Диляна Колева

"Препятствията са тези ужасни неща, които виждаш, когато не гледаш към целта си. --Хенри Форд" Страданието е препятствие, което трябва да се прескочи или събори и премине през него или да се заобиколи( което не е добре). Прошката е правото ти на избор , да приемеш и одобриш, да приемеш, но да не харесаш, да не го приемеш и да продължиш да се блъскаш. Интересна последователност наблюдавам при себе си една такава цикличност, тъкмо ми стане по- лек пътя , поизглади се , започвам да вървя и да се оглеждам, чак ми харесва това каквото виждам , усмихвам се и хоп докато се усмихна и се озъбя, ново препятсвие, вече даже не ги обявявам като страдания. Изучаваш, преминаваш и продължаваш. Всичко което съществува е такова каквото трябва да бъде.Няма нужда от страдания и трагедии. Ако може нещо да се промени променя се, ако не може, колкото и да ни е тежко и мъчно, то трябва да се случи така както се случва.Следва прошката или приемането и край, идва новия период. За да съкрати тези периоди човек трябва дълбоко в себе си да приеме света в който е попаднал с всичките му красиви и некрасиви неща, да поотупа егото, да ошамари суперегото и да се опита да разгледа себе си като самостоятелна единица.тогава може би ще вижда повече красота от колкото...... всичко останало.

Много е неприятна тази ситуация и най-лошото е ,че всеки път изисква различен подход. Поведението обаче не е нужно да се овладява, то трябва да е такова ,каквото ти го диктува от вътре. Правилно или грешно времето ще покаже. Имах няколко правила при такова поведение(но вече от давна не ми се е случвало,да се надявам че съм намерила правилния път). "Накажи глупака с мълчание" "Атаката е най-добрата защита" Все агресивни методи.На тихата агресия.Другото е иронията. Много изтъркано е да кажа отговори с любов, въпреки че това е правилния начин.За съжаление има път който трябва да се извърви и неща които човек трябва да промени в себе си, за да може от вътре да му дойде. Не съм сигурна дали го умея, но последния най-тежкия ми път, след една безсънна нощ, станах толкова щастлива на сутринта ,бях сигурна какво точно трябва да направя и вместо разправии занесох на "агресора", една книга за отношенията в колектив, при което му казах "Ти имаш право да бълваш омраза срещу мен, но аз имам право да не я приемам и тогава тя ще се върне върху теб, като бумеранг удвоена от разочарованието ти"Вярвах в това което казвах и бях толкова спокойна и нещата се промениха.Но ми костваше много. Той разбира се не прочете книгата и не разбра за какво му говоря ,но нещата се промениха.

Справедливостта следствие на какво е? А кармата? "Тъпи раделения", като определение за нещо което съществува от началото на ..... айде да не казвам на света, но малко след него е някак .... неточно. Десетте божии заповеди са справедливост те са ограничение на тъмнината около светлината , разграничението на доброто и недоброто(да не ползвам зло ,че ми е много неприятно). Има тъмно и то съществува от самото начало, само не знам дали покриването му изцяло със светлина е нужно. Мисля, че не е. Друга е развръзката поне според повечето езотерични автори.

Злото няма да стане добро, както и тъмното няма да стане светло. Но както имаме нужда от тъмнината на нощта, за да се зарадваме на утрото, така и злото ни е необходимо, за да видим себе си. "Ти си светлина " се казва в една притча, "но за да видиш това, ще те обградя с тъмнина." Съществуването на двете , издига съществата, ако го няма злото(каквото и да се влага в тази дума), няма да има развитие.Няма да има движение, а то е в основата на съществуването. Ако на растенията се припише пребиваването, на животните функционирането , то на хората е присъщо преживяването, то се състои освен в собственото ни съществуване, е в осъзнаването на съществуването на нещата, това е мисленето. Ако няма зло, няма да има мислене. Опитвам се да си представя измерение само с добро в какво ще се състои развитието и движението след като няма противовест. А и ако злото стане слуга на доброто , то доброто няма да е много добро, защото ще се явява господар (това в кръга на шегата)

Тече една много хубава реклама на кафе в момента, единствената толкова позитивна и смислена. Тя завършва с думите :"Живота е богат" Лек цитат: "Дядо ми е корабен магнат, той прави кораби, а аз ги пускам(кораби от вестник). Баща ми има най-красивата вила, сам я построи(дървена къщичка на дървото). Всеки ден даваме приеми в къщи(приятели на кафе). и т.н.Разказано през погледа на едно дете-живота е богат."

Малко са се припокрити понятията мисля. Изпитването на удоволствие, и сексуалност не са според мен задължително свързани. Всичко е въпрос на фокусиране. Че детето се оглежда , оглежда се.Че изследва себе си , изследва се.Но това не е лошо, пошло или ненормално, това е първата потребност от самоопознаване на това в което са го натикали, а именно човешкото тяло. Всяко нормално същество бяга от болката и се натиска на приятните усещания. Търсенето на приятни усещания обаче, според мен не е задължително проява на сексуалност.Защото приятното усещане не е само сексуално. Връзката е логична.Какво опознава най-напред човека появил се във физическо тяло топлата гръд и удовлетворяването на болкат в корема(глада) от нея.Тя му е първоизточника.По един или друг начин човек се стреми към това първо и най-близко удоволствие през целия си живот- извора на любовта.Тук не виждам сексуалност. Трансформирането на този стремеж като сексуален става в последствие под влиянието на средата. Следващото което вижда малкия човек мама и татко - целуват се, прегръщат се - отново извор на любов, изразявайки себе си и търсейки любовта детето съзнателно и несъзнателно се стреми към това.Търси си и си иска любовта, това също според мен само ние възрастните можем да насочим към сексуалността. Но ок нека приемем, че е сексуален стремеж, трябва ли да го фокусираме и определяме гласно пред детето като такъв?-"Ау какво правиш?"или "Няма да правиш(говориш)такива неща" Ако го направим, ще си търпим последствията, другия вариянт е да го обединим от чисто физическия, неосъзнат процес, с емоцията, чувствата и създадем пълноценен човек пред нас. Голямо изумление предизвика у мен въпроса на дъщеря ми, когато беше на 3г.Тя ме попита:" мамо какво е душа?" Голямо изумление предизвика у мен въпроса на сина ми, когато беше на 3г.- Мамо лелята защо има толгова големи гърди? Сега след 6 години въпросите са наобратно. От тази гледна точка не одобрявам ранното (преди 7-8 год)полово "просветляване".Дори и след това е спорно според мен как точно трябва да става това. Ако го превърнем в чисто физическо изразяване на нагоните и изучаване на физиката само ще изгубим. А мисля точно това се получава.

Здравей Дана, не си внесла смут и аз реагирах така в тази тема която си гледала, предполагам. Истината е, че това е много тежък проблем с още по тежък изход, независимо положителен или отрицателен. Още по- страшното е, че е освен личностен и социален, и международен, и предизвикан, и добре поддържан по най- висшите етажи на властта и точно от тези които правят после дарения за лечения на наркоманите. Попадналите в този кръг са безпомощни и много малко са нещата, които могат да им помогнат. Поради тази причина хората не искат да говорят за това и не искат да мислят дори, защото се чувстват безсилни. А когато някой не може да промени нещо, какво да прави? Личността деградира там, и само много силен вътрешен мотив и воля могат да върнат истинския облик на обезличеното съзнание. Депресията поглъща и убива, лесното падение е в пъти по -силно от трудния стремеж към слънцето. Говорим и Той казва: Толкова ниско съм паднал, срамувам се толкова много от себе си.Взех последните 20 лв от портмонето на баба ми. -Защо го направи? -Не знам.Вече не знам какво правя, просто го правя, за да си купя доза. -Разбираш ли последствията?Всички в един момент ще се откажат от теб. -Знам и се страхувам от този момент, защото тогава ще умра. След това замина за комуна в Испания. А неудобните ги приспиват за винаги с лоши смески. Аз не знам какво бих могла да направя, затова се моля да не ми се налага да вземам подобни решения. Истината е, че се страхувам от това не за себе си , а за близките си, защото видях безпомощността в очите им(на другите) и безисходицата.

Поста ми беше резултат от размисъл: Мога ли да кажа на(за) някого ,че греши.От тук: Мога ли да определя аз сама за себе си кога греша? Върнах лентата ,за да видя какво всъщност определям като грешка? Определям......, но от позицията на времето, виждайки резултата, преминавайки през начертаното от мен(често трудно и с много мъка), спирам да виждам грешката като грешка. Защото едно мое по различно поведение, дума , мисъл и ....... аз нямаше да съм това което съм. Ако аз не искам да бъда това което съм, значи не се харесвам, ако не се харесвам, значи не проявявам уважение към създателя си , подценявам работата на съществата , които се грижат за мен. Имам ли това право? Мисля че не. Следователно, как бих определила развитието си до момента, като грешка? Това е неуважение, както към мен , така и към всички духовни същества и сили около мен. Може и да е егоцентризъм, може да е и гордост, може да е и егоизам, ама аз се обичам , обичам и всичко видимо и нивидимо,което се грижи за мен и мисля, че това е прекрасно и го пожелавам на всички. Та това е тънката логическа нишка в която попаднах без да искам преди да напиша сутрешния си пост. Като съвсем не твърдя ,че е перфектно развита. Никола, последното изречение от предишния ми пост е по- важно от предпоследното(за мен).

И такива неща се случват. И аз боледувах преди години от простичък грип 3 месеца и докторката ме лекува с много вида антибиотик, докато ми писна да я слушам и се оправих с чай, витамини и още нещо. Но я разбирам, потънала в медицинската си материя, трудно е без желание да решиш да подходиш по различен начин към човек прескачайки класиката в професията.Но медицинската гилдия от както свят светува си е една от най- важните и значими. Та така и с психотерапията, като терапия тя си е една нова наука, много работи и липсват, много работи тепърва ще се развиват, много хора предстои да разберат колко по- лесно е да се реши един проблем с подкрепата на професионалист ,отколкото с добрата приятелка. Защото в действителност много от нещата не са такива ,каквито сме убедени ,че са и това убеждение именно пречи за тяхното решение. Но това е в процес на развитие и от двете страни.

Как да приемаме грешките? С широко отворени очи. Ако трябва да назова една грешка в живота си......не мога. Всичко което се случва е от такава изключителна важност и има толкова точна взаимовръзка в действията и събитията, че най-голямата грешка би било да нарека нещо от изминалия си живот -грешка.

същото.

Мисля, че нещо не разбирам. Какво е общото между Умения като ограждане, виждане на аурата, телекинеза, пирокинеза и "секси" визията. Честно казано това е последното определение, което бих им дала А иначе "практикуването на умениия" на мен лично ми звучи натоварващо, въпреки че доста хора го правят съвсем целенасочено.Не зная каква е ползата (може би има такава), но мисля че по този начин се получава натоварване, което рано или късно избива нанякъде.

Деяна, наистина ли искаш да чуеш отговорите на тези въпроси тук в този форум? Ако е така на повечето от тях е отговорено много обстойно в многобройните теми. Но в едно си права, аз не зная какво е Любов. Твърде далеч съм още от обхващането на това чувство. Съмнявам се също в знанието и на повечето хора относно любовта. Виж обичането го разбирам добре, много егоцентрично чувство, обвързано с взимане-даването. Аз те обичам, значи и ти трябва да ме обичаш, но това не е любов. Вече написах, кога си отива "любовта", за която ти така упорито говориш. Изразих мнение и кога не може да си отиде. Цитата на Елф е прекрасен и не мисля, че ако някой се заеме да го тълкува, друг би го разбрал. Всеки за себе си трябва да го разтълкува. И да помисли. Да не съди. И да не обвинява. А Любовта дори между мъжа и жената ,ако е дошла не може да си отиде. Единственото що годе подобно сравнение, което мога да дам е майчината любов. Каквото и да стане детето и -добро,лошо.....тя не губи майчината си любов. Същото е и с партньора.Но ако се постави един списък с условия, опаше се на врата му задължаващо внимание, обаждане по 10 пъти на ден, за да се каже "колоко много те обичам", очакване на внимание и добри жестове..... и се прощаваме с Любовта. На такива места тя не идва, тя не си отива, тя просто не идва.

xameleona, Честит Рожден Ден! Нека любовта и добротата още дълго огряват живота ти! Желая ти всичко най- прекрасно!

Когато човек не може да понася дори и себе си , значи се е простил с нещо друго , не с любовта. Страданието не е следствие на загубена любов -Никога. Когато човек разбере истинския смисъл на страданията си и започне да ги изследва , тогава може и да поразпита за любовта. Едно нещо не може да се загуби , ако първо не се придобие. Както и човек не може да открие себе си , ако първо хубавичко не се изгуби. Любовта е едно от най- трудните за усвояване неща в това съществуване на човечеството, това е дума доста всеобхватна, за да се принизява до една единствена връзка между двама човека в тоз огромен свят. И ако само това се разбира под любов и ако това е великата загуба на любов ,ок. Но явно грешно си тълкуваме чувствата. Няма нищо фатално в това двама души да се разделят, но това в никакъв случай не е загуба на любов. Няма нищо фатално в това някой да умре, но това също не е загуба на любов. Фатално е обаче, ако някой си втълпи, че само и единствено един човек е "достоен" за получаване на неговата "любов" и след подобна раздяла обяви ,че любовта я няма или си отишла и т.н. Но разбира се това са крачките на всеки отделен човек, достатъчно различни и достатъчно много, за да съвпаднат с който и да е друг.

"Любовта" си отива, когато е била добре маскирано очакване. "Любовта" си отива ,когато е била зле маскирания егоизъм. "Любовта" си отива, когато са се счупили доспехите на страха. Любовта не може да си отиде, защото тя се ражда отново всеки момент.

Скоро бях свидетел(за пореден път ) на едни приятели ,в създаването им на ново семейство. Имаше наздравици с пожелания. Най -често пажелаваха щастие, ей така съвсем по инерция, въпреки че повечето от хората които го пожелаваха съвсем не изглеждаха щастливи семейства, може би пожелаваха незбъднатите си мечти. Пожелах им дълъг брак, което се изкоментира като наказание в първия момент. Дълъг брак ,като съвсем не е задължително щастие, пожелах им красиво семейство в което да цари хармония. Щастието е мимолетен момент, който идва и отлита като птица. Пожелах им повече от щастие , да успеят да създата хармония, като се погрижат да приютят любовта и уважението. Любовта и уважението са чувства с голяма тежест, ако една двойка успее да ги открие, развие и съхрани, след 25г. на Сребърната им свадба ще се обърнат и ще кажат аз имам красиво семейство с достатъчно свидетели-децата. Не познавам хора съхранили дълго брачните отношения да казват, че имат щастлив брак. Но много от тях с благоговение го определят като красив.За мен това е хармония. Красотата е и в трудните моменти и в мъката и в радостта.

Klaudia, благодаря ти за линковете много свежо и зареждащо е всичко, това е нещото което си мисля, че искам да правя, но да видим как да се отделя от цивилизацията.Не за друго, но и тук си имам много неща които искам да правя и си обичам истински.Не знаех, че толкова млади хора са се заинтересували от родовите селища, това е нова информация за мен. То важното е човек да хареса и да намери смисъла в това което прави, после е лесно, толкова лесно , че чак страх да го хване. Мисля си защо Нехаресването толкова често е по-силно и поглъщащо. Може би защото колкото по- трудно идва обичането толкова по-голям скок е направил човек.

И ти си права princessa. Но силен не е равно на бездушен.За примирен .... е според ситуацията. И всичко е в рамките на проблема който е довел до търсенето на надежда, това не изключва любовта по никакъв начин. Човек може да е силен , любящ и примирен и нито едно да не е в противоречие с другото, но да изключва надеждата. Примера, който дадох е личен, съвсем не много сложен, но достатъчен, за да поработя над себе си. Защо изключвам надеждата?Защото не съм опирала до нея. Казват имаш необратим процес, това и това ще се случва, бавно в продължение на години , това е резултата , това е което можем направим. Ами на мен пък не ми харесва. Вариянт: да заживееш с надежда, че може пък да стане чудо.И хоп процеса да спре или нещо някой, някъде да измисли. Вариянт:Да проучиш всичко в основи, реално да прецениш какво можеш и какво не можеш, да минимализираш негативните мисли.Да направиш всичко по силите си, да се усмихнеш и да кажеш"Каквото и да става аз го приемам" И накрая да вярваш много силно в способностите си и това което правиш. Според мен това е сила с липсваща надежда. Може и да греша, но това е моя опит и вече имам един положителен резултат. Вероятно друг има резултат от надеждата , вероятно на някой не му се е налагало да има резултати и това е идеално. Желая спорен ден!

Аз съм от почитателите на закуската. Полезна не знам дали е, но със сигурност не е вредна. Тази сутрин например страдам ,заради късната вечеря снощи. Опитвам се да ги избегна тези вечери ,след което се събуждам сутрин с тежък стомах и тежки очи, но когато се събира семейството е трудничко да се отцепва човек. Преценила съм си го за себе си вечерята ме натоварва много, чувствам се зле на сутринта. Храна приета след 18 часа я чувствам три пъти повече, като количество. Закуската се изразходва изцяло от организма, който е в движение през целия ден и има нужда от тази енергия и я усвоява пълноценно.До вечерта от нея няма и помен, докато един късен обяд или още повече вечеря..... мен ме натоварва много и то не говорим за обилна вечеря, а примерно разделно хранене. Това за мен, познавам много хора ,които не закусват сутрин и си се чувстват добре по своя си начин.

Хората се надяват постоянно за какво ли не. Ако приемем ,че това в което се Надяваме, можем да го приемем такова каквото е и да работим върху това което не ни харесва с ясната мисъл ,че полученият резултат не зависи от нас, изработваме нещо голямо в себе си. Примерно:Аз съм болна , и Искам да оздравея. Ще се концентрирам върху "Искам", ще направя всичко по силите си, за да оздравея с ясната мисъл, че всеки миг е прекрасен и го изживявам пълноценно, в борба, в движение, в крачки напред. С ясната мисъл, че не се Надявам да оздравея, а съм приела, че може и да не оздравея. Според мен липсата на надежда може да е и приемане, може да е и сила. Опитах се да засека, колко пъти в мислите и в думите си употребявам думата "надявам се", понякога чисто по инерция. Опитах се да махна "надявам се"- става по- трудно. Ако не се надявам, значи трябва да приема или да променя.

няколко хубави мисли по темата. „Който критикува придирчиво другите, работи над своето самоусъвършенствуване.“ — Шопенхауер "Имат право да критикуват само онези, които са готови да помогнат." — У. Пен „Насекомите хапят не от злоба, а защото искат да живеят. Същото е и с критиците — те имат нужда от нашата кръв, не да ни причиняват болка.“ — Фридрих Ницше Това мисля, че се отнася за т.н. градивна критика. И нещо което чух скоро- критиката е важна, защото означава, че са чули какво сте казали. Не е нормално всички да са съгласни с нещо казано от някого, мълчанието е знак за безразличие, съгласието е единомислие, изказаното неутрално мнение е нечуване, критиката е търсене. Кога и как трябва да се използва е друг въпрос. Това го пиша с идеята че- критиката е анализ, вглеждане в чуждата гледна точка, тя не е задължително отрицателна и е следствие от размисли по даден въпрос.

Всичко написано тук е и ще бъде много относително. Аз така и не знам какво всъщност е "грип" чисто понятийно. Но приемайки съществуването му, мисля ,че вече го приемам в себе си по един или друг начин. Преди 2 години след поредица от грипни заболявания , които така и не установиха какви точно са. Без да ми назначат адекватно лечение и единственото което получавах като рецепти беше видове антибиотици, в мен се зароди едно раздразнение , то растеше, набираше сила и стана едно голямо недоволство срещу нещото наречено грип, което си ме беше харесало и се беше настанило вече няколко месеца в мен. Тогава се ядосах и реших че ми омръзна да съм домакин на подобни бацили, незнайни дори и за лекарите които ме лекуваха и когато стигнах критичната фаза в която не смъквах температурата от 38.5 , а лекарката казваше , че било просто грип, реших , че повече няма да приема в себе си никакъв грип. След 2 дена бях здрава , вече две години не съм се разболявала. Но, стана едно пречупване, нещо в мен се промени. Когато усетя че грип се опитва да ме навести , правя един добър крос , засилвам чайовете и създавам желязна мисъл против грипа. Грипът е мисъл. Ако човек го допусне в себе си той се разполага и се връща многократно. Усложненията за които така упорито се говори , не са от грипа , а от други здравословни (и психически) проблеми на човека. Грипа атакува слабите места в организма. До тук с мен.Това е само в начални стадии.Когато човек има вътрешна убеденост ,че може да се справи сам. Във всички останали случаи , консултацията с лекар е желателна. Защото ако имам неизлекуван бронхит ,един грип -нелекуван- лесно ще го превърне в пневмония.Разбира се човека после ще умре от усложнения на грип, но дали е така....?

Току що сиамската ми котка Сара , за първи път стана мама и много ни зарадва с 4 великолепни сиамчета Появата на нов живот в каквато и да е форма ме изпълва с безкрайна радост.