Диляна Колева

За да бъдеш в добро настроение, мозъкът ти има нужда от ендорфини. Те се стимулират по различни начини. Един от тях е влюбването, затова и докато си бил влюбен си бил ОК. Друг вариант е спорта, кардио натоварването, движението сред природата. Следващ вариант е да имаш цел и силна мотивация, с кратковременни победи, за да получаваш постоянно удовлетворение. 
Не може да работиш нещо, което не харесваш и да получиш екстаз от резултатите, това няма как да задвижи ендорфини. Няма как да работиш много и да се лишаваш от релакс и движение и да се чувстваш добре.
От друга страна, дали пък не си научен да бъдеш такъв? И да ти липсва нещо базово, нещо екзистенциално и от там да идва хронична неудовлетвореност и недоволство. 
С първите варианти може да пробваш сам. С последното няма да ти се получи, необходим ти е водач.
 

Здравей, на 14 години се случва сблъсъка с развиващото се тяло и промяната на твоята действителност. Това създава вътрешно напрежение, което често се отразява като симптоми в тялото. Тази слабост, която усещаш е индикатор, че в нещо се чувстваш много несигурен, толкова много, че това се превръща в страх. А страхът, той в един момент няма логично обяснение, защо съществува. Показва се през различни симптоми, за да те плаши и с това да става все по - силен, но сам по себе си е нелогичен.  Истинската причина за това страхът ти да се показва през изтръпване и слабост, е на друго място, не е в краката и ръцете ти. Сам казваш, че когато не мислиш за това, всичко е ок, Когато се сетиш, че си уплашен /без да знаеш защо/ той се показава през реакция на тялото ти. 
Помисли си, кое е това което те притеснява в твоя живот - взаимоотношения, дейности, фантазии...и т.н. И там започваш да мислиш за промяната. Ако не се сетиш, имаш два варианта: 1. да решиш, че ще вярваш в силата и смелостта и ще се заемеш активно да променяш състоянието през спорт, хобита, позитивна информация и мотивация, поставяне на цели. 2. Правиш консултация с психолог, за да разбереш, кое това което те тормози и плаши толкова много и е толкова силно, че управлява тялото ти.

Здравей, на 14 години се случва сблъсъка с развиващото се тяло и промяната на твоята действителност. Това създава вътрешно напрежение, което често се отразява като симптоми в тялото. Тази слабост, която усещаш е индикатор, че в нещо се чувстваш много несигурен, толкова много, че това се превръща в страх. А страхът, той в един момент няма логично обяснение, защо съществува. Показва се през различни симптоми, за да те плаши и с това да става все по - силен, но сам по себе си е нелогичен.  Истинската причина за това страхът ти да се показва през изтръпване и слабост, е на друго място, не е в краката и ръцете ти. Сам казваш, че когато не мислиш за това, всичко е ок, Когато се сетиш, че си уплашен /без да знаеш защо/ той се показава през реакция на тялото ти. 
Помисли си, кое е това което те притеснява в твоя живот - взаимоотношения, дейности, фантазии...и т.н. И там започваш да мислиш за промяната. Ако не се сетиш, имаш два варианта: 1. да решиш, че ще вярваш в силата и смелостта и ще се заемеш активно да променяш състоянието през спорт, хобита, позитивна информация и мотивация, поставяне на цели. 2. Правиш консултация с психолог, за да разбереш, кое това което те тормози и плаши толкова много и е толкова силно, че управлява тялото ти.

"Имам три въпроса: дали съм луд, самоубиец и дали всичко това се лекува или прекалено много съм се оплел?" 
 
1. Не си луд
2. Не си самоубиец
3. Не се лекува, защото това не е болест
Прекалено много си се оплел.
ИЛИ
1. Напълно нормален си
2. Любител на живота си
3. Здрав си
Прекалено много си се оплел.
 
Щом влизаш често във форума, значи си прочел подобни състояния десетки, отговорите също, както и многото варианти за преодоляване на състоянието, насоки, препоръки, техники .......... Просто избери нещо от всичко и започни.
Дори в предния 26 пост имаш чудесна насока.

Няма мъки има лошо поставени мисли, а те от своя страна водят до зле преценени действия. Това ти се случва. 
Проблемът идва от това, че ти не мислиш за нищо. Но мозъка ни не е устроен така, той трябва да е зает, да се развива. Ти не му го даваш. Съответно започва да се повишава тревожността - няма мисли = опасност. А когато мозъка заработи в режим "Опасност" той трябва да види проблем. Да, но в твоя живот проблем няма, там всъщност няма нищо творческо и така мозъкът се самоспасява, като започва да си измисля проблемни мисли, и тъй като няма други, той ги презарежда постоянно и така те стават основно вярване за теб.
Пушиш и излизаш безцелно, все безсмислени действия, които пораждат заблудата, че правиш нещо, всъщност това е "нищоправене", което усилва необходимостта на мозъка да запълни деня със съдържание и той го прави през тревожност.
С две думи, оставила си мозъка да мързелува и той те наказва, като ти сътворява вярване, че си болна.
Спасението: смислен дневен  режим, с кратки за изпълнение задачи водещи до моментни резултати. Ежедневна грижа за тялото /не козметична/ като включване на активна двигателна дейност минимум 1 час на ден, с което ще тонизираш тялото, а с това и настроението си. Приятни занимания, хобита, които правиш с най - голямо удоволствие. Ограничаване на мислите започващи с "Ако,....." те са фантазни и нереални, не ти трябват. Ограничаване на всички мисли връщащи в миналото, то свърши не ти е нужно. Т.е. мислиш само за това, което правиш в момента. Четене на смислена литература и общуване с позитивни и творчески настроени хора.  Ограничаване на всяка негативна информация.
 

Приятели, от името на екипа моля да ни простите за появяването на рекламните банери в сайта. Тази страница е посветена на Учителя и Учението, разбирани като съзнателен живот в света, но не подчинен на неговите ценности. Тя се самоиздържа - т.е. разходите за хостинга (не са малки) досега се плащаха от администраторите, на които всички сме изключително благодарни за професионализма и любовта, с които поддържат нашето любимо кътче. Допринасят и част от модераторите с доброволни дарения. Засега не можем да намерим формула, по която сайтът да може да получава дарения от всеки потребител, желаещ да дари средства. Ще ви бъдем благодарни за предложения и съдействие. 
Докато решим проблема с даренията, ще опитаме какъв ефект (финансов) ще има пускането на рекламните банери. 

Здравей, задаваш въпроси, които изискват систематизирана и последователна работа с теб. Няма еднозначен и точен отговор, психиката не е математика.
Конфликта, който си имала е бил по скоро на теб с теб. Вероятно си се объркала, че си в ситуация, която няма решение. Не знам до колко те е удовлетворило излизането от конфликта, но си останала според мен неудовлетворена от себе си. Личната неудовлетвореност може да сътвори тревожни и депресивни състояния много бързо. 
Основното, което е важно да се разбере по каква причина и как си стигнала до това себеотхвърляне. След това да се работи по себеобичането ти. 

Когато човек се изгуби има нужда от водач. На всички ни се е случвало. Винаги е имало някой до нас в трудните моменти, който да ни даде кураж и насока, понякога само с една дума, която стига до съзнанието навреме и отключва промени.
Попадаме в живота си в задънени улици с бетонни стени накрая - ясно послание "Продължаването в тази посока ЗАБРАНЕНО" Нужна е промяна. Ревът пред подобна стена или опитите ни да я разбием с глава, само и само да останем с същата посока, са болезнени и безплодни. Нужно е просто да потърсим друг изход, а такъв винаги има, най- малкото ако се върнем малко назад и излезем там от където сме влезли. 
Потърси си водач, в тъмното понякога е много объркващо.

А какво ще стане, ако се погрижиш за себе си адекватно и осъзнато? Ще стане Нещо, завръщане към здравата ти същност и умението да управляваш живота си. Пробвай, много е хубаво.

А какво ще стане, ако се погрижиш за себе си адекватно и осъзнато? Ще стане Нещо, завръщане към здравата ти същност и умението да управляваш живота си. Пробвай, много е хубаво.

Тъй като натрапливите мисли са много силни и трудно разпознаваеми, в същото време напълно безсмислени и алогични често, трудно е човек да ги разпознава като ги разглежда поотделно, понеже често сменят сюжета. Когато стане въпрос за разпознаване предлагам едно простичко правило -  Всяка мисъл, която има повторение и създава напрежение е натраплива. Това е достатъчно. Когато я дефинираш, и разпознаеш, се отдели от нея. Все пак ти не си натрапливостите си, нали? Те са "паразити", с които не се отъждествяваш. От тук нататък имаш различни варианти, да спреш да мислиш за тях около 10 мин, силата им пада и са лесни за преодоляване. Да ги оставиш просто да отминат, като дадеш пространство на следващата хубава мисъл или да направиш рязко разсейване с нещо приятно ......... ако попрочетеш ще видиш най - различни методи, но най - важното е да промениш вярването. Вярването, че това си ти,  което ти диктуват натрапливостите. Това е голямата игра. Защо си повярвала, че си такава, каквато те ти вменяват вече е друг въпрос, който се изследва в терапия.

Тъй като натрапливите мисли са много силни и трудно разпознаваеми, в същото време напълно безсмислени и алогични често, трудно е човек да ги разпознава като ги разглежда поотделно, понеже често сменят сюжета. Когато стане въпрос за разпознаване предлагам едно простичко правило -  Всяка мисъл, която има повторение и създава напрежение е натраплива. Това е достатъчно. Когато я дефинираш, и разпознаеш, се отдели от нея. Все пак ти не си натрапливостите си, нали? Те са "паразити", с които не се отъждествяваш. От тук нататък имаш различни варианти, да спреш да мислиш за тях около 10 мин, силата им пада и са лесни за преодоляване. Да ги оставиш просто да отминат, като дадеш пространство на следващата хубава мисъл или да направиш рязко разсейване с нещо приятно ......... ако попрочетеш ще видиш най - различни методи, но най - важното е да промениш вярването. Вярването, че това си ти,  което ти диктуват натрапливостите. Това е голямата игра. Защо си повярвала, че си такава, каквато те ти вменяват вече е друг въпрос, който се изследва в терапия.

" Аз мисля, че имам нужда от някакъв медикамент, който да тушира страха"
Тоест, искате да се дрогирате наркомански? Да замажете страха си чрез химия, превръщайки я в част от отвръщането на погледа и бягането от него, вместо от разрешаването му... 
" Само с разговори едва ли ще се престраша, но може би има алтернативни методи, които не са медикаментозни - например хипноза? Не знам практикува ли се това, от какъв специалист и колко сеанса биха се наложили"
При добрия психотерапевт хипнотично е самото му присъствие, както и хипнозата се случва в самия разговор, без да е казана и дума за нея. Да, има и ритуална такава, с която се занимават начинаещите, а дори и опитните понякога си позволяват лукса да влизат в ретроградното клише "отпусни се, затвори очи, бля бля..."... Питате има ли хипноза и хипнотерапевти в България? Има, при това добри. Виждам, че споделяте някои от заблудите за този процес, примерно че е пасивен. Нищо такова - хипнотерапевтът само фасилитира собствения ви потенциал, силата на разширяващото се съзнание. Забележете, не приспиване, а разширяване. 
Разговори, казвате. Интересно как, всеки ден от практиката си наблюдавам огромни и цялостни житейски трансформации - през разговори, но и с промяна на емоциите, през поведението, през тялото, дишането, транса, смирението, себезаявяването, реалността, чарът и магнетизмът и отново и пак, през словото, подкрепящо промененото мислене, чувстване, телесна реакция и действие. Говоря за цялостни умения за въздействие, които се проявяват и през думите, но не само. Думите са проявени мисли, а мисълта е сила - поражда емоция, задейства неврохимия, тласка към поведение и телесни промени. А психотерапевтичните прийоми, през словото или отвъд него, не бих казал че имат общо с разговора със съседката или с приятелка на кафенце... 
Успехи!

Питаш се дали лична или групова терапия? не е до или-или. Градация е. Груповата работи добре, когато си минал през лична. Седма година водя група и знам, че когато човек дойде направо на групата, без да е минал лична работа първо, не е готов, не успява да следва процесите, динамиката ѝ и съответно след няколко посещения самоотпада. Градацията е: лична терапия --> групова --> работилници (workshops), водени от същия терапевт. Ако е при различни, се получава смесване от методи и насоки, което обикновено обърква и забавя нещата. 

Мисли свързани със страх от смъртта, всъщност говорят за страх от загуба на себе си. Ако имаш ясни отговори на това, Коя съм аз? Каква е моята цел? Как вървя към нея? Какво искам от този живот? Няма да ги има и тези мисли, няма да има от какво да бягаш.

Неосъзнат и неотработен стрес и тревожност. Това е проблема. Вероятно много гняв и неудовлетвореност, много вероятно също неосъзнати. Докато не се поработи за това, положението ще стои така. Метафорично казано: Гълташ гняв - подува се корема. Натрупването му води то тежест и напрежение.
Това не се вижда на скенерите, нито в кръвните картини, става ясно при първично интервю в психологичен кабинет. Тук е написано много за физиологичните реакции на тялото при стрес и тревожност. Мисълта е мощна сила, която е в състояние да ни унищожи, важно е да можем да я управляваме в градивна посока.
Мисълта "Болен съм" какво градивно би ти донесла?

Неосъзнат и неотработен стрес и тревожност. Това е проблема. Вероятно много гняв и неудовлетвореност, много вероятно също неосъзнати. Докато не се поработи за това, положението ще стои така. Метафорично казано: Гълташ гняв - подува се корема. Натрупването му води то тежест и напрежение.
Това не се вижда на скенерите, нито в кръвните картини, става ясно при първично интервю в психологичен кабинет. Тук е написано много за физиологичните реакции на тялото при стрес и тревожност. Мисълта е мощна сила, която е в състояние да ни унищожи, важно е да можем да я управляваме в градивна посока.
Мисълта "Болен съм" какво градивно би ти донесла?

Отговорът ми на твоя въпрос в зададена от теб тема е следния: 
"Проблемът е психологичен. От това което си написала натрапливости с компулсивни действия, от които не следва удовлетворение, а само ново напрежение- ОКР. Разбира се конкретика може да се случи при специалист."
Искам да обърнеш внимание на подчертаното. Това че лично си поставила на себе си тази диагноза без посещение при специалист и обстойно разглеждане на проблема е основна грешка. Четенето за проблем, не е достатъчно, за да стане човек компетентен, ако ставаше така, нямаше да има нужда от специалисти, всички щяха да си поставят диагнози и да се лекуват с четене в интернет. Никъде не виждам, някой в темата там да е препоръчал четене на конкретна литература, когато се препоръчва такава, се прави за конкретния случай на конкретния човек.
Темата е тази и до колкото виждам всички там сме на едно мнение, че става въпрос за натрапливости: 
 

 
Но ти си много права в едно - няма как да провеждаш терапия при човек на когото нямаш доверие. 
Колкото по - бързо, обаче започнеш терапия толкова по - бързо ще ти се оправи състоянието. 

Благодаря за тази тема.
Историята е интересна и личната история също.
Аз не зная нищо за това място.
Казаха, че е много красиво и през март 2007 тръгнахме нагоре, трима възрастни и три деца.
Това е място което няма да забравя, събитията които последваха промениха много неща в мен.
Още щом пристъпихме на хълма интереса ми към мястото изчезна, замени се с едно силно раздразнение и тежест в гърдите.
Тръгнахме да разгледаме околността, църквата и храмовете.Беше празник и имаше много хора.
В един момент усетих силно раздразнение от присъствието на всички тези хора сякаш ми пречеха, имах чувство, че накъдето и да се обърна всички идваха към мен, безкрайното говорене кънтеше в ушите ми и липсата на тишина направо ме подлудяваха.Всичко край мен стана като в мъгла, започнах да се задушавам, искаше ми се да се разкрещя и да изгоня всички.Много странни за мен мисли и тип поведение.Опитвайки се да овладея всичко това отидох под храмовете в гората, седнах на един дънер, за да имам поне момент в който край мен да няма никой, защото дори собствените ми деца предизвикваха силно раздразнение.Задушавах се и всичко край мен започна да минава като на забавен кадър, вятъра, помръдването на клоните, гласовете на птиците.Имах чувството, че полудявам станах и заслизах надолу към църквата, взех от там светена вода и настоях незабавно да тръгнем от там.(най- общо описано)
Всичко това беше изключително странно и необичайно за мен.
Още докато слизахме по хълма ме заболя глава.Още вечерта аз и двете ми деца и племенника ми се разболяхме тежко.
В продължение на 1 месец не можаха да ме излекуват, диагнозата ми беше - нищо.
Нямаше физически проблем, но аз не можех да сваля температура от 39 градуса, която не се повлияваше от нищо.
В този период бях толкова уплашена, дори тук във Форума(тогава едва го бях открила)търсих помощ в темата за високата температура, точно там написах и лекарството което намерих,( като цитат) в думите на Дънов.
Оздравях толкова внезапно, както и се разболях.Вечерта когато бях убедена, че ще умра изхвърлих всички лекарства и сутринта бях значително по добре, след два дена оздравях.
Нямам желание да се върна отново на Кръстова гора- страхувам се за себе си.
Това разбира се е лично за мен, със съпруга ми и със сестра ми не се случи нищо подобно, а връзката с децата е друга.
Животът ми в личен план също се промени в много отношения, още същата година по същия внезапен начин по който се разболях и оздравях.

Няма вярно или невярно. Имаш проблем със себе си. Дълбоко себеотричане и подценяване, достатъчно дълго време, за да натрупа огромно количество отровен гняв и озлобление, както към себе си така и към другите. 
На 21 години си, подходяща възраст за промяна на моделите и изграждане на увереност и самочувствие. Прав си в това, че не можеш сам. Трябва да намериш човек, специалист на който да имаш доверие, само тогава ще се случат промените. Нямаш доверие на  хората, защото нямаш вяра в себе си и ти се налага ежедневно да се себеутвърждаваш през погледа и оценката на другите за теб. Това е огромен стрес, който води до силно напрежение, което най - лесно се смъква, когато избягаш от всички. Ето защо ти е нужно уединението, само така си спокоен, никой не те оценява. 
За момента подходяща е личната терапия, малко по - късно ще е време за групи. 

Антидепресантите са за хора с депресия, ти си с тревожност, за какво са ти? Да те объркат съвсем?
Наистина не мога да направя връзка, между състоянието ти и здравето на околните, ти не си вирусно болен, освен да ги отегчиш и изнервиш до крайност, не виждам как по друг начин би им навредил. Те и без това са наясно, че всичко което е в главата ти няма никакъв смисъл. 
До болница може да стигнем всички, дори и като се набодем на пирон и отидем да ни сложат ваксина, какво точно имаш предвид? Какво си представяш, че ще правиш в болницата? Мислите не се лекуват, нито има хапчета, които да ги променят. Всичко което е необходимо да направиш е да спреш да вярваш на лъжеца в теб. Разпознаваш го и го обезвередяваш с това. После той може да ти говори колкото си иска, както на всички нас, но няма да ти вреди. 
Всички имаме лоши мисли, но не сме се вкопчили в тях, за да ги развиваме до безкрайност в никому ненужни фантазии.
Концентрирай се върху истината - ти си здрав, прав и жизнен човек, който може да промени всичко както пожелае. Можеш го това, ако не знаеш как, чети, ходи на група, терапия, себеопознавай се.  
 

Боби, аз имам въпрос към теб.
Ходиш на терапия, твърдиш, че си при добър терапевт, ходиш на психиатър, твърдиш, че хапчетата ще ти помогнат. 
Но явно нещо не се получава, искаш съвет. Тук получаваш информация, която, явно е обратната на тази, която си получавал до момента и която си приел за правилна. Факт е, че няколко поста по - горе ти написах, че първото нещо което трябва да приемеш е, ЧЕ ТИ НЕ СИ БОЛЕН, но ти споделяш веднага след това, че си направил точно обратното- отишъл си при шефовете и си им казал че си болен, отишъл си при лекарите и си им казал същото , взел си хапчетата, както правят болните и си решил да ги гълташ, докато "оздравееш" .
 
Усещаш ли....? Какво се случва?
 
Търсиш помощ от още специалисти, това не е ли убеждението ти, че има нещо друго, което трябва да ти се подскаже?
 Затова ти казах внимателно да прочетеш двете теми.
Ако го направиш, ще разбереш, че тревожността не е депресия и често ефекта с хапчетата е - "боли те глава, а гълташ хапче за корем" , това обясниха ли ти го психиатрите при които отиде и те насърчиха за терапията?
Онзи ден един мъж сподели, че започнал хапчета за сърце, въпреки че лекарите му казали, че няма нищо на сърцето, ама те пък нямало да му навредят, и за стреса така, невролога му казал, че  тези хапчета няма да му свършат работа, но пък нека ги гълта. 
Ходил си на хомеопат, на всякакви видове лекари, ти си се определил като болен.
Стреса не можеш да подтиснеш, да отхвърлиш, да отложиш, или да забравиш и никога повече да не го усещаш. Не, стреса се преживява всеки ден, необходимо ти е умението да работиш със стреса.
Първо да си наясно какво е това стрес. Стрес е да те изостави приятелката ти, но стрес е и да  ти направят изненада за рождения ден. 
Ако се замислиш, ще видиш, че повечето от физиологичните симптоми на ПА - сърцебиене, изпотяване, изтръпване на крайниците, световъртеж и т.н се получават и при една друга ситуация на стрес за тялото  - при сексуален акт, например. Но защо при едната ситуация ги определяш като отвратителни, а при другата дори не ги отразяваш? 
Тялото реагира еднакво, въпросът е какво ти диктува мозъка.
Хубаво е, че имаш физическа натовареност. Правиш дишане, медитация, но знаеш ли в какво се състои тяхното действие. От къде идва световъртежа, защо имаш гадене? Знаеш ли че натрапливите мисли трябва да се неглижират, не да се насочва фокуса към тях, чрез самоанализ. Как правиш разсейването? 
 
Всичко това ти го пиша, защото  вярвам в него. 
Ти не си длъжен нито да го правиш, нито да вярваш, само помисли.
И ако си твърдо убеден, че мерките които си взел са правилните, е добре да следваш посоката на твоя терапевт и да не търсиш други специалисти, защото иначе рискуваш да се объркаш още повече.
Казват, че 50% от успеха на психотерапията се състои в изграденото доверие на клиента към терапевта. Останалото е добра техника.

Няма мъки има лошо поставени мисли, а те от своя страна водят до зле преценени действия. Това ти се случва. 
Проблемът идва от това, че ти не мислиш за нищо. Но мозъка ни не е устроен така, той трябва да е зает, да се развива. Ти не му го даваш. Съответно започва да се повишава тревожността - няма мисли = опасност. А когато мозъка заработи в режим "Опасност" той трябва да види проблем. Да, но в твоя живот проблем няма, там всъщност няма нищо творческо и така мозъкът се самоспасява, като започва да си измисля проблемни мисли, и тъй като няма други, той ги презарежда постоянно и така те стават основно вярване за теб.
Пушиш и излизаш безцелно, все безсмислени действия, които пораждат заблудата, че правиш нещо, всъщност това е "нищоправене", което усилва необходимостта на мозъка да запълни деня със съдържание и той го прави през тревожност.
С две думи, оставила си мозъка да мързелува и той те наказва, като ти сътворява вярване, че си болна.
Спасението: смислен дневен  режим, с кратки за изпълнение задачи водещи до моментни резултати. Ежедневна грижа за тялото /не козметична/ като включване на активна двигателна дейност минимум 1 час на ден, с което ще тонизираш тялото, а с това и настроението си. Приятни занимания, хобита, които правиш с най - голямо удоволствие. Ограничаване на мислите започващи с "Ако,....." те са фантазни и нереални, не ти трябват. Ограничаване на всички мисли връщащи в миналото, то свърши не ти е нужно. Т.е. мислиш само за това, което правиш в момента. Четене на смислена литература и общуване с позитивни и творчески настроени хора.  Ограничаване на всяка негативна информация.
 

Важно е да изградиш ново отношение към себе си. Майка ти няма да се промени, отношенията ти с нея ще се променят само след като се научиш да се обичаш толкова много, че никой да не е в състояние да го оспори. Тогава ще знаеш, че си достатъчно важна, ценна и значима и няма да ти е нужно някой да го потвърждава. 

Антидепресантите са за хора с депресия, ти си с тревожност, за какво са ти? Да те объркат съвсем?
Наистина не мога да направя връзка, между състоянието ти и здравето на околните, ти не си вирусно болен, освен да ги отегчиш и изнервиш до крайност, не виждам как по друг начин би им навредил. Те и без това са наясно, че всичко което е в главата ти няма никакъв смисъл. 
До болница може да стигнем всички, дори и като се набодем на пирон и отидем да ни сложат ваксина, какво точно имаш предвид? Какво си представяш, че ще правиш в болницата? Мислите не се лекуват, нито има хапчета, които да ги променят. Всичко което е необходимо да направиш е да спреш да вярваш на лъжеца в теб. Разпознаваш го и го обезвередяваш с това. После той може да ти говори колкото си иска, както на всички нас, но няма да ти вреди. 
Всички имаме лоши мисли, но не сме се вкопчили в тях, за да ги развиваме до безкрайност в никому ненужни фантазии.
Концентрирай се върху истината - ти си здрав, прав и жизнен човек, който може да промени всичко както пожелае. Можеш го това, ако не знаеш как, чети, ходи на група, терапия, себеопознавай се.