Диляна Колева

Всъщност идеята ми беше, най- просто казано. Че има много хора, които страдат през целия си живот и техните страдания, така и не ги докарват до познаване на любовта. Други хора имат лек и безметежен живот и са дали толкова много любов на хората край себе си. Когато човек се залута в материята идват страданията , това беше основната ми идея. Дали страданието е задължително или не, не зная, на мен лично не ми носи плюсове. Обикновенно страданието е неразбиране на материята, а материята не е любов. А цитатите...., там, така може да се задълбаем, че да променим идеологията на Дънов даже, зависи от потенциала на философското мислене на всеки. На мен например ми харесва това, че ... страданието е отклонение. А любовта е вътрешен стимул ...... и върху това мога да изградя идеологията на живота си. ........ и да бъда щастлива и да позная любовта. Друг може да хареса ......... страданието е път кам любовта ...... и да се вторачи във всяка малка трудност и да я изживява с важността на страдание и да умре щастлив от това, че много е страдал. В този случай, аз бих му казала..... не си разбрал живота.

Да, Божидар, цитатите са много хубави и те показват, как човек трябва да работи със страданието. Но не че страданието е първоизтоичник или начало или път към любовта. Цитата ""Страданията показват, че човек е сгрешил, че се е отклонил от Божествения път, че трябва да ги понесе както трябва и да си плати. (13, 297)" показва ясно, че страданието не е в пътя на любовта, то е отклонение, това че след като го преминем са връщаме в пътя, и си отдъхваме с облекчение и любовта което ще усетим ни се струва много силна, не означава, че задължително трябва да отидем там отстрани, за да разберем любовта. Първоизточникът и пътят на любовта нямат страдание. Страданието ние хората си го създаваме, а нещо което се създава от хората не е с божествен характер. Самото страдание са мисли, чувства, гледни точки, които ние закичваме с отрецателен заряд, окачваме си ги на врата и си ги именуваме страдание. Да, след това като си махнем тежката верига ни е леко, ще полетим и го наричаме любов, но често това е просто облекчение и като повървим малко без веригата, разбираме пак че не сме открили любовта. "Страданието е метод за пробуждане на човешката душа. Чрез страданието човек започва да разбира, че насилието, неправдата не е метод, с който трябва да служи."- човек не се ражда страдалец, насилник или грешник, човека го превръщат в такъв другите човеци. Раждането на човека е носител на любов, след това започва неговото отклоняване. Първоизточника в материалния свят на любов не е човека, той е носител, той идва с нея. Страданието е човешки метод в който сами се вкарваме и след това се мъчим да излизаме. И това го наричаме любов или път. Не случайно Дънов е казал: "Никаква връзка не може да съществува между хората докато те не се проникнат от силното желание да си помагат - по мисъл, по чувство, материално." Забравили сме вместо това чувство, да си вменяваме другите и след това да се борим да ги обръщаме. Също така е казал : " Философията на Любовта е да дадеш и да вземеш едновременно, за да бъде правилна обмяната " когато бебето се ражда то се ражда с тази философия- то събужда любовта в нас, кара ни да дадем любов и да получим от него, чрез усмивката, чрез грижата чрез радоста. И след това ние го "научаваме", че това не може да продължава вечно в нашият човешки свят и в този момент излизаме от пътя на любовта. И започваме да говорим за страдание. Затова Дънов е казал също: " никой не може да познае любовта, докато не мине през най- големите противоречия и страдания в живота" ами така е след като е отделен от любовта, на която всеки е носител. Затова е казал също "Любовта е вътрешен стимул, който ви тласка напред, без любов не можете да прогресирате. Ако никого не обичате вие не можете да учите. Вие трябва да обичате поне едно живо същества за което трябва да учите." и т.н. с цитатите. Та, любовта е вътрешен стимул- не е страдание( защото то е отклонение от правия път), не храна, вода и въздух( защото те са потребности), Страданието и необходимостите може да ги наречем инструменти на материалния свят ние преминаваме през тях, но те не са пътя любовта( поне аз така ги виждам нещата). Защото най- щастливата нация се оказа най- бедната материално- индийците . А както е казал Карнеги, цитирам по памет: " Синът на велика фигура в политиката, който е имал всичко в целия си живот, заявява малко преди да умре, че не е имали и 5 щастливи часа в живта си. В същото време една жена, коята е глуха, няма и сляпа успява да сподели- "Животът ми изглежда толкова красив". кой е по- голям страдалец? И в кой има повече любов?

Трябва ли да изстрадам любовта към децата си? Сутрин ставам и ги прегръщам, без обяснение, вътрешно чувство- проява на любов. Не страдам преди да срещна усмихнатото дете, става спонтанно, аз се усмихвам, то се усмихва в този момент сърцето ми е пълно, това е любов усещането за взаимно даване, дори и моментно. Не страдам на ставане от леглото, но малко след това изгрева ме изпълва с онова особено чувство, което не се описва. Неточно, мисля поставяме това страдание навсякъде. Освен това то е много относително. Любовта е едно усещане с огромен положителен заряд. Страданието е коктейл от усещания с отрицателен заряд........ къде е връзката? Пътят на любовта няма как да започне със страданието, защото тя не започва и не свършва, тя се проявява в различни моменти, под различни форми. Страданието за разлика от нея- започва и свършва, има продължителност- начало, кулминация и край. Любовта не се отнася към времето, тя е извън него, тя се проявява. А желанията, от всякакъв характер, са несъпоставими с любовта, защото те не са духовни усещания. Все едно да сравнявам сладолед с пилешка супа.

Пътят на любовта....... лъкатушещ, губещ се, после става голям широк или изчезва за дълго. Цялата философия, езотерика и психология на този свят( за другите светове не знам) трудно може да обясни, що за чувство е това и какъв точно е нейния път и как точно преминава. Но всяко малко същество ( независимо дете или животно) може да накара 99% от хората да отвърнат с усмивка на неговата усмивка или гальовен жест. Кой може да обясни тази спонтанна реакция у хората. Това е потребността от любов, тази най- първата, най- инстинктивната, не подлежаща на коментар, анализ и обяснение. Това е началото на пътя на любовта. Дай ми ...- Давам. Всеки човек има нужда да е на този път, като даващ и получаващ. Аз силно се нуждая от любов искам да получавам и да връщам постоянно иначе живота става пуст. Любовта няма нужда от обяснение, няма нужда от очертаване на пътя, всички ние сме на този път в някоя от кривите. Простичките неща- хранене дишане ... са несравними с любовта, защото са от различни категории. Това са физически потребности, необходими за физиологичното оцеляване. Любовта е чувство, усещане. Тя е необходима за духовното оцеляване. Желанията също са породени от физически потребности, те не са чувства, нито усещания. Ако искаме да говорим за любов не бива да я сравняваме с несравними по вид неща. Когато снощи се роди първото котенце на моята котка, приятелката ми със светнал поглед каза " Виж това е нов живот!", миг изразена истинска любов, която е преживяна вътрешно по неописуем с думи начин. Щракваш с пръсти и усещането е друго. Как се обяснява с думи мига? И нека не намесваме страданието с любовта. Това са различни усещания, различни пътища, различни думи. Понякога усещането за любов е толкова силно, че физиката изразява слабост..... сърцето боли от любов, плача от любов, не чувам, не виждам, когато видя любимия човек. И няма по- силни от тези моменти. Равностойно по сила, но с отрецателен заряд е мъката. Не страданието, а мъката. Също толкова неописуема и толкова силна. И двете чувства най- силно изразени са чрез очите. Виждала съм очи и от двете страни, те са неописуеми с думи. И несравними помежду си.

Медът при храненето и лекуването на деца. Добавен към млякото при изкуственото кърмене, медът помага за по- доброто развитие на детето, за по- бързото и леко поникване на зъбите му, предизвиква повишение на еритроцитите и повишението на хемоглобина в кръвта му, подобрява апетита. Децата с удоволствие пият такова мляко. Медът в него помага за по- бързото усвояване на калция и магнезия, които са много важни за укрепването на костната система. Освен това той действа благотворно на стомашно - чревната дейност, действа успокояващо на нервните деца и подобрява съня им. Деца които консумират мед, страдат по- рядко от болки в стомаха и газове. С други думи, за здравето на вашите деца ще бъде много полезно да подслаждоте ястията им вместо захар с мед. Само не прекалявайте, за да не започне медът да предизвиква у тях отвращение. Включете поне 1 лъжица мед в порциона на дететои скоро ще се убедите колко благотворно е това за тяхното здраве - подобрява се апетита, стимулира се храносмилателната дейност, децата са по- жизнени, укрепват физически. Поля Димитрова "Лекуване с мед" Относно алергичните прояви към меда, това се отнася за хора, които имат повишена чувствителност към част от съставките му. Тогава има нежелани реакции, като виене на свят, повръщане, задух, но това са много редки случаи, предполага се, че това е от наличието на пчелен прашец в меда, който е богат на белтъци. Но е изследван парадоксът, че именно цветния прашец пък лекува сенната хрема, което си има своето обяснение, разбира се. Добре прецеденият мед съдържа минимум восък и прополис в себе си, рядко и значително количество прашец, така че като цяло той е безвреден дори и за деца. Разреждането при децата трябва да е в течност, но ако искаме качествата на меда да се запазят трябва да е без термична обработка.

И двата последни поста много ми харесват. Точни и много верни. Така е Явора психологията не е религия, но и религията не е психология. Психологията не вярва, тя уточнява, обяснява предимно с научна терминология и се опитва да обвърже всичко с материята. Религията е вяра. Вярата в себе си, можем да я отнесем и към психологията и към религията, но можем да ги съчетаем двете и тогава ще получим нещо като двойна вяра, препотвърждаване на вярата. Т.е. от една страна да можем да си я обясним и изработим с материята, а от друга страна да получим живеца отвъд, като чиста вяра неподплатена с материя. Всеки сам избира начините, но съчетанието от двете е прекрасен вариант. И, да, трудно може да се определи кой за какво е готов и за какво е призван и каква точно е работата му тук, защото самият човек до последно не се знае по кой от предопределените му пътища ще тръгне. Как вижда живота край себе си и какво е моментното му разположение. Може и без религия, да, но тогава се отказваме от една подадена ръка, която ни казва: " Поискай и ще ти се даде." Тогава човек тръгва по пътеката на: " Това което не става с труд, става с много труд" перефразирано от " Това което не става с пари, става с много пари". Защо да се отказваме от нещо което имаме и да си създаваме нови "богове", нови вери!? И нещо за финал. Психологията не е религия, но хората са я отделили от философията преди стотина години, а религията е философия. Това че хората са премахнали вярата и религията от психологията не я прави по- силна. Това че хората днес все повече се нуждаят от психологията означава, че са изгубили вярата. Но възстановяването и, уви, трудно става само чрез психология.

Страданието нито принизява, нито облагородява. Това, както много други духовни изпитания е трупане на житейски опит. А след натрупването му, който се чувства принизен..... ами ще си е принизен, който се чувства облагороден ще е облагороден. Протестанството например следва друга максима, който живее добре значи Бог го обича, ако е зле Бог не го обича и го наказва, само дето тяхното добре се изразява главно в материален план. Така че въпрос на гледна точка и вътрешно усещане. Моите двайсет лева днес ми действат добре, но Драган, Петкан и т.н. може да страда с 20 лв днес защото ще се чувства беден страдалец. Същото е и с всичко станало.

Ами хайде например на 20-ти петък към 18.00

Само да добавя, че за да се извърши качествена проба, медът се разтваря в дестилирана вода, утайка може да е отгоре може и отдолу. За да се познае брашно или нишесте към този разтвор се добавя йодна тинктура и само ако разтворът се оцвети в синьо значи има от горните примеси. За наличие на тебешир или креда, се слагат капки киселина или оцет и само ако има, се получава кипене в следствие на отделяне на въглеродния двуокис и т.н. и т.н. И един дългогодишен мит, самото ядне на мед не лекува, с лечебна цел мед трябва да се взема сутрин, обед и вечер на гладно като се остави да се разтвори в устната кухина, останалото си е просто ядене на мед. От пчелните продукти обаче с най- силни лечебни свойство и антимикробни характеристики не е меда, а прополиса и всички извлеци, мазила, ексктракти направени от него. Като лечението не е просто да се направи някак в нещо и да се взема някак, а си има строго определени начини. Като например той е опасен за асматичния бронхит , но ефикасно лекува бронхиалната астма и т.н. Най- добрият имуностимулиращ и укрепващ от продуктите е цветният прашец, той може да се взема само профилактично, но и по определени схеми, когато става въпрос за лечение. Пчелната отрова също е много силен лек, но за там са нужни специалисти. Хубаво е да се знае, че не всички продукти са ефикасни за всичко. Медът например е най- силен в лечението на стомашно- чревни и чернодробни проблеми. Прополисът е най- силен, действа като антибиотик и затова всичко бактериално- кожно или вътрешно е лечимо с прополисотерапиите. Цветният прашец е очистващ и укрепващ, така например вземан в продължение на 6 месеца по схема той прави пълно токсично очистване, много силен антиоксидант също. Като е важно да се знае, че цветният прашец е различни видове според времето и растенията от които е събиран и всеки негов вид е силен в различни насоки. А пчелната отрава лекува всичко костно- ревматизми, артрити и мускулни заболявания и успешно ракови заболявания.. От нея обаче самостоятелно може да се практикува просто естественото ужилване редувано с вани. Използвайте пчелните продукти умерено, защото те са много лековити и безсилието на химията ни връща усилено към тях. Добивът на всеки един от тях обаче е с цената на стотици пчели. Благодарете и да ви е сладко

Написал съм голяма глупост на 2 октомври 2008 г, т.е. преди още да ми е дошъл акъл за заминаване. Изказал съм се непотготвен, точно обратното е реалността...Егоистите са в България, а не в Германия! Но нищо, животът учи Максим, а може би след две години и този пост ще ти се види неточен. Животът тече и хората се променят. Вчера говорих в нета с човек, който от 10 год е в Испания, харесва му там и не планира връщане. След част от разговора в която говорихме за пътувания и колко ми е хубаво да се катеря по Рила, да се разхождам по Родопите и да си мисля в Странджа и как това задоволява по- голямата част от желанието ми за пътуване, той започна да се оправдава, как в Бг не било за него и т.н. Спрях го и го поздравих, благодарих му, че вместо да стои тук и да мрънка, колко е лошо си е взел багажа и е открил страната на неговия живот. Всеки е роден за определена страна тя не винаги е тази в която е роден и е хубаво когато я открие. Но това не прави родната му страна лоша или мизерна, или мърлява, тя просто е родната му страна, която обаче не е страната на неговия живот. Той се зарадва и пожела да има повече такива хора в България, не защото ще се върне, ако сме повечето такива, а защото всяка страна има нужда от щастливи хора. Та, Максим, наслаждавай се на Германия с цялото си сърце, явно това е страната на твоя живот. Това обаче ще стане, когато спреш да я съпоставяш с България. Всяка страна има своето очарование и своите щастливи хора.

Човекът е като попивателна в него влиза всичко. В същото време има филтър, който пропуска това което трябва и не пропуска това което не трябва. Човекът е това което мисли, действията и думите много често са маска, игра, фалшива роля. Ако има грубо разминаване между действия, думи и мисли налице е един човек с психични проблеми, често невротик и т.н. Всеки има силата да упражнява контрол над мислите си, има цели методи за това как да променим мисленето си и това да ни носи удовлетворение и спокойствие. Нищо не може да влезе в мен, ако аз не го искам. В това се състои най- голямата сила на хората. С мисълта си човек може да преобърне света, да предизвика събития, да се възроди и да се унищожи. Затова светлите мисли са много важни. Не случайно книжарниците бълват литература за положително мислене, защото не един и двама са установили благоприятния ефект. В тоз ред на мисли, ако реша, че на всяка крачка ме дебне тревога, тъмни сили или виждам само негативното в хората няма как да се чувствам добре, но това не зависи от някой друг, а от мен. Най- страшното в този свят си го причиняваме сами и само ние имаме силата да го променим. Това е неоспорим факт. Една "лоша" новина може да се чуе по десетки добри начини, стига да го искаме. Мога да дам доста примери за това. Да, има и много литература, която опровергава горното, но ако мен не ме интересува тази литература няма как да влезе и да се настани дълбоко в мен. Може би някой ще каже че така се затварям в един илюзорен свят.......... може би, но ако имам физически положителни резултати, значи съм успяла да материализирам илюзията, и ако нещата ми вървят и се чувствам добре, какъв е проблема на илюзията???? А който иска да се съмнява, да опровергава, да търси под вола -теле...... за това има много литература, много провокация и много я попиват успешно. Създават една тъмна илюзия на съмнения, параноя и т.н. , която обаче.. е предназначена само за тях.

Издевателствата над животните са много, дори и съвсем несъзнателно, се чувстваме господари на тази планета и на всичко намиращо се на нея. Тези дни по лични причини ми се налага да чета много за меда и всички продукти добивани от пчелите. След две седмици усилено четене, снощи не можах да заспя от угризения, какво всъщност правим ние хората с пчелите. Добиването на всеки един пчелен продукт е свързан със смъртта или осакатяването на стотици пчели. Сутринта като стнах в пощата ми имаше писмо от позната, която ми беше пуснала линк към филма Земляни, който е точно за злоупотребата на хората с животните, било за добив на продукция, било за удоволствие, било по невнимание. Всички тези мисли започнаха при мен след като дадох пчелен прашец на познат и му обясних грамажите и приема, а той ми каза, че вземал много повече, защото му било вкусно. Попитах го знае ли как се вади този продукт и какво коства това на пчелите? Естествено не знаеше. Относно пчелните продукти ние сме крадци, затова и започнаха да бягат пчеличките, до кога да ни хранят. Относно другите животни сме експлоататори, много от тях обаче не могат да избягат, относно природата си сме неблагодарни използвачи. И колкото и да ни се иска на някакви групи хора да променим това, не можем, затова един призив: Моля, консумирайте само толкова, колкото ви е необходимо за днес. Нека лакомията, чревоугодничеството и суетата да останат малко на заден план, защото природата ни плаче. Болшинството от хората не чуват този плач, но повярвайте всичко живо край нас страда, за да сме доволни ние. И това, че се отнасяме добре с домашните си любимци и че обръщаме внимание на няколкото кучета и котки край нас не ни прави по- малки консуматори, нито по големи природолюбци, защото дрехите които носим, храната която консумираме е все продукт на експлоатация над природата и животните. Затова нека поне консумираме разумно!

Късметче, много точно усещане, относно хляба. В белият хляб отдавна няма това, което трябва да има в него, главно са набухватели. По тази причина, вече хляба дори не мухлясва стандартно, вкисва в оранжав цвят. Аз от близо 2 години съм на хляба без брашно с кълнове или семена, като също силно се съмнявам в качествата му, но се засищам от съвсем малко и после ми е леко ( за разлика от белия с който изяждаш много не се насищаш и после ти става тежко). Варианта с покълналите семена също е хубав, аз си правя основно за салати, също си ги слагам в таратора, много ми е вкусно и засищашо и здравословно.

Това със завистта е много повърхностен пример с много вариации, просто това ми дойде на ум в този момент. Относно самотата, човек има нужда от нея в периоди в които трябва да открие нещо ново за себе си. Ако я направи плюс може да открие много и различни насоки, варианти, пътища. Мъдростта идва с осамотението. Мъдреците са сами, но не самотни. Отчаянието е момент на загуба на воля, сила, плюса се състои в това да се развие борбеност, увереност. Известен е израза, за да се намериш, първо трябва да се изгубиш, как иначе ще стимулираш търсене!? Обикновено в отчаянието си човек стига "до дъното" (ако не успее да го трансформира по- рано), а от дъното има само един път- на горе. В най- общи линии, това е положителното на отрицателното . Отрицателните чувства съществуват, когато има неотработени положителни, с преодоляването им, те спират да съществуват. Един любим цитат: "Когато сме приели най- лошото, вече няма какво да губим. А това автоматично означава, че можем да спечелим всичко!"

Не е нужно да бъдат изличени. Хубаво е да бъдат разбрани и човек да се научи да работи с тях. Какво значи отрицателно чувство? Една от най- големите придобивки на хората е тази - да умеят да превръщат. Отрицателното в положително, минуса в плюс, но ако я няма чертичката на минуса, как ще направиш от перпендикулярната, плюс? Едно просто чувство е ..... завистта например, отрицателно. Нейният плюс става с чертата на приемането. Завижда човек, който не се приема такъв какъвто е, не се харесва достатъчно, не се обича, затова всички и всичко останало му изглежда по- красиво, но също така недостижимо и далечно, липсата на воля и борбеност му пречат да се разгърне и да прояви себе си, затова зарежда себе си с минуса на завистта. Положена е основата на плюса, но се изискват усилия, за да се довърши. Ако я няма тази основа , няма да има предпоставака за развитие и отработване на борбеност, воля, приемане. Някои хора казват, че нямат нужда от това, че те не са такива. Да, сега не са, защото някога преди са нарисували този плюс и сега това е светла зона за тях. Всеки човек обаче, докато е човек има минусите, които го карат да мисли, да чувства, да работи над себе си, да бъде. Докато е човек.

Драматизмът в живота - какъв е смисълът му ? Много голям. Как иначе ще започнем да "виждаме триизмерно", Всяка ситуация която ни разтърсва е "операция за проглеждане". Наш е изборът, дали да я приемем малодушно и със силна доза самосъжаление или да отворим очите си за новите неща, да погледнем по отстрани и да видим новите възможности. Действие, приемане и ясна мисал това е магическата комбинация. Днес научих произхода на фразата - " Ако ти поднесът лимон, направи си лимоната" подкрепен с един страхотен пример. Решава един предприемач да си купи земя във Флорида и да става фермер. Когато влиза в собственост обаче и е вложил всичките си пари се оказва че там няма нищо, нищо не вирее, Не може да отглежда нито плодове, нито прасета, на нея не вирее нищо освен храстовиден дъб и гърмящи змии. Тогава му хрумва идея, да превърна недостига в изгода, да извлече максималното от тези гърмящи змии. За удивление на всички той започва да консервира месо от гърмящи змии. След няколко години фермата му за гърмящи змии привлича над 20 000 туристи годишно, като той извлича пълна изгода, продава месото, кожите и отровата им. Близкото село е прекръстено на негово име. (истинска история) Та по този повод една хубава фраза: " Двамина гледаха през решетките на затвора. Единият видя калта на двора. Другият видя звездите." Първото е драматизъм, второто е ......... трансформация на драматизма

2." Омразата е неправилно разбрана любов" Така точно ли го пише? Пише че ако мразиш някого, значи не ти е безразличен, имаш отношение към него и това е "неправилно разбрана любов" ? Възможно ли е да е така ? Да, имаш отношение към него, но не любовни, а например: собственически, егоистични...... Любовта не може да е неправилно разбрана, нея или я има, или я няма другото е поредица от чувства, които рядко могат да се съпоставят като любов. А иначе като цяло много типове човешки поведения могат да се характеризират като неправилно разбрана любов, като например погрешната любов на властната майка, ревнивият партньор, егоцентричното дете и т.н. все видове "неправилни любови", само че зад тях стоят много други неща + липса на любов.

Молитвата не е " Добър ден" нито е "Лека нощ", най- голямата заблуда на църковното възпитание според мен е молитви всеки ден, по няколко пъти и т.н. Молитвата трябва да е зов за връзка с висша сила. Аз не мисля, че всеки ден имам нужда от такава връзка. Нито пък, че някой друг има тази нужда. Молитвата е лична, най- странно ми е например семейна молитва преди хранене ( или след), възможно ли е дори двама човека, да са в еднаква вибрация!? И ако не какво правят тогава!? Аз може да имам импулс да изпратя зов на благодарност, но детето ми да няма..... значи аз изпращам зов, а до мен изпращат зов на отекчение. Молитвата не е желание, нито е претенция, нито е определяне на дадено явление или събитие от нас ( на това мисля че нямаме право и си търпим последствията от злоупотреба), молитвата е добре да се ползва единствено като "благодаря". Всичко останало е човешка суета и недоволство, неприемане на нещата или отказ от тръгване по определена пътечка. Това само като точка за размисъл. Знам добре общоприетото вярване в молитвата и не искам да става спор, просто различен поглед.

Проблемите не трябва да ни стряскат, стресират, травмират, безпокоят и разболяват. Проблемите са, за да ни накарат да мислим. Нещо като разликата между загриженост и безпокойство. Първото те кара да мислиш за проблема с цел неговото разрешаване, а второто те кара да мислиш за проблема като за безисходица. Постоянната загриженост прави човека бдителен, деен, продуктивен, а постоянното безпокойство го прави невротик и води до "хроничен" стрес. А що се отнася до ваксината против стрес....... поредната човешка лудост. Поредният опит да разделим човешкото същество на дух и материя и да се опитваме да лекуваме духа с материята.