресмятам вашата връзка е започнала, когато си била на 15 години, което означава - дете. Все още са в ход развитието на емоционални модели, концепции за основни житейски ситуации, вярвания, морални норми и принципи. Те дори на 24 все още са в процес на изграждане. 
Както ти така и той не сте били наясно с това кои сте, какви сте и какви са точно желанията ви. След излизане от семейството и свободата в отношенията експериментите и запознаването с различни модели е част от естественото израстване. 
Той се е държал с теб като с дете, защото ти си била дете. А той е влязъл в ролята на баща. Това са позиции, които не са задоволителни за никого. Затова и се разпадат през конфликти. 
Той има нужда да бъде мъжа и да вижда в теб жената. Може би ще се срещнете пак, вече пораснали. Или ще срещнете други партньори, които да отговарят на търсенията ви.
 

Пребиваването в настоящия момент не е философия, а умение, за което Екхарт Толе, говори много подробно.
Неумението ни да съществуваме в момента, а да стоим в миналото или да фантазираме бъдещето, чрез мислите си, ни пречи да функционираме в максималните си възможности. Много енергия се хаби във фантазиране и ступор в миналото. Ако тя с насочи за творчество и авторство Сега, щяхме да постигнем изключително много за развитието си. Вероятно това е настоящата ни задача. Ето и лекция на Толе по темата: Пътешествие в настоящето.
 

Julie
Благодаря, че реши да споделиш подробности за това, което премина. Истината е, че ти премина за три месеца през стресови ситуации, които обикновено се случват за години на хората и колкото по - стресови бяха те, толкова повече ти откриваше, колко силен и несломим може да е човешкия дух. Вярвам, че повече хора ще изберат да поемат отговорност за живота си и ще го заживеят с удоволствие, вместо да стоят зад тревожни състояния и невротични поведения. 
Осъзнаването, че промяната не става с вълшебна пръчка, а изисква отговорност, постоянство и  ангажираност с терапевтичния процес е първата крачка към справянето. Търсенето на техники, които с магическа пръчка да премахната състоянието на тревога обслужва погрешен модел на мисленето - консуматорския. Колкото по - бързо човек се отърве от него и заеме позицията на творец и автор на живота си, толкова по - бързо излиза от паразитните състояния.
 

Факт, е, че симптомите, които изпитвах в продължение на толкова години като замайване, прилошаване, треперене на краката, сърцебиене, усещането, че всеки момент ще падна ,изчезнаха. Изчезна и постоянната тревожност, която имах. Не съм се опитвала да ги обичам, нито пък да се боря с тях, просто не им обръщах внимание.В началото използвах техники, като разсейване и коремно дишане.Когато се появяха си казвах, че това са фалшиви мисли,не са реални а са измислици, които не могат да ме изплашат, и да  ходят да си гледат работата, хахаха. Един ден осъзнах, че изобщо ги няма:-))))) дори не разбрах точно кога се махнаха симптомите.
Сега ходя пеш до места, където преди не бих отишла за нищо на света.Дори мисълта за тях ме плашеше. Оказа се, че хич не било лошо да се редиш на дълга опашка и да си говориш с позната, която случайно си срещнала.Мога да стоя права, без да ми прилошее.Разхождам се по улиците като нормален човек, ходя по детските площадки с малката.Преди ме беше страх да ме срещне някой познат, да не ме заговори и умишлено минавах от другата страна на улицата за да го избегна:-), а сега даже им подвиквам, ако не са ме видели:-))))))Преди си мерех кръвното по десет пъти на ден, сега апарата за кръвно е хванал паяжина  в шкафа .Това са само част от многото примери....няма смисъл да описвам всички.
Смятам, че успях да постигна всичко това, защото се научих да живея в настоящето и това много ми помогна. Диди знае през какви изпитания преминах на фона на моята тревожност и панически атаки.За тези три месеца- за около месец, през интервал от десетина дни починаха 3-ма близки мои хора,престраших се да отида на погребение на гробището. Преживях катастрофа с колата (благодарна съм на Господ, че  опази мен и семейството ми живи и здрави) но колата бе неузнаваема.Въпреки,че нямах никаква вина, за катастрофата, няколко дни ме беше страх да шофирам...престраших се. Отделно много сериозни здравословни проблеми със съпруга ми.  Ежедневен психически и физически тормоз на 11 год. ми син в училище, от страна на негов съученик....наложи се да го преместя.в друго училище...Справих се с всичко. Как? Като не мислех за утре, като стопирах всички тревожни мисли за бъдещето. За мен има само днес. Утре ще го изживея утре, а вчера си беше за вчера.:-)) Вярно,е, че човек който се тревожи за бъдещето е нещастен!!! Преди редовно съжалях за миналото и се тревожех за бъдещето като мислите ми чертаеха какви ли не ужасни сцени. Сега живея в настоящия момент и съм щастлива. Е,трябвало е да го осъзная чак след 18 години.
Желая успехи на всички!

Много е повърхностно да се разглежда живота само през удоволствието и неудоволствието на физическите усещания. Човекът е нещо повече от полови органи, цикъл и простата. Да приравня усещането си за жена до цикъла и менопаузата е сериозна форма на себеотхвърляне и себеунижение водещо до много неприятното и силно влияещо на организма чувство на себеомраза. Доста има изписано в психологията по този въпрос.
Човешкият организъм е уникален независимо в кой пол. Все повече ни се показва, колко устойчиво и податливо на промени е човешкото тяло, ние можем да правим с него всичко, стига да сме достатъчно мотивирани и постоянни. Човешката мисъл е единствената, която може да променя материята, както своята, така и чуждата. Умението ни да говорим е най - голямата магия, с думи можем да разболеем и да излекуваме. Няма друг такъв уникален организъм. 
Как мога да омаловажа всичко това, да не го ползвам по предназначение и да не използвам всички функции, които са ми дадени, да не им се радвам и да не се наслаждавам на формата, защото имам репродуктивна функция - цикъл? Това би било престъпление спрямо собствената ми същност.
Но, има хора, които са научени да се мразят достатъчно много за това което са и са обречени да страдат, въпреки че притежават най - уникалното тяло от живата материя. 
 

Много е повърхностно да се разглежда живота само през удоволствието и неудоволствието на физическите усещания. Човекът е нещо повече от полови органи, цикъл и простата. Да приравня усещането си за жена до цикъла и менопаузата е сериозна форма на себеотхвърляне и себеунижение водещо до много неприятното и силно влияещо на организма чувство на себеомраза. Доста има изписано в психологията по този въпрос.
Човешкият организъм е уникален независимо в кой пол. Все повече ни се показва, колко устойчиво и податливо на промени е човешкото тяло, ние можем да правим с него всичко, стига да сме достатъчно мотивирани и постоянни. Човешката мисъл е единствената, която може да променя материята, както своята, така и чуждата. Умението ни да говорим е най - голямата магия, с думи можем да разболеем и да излекуваме. Няма друг такъв уникален организъм. 
Как мога да омаловажа всичко това, да не го ползвам по предназначение и да не използвам всички функции, които са ми дадени, да не им се радвам и да не се наслаждавам на формата, защото имам репродуктивна функция - цикъл? Това би било престъпление спрямо собствената ми същност.
Но, има хора, които са научени да се мразят достатъчно много за това което са и са обречени да страдат, въпреки че притежават най - уникалното тяло от живата материя. 
 

Здравейте!
Не съм писала от 3 месеца, но обещах да се похваля когато имам резултат:–)
Как се развиха нещата при мен?
Свързах се с Диляна Колева,психотерапевт, която работи онлайн по скайп. Оказа се, че положителни резултати могат да се постигнат и по скайп:-)
След проведените десетина консултации се чувствам много добре. Вече не ме е страх да ходя пеш, мога да отида където си поискам, без да се притеснявам, че ще ми стане лошо. Вече се чувствам спокойна на работното ми място.Постоянната тревожност, която имах, постепенно намаля и изчезна. Осъзнах, че нищо лошо няма да ми се случи и че всичките симптоми, които имах се дължат на адреналина и мислите в главата ми, които не са реални.
За тези три месеца се научих да живея тук и сега, да мисля по позитивно, да не си представям какви лоши неща могат да ми се случат в близкото или далечното бъдеще.Това ми даде нужната енергия. В началото ползвах техниките, които ми препоръча Диди, помагат наистина...но в един момент установих, че вече няма нужда и от тях и че не се налага да ги ползвам, защото гадните симптоми изчезнаха:-)))
Искам да благодаря още веднъж на Диди, която бе с мен през тези 3 месеца,(независимо от разстоянието) и много ми помогна.
На всички, които пишат тук и  имат подобен на моя проблем, пожелавам скоро да постигнат моето спокойствие.
А на себе си пожелавам никога повече в този живот да не допусна да се върна към паническите атаки и тревожност.
Поздрави,
 
 

Никой не е прецакан. Печелят четящите. Това е проблем, който реално съществува. И Орлин го е обяснил добре. Дължи се на грешно възприето отношение към себе си, често вменено от други хора. Ако реално този проблем съществува е добре да се изясни човек със себе си, тъй като съвсем несъзнателно и лесно ще го препрограмира и на децата си.

Ти при кого се върна? При съпруга, любовника, бащата, партньора или при умореното си чувство за вина? Ако е при първия вариант, всички общи усилия за справяне с проблема може да бъдат успешни. Ако е при второто, не познавам човек, който да обича да прави секс с чувството си за вина.

Здравейте, приятели! 
на срещата в Копривщица обещах да ви заведа в Белинташ. 
И така, без много приказки  предлагам да се съберем 
1) м. май - 14/15 или 21-24 май или 28/29
или
2) м. юни - 11/12 или 18/19 или 25/26
мястото за нощувки ще предложим когато се заформи приблизителният брой на желаещите

Ако беше вярно първото твърдение, че се приемаш твърде на сериозно и приемаш цялата ситуация прекалено сериозно, щеше да можем да нанесем корекции. Тогава нещата щяха да претърпят промяна, тъй като можеше да се промени гледната ти точка, ъгъла от който виждаш събитията. Малко поведенчески методи и промяна на отношенията да се случи. 
При положение, че припознаваш второто твърдение като вярно за теб, за съжаление нищо не може да се коригира. Тези хора просто не те харесват, а когато някой не харесва някого, той не се държи добре с него или най - малкото се стреми да го отдалечи от себе си. Т.е. в тази ситуация, каквото и да правиш тези хора, просто не те харесват и няма да те харесат, ти не си от техните 50%, нито те са от твоите 50%. 
Отново имаш два варианта, да реагираш креативно в неприятните за теб ситуации с ясното съзнание, че тези хора не те харесват и това няма да се промени. Избираш кое ти е по - важно работата или отношенията и оцеляваш. Втория вариант е да напуснеш ситуацията. Тук са ти дадени насоки и за двата варианта. Аз добавям само това, че ако избереш първия вариант, да го правиш без очаквания, че някой от тези хора ще те приеме и ще получиш някакво признание. Просто ще се приспособиш - ти към тях, не те към теб.

Искам да ти благодаря, приятелю! За това, че ме разбираш, че когато съм те питал, си ме насочвал сърдечно и искрено. За школите - има много пародия в доста от обучителните системи, в преподаватели... Понякога се дължи на реалното им практическо непознаване на ефективната психотерапия (тъй като са повече преподаватели, професори, предприемачи - обучители, препродавачи на нечия школа). Още по-често обаче, пародията на обучителното трамбоване с липса на учене или с много изкривено или плитко или неефективно или прекалено теоретично такова - още по-често се дължи на "държане на финансовия кокал". Защото ако се случи тяхното собствено учене и развитие, трябва да бъде пуснат, а това не е желано. Наистина мога да напиша книга за гротеската на психотерапевтичното "препродаване" в България... 

Научното обяснение ти е напълно ненужно.
Когато тийнейджър, каже на родителите си "Мразя те", всъщност той им казва, "Гневен съм ти, че не ми обръщаш вниманието от което имам нужда". Когато родителят така и не реагира, тийна се самосаботира, насочва омразата към себе си, защото вътрешно започва да вярва, че щом родителите му не искат да го уважат с внимание, той реално не го заслужава.  Ексцентричността в изборите или поведението не закъснява. Следва живот отдаден на ситуации, в които е или жертва или мазохистично настроен търсещ доказателства за това колко е лош. Напълно измислена фантазия следствие на погрешно сътворено вярване.
Да се "изтриеш с гумичка" заради кого или какво?  Никой не изтрива себе си просто така. 
 

"Адът се върна"...
Естествено, че с такава настройка и силното участие на зобенето с химия в поддържането ѝ, може да си имате тревожност до безкрай. Преживявате тревожно състояние, което не е, никога не е било и няма да бъде болест, а е урок по порастването ви като индивид, като характер, като човек. От 13 години бягате от този урок, а явно съвременната псевдо-медицина, т.н. психиатрия ви помага в тази маратонска дисциплина. Умишлено казвам това. Има прекрасни колеги - психиатри, има и когнитивна невропсихиатрия, която вече е истинска наука... Но масата психиатри и самата психиатрия не стъпва на сериозна научна база, а продаването на химия на ниво невроза е пазарен, не и научен процес. 
В последно време все по-често чувам как психиатри предписват антидепресанти и транквиланти на бременни. Доскоро бременността беше основателно забранена в това отношение зона! Резултатът от подобно, водено от комерса безумие ще бъде видим при поколението деца, прекарали деветте месеца при мама, бягаща от сянката си и спираща житейските си уроци с химия. Ако искате да участвате в експериментите на безумието, ваша воля! Подходящата реакция на психиатъра ви би била постепенното спиране на химията и назначаване на психотерапия. Той самият, ако е вещ специалист по психично здраве, би трябвало да е изключително добър психотерапевт. 
Орлин Баев 

така е.Но честотата на желанията на мъжете и на жените са различни.За съжаление от 5 год работя изцяло или предимно с мъже ,честно да си кажа ,незнам дали от време на време има мисъл за нещо друго.Особено сега с началото на летния сезон но комент .
Само че това трябва да е така ,защото ако и те са като нас ще има много обидени жени ,защото за разлика от нас на тях им е почти невъзможно да симулират желание.

Най - силното оръжие в света е Знанието, информацията.
Имаш информацията, че твоята работодателка е с особен характер - гневна, избухлива и недоволна. Но имаш и знанието, че ти си качествен, развиващ се и способен човек. Това са две съвсем различни неща и нямат общо. Какво те кара да ги свързваш и да ги използваш като оръжие срещу собствената си личност?
Отношението на някой към нас ни влияе до толкова, доколкото ние го допуснем. Не е приятно да имаме такъв шеф, но не можем да промени хората така както на нас ни харесва. Остава да балансираме в ситуацията или да я напуснем. Ако решим да останем в нея и тя да не влияе на отношението ни към себе си, трябва да сме много на ясно с личните си граници и как ги поставяме. 
 

Да, стресът е голям бич, особено, ако има емоционална нестабилност, семейна предпоставка или моделът ти за възприятие на света е оформен от невротичен родител.
Човешкото подсъзнание е мощна гъба, то попива всичко онова, което искаме или не искаме да забравим, всичко онова което ни е помагало или ни е пречело в даден период. 
Подсъзнанието ни играе малко и ролята на кошче за отпадъци, когато искаме да се справим с нещо неприятно за нас го игнорираме временно там. Емоция, която ни носи болка я захвърляме някъде из дебрите на подсъзнанието и си мислим, че тя вече не ни пречи. Изтласкваме страшните си преживявания, но неотработени те са все така живи както и в зараждането си и не по - малко силни, просто трансформирани. А като такива правят не по - малко поразии в емоционалния ни живот.
Всичко това подлежи на пренареждане, преразглеждане под друг ъгъл, възприятията са променими, моделите на поведение търпят корекции. Човешкото същество е изключително силен механизъм, който е в състояние да промени всичко в себе си, включително и собственото си преживяване.
В основата на всичко това, стои себеобичането.
Никакви хапчета и никой страничен човек не може да те научи да се обичаш, да цениш себе си и да се преживяваш като успешен. Това е само и единствено в твоя власт.
Чувстваш се муден, объркан и забравящ в момента от антидепресантите, това си е част от "екстрите".
Какво да направиш? Може да промениш светоусещането и себевъзприятието.
Това са двете основни неща, които са ти нужни.
Как? Трудно. 
Модел който е формиран в продължение на 27 години и то в едни от най - важните периоди на човешкото същество, неговото детство и тийнейджърство, не може за два - три месеца да придобие друго изражение. НО винаги трябва да се започне от някъде. 
Хубавото е, че си направил първата стъпка и си осъзнал, че повече така не може и трябва да се направи нещо.

Ясно е, че нямаш никаква представа какво е загуба на краткосрочна памет.
Проблемът който имаш не е с паметта, а с вниманието или така нареченото Фокусирано и раздвоено внимание.
 Тъй като натрапливостта ти за това помниш ли, забравяш ли те държи в постоянен фокус /фокусирано внимание/ в нея ти подминаваш или по скоро приемаш с раздвоено внимание всичко останало което ти се случва и съвсем естествено после не можеш да го възпроизведеш. Това само по себе си е напълно естествено състояние и за да ти стане по- ясно ще ти дам няколко примера, в които всеки би могъл да се разпознае:
Фокусирано и раздвоено внимание
Нашата способност да внимаваме за едно събитие от това, което се равнява на множеството от конкуриращи се стимули в средата е наречено с психологичния термин като фокусирано внимание. Потокът от информация, който избираме да се занимаваме ще се грижи да бъде свързан с активностите и целите, когато сме имали по това време. За пример, когато влизаме в разговор, това е обикновено внимаване какво другия човек казва. Ако нещо хване нашите очи в периферията от нашата визия, например друг човек, с който искаме да говорим, изведнъж се появи, ние си отклоняваме вниманието и гледаме какво той/тя прави. Ние можем да се отклоним от разговора, който водим в момента и като резултат молим събеседника ни  да се връща и да повтаря казаното. От друга страна, ние можем опитно да продължим разговора докато непрекъснато наблюдаваме какво прави човека, с който искаме да разговаряме. Когато се опитваме да следим повече от едно неща едновременно, като горния пример, това се нарича разделено внимание. Друг пример, който често  се използва за илюстриране на този феномен на вниманието е способността докато се кара кола да се води разговор с пътниците. Друго свойство на вниманието е, че то е съзнателно, както когато правим съзнателно усилие да променим нашето внимание или неумишлено, както когато очебийните характеристики на състезаващи се стимули ни грабват вниманието. Пример от всекидневието за несъзнателен акт е разсейването от работа, когато чуем музика или гласове от съседната стая.
Вземи подчертания пример и си представи, че цялото ти внимание /фокусираното/ е насочено в "общуване с натрапливостта ти", а всичко останало попада в раздвоеното ти внимание - случващото се минава покрай теб, но някак нереално, в глухата ти зона.Както когато се опитваме да говорим с някой и да следим какво правят останалите, често виждаме действието, но не можем да го възпроизведем тъй като фокусираното ни внимание е на друго място. 100% се случва на всеки. Като прибавим към това и високото ниво на стрес и тревожност и постоянния сигнал опастност към мозъка, с което увеличаваш фокуса към опастността и го отдалечаваш от всичко останало, смятам ти става ясно, в какво се вкарваш.
Та проблемът ти е, че докато не  изместиш фокуса и цялото си внимание от обсебилата те мисъл, че не помниш, няма да имаш ясни спомени за това какво се е случвало край теб през това време. Когато те питат какво си правила вчера, преди самия спомен, вероятно идва първо натрапливата мисъл "Аз не помня" тя саботира всичко. 
 

Можеш да спреш, когато спреш да се страхуваш.  
Алкохолът временно стимулира норадренергичната система, като с това предизвиква прилив на енергия, последвано от понижение в активността на тази система, което води до депресия. За кратко време смъква напрежението, намалява тревожността и дава илюзия за самоувереност. В началото действа като стимулант, като бързо след това потиска нервните функции - памет, възприятие, говор, координация. Често хората с тревожни разстройства лекомислено прибягват до този вариант за справяне с паниките и алкохолната зависимост не ги подминава. 
С две думи, страх те е да "изгрееш в собствена светлина" пред този човек и предпочиташ да го направиш с притъпени функции. Когато изградиш здравословна самоувереност и смелост ще успееш и да не посягаш към чашката при предизвикателствата си.
 

Ако и момчето е в 7 клас, бъди сигурна, че изобщо не знаете какво правите. Видели сте, чули сте, правите нещо. Нито ти го обичаш, нито той тебе, това са състояния, които не са = на секс. Това е нагон, и то доста първичен. Ако е по - голям от теб, той се забавлява, а ти изобщо не си наясно какво се случва.
Имаш три варианта: 1. Да прекратиш това свое занимание и да насочиш тази енергия, защото сексуалната енергия е много силна, към дейности, които са важни за теб в този етап от живота ти. Като това НЕ Е секса. 
2. Да продължиш да забавляваш по този начин себе си и момчето, като с това поведение, той ще те подтисне и ще попречи, за доброто ти емоционално развитие. След продължаващо подобно унижаващо те поведение, рискуваш да получиш сериозни психологични проблеми.
3. Да започнеш да сменяш партньори, с което моралната ти и ценностна система ще претърпи голяма деформация и психологичните проблеми отново няма да те пропуснат. 
На въпроса за вилата - просто не ходи на вила, има и по - добри начини да прекараш една своя вечер. Все пак си 7 клас.

Ако и момчето е в 7 клас, бъди сигурна, че изобщо не знаете какво правите. Видели сте, чули сте, правите нещо. Нито ти го обичаш, нито той тебе, това са състояния, които не са = на секс. Това е нагон, и то доста първичен. Ако е по - голям от теб, той се забавлява, а ти изобщо не си наясно какво се случва.
Имаш три варианта: 1. Да прекратиш това свое занимание и да насочиш тази енергия, защото сексуалната енергия е много силна, към дейности, които са важни за теб в този етап от живота ти. Като това НЕ Е секса. 
2. Да продължиш да забавляваш по този начин себе си и момчето, като с това поведение, той ще те подтисне и ще попречи, за доброто ти емоционално развитие. След продължаващо подобно унижаващо те поведение, рискуваш да получиш сериозни психологични проблеми.
3. Да започнеш да сменяш партньори, с което моралната ти и ценностна система ще претърпи голяма деформация и психологичните проблеми отново няма да те пропуснат. 
На въпроса за вилата - просто не ходи на вила, има и по - добри начини да прекараш една своя вечер. Все пак си 7 клас.

Ако и момчето е в 7 клас, бъди сигурна, че изобщо не знаете какво правите. Видели сте, чули сте, правите нещо. Нито ти го обичаш, нито той тебе, това са състояния, които не са = на секс. Това е нагон, и то доста първичен. Ако е по - голям от теб, той се забавлява, а ти изобщо не си наясно какво се случва.
Имаш три варианта: 1. Да прекратиш това свое занимание и да насочиш тази енергия, защото сексуалната енергия е много силна, към дейности, които са важни за теб в този етап от живота ти. Като това НЕ Е секса. 
2. Да продължиш да забавляваш по този начин себе си и момчето, като с това поведение, той ще те подтисне и ще попречи, за доброто ти емоционално развитие. След продължаващо подобно унижаващо те поведение, рискуваш да получиш сериозни психологични проблеми.
3. Да започнеш да сменяш партньори, с което моралната ти и ценностна система ще претърпи голяма деформация и психологичните проблеми отново няма да те пропуснат. 
На въпроса за вилата - просто не ходи на вила, има и по - добри начини да прекараш една своя вечер. Все пак си 7 клас.

Ако и момчето е в 7 клас, бъди сигурна, че изобщо не знаете какво правите. Видели сте, чули сте, правите нещо. Нито ти го обичаш, нито той тебе, това са състояния, които не са = на секс. Това е нагон, и то доста първичен. Ако е по - голям от теб, той се забавлява, а ти изобщо не си наясно какво се случва.
Имаш три варианта: 1. Да прекратиш това свое занимание и да насочиш тази енергия, защото сексуалната енергия е много силна, към дейности, които са важни за теб в този етап от живота ти. Като това НЕ Е секса. 
2. Да продължиш да забавляваш по този начин себе си и момчето, като с това поведение, той ще те подтисне и ще попречи, за доброто ти емоционално развитие. След продължаващо подобно унижаващо те поведение, рискуваш да получиш сериозни психологични проблеми.
3. Да започнеш да сменяш партньори, с което моралната ти и ценностна система ще претърпи голяма деформация и психологичните проблеми отново няма да те пропуснат. 
На въпроса за вилата - просто не ходи на вила, има и по - добри начини да прекараш една своя вечер. Все пак си 7 клас.

Мислиш за следствието, в обратна последователност. Бог е във всички религии, а не те да ни водят към него.
Няма значение как го наричаме, тази велика сила е равно разпределена във всеки от нас. Ето защо всеки иска да стигне до нея по свой си начин и избира и нарича пътищата си с различни имена, обединени под общото название религии, учения, школи, секти и т.н. "Благодарение" на тях, Човекът се е е изгубил съвсем в илюзията, че трябва да търси Бог някъде и така все повече и повече се отдалечава от единственото място където може да го открие - в Себе си.