Диляна Колева

Здравей, оставам с впечатление, че просто искаш да споделиш нещо, което много ти тежи. Усещаш, че нещо не е както трябва , въпреки раздялата ви, но не можеш да стигнеш до него. Бих потвърдила това твое усещане. Подобни преживявания оставят отпечатък в отношението ти с бъдещи партньори и себеуважението ти. За да ти дадем съвет или насока, трябва да има въпрос, а в твоят пост въпрос няма. Вероятно, не знаеш какво да попиташ. Имаш нужда да подредиш тези години на объркване, да преработиш емоцията от случилите се ситуации. На тази възраст не си успяла да реагираш на унижаващия те приятел, просто защото той е познатия за теб модел на унижаващата те майка, ти си научена да търпиш това отношение към теб. Това е добре да се промени, за да не се пренася във всички твои отношения.

Антидепресантите са за хора с депресия, ти си с тревожност, за какво са ти? Да те объркат съвсем?
Наистина не мога да направя връзка, между състоянието ти и здравето на околните, ти не си вирусно болен, освен да ги отегчиш и изнервиш до крайност, не виждам как по друг начин би им навредил. Те и без това са наясно, че всичко което е в главата ти няма никакъв смисъл. 
До болница може да стигнем всички, дори и като се набодем на пирон и отидем да ни сложат ваксина, какво точно имаш предвид? Какво си представяш, че ще правиш в болницата? Мислите не се лекуват, нито има хапчета, които да ги променят. Всичко което е необходимо да направиш е да спреш да вярваш на лъжеца в теб. Разпознаваш го и го обезвередяваш с това. После той може да ти говори колкото си иска, както на всички нас, но няма да ти вреди. 
Всички имаме лоши мисли, но не сме се вкопчили в тях, за да ги развиваме до безкрайност в никому ненужни фантазии.
Концентрирай се върху истината - ти си здрав, прав и жизнен човек, който може да промени всичко както пожелае. Можеш го това, ако не знаеш как, чети, ходи на група, терапия, себеопознавай се.  
 

Да ги игнорираш можеш за кратко, да вникваш в тях, няма никакъв смисъл, тъй като те така или иначе са лъжа. Това е все едно да развиваш една лъжа, до нищо хубаво няма да те доведе.
Самите мисли не те интересуват, научи се да ги оставяш да отминават, не хващай и прави с тях нищо. Интересува те вярването. Вярването, че се страхуваш от тях. А се страхуваш, защото ги приемаш за истина, а това става, защото слушаш съдържанието им. Всъщност то не те интересува, когато се научиш да не го слушаш, ще ти е по - лесно да ги пускаш. 
Докато вярваш на всичко, което се появи в главата ти , като натрапливост ще си стоиш в тревожно състояние. 
Тази книга е подходяща https://www.book.store.bg/p36011/promeni-mislite-si-promeni-zhivota-si-uejn-dajyr.html

Няколко пъти споменаваш ,,себе си,, и как не можеш да бъдеш себе си.
Мисля, че проблема е простичък.За да бъдеш себе си, трябва да знаеш кой си.Представи си, че трябва да изиграеш ролята на Шекспир.Нали, първото което трябва да направиш е да седнеш и разбереш що за човек е той.Какви мисли е имал, какво е било поведението му, навиците му, чувствата и целите му.Колкото по-добре го опознаеш, толкова по- добре ще изиграеш ролята си.
Същото е и с това твое желание-да бъдеш себе си.Тук подходите са два.Единият е да откриеш кой си.Другият е да избереш, кой да бъдеш.Аз определено препоръчвам вторият подход.По-бърз е.И така, сядаш, отделяш достатъчно време и на един лист записваш много подробно какъв искаш да бъдеш.Тоест, какво е съдържанието на това ,,себе си,,.След това, започват дейностите по реализацията.
Например, записал си 15 определения.
Вземаш едно от тях-например честен, и започваш всеки един момент да се наблюдаваш, доколко спазваш това условие. След като две седмици се стремиш да бъдеш, максимално честен, прибавяш работата по ново качество-например състрадателен.Така вторите две седмици, развиваш това качество, но не преставаш да следиш и честността.След още две седмици преминаваш на третото качество и го развиваш, без да изпускаш и честността и състраданието.
ПП. Прочети повече за Бенджамин Франклин.Той е направил нещо подобно на твоята възраст и цял живот е работил по развиването на избраните от него качества.

Започва се от тук. С мислите. Да мислиш, че ще умреш или ще ти прилошее и това да се случи, са две коренно различни неща. 
Проблемът е в това, че вярваш на мислите, а не на действителността.
Първото нещо е да започнеш да влияеш на мислите. Хората притежаваме уникалната способност да контролираме мислите си, всъщност това е единственото което можем да контролираме. Мислите са тези, които създават чувствата. 
Мисълта "Ще умра" = Чувството Страх. Променяш мисълта, променяш чувството. 
Звучи лесно, но всъщност е изключително трудно. Затруднението идва от вярването. Вярваш, че тези мисли са истина и ето ти тебе проблем.
Докато продължаваш да вярваш на тези мисли ти ги укрепваш, те създават здрави невронни връзки в мозъка ти и все повече укрепват фалшивото вярване. Някога си повярвал на тях и сега всеки трепет на тялото, който ти напомня за първоначалното усещане породило мисълта "Умирам", активира просец на тревожност.
Техниките ще ти покажат, че можеш да спреш ПА, можеш да спреш световъртежа или гаденето или който и да е симптом, но те не могат да спрат мислите. Т.е. докато не направиш корекцията там, промяната или ще е временна или няма да се случи. 
 

Здравейте, симптомите на тревожните разстройства се появяват в някакъв момент и те винаги са изненада за човека. Това го плаши и като всеки страх и този фокусира вниманието върху провокатора на неприятното усещане. Хората се вторачват в симптомите и търсят начин да се отърват от тях, да ги подтиснат или да игнорират. Проблемът е в това, че симптомите са само телесния признак на вече започнал психологичен процес. Те не могат да бъдат отстранени или подтиснати само с техники, трябва да се открие кое провокира или е провокирало / тъй като често паническите атаки или физиологичния процес се появяват доста след зараждането на психологичния/ определен страх, който се проявява на физическо ниво, чрез симптом. Т.е. имало е нещо конкретно или поредица от събития тогава, преди 10 години, което е провокирало процеса. 
Техниката повлиява  симптома, до толкова, че човек спокойно да отработи и осъзнае истинската причина за състоянието.
Тук в темите из форума има много техники, обсъждани са различни казуси и са давани стратегии, може да прочетете и да изберете това, което ви се стори най - близко. Ако не успеете сам няколко месеца, не се колебайте да се обърнете към психотерапевт или психолог работещ с тревожни състояния. 
 

Да ги игнорираш можеш за кратко, да вникваш в тях, няма никакъв смисъл, тъй като те така или иначе са лъжа. Това е все едно да развиваш една лъжа, до нищо хубаво няма да те доведе.
Самите мисли не те интересуват, научи се да ги оставяш да отминават, не хващай и прави с тях нищо. Интересува те вярването. Вярването, че се страхуваш от тях. А се страхуваш, защото ги приемаш за истина, а това става, защото слушаш съдържанието им. Всъщност то не те интересува, когато се научиш да не го слушаш, ще ти е по - лесно да ги пускаш. 
Докато вярваш на всичко, което се появи в главата ти , като натрапливост ще си стоиш в тревожно състояние. 
Тази книга е подходяща https://www.book.store.bg/p36011/promeni-mislite-si-promeni-zhivota-si-uejn-dajyr.html

Започва се от тук. С мислите. Да мислиш, че ще умреш или ще ти прилошее и това да се случи, са две коренно различни неща. 
Проблемът е в това, че вярваш на мислите, а не на действителността.
Първото нещо е да започнеш да влияеш на мислите. Хората притежаваме уникалната способност да контролираме мислите си, всъщност това е единственото което можем да контролираме. Мислите са тези, които създават чувствата. 
Мисълта "Ще умра" = Чувството Страх. Променяш мисълта, променяш чувството. 
Звучи лесно, но всъщност е изключително трудно. Затруднението идва от вярването. Вярваш, че тези мисли са истина и ето ти тебе проблем.
Докато продължаваш да вярваш на тези мисли ти ги укрепваш, те създават здрави невронни връзки в мозъка ти и все повече укрепват фалшивото вярване. Някога си повярвал на тях и сега всеки трепет на тялото, който ти напомня за първоначалното усещане породило мисълта "Умирам", активира просец на тревожност.
Техниките ще ти покажат, че можеш да спреш ПА, можеш да спреш световъртежа или гаденето или който и да е симптом, но те не могат да спрат мислите. Т.е. докато не направиш корекцията там, промяната или ще е временна или няма да се случи. 
 

Здравей, задаваш въпрос, на който няма как да се отговори с едно изречение, с един пост.
Това е състояние, което е познато на всеки втори човек. Разликата е в това кой как стига до ресурса си за справяне.
Четенето на книги с положително мислене е хубаво, но крайно недостатъчно и често объркващо. Имаш нужда от подкрепа и правилна насока. Тук е писано много, много по въпроса, моя съвет е да започнеш да разглеждаш други теми подобни на твоята, да се запознаеш с начина по който другите се справят, да прочетеш за структурата на този вид страх, да събереш точна информация и тогава да имаш конкретни въпроси. 
За да живееш по- пълноценно е необходимо да започнеш с определянето на цел и с правенето на първата крачка към нея.
Ако целта ти е да подобриш състоянието си, първата крачка вече я направи, заяви го тук и поиска помощ. Втората е да събереш достатъчно информация за състоянието, за да знаеш с какво си имаш работа, защото няма нищо по неуспешно от ходене в мрака на незнанието. Когато направиш това, може да говорим за трета стъпка.

Докато стои етиката "Аз съм смотан.", дори най- перфектния външен вид не може да послужи за дълго.
Този етикет се излъчва по всякакъв начин - движенията са непохватни, приказките не на място, свалката като търсещ позволение за разговор. Опитът да се покрие "АЗ съм смотан" с нещо друго е такъв цирк, че рядко се пропуска. 
Има много зле изглеждащи мъже и нямат проблем да имат 70% от жените които искат и не защото изглеждат перфектно или са много богати, просто знаят че могат. Дори не казвам, че знаят как, просто вярата в "Аз мога, защото съм готин" им върши чудесна работа.
Стягането и свръхфиксирането в "Ще успея ли да имам тази жена" води до провал. Така както всяка свръхфиксация го прави. Представи си , че в една огромна стая, в която има най- различни неща по стените ти се фиксираш в първото което си видял и се вторачиш само в него, за да го разбереш. Моментално губиш 99% от всичко останало.
Изборите които правиш в момента са от грешна позиция. Така че, за да се промени нещо, е необходима сериозна работа по промяна на самооценката, а не в яденето на хляб, той определено не пречи.

Няма привлекателни и непривлекателни хора, всички са такива каквито са. Това което ги отвежда в една или друга категория е нашата собствена оценка, която поставяме на себе си и на останалите. Ако не искаме да видим хубавото в другите, просто не го виждаме. Подхождайки с критиката и бързо поставената оценка, автоматично пускаме бариера, с която не можем да видим нищо повече.
Оглеждайки се в другите, най - напред  ние виждаме онези неща, които най - много не харесваме в себе си. Двама човека, които не харесват себе си няма как да се харесат по между си. Когато човек търси партньор първо е добре да се запита той какво предлага. Работя с подобна проблематика и хората, които имат този проблем винаги искат противоположното на това което са. Един затворен човек, който трудно води диалог, няма интереси, запознанствата са във вид на интервю за работата, хобито и адресна информация, очакват от тях да се заинтересува интересен и весел човек, отворен, с чувство за хумор, който да води интересни разговори и в същото време да се съобрази с тяхната стеснителност и празнота в общуването. Няма как това да се случи.
Това разминаване се получава, заради погрешната представа за себе си и нереално поставена оценка и себеоценка.
 

Здравей!
Когато четях за психиатъра при който ходиш, само си мислих как ще поискам името му, защото това което описваш е много близко до мен.
После бях разочарован,че е в чужбина.Преди двадесет години един шведски екип направи семинар в София и стилът им беше същият.
На въпросите ти-
Възможно ли е под влияние на биохимични реакции в мозъка и организма ми да си посегна без да го осъзнавам при положение че страхът и силният стрес подтискат рационалното мислене?

E, ти май забрави коя си-страхливка? ОКР-то дава като тема винаги най-големият страх на човека, защото той не се осъществява и така може с го
Възможно ли е тази мисъл да спре да ме претиснява и повече никога да не ме притеснява(не да изчезне а просто да спре да ми създава този дискомфорт) или всеки път в по-стресови ситуации ще се сблъсквам с нея?
Много пъти съм го писал-ТЕМАТА НЯМА ЗНАЧЕНИЕ.Днес тя е една, утре ОКР-то ще я смени.Правилният въпрос е, ,,Възможно ли е ОКР-то да престане да ме претиснява и повече никога да не ме притеснява(не да изчезне а просто да спре да ми създава този дискомфорт) или всеки път в по-стресови ситуации ще се сблъсквам с него?

И, на него отговора е ,,ДА,,- когато станеш устойчива на стрес, то ще се започне да изчезва и колкото по-устойчива си толкова по-незабележимо ще е то.


 
Смятате ли че в моя случай би било по-ефикастно да откланям вниматието си от мисълта или по-добър ефект ще има да се сблъсквам челно със нея?Понеже препоръчват да отклатяш мисълта обаче аз усещам че уверението че няма как да се случи има много по-мощен и траен ефект,но някъде бяхте писали да не я разработваме (което аз лично не разбрах какво точно искате да кажете и се страхувам в желанието да си помогна да не си навреждам допълнително)?
Това не го разбрах добре.За това ще ти кажа основният принцип-да не се влиза в съдържанието на натрапливостта.Това става по много начини-отлагане във времето, пренасочване на мисълта в друга тема, съгласяване и т.н.Никой не използва само една техника.

И това което най-много подхранва състоянието ми е :"Една мисъл прехвърляна многократно се превръща в убеждение."-може би точно това твърдение което спещнах в много книги по самопомощ ме кара да се въртя в невротичния кръг и държи страхът ми все още жив.Страхувам се,че прехвърляйки я толкова много през месеците ще се превърте в убеждение и накрая ще се реализира или пък ще се превърне в лош навик на мозъка и ще го повредя (т.е ще получа необратими мозъчни изменения-увреждания).Има ли такива вероятности?Какво искат да кажат с това?
Ти не си направила най-важното нещо.Не си разбрала, че мислите на ОКР-то не са твои мисли.За това и се наричат натрапливи.Погледни в тълковният речник какво означава думата ,,натраплив,,.Те никога  не стават наши убеждения и не се осъществяват .

Здравей,
аз съм от много години с натрапчивости и докато не започнах терапия не разбирах какво става с фалшивите сигнали (натрапчивите мисли).Ще се опитам да помогна и се надявам добре да осъзнаеш, това което ще ти кажа!
1.Те не са ненормални-ти ги приемаш като такива и понеже ги интерпритираш,раздуваш и най-вече им отдаваш огромно значение ги предъвкваш многократно. T.е не мислите ти те тормозят а ти тормозиш тях като не искаш да ги оставиш да отминат,а ги използваш и се определяш чрез тях.Пример: виждаш мъж и ти си мъж в този момент ти минава мисъл:;Правя секс с него. (мисъл,въображаема картина и т.н) или каквото там минава със сексуален характер през главата ти<--- такава мисъл е минавала на много други мъже,те обаче или са и се присмяли или са осъзнали че е вероятно някаква абсолютно безразборна асоцияция на мозъка от някакъв филм или случка която са гледали или чули.Какво правиш ти обаче вкопчваш се в тази мисъл и си казваш,ами след като ми мина значи може да съм гей или пък съм сексуално ненормален или някакъв извод за себе си.Следва изплашването от този извод и ето ти тема за размисъл и почваш да е дърчев дъвчеш ама докато и ти незнаеш защо я дъвчеш.
2.Приемаш всичките си неморални мисли за чиста монета!Самоопределеш се чрез мислите си<--мислите това си ти!Да ама не!Мозъкът е орган като всички останали и той дава накъсо (което незначи че е нещо лошо).Това което обаче не си осъзнал е че е голям магьосник.Той и въображението раждат и асоцират такива картини като могат да ти ги поднесат толкова живо и страшно,обаче те са само сценарий!Знам ,че в главата ти и представите ти тези неща изглеждат толкова лесни да се случат,обаче пропускаш наи-вайното в деиствителност не е така.Разгледай този процес по-задълбочено...мисъл:Ще нараня майка си!...едно е да си го помислиш ,друго да го искаш ,друго да станеш да го направиш и друго да се осъществи!само се замисли,позволи си да стигнеш до край с мисълта и да видиш колко е безумна само и точно тогава направи избора си да си губиш ли времето с тази просто мисъл или да седнеш да гледаш един мач по телевизията или каквото ти харесва да правиш.
Така като теб и аз мислех че съм лизбийка,а никога не сум имала контакт с жена(смятам го за нещо неморално),имала съм всички видеове познати натрапчивости докато не разбрах че съм страшно самокритична,страхлива и невероятно ограничена в смисъл не широко скроена с повишена здравна тревожност склонна кум натрапчиво мислене,защото;"Шубето е голям страх".Разчипи черупката и отприщи чувството си за хумор дори и да ти се вижда малко черен хумор.Ти си човек и нищо човешно не ти е чуждо.Фокусирай се не в мислите си а в жйвота около теб,хората природата,звуците а не в тялото си в мислите си т.н . Осъзнай че не ти си центъра на света!Спри да вярваш на филмите в главата си те са просто някакви сценарии ,доста често лоши сценарии.Разбери че това са просто мисли и само ти си в състояние да им даваш сила и че ти си този който ги обсебва и ги предувква и направи избора си..просто им се смеей и продължавай.
3.Надявам се да си разбрал и да не си с очакването че ще стане от веднуж!Просто вместо да се концентрираш в това да се отървеш от тях и да не мислиш за тях всъшност ти поддържаш обсесията.Просто се пусни по течението без очакване казвай си и пак пак .." тва са просто мисли мога да си мисля и за много други неща да ги правя страшни,смешни и крайни,с цветове и без цветове ако искам дори ще миришат ",и така почивствай контрола над тях това ще ти помогне да почувстваш че наистина ти контролираш нещата а не те теб.Повтаряй това упражнение и всеки път ще се чувстваш по-сигурен че ти си сценариста и като поискаш сменеш и сценария,защото истината е точно такава ти ги режисираш само че не си осъйнал че те са просто нищо и никакви нормални мисли които минават през главите на всички хора.
4.Ако те е страх че с мозъка ти нещо не е наред ще ти кажа само,че за мозъка ти няма никакво значение какво мислиш дали е добро или лошо.Неговата функция е в това да мисли,той не се поврежда от естеството на мислите.Значение има само за теб,защото мислите пораждат чувствата т.е ако си мислиш лоши неща се чувстваш дискомфортно,и какво от това,не можем постоянно да си мислим само хубави неща,но можем да ангажираме мозъка си с дейстия,които да ни карат да се чувстваме добре .Kогато той ти поддава сигнал че има нужда да е ангажиран ,то тогава Мозъкът ти иска да ражда идеи,разбираш ли,пренасочи го ,направи го творец той има нужда да твори да разнищва неща,ти не го ангажираш с приятни творчески неща и той си търси занимания дори и да не са за теб толкова хубави.Незнам какво харесваш за да ти дам идеи.Но ако пишеш ще се опитам!
5.Не разбравяй,не очаквай тези мисли да изчезнат те няма да изчезнат ,просто ти ще промениш отношението си към тях и те няма да те претисняват вече ,и няма да са така чести ,и дори да се появяват ти ще им се смееш!

Сев,силата на мисълта я притежава всеки,разликата е в това че не всеки умее да работи с нея.По принцип нещата не са много сложни но се изисква преди това да си изяснил нещата за себе си.Визуално твоето съзнание представлява бял лист на който ти записваш твоите желания и съответно очакваш тяхната реализация,но замисли се колко от желанията ти са правилно формулирани колко пъти искаш и това ,и това ,и това понякога дори не знаеш какво искаш всичко това се записва на белия лист , но за вселената и нейните сили това са драсканици ,незавършени,неразбрани и от теб самата.Това са по принцип нещата които ти се случват - незавършеностите на твоите желания.И човек започва да се вайка и намира факти как неговите желания са неизпълними ,тогава той заема позицията на жертва ,от тази позиция обаче до никъде не се стига.Силата на мисълта се овладява ,когато промениш идентичността си,когато заемеш позицията на духовно същество умеещо да ръководи себе си и нещата край себе си.Тогава ще изтриеш драсканиците от белия лист и ще проумееш силата на Възможностите.Май се получи малко объркан отговора ми,но се надявам да се разбира основната идея

" Да простиш на себе си означава да се приемеш такъв, какъвто си - с всичките си слабости и качества, които смяташ за недостатъци. Да прекъснеш навика -да спреш да се критикуваш. 
Забелязали ли сте, че когато искаш да спреш да пушиш или да се храниш прекомерно, колкото е по-силно желанието ти да спреш, толкова по-силно се е загнездила в психиката ти борбата със себе си? И продължаваш още по-упорито да извършваш стария навик, но и успоредно да се самообвиняваш непрекъснато. И в крайна сметка нищо не постигаш или постигаш краткотрайни ефекти и старото се връща. Получава се така, защото от една страна отправната ти цел и посока са сбъркани изначално. От друга - се бориш срещу себе  си, отричаш частите от себе си, които извършват стария навик, критикуваш ги и те се свиват от срам. Това кара енергията ти да се свие и от напрежението – да продължиш да търсиш успокоение в стария навик. Защото всъщност целта на стария навик е да успокои неравновесията и напреженията в теб. Но това се случва само временно, защото си се объркал, че навикът лекува душата ти. Това, което лекува и което търсиш всъщност, не е да спреш да пушиш или да се храниш прекомерно, а състоянието, в което ще пребиваваш, когато стане това. Помисли кое е това състояние – как би се чувствал тогава? Когато ти стане ясно, е необходимо да започнеш да извикваш това състояние в тялото си като усещане. Да си го представяш редовно и да се опитваш да го чувстваш сега. Когато започнеш да го правиш, старите ти навици ще продължат да се проявяват още известно време, в зависимост колко са дълбоки. Но твоята цел е единствено да продължаваш да си представяш това състояние и да го внедряваш в ежедневието си, а когато се отдадеш на стария си навик по инерция, да не се самобичуваш, а да започнеш да го наблюдаваш как го извършваш и какво ти носи.
Скоро ще установиш как по естествен начин ще ти се иска да пребиваваш все по-често в състоянието, което си избрал и вече лесно можеш да предизвикваш като усещане, а то самото, веднъж сетиш ли се за него, ще те уравновесява и ще успокоява напрежението, което предизвиква старите ти навици да се проявят.

Същият принцип се отнася и за всичко останало, за което се съдиш и критикуваш. Необходимо е да разполагаш с две неща – 1. вътрешно да имаш за цел и усещане за състоянието, към което се стремиш и искаш да постигнеш, и 2. да отделиш време да се наблюдаваш без да се съдиш - какво ти носят старите навици и в какви състояния те вкарват.
Но за да извършиш това упражнение ефикасно и с цялата си душа, е необходимо да си разбрал, че всичко, към което се стремиш, всъщност не се намира извън теб, а вътре в теб."

" Да простиш на себе си означава да се приемеш такъв, какъвто си - с всичките си слабости и качества, които смяташ за недостатъци. Да прекъснеш навика -да спреш да се критикуваш. 
Забелязали ли сте, че когато искаш да спреш да пушиш или да се храниш прекомерно, колкото е по-силно желанието ти да спреш, толкова по-силно се е загнездила в психиката ти борбата със себе си? И продължаваш още по-упорито да извършваш стария навик, но и успоредно да се самообвиняваш непрекъснато. И в крайна сметка нищо не постигаш или постигаш краткотрайни ефекти и старото се връща. Получава се така, защото от една страна отправната ти цел и посока са сбъркани изначално. От друга - се бориш срещу себе  си, отричаш частите от себе си, които извършват стария навик, критикуваш ги и те се свиват от срам. Това кара енергията ти да се свие и от напрежението – да продължиш да търсиш успокоение в стария навик. Защото всъщност целта на стария навик е да успокои неравновесията и напреженията в теб. Но това се случва само временно, защото си се объркал, че навикът лекува душата ти. Това, което лекува и което търсиш всъщност, не е да спреш да пушиш или да се храниш прекомерно, а състоянието, в което ще пребиваваш, когато стане това. Помисли кое е това състояние – как би се чувствал тогава? Когато ти стане ясно, е необходимо да започнеш да извикваш това състояние в тялото си като усещане. Да си го представяш редовно и да се опитваш да го чувстваш сега. Когато започнеш да го правиш, старите ти навици ще продължат да се проявяват още известно време, в зависимост колко са дълбоки. Но твоята цел е единствено да продължаваш да си представяш това състояние и да го внедряваш в ежедневието си, а когато се отдадеш на стария си навик по инерция, да не се самобичуваш, а да започнеш да го наблюдаваш как го извършваш и какво ти носи.
Скоро ще установиш как по естествен начин ще ти се иска да пребиваваш все по-често в състоянието, което си избрал и вече лесно можеш да предизвикваш като усещане, а то самото, веднъж сетиш ли се за него, ще те уравновесява и ще успокоява напрежението, което предизвиква старите ти навици да се проявят.

Същият принцип се отнася и за всичко останало, за което се съдиш и критикуваш. Необходимо е да разполагаш с две неща – 1. вътрешно да имаш за цел и усещане за състоянието, към което се стремиш и искаш да постигнеш, и 2. да отделиш време да се наблюдаваш без да се съдиш - какво ти носят старите навици и в какви състояния те вкарват.
Но за да извършиш това упражнение ефикасно и с цялата си душа, е необходимо да си разбрал, че всичко, към което се стремиш, всъщност не се намира извън теб, а вътре в теб."

" Да простиш на себе си означава да се приемеш такъв, какъвто си - с всичките си слабости и качества, които смяташ за недостатъци. Да прекъснеш навика -да спреш да се критикуваш. 
Забелязали ли сте, че когато искаш да спреш да пушиш или да се храниш прекомерно, колкото е по-силно желанието ти да спреш, толкова по-силно се е загнездила в психиката ти борбата със себе си? И продължаваш още по-упорито да извършваш стария навик, но и успоредно да се самообвиняваш непрекъснато. И в крайна сметка нищо не постигаш или постигаш краткотрайни ефекти и старото се връща. Получава се така, защото от една страна отправната ти цел и посока са сбъркани изначално. От друга - се бориш срещу себе  си, отричаш частите от себе си, които извършват стария навик, критикуваш ги и те се свиват от срам. Това кара енергията ти да се свие и от напрежението – да продължиш да търсиш успокоение в стария навик. Защото всъщност целта на стария навик е да успокои неравновесията и напреженията в теб. Но това се случва само временно, защото си се объркал, че навикът лекува душата ти. Това, което лекува и което търсиш всъщност, не е да спреш да пушиш или да се храниш прекомерно, а състоянието, в което ще пребиваваш, когато стане това. Помисли кое е това състояние – как би се чувствал тогава? Когато ти стане ясно, е необходимо да започнеш да извикваш това състояние в тялото си като усещане. Да си го представяш редовно и да се опитваш да го чувстваш сега. Когато започнеш да го правиш, старите ти навици ще продължат да се проявяват още известно време, в зависимост колко са дълбоки. Но твоята цел е единствено да продължаваш да си представяш това състояние и да го внедряваш в ежедневието си, а когато се отдадеш на стария си навик по инерция, да не се самобичуваш, а да започнеш да го наблюдаваш как го извършваш и какво ти носи.
Скоро ще установиш как по естествен начин ще ти се иска да пребиваваш все по-често в състоянието, което си избрал и вече лесно можеш да предизвикваш като усещане, а то самото, веднъж сетиш ли се за него, ще те уравновесява и ще успокоява напрежението, което предизвиква старите ти навици да се проявят.

Същият принцип се отнася и за всичко останало, за което се съдиш и критикуваш. Необходимо е да разполагаш с две неща – 1. вътрешно да имаш за цел и усещане за състоянието, към което се стремиш и искаш да постигнеш, и 2. да отделиш време да се наблюдаваш без да се съдиш - какво ти носят старите навици и в какви състояния те вкарват.
Но за да извършиш това упражнение ефикасно и с цялата си душа, е необходимо да си разбрал, че всичко, към което се стремиш, всъщност не се намира извън теб, а вътре в теб."

Знаеш ли, няма човек, който да каже за себе си - "Аз съм лош". Всеки определя себе си, като добър, понякога вярва в това, понякога не особено. В света обаче "добри" и "лоши" хора няма. Всеки е различен в различната ситуация.
Когато ти си смел, друг е страхлив, когато ти си безразличен, друг е обичащ, когато ти си всеотдаен, друг е егоист.
Поведението в дадена обстановка, не те определя като "прекрасният човек", който искаш да бъдеш или като "отвратителния човек", какъвто се чувстваш. Ако човек се стреми да бъде 100% добър, нищо няма да постигне, освен да се изгуби и обърка окончателно.
Не случайно в природата има ден и нощ, лято и зима, бяло и черно. Едното без другото не може. Всеки би се уморил и изтощил в един безкраен, светъл ден на знойно лято.



Зад това изречение сякаш чувам, - Не се чувствам достатъчно оценен. Така ли е?




Ако попиташ някой възрастен човек, който е на финала на своя живот, колко приятели има, ще получиш странен отговор - или няма или са по - малко от пръстите на едната му ръка. Животът е поток, в който покрай теб ще минат стотици хора, много от тях ще те радват, много от тях ще те разочароват, ще наричаш приятел някой, който после няма да искаш да видиш или обратното.
Всеки човек има някаква цел в общуването си с другите хора, ако човека, който минава покрай теб не отговаря на твоите цели и търсения, няма нищо по - нормално от това, той да не представлява интерес за теб. Вероятно в момента си в среда, която не отговаря на твоите цели и търсения, затова и се чувстваш по този начин.

Julie
Благодаря, че реши да споделиш подробности за това, което премина. Истината е, че ти премина за три месеца през стресови ситуации, които обикновено се случват за години на хората и колкото по - стресови бяха те, толкова повече ти откриваше, колко силен и несломим може да е човешкия дух. Вярвам, че повече хора ще изберат да поемат отговорност за живота си и ще го заживеят с удоволствие, вместо да стоят зад тревожни състояния и невротични поведения. 
Осъзнаването, че промяната не става с вълшебна пръчка, а изисква отговорност, постоянство и  ангажираност с терапевтичния процес е първата крачка към справянето. Търсенето на техники, които с магическа пръчка да премахната състоянието на тревога обслужва погрешен модел на мисленето - консуматорския. Колкото по - бързо човек се отърве от него и заеме позицията на творец и автор на живота си, толкова по - бързо излиза от паразитните състояния.
 

Вероятно сте прекъснали терапията преди да е решен проблема. Хипохондрията не е болест, за да се лекува, това е състояние. Често клиентите, когато се почустват по - добре, решават, че терапията може да приключи, без да са се координирали с терапевта, това е голям автогол. Всеки специалист сам решава как да протече процеса по приключване, но такъв има и той е много важен. А ако психолога изобщо не говори за приключване, а клиента сам реши, че ще спира терапия, тогава си търпи последствията. Често се препоръчва преминаването от лична в групова терапия, важен преход, също в контекста на финализиране на терапия.
Потърсете отново колегата,  с който сте работили и възстановете терапията, довършете я до край. В противен случай, ще имате това състояние постоянно на приливи и отливи, според външните фактори, които ви влияят.

Здравейте,
След година, че и малко повече откакто споделих тук за проблема си. Искам да благодаря много на Георги Балджиев и Диляна Колева, че ги послушах и потърсих специалист в паническите разстройства, въпреки че бях загубила вяра в психотерапията след неуспешни опити. Адски много ми помогна. Много неща се случиха, но накратко как се стекоха при мен нещата. 
1. Обърнах се към Бог. Започнах да чета Библията. Простих си, простих на разни хора, наранили ме по някакъв начин, поисках прошка и благодарих на Бога за всичко, което ми е дал и че ме е излекувал. След няколко месеца Неговата милост не закъсня. Съвсем случайно забременях и сега се радвам на прекрасното ми детенеце!
2. Започнах веднага терапия и пих антидепресанти малко време. Не съжалявам, че пих хапчетата. Помогнаха ми, но най-вече ми помогна промяната на мисленето! Не казвам, че съм на 100% излекувана и че това все едно никога не се е случвало, но имам страхотен напредък, има още какво да се желае, но поне не изпитвам смразяващия парализиращ страх.
Това помогна на мен. Вярата и благодарността към Бог и терапията със специалист по панически разстройства. Дано помогне и на някой друг със същият проблем. 

Най - силното оръжие в света е Знанието, информацията.
Имаш информацията, че твоята работодателка е с особен характер - гневна, избухлива и недоволна. Но имаш и знанието, че ти си качествен, развиващ се и способен човек. Това са две съвсем различни неща и нямат общо. Какво те кара да ги свързваш и да ги използваш като оръжие срещу собствената си личност?
Отношението на някой към нас ни влияе до толкова, доколкото ние го допуснем. Не е приятно да имаме такъв шеф, но не можем да промени хората така както на нас ни харесва. Остава да балансираме в ситуацията или да я напуснем. Ако решим да останем в нея и тя да не влияе на отношението ни към себе си, трябва да сме много на ясно с личните си граници и как ги поставяме. 
 

Julie
Благодаря, че реши да споделиш подробности за това, което премина. Истината е, че ти премина за три месеца през стресови ситуации, които обикновено се случват за години на хората и колкото по - стресови бяха те, толкова повече ти откриваше, колко силен и несломим може да е човешкия дух. Вярвам, че повече хора ще изберат да поемат отговорност за живота си и ще го заживеят с удоволствие, вместо да стоят зад тревожни състояния и невротични поведения. 
Осъзнаването, че промяната не става с вълшебна пръчка, а изисква отговорност, постоянство и  ангажираност с терапевтичния процес е първата крачка към справянето. Търсенето на техники, които с магическа пръчка да премахната състоянието на тревога обслужва погрешен модел на мисленето - консуматорския. Колкото по - бързо човек се отърве от него и заеме позицията на творец и автор на живота си, толкова по - бързо излиза от паразитните състояния.
 

Върнах се към първия ти пост в който виждам, че задаваш следния въпрос: "вие какво бихте направили...."

Ако Аз ......


"имам семейство и 2 деца на 14 и 11 г, син и дъщеря." - бих се съобразила преди всичко с хората на които съм отделила 15 години от живота си и както разбирам от последния ти пост са силно загрижени за твоето щастие. Децата в тази възраст биха преживели по непредсказуем начин изоставяне от страна на майката.

".с мъжа ми отдавна не се понасяме...живеем заедно заради децата...той не е лош човек..." -бих провела с него поредица от разговори, с които да стигнем до решение, което да е удовлетворително за всички, а щом твърдиш, че е добър човек, бих направила всичко възможно да останем приятели или поне добри познати.


."аз искам някак си да избягам...може и на него да му се открият нови пътища.......но децата......."., - не бих правила предположения за желанията на другия , без да съм разговаряла с него, и не бих бягала, а просто ще започна едно нова начало след като пресека с чиста съвест финала на стария си път.

"запознах се с руснак , живеещ в Коми...по интернет...познавам го от 3 години, от една година обшуваме постоянно.. - никога не бих се доверила на виртуален образ с друга култура, националност, манталитет без да съм живяла с него и без да съм опознала близките и обкръжението му. Сблъсъка между две култури, често води до непредсказуеми резултати, които в повечето случаи никак не са добри.

"той иска семейство и дете.........ерген е, не е бил женен....готов е да ме приеме.......просто аз не мога ей така да зарежа децата и да започна - никога не бих изоставила децата си, родината си и приятелите , средата си, живота си заради човек, който дори няма желание да се запознае с моите най- близки същества - децата. А щом категорично не ги иска бих му пожелала успех в живота, но без мен.

."а не съм и в първа младост вече", - няма първа и втора младост, човек е млад, докато съзнанието му поддържа това чувство.

Ето така бих постъпила Аз, дано съм отговорила на въпросите ти , но аз никога не бих се доверила изцяло на съветите и мнението на някого , желая ти успех в новото подреждане на живота.

Тази липса не се запълва. Да запълниш значи да вземеш нещо от вън, нещо което не е твое и да запълниш нещо, което не е от същата субстанция, нещо твое. 
Тази липса се изгражда, от вътре, отговорите не за вън от теб, те са вътре в теб. Откривайки ги в себе си ще започнеш бавно и полека да създаваш стабилна вътрешна опора - увереност, вяра, любов, с които да работиш както за себе си, така и за другите. Процесът се нарича - себепознание. Необходимо е да се запознаеш със себе си, за да знаеш каква си, коя си и тогава можеш да създаваш приятелства, партньорства и работни отношения по начин който на теб ти харесва.
Започни с всички форми на себепознанието - подходящи книги, семинар, тренинги на психологична и философска тематематика, ако бързаш, започни психологични консултации. Ориентирай се към нови среди. Тук в този сайт има много форуми за духовно израстване. Има цял раздел "Себепознание", разгледай темите там, чети, пиши, анализирай. Това е пътя.