Диляна Колева

И какво се прави по време на психотерапия? Как протичат сеансите и колко често в месеца? 
 
 
Между нас да си остане, но аз не съм ходил никога на психотерапия.Така че, понятие си нямам какво се прави по време на психотерапия.Но, познавам много хора които са ходили.Повечето, казват ,че е като тренировки по даден спорт.Ти, в началото,  нищо не знаеш, как се прави, но психотерапевта, който е като треньор ти показва и те учи и така ти придобиваш нужните умения.
Примерно, сега , ти трябва да станеш смела и независима от хорското мнение.Той ще ти покаже как става това и тренира твоята смелост.
Да тръгнеш, сама да се справяш, е все едно Ивет Лалова да не ползва треньор.
Това е. 
 

Здравей!
Разбирам те - от моряшко семейство съм и много години съм бил като дете в подобна ситуация. Наблюдавал съм и трудностите на майка ми да се справя сама, когато баща ми го е нямало по 8 месечни договори, месец-два почивка и отново толкова на рейс... Аз самият съм бил в гастърбайтерски режим в продължение на пет години и знам, че очи, които не се виждат липсват, но склонността да се намерят други очички присъства осезаемо, въпреки любовта към първите!... 
Това, че приятелят ти работи като тираджия и му харесва, има планове в тази посока, само по себе си е о'к - неговата си житейска пътека е. Това, че ти искаш човек до теб, също е о'к - нормално е - за теб. Да видим какви са вариантите:
- Той решава, че изоставя професията си заради теб, което обаче в огромна степен го прави нещастен, а подсъзнателно би го накарало да те види като агресор спрямо живота и успеха му, което бързо би превърнало връзката ви в "куче-котка" отношение, което с огромна доза сигурност би я провалило... Тоест, прогнозата ми е, че това е слабичка идея.
- Друг вариант - разделяте се сега, осъзнато. Страдаш доста, но постепенно претръпваш, а самото страдание ти дава шанс да преработиш онова усещане за липса, за дупка отвътре, оформило се от липсата на мама като си била малка. Това е вариант, на който обаче едва ли си способна засега. При такова себезаявяване ти се налага ти да се обичаш, да запълниш празнината отвътре чрез любов, която идва отвътре, от потенциала ти. Междувременно се събираш с човек, който работи в града ви и живеете заедно. Предикцията тук е, че макар и заедно обаче, нещата така се случват, че това ти вътрешно усещане за самотна необичаност би се задействало, макар и човекът да спи на трисантиметра от теб - дали поради това, че би започнало да ти се струва, че не те разбира, че не те обича, че не ти обръща достатъчно и както искаш внимание, да ти се струва, че ти изневерява и т.н. - но същото празно и безлюбно усещане би се задействало отново, макар и с човек плътно до теб. Така се случва в живота - защото именно върху тази травма имаш да работиш, да я запълваш със самостойна любов отвътре си! 
- Трети вариант, на който ми се чини, че и двамата сте по-склонни: той си работи като тираджия, но сте заедно, семейство сте. Ти забременяваш, раждаш едно, две деца. Липсва ти, чувате се често по телефона, по вайбъра и уотсапа, говорите си по скайпа честичко. Въпреки това ти липсва много. Зейва празнината. Когато обаче осъзнаваш, че задачата, дадена от живота, е да намериш сили да запълниш тази тревожна празнина сама, отвътре си, нещата започват да идват на мястото си. То е като при онези задачи по математика, спомняш си - един басейн изтича за толкова време, но друга тръба му налива с еди си какъв си дебит - за колко време ще се напълни басейнът и т.н. ? Подобно на това, задачата ти е да намериш приток на стабилност отвътре си, дори и обектът на човешката ти любов да е през девет земи в десета за известно време. А тираджиите нямат едногодишни договори и са си в дома далеч по-често от моряците, както ми се чини... 
Разбира се, варианти всякакви - това, което аз виждам за твоята ситуация е, че животът ти дава най-подходящите условия, за да поработиш върху себе си! Ако си добра ученичка, всичко ще бъде о'к. Ако не си и бягаш от задачата, както писах по-горе, дори да живееш 24/7/365 с мъж заедно, тя пак ще ти бъде давана!

Родена си, за да живееш собствения си живот, а не нечии чужди решения. 21 години е чудесна възраст, за работа по осъзнато излизане от родителски модели и оформяне на собствена идентичност, смисъл и цел. 
Чувството, желанието за принадлежност е силно развито при нас хората, тъй като сме социални същества и винаги сме живели в общности.  Първата общност на която вярваме, че принадлежим това са първичните ни семейства. Това е само "тренировка" за момента, в който сме готови и осъзнаем, че ние можем да изберем или сътворим собствената си общност, често много по - добра от тази, която ни се пада по рождение. 
Ти си във възрастта, в която е време да помислиш в тази посока. Коя си ТИ, какво искаш за СЕБЕ СИ, как и с кого виждаш живота СИ. За да можеш да направиш всичко това е необходимо голямо количество себелюбие, много увереност и смелост да прекрачиш към промяната. Необходима ти е подкрепа, но не от хората които никога не са те подкрепяли, там няма какво да търсиш. 

Родена си, за да живееш собствения си живот, а не нечии чужди решения. 21 години е чудесна възраст, за работа по осъзнато излизане от родителски модели и оформяне на собствена идентичност, смисъл и цел. 
Чувството, желанието за принадлежност е силно развито при нас хората, тъй като сме социални същества и винаги сме живели в общности.  Първата общност на която вярваме, че принадлежим това са първичните ни семейства. Това е само "тренировка" за момента, в който сме готови и осъзнаем, че ние можем да изберем или сътворим собствената си общност, често много по - добра от тази, която ни се пада по рождение. 
Ти си във възрастта, в която е време да помислиш в тази посока. Коя си ТИ, какво искаш за СЕБЕ СИ, как и с кого виждаш живота СИ. За да можеш да направиш всичко това е необходимо голямо количество себелюбие, много увереност и смелост да прекрачиш към промяната. Необходима ти е подкрепа, но не от хората които никога не са те подкрепяли, там няма какво да търсиш. 

Здравей ВМИ, ще ти представя една по - различна гледна точка за бученето или шума в ушите.
Това е психосоматичната страна на проблема, или когато проблемът идва от психиката, от мислите и не успявайки да намери решение там, се отразява в тялото в различни проявления.
 
Конкретно: Бучене в ушите
Бученето в ушите е опитът да се привлече вниманието ни, особено, ако е толкова силно, че заглушава всичко останало. То ни напомня да вникваме в чутото, вместо да се разсейваме и да не му обръщаме внимание. Бученето често се увеличава със стреса - в моментите, когато пренебрегваме околните или себе си, и най - вече собствените си нужди. цялата ни енергия е фокусирана навън. Бученето ни принуждава да се насочим навътре, налага се да се вслушаме в собствения си глас, да обърнем внимание на чувствата си, на онова, което се случва в къщи.
 
Това е информация конкретна за бученето, но тя е продължение от информация, която е за ушите и очите като цяло, както и за цялата глава. Може би тук ще видиш някоя от насоките, която ти причинява този дискомфорт.

Здравей ВМИ, ще ти представя една по - различна гледна точка за бученето или шума в ушите.
Това е психосоматичната страна на проблема, или когато проблемът идва от психиката, от мислите и не успявайки да намери решение там, се отразява в тялото в различни проявления.
 
Конкретно: Бучене в ушите
Бученето в ушите е опитът да се привлече вниманието ни, особено, ако е толкова силно, че заглушава всичко останало. То ни напомня да вникваме в чутото, вместо да се разсейваме и да не му обръщаме внимание. Бученето често се увеличава със стреса - в моментите, когато пренебрегваме околните или себе си, и най - вече собствените си нужди. цялата ни енергия е фокусирана навън. Бученето ни принуждава да се насочим навътре, налага се да се вслушаме в собствения си глас, да обърнем внимание на чувствата си, на онова, което се случва в къщи.
 
Това е информация конкретна за бученето, но тя е продължение от информация, която е за ушите и очите като цяло, както и за цялата глава. Може би тук ще видиш някоя от насоките, която ти причинява този дискомфорт.

Не пиша тук, за да привличам питащите като клиенти. Засега е пълен графикът ми. Затова отговарям принципно, не по отношение на мен, а на психотерапията въобще. Средно един-три месеца, по една сесия седмично, Това са 4-12 сесии. Понякога, според тежестта и обхвата на решаваното и по-дълго, до 24 сесии - шест месеца. Още по-рядко, когато се работи върху дълбоки характерови черти и по-дълго. Условията, които са решаващи, когато работите при ефективен психотерапевт:
1) Висока ваша мотивация - постъпателност, воля, насочени търпеливи лични усилия.
2) Висок интелект - включително развита самосъзнателна способност (метакогниция, лекситимия)
3) Готовност за изоставяне на вторичните печалби и живеене силно.
4) Готовност за промяна - защото заявката "Искам да съм като преди!" е невалидна. Качественото преодоляване на тревожните състояния променя човека цялостно. Прави го истински, сърцат, широк, смел, обичащ, смирен, но и себезаявяващ се.
5) Разбиране, че колкото и добър да е терапевтът, нужната промяна я вършиш ти. терапевтът ти помага да я свършиш ти, но няма как да я свърши вместо теб. Психотерапията не е хапче - изисква силна вътрешна мотивация.Разбиране, поставено в контекста на знанието, че случващата се тревожност винаги е на мястото си, за добро е, дар от мъдростта а Живота е! 

" Как мога да го накарам да се осъзнае и да разбере, че не печели абсолютно нищо докато пуши, а напротив вреди на себе си?! Не го направя, за да го командвам или нещо подобно, просто ме е грижа за него и не искам да се съсипва по този начин. Въртя се в омагьосан кръг, мисълта, че съм безсилна и няма какво да направя много ме натъжава и имам нужда от помощ, за да помогна и на него."
Той иска да пуши и има пълното право да го прави. Право законово, право човешко. Да, не е най-добрият навик, но ако това му е кусурът, халал да му е... В случая той няма проблем със себе си. Вие имате. Казвате, че искате да му помогнете, но помощ се дава само ако е искана. Иначе не само, че е непоискано добро, което се превръща в зло, но както е в случая, се превръща в желание за манипулация, за властово налагане. Да, умът ще рационализира здравословни доводи, които ще замажат желанието за манипулация, ще извади вода от 99 кладенеца защо цигарите са вредни и човек не бива да пуши... Да, но въздухът и дишането като цяло също са изключително вредни, знаете ли? Да, дишането създава свободни радикали, кислородът буквално изгаря и бавно, но сигурно убива. А 100% от ражданията завършват със смърт... 
Истинският въпрос тук би бил не как да го изманипулирате да разбере за вредата от цигарите и да ги спре - той това го знае отдавна. Въпросът е "Защо искам да наложа себе си, когато твърдя, че го обичам?" Обич ли е, когато вместо да се фокусираш в доброто в човека, се залавяш да променяш минусите му насила, което е житейски доказана кауза пердута?! 
Извън горното, при едно истински добро желание за помощ, бихте могла с мекота и пълно приемане, искреност и доверие в него, да му кажете: "Скъпи, обичам те, с цигари или без тях. Да, по-приятно ще ми бъде, ако си свободен от този навик. Но, обичам те и с него. Ако все пак обаче решиш, ей така, за да не ми счупиш хатъра, моля те погледни тази книжка: Не пуша вече. Автор: Алън Кар. " ... Ако прочете и реши да ги спре, чудесно, помогнала сте, не чрез налагане, а чрез искрено желание за добруване. Ако не иска, негово право е. Тогава, ако толкова ви пречат цигарите, можете или да го напуснете, или да останете, питайки се въпросите от по-горе! 
 
 

Прочети 1;2;3;5;10;11;13 и 15 глава от тази книга https://m2.chitanka.info/text/26986-otrovnite-roditeli
Ще ти стане ясно и защо си в това положение и как да излезеш. Ако имаш въпроси след това, няма проблем ще дискутираме.

Основният проблем за продължителното задържане на тревожните състояния идва от това, че всеки очаква нещо /хапчета, капки, чайове и т.н, нещо външно/ и някой /различни специалисти, психиатри, терапевти и т.н. / да донесат промяната. Това е ИЛЮЗИЯ.
Силата на промяната е в теб. Терапевта ще ти даде насока, подкрепа, сила, увереност, но ти си човека, който ще ги развие. 
Не свиквай с чувството - промени го. Чувството е бледо следствие на мисълта ти. Какво му казваш, на чувството си?
- Сега добре ли съм? = Аз съм зле.
- Кога ще се оправя? = Не се оправям.
- Сега като пия нещо и правя нещо ще ми мине ли? = Болна съм.
Тук е основния проблем. Правейки нещата с тези мисли в главата, състоянието трудно търпи промяна.
Вярването ти има нужда от генерална пренастройка. Повярвай, че си добре, здрава, силна и можеща. Уплашила си се. Сега вярваш, че уплахата те е променила за винаги. Грешка. Уплахата те е накарала да се замислиш, за това коя си , каква си и какво правиш. Това те плаши. 
Задай си правилните мисли, за да разгледаш уплахата си с други чувства. Не мисли за времето, което ще отнеме и не се разсейвай с постоянно търсене на нови лекове. Фокусирай се върху промяна на усещането от неприятно в приятно и мислите. Научи се да ги разглеждаш, като мисли, които не са твои, а на твоя страх, не им вярвай. Вярваш ли им ще стоиш с уплахата си.

Прочетох те, но не виждам конкретен въпрос на който да отговоря. В началото питаш, за насоки и дали ще те приеме д-р Първанов, в края заявяваш, че се чудиш дали да се довериш на д-р Първанов. Тук аз лично не знам какво да ти отговоря. Освен да те посъветвам - довери му се, ако те приеме.
От разказа на живота ти става ясно, че проблем има. С психотерапия осъзнаването и промяната ще станат по - бързо, Себепознание през книги, тренинги и групови срещи, също е добър вариант, защото обратната връзка от хората в групата, често води до инсайт. 
Има много изкривявания в мисленето. Чувството за вина е преекспонирано. Включил си мисловен филтър и си насочил фокуса в негативното. Няма как да се чувстваш добре. Нещо повече, колкото повече съвети получаваш за позитивно пренасочване, толкова повече, ще се засилва себедоказването ти, в това какъв неудачник си.
Няколко от основните мисловни изкривявания, които се проявяват - свръхгенерализация /разглеждане на едно или няколко събития, като вечен модел на поражение/ , умствен филтър / избирането на един отрицателен детайл и предъвкването само на него така че реалността става все по - мрачна/, дисквалифицирането на положителното, скачане към прибързани заключения и т.н.
Необходима е сериазна корекция на мислите, само така може да се стигне до промяна на чувствата и себеусещането.
Това е което мога да ти кажа до тук. Ако искаш да се чувстваш добре в този живот и да промениш качествено преживяването си започни работа със специалист. Става и без това, но така живота ще изиграе ролята на терапевта доста по разгънато и бавно.
 

Повярвай, губиш си времето. Твоите симптоми и тревожността, която имаш след няколко часа психотерапия вече не са нито страшни, нито тормозещи. В това състояние сама се луташ в субективността и пречупването на всичко през тревожността, просто такова е състоянието. Трябва ти водач. Тук много хора са писали, пробват с месеци, лутат се, страдат, сякаш да се отиде на психотерапия е най - страшното нещо на света. По - страшно от самия страх. Облекчават симптомите временно, някак, така и не стигат до причината за състоянието си. Освен всичко друго терапията е начина да се промени проблемноориентираното мислене, към мислене насочено към решения. Това е най - големия проблем на хората стигнали до тук. Всичко се пречупва през търсене на проблема, след това продължава през търсене на справяне с проблема, след това са едни борби и съпротиви с цел да се унищожи проблема. Всъщност..... проблем няма, просто няма. Ето това е важното осъзнаване, което човек, който се е фокусирал в ПРОБЛЕМА няма как да проумее сам.

Върнах се малко назад, за да погледна хронологията. От края на месец април, когато е отворена темата, си сменила двама психолози, като си пробвала и алтернатива на психотерапията. Това са само 3 месеца. При състояния като твоите, терапията за 3 месеца,/ това са между 6-10 срещи / вече е повлияла симптомите и има ясен терапевтичен план. Това се случва, обаче само при хора, които са избрали терапевта, доверили са се, мотивирани са за работа и следват насоката. Хора идващи на проба за по 2-3 срещи, ей така, за да видят чудото , сменят доста терапевти, все са недоволни и на финала си стават консуматори на фармацията. 
Не си готова за психотерапия, може би, наистина за момента твоя най - добър вариант са медикаментите. Когато се отчаяш достатъчно много или ти омръзне от хапчета, тогава вече може и да си готова за психотерапия. Това не се отнася само за теб, а за повечето хора в подобни състояния. Психотерапията НЕ е за всеки. 

Уважаеми дами и господа, благодаря за вниманието Ви, независимо под каква форма поднесено. Помогна ми виртуалното  потупване по  рамото от Д-р Първанов  (дали пък наистина страдам от недоимък на внимание и неразбиране), също и саркастичното Горкана на Орлин Баев, но много повече пространните му писания, посветени на състоянието МИ, особено една Молитва, която си разпечатих и чета сутрин и вечер (дали пък наистина не е дошло време за ново студентство и дълбинно изучаване на егото ми, враг мой, на решимостта ми да бъда силна на всяка цена...и на пътя към смирението, което никога не съм познавала)...Георги Балджиев, твоето „"Завърнало" се е ПРчето, защото идеята му е през страха да те насочи към промяна.“ беше особено ключово в осъзнаването на основния проблем..., а именно че рутината ме е затиснала като срутени подпори на мина...Диляна Колева, твоето „Какво всъщност не можеш да промениш?“ съм си навила като аларма в главата и всеки ден ставам с отговора „Няма такова нещо“!

Чувствам се мотивирана и подкрепена. Основното, от което имах нужда! Благодаря ВИ!

Състоянието ти е такова, че колкото и да ти отговаряме на този въпрос, ти не го чуваш, не го четеш и не го разбираш. В рамките на няколко дена си задала този въпрос на 3 месата, На две от тях съм ти отговорила лично. В последните 4 часа го задаваш за втори път. Виждам два варианта или избери психолог, терапевт при който да започнеш терапия или се свържи с психиатъра, за да дадеш обратна връзка за медикаментите, които не ти дават облекчение.

Повярвай, губиш си времето. Твоите симптоми и тревожността, която имаш след няколко часа психотерапия вече не са нито страшни, нито тормозещи. В това състояние сама се луташ в субективността и пречупването на всичко през тревожността, просто такова е състоянието. Трябва ти водач. Тук много хора са писали, пробват с месеци, лутат се, страдат, сякаш да се отиде на психотерапия е най - страшното нещо на света. По - страшно от самия страх. Облекчават симптомите временно, някак, така и не стигат до причината за състоянието си. Освен всичко друго терапията е начина да се промени проблемноориентираното мислене, към мислене насочено към решения. Това е най - големия проблем на хората стигнали до тук. Всичко се пречупва през търсене на проблема, след това продължава през търсене на справяне с проблема, след това са едни борби и съпротиви с цел да се унищожи проблема. Всъщност..... проблем няма, просто няма. Ето това е важното осъзнаване, което човек, който се е фокусирал в ПРОБЛЕМА няма как да проумее сам.

Повярвай, губиш си времето. Твоите симптоми и тревожността, която имаш след няколко часа психотерапия вече не са нито страшни, нито тормозещи. В това състояние сама се луташ в субективността и пречупването на всичко през тревожността, просто такова е състоянието. Трябва ти водач. Тук много хора са писали, пробват с месеци, лутат се, страдат, сякаш да се отиде на психотерапия е най - страшното нещо на света. По - страшно от самия страх. Облекчават симптомите временно, някак, така и не стигат до причината за състоянието си. Освен всичко друго терапията е начина да се промени проблемноориентираното мислене, към мислене насочено към решения. Това е най - големия проблем на хората стигнали до тук. Всичко се пречупва през търсене на проблема, след това продължава през търсене на справяне с проблема, след това са едни борби и съпротиви с цел да се унищожи проблема. Всъщност..... проблем няма, просто няма. Ето това е важното осъзнаване, което човек, който се е фокусирал в ПРОБЛЕМА няма как да проумее сам.

Повярвай, губиш си времето. Твоите симптоми и тревожността, която имаш след няколко часа психотерапия вече не са нито страшни, нито тормозещи. В това състояние сама се луташ в субективността и пречупването на всичко през тревожността, просто такова е състоянието. Трябва ти водач. Тук много хора са писали, пробват с месеци, лутат се, страдат, сякаш да се отиде на психотерапия е най - страшното нещо на света. По - страшно от самия страх. Облекчават симптомите временно, някак, така и не стигат до причината за състоянието си. Освен всичко друго терапията е начина да се промени проблемноориентираното мислене, към мислене насочено към решения. Това е най - големия проблем на хората стигнали до тук. Всичко се пречупва през търсене на проблема, след това продължава през търсене на справяне с проблема, след това са едни борби и съпротиви с цел да се унищожи проблема. Всъщност..... проблем няма, просто няма. Ето това е важното осъзнаване, което човек, който се е фокусирал в ПРОБЛЕМА няма как да проумее сам.

Здравей Тиара, докато те четях, имах усещането, че чета приказката за Пепеляшка, само че с продължението. Всъщност, ако приказката имаше продължение, щеше да е нещо подобно. Хубавата девойка, която открива добрия момък, който променя живота и, но не и мислите и вярванията . Да угажда на мащехата и сестрите си е било главна нейна задача и това остава като поведение след това. Да се стреми да бъде приета от семейството и да поддържа "идеалните отношения" пред хората, създават стремеж към приемане или по известен в другата си противоположност - страх от отхвърляне и неприемане, автоматично включващ страха да не се проваля.
Пускам 3 много хубави статии за това какво всъщност се е случило с теб, как се е развило и какъв е пътя за излизане. Може и да успееш сама, от написаното се усеща доста сила и добър вътрешен ресурс за справяне. С психологична подкрепа ще стане по - бързо, но пробвай до колкото можеш сама. Препоръчвам ти и книгата "Бягащата с вълци"
Ето статиите:
http://zdravaistoria.com/%D0%BE%D1%82-%D1%83%D0%B3%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D1%83%D0%B3%D0%B0%D0%B6%D0%B4/
      http://zdravaistoria.com/%D0%BE%D1%82-%D1%83%D0%B3%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D1%83%D0%B3%D0%B0%D0%B6%D0%B4-2/       http://zdravaistoria.com/%D0%BE%D1%82-%D1%83%D0%B3%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D1%83%D0%B3%D0%B0%D0%B6%D0%B4-3/

Състоянието ти е такова, че колкото и да ти отговаряме на този въпрос, ти не го чуваш, не го четеш и не го разбираш. В рамките на няколко дена си задала този въпрос на 3 месата, На две от тях съм ти отговорила лично. В последните 4 часа го задаваш за втори път. Виждам два варианта или избери психолог, терапевт при който да започнеш терапия или се свържи с психиатъра, за да дадеш обратна връзка за медикаментите, които не ти дават облекчение.

Върнах се малко назад, за да погледна хронологията. От края на месец април, когато е отворена темата, си сменила двама психолози, като си пробвала и алтернатива на психотерапията. Това са само 3 месеца. При състояния като твоите, терапията за 3 месеца,/ това са между 6-10 срещи / вече е повлияла симптомите и има ясен терапевтичен план. Това се случва, обаче само при хора, които са избрали терапевта, доверили са се, мотивирани са за работа и следват насоката. Хора идващи на проба за по 2-3 срещи, ей така, за да видят чудото , сменят доста терапевти, все са недоволни и на финала си стават консуматори на фармацията. 
Не си готова за психотерапия, може би, наистина за момента твоя най - добър вариант са медикаментите. Когато се отчаяш достатъчно много или ти омръзне от хапчета, тогава вече може и да си готова за психотерапия. Това не се отнася само за теб, а за повечето хора в подобни състояния. Психотерапията НЕ е за всеки. 

Красива, като те четох сега. в мен се зароди впечатление за следната настройка в теб: "Отивам и чакам да ми махнат гадното нещо!". Интересно къде е осъзнаването ти на какво те учи, проследяването на връзките между характеровите ти конфликти и уроците в страховете ти, виждане на вторичните печалби и мотивация за задоволяването им по адекватен начин и т.н. и т.н. Очакваш да ти завинтят гайките, пасивна си, а терапевтът може само да ти помогне да си помогнеш. Иначе който и каквото и да прави с теб, се получава само един механичен стрес мениджмънт, което тактически и да закрепи тревожността, стратегически не я премахва... 
Хипохондрията е в същата графа като хистерията. И двете са соматоформни р-ва, превръщащи несъзнавани конфликти във фантомни телесни усещания. Една силна вторична печалба и при хистерията и при хипохондрията е нуждата от внимание... И при двете съм забелязал как всъщност цялата психика на човека си иска състоянието, защото носи много емоционални и социални ползи. Иска си го, каквото и да се твърди на съзнателно ниво. Истинската работа и при двете (а те често се преплитат) започва, когато тези "ползи" бъдат ясно осъзнати и съзнателно задоволявани по адекватни емоционални и социални модели и отношения! 

Какво прави психолога? Изслушва, помага ти да изкажеш всичко онова от което се страхуваш, разглеждате го по нов начин, има осъзнаване, няма осъзнаване /зависи от човека, вида и дълбочината на проблема и индивидуалните особености/, насочва към силните страни на личността, за да могат да подпомогнат процеса на излизане от кризата, или усвояването на нови умения за справяне в ситуациите, или създаване на нови навици, мисли, умение за работа с реалния ресурс за справяне.
Сама прецени, дали психологичната подкрепа е необходима.

Всеки човек иска да е значим.Дори този с ниска самооценка.Тогава, за му помогне да стане значим, мозъка му започва да му дава такива идеи,че хората говорят за него или  го някой преследва и иска да го убие.Така вече, човека става значим - щом някой мисли за него и дори, иска да му направи нещо, значи, все пак с нещо е направил впечатление и е важен.
Понеже, аз знам,че  не съм    важен и не искам и да бъда,  не ми минават мисли, че някой ме обсъжда. Ти обаче, явно има6 нужда вниманието на хората и за това ги мисли6 тия неща.

Двама йоги медитирали. Всеки по своя си начин. Единият застанал в пълна тишина, свръхдисциплиниран, отдаден на абсолютен морал и чистота, стриктен и последователен. Другият танцувал, пеел, възхищавал се на живата природа, на красотата на жените, понякога харесвал към медитативното си вдъхновение да добави и хубаво вино в компания на добри приятели... Един хубав ден, Шива (Бог) минал покрай тях двамата. И двамата имали капацитет да осъзнаят, че това е върховното божество. Първият, този суровият аскет, се проснал пред лотосовите нозе на великия гуру и запитал: 
- Учителю, стремя се така дисциплинирано към теб. След колко живота ще постигна просветлението? 
- След седем - отговорил Шива.
- Благодаря ти, о велики. Очаквах го по-скоро, но се подчинявам на повелите ти - казал йогинът и веднага седнал отново в непреклонна медитация, в идеална позиция и строго изражение. 
Шива минал и покрай другия йогин (тантрик), който се забавлявал сред природата, танцувал и се смеел с добри приятели. 
- О, велики гуру, прославям святото ти име в песни и отдадено те възхвалявам във всяка житейска радост и трудност, която също приемам с радост. Кога ще постигна просветлението? 
- Ще го постигнеш след толкова животи, колкото листа има по това дърво! - казал Шива и се засмял. Ученикът се зарадвал и казал:
- Само толкова ли? Ехааа, това е прекраснооооо - затанцувал и в пълно доверие в Бога, се отдал предано на любовта си към Бога в живота. Сега обаче, вдъхновен от присъствието на Шива, постигнал божественото съзнание тогава, в същия момент!
..........................
- Шива: потенциалът ти
- Аскетът: първата нужна стъпка в психотерапията ти - дисциплина, изпълнение, постоянство, спорт, неотклонен стремеж към осъзнаване и промяна...
- Тантрикът: Втората стъпка или качествен "скок" в психотерапията - осъзнаване на уроците по прехвърляне на самосъзнателния ти център от главата в сърцето, душата, възможностите в радостта и трудностите. Принципът на трансформация и виждане на всичко, включително преживяваните страхове и симптоматики, като благословено учене в една разумна Вселена. Виждане на Божественото в ежедневния делник. 
-  Радостта на тантрика, когато разбира, че има още безкрайно много животи: парадоксалното намерение в психотерапията.
- Постигането на просветление: психотерапевтичният резултат, при който в теб се ражда жива сърцатост, смелост, смирено себезаявяване, чаровна харизма, възхита пред осъзнаването разумната обич на Битието. (разбира се, думата просветление по отношение на психотерапията е само метафора, но все пак, адекватна като посока и процес такава).