Диляна Колева

"Празна" никога не съм се чувствала, по скоро препълнена, уморена и недоволна. Надежда за нещо, също не помня да съм поддържала , по скоро вяра,увереност подсилени със силно желание. Надежда не винаги и не всеки има. Надежда има този който има нужда от нея. Надежда , Вяра и любов са неразделни -да.И не случайно са подредени така. Започва се с първото , но то е крайно недостатъчно, след това идва второто , развива се третото и се стига да "Майката". Надежда не винаги има.Защото не всеки я иска, защото не всеки я приема, защото не всеки има нужда от нея. Но винаги може да се намери надежда стига човек да иска. Както каза Станимир по-горе ,за неизлечимо болните надежда не стига ,трябва вяра. За човек изпаднал в депресия надеждата не стига, нужна му е увереност ,цел, решение. Всъщност може и да греша все пак говоря от позицията на човек, който не помни да се е надявал за нещо, а е вярвал и е готов да тръгне в друга посока без да се обръща назад. Може би е малко агресивно ,но заряда на израза "Искам и ще успея" ми е по силен от "Надявам се ,че ще успея".

Мисля ,че само ако човек Е в дадена ситуация може да проумее смисъла и то само за себе си. Ако изречението започва "Ако аз бях в твоята ситуация щях......" Това не е нито учене нито опит. Не може да се разбере какво е да се застреля човек само като виждаш как някой го стреля.Може да се разбере какво е да си наблюдател. Не може да се извлече нещо за себе си ,от това да се мисли, че си го разбрал. Или го преживяваш и го знаеш през твоята си призма , или го избягваш и никога не го изживяваш или просто наблюдаваш,но да наблядаваш, разсъждаваш и да го изживяваш са две крайно далечни и различни неща. Така че опита е само това което живее даден човек сам със себе си. Другото е може би философия, наблюдение, изводи как би .. и как не би... , но не е опит. И преживяното от друг няма как да ми послужи на мен като генерална промяна. Мога да го съпреживея , да бъда съпричастна, доволна или недоволна ,съгласна или не , но това не е равносилно- като да премина през него. Но никой така и не каза къде са другите дето не са на духовния път??? И защо всъщност се получава това разделяне на такива и онакива.И кой е заблуденият и в грешка тук.Този който си мисли че е в духовния път или другия ,който не се замисля къде е . Скоро при едно изследване беше даден пример с имитацията - кой ,кого? "Забелязвате ли как вашето бебе ви гледа и подражава?Това е неговият начин да опознава света и да се учи.Когато искате то да направи нещо, вие му го показвате и очаквате то да го повтори.Само че от къде сте толкова сигурна , че то имитира вас , а не вие него? Всеки родител знае ,че детето отваря уста ,когато му се поднесе лъжичката.Същото правите и вие когато искате да го нахраните.Проучванията доказват, че едва в 20% от случаите майката отваря уста преди бебето, а в останалите 80%тя прави това след него.Кой кого имитира?" Дали "НЕдуховните "не са бебето което отваря устата си и се усмихва, а "Духовните" с отворена уста подават лъжичката Мислейки си ,че "учат" първите как става това. А всъщност ако го няма бебето , няма как да се прояви майката, нали така? Така че кой на къде е тръгнал незнам , но това с духовния път.......всички сме на него , независимо кой накъде е тръгнал.

Мнението на Impulsa ми хареса много. Това което обаче бих добавила е възникнал в мен въпрос. Какво е духовен път и кои са тези дето са на него? И ако другите дето не са в духовния път къде са??? Мисля че всички ние сме в духовния път , а той е самия живот. И тъй като няма хора които да са извън него мисля ,че няма и заблуди и грешки. Всичко по житейския, така наречен, духовен път е много важно и с точно място във времето и пространството. Нима факта че някой е прочел 5-10-50 книги с духовна насоченост го прави изкачил се на духовната пътека , а другия който не е мислил върху отговора на-Какво е душа?- не е на духовната пътека. Не може да има заблуди и грешки по духовния път , защото грешката за един е невероятен опит за друг , в същия ред на мисли мога да споделя и за опита. Учим ли се от опита?- е следващия въпрос.Кой опит по -точно?На кого опита?Та дори нашия собствен опит е с цел да отметне наши лични проблеми и той е крайно недостатъчен ,особенно в емоционално отношение ,за който и да е друг. Човек трябва да е отворен към света да променя и развива мнението и възгледите си.Факта ,че дори само в този форум, моите мнения от преди две години са различни от позицията ми днес , е чудесно.Това значи че съм част от движението. А движението е строго индивидуално за всеки , утре може да отида да поживея в харем например ,въпреки убедеността си в християнската идея, това нито ще бъде грешка, нито заблуда нито пък опит ,който да послужи на някой друг. Това е лично обогатяване ,скъпо само за мен самата.Защото никой не е мен. Психолога, който е отхвърлил езотериката и парапсихологията ,но справящ се чудесно с децата със синдром на Даун ,например , е също толкова на духовната пътека колкото и будистите в Тибет или папата. И никой от тях не е в грешка или заблуда, мисля че в духовния път не може да има грешки , за заблуди .......също....

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН И ОТ МЕН СТАНИМИР! Всичко най -красиво ти желая!

Съгласна съм с всичко до тук. Но какво гарантира на човека нуждаещ се от психотерапия , че попада на психотерапевт, който ще му помогне? Както лекаря има достатъчно знания да се излекува сам, би трябвало и психотерапевта да има достатъчно знания за да поддържа добро душевно здраве.А така ли е? Защото хирурзите ,например, не могат да се оперират сами , но могат да правят перфектни операции на другите. А е обществена тайна , че голям процент от психиатрите например са с установени диагнози. Та ,знанията ясно, уменията ясно, а само- лечението в какво се изявява. Кой определя, че даден специалист е годен и душевно здрав ,за да практикува тази професия? Кой дава гаранция, че дадения специалист е "годен"? Може ли един психотерапевт с извисено его например , да ми помогне да се справя с гордостта и последващите ми от това проблеми и ако може от каква позиция го прави, ако не се е справил със своята. Това винаги ми е било любопитно, защото до сега не съм срещала човек с решени дори на 50% лични душевни проблеми.И вярвам че няма такъв.Та от тази гледна точка психотерапевтите ми приличат по скоро на хирурзите , но адекватен ли е този тип лечение?

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН ДОНЧЕ!!! Желая ти много щастие, реално и постигнато от теб с мъдрост и познание! Благодаря ти за всеотдайността и добротата. Наздраве!

По принцип съм на мнението ,че когато настина трябва да пия чай и ако не ми помогне отивам на лекар.Това чисто образно.И горещо го препоръчвам на всеки и така процедирам с децата си доста често. Като се замисля за себе си обаче , аз пия чая си доста дълго и в крайна сметка не отивам на лекар. Всеки сам може да прецени до колко може сам да се справи със себе си. Преди да вземе решението обаче да не "ходи на лекар" е добре да е наясно с пътя по който тръгва и голямата вероятност да се изгуби там.Трябва да е наясно (поне до някъде) и с момента на изгубването. Всичко това е знание. Много често обаче хората се изгубват ненадейно и застават изплашени в тъмнината на своето подсъзнание и не знаят какво да предприемат. Тогава според мен има няколко момента , да се оставят някой да ги поведе ,като му се доверят ,без да знаят ще ги изведе ли или не.Да потърсят някой да ги изведе, като знаят че те са избрали човека и му повярват-също неизвестен край. Или да тръгнат сами през тъмното с пълното съзнание че могат да се изгубят още повече, но с вяра в светлината. Всичките тези моменти идват при хората подсъзнателно и едва след като излезнат на светло разбират какво всъщност се е случило с тях. Което и решение да вземе човек това си остава неговият тъмен избор, чийто резултат рядко може да се промени.

"Прикриването на една лъжа води до хиляди други лъжи." Не помня къде го прочетох, хареса ми.Сякаш не желая да си го причинявам . По тази причина предпочитам истината и я разпознавам безпроблемно, добра интуиция. От друга страна обаче какво ще стане с истината , ако я няма лъжата!?

Много е хубаво това с жабчето Ася ,благодаря! Когато се научим да покоряваме върховете вместо с глухота с мъдрост, разбиране и любов значи сме си свършили работата. За съжаление обаче все още ,често ми се иска просто да съм оглушала.

Че те гибелните неща си стават постоянно. Ние не ги отразяваме като такива, защото не нарушават материалния ни мир, но това не означава че Земята е спокойна и всичко е ок. За 2 месеца 22 мъртви делфина в Черно море на брега , това означава още много в него.Защо измряха така делфините това лято!?Аз се чудех защо изобщо нямам желание да се къпя в морето тази година.Хората с материалното си мислене веднага отсякоха -имали вирус.Дали??Или е нещо друго? Не се вслушваме в природата , а тя ни говори постоянно.Няма да падне метеор вероятно през 2012 и да се разцепи Земята изведнъж , но тя си се разцепва бавно и непрекъснато.А какво правим ние с нашата мисъл?нищо. Хареса ми поста на Klaudia , за виртуалния градеж.И се сетих за книгата "Приказка без край"Когато един свят започне да изчезва бавно и последователно нищо не може да го спре, защото това означава , че му е нужно обновление.А обновлението може да се сътвори с мисълта на пребиваващите в него.Защото всичко материално е плод на нашата мисъл.

понякога така се получава, ама то не е за това ,че си се похвалил. С гладуване зъби не се лекуват според мен.Но това си е според мен. Когато баща ми ме запознаваше с йогата в моята тийнейджърска възраст , научих странен начин за миене на зъби.Една кафяна лъжичка олио и една щипка сол , смесваш ги и търкаш със сместа венците , зъбите. Доста по- късно разбрах ефекта на всяка от съставките и смисъла на смесването им и въздействието им върху венеца и зъба.А моя дядо само със сол си търкаше венците и си отиде без да познае зъбобола. Но истината е, че при всеки човек всичко е строго индивидуално.

http://www.dnevnik.bg/bigpicture/2009/08/0...e_rilski_ezera/

Дух мисля, че има във всички. Но кои са непробудените духом.....това сякаш не е в моята компетенция. А искреноста в духовните среди е точно толкова проявена, колкото и във всички други среди.Не мисля , че проявата на искреност е свързана с духовността, а с отделния типаж. В същото време , човека срещу мен може да е съвсем искрен в отношенията си и поведението си, но моето виждане да е различно и това да го определя като неискрен , към мен. Ето и пример.През последната година ,обръщайки се по- сериозно към себе си, открих че имам нужда от усамотение и занемарих много от контактите си.Поради многото си ангажименти и желанието ми да отделя повече лично време за себе си и близкия си кръг от хора, спрях да поддържам "задължаващите" комуникации.Телефонни разговори с роднини със задължителен характер, приятели, които просто напомнят за себе си и т.н.Това определих, като лецемерие за себе си и прекратяването им, за мен беше искрено отношение.Но само след няколко месеца, хората които бяха свикнали с тази моя заинтересованост веднага ме обвиниха в безразличие, натовариха ме с един куп обвинения и очакваха отговор. Как да обясня , че това е част от търсенето ми на душевен покой?Моята искреност в отношенията , се оказа проява на безразличие за другите страни.И може би е така.

Не случайно отворих темата: "Живеем ли според идеите/идеалите, които изповядваме?" Само с последния абзац не съм съгласна: На мен това ми заприлича на дядо поп: "Не ме гледай какво правя, ами слушай какво ти приказвам." Ами точно това исках да кажа.Примера ти с попа е много добър. Не бива да е от значение кой ни чете Библията, а как я чуваме. Дали ще ми я чете пияният селски поп, майка ми, просяка или папата, словото е едно.Не е нужно да търсим примери и авторитети сред четящите, защото ясно е че Христос е един. И ако попа проповядва въздържание ,а пие тайно зад олтара, това не е мой проблем, нито на Словото , нито на никой.Това си е проблем на попа и той ще си го реши както си може.Това обаче не бива да ми вляе на мен за възприемане на Словото, защото факта че го чете подобен човек не променя смисъла му. Както каза Хира Ратам Манек ,че не иска никой да му вярва или да го има за пример , а да чуе за метода и ако иска да опита , за да види дали му действа.

Това не е само със Стара хижа , същото ще се случва и с хижа Мусала, хижаря е предупреден. Вече няма да има хижи ,а хотели с всички удобства, това е ясно от доста време.На Мусала е вече факт (вече писах в друга тема).Нищо не може да се направи , а и това не е срещу Братството , тя и хижарката го каза , големи интереси към местата с достъп на много хора. Честито на претенциозните!!

27. Което ви говоря в тъмнина, кажете го на видело; и което чуете на ухо, разгласявайте от покривите. Често се случва точно това.Повярвалите в нещо го разгласяват и умножават многократно.Те вярват в него, човека има нужда да вярва в "добрия идеал".Но е трудно изпълнимо да заживееш във вярата си.Често това поведение в духовните среди се нарича лицемерие.Обаче хората които усилено проповядват това в което ,най- вероятно, силно вярват може би имат нужда да му повярват още повече.Повтаряйки го и виждайки влиянието му върху хората те си правят един вид проверка, с повечето ни е така.Това разбира се не е нито истинско познание, нито някакъв духовен напредък, просто повтаряне на "говоренето от тъмнината".Често говорещият "духовен" има нужда да повярва сам на себе си.В този случай и това е вариянт.Духовното лицемерие."Аз не съм такъв , но много ми се иска да бъда, затова ще кажа че съм"Това също е вид напредък, който си има своя бавен ход.Твърде далеч сме от истинския морал, за да можем да преценяваме , кое е лицемерие и кое не.Когато се научим да различаваме собствената си истинска същност, ще разберем че не е нужно да разглеждаме и същностите на другите. И тук идва момента - да чуем думите , словото и това което идва от тъмнината, а не да се вторачваме в хората които ги изричат.Ако думите ни харесат и ги усетим близки, значи това е нашия път."Добрия идеал" се търси в словото , а не в хората които го изричат.

Благодаря за репортажа Теодор , мисля , че е достатъчно показателен. Останалото е въпрос на избор. Който е катерил пеш преди 3-4 години до езерата от Паничищте и отиде сега , надали ще бъде очарован от видяното и незнам дали ще се върне удовлетворен. Всичко е с цел печалбарство, това е. Част от природата отново се експлоатира с цел -"Дайте си парите".Никой не пуска безплатен лифт , например. А че не е фатално ,не е. Фатални неща няма има хубави и по- малко хубави и различно хубави.На мен това хубаво не ми харесва , затова и не съм част от пейзажа. А за хората пак казвам ,лоши хора няма има зле информирани хора и различни гледни точки. Преди малко се връщам от плажа, достъпно природно място с мноооого хора , на което има кошче за боклук на всеки 50 метра.Трябва само да се вдигне и да се протегне, нооо кочината е тотална, там е по- зле не просто стъпват в боклука си лежат по него, на прасета сме заприличали. Затова въпроса с боклука е въпрос на култура, за да има добра еко култура е необходима или мащабна информация или солени глоби или и двете.Колкото и да наливам положителни мисли на господина дето е дошъл с 4 баници и 5 сандвича на плажа , за да яде и да си отиде , а не за да събира слънце съмнявам се, че ще влезе нещо.Днес когато извадих от брега един ботуш и го хвърлих в кофата на 10 метра от брега ме гледаха удивено точно хората които бяха оставили децата си да се къпят край обувката.Щом постъпваш така с децата си дали ще милееш повече за природата!?Културата ни е такава. Затова е добре да поговорим за инициативите.

Максим хубаво е , че слизаш с приятни впечатление.Това всъщност е най- важното.Но действително в планината има голяма разлика кога се качва човек- делничните дни нямат много общо с почивните.В почивните дни наистина е някакъв ужас.Всички които пишем тук , че има проблем с боклука и отношението към природата не си го измисляме и не преувеличаваме.Умаловажавайки проблема той няма да изчезне.Преувеличавайки го пък няма да се реши. Действително си попаднал след организирано почистване, защото иначе повярвай картинката е много неприятна. Усещането на хората е и различно разбира се , мен например много ме подразниха и петте опаковки от вафли които събрах на път за Мусала и няколкото найлонови опаковки от солети в езерата до х. Мусала и то след като предния ден хижаря беше събрал доста чували с боклук след почивните дни. Радвам се ,че за празника чистотата на Рилските езера е била добра надявам се да се направят и още много неща по въпроса , но не го вярвам. Когато човек попадне в повтаряемост просто започва да не вярва.А това е поредното място център на апетити и хората с пари ще решат да правят там каквото си пожелаят. И ако нищо не мога да направя просто ще спра да бъда част от това, това е последното и най- малко нещо. И не казвам това просто ей така , доста места по черноморието спряха да бъдат "нашите места" по подобни причини. Най- лошото е, че местното население разсъждава твърде материалистично и не помага с това на природата.Изречението "Нека идват повече хора" вече съм го чувала за южното черноморие и тези хора дойдоха и местните пак не са доволни- няма достатъчно печалба.Нови хотели, нови атракциони , ново ,ново , за да идват още повече хора , за да има пари. На никой не му пука за хората, тези с "новото" искат парите им.А защитниците на старото искат природата.Хората тук изобщо нямат значение. Хората са едни пионки разигравани от хората с пари , предлагат им се залагалки , пренася се града където хората искат, за да могат хората с пари да им вземат парите на цената на всичко.Хората са тези обаче, които магат да преценят на коя страна да застанат.От една страна е природата и нейната положителна енергия, от друга страна е природата и експлоатацията и с материалистична цел. Всеки сам за себе си решава част от кое да бъде.

Аз съм за.Идеите са добри и на Деян и на Ася. Активността и в малката инициатива и в по - мащабната си е все активност с някакъв резултат. Едно ме притеснява да не си събираме брошурите после из планината, хвърлени тук и таме. Когато бях на Рила си мислех за табели(една доста по- скъпа и трудно изпълнима инициатива, но много по- трайна и екологична).На заслона на Мусала например имаше много примери за призоваващи за чистота табели. Това беше и първото място на което попаднах , където въпреки постройката, кухнята и т.н. не осигуряваха кошче за боклук.На самия вход пишеше , че няма кошче и това е раницата ни.Ако такива табели са повечко , на по -ключовите места за отдих и храна , че дори и в мини вариянт по пътя , мисля че ще има голям ефект. Това ми хрумна имайки предвид следното:Когато се пътува с кола из Родопите , особенно долу по Смолян , Наречен , Девин на почти всеки няколко километра има отбивки и големи табели"Отбий пропусни колоната".По този маршрут с тези табели действително големите камиони когато видеха колона с няколко коли отбиваха.Това явно ги подсещаше да погледнат в задното огледало.Никъде другаде по натоварените планински пътища не съм видяла такива табели и съответно никъде не ми е правило впечатление камион да отбие да пропусне колоната, обикновенно святкат , махат да минеш и т.н.Още тогава изкоментирах благоприятното влияние на тези повтарящи се табели веднага ми направи впечатление.Това разбира се е една доста по- мащабна работа и изисква доста по- голяма организация и финанси, но може би си заслужава.

Няма истина. Движението е смисъл, но не и истина.А смисълът на човечеството се състои в движението. Различните цивилизации имат различно движение , което развива различни способности , няма как да има една истина. Нещо интересно: "Гръко-римската култура беше време на възприятието, нашата култура е време на интелекта.След това идва културата на чувствата и тогава времето на същинската моралност."Р.Щайнер За каква истина говорим, само след много кратко време ще започне културата на чувствата , тя няма да има нищо общо с това което е днес. "Дълго време ще мине докато се достигне една по-висока културна степен, при която спряма правилното ще се изпитва удовлетворяващо чувство, а спрямо неправилното - неприятно чувство.Тогава това ще дава сигурност относно истинската и фалшивата същност, понеже ще се очакват не само представи за истинското и фалшивото.Тогава няма да трябва дълго да се мъчим да доказваме нещо, то ще може изведнъж да се обхване.Днес трябва да доказваме, да развиваме.Тогава няма да е нужно да се доказва, а да се харесва.""Изживявания в свръхсетивния свят"Р. Щайнер Що е истина? , ако има такъв отговор , според мен истината е движението.

А заети в "обичането си на някого" дали се научаваме да заобичаме себе си? А когато не сме се научили да обичаме себе си , дали можем изобщо да обичаме някого? И нужно ли е всъщност изобщо да обичаме "някого"...

На мен лично хората не ми пречат , даже им се радвам ,много и доста хора съм завела по планините и съм се радвала с тях на всяко място все едно го виждам за първи път. Пречи ми отношението към природата и чувството за неизчерпаемост и безнаказаност, което хората демонстрират към природата. Тези дни бяхме с приятели от Сиатъл ,те също се катерят там, но по 4000 м върхове. Там има организация и контрол. За да тръгнеш по планините първо задължително тръгваш с група в която се научаваш на отношение към планината, към пъртньора с който си тръгнал или към колектива с който си. Самоинициативно са хора които са дългогодишни планинари. На всички начални позиции има паркинги и информационни бюра. Няма как да тргнеш неподготвен или да не те знаят че си тръгнал, освен ако умишлено не го искаш. Няма как да се говори за замърсяване и боклуци, защото никой не го допуска нито спрямо себе си нито спряма групата. Но това се учи в началните етапи -туристическа култура. На тях например им направи голямо впечатление нещо на което аз не бях обръщала внимание. Как една жена, която си намаза лицето с крем , малко след това в езерото си изми лицето. Нашата позната се възмути , ако всички тези хора си измият намазаните лица в езерото какво ще стане!? Ето това са неща за планината , за поведението и отношението в планината за което хората се информират. Не става въпрос за хората, изобщо, става въпрос за културата и поведението ни в планините. И съм съгласна с Орлин , че просто да вървиш след някого да му събираш боклуците това е пасивно отношение. Нужно е създаване на групи , на туристическа информация, на активни туристически дестинации с водачи, които да ограмотяват така настойчивите "нови туристи".

много точно казано jul! За съжаление обаче светоусещането на различните хора е различно. Тази вътрешна уравновесеност за която говориш действително е един различен и много хубав поглед за ситуацията. За да може човек да стигне до там трябва да се справи с емоцията си. Аз например съм от хората , които не го могат.Много ми е мъчно и много страдам (в случая)за места които имат за мен емоционална стойност. Това което се случва с езерата и с Мусала е поредното от случващото се на редица други ценни природни местности. Просто да минеш и да направиш нещо е крайно недостатъчно, но за съжаление действително е единственото, което обикновенният човек може. Срещата с девствената природа е като срещата с малко дете остават само мили спомени изпълнени с любов. Когато обаче вместо детето срещнеш възрастна дама за която трябва да се погрижиш , спомените които остават са много различни.Това съвсем в страни. Та какво трябва да направим!? Не се ли направи всичко възможно.....и?Лифта е факт и всичко останало.Навсякъде. Нищо не може да се направи ревем , не ревем това е. Всеки ще си го преболедува по различен начин и след 5 години ще свикне. Не само Рила , много тежко ми беше за Синеморец , въпреки всички закони се разораха дюните , взриви се хълма(за да се построи хотел), преместиха го от другата страна , изместиха реката, обезлесиха.Всичко това е наказуемо, но виновни няма.Та и с Рила същото ще свикнем, няма на къде, но това не пречи да си я оплачем. Тръгнат ли багерите на някъде , спиране няма това е моето мнение.Дано да греша.

Кармата е в рамките на прераждането. Изхода от прераждане е преминаването на следващо еволюционно ниво. Това ще стане колективно. Индивидуално и много преди колективното мнооого малко "хора" ще го достигнат.Това са нашите "приятели на небето" за които Дънов говори.И не само те разбира се, но най- вече. Колкото и сложно да си го обясняваме и да се опитваме да го формулираме, по- информирани няма да станем. Има страшно много време до тогава - съотнесено към един човешки живот. И доста прераждания имаме да преживеем. За хората без души , за които се спомена по -горе и тях ги има вече доста. Твърди се , че със стартиране на клонирането те ще станат още повече, но и това си има своята роля в преминаването напред. Физическо безсмъртие(по начина по който го разбираме сега)няма да се достигне. Много по- хубави неща ни очакват от рамките на една материя. Така поне обясняват дебелите книги

Може да прозвучи смешно , поста ми , но на мен ми е голям проблем. Имам сиамска котка, от години.Живеем на петия етаж.Тя живее само в апартамента и не е излизала на вън.Това обаче не и пречи да е перфектна ловджиика.Всеки ден по няколко пъти улавя и изяжда (до последното перце-буквално)врабците които прелитат край терасата.При наличието на изобилие от храна. Искам да защитя врабците и всички други малки летящи които стават нейна жертва. Това ме тормози много, защото котката ни е решила, че трябва да носи и на нас и често намираме следи от нейните улови у дома. С две думи как да отуча котката да лови и яде живи врабци.