Диляна Колева

Комбинацията на ориз и леща открих за първи път, когато се увлякох по идийската кухня. Там има различни варианти на тази комбинация, които носят името - кхечери. Тук ще предложа най- лесната и бърза рецепта за кхечери, която съм правила. Приготвят се половин чаша леща, 1 чаша измит в няколко води ориз, сол, топено масло и лимон. За около минута, две лещата се запържва в мазнината, налива се литър и половина гореща вода и се добавя солта, след като лещата омекне се прибавя ориза и се вари около 20 мин. Разтопете останалата мазнина и я прибавете като разбърквате внимателно. Аз лично слагам и малко млян черен пипер, но това по желание. Поднася се топла с резенчета лимон. Добър апетит!

Ще споделя една рецепта, която е основно със зеле и предполагам е подходяща за понеделник. Това е вариант на пиле със зеле, но без пиле . На малка зелка половината се нарязва на ситно и се омчква добре със солта, прибавя се 1 кафена чаша ориз и една купичка предварително накиснати в топла вода соеви кубчета. Всичко това се смесва в тава, слагат се 2 кубчета пилешки бульон, няколко дафинови листа, черен и червен пипер на вкус, олио. Пече се на фурна около 30-40 мин, на 250 градуса. И тъй като е понеделник и картофа е подходящ продукт. Това ястие може да се поднесе с топла картофена салата с праз и лимони. Добър апетит!

Или , нарязани на ситно с олиото и солта, но в тефлонов тиган с капак( без никаква вода), леко се разбъркват от време на време. Готови са около 20 мин, поднасят се с таратор или чесново мляко. В къщи си я кръстихме- картофките на баба, защото тя приготвя картофите само по този невероятно вкусен начин. Важно е тигана да е тефлон, за да не загарят и да са плътно под капак, за да се запазят хранителните им качества, нишестето което се отделя ги сгъстява и става много вкусен резултат, а дали на тиган или във фурна, добавката на сух копър придава вкус на леко опушено. За любителите на варено- пушения вкус.

Здравей kapkaivomen, За самото зачеване до колкото знам няма проблем, но времето ще е повече. Освен стандартните изследвания помоли да видят разположението на матката, нейното изместване понякога е проблем, който е разрешим, разбира се, с някои практични съвети. А когато му дойде времето нещата ще се случат . Успех!

Да. Скоро не ми е оставало време за него, но съм попрочела.

Попрочетох темата, за да видя, че всички са съгласни помежду си и има единомислие. Т.е. не виждам някакви противоречия. Дилема някаква също. Що се отнася до форумите и споделянето, а още по- малко откровенност това са малко размити понятия. Това че група хора си комуникираме виртуално в един по- дълъг период, според мен изобщо не означава, че се познаваме или че си пасваме в реалното пространство. За каква откровенност тогава иде реч!?Или пък споделяне!? Някой казва нещо, което в момента е решил, че е подходящо да каже. Кой и защо стои зад написаното нито интересува някого, нито трябва да го интересува. За тази цел има реално пространство. Подобни теми мисля че сме разисквали вече под други имена и по други причини. Форумите не са място в което да има откровеност, чувствителност, или подобни. Форумите са виртуално, публично пространство в което всеки има право да изкаже мнението си по зададената тема и никой няма право да му се сърди за това или да изисква от него обяснения. На мен лично ми изглежда несериозно някой да се чувства засегнат от написан пост от "н"-ти човек, който няма нищо общо с него. Или да се изисква "честност" това го слагам в кавички, защото ми е изключително абсурдно без тях. А ако се преплитат виртуалното с реалното общуване или се размиват рамките има налице личностен проблем, който отново казвам си е проблем на носителя му. И да подчертая, за всеки случай не визирам никого, а изказвам лично мнение. А относно заплахите, заплашва онзи, който се чувства безсилен, онзи който страда от липса на внимание, или просто от невежество.

Вярата не ми пречи..... иначе бих пречила сама на себе си, защото моята вяра това съм аз. Относно хората, когато човек се заслуша ще установи, че хората много говорят, главно за себе си. Всеки иска да бъде чут, разбран, приет. Да говоря аз, особено за вярата си, е все едно да говоря на себе си, много малко хора ще ме чуят, а тези които чуят ще е откъслечно. Хората имат нужда да бъдат чути. А само който умее да чува, може да говори за вярата си и това да има добър ефект. Затова не обичам да говоря за вярата си, защото не съм се научила добре да чувам хората. Каквото покажа, покажа.Каквото кажа, кажа. Който разбрал, разбрал. Ако съм чула, чула съм. Не ми пречи

Добре дошла във Форума Петя, надявам се да намериш много ценни за теб неща тук. А за пропускането, абсолютно права си, нищо не си пропуснала, защото всичко предстои да се случва. Надявам се ученето да ти носи удовлетворение. Лек ден!днес имам 8 часа философия,дано да издържа

Съвсем случайно попаднах на информация за Древното жито на фараоните и факта, че точно житото и житните продукти могат да се използват при непоносимост към глутена. Не знаех също, че една от формите на непоносимостта е възпаление на тънкото черво. Случи се така, че мой познат се оказа в плен на това заболяване и то е открито след като години го е тормозило без да знае, че страда от тази непоносимост. Консумацията на храни съдържащи глутен при непоносимост но организма към глутена, се изразява в стомашно чревни разтройства, отслабване на организма, телесна слабост, много лош тонус и въпреки консумацията на достатъчно количество храна теглото намалява. Съвсем случайно попаднах на следния материал, който ме удиви с простотата на предложения метод за решаване на този проблем и то точно с жито, което вирее само в България и то от древни времена.Което поради жилавата си ципа не е засегнато от чернобилската радиация и т.н. подобна информация, а най- вече може лесно да се отглежда. http://www.dnesbg.com/index.php?page=NewsDetailsPage&id=3161 Ще се радвам да споделите информация за този проблем, особено ако е подкрепена с реални резултати.

Ти ли си най-подходящия за мен?- Въпрос който не спирам да си задавам. От какво имате нужда в една интимна връзка?- От себе си. Как си представяте най-подходящия за вас партньор? Моля, опишете го! - Мислех си, че трябва да е човек, който да прилича на мен, оказа се обратното.А да опиша противоположностите си......, които са станали част от мен..... това е процес, който всеки трябва да изживее.Най- общо , сега съм всичко онова, което заклеймявах.Т.е. своята пълна противоположност ..... и ми харесва . Кои са критериите, по които избирате и се влюбвате в някого?- Никога не съм се влюбвала. Критериите са тези, които ми е определила средата, избора ми е коренно противоположен.Така става на практика.И в същото време достатъчно близък.Човек слуша суперегото си, но в него властва Ида, за да се прояви егото и всичко след това да се обърка отново.Баба ми казваше:"Намери си бабе, мъж с висше образувание, да не пие да не пуши, и да има хубава професия."Точно тези оказания ги спазих.Но когато към не пушенето се прибави и не ядене на месо, стана лошо.Когато към не пиенето се прибави, не копане на лозе, стана лошо, когато към висшето образувание се прибави НСА(национална спортна академия- сърфист)стана още по лошо.И когато хубавото момче ни прибра хубавото момиче на 200км и двамата взеха че станаха веге стана още по лошо. До тук с критериите. Какво сте готови да дадете в една връзка и какво очаквате да получите в нея? - Първоначално бях готова да дам всичко, което не ми костваше усилия, а очакванията ми бяха ...... факта че имаше изобщо очаквания доведе до една огромна трагедия, която решавах от 21 година до 29-тата. После дадох всичко от себе си и това което не ми беше по силите, за да се преборя с очакванията си и тогава ги обявих за вредни. Бях готова да бъда силната, а очаквах сила по- голяма от моята. Сега съм готова да бъда слабата, за да може силният да стане по- силен. Миналите разочарования – как се справяте с тях и влияят ли на бъдещите ви търсения в любовта? - Разочарования има когато има очаквания. Когато открих, че стабилният за мен човек всъщност е фин и раним, аз от позицията на силния, съвсем подсъзнателно и под влиянието на суперегото на моята среда успях да го смачкам, за да се огледам след няколко години и да видя колко смачкана съм аз. И най- общо всичко което виках с пълно гърло, за да ме чуе целия свят сега е безкрайно маловажно. А относно това, което много жени изтъкват като неудоволствие, готвенето няма нищо по- прекрасно да нахраниш любимите си хора с нещо което е продукт на любовта ти.Аз обожавам да правя най- различни вкусотии и заедно с приятния разговор на масата, това е любимото ни време, най- уютния момент за всички мои любими хора след дългия ден.

По принцип не се чувствам особено подготвена, за да пиша по тази тема, но скоро прочетох нещо което ми направи впечатление и ми се иска да го споделя тук. Ид(то)- представен от нагоните и е изцяло несъзнателен. Мощна теория на Фройд , според която в основите на поведението на цялото човечество стои ръководство от несъзнаваното. Нещо не ме привлече това. Да, теория обоснована с много изследвания, много опит, много последващи теории и практики.... но сякаш за едно друго човечество, за друго мислене,за..... Най- хубавото на една триетажна къща е балкона на третия етаж, но за да е стабилен той, къщата се нуждае от стабилно гаражно помещение, широко, здраво, от което всеки най- напред влиза и ако реши да се върне от там излиза. Това е и моето определение за ид-а- гаражното помещение на една къща. Разбира се коя съм аз, че да се съмнявам във Фройд. Всъщност мисълта ми тръгна още при презентацията, която се наложи да правя за дъщеря му. Типичен случай на Комплексът Електра.... каква ирония, дъщерята на човека писал така подробно за Едиповия комплекс.Но това в страни.Та ид-а, който така ме смущаваше съвсем случайно открих едно отговорче, което някак си подреди нещата по местата си за мен. " "Философия на безсъзнателното" публикувана 1869 год.- тридесет години преди Фройд от фон Хартмън..........зад индивидуалното съзнание се крие космическо съзнание, което за повечето хора е "безсъзнателно", но може да се събуди и напълно да се осъзнае, а това превръщане на безсъзнателното в съзнателно е най- голямото добро на мъжете и жените.Че Фройд директно взема понятието Id от The Book of the Id"(Книга за То)на Георг Гродек, която се основава на космическото Дао или органичен универсален дух.Че... е, добре, това е дълга история, която силно ни напомня, че корените на модерната психология са в духовните традиции именно защото самата психика е включена в духовни източници.В най- дълбоките и недра откриваме не инстинкти, а Дух- и изучаването на психологията в идеалния случай трябва да е изучаване на всичко това - от тялото през разума да психиката, от подсъзнателното през самоосъзнаването до свръхсъзнателното, от съня през полубудносттта към пълната събуденост."К.Уилбър "Интегрална психология. Ако взема първите думички от изброените етапи се получава състояние на - тяло, подсъзнателно, сън. Първо ниво което се ръководи от нагоните Следват- разум, самоосъзнаване, полубудност. И накрая - психика, свръхсъзнателно, пълна събуденост. Къде сме ние?Според мен на първо ниво. А дали останалите две се ръководят отново от нагоните?Според мен, не. Къде тогава остава ИД-а?Според мен той си остава в първо ниво. На този етап мисля, че човечеството преминава към второ ниво и съсредоточването в Ид-а е най- малкото тъпчене на едно място. А с преминаването във второто състояние дали не започваме да се връщаме обратно към корените си? Завъртането на един голям цикъл, където Егото и особено суперегото, което според мен е най- относително като фактор определящ поведението, ще се трансформират напълно. Процесите са много добре описани от Р.Щайнер, просто за първи път ги срещнах обвързани с настоящите авторитети в психологията. разбира се това са си мои размишления, просто ми е интересно, как мислите всеки един вглеждайки се в себе си открива ли ИД-а- нагоните, несъзнаваното, като доминиращ фактор определящ поведението му. И защо?

Ето една забавна приказка за Българския език. " На другия ден (след първия учебен час), отивайки към училището, Бог отдалече чул неизмерно голяма врява в класната килия. Убързал (заскорил) той крачка и когато прекрачил прага на килията – що да види: един отличник налегнал клетия двойкаджия на килията и обезформя носа му… „О! О! О…! – извикал към тях Бог – Какво произхожда тука!?” Двамата мушмороци се вдигнали на крака, което за двойкаджията било много по-трудно, и виновно навели носове (единият от които кървящ и обезформен). „Всичко започна със житото…” – понечил да обясни един ученик от класа, но отличника веднага го прекъснал: „Ето… и тоя не знае! Не е правилно да се казва „със жито” ами „с жито”!” „Аха…! Ясно!” – веднага си направил извода Бог. „Я, ти ми кажи Трифончо (така се казвал отличника), колко „с-ъта” ще чуем от тебе, ако бързо, на три пъти изречеш „с жито”? Няма ли да чуем само половин „с” ?” – изсмял Бог. „Съмнявгам се” – отговорил замислено Трифончо. „Ами не се съмнявгай, ами го изречи!” – изкомандвувал му строго Бог, защото той съвсем не одобрявал когато някой се съмнявга. „с жито,..жито,.жито” – бързо изрекал Трифончо и престанал да се съмнявга. „Значи – отсякъл Бог – забравете за правилото „с” и „със”. И за да не се повтаря подобно обезформяне, – посочил той кърващия нос на двойкаджията – забравете и за „в” и „във”. Всеки може да слага колкото си иска „с” и „в”, защото това никак не променя смисъла, и не пречи на произносянето. Как сега този клетник с разбит нос ще произносе каквото и да е, колкото и вярно да е то?” Така Бог и във втория си учебен час продължил да обогатява възможностите за Българското културно наследство. Само отличниците не винаги ползват това неправило, което кара езиковедите да се съмнявгат, дали да се доверят на Бог и да го изключат от граматиката. Тука е мястото да поговорим за това кой как се съмнявга. Сигурно някои от вас си мислят, че неправилно изсмявам „съмнявга” вместо да кажа „съмнява”. Ако се хващате за едната буквичка, искам да ви изсмея, че точно тя е затрила смисълът и го е направила човек да се съмнява, вместо да се съмнявга. Както вече се смяхме в предните серии на приказката, Българите са най-добрите кореновачи на думичките. Нищо не може да убегне на Българина, когато иска да го изкоренува, но по някога между нормалните Българи се срещат и отличници, които обезформят не само носове но и думички. Думичката „съмнявам (се)”, мили дечица, произхожда от „съм” и „нявга”. По времето когато Българите измисляли езика (който всички са ползвали, преди вавилонския строеж), те много точно ползвали корените, представките, надставките и съставките на думичките. Те никога (НИКОГА) не държали на членуването и всичките граматически правила. Граматиката е възникнала поради нужда от учителски работни места. Ще ви разкажа за отличната промяна на „съмнявгам (се)”, но преди това искам да знаете, че всички думички в света произхождат от Български език. Това много добре се знае от новите Български историко-води. Никакви други езици не предат пред Българския език. Всякакви инсинуации (това също е българска дума), че някой друг език е по-велик от Българския са съмнявгашни. Искате примери!? Ето: “car” на английски значи кола / автомобил и се произнося “кар”, което идва от Българското „карам (кола)” (не от „карам (се)”) “stop” естествено идва от Българското „стоп”, което неправилно се изписва по пътните знаци с латински букви. Всички (ВСИЧКИ) думички в чуждите езици са с български корен, освен една – „Мадара”. Тази думичка, мили дечица идва от времето когато в България живял един англичанин, който много обичал да се хвали. Винаги, когато се опитвал да помисли, че е направил нещо правилно, той викал майка си да се похвали: „Mother – извиквал той – ду ю лайк ит?” – което значело „Мадар, харесваш ли го?”, от където му останал прякор „Мадара”. И щото много обичал да се хвали, решил да си издяла в една скала портрет по време на лов. Този портрет естествено носи неговия прякор (защото изобразява него) и от там селото взело името „Мадара”. О, щях да забравя да кажа, че mother на английски значи „майка”, която думичка (майка) неправилно се ползва от руснаците за „потник”, ама това идва от голямата загриженост на руските майки, които винаги питат децата си „облече ли си потника?” Много се разсмях и не остана време да ви изсмея за „съмнявгам (се) ”, но приказката продължава мили дечица, и никой няма да се отърве от това изсмиване. Приказката продължава, мили дечица. Нищо лично, към никого, случайно попаднах на тази приказка и ми стори подходяща за темата.

Като цяло съм съгласна с написаното от Никола, но с някои малки доуточнения. Самотна майка може да се стане и по още два начина(за толкова се сещам в момента) и аз написах единия в по- горен мой пост. Моя приятелка с 3 разпаднали се връзки, в които мъжете не пожелаха да имат дете с нея, защото си имаха от предни бракове(например).При което след около 5 години връзките се разпадаха.Вече на 39г тя стигна до извода, че въпреки голямото си желание в този живот явно няма да има семейство.Желанието и да не остане сама се прояви, като желание да си отгледа сама дете.Изкуственото оплождане не е само инвитро. За здрави жени изкуствено оплождане с баща неизвестен струва 70 лв, към днешна дата.И всяка жена в подобно положение може да се ползва от тази "услуга". Другият вариант, който проучихме със същата жена, беше майки в SOS селищата, където жени, които по една или друга причина са останали сами могат да кандидатстват и да станат майки на няколко деца в собствена къща, на които да създадат близък до домашния уют.Там условието е жената да е до 43 год(ако не се лъжа), да няма деца, да няма съпруг и да отдаде живота си на това.Има си семеен бюджет и деца за които да се грижи. Там обаче има година обучение + психологически курсове и още подробности, които отнемат около 2-3год мисля и по тази причина моята приятелка предпочете първия вариант. Съвсем искренно подкрепям и двата варианта на този тип "самотна майка". За всичко останало съм съгласна с Никола, познавам две жени родили деца от любовниците си , без да искат да създадат семейство с баща, действително никак не им е лесно. Но всеки има право на своя личен избор.

Именно! А и да не забравяме, че това е все пак обществен форум, за хора всякакви, а не изпит по Български език. Който иска ще се интересува, ще направи промени, до колкото може, до колкото е в потенциала му. Пак казвам, хубаво е да се пише правилно, но това не трябва да е на първа линия в един обществен форум, например. А иначе няма да забравя, как дъщеря ми спореше с учителката си в предучилищна възраст, че"дръшам" е диалектна дума.(учителката твърдеше, че не е.) Така че корените на правилното писане и изразяване са далеч в началото на съзнателния ни живот. На тази възраст, вече, аз лично надали ще променя нещо в правописа си. А доста хора биха го приели лично и това би ги възпряло да пишат. Но като цяло идеята на Донка е добра, за хората които биха искали да променят нещо в правописа си.