Диляна Колева

Аз съм от хората, които допускат много правописни и пунктуационни грешки. Много чета, но правописа не е от силните ми страни. Още в училище оценките ми винаги са били с една единица надолу заради правописа. Днес когато вече работя и с клавиатура, положението става още по трагично- правопис + технически грешки + латиница + кирилица.Става голям миш- маш. Хубаво е да се пише правилно, но действително има и някаква вътрешна заложба. А на мен лично ми е много досадно, когато тръгна да изразя писменно някоя мисъл, да мисля къде е едно "Н" или други подобни. Така че граматически добрите, моля да ни извините. А техническите грешки, които са все по- често срещащи се са проблем не на граматика, а на практика с клавиатурата.

Доста често децата разбират за раздялата без да се налага някой да им казва. Освен в случаите когато са много малки и все още острите взаимоотношения и липсана на любов между родителите може да се скрие. Както и да се каже един факт, той си остава все същия факт. Последствията, никой не може да предвиди, предотврати, промени. А и често в този период родителите не са в особено добро психическо състояние, за да успеят да видят ясно правилното, неправилното.Да отделят емоцията от здравия разум и да си правят равносметка в този момент за отношението към детето. Така че, каквото и да каже родителя в този момент, каквото и да направи, детето си остава само в емоционалното си изживяване. Въпрос на характер, и душевни заложби е последващата развръзка в неговото поведение.

"Познавате ли тъмната и светлата страна на Вашите приятели? Можете ли да бъдете лоши и при какви условия? Водите ли борба с Вашите неприятели?" Когато един човек ми е приятел, значи аз познавам основно светлата му страна, която е в синхрон с мен.Тъмната страна, не мога да коментирам, както за себе си, така и за останалите, защото това е вид нехаресване, това е твърде относително. Когато мой приятел реши да ми покаже тъмната си страна, аз имам един много добър избор да не я допусна в себе си.Всеки сам трябва да се справи с тъмната си страна.Мога да изразя мнение, да изкажа моята гледна точка и да обявя не приемане и толкова.Борба с приятели не водя, не виждам смисъл.Приятелят е човек с който се чувствам добре, мога да бъда съпричастна, разбираща, но ако трябва да се водят борби, значи това не е част от приятелството.Външната борба е породена от вътрешни противоречия, а тях всеки сам трябва да приведе в синхрон. Дали мога да бъда лоша!?Мога, и то много лоша, и съм била, и не съм се чувствала добре след това. От този тип хора съм, които улавят слабите места и боравят с думите така, че дълго да се помнят след това тези разговори. Лоша черта, която се опитвам да трансформирам. Никой няма нужда да чува за слабостите си, за тъмното в себе си, за лошите си избори. Всеки сам ще пребори тъмнината, ако има кой да му каже, че светлото е повече в него и му го покаже. А за неприятелите.....борбите с тях са голяма енергийна загуба, водеща да пълно изтощение. Установих, че съм слаба за този вид взаимоотношения, затова просто предпочитам да се отдръпна, когато видя, че светлината е някъде много далеч, не мога да вървя през чуждите мъгли.

Благодаря за темата! Този въпрос действително отново е много актуален. Подписах петицията, въпреки че, честно казано не вярвам в нейното осъществяване.(но това си е мое мнение) По този повод исках да доуточня някои неща, подкрепено със съответните материали, защото доста малко хора всъщност знаят какво е ГМО и за какво иде реч. 1.В България ГМО култури се отглеждат от доста време вече. "В България през 1999г. е прибрана първата реколта от ГМ царевица, устойчива на хербициди. Според ISAAA през 2004г. и 2005г. патентите в България не са подновявани и не е произвеждана ГМ царевица. През 1999г. на площ от 300 дка са засети и първите ГМ картофи, устойчиви на колорадски бръмбар. Няма данни колко са полевите опити със слънчоглед и тютюн." "През пролетта на 2005г. българският парламент приема закон за ГМО, който забранява полевите опити и освобождаването в околната среда на важни за България култури като маслодайна роза, тютюн, лоза, памук, пшеница и всички видове плодове и зеленчуци." http://otrova.org/index.php/tag/гмо/ 2.Подобни петиции, но не за забрани, а за свободни зони вече са правени и резултата е: "В България след кампанията на Сдружение “АгроЛинк” има 6 общини, свободни от ГМО – Сатовча, Баните, Ивайловград, Кърджали, Златарица и Борино. По време на кампанията „Доматът мутант” през лятото на 2007г. над 5000 души са се подписали под декларация за обявяване на България за страна, свободна от генно модифицирани организми." http://otrova.org/index.php/tag/гмо/ 3.Въпреки всичко обаче в търговската мрежа продажбата на ГМО култури е абсолютно легална и законна, с добавката че има ограничение, което не се спазва-0.9% ГМО съдържание.При направени проверки какво се констатира!?- "През последните две години лабораторията е анализирала близо 400 продукта, от които половината са съдържали генни съставки в наддопустиите граници. По закон при съдържание на над 0.9% генна соя, царевица или др. култури производителят трябва да го отрази върху етикета. Последните засечени стоки с подобно съдържание са шпековият салам "Народен" (над 2% ГМО), сурова наденица "Елит" (2% ГМО) , сух шпек - траен варено пушен салам "Витамес" (над 2% ГМО), бяло соево брашно IZZI (над 2% ГМО)." http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2009/12/22/834745_vse_poveche_produkti_se_prodavat_s_gmo_sustavki_bez/ Важно е да сме информирани!!!! 4.ГМО не тровят. Вреда за почвата няма, това е просто нов организъм с изменен генетичен код. Вредата е за био разнообразието, която идва чрез опрашването.Първите резултати са засечени в Мексико: "в Мексико царевицата е национална гордост и присъства в над 100 разновидности. За да бъде предпазена тази традиционна култура от замърсяване с ГМО, в страната е забранено отглеждането на ГМ царевица. През 2000 г. професор Игнасио Чапела от Университета в Калифорния прави съпоставка между ГМ и обикновена царевица, като за целта използва американска ГМ царевица и царевица от дивите райони на Оахака, Южно Мексико, за която е сигурен, че няма начин да е заразена с ГМО. Резултатът е шокиращ – дивата мексиканска царевица е генно модифицирана. Изследването на професор Чапела предизвиква бурни реакции в Мексико и Националният институт за околна среда започва да прави изследвания, които потвърждават наличието на RR и Bt гени в царевицата в 5 отделни района на страната." http://otrova.org/index.php/tag/гмо/ При това положение, може да си зададем въпроса, колко от нашата реколта е всъщност без ГМО съставки, а дори и отгледана у дома. Дори България да не произвежда, тя е потенциално заразена от отглеждането на ГМО в съседни страни. Но ние вече сме производител на ГМО култури. Затова е по- добре да се изисква подобрение на закона за информираността(етикирането) и неговия контрол. 5. И накрая, в какво всъщност се състои вредата от ГМО културите?- "При генното инженерство все още няма начин даден ген да се вкара на точно определено място в клетката. Така гените попадат на случайни места, взаимодействат си с други гени и дори могат да нарушат тяхната дейност. В допълнение на желаната инсекто- или хербицидоустойчивост, голяма част от ГМ растения съдържат и маркерни гени за антибиотична резистентност. Съществува риск тези гени да бъдат пренесени от растението към болестотворни бактерии, при което бактериите ще развият устойчивост към съответния антибиотик, с който биват третирани." http://www.marica.bg/show.php?id=13216 И в глобален план: "Патентът на “Монсанто” Патентите за производство на ГМО се държат от едва няколко международни компании, най-голямата от които е Monsanto, която към 2005г. контролира 88% от площите с ГМ култури. А в зависимост от културите Monsanto има между 70 и 100% пазарен дял. Други производители на ГМО са DuPont, Syngenta, Bayer, Dow и още няколко по-малки фирми. Освен ГМ семена тези компании произвеждат и пестицидите, с които се препоръчва да се пръскат посевите. Така се получава един затворен кръг и няколко производители получават пълен контрол върху хранителните ресурси." "Видове ГМ култури „Първото поколение” ГМ култури носят характеристики като резистентност към определени хербициди или вредители. Това са главно соя, памук, маслодайна рапица, царевица. Целта е да се улесни управлението на плевелите и вредителите. „Второто поколение” ГМ растения – целят по-високи добиви, подобряване на качеството и хранителната стойност, по-високи нива на есенциални мастни киселини или витамини, отстраняване на алергени и др. „Фармацевтични” трансгенни растения, от които се произвеждат фармацевтични продукти като ваксини, терапевтични протеини и др. Производство През 2006г. – 10 години след официалното си стъпване на пазара – ГМ култури се отглеждат вече на 102 млн.хектара обработваема земя – това е площ, приблизително равна на териториите на Франция и Германия, взети заедно. През 2007г. площта на ГМ растенията се разширява с още 12 млн.ха и достига 114 млн.ха. Над 90% от площите, засети с ГМ култури, се намират в само четири държави – САЩ, Аржентина, Канада и Бразилия. В САЩ се произвеждат над 50% от ГМ културите, предлагани в целия свят, а 20% се падат на Аржентина. Международната служба за постиженията в агробиотехнологичните приложения (ISAAA) класифицира 14 държави като „биотехнологични мегадържави”, във всяка от които са засети над 50 000 ха ГМ култури. Освен споменатите топ 4 производителки в този списък се намират още Индия, Китай, ЮАР, Уругвай, Парагвай, Филипините, Мексико, Австралия, като Индия и Китай отиват на все по-предни места заради експанзивното отглеждане на ГМ памук. Увеличават се площите, засети с ГМ растения и в Европейския съюз, където се отглежда основно ГМ царевица. Така от 62 000 ха през 2006г. тези площи нарастват до 110 000 ха през 2007г., като основните производителки са Испания, Франция, Чехия." И тук идва въпроса, нужно ли е да искаме забрани, които предварително вече са нарушени, отдавна? Не е ли по- добре да настояваме за информираност?

Смисълът на радостите е да постави рамка на скръбтта. Има безцветно , когато има цветове. Смисълът на всяко нещо е, да просъществува неговата противоположност. Нямаше да говорим за свобода, ако ги нямаше моралните норми. Светът се нуждае от своите противоположности. Тъгата е изключително важна, за да просъществува радостта, но радостта осмисля преживяването на тъгата.

Елф, благодаря за хубавите клипчета! Хубаво е сутрин , някой да помисли за доброто настроение на друг.

Много се изписа по темата, позиции от всички страни. Деца отгледани от един родител(в определен момент от живота си). Родители отгледали децата си сами, в даден период от живота си. И хора които не са били нито от едната, нито от другата страна. Това което видях е, че нито един който е отгледал сам детето си или му се е наложило за определено време, не е очарован или супер доволен от това. Никой който е бил дете отгледан от един родител(обикновено по стечение на обстоятелствата)също не е очарован. Ако чуя и гласа на малките човечета(деца на мои приятелки, които сами ги отглеждат за сега), които не искат да си тръгват от къщи, защото у дома имало баща, майка, котка и деца, извода мисля е очеваден. Всеки има право сам да реши какво да прави с живота си, това е неговото житейско право. Но когато реши да вземе решение за живота на някой друг, хубаво е да се вслуша във времето, да се огледа в света около себе си и да обмисли нещата от всички страни.И когато е абсолютно сигурен в това свое решение да тръгне към тяхното осъществяване. Семейството не случайно е оцеляло като семейна единица толкова хиляди години. Ако вариянта с един родител беше толкова идеален, той щеше да замести традиционното семейство много отдавна. Да, има свободен избор , за създаване на семейство от един родител и той е главно от жени. Защо тези жени искат това?За мен е загадка. Но желая на всички взели това решение успех, много сила и дано избора им донесе щастие.

Ще се опитам да обоснова с примери, това което писах в по- горните си постове. Рядко говоря(пиша) за нещата без да имам собствени наблюдения или преживявания по въпроса. По принцип не само тук, но и в живота хората взимащи отношение по даден въпрос са най- общо 3 вида- преживели(имащи опитността), преживяващи(подвластни на емоционалността)и с предстоящо преживяване(говорещи амбициозно). Първите излъчват спокойствие и говорят с примери, вторите се люшкат в двете крайности, а третите обикновено приемат нещата лично. Първо за останалите сами по стечение на обстоятелствата майки. Случи се така че 2 години от живота ми бях в тази категория, с две бебета по средата на огромна финансова криза, съпруга ми го нямаше както физически, така и емоционално и финансово.По същество първото което се получи, развих много силна тревожност, успявах да се справя с децата у дома, но тръгнаха редица фобии една от които -страхувах се да излезна с двете деца навън, защото не знаех какво ще правя ако и двете заплачат, а аз съм сама.Спрях да спя заради постоянната денонощна ангажираност, защото няма кой да стане вместо мен.Стигнах до такова положение, че за да отида до тоалет влизах с бебето, за да не го нарани по- голямото бебе.много плачех.Едва на 22год. ми беше безкрайно трудно да се справям сама толкова дълго време в тази ситуация.Не вярвам някой сам да си пожелае да си сложи това на гърба, без емоционална подкрепа, без финансова опора, без съпричастност.Това най- общо казано, защото трагедията за емоционалното състояние на жената в подобна ситуация е много дълга за описване.От тази позиция, казвам, че не разбирам жените, които съзнателно искат да не споделят с бащата на детето , неговото отглеждане. От з години моята колежка е сама при наличието на съпруг.С помощ от две приятелки, шеф и колеги, вече трета година успява да създаде що годе нормална атмосфера за детето, спокойна е защото винаги има на кого да го остави, на кого да се обади когато е болно , кой да я подкрепи финансово.Това е късмет за жената останала сама с детето си, когато е заобиколена от приятели, които помагат.От тази позиция като прибавим и добри роднини, самото отглеждане на детето не е изключително трудно, но емоционалната липса на споделянето, всеки си го преживява сам. И сега за прословутия "егоизъм". От 1 година моя близка приятелка, която по стечение на обстоятелствата е вече на 39год с много неуспешни връзки зад гърба си и много емоционално самотна реши, че единственото което може да осмисли живота и е да си роди дете.Тръгнахме с нея по изледвания, защото тя иска изкуствено оплождане с баща неизвестен. Много говорим, постоянно, тя разчита изцяло на подкрепата на роднините си в отглеждането. Нейният мотив е: Да не остана сама един ден, да има кой да ме погледен на старини, да има на кого да разчитам, и без това нямам какво друго да оставя.От тази позиция погледнато говоря за егоизъм.Като съвсем не го употребявам в негативен смисъл.Това е чувство дълбоко заложено в нас.Може да са двама родители стабилно семейство и пак този "егоизам" да е в основата на отношенията с децата. И още много примери лични мога да дам(за съжаление), но тези трите са най обобщаващи. И не знам защо някой вижда негативизъм в отношението към жените които отглеждат сами децата си. Напротив, аз виждам голяма подкрепа както от страна на техните близки така и от страна на приятелите им. Това че някой който е сърбал попарата на самотата се опитва да каже, колко не му харесва, НЕ Е негативно отношение, а по скоро загриженост.

Аз не им се прекланям, а им се радвам. И когато мога помагам. Изобщо не искам да обидя никого с "жената благодарение на природата може да се отдаде на удовлетворяването на този инстинкт чисто егоистично, като си направи и роди дете сама." Напротив, това си е факт.И тук говорим за съзнателен избор жената да отгледа дете без баща, а не останала такава по стечение на различни обстоятелства. Когато това е съзнателен избор, т.е. - имам пари, дом, кариера, но съм сама, искам дете , правя си го. Какъв е тук проблема?И на какво да се възхищавам!?Личен избор за продължаване на живота. Когато жената остава сама, защото.......... и детето е факт, това е друг въпрос. Но повечето от тези жени са доста борбени, самостоятелни и често имат добри роднини и верни приятели. А когато това липсва.... радвам се да помогна. Отглеждането на дете си е личен избор и тази жена, която е решила да отгледа детето си сама(казвам решила е, а не и се налага)значи има достатъчно сила и емоционална стабилност за това. Важното е детето да е желано.

По тази тема съм малко крайна, но ще се опитам да бъда обективна. Жени които отглеждат децата си без бащата(защото самотна майка е малко безмислен израз)и това се е случило по стечения на обстоятелствата, а не по тяхно желание не са особено щастливи от този факт.Обикновено се започва търсене на партньор(ако детето е много малко и раздялата е станала скоро след раждането му), а детето се обгрижва от всички край майката свързани емоционално с нея(майки, бащи, сестри, приятелки).Тези жени (лични наблюдения, не малко) не са щастливи от факта, че трябва да отглеждат децата си сами и не искат този период да се удължава. Жените които съзнателно решават да отглеждат децата си сами без да има официален баща, обикновено също разчитат на подкрепата на близките си хора и(или) на добрата си финансова подкрепа, като също си имат интимен, емоционален партньор.Като тук не виждам логиката да родиш дете от някой, като не искаш да живееш с него или с другия с когото поддържаш отношения, а просто да си имаш едно дете за себе си с отглеждането на което в крайна сметка е натоварен и още някой, и един мъж отново само за себе си !! Познавам само една жена, която се оказа с дете в неподходящ момент отгледа го сама, без приятели, без познати, но там има патологичен случай, а детето е приятелка на моето и съм потресена от резултата. Но нещо друго интересно, имаме приятел, който е на 44г и живота му се стече така, че остана сам.В момента най- голямото му желание е да си има дете, не иска жена, а дете.Но , не може дори да си роди(както обича да се шегува). Значи, идва период в живота на човека в който този повик на природата става изключително силен и малко или много човек му се отдава. Независимо дали е мъж или жена. Разликата е, че жената благодарение на природата може да се отдаде на удовлетворяването на този инстинкт чисто егоистично, като си направи и роди дете сама.А мъжа остава малко прецакан, защото той няма този избор, на него му трябва жена.

Изхода от живота си по- добре да не го виждаш, там ще отидеш само след като те повика този който те е пуснал на входа. А смисълът .... той е дълбоко заложен в теб.Той е твоето духовно ДНК и е единствен и неповторим само за теб.И въпреки че не го виждаш това не означава, че не съществува. Най- добрият антидепресант е усещането за любов и обич, но не искането и търсенето на такава, а нейното даване. Дали няма наистина на кого и какво да отдадеш любовта си?Огледай се...... , но не искай, само давай. Липсва ти интимност.... прав си трудно ми е да се поставя в твоето положение, защото моите уроци са други, не по- леки, но различни. Решението е в промяната, дълбоката вътрешна промяна. А на тази възраст ти си на прага на голям нов период в живота си, доста хора точно на тази възраст, започват голямо ново начало. Вероятно всичко е стигнало до този критичен душевен момент, защото си на последното стъпало на отминаващ период. Избора често се поставя в ръцете на хората, дали ще прекрачиш следващото стъпало и ще влезеш в новото или ще наведеш глава и ще заслизаш пораженчески обратно, е въпрос на смелост, решителност и вяра в себе си. "Изхвърли" всичко старо, явно не ти е свършило добра работа щом се чувстваш по този начин."Измии" чувствата, мислите и емоциите си. "Облечи" новото и те нещата сами ще се подредят. А годините ... те нямат никакво значение, никога не е късно за среща с любимия човек.