Диляна Колева

Така е. Процедурата е обратна, когато човек не се чувства добре, първо отива на специалист, чува компетентно мнение и след това, ако има нужда от още информация, може да влезе в специализирани сайтове, с доказана информация или да отвори медицинските книги и да прочете повече по въпроса, като това само по себе си няма кой знае какъв смисъл. Доверието в терапевта е 50% от свършената работа.
Обратния път, който правят 90% от хората сблъскали се с невротични и тревожни състояния , води до пълно объркване, липса на доверие в терапията, смяна на терапвети и в крайна сметка удължаване на процеса на справяне.
Това, което описваш са класически натрапливости, много лесно разпознаваеми от всеки терапевт. Те не са причина за състоянието ти, а следствие. Причината е стреса, който е минал границата на нормалното и ти е причинил тези неразположения. Защо и как си стигнал до отключването на страховете в този им вид, вече е работа в терапия. Това което ти е казал терапевта е точно така - спорт, префокусиране, ангажираност на вниманието с приятни неща и т.н. Но то действа на симптомите ти /натрапливостите/ само ако повярваш и дадеш всичко от себе си в изпълнението на препоръките. 
Действия от сорта: "сега ще бягам 30 мин, да видим ще спра ли да мисля......." Обричат на провал всяка техника. За съжаление точно това се прави, проверки, съмнения и изпитване на техниките. Резултатът - все същото състояние., 

Това е част от динамиката на брачните взаимоотношения. Моментите, в които ни е трудно да стигнем един до друг. Това обикновено са периодите на промяна. Промяна в личната динамика на себепознанието, която неминуемо изисква и промяна в семейната динамика. Факта, че сте объркани и не знаете, защо се получава дадената ситуация, говори, че влизате в нов етап от вашия живот, както индивидуално така и съвместно и ви е нужен водач. 
На времето тези водачи са били хора от семейните общности, хора които познават динамиката на семейството и манталитета в тази малка общност. Днес действителността ни поставя пред по- сложна ситуация. Семейните съветници, вече не са в крак с бързо променящата се действителност във взаимоотношенията, а и отчуждението в семейните общности е много голяма, затова ще е необходимо да потърсите водач "от вън". Човек, който е адекватен и всъщото време неутрален към ситуацията.

Факта че питаш за това е повече от точен индикатор, че ти няма нищо. Един истински шизофреник, никога, ама никога, няма да се пита подобно нещо.
Много, много си уплашена.
Всичко е започнало с объркването, – че вместо да ти обяснят какво е паническа атака, как се преодолява, че това е просто един физически отговор на тялото ти на твоя страх и че има много техники с които да и повлияеш, – те са ти сложили успокоителното, дали са ти хапчетата и са ти предложили удобната на мозъка ти алтернатива, че си "болна". Мозъка ти е взел тази алтернатива и е започнал да я развива. Фантазията на страха е много голяма и той е много изобретателен, затова болестите за които ти дава идея са все много страшни. Това обаче са лъжите и илюзиите на твоя мозък, който е превзет от страха. Това е всичко. 
Нито си болна, нито ти има нещо, просто страха ти е преминал границата на нормалното и се е превърнал в патологичен страх. Сега е необходимо да се върне там където му е мястото, а това с развиване на страшни фантазии НЕ става.
Първото и най - важно нещо е да излезеш от фантазиите, а за целта трябва да ги разпознаеш, а за да се случи това, трябва да си наясно какво точно го е предизвикало. Прочети в този форум темите за тревожни и панически състояния, обяснено е много хубаво и многократно, ще видиш, че няма нищо страшно и неразрешимо.

Това не е проблем, а психологичен механизъм, човек дава най- много от себе си онова, от което има най-голяма нужда. Ти имаш огромна нужда от съвет, от човек, който да ти даде посока и да бъде прав. Даваш го на хората не защото имаш необходимост да го правиш за тях, а защото имаш нуждата да го усетиш за себе си. 
Обърни го към себе си и помисли, ако ти си съветващият себе си, какъв най- добър съвет би си дала?

" Искам да попитам на какво се дължи това, че всеки път когато съм в друга държава или друг град за по-дълго време в мен засилва едно чувство на незавършеност, което ме тласка обратно в родната ми държава и град, там където съм израснал?"
Недовършени задачи – Блума Зейгарник, руски психолог - установява свойството на паметта ни да запомня по-отчетливо недовършените или прекъснати задачи.
Колежката е изследвала чисто когнитивни, ментални процеси и задачи. Но свойството на паметта да събужда задрямали неотработености, когато човек общува с родителите, роднините, близките, когато е в родното си място, е свързана освен с контекстуалното припомняне и с други фактори. Тук вече анализата може да обясни по-подробно от когнитивната наука. 
Във всеки от нас, в т.н. суперего (аз-идеално), в тази психична инстанция в нас, в която се залагат нормите, ориентирите за живота, присъстват т.н. интроекти. Казано популярно, това са програми, заложени от отношението на родителите към нас през първите ни години, което се превръща в отношение на нас самите към себе си. Отношенията между родителите, се превръщат в собственото ни отношение към партньора ни. Тези програми живеят в нас несъзнавано, но до голяма степен определят възприятието ни за света, хората и нас самите. Често в тях присъстват травматични конфликти. Като се каже травма, човек си представя някакви мъчения... А всъщност по-сериозни са повторяемите, малки липси на обич, или прекомерното задушаване и протекция, предателствата и лъжата, несправедливото отношение, двойните стандарти, свръхочакванията, манипулативното обвинение, принизяването и мачкането с посланието "отхвърлям те, ако не се нагодиш към мен!", липсата на безусловна любов и ясно разграничение между поставяне на граници към действието, но пълно приемане на личността: "Ако не направиш това, ако не се държиш така, мама няма да те обича повече!", непредсказуемостта и неконсистентността в поведението, студеното неглижиране и липса на топлота, допир, сензорика и т.н. 
Родното място, улици, училище, миризми, родителите, близките, директно резонират със заложеностите в нас. Както с много радостни и уютни, така и с конфликтни и травматични. Истината е, че където и да отидем, носим себе си със себе си. Но все пак, контекстуално обусловената памет директно провокира и вади наяве всички наши дълбоки преживявания.
Така, връщането по родните места и срещата с близките е силен стимул за вътрешна преработка!

Проблемът идва от там, от където идват масата проблеми във  взаимоотношенията ни - ролите, които избираме да играем. Без да искаме в този живот ние играем всякакви роли - на децата, на родителите, на приятеля, на ученика, на клиента, на служителя, на шефа и т.н. Нищо от това, обаче, не сме ние, тъй като в никоя роля не стоим 24 часа, ние започваме да я "играем" в момента, в който имаме ситуация, която предполага, че тук трябва да сме точно такива, каквито се очаква от нас. Тази игра я играем от както се родим, така ни учат да влезем в живота. Порастваме, съзряваме и виждаме, че голяма част от ролите, които играем ни носят дискомфорт, не се чустваме удобно в тях, НО това не означава, че на нас ни има нещо, не, просто грешно сме усвоили ролята, тя не е за нас, не и по този начин. Проблемът е, че сме се научили да удовлетворяваме очакванията, на хората, на себе си, на близките си. Първото, което е важно да отпадне това са очакванията.
Там където отношенията са ни най- конфликни, значи сме объркали ролята си и е време да я променим. В тази нова роля, която се опитваш да влезеш на мъж - флиртуващ, съблазнител или сваляч, кавалер - явно ти причинява дискомфорт, защото нямаш ясна представа за нея. Когато не умеем нещо се учим, от хората които го умеят. За да започнеш да се учиш, трябва да се отпуснеш, да признаеш пред себе си, че не я умееш тази роля и да си позволиш да бъдеш научен. Страхът от излагане ти пречи да направиш това. По тази причина, в действията не предприемаш нищо, а във фантазията си рисуваш нереални образи. Ако ще работиш първо с фантазията, вземи образи от живия живот - приятелите, които умеят да флиртуват, например. Наблюдавай ги, поиграй си с тези образи, поиграй си на живо, не в главата си. Приеми, че не го умееш и стани ученик. 

Проблемът идва от там, от където идват масата проблеми във  взаимоотношенията ни - ролите, които избираме да играем. Без да искаме в този живот ние играем всякакви роли - на децата, на родителите, на приятеля, на ученика, на клиента, на служителя, на шефа и т.н. Нищо от това, обаче, не сме ние, тъй като в никоя роля не стоим 24 часа, ние започваме да я "играем" в момента, в който имаме ситуация, която предполага, че тук трябва да сме точно такива, каквито се очаква от нас. Тази игра я играем от както се родим, така ни учат да влезем в живота. Порастваме, съзряваме и виждаме, че голяма част от ролите, които играем ни носят дискомфорт, не се чустваме удобно в тях, НО това не означава, че на нас ни има нещо, не, просто грешно сме усвоили ролята, тя не е за нас, не и по този начин. Проблемът е, че сме се научили да удовлетворяваме очакванията, на хората, на себе си, на близките си. Първото, което е важно да отпадне това са очакванията.
Там където отношенията са ни най- конфликни, значи сме объркали ролята си и е време да я променим. В тази нова роля, която се опитваш да влезеш на мъж - флиртуващ, съблазнител или сваляч, кавалер - явно ти причинява дискомфорт, защото нямаш ясна представа за нея. Когато не умеем нещо се учим, от хората които го умеят. За да започнеш да се учиш, трябва да се отпуснеш, да признаеш пред себе си, че не я умееш тази роля и да си позволиш да бъдеш научен. Страхът от излагане ти пречи да направиш това. По тази причина, в действията не предприемаш нищо, а във фантазията си рисуваш нереални образи. Ако ще работиш първо с фантазията, вземи образи от живия живот - приятелите, които умеят да флиртуват, например. Наблюдавай ги, поиграй си с тези образи, поиграй си на живо, не в главата си. Приеми, че не го умееш и стани ученик. 

Паническото разстройство е симптом на страха. Т.е. когато човек има страх осъзнат или неосъзнат, с който не може да се справи той получава паническо разстройство, което е реакцията на тялото към страха.
Паническото разстройство не се лекува, то не е болест, а телесна реакция, отговор на определено чувство.
То ще се появява всеки път, когато действителността сблъска човека с осъзнатия или неосъзнатия страх. Следователно, да се третира симптома с лекарства е загуба на време, пари и здраве. Работи се с чувството и отношението на човека към ситуациите, които го пораждат. Тогава просто, тялото няма на какво да реагира с паническо разстройство.
В този ред на мисли, нищо не се връща, а просто тялото показва, че си уплашена и се е покачило вътрешното напрежение.

Изчаквах подходяща тема, за да я пусна тази картинка. Явно в интернет е започнало осъзнаване за това какво си причиняват хората с четене на всякаква информация, често доста далече от реалността.
Когато един тревожен човек започне да чете тревожни информации, това е равносилно на усещането да насипваш със сол жива рана. Напълно безсмислено и много болезнено.

Изчаквах подходяща тема, за да я пусна тази картинка. Явно в интернет е започнало осъзнаване за това какво си причиняват хората с четене на всякаква информация, често доста далече от реалността.
Когато един тревожен човек започне да чете тревожни информации, това е равносилно на усещането да насипваш със сол жива рана. Напълно безсмислено и много болезнено.

Точно. Мислите предшестват чувствата. За да се справим с тревожното състояние и неговото любимо чувство страх, няма смисъл да се фокусираме в страха /чувството/ и да се опитваме да го премахаме или да го побеждаваме. Силата на техниките е, да се научим да разпознаваме мислите, които предизвикват страха и да ги третираме с някоя от изброените техники. Когато човек се научи да прави това, той просто няма да стига до създаването на емоцията "страх".Тези мисли, никога не са в настоящата действителност, те са винаги в бъдеще време, което ги прави автоматично нереални. Ако изберем да ги последваме и да развиваме фантазия в бъдещето, спукана ни е работата, може да си стоим там вечно. Ако не позволим на себе си да излизаме от границите на настоящата действителност, ще видим, че всъщност край нас в момента няма нищо нередно и страшно.
Затова най- много са техниките с отхвърляне, игнориране или критичност към тези мисли, защото те са точно това - една фантазия.

Това главоболие много плаши хората и често е причина да започнат да гълтат какви ли не медикаменти, които разбира се не могат да повлияят този тип главоболие.
След като си минала теста на медикаментите, и ясно се вижда, че няма подобрение значи е ясно, че главоболието ти е психосоматично т.е. причинено от вътрешно емоционално напрежение с неясен за теб произход.
Ети ти тази част от информацията която ти е нужна, след като я прочетеш не търси повече информация, а се концентрирай върху препоръките:
Тензионно главоболие
тензионен тип главоболие – тъпа, непулсираща болка, често двустранна, свързана със стягане в теменната област или врата. Степента на тежест остава постоянна. Провокира се от емоционален стрес, ларвирана (скрита) депресия. Профилактиката цели избягване на стреса. Лечение – покой, аспирин, ацетаминофен, напроксен, комбинирани аналгетици с кофеин, лед, мирелаксанти психотерапия, биофитбек. Ако е необходимо временна употреба на по-силни аналгетици. Масаж с ментово масло по посока отпускане на черепната мускулатура. / Медикаментите в случая са временно приложими, важно е да се открие и отстрани стресора предизвикващ вътрешното напрежение т.е. психотерапия/
От този тип главоболие страдат 80 % от хората. Протича еднакво при деца и възрастни. То се дължи на мускулна контракция и обикновено е свързано със стресова ситуация. Появява се с еднаква честота и при двата пола.
Ход на протичане:
– проявява се като умерено, челно или теменно главоболие
– ежедневно главоболие, болката е двустранна, често обхваща шията и тила
– обхваща периоди от месеци и дори години
– засилва се при психическо напрежение
– отслабва в периоди на психическа отмора (отпуск или ваканция)
– често болните описват по-скоро усещане за празнота в главата отколкото истинска болка
– не се придружава от гадене, повръщане, не нарушава съня на болния
– често се поддържа от маскирана тревожност или депресивно състояние
Това е най- често срещаното главоболие при тревожни състояния и скрити депресии. Често погрешно се третира единствено с медикаменти, с които се подтиска тревожността, но не се повлиява трайно главоболието и страдащия възприема себе си за неизлечимо болен. Необходимо е да се проведе психотерапевтичен процес, в хода на който ще се установи източника на стрес, тревожност и неразположение и ще се усвоят начини за преодоляването на ситуацията.
Как да направим превенция на тензионното главоболие?
Наблюдавайте се и различавайте състоянията си на стрес. Ако продължително стоите в ситуация на стрес, задължително си дайте време за отпускане и достатъчна почивка.  Достатъчен сън, редовно хранене, спрете алкохола и тютюнопушенето.
Използвайте  психотерапевтичен подход, позволяващ Ви да разберете симптомите и да се успокоите.
Относно хигиената на живот:
– релаксирайте – напр. масаж, методики за отпускане и др.
– редовна физическа активност
– планирайте периодите на почивка
– в никакъв случай не прекалявайте с употребата на обезболяващи средства
Ако посетите психиатър, вероятно ще ви бъдат изписани антидепресанти, има вероятност те да повлияят временно на главоболието, но не и да решат първопричината. В следствие на това, при спирането на антидепресанта, в случай, че не е проведена психотерапия, симптомът се завръща. Това създава вредното вярване у страдащия, че е болен и трябва да приема антидепресанти цял живот, настъпва отчаяние и поредица от ненужни прегледи, които усилват вътрешното напрежение и стрес, което повишава предразположението към появата на психогенното главоболие.
"Главоболието като психосоматика" статия

Това главоболие много плаши хората и често е причина да започнат да гълтат какви ли не медикаменти, които разбира се не могат да повлияят този тип главоболие.
След като си минала теста на медикаментите, и ясно се вижда, че няма подобрение значи е ясно, че главоболието ти е психосоматично т.е. причинено от вътрешно емоционално напрежение с неясен за теб произход.
Ети ти тази част от информацията която ти е нужна, след като я прочетеш не търси повече информация, а се концентрирай върху препоръките:
Тензионно главоболие
тензионен тип главоболие – тъпа, непулсираща болка, често двустранна, свързана със стягане в теменната област или врата. Степента на тежест остава постоянна. Провокира се от емоционален стрес, ларвирана (скрита) депресия. Профилактиката цели избягване на стреса. Лечение – покой, аспирин, ацетаминофен, напроксен, комбинирани аналгетици с кофеин, лед, мирелаксанти психотерапия, биофитбек. Ако е необходимо временна употреба на по-силни аналгетици. Масаж с ментово масло по посока отпускане на черепната мускулатура. / Медикаментите в случая са временно приложими, важно е да се открие и отстрани стресора предизвикващ вътрешното напрежение т.е. психотерапия/
От този тип главоболие страдат 80 % от хората. Протича еднакво при деца и възрастни. То се дължи на мускулна контракция и обикновено е свързано със стресова ситуация. Появява се с еднаква честота и при двата пола.
Ход на протичане:
– проявява се като умерено, челно или теменно главоболие
– ежедневно главоболие, болката е двустранна, често обхваща шията и тила
– обхваща периоди от месеци и дори години
– засилва се при психическо напрежение
– отслабва в периоди на психическа отмора (отпуск или ваканция)
– често болните описват по-скоро усещане за празнота в главата отколкото истинска болка
– не се придружава от гадене, повръщане, не нарушава съня на болния
– често се поддържа от маскирана тревожност или депресивно състояние
Това е най- често срещаното главоболие при тревожни състояния и скрити депресии. Често погрешно се третира единствено с медикаменти, с които се подтиска тревожността, но не се повлиява трайно главоболието и страдащия възприема себе си за неизлечимо болен. Необходимо е да се проведе психотерапевтичен процес, в хода на който ще се установи източника на стрес, тревожност и неразположение и ще се усвоят начини за преодоляването на ситуацията.
Как да направим превенция на тензионното главоболие?
Наблюдавайте се и различавайте състоянията си на стрес. Ако продължително стоите в ситуация на стрес, задължително си дайте време за отпускане и достатъчна почивка.  Достатъчен сън, редовно хранене, спрете алкохола и тютюнопушенето.
Използвайте  психотерапевтичен подход, позволяващ Ви да разберете симптомите и да се успокоите.
Относно хигиената на живот:
– релаксирайте – напр. масаж, методики за отпускане и др.
– редовна физическа активност
– планирайте периодите на почивка
– в никакъв случай не прекалявайте с употребата на обезболяващи средства
Ако посетите психиатър, вероятно ще ви бъдат изписани антидепресанти, има вероятност те да повлияят временно на главоболието, но не и да решат първопричината. В следствие на това, при спирането на антидепресанта, в случай, че не е проведена психотерапия, симптомът се завръща. Това създава вредното вярване у страдащия, че е болен и трябва да приема антидепресанти цял живот, настъпва отчаяние и поредица от ненужни прегледи, които усилват вътрешното напрежение и стрес, което повишава предразположението към появата на психогенното главоболие.
"Главоболието като психосоматика" статия

В подкрепа на всичко написано до тук, ще добавя само, стиснете си ръцете с психиатъра и се сбогувайте, твоят специалист е психолога- психотерапевта, работещ активно с тревожни разстройства.
Много млади хора с години ходят объркани по разни клинични пътеки и финансират клиниките, здрава си, просто преживяваш промени в живота си. Смени динамиката на деня си, активно кардио натоварване, по - малко стой в мисли, повече в действия, планирай и работи. 
Иска ми се някак с големи червени мигащи букви да пулсира натпис - ТРЕВОЖНОТО РАЗСТРОЙСТВО НЕ Е БОЛЕСТ.
При започване на терапия с хора влачили с години това състояние и опитващи се да го решата с медикаменти, най - трудния момент е да се случи пречупването в мисловния модел от БОЛЕН СЪМ на ЗДРАВ СЪМ. Едва след това може да започне активна работа. А това отнеа време, не си го причинявай.

Усмихнахте ме!Благодаря за оптимизма,който ми вдъхвате с всеки пост тук! Определено усещам промяната,макар и все още да пия хапчета,но в много малки дози  И продължавам да посещавам психолога.Остава да повярвам,че не е нужно да си физически съвършен,за да бъдеш щастлив и това,че някой не те оценява не означава ,че не си цЕнен.Знам го с главата си,остава и да го повярвам .
Ще се справя!
С ваша помощ!
Бъдете здрави!

В подкрепа на всичко написано до тук, ще добавя само, стиснете си ръцете с психиатъра и се сбогувайте, твоят специалист е психолога- психотерапевта, работещ активно с тревожни разстройства.
Много млади хора с години ходят объркани по разни клинични пътеки и финансират клиниките, здрава си, просто преживяваш промени в живота си. Смени динамиката на деня си, активно кардио натоварване, по - малко стой в мисли, повече в действия, планирай и работи. 
Иска ми се някак с големи червени мигащи букви да пулсира натпис - ТРЕВОЖНОТО РАЗСТРОЙСТВО НЕ Е БОЛЕСТ.
При започване на терапия с хора влачили с години това състояние и опитващи се да го решата с медикаменти, най - трудния момент е да се случи пречупването в мисловния модел от БОЛЕН СЪМ на ЗДРАВ СЪМ. Едва след това може да започне активна работа. А това отнеа време, не си го причинявай.

Ще си позволя да се намеся като педагог. Одобрявам съветите на Орлин. Искам да добавя нещо.
1. Днешните осемгодишни деца са много УМНИ. Имам възможност да ги сравнявам с моите над 30 години стаж. Те спокойно се изразяват с метафори, създават виртуални свои малки светове и не смятат това за нещо лошо - така успяват да изразят чувствата и преживяванията си по-добре. Друг е въпросът, че ние възрастните често не сме на тяхната вълна. Когато те се изразяват метафорично, ние го приемаме буквално, а когато ние решим да се изразим със свои метафори или реторични въпроси, те или ги схващат буквално или не ни разбират. Пропастта между поколенията все по-силно се проявява. Но не са виновни те - ние сме. 
2. Вие прекрасно сте му обяснили за произхода на "гласа", но не ми стана ясно той реагира ли някак на това обяснение и защо вие се страхувате да говорите за "гласа" с момчето. То вече е достатъчно голямо за този разговор. Но нека разговорът е спокоен и дори с чувство за хумор. Помолете го да ви споделя кога и какво точно е казал гласа. насочете и неговото внимание има ли връзка с нещо появяването на този глас. Попитайте го виждал ли е в някой филм или игра подобно нещо, или може би е чувал от някого? 
Не бих бързала да го водя на специалист засега. А дори и да се обърнете към такъв, той ще ви зададе същите въпроси. 
И помнете - истината се открива само с помощта на безусловната любов към детето и всичко, което се случва с него. Всякакви предположения и тревожни "филми" само пречат и могат наистина да създадат проблем. 

Паническото разстройство е симптом на страха. Т.е. когато човек има страх осъзнат или неосъзнат, с който не може да се справи той получава паническо разстройство, което е реакцията на тялото към страха.
Паническото разстройство не се лекува, то не е болест, а телесна реакция, отговор на определено чувство.
То ще се появява всеки път, когато действителността сблъска човека с осъзнатия или неосъзнатия страх. Следователно, да се третира симптома с лекарства е загуба на време, пари и здраве. Работи се с чувството и отношението на човека към ситуациите, които го пораждат. Тогава просто, тялото няма на какво да реагира с паническо разстройство.
В този ред на мисли, нищо не се връща, а просто тялото показва, че си уплашена и се е покачило вътрешното напрежение.

Паническото разстройство е симптом на страха. Т.е. когато човек има страх осъзнат или неосъзнат, с който не може да се справи той получава паническо разстройство, което е реакцията на тялото към страха.
Паническото разстройство не се лекува, то не е болест, а телесна реакция, отговор на определено чувство.
То ще се появява всеки път, когато действителността сблъска човека с осъзнатия или неосъзнатия страх. Следователно, да се третира симптома с лекарства е загуба на време, пари и здраве. Работи се с чувството и отношението на човека към ситуациите, които го пораждат. Тогава просто, тялото няма на какво да реагира с паническо разстройство.
В този ред на мисли, нищо не се връща, а просто тялото показва, че си уплашена и се е покачило вътрешното напрежение.

В подкрепа на всичко написано до тук, ще добавя само, стиснете си ръцете с психиатъра и се сбогувайте, твоят специалист е психолога- психотерапевта, работещ активно с тревожни разстройства.
Много млади хора с години ходят объркани по разни клинични пътеки и финансират клиниките, здрава си, просто преживяваш промени в живота си. Смени динамиката на деня си, активно кардио натоварване, по - малко стой в мисли, повече в действия, планирай и работи. 
Иска ми се някак с големи червени мигащи букви да пулсира натпис - ТРЕВОЖНОТО РАЗСТРОЙСТВО НЕ Е БОЛЕСТ.
При започване на терапия с хора влачили с години това състояние и опитващи се да го решата с медикаменти, най - трудния момент е да се случи пречупването в мисловния модел от БОЛЕН СЪМ на ЗДРАВ СЪМ. Едва след това може да започне активна работа. А това отнеа време, не си го причинявай.

,,Вярвам, че с малко повече желание от моя страна, това състояние ще бъде преодоляно.  ,,
Желанието е много важно, но само с желание не става.Трябва някой да те насочва, това е ролята на психотерапевта.

Една обикновена деперсонализация е, нищо друго. Хапчетата (спират се по схема, дадена ти от психиатъра ти) потискат нерешените и изкривени програми в подсъзнанието ти, израз на които са външните симптоми. Симптомите са едно нищо - плашат само когато човекът се е зацепил, прилепил се е за статуквото на неадаптивните си възприятия, които именно имат да се променят. Когато потискаш с химия нерешените си програми и възприятия, едни симптоми ще се потиснат, но ще се процедят други.
"Поставена ми е диагноза" - това означава, че човекът, при когото си била, си няма никаква идея как да процедира със ставащото в теб, няма нито намерението, нито разбирането, нито способността реално да помогне за ставащото. Защото вкарването в калъпа на диагнозата поставя мисленето ти в позицията на "аз съм болна, нещастна жертва", а локализацията на справянето извън теб, в чуждо за тялото ти вещество (хапче), сякаш си автомобил, на който му се долива еди си какво си. Такова натикване става част от хронифицирането на проблема, не и от решението му. Тревожните състояния присъстват в класификаторите за заболявания единствено като удобна класификация - нищо повече. Здрава си! Няма каквото и да е доказателство, което да потвърждава експлоатираната от психиатрите и фармацетвичните фирми хипотеза за серотонинов недостиг при неврозите.
 Погледнато през призмата на холистичната психология и психотерапия, тревожното състояние няма нищо общо с болест, а представлява благ и щадящ призив към хармонизация със законите на живота, с любовта и душичката. Преживяващият такова състояние никога не е бил и няма да бъде жертва, освен в ятрогенията на някого или в собствените несъзнавани и илюзорни вторични изгоди.
Как да бъде решено състоянието? Тук в този форум има много подобни теми, в които насочваме към това как. На фона на химия, потискаща това, което е нужно да бъде решено, е невъзможно трайно справяне. Обаче чрез промяна на мирогледа, на мисленето за ставащото, чрез развиване на подходящо отношение, чрез виждане на една по-цялостна картина и малки спокойни стъпки, резултатите идват не след дълго. 
В темите тук или в тези статии в блога ми е описано много. Като почетеш, при положение, че пожелаеш да съдействаш на мъдростта на живота, проявяваща се през ставащото в теб, ослушай се, огледай се, опитай сама. Ако се получава, но извън самозалъгването на "аз сега ще се престоря, че така мисля, за да се махнат гадните преживявания!", добре. Ако ли не, потърси вещ психотерапевт, позволил си да учи шест години психология, още десетина психотерапия, съдействай му активно и всичко се променя. 

Ако ти действително имаш ОКР, то наводнява с мисли. Често на хората с ОКР им е нужна терапевтична помощ, за да стигната до основната обсебваща мисъл, която прави "клонинги". Да атакуваш анализите на тази мисъл е загубена кауза. Ако към тях има и ритуали /компулсии/, първо се прекратяват те, когато това се случи нещата постепенно започват да се успокояват. 
Трябва да ти е ясно, че съдържанието на натрапливостите няма никакъв смисъл за теб. В терапевтичен процес се стига до основния проблем, който е накарал мозъка ти да те отклонява от него толкова старателно посредством измислянето на все нови и нови нелогични мисли. Често самото назоваване на основната обсесия рязко смъква напрежението. Не знам сама как може да стигнеш до там. 
 

Моето стихотворение за ОКР
 
Вече място не си намирам,
от много време ОКР си имам.
Аз гоня го,то пак идва,
какво да правя не разбирам?
С всички сили се опитвам,
някак си да го наритам.
Да го пратя аз далече
и никога да не ме закача вече !
Добре,ама с лошото не става,
казва "няма да си ида ,а оставам.
Имам нещо да ти казвам.
Време е да чуеш или ще те наказвам!"
Добре! Кажи ми вече сили нямам,
аз с теб да се занимавам.
"Трябва ти да се смириш"-ми прошепва
"и любов на себе си да си дариш,
да видиш кой пречи ти и кой помага
за да разбереш кой в живота ти да си тръгне
и кой да остава.
Вместо със страх със смелост да вървиш.
Светът добър е само ако ти решиш.
Както нагласиш се така ще бъде знай.
Спри,осъзнай се и дерзай !!!"