Диляна Колева

По принцип доброто и егоизма вървят ръка за ръка. Правим нещата по най- добрия за нас начин, винаги. Другото наричаме компромис, или жертва, или неправилно отношение у другия. Когато нещата са приемливи за всички и най- вече за нас тогава сме добри. И всички са добри и обичаме. Но това е в реда на нормалните човешки взаимоотношения. Това не е лошо освен ако някой криворазбиращ лошото го заклейми като такова. Ето и едно примерче( което не е мое). Кой е по- добър!? Когато имаме група хора, и става студено, а аз имам повечко дрехи. 1вариант- раздавам всичките си дрехи с риск да измръзна от студ.- безумец, опасен за себе си, но с очаквания да бъде обявен за добър 2вариант- обличам се добре призовавайки всички да се облекат, но без да дам от дрехите си.- човекът теория, изолиращ се създавайки собствен комфорт, без значение от обстоятелствата и хората. 3вариант- запалвам огън, за да се стоплят всички, включително и аз. Кой е по- добър? Или по друг начин: Бъдете добри, като мен, с цената на всичко. Бъдете добри, като мен, но се оправяйте сами, аз не мога да ви помогна. Нека заедно поработим, за да станем по- добри. Всеки е на различно стъпало, приблизително това е стълбицата. Аз лично не мога да кажа, че съм стигнала до третото стъпало. Анализирайки действията и постъпките си до тук се виждам на второто. Може би то е естествена компенсация от прераздаването в първото стъпало, когато човек отстъпва всичко в живота си с желание да помогне, изгубва себе си. След това се научава да гледа отстрани, вижда, анализира и дава до толкова, до колкото да не му се отрази на личното съществуване. И едва след това стига до стъпалото на обединител, в което има мъдростта и познанията за това, как да организира живота и действията си, в полза на другите, без да изолира себе си, но и без да си пречи. За обичането от далеч, за което стана въпрос, за мен е все още второ стъпало. В което аз съм се погрижил за себе си, но нямам възможност да помогна, ако другия не се е погрижил да си помогне сам. Мога да му дам съвет, и то ако това не ми носи дискомфорт. Искам всички край мен да са добри, но нямам умението да създам обстановка, нямам познанието да ги предразположа, нямам мъдростта да ги науча. Това според мен е стъпалото на Учителите и ние всички се стремим натам, но това не никак лесно за постигане, което не означава, че никой не го владее. Често то се проявявав в отделни ситуации и това ни дава стимул и увереност, че все пак можем, след това отново се затваряме и така, напред

Да! Дон Мигел, дълго мислих над фразата- " Винаги прави най- доброто на което си способен" Много двуяка фраза, за обикновеното човешко мислене. Често най- доброто на което си способен е да откриеш себе си и това да не се хареса на никого, но на теб да ти даде път за развитие, да те освободи, да те накара да се почувстваш щастлив. Понякога най- доброто на което си способен е да удариш, за да не убиеш. Ударът няма да се хареса на никой, но никой не знае, че ти си предотвратил убийство. Има много да се мисли над това. Понякога е добре да отвориш прибраните чувства и да изкрещиш- "не ми харесваш", от колкото да се усмихваш и да крещиш вътрешно, да се опитваш да си налагаш обичане. Това е ярък пример за невротизъм, когато човек казва, показва едно, а вътрешно крещи друго. Ако наистина някой не ми харесва, има грубо разминаване в моралните ни оценки, принципите, ценностните системи и отношение към живот, света и т.н. аз не желая да го обичам, и не е нужно, отблизо или от далеч, такъв човек остава чужд за мен и това е най- нормалното нещо на света. Затова писах, че няма такова нещо като всеобичане. Да се опитвам да настроя мозъка си че обичам и приемам и разбирам убиеца например си е лудост, защото означава да зачертна с две дебели линии една от Божиите заповеди, която е категорична- Не убивай!! Нима съм в позиция да споря с Бог!! Та това е според мен - Да бъдем по- добри!! Вероятно всеки си мисли, че е по- добър, а другия може ли да го разбере!? Съмнявам се, защото не знае, какво означава другият да бъде по- лош. Защото всички с високо вдигнати глави казваме, Аз мога да бъда по- добър. Но много далеч вътре в подсъзнанието си натискаме и крием от целия свят и дори от себе си онова тихо- Колко съм лош!!! Не винаги разбира се, но когато го чуем, започваме да мислим, защо сме го чули!? Ами защото то е част от нас и е дошъл момент в който това да излезе и не излезе ли, за да го видим и разберем, ще си докараме невроза.

Impulsa По принцип да, можем да обичаме всичко и всички, но докато не се наложи да спим с нещото или с някой в една стая един месец например. Няма такова всеобичане. Твърде различни сме, за да можем да се нагодим към всичко и към всички, или да приемаме различията на всички, или да мислим над всяка издразнила ни ситуация. В примера си от първия пост казах, стени има между нас, и то не малки и не тънки и не ненужни. Те са ни необходими, за да изградим индивидуалностите си и да се научим да ислезем от тях. Това обаче не означава, че постройката без прозорци на човека до мен трябва да ми хареса. Не, не ми харесва и тук е момента да се научим да го виждаме, да го разбираме и да го изразяваме. Няма смисъл да се взирам в зида, през който не мога да проникна и да видя кой стои отзад и да търся красиви думи с които да го опиша. Просто е- не ми харесва, обръщам се и продължавам. Ако вътре обаче има чувство, има усещане има нещо, което ме кара да стоя край тази стена, мога да остана, да се опитам да говоря през нея, но не все едно я няма, а през нея, мога да положа много усилия, мога да дам много от себе си и заедно с човека зад стената да направим прозорец, за да се срещнем. Но колко хора в един човешки живот си заслужават това!??? Един, двама , трима , десет. Не е нужно да се взираме във всяка тъмна стена, за да разбираме кой стои отсреща, защото ще спрем да вървим напред. Хората са различни и това е добре, но не са прекрасни в различността си. Често са груби, нехаресващи, егоисти, самотни, философи, умници, глупаци и какви ли още не. Но това са си те, не е моя работа нито да ги променям, нито да ги разбирам, ако това ми носи някакъв дискомфорт. Мога единствено да видя различността и да реша за себе си, колко от нея мога да приема и с коя част от нея мога да комуникирам.

Това което днес наричаме ясновидство или по- скоро гадателски умения, е явление с много неизвестни, защото силите, от които се черпи информацията са неясни и в много случаи употребяват материята на проводника, ето какво казва Щайнер по въпроса( и не само той между другото, но при него ми е най- пълно). "За едно истинско проникване в духовните светове, в смисъла на нашето съвремие, е необходимо цялостно изпълване на душата с истинските морални намерения и цели. По- късно ще чуем, че е възможно да се достигне до ясновидски способности също и без тези основни изисквания, но да се постигнат ясновидски способности, без споменатите горе изисквания, винаги е нещо съмнително." - "Пътят на познанието и неговата връзка с моралната природана човека" -Цюрих 15.01.1912 "Изживявания в свръхсетивния свят"- Р. Щайнер По много добър начин описва тези връзки и П. Дънов в книгата си за интуицията, ясновидството и третото око. Там се разяснява, че силите които действат и се свързват с нас не са непременно чисти и светли, но не е в нашата компетенция да направим това разграничение. Тези които са точно от човешките правремена, често се проявяват и чрез неживата материя, известни като гадателство- карти, топки, кости и всякакви подобни материи предоставяни от човека за връзка. В тях няма морална изява, няма развиване на добродетели, практически не се предоставя възможност за развитие на духа, това е употреба, но не от хората над силите ( както много от използващите си мислят), а от силите над хората. Често тези практики при продължителна употреба, водят до силна дисхармония при използващите ги, не рядко до морално изгубване и поредица от лични противоречия. Също може да се каже и то никак пресилено, че честата употреба на гадателството и посещенията при "ясновидци", говорят за един особен вид пристрастяване, съпътстван с изгубване и неспособност за вземане на решения. Тогава човешкият дух може лесно да бъде управляван от подобен род сили без той самият да осъзнава това.

Ясновидството действително има степен на развитие и най- грубо може да се нарече ново и старо. В темата за "Ясновидството" мисля че бях пуснала точните цитати на Щайнер, които обясняват от къде се заражда старото ясновидство и какво представлява. Най- общо: Имаме материя, която трябва да изпълнява материалната част от нашето съществуване и дух, който трябва да изпълнява духовната част. Действайки заедно и в хармония, те правят човешкото същество здраво и пълноценно на Земята. Когато един от тези два елемента отстъпи мястото си на висши сили несъзнателно се получава дисбаланс. "Старото ясновидство" е отстъпване мястото на духа на други сили, които ползват материалното тяло. това обикновенно става несъзнателно. "Старият ясновидец" просто започва да вижда нещо и го казва, т.е. предоставя мястото на духа си на други сили. Днешният човек трябва да прекрати това предостъпване и да се стреми към съзнателно израстване, а това става чрез усъвършенстване и стремеж към висшето съзнание по друг начин, изискващ пълна хармония между духа и материята. Ето как го е описал на кратко Щайнер: "В нашето време за този, който иска да тръгне по пътя на висшето познание, е особено необходимо да наблюдава нещата...........понеже ние живеем във време, когато човекът ще бъде призван от по- висшите сили да става все по- самостоятелен. Във времената, които са изминали до Мистерията на Голгота, беше така, че към човека прииждаха по известен начин ясновидски сили дори и без негова намеса, това беше един вид намеса от човешките правремена. Но от Мистерията на Голгота насам човекът живее така, че трябва да стане съзнателен за нещата. Затова е необходимо той да се научи да придобие точно онова настроение, което се постига чрез четирите добродетели, чрез четирите сили: удивление или учудване, почитане, чувство на хармония със световния процес и себеотдаване на световния процес, и точно чрез развиването на тези добродетели свободно да се отвори за онези влияния, които могат да се насочат към него от висшине Йерархии." Р.Щайнер Към това ни водят и всички учения, включително и Християнството. Старото ясновидство на пророкувания и гадания вече е ненужно, то не учи на нищо нито този който го извършва, нито на този който го ползва. А останалите неща, като усещане на настроения, предположения за събития, усещане за определени действия или думи намерени по книгите, това не е ясновидство има си термини и определения за тях. Хора които усещат че "виждат" през времето и през пространството често не се чувстват добре, защото са започнали процеса на осъзнаване и отхвърляне на старото, затова и сами прекратяват тези си "дарби", за да може съзнанието да се насочи към по- висши идеали, за да помогне на Духа да се развива.

Мона, тези постове са изтрити отдавна, но ти ги цитираш постоянно и ми е трудно да го изкарам от контекста на твоите постове.

За съжаление изграждаме стени от суета, претенция и мнителност около себе си. Всеки е изградил своя свят в рамките на няколко квадрата, оградени стриктно от четири стени, обикновено без прозорци, как да влезе външен лъч!? Всеки грее в собственото си пространство и трудно пропуска или приема светлина. Който все пак е оставил прозорци, пропуска светлината много избирателно и стриктно проверено. И аз се задушавам от този тип организация на взаимоотношенията. Но си представи образно, че няма стени около теб и можеш свободно да виждаш постройките на околните, от някъде ще виждаш лека светлина, от другаде никаква, а може и да срещнеш други без ограждения. Не се хаби да чукаш по тъмните стени, не се опитвай да видиш проблясъците от нечии тесни прозорчета, няма смисъл. Тях може просто да ги наблюдаваш. Търси тези които нямат стени около себе си, които можеш да прегърнеш и те да те прегърнат, с които можеш да светиш заедно, с тези хора можеш да образуваш слънце и да грееш, докато другите решат да рзчупят стените си. За сега виждам това само в децата, те са нашето слънце, което за съжаление се опитваме бързо да оградим в рамките на нашата компетенция и възгледи за добро, зло, за света. Радвай се на тях като за начало, а може и да срещнеш някой без стени или поне такъв, който е започнал да ги събаря.

Психичните заболявания, нямат връзка с яденето или не яденето на месо или поне до момента не съм чувала някой да е доказал подобно нещо. Обикновенно хората, които се замислят над това какво консумират се замислят и над духовния си живот и над отношенията си с хората , сменят идеологии и т.н. Обикновенно това са обвързани процеси. Вероятно и затова вегетарианците са с по- различни възгледи и отношение към заобикалящата ги среда. При мен спирането на месото стана рязко от днес за утре, и се случи паралелно с дълбока духовна промяна съпътствана с редица физически явления. Сега съм по- спокойна и с много по- различно отношение към живота не защото не ям месо, а защото фокуса на моите мисли, ръзсъждения и т.н. се промени завинаги. Не съм вегетарианец, защото ям риба, от самото начало реших, че нея трябва да я ям, това е дълбоко усещане, на което си вярвам. Като цяло всичко влияе на всичко, но да се правят генерални заключения точно за храна- психика, мисля че най- малкото не е коректно към ядящите месо, които никак не са малко. В противен случай едните обявяват другите за невротици........ което не е реално.

Всяка проява на насилие (физическа, психическа, емоционална) е изразяване на безсилието на човека, който я проявява. Ако дадена ситуация се изроди до желание за насилие, значи сме забравили първоначалната цел. Има много такива ситуации, почти ежедневно в живота ни, но в описания случай ( за жената и плюнката), ясно е, че плюещата жена е психически неуравновесена, да се ядосам на това, означава да забравя за къде съм тръгнал и да се наежа на болен човек или аз самата да споделя за миг лудостта. Същото е във всички други подобни ситуации, в такъв момент е хубаво да си напомним първоначалната си цел, която ни е срещнала с даден човек и да се върнем към нея.

Секса не е само даване, понякога е взимане.

Трудните решения са тези, които ни водят до успех или до провал, който ни е необходим в момента. Тези решения, които ни карат да не спим често нощем, са чертожниците на нашия бъдещ път. Никой не е ясновидец за живота си, затова и често имаме трудни избори. Няма рецепта за вземане на решения. Мислене, пресмятане, виртуално разиграване на вариантите, разговори, съвети, формули, молитви, интуиция ...... последната дума е в мен...... и от там нататък започва пътя..... ако и други хора зависят от моето решение става още по -трудно. Хубаво е да се научим поне да отсяваме важните решения от маловажните, това ще ни спести най- малкото време. Имах една клиентка, която си купуваше много цветя, решението обаче, беше много трудно. Нареждахме се с нея пред 10-тина саксии от едно и също цвете и започваше трудното вземане на решение- кое от всичките да вземе. Около час, час и половина правехме основна дисекция на всяко цвете, на листата му, на цветовете му, само дето кореновата му система не можехме да коментираме, в началото давах съвети, после се отказах, защото това се повтаряше по два пъти на седмица, за да се купи 1 цвете. Гледах я тази млада жена и се чудех, как ли е взела решение за кого да се омъжи, и кога, и къде? При мен решенията се вземат лесно. Първият критерий е: знам ли с какво се захващам или на къде тръгвам, или не знам. Ако знам всичко е въпрос на логика, опит и действие. Ако не знам ... първите две отпадат остава действие, което ще ме доведе до логиката, която ще оформи опита. От второто обикновенно имам главоболие........ и безсънни нощи. До друг вариант в момента, обаче не съм стигнала.

Проблемът е не толкова че се яде месо, колкото, че се яде постоянно месо. Призивът вероятно е за намаляне на консумацията, а не за спирането . Онзи ден бях по Странджа. Вървяхме из гората, в местност покрита с диви ягоди, събирахме, ядохме, наядохме се, имаше още много, много ягоди. Баща ми каза: " като бях малък ей това беше времето в което ядяхме ягоди, не като сега, цяла година ягоди. Какви ягоди са тези ..... през февруари." Замислих се, че с всичко е така, свинско са яли само по коледа, защото всеки е имал по 1 прасе, агнешко само по Гергьовден, на Петров ден петел и т.н. През останалото време каквото е ред в календара на природата. А баба ми казваше:" март месец като свършеше всичко от вода и чесън яхния правехме, и нали нямаше друго едно сладко ни беше." И баща ми има малка ферма с животни( с които ще приключва), но те са цял ден из гората, зиме, лете, няма боклук, един или два месеца през зимата е необходимо подхранване и то е от материала, който е събран лятото от гората. Изгубихме баланса, това е проблема, сами си поставихме прегради и решихме, че месото и млякото са ни жизнено важни, а това не е така и това е факт. Сега трябва бавно да започвем да разграждаме ограниченията, които си изградихме сами.

luciddreamm Първо, може би трябва да уточниш за себе си от какво точно те е страх!? Страхът от тъгата? От депресията? От какво? Защото страхът на всеки човек е свързан с него самия. Не може да те е страх, заради някой друг. Депресията....тъгата... това са състояния които човек най- добре преодолява, когато ги изживее. Не да живее в тях, а да ги изживее, да потъне, да преоткрие себе си и да излезе по- силен от преди. Загубата на близък човек, често е съпроводена от чувството- тъга. Няма по- добро средство от това да я изживееш напълно. Ако ти е тъжно, говори за това, казвой го на глас, слушай се дори и да не те слушат, плачи, викай, каквото е вътрешното ти състояние, но в никакъв случай не се затваряй, не се опитвай да я игнорираш или да си мислиш, че ще я победиш.Тук не е нужна борба(всъщност тя никъде не е нужна). Различните състояния ни обземат, за да оформят в нас нещо ново, ние трябва да ги слушаме, да мислим да потъваме в тях, но да не спираме да крачим, след излизането от дадено състояние, обръщайки се назад, човек винаги казва- "аз бях друг човек". В такива случай най- добре е да бъдеш с хора преживели вече тъгата, те са най- добрите учители. Всичките учения на света не могат да докоснат сърцето и мислите ти така както няколко думи от човек излезнал от там. Тъгата е емоционален имунитет, преминавайки през нея имаш големи шансове да се научиш да приемаш нещата, такива каквито са. Тогава животът става доста по- лесен. Има неща, които можем да променим, има и такива, които не можем, вторите ни хвърлят обикновенно в различни нежелани от нас състояния и точно те ни учат на приемането. Хората умират, това е факт. Какво става с тях след това никой не може да каже със сигурност, а и каквото и да ни казват, това не може да ни помогне да прескочим тъгата. Не за друго, а защото трябва да приемем този факт. В него няма нищо лошо, нищо хубаво, нищо необичайно, нищо специално, това е просто естествения край на всяко човешко същество. Приемането на този факт не означава, че трябва да спрем да дишаме или да вървим, означава да преминем през него, да стигнем съзнателно до момента в който ще проумеем, че можем да спрем да чувстваме, ще си починем и след това с нови сили, с нови чувства и с нови емоции ще продължим напред.

Здравей nonik Има тема http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=7329&st=20 в която ще получиш повече от отговорите които са ти необходими. Но нищо от всичко не е задължително. Ако до сега не си ходила, може би е добре да се настаниш в близка хижа и просто да усетиш атмосферата през тези дни, може да отидеш по- рано и да се насладиш на спокойствието, да наблюдаваш пристигащите, много е интересно . Ако си ходила на езерата знаеш, че там разстоянията не са особено големи и дори и в близка хижа или хотел лесно можеш да се качиш горе. Ако пък искаш да се потопиш изцяло в атмосферата, просто си вземи палатка и се качи с храна за два- три дена(ако не ти се слиза през деня до Паничище) малко топли дрехи и това е. Ако пък искаш да помедитираш, да се поизчистиш, да почетеш са ти нужни само топли дрехи, любима книга и малко плодове. Всичко е въпрос на личен избор, усещане, настройка. Нищо по- различно от това да отидеш на палатка за два- три дена, където и да е. Аз например, когато съм в планината, особено на езерата почти не се храня, нямам такава потребност, лека вечеря, много вода( там има в изобилие), и няколко кафета или чай на ден са ми напълно достатъчни. Затова и багажът ми не е голям, но всеки преценява за себе си. На часто то въпросите ти: не е задължително да си член на Бялото братство, хубаво е да имаш някоя бяла дреха, но не е задължително, дните престой ги определяш сама, а връзките ще ги намериш в линка по- горе ако не се лъжа. Приятно изкарване

Ами може да се направи едно обобщение. Ако имаме верига- идивид, индивидуално мислене, семейство, колективно мислене и общество с глобално мислене- то ценностите които всеки е развил в себе си ги оформя в семейството си и ги пренася като поведение в обществото. Обратно обществото налага ценностна система, която се прилага от семействата и която оформя индивида и неговата личност. Попадаме в един кръговрат в който е трудно да се каже кой е пръв, последен, по- важен и кои ценности към коя част на кръговрата принадлежат. Точно по тази причина според мен, са оформени, законите, нормите, заповедите, забраните, хубавото, лошото и т.н. Просто не е в нашата компетенция, отново да правим генерални заключения, изводи и да даваме съвети. Единственото което всеки може да покаже е собствения си опит, възглед и да обясни защо за него така стоят нещата. В тази тема мисля че всеки от по- активните форумци, каза най- важното за него. Четох с интерес, темата премина в много посоки и на този етап вече, мисля че всичко написано ще е повторение или извън контекста.

Това с баланса плевели- цветя е много интересно, хареса ми, но не знам до колко е практично. По принцип въпроса с плевелите е - Плевели или цветя. Ако ние не отстраним плевелите, те ще отстранят цветята ни. И като се има придвид, колко огромни площи с плевели имо и никой не ги закача, защо пък да няма и малко площи без тях!? Така че Нели, поздрави за градинката и смело с плевелите.

Да интересно ми стана за носа, запушването. Когато е временно или придобито, ок, а когато бебето се роди със запушен нос и това му остава, без лекарите да могат да дадт обяснение? Дъщеря ми е така. Роди се със запушен нос, установиха го по това, че ен спираше да плаче, обясниха ми го, че бебето диша само през носа и ако той е запушен, то диша плачейки. И до днес носа е запушен. Няма физическа причина за това. Поне лекарите не дават. И с детската мигрена ми е интересно, аз бях с тежка мигрена от 7 годишна, до 21-22 год.