Диляна Колева

Мисълта, която си изтеглих днес от моите книги, за себе си, може би е подходяща за случая. " "Родих се призори, детството ми мина сутринта, а около пладне прекосявах вече младостта си. И не че ме е страх, че времето минава толкоз бързо. Само малко ме тревожи мисълта, че може би утре ще съм твърде стар, за да направя всичко, което съм отлагал." Хорхе Букай Може да се отнася за майката, може за детето, може за бащата......... може просто за времето, което пропиляваме в страхове. Успех Кала

Вина за какво? Вината по принцип не е част от човека, на него му я прикачват в процеса на неговото израстване. Вслушай се в себе си и ще видиш, че там вина няма. Ако под това "тук", родителите ти имат предвид България, нещо не им е актуална информацията. Моите деца скоро отново коментираха, че те са едни от малкото с двама родители и пълно семейство, така че притеснения за това не трябва да се създават. Бащата е чужденец, ок, чудесна възможност да опознае още една култура и още един език. Това няма ли да стане по- лесно, ако бащата знае, че има определени дни в които да се отдаде изцяло на детето си? Ежедневното му контактуване по 30 мин. нима е по- ползотворно? А една щастлива майка с пълноценна връзка не е ли по- добър родител от колкото майка трупаща неудовлетворение и безлюбие към себе си? Децата са много по- умни отколко предполагаме. Нека не ги подценяваме и не ги превръщаме в жертви на собствените си страхове. Едно дете израсло в семейство без проява на любов между родителите приема един не добър модел, който ще му доведе редица проблеми в последствие. Едно дете израстващо при разведени родители с които си прекарва прекрасно, дори и виждайки ги отделно има доста по добри шансове да усети любовта. И разбира се всичко това може да става и с усмивка, без напрежение, без суматоха, без обвинения, защото живота е прекрасен във всички нюанси на своето съществуване.

Здравей Kala Тук няма жертва. Има свободен избор. Вие не живеете с мъжа си, а съжителствате, ок. А детето живее ли с баща си?(чисто емоционално имам предвид и като общуване) И ако "да" , начинът на неговото общуване ще се промени ли, ако заживеете по отделно? На 27 години, живота е все още начало, така да се каже вие сте все още в предиобеда на своя ден(живота). Често, много често, се поддържат "изкуствени" брачни взаимоотношения като мотив за това се изтъкват децата. Всъщност мотивът съвсем не са децата, а различни страхове, финансови обвързаности, навик, емоционален мързел и т. н. Няма баща, няма майка, ако няма любов.

Всъщност, кой може да ни каже дали грешим или не? А в общуването ни това е въпрос на който няма отговор. "човекът казваше: "Аз съм добър терапевт"- и хората му лепваха прозвището "самохвалко". Рискуваше в ситуации, които другите гледаха да отбягват - и го наричаха "всесилен". Хвалеше се с честно постигнатите си успехи - и околните го наказваха за суетата му". Биваше искрен, като казваше: "Не искам да те виждам"- и събеседникът му надаваше вик, че е агресивен." Спираше да посещава местата, където не искаше да ходи - и го обявяваха за темерут. Отказваше да лъже - и го сочеха с пръст заради жестокостта му" Отказваше да бъде "като всички", за да не се обезличи - и всички го обвиняваха, че иска да бъде център на внимание". из "Приказки за размисъл" Левите изказвания на пръв поглед нямат много общо с десните. Но много често пребиваването ни в обществото и резултата от общуването ни е точно такъв. Колко падания може да понесе човек?- точно толкова колкото може да понесе. Колко вътрешна сила трябва, за да оцелее душата ни? - толкова колкото имаме, умножена по безкрайност. Колко добри приятели трябват, които държат ръката и галят сърцето? - нужни са много по- малко от колкото си мислим, че са ни необходими. Доста често съм си задавала въпроса: "Защо да поддържам общуване, което не ми носи нищо съществено?"- предполагам, за да се науча на толерантност. Или :" Защо попадам все сред хора, които нямат нищо общо с мен?"- предполагам, за да видя това което най- много отричам в себе си. " Според него почти всички бяха твърде бавни или бездейни и поради причина, която ми се струва, че отгатвам, беше постоянно заобиколен от интелектуално лениви хора, които безмилостно критикуваше. В опит да изясня това поведение, мисля че той не само не се е смятал за гении, но и че цял живот е подозирал, че много дълбоко в себе си всъщност е идиот, некадърник, бездарник или просот човек, неспособен на какъвто и да е творчески акт." "Приказки за размисъл" Човек доста често общува с недостатъците си, докато открие вътрешния баланс. Ако обаче се умори да общува с тях, а вътрешния баланс не е изграден........

Както каза, миналото не е задължително лошо. И когато нещо ни хареса, защо да го забравяме? А неприятните ни неща е добре да разгледаме и да се научим да вникнем в тях. Не е нужно нито да им вярваме, нито да ги забравяме. Всяко едно нещо си има своя дълбок смисъл за своето си настояще, което пък определя бъдещето му. "Ако сега се обърна към теб.. Ако сега те помоля за подкрепа..Ти дали ще си готов да оставиш миналото ?! " - Едно минало не може да се оставя току -така, то е изградило нещо в човека, и връщането към отделен епизод, който е останал трайно в паметта ни, често води до промени в мисленето дълго след приключването си. Подкрепа се дава не въз основа на миналото, а въз основа на настоящето. Понякога се питам : “ А ако нещата се бяха развили по друг начин?!”- това е въпрос, който човек не е хубаво да си задава. Още по вредно е да се фиксира в него, защото това ще му попречи да види всичко останало. Нещата не трябва да се развиват по "друг начин", те се развиват по точно определен начин, а нашата работа е да разберем, защо са се стекли така обстоятелствата. Всичко останало си го написала много точно и предполагам, че му вярваш. А за другите нямаме думата....

За съжаление не само от тях.

Да! "Как може да очакваме от другите хора това, което те не могат да проявят в даден момент? Може ли вие да очаквате от ябълката зимно време плодове? Ще ѝ се разсърдите ли, че тя не е била достатъчно милостива и учтива към вас? Няма защо да ѝ се сърдите, защото тя ще ви каже: „Не навреме сте ми дошли на гости“. Някои от съвременните хора живеят в пролетта, други в лятото, трети в есента, а четвърти в зимата. Някои казват, че всички хора са еднакви. Не са всички еднакви. Някои образуват група от вариации, други от пермутации, а трети от комбинации. Същото се казва и във вашия външен закон, който е подобие на вътрешния, понеже долното, земното, е подобие на небесното. Ако вашето сърце и вашият ум говорят за един предмет едно и също нещо, приемете тази истина без никаква резерва, без колебание: всяко колебание ще бъде в ущърб на вашия прогрес. На съвременното общество именно това му липсва – то няма достатъчно вяра в себе си, вяра положителна, вяра без съмнение." http://triangle.bg/books/1917-03-25-10.1999/1919-11-16-10.html

" Аз живея моя живот и ти живееш твоя. Не съм на този свят, за да сбъдна очакванията ти, нито пък ти - за да сбъднеш моите. Ти си ти и аз съм аз: и ако случайно аз и ти се срещнем , ще е прекрасно. А ако се разминем, нищо не може да се направи." Фриц Пърлс

http://curious.actualno.com/news_294376.html http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2914671

Изумена съм от потъпкването на правата на родилката и насилието приложено съвсем законно в Китай. Преди малко слушах новините, че в Китай се е провела поредната акция за залавяне на семейства, които имат право на едно дете , а са си позволили две. Около 10 000 семейства са изловени този път и са подложени на принудителна кастрация, за да не могат да имат повече деца. Като честа практика в Китай било, ако се роди момиче да го умъртвяват лекарите веднага след раждането, защото момиче къща не хранело и , за да имат възможност семейството да имат второ дете евентуално момче. В тази наша развита цивилизация, как е възможно това? При това, легално, законно, като масова практика, убитите бебета от женски пол в Китай изобщо не се разглеждат като престъпление, а като въриянт за втори шанс. Кастрацията на жената родила едно дете пък почти задължителна.

Точно тук е тя... уловката. Защо трябва да виждаш резултата? Слънцето грее, но не пита - Стоплих ли те? То не грее само там където му се радват, а на другите места да е като светъл нетоплещ диск, то грее навсякъде, който може взима, който не може да вземе ще усети топлината. На топлината никой не се противи. Човек когато грее не се изхабява, нито някой може да му вземе светлината. Светлината и позитивизмът се взимат само тогава, когато са толкова малко, че си ги пазим покриваме си се с тях и си се пазим. Ако човек излъчва светлина, тя струи от него никой не може да го затъмни, но и той не чака да види отсреща ще отговорят ли на поздрава му. Таков човек просто се усмихва и върви напред никой не може да му навреди. Защото песимизмът е заразителен , ако отсреща стои песимист.

Да Донче " Въпросите събуждат ума..." Относно трърдението "Аз пък все си мисля че оптимистите излъчват злоба към живота. " на tomodashi, , който рядко разбирам, замислих се над него по следния начин. Скоро ми се случи така, че да го видя това и както често става в подобни моменти ме споходи удивлението в поредното откриване на нещо от тоз лабиринт - съзнанието. Моя позната очакваше от чужбина близък човек, който само и "създава проблеми" с решенията си, с начина си на живот, с мисленето си и това я притеснява, защото в този период тя има нужда от спокойствие и съсредоточаване. Нейното решение за справянето с проблема беше, че ще се "огради" със светлина и позитивизъм и няма да допусне някой да наруши хармонията и спокойствието и. В този момент в мен внезапно възникна въпроса: " А защо ти е тази светлина и този позитвизъм, ако ги ползваш по този егоистичен начин?" , а тя изумено ме попита "А какво да правя, то друг няма." Светлината и позитивизма не са, за да ги ползваме за себе си, ако умеем да уловим светлината то не е, за да я задържим в себе си, а да я дадем да огрее човека срещу нас. В противен случай човек не работи със светлината, а с някакво нейно бегло отражение, дали пък песимистите не виждат често точно това, как оптимистът се е заловил за отразената светлина живееки с илюзията, че я владее? Позитивизмът, сякаш, не е за лично ползване, ако човек не носи със себе си позитивната нагласа на предаването, ако не успява да вдигне духа срещу себе си, значи не носи светлината или не умее да борави с нея. Светлината грее, тя струи от човека, виждайки светъл дух, срещналият го се усмихва и светлината го огрява. А думите, често са просто приятна добавка, която винаги се приема положително от слушащия. Другото ......... там сякаш има много за доизработване.

Може да им се помогне с осиновяване. А въпрос на добра социална политика и дейност е да се стигне до момента в който родителите да не изпитват необходимос да оставят децата си в подобни домове. И добра сексуална култура, също.

До къде я докарахме, децата да ни го говорят, а дали ще ги чуем.....!? http://www.vbox7.com/play:cb237e95

Точно това казах и аз, че трябва да има синхрон в двата вида медицина, а не залитане в едната крайност. А относно кой- колко- аз също ям много по -малко сладко от приятелката ми, но тя е с перфектни зъби , аз съм пред разпад. И съм стигнала примерно до фаза в която алтернативната медицина не може да ми помогне, означава ли това, че съм безвъзвратно духовно изгубена в дадена област, която съответства на зъбите например това е нелогично. В същото време една лекарска манипулация, дори и доста сложна ще реши моя проблем и аз ще имам зъби, това какво означава от духовна и алтернативна гледна точка? Исках да припомня просто, че човешкото тяло си има нужда и от чисто механични поправки, нямащи общо с нищо друго. Кариеса например си има нужда от зъболекар, аз не знам друг вариянт, а изкълченото от ортопед няма как да се намести иначе. И в този ред на мисли в горния си пост препоръчах на Веско да се поинтересува чисто физиологически на какво се дължи проблема, защото всяко заболяване си има фаза в която трябва груба намеса за неговото отстраняване и ако той е стигнал до фазата на лазера, като единствено средство, нека го ползва, а после да се поинтересува и за духовната страна на проблема. Не е хубаво да се каже Господ е дал това и това, защото дадения човек е едикакъв си. Писах го и пак го пиша, за всеки проблем си има решение, дали решението ни допада или не, това е друг въпрос. А ролята на мислите, положителното отношение и духовната заинтересованост не ги отричам, просто в определини моменти само те не стигат. Ако един човек с възпален апендикс не се оперира, може бързъ, бързо да премине в отвъдното заедно с цялата си положителна нагласа. Така че аз съм преди всичко за проучването в дълбочина на проблема взимане на спешни мерки, каквито са възможните според случая и след това всичко останало.

Всичко това е много хубаво, но има и нещо друго. Телата ни не са само мисъл ( все още за съжаление) има и материя, която не бива да разчита изцяло на мисълта. Когато си счупим ръката имаме нужда от гипс или шина, а не от положителни мисли. Същото е и с голяма част от нашата материя, колкото и да ни се иска тази съвършенна машина нашето тяло се поврежда и има нужда от чисто физически ремонт. В случая за късогледството е подобно. Да, може да има и други предпоставки, но преди всичко трябва да се провери материята и нейната обвързаност с всичко останало. Залитането само в едната посока никога не е правилния вариянт. И ако това важи за класическата медицина, с пълна сила важи и за алтернативната. Защото случаите с влошаване на заболяването след лечение с алтернативна медицина също не са малко, може би защото е приложена тъкмо там, където материята има нужда от своя механик в лицето на класиката. Така че хубаво е човек да проучва проблема си от всички страни преди да взема крайни решения. А това, че лекарите имали повишена смъртност не бих го твърдяла по никакъв начин, защото същото бих могла да кажа и за доста други професии.

Прави ми впечатление, че често когато говорим за други сили, говорим главно за силите, които ни закрилят. Не бива да забравяме обаче, че има и сили, които не ни закрилят и точно те доста често са причина за нашите криволичения по пътя на земния живот, а и извън него. Не бях се сещала скоро за книгите които оформиха в мен идеята за минал и настоящ живот, но покрай филма "Речен Свят", който коментирах в друга тема ги отворих и вероятно ще ги чета пак. Та там попаднах на много интересна хронология за бъдещето, която ме кара да се замисля дали след като умрат една част от хората изобщо са планирани да се връщат пак тук или просто ще изчакат следващото ниво в което да бъдат пуснати. И тук вече не говорим нито за личен избор, нито за свободна воля. Все по често се говори, а и голяма част от хората интересуващи се от това го усещат по един или друг начин, че преражданията в този свят започват да приключват, т.е. доста от нас са на финалната права за разпределение за къде да се наредят по -късно. Ако тази хронология не беше написана от Щайнер бих била доста скептична, но тъй като той е един от моите авторитети с доказани до момента качества, написаното от него ме кара да се замисля дълбоко. "Идва време, когато развитието на Земята и човечеството ще е толкова напреднало, че онези сили и Същества, които през епохата на Лемурия трябваше дя се отделят от Земята, за да направят еволюцията на земните същества възможна, ще могат отнава да се съединят на Земята. Това събитие ще настъпи, защото дотогава достатъчно голям брой човешки души ще са развили такава вътрешна сила, която ще е в състояние да тласне Лунните сили още по- напред в тяхното развитие. Всичко това ще се случи в такъв период от време, когато наред с високо развитите човешки души ще са въплатени и други, които са поели по пътя на злото. В своята Карма изостаналите души ще са натрупали толкова много грешки, зло и грозота, че ще изградят една особена общност на злите и заблудените, която ще е в рязък контраст с общонстта на добрите. Благодарение на своето развитие, добрата част от човечеството ще постигне друг начин на усвояване на Лунните сили и така ще видоизмени злата част, че тя ще поеме като отделно земно царство един съвсем друг път на развитие." И нататък става все по- интересно, според Щайнер в момента изграждаве съчувствие, любов и съвест и грешките които трупаме са в тези три области, с помощта на удивлението и учудването ще минем напред. Та дали не сме на последна гара разпределителна на този етап в очакване на следващия!!!?!!

Със същата увереност, може да се твърди и че късогледството е физиологичен проблем, увреждане на очната леща, което е лечимо( особено на този етап на развитие на медицината). Това означава ли че хората вече раздаваме "духовно виждане"?

Филмът ми хареса, гледах новата версия не знаех, че има книга, може би там ще ми бъде по -интересно да проследя идеята на автора. Гледайки филма обаче, дори и само избраното от сценаристите откривам части от теориите на Щайнер за бъдещто на човечеството. за съжаление е много трудно с няколко изречения да обясня какво имам предвид. Но най- общо и с най- прости думи, човечеството ще се раздели на две, когато Луната отново се върне при Земята. В момента задачата ни е да преодолеем егоизма и да изградим състраданието(или съчувствието), любавта, съвеста. Хората които по един или друг начин не успеят да се справят с това, ще се отделят в нов етап на развитие, (който е описан като твърде непривлекателен) в подобна илюзорна форма на Земята, там ще започне тяхното безкрайно връщане докато стигнат до смисъла. Точно тази част всъщност е описана във филма. Партньорството и разможителния процес ни е даден в момента точно с тази цел. Семейното партньорство и стремежа за моногамия е един от успешните вариянти за изработването на тези три сили. Не случайно е отбелязано, че на въпросната планета (от филма) няма деца и старци. Т.е. хората попаднали там са във възраст в която са имали шанс да преживеят партньорството. Изобщо филмът е интересен с това, че представя примерен вариянт на едно бъдеще на част от човечеството, но когато зрителя е запознат с теорията по която мисля е възникнала идеята е още по интересно.

Здравей Веселин, проблемите с очите са неприятен момент, който обаче е доста често срещан. Преди да започнеш каквото и да е лечение според мен е добре първо да проучиш в дълбочина това което ще лекуваш. Казваш че имаш късогледство и астигматизъм. Запознат ли си чисто физиологически, какво стои зад тези термини? Коя точно част от окото се уврежда и как при тези патологии? Обратими ли са процесите които настъпват с органа при тези изменения и по какъв начин? След като се запознаеш в дълбочина с това, може да разгледаш алтернативните методи за лечение и да предприемеш най- правилния според теб. Сложили са ти очила от дете, защото при този тип нарушение на очната леща, за момента, може би това е бил единствения вариянт да балансират зрението ти. Има редица процеси в организма, които могат да доведат до някакво увреждане на лещата(или по скоро на гладкия мускул, който е захванат за нея), включително до някаква степен и стрес. Има и нещо друго,с нарастване на възрастта, намалява способността за акомодация(промяната на лещата при близко и далечно виждане) на очите. Очната леща става по-малко еластична и ясното виждане става по-трудно или невъзможно. Така че влошаването може да е и чисто физиологично свързано с дълбоко увреждане на органа или просто с неговото изхабяване. В този случай е добре да се потърси помощ от добри специалисти на класическата медицина. Според мен също необратими процеси няма, но има стадии в които сме пропуснали момента на обратимост. И тук на помощ ни идва науката, така че според мен първо проучи и след това вземи правилното решение. А решение винаги има.

Бог създал мъжа преди жената, за да му даде възможност да каже няколко думи.

Аз също съм за забрана и контрол над нея. Чувствам се дискриминирана в ситуации като следната. Зимна сутрин. Тичала съм край морето, след това разходка и ми се иска да седна и да изпия един топъл чай или кафе на топло място с приятна музика. Влизам в кафене край морето и от вратата потъвам в димна завеса, липса на кислород, дори на видимост понякога. Първата реакция е да се закашлам и след това да изляза. И...... няма по различно място. Прибирам се и си пия чай у дома. Ами това не ми харесва. Не виждам защо, пушачите трябва да са по- привилегировани от непушачите.

България, че я няма никаква, няма я. Българите, че се изливат като пълнаводна река в чужбина, изливат се. Нека всеки се чувства добре там където е избрал. Но аз си мисля, колко силни и духовно извисени са тези хора които успяват да живеят с УСМИВКА в подобна страна, като България. Игнорирайки, материалната бедност за сметка на духовното богатство. Побеждавайки всеки ден с усмивка и положително отношение, сивотата от намръщени физиономии. Изпълняващи дълга си, доста често, не за пари, а за лично удовлетворение. Често си мисля, защо трябва тези хора да са тук, отговора е, защото те така искат. И факта, че успяват да го правят в цял един живот ги издига в очите ми много повече от колкото групи духовни общества, красиво подредени държави и "осъзнати" нации. Лесно е да бъдеш добър и подреден в добра и подредена държава, трудно е да се събудиш сутрин и да намериш смисъл и сила да бъдеш усмихнат сред хаоса на една объркана и разпиляна общност. И който успява да го прави всеки ден - тук в България или в друга подобна "трудна" държава, получава моето дълбоко възхищение и . Днес в facebook ми се падна късмет който ще споделя тук, всъщност иска ми се да виси като надпис на много места из България, защото тук много хора имат нужда точно от това. " Ако имаш нужда от прегръдка - аз те прегръщам! Усмихнете се!

Не, не грешиш. Възпитание, манталитет, социална среда. Три фактора, които са толкова изостанали в нашата, иначе така красива, родина.