Диляна Колева

Първо искам да напиша определенията на тези думи от универсалния речник, за да не започва свободна интерпретация. индивидуализам - 1. Спец. Във философията – принцип в идеалистическата философия, според който личността е независима от обществото. 2. Стремеж у отделна личност да живее и да се изявява самостоятелно, без колектива. 3. Стремеж у отделна личност да се изявява за сметка на колектива. егоцентризъм- м., само ед. Крайна форма в проявата на егоизъм, когато личното аз се поставя над всичко и всички. За "дървените философи" мисля че всеки си има определение, най- общо- хора, които обичат да излагат идеи, позиции, принципи и т.н. без реално да са в състояниеда да застанат зад тяхното изпълнение. Не безизвестен факт е, че българския народ попада по равно и в трите определения. Това е причината и да не се подобрява положението ни както във взаимоотношенията и общуването, така и в държавната ни уредба и в много други насоки. Колективната работа е много трудно постижима. Ако се постигне синхрон на някакво ниво то е за кратко. Има обаче малка, но съществена разлика. Когато става дума за индивидуализъм, говорим за човек който има идеята, силата и желанието да извърши определена работа и я върши, постига резултати, често с подкрепата на колектив, но без той да е част от него. При егоцентриците разликата е, че имат идеи и желание, но изпълнението им е поредица от спънки, защото високо поставеното его им пречи да работят с колектив, дори и да не са част от него, всичко се завърта около личната удовлетвореност и развитието спира. При "дървените философи" имаме много идеи, амбиция за работа, но липса на всякакво действие. За съжаление и от трите форми не става колектив. Не е възможно да се проведе обща работа и обикновенно се стига да сблъсък за лидерска позиция. Ясно е, че при това положение е много трудно да се образува дори малка група, семейство, а какво остава за държава. Не знам дали греша, но в България преобладават вторите две групи. Като себе си също поставям по малко и в трите. Ясно е, че за духовно израстване е трудно да се говори, защото всеки слуша себе си. Има обединяване около общи авторитети, но и тях всеки пречупва през своя си поглед и трудно добива желание да види другата гледна точка, още по- малко да я разбере и приеме.Често това се прави привидно от куртоазия или показност. Замислям се това ли е бъдещето на човечеството? Как се върви по пътя сам? Възможно ли е? Действително ли нямаме нужда от никого? Как ще се огледаме, ако се заобиколим от плътни стени? Огледалото не е уред обслужващ само суетата, то е начин да направим обратна връзка със себе си.

ZMS необходимо е да споделящ, защото когато проблема е изказан, той наполовина е приет и разбран. Как мислиш определяш ли се като тъжен или нещастен човек? Защо? Не видях никъде да пишеш за любим човек. Тази апатия насочена ли е и към любимите ти хора? Ако просто преминаваш през живота, да , той наистина не си струва, но защо не се опиташ да го наблюдаваш, да го изследваш, живеем в много интересно време. Как усещаш денонощието? Радват ли те сутрините например? Защо? Казваш, че четеш много, това е прекрасно, но това е вид бягство от действителността. А една разходка в големия град, при добро наблюдение е прекрасно описание на един есенен ден например от която и да е книга. Какви книги предпочиташ, каква тематика? Опитвал ли си се да наблюдаваш хората с които общуваш, не да споделяш с тях или да мислиш за качеството на разговора, а да ги наблюдаваш, мимики, жестове, поведение. Има литература за това, щом обичаш да четеш, можеш да се поинтересуваш, общуването може да стане изследване и в даден момент, да проявиш интерес към него. Харесваш ли това с което се занимаваш? Работата? А защо не искаш да общуваш с хората, може да се дължи на много неща, които в рамките на два поста няма как да се разбере.

velinavasileva ние живеем и се движим всветско общество, познатите, приятелите ни, че и ние самите сме светски хора в светския живот и ако не умеем да се движим в него добре и да го разбираме и да го живеем, малко трудно ще направим едно независимо паралелно съществуване. Но ок, да приемем че комплиментите са за светските хора и тъй като аз се движа в обществени пространства, като университети, административни служби,магазини и т.н. , приемам и поддържам мнението, че комплимента е едно приятно преживяване, а дори и за по- духовните хора в това светско общество- видяла съм го. А дали слабият или силният се нуждае от комплимент не знам. Когато нещо ми хареса и направя комплимент не се замислям срещу мен слаб или силен човек стои- духовен или светски, просто споделям положителното си мнение с някой. И ми е по- приятно когато отсреща има усмивка и приемане, отколкото отхвърляне и отрицание. Просто ми е по- приятно, не че държа особено. Още повече, че съм твърде пестелива в комплиментите.

Да и аз сега забелязах подзаглавието за мазненето. Как виждам аз комплимента- проява на внимание към труда който е положил човек за себе си, дали като работа по визията си, дали като работа над интелекта си, дали като професионална работа. Забелязах, че много малко хора благодарят на комплимента, много жени, когато им се направи комплимент, например: Много е хубава прическата ти днес! отговора е: оо нищо особено или оо тя вече не е толкова хубава или нещо в такъв стил или мълчание, подхилване и т.н. Рядко чувам отговор: Благодаря и аз мисля така или нещо подобно. Това не е добре, говори за ниска самооценка. Ако аз действително съм отделила време да изглеждам добре за срещата на която отивам, комплимента трябва да ме радва и да благодаря, че са забелязали моето старание, а не да се срамувам. В същото време, когато много ми хареса визията или изказа на някой, аз с радост му правя комплимент, показвам, че съм забелязала неговото старание. Комплимента е хубаво нещо, човек с добра самооценка се усмихва на комплимент и е хубаво да се благодари. Нямам навик да търся зла умисъл зад думите на хората. Един комплимент с нищо не може да ми навреди, но може да повдигне вътрешния ми комфорт, да ме накара да се усмихна. В същото време най- лесно можеш да накараш човек да се усмихне, когато му направиш комплимент за нещо което те радва в него.

Може и така да е. Не знам. Основната идея за един от най- популярните нови фантастични филми е взета от Кастанеда- " Властелинът на пръстените". Много се изненадах когато ми попадна книгата "Дарът на орела" на Кастанеда и още в началото прочетох разказа на Ла Горда( ученичка на Дон Хуан) , за кръглото камъче, което открила и щом го сложи на ръката си.......... следва точно описанието от филма . Но "Силмарилионите" пък (предисторията на Властелина на пръстените) е написана въз основа на Космогонията на Розенкройцерите дали и това е фантастика??? много я мислят за такава. А индианските магьосници имат запазено древно знание, както и арабските, и е трудно да се каже до колко са фантастика методите им. Истината е, че вече това знание ни се представя преработено и на съвсем друго ниво. Не е нужно да си 5 год на халюциноген, за да проумееш, че света който те заобикаля не е реалността в която живее всеки. Последният цитат от предния ми пост пък си е метод за манипулация . Усвояването на манипулацията вече за никого не е тайна и т.н..

Изкуството да живееш се състои в това да умееш да го правиш сега. http://vbox7.com/play:b0fdb3f3

Да, така е. Описанието е в началото на книгата "Пътуване към Икстлан". "Няколко месеца след този разговор дон Хуан постигна онова, което си бе наумил- да ме научи да "спирам света" Това паметно събитие в моя живот ме принуди да направя нов обстоен преглед на десетгодишната си работа. Стана ми ясно, че първоначалното ми мнение за ролята на психотропните растения е погрешно. Те не бяха най- важното в описанието на магьосника за света, а само средства да се циментират, така да се каже, ония части от него, които иначе не бях способен да забележа. Упоритоста с която се придържах към стандартното си възприемане на действителността, ме правеше почти глух и сляп за старанията на Дон Хуан. Затова тяхното използване се налагаше просто от липсата на чувствителност от моя страна" . Това което сега четем като толтекски мъдрости и видове терапии. Обучени сме от деца да възприемаме света по определен начин. Това твърде често ни пречи да видим голяма част от реално заобикалящата ни действителност. Според индианските магьосници, светът който ни заобикаля, не е реален, той е само описание. Детето като се роди има своите водачи, които му описват света по техния начин и така той влиза в тяхната илюзия и светът за него става такова описание каквото са му направили. Често хората влизат толкова дълбоко в това описание, че губят чувствителност към голяма част от реалността, не могат и не желаят да могат да я приемат. Затова и хората не се разбират. В същата тази книга на 5стр има описана една много интересна история за взаимоотношенията на баща- проблемно дете, която завършва с думите: "Ако човек се опитва да спре подобните си, винаги трябва да бъде извън обкръжението, което ги подтиска. По този начин може да се въздейства върху натиска на обкръжението." Това е един от методите. А относно психотропните растения, самия Кастанеда споделя в същата тази книга, че писанията му преди нея са били изцяло фиксирани върху халюциногените поради незнание и неумение, от тук нататък, той се научава да "спира света" и изключва като метод всичко свързано с психотропни вещества.

Грешиш, според мен. А всичко това, което го цитираш, като нейни думи е добре да си го изговорите помежду си. Някак ми стои противоречиво, първо да се срамува да я виждат с цвете, а после да има претенции за голям букет. Твърде възможно е да чуваш нещата пречупени през твоето съзнание, а те да не са това което ти разбираш. Думите често лъжат, защото се използват неправилно. Но ние тук няма как да разберем тези неща, защото другата страна липсва и нейната гледна точка я няма. Каквото и да си говорим ще е малко едностранчиво и нереално. Ако виждаш проблем в това да я разбереш или да си изтълкуваш нейното поведение, защо не отидете на семейна терапия, както предложиха по- горе. Дори и само няколко посещения вероятно много неща ще се изяснят. Но е важно да бъдете двамата. С моя съпруг сме в .... бих казала идеални отношения, ако има такива, но доста често с изненада разбирам, как моя реакция се е изтълкувала коренно противоположно от това, което съм искала да вложа аз в нея. А нашият брак е дълъг и преминал през какво ли не, та какво остава за един две годишен брак. Много често разводите са следствие на дребнички неща, които са неизяснени, неразбрани, необработени и водят до последствия, които с много по- малко емоционален труд могат да бъдат избегнати. Но пак казвам това може да се коригира само когато има желание и от двете страни и мноого разговори. Иначе най- лесно е да се обърне човек да каже - не ми се занимава повече- и да търси идеалния партньор. А дали ще го намери? Също така не рядко има реална несъвместимост на характерите и е добре такива връзки да се прекратят навреме преди да се е изразходила твърде много емоция. Първите няколко години от съжителството са много трудни, това съм го видяла толкова много пъти, че доста от ситуациите са направо предвидими. Но всеки конфликт иска разговор и желание за разбиране и от двете страни. Във всяка двойка нещата са много специфични, затова един консулт със специалист може само да ви е от полза.

Един любопитен факт. В края на шейсетте години над странджанският район е извършвано многократно пръскане с ДДТ - много силен препарат против всякакви хвърчаши и насекоми. За едно лято е унищожена средата на всички видове членестоноги- л.въшки, бълхи, гъсеници и др. Пчелите оцеляваха благодарениена предварителни предупреждения и затварянето им. Пръскането е извършвано от самолет и е било доста мащабно и в дълбочина. В следствие на което с години света на членестоногите не е могъл да се възстанови. Въпреки тяхната липса, в тези години се е събирал манов мед В странджанският район маната се образува и в следствие на климатичните условия, които се формират от специвично въздушно течение от беломорието към черноморието. Чистият манов мед в този район се вади след средата на юни. Ако този вид мед се използва за лечение наистина е добре да се знае периода на добиване, района и цената. Няма как буркан манов мед да ви бъде продаден за 7-8 лв на пазара, защото от производител се купува за мин. 8-10лв. Няма как пчелин намиращ се в покрайнините на град намиращ се сред поле и равнина да се добива манов мед и т.н. неща които са важни, ако държите на качеството на това , което консумирате.

Да предугаждаш мисли и настроения .... не можеш, а и не е нужно. Да угаждаш не е решение, хубаво е да изявяваш себе си. Да имаш ясна и категорична позиция, за това какво не ти харесва и защо, без това да е грубо и обвиняващо. "Слаб мъж" не е определение на безотговорен. Слаб.... има продължения, като слабохарактерен, слабо..емоционален, слабо...инициативен, слабоволев и т.н. Човек може да има слабост в различни направления и това да е проблем във взаимоотношения, ако партньора точно това не харесва. От там нататък започва напасването, или слабостта се преодолява от самия човек или партньора го приема такъв какъвто е. Какво значи "опитах с добро?" в една връзка няма " добро и зло". Всичко е уникално и ново, както за единия така и за другия. Това което за теб е добро за нея може да не е. Хубаво е да изясните в прав текст , очи в очи, кой какво не харесва в другия и защо. Ако спокойно се изслушате и се опитате да вникнете във виждането на другия, много неща ще се изяснят. За да се разбират хората трябва да разговарят, но и да се слушат. Ако искате партньорство трябва да спазвате първото най- важно правило на партньорството, решенията да се взимат заедно, единия да знае какво мисли другия. Ако всеки си решава сам какво да прави, особено когато взетото решение касае двете страни, няма как да се стигне до разбирателство. И най- важното, за да настъпи промяна в отношенията, трябва и двамата да знаят в какво посока работят.

И от какво се добива??? От сока на дърветата, най- просто казано. И това ако не е безценно....... незнам какво да кажа. Между другото има манов мед от иглолистни дървета и от широколистни. Първият е по- богат на етерични масла и смоли, богати на алдехиди, особено подходящ е за лечение на рани. Това го няма в никой друг вид мед, също.

Здравей, Направи ми впечатление, че в описанието на жена си ( която обичаш?) посочи множество отрицателни черти и само две положителни - "тя е моя идеал за красота...изключително умна". Замислял ли си се кои са хубавите и черти, защото явно негативните са много. Събрал си се с независима, жена какво значи независима, не търпяща подчинение. Какви са очакванията ти към нея в тази насока? Има мечта, която вероятно не е точно тази която си мисли, често става така. Търсенето на мечтаната работа е по- скоро лична неудовлетвореност. Казваш че си добър, не обичаш скандали, тих, вероятно често се съгласяваш с нея..... Изненада! Буйните, независими, горди жени се дразнят от този тип поведение. Вероятно тя много те обича точно заради това, но очакванията и към мечтания мъж са различни. Парадокса в днешните феминистични отношения е, че силните жени искат силни мъже, но не просто силни, а по- силни от тях. в същото време точно този тип жени попадат на меки и тихи мъже над които да доминират и да се чувстват неудовлетворени от това, че са до "слаби" мъже. Изневярата за която споменаваш, вероятно няма никакви дълбоки чувства и емоции, а е протест насочен към теб. Проява която цели да те провокира, да покажеш мъжкарство, желание за борба. В поста си ти представяш себе си по скоро като жертва....... жертва на една жена, жените не обичат мъжете- жертва, особено силните, горди, красиви жени. Споменаваш нещо за алкохол, което не разбрах, но ако има алкохол, има бягство от реалността. Значи нещо силно я безпокои, има нещо което знае, че не може да промени, а не иска и да го приеме. Зад алкохола често се крие страх, слабоволие. Неща които, ако искаш да разбереш, трябва много работа, много нежност, много разбиране, но не онова оплакваческото разбиране, с потупване по рамото и успокоителни думи. А разбиране, което дава сила, предложи и варианти, опитай се да разбереш от какво се страхува, какво ненавижда, какво не приема, предложи и рамо на което да се опре, за да продължи, а не рамо на което да плаче. Зад обвиненията към теб се опитай да видиш нея. Човек обвинява, когато не може да се справи със себе си. Не я обвинявай, а се опитай да я видиш през нейните очи, защото често нещата не са такива каквито изглеждат. Ако имаш сила и любов в себе си толкова голяма, че да се справиш с всичко това давай смело напред. Но ако ще виниш, ще търсиш справедливост, грешки, прошки и т.н. не знам дали си заслужава, защото истинската любов изключва всичко това. Да умееш да даваш любов, трябва да можеш да приемаш...... всичко. "Да обичаш - това е процес на любовта, при който развиваш силата си. Да те обичат - това е процес на мъдростта, при който развиваш знанието си." П. Дънов. И накрая: 2 години съвместен живот са твърде кратко време за генерални изводи.

Основните съвременни разработки и открития за меда и медодобива се правят от словенците, а не от руснаците. Така че в случая, те не са най- компетентните. За мановият мед съм писала доста обосновано из цялата тази тема. Но наистина старата информация за фекалии и какво ли още не, която е доста добре насадена е трудно оборима. Всъщност, "фекалиите" при маната, може да ги отъждествим с "повръщаното" на пчелите, така наречения мед. Защото, ако в маната има "фекалии" на членестоноги , то медния продукт е "повръщано" на пчелите. Ще обясня за пореден път защо. Маната се отделя от растенията при определени климатични условия (описала съм го в предни постове), по време на размножителния период на членестоногите те се хранят със сока от растенията, това става с пробиването на листата със специалните им хоботчета. Когато пробият листото от него започва да изтича сок - мана дълго време след пробива, която пчелите събират. И сега за прословутите фекалии ще цитирам група от автори специалисти в областта: "Практическо пчеларство" С.Недялков; Б.Бижев;Б.Митев;Т.Симидчиев;Б.Венов "Тези насекоми се хранят със сладкия сок, който изсмукват от растенията. Установено е, че там, където са направени пробиви за смучене на сок, дълго време след това продължава да изтича сладка течност. Освен това храносмилателната система на тези насекоми е специално устроена (както и при пчелите), поради което не всичкият сладък сок преминава през стомаха. Хранопроводът им прераства в тръба, която образува т.н. филтърна камера. Тя дава възможност излишните захари да минават направо през нея навън, а белтъците и другите хранителни съставки, необходими за храненето на паразита, се задържат от филтърната камера и попадат в стомаха където се усвояват." Ако подчертаното с черно се разбира като "фекалия", значи някаква част от маната има някакъв примес от тези отделени захари, които между другото изобщо не преминават през организма на насекомото, и то в определен сезон. Които обаче се събират от пчелите, в техните гушки се смесват с редица ензими и т.н. да не изпадам в подробности, понякога се препредават от "уста в уста" между пчелите занася се в кошера ....... и това не е мед. Медът става след дълга работа, след "изплюването" в килийките , започва дъъълго пърхане с крилца (за което си има специални пчелички) за да се изпари излишното количество вода, стават редица химични процеси, следва натъпкване, запечатване и т.н. до като стигнем до същественото- меда, който ние консумираме. Ами това е....... всеки да реши за себе си. Фактите са че: В мановия мед има от 5 до 9 пъти повече минерални вещества. Най- голям брой свободни аминокиселини. Има силно противовъзпалително и диуретично действие. Успокоява нервната система. И други специфични особености, затова е подходящ, когато се провежда лечение на определени системи, като отделителната например и най- добрият при лечение на анемии.

Така се е случвало, че съм попадала на лекарска грешка, спрямо мен, спрямо децата ми, спрямо мои близки. Отговора: Игнорирам я и поемам нещата в свои ръце. Зад бялата манта стои човек, и доста пъти, не знае доста неща. Спрямо мен: така се случи че на 25-я си рожден ден реших да почерпя колегите със спрайт, така се случи, че точно този ден колежката видяла, че бутилката с кислола се е пукнала и изсипала кислола в бутилка за спрайт. така се случи, че аз, която не пия спрайт, изведнъж така ожаднях и взех бутилката от спрайт в която имаше кислол. Последваха линейки, болници, бърза помощ. така се случи, че нямаше кой да ми обърне внимание в болницата и след това така се случи, че ме оставиха сама да търся кабинета за преглед на гласните струни, които вероятно бяха изгорели, так се случи, че се изгубих в болницата, защото нямаше кой да ме придружи през корпусите в дъждовната нощ. Прекарах нощта на рождения си ден в една празна болнична стая. До тук имаме поредица от грешки. Нищо не можа да ми развали настроението, почерпих сестрата от нощната смяна с кафе и се забавлявах как всички се учудваха какво ми се случва на рождения ден. Дойде сутринта и реших да си ходя, но трябваше да мина поредица от прегледи, нямаше ми нищо, но ми откриха язва , казаха изчакай епикризата и ще си ходиш. Така се случи, че в този ден имаше стажанти, една от сестрите много искаше да им покаже как се слага система и въпреки че обясних многократно, че мен ме изписват, така се случи, че се озовах със система без нужда и един час още в легло. Лекарят дойде, за да я отмени, но беше късно. когато системата свърши, си отидох. Дори за една секунда не се ядосах на никой, не успях, беше ми интересно какво се случи. Друг случай с децата ми преди месец. Бяха при баба си, а аз във Варна. Казаха болни са. Знам лекарите там и казах точно при кого да ги закарат. докато успея да се обадя, вече им бяха изписани антибиотици, баба им ги беше взела и ги беше започнала. децата ми не са вземали антибиотици от бебета. Твърде далече бях ,за да реагирам -200км. и с много ангажименти. След 5 дена поисках втори преглед да им направят пак там и държах на рентгенова снимка, за да разбера има ли нужда от тези лекарства. Обаждат ми се и ми казват едното дете е с пневмония скрита , започваме втори антибиотик, а другото за да не се случи същото с някакъв си антибиотик. до тук бях с ангажиментите, взех си изпита за 15 мин и тръгнах. Минах 500км за един следобед, за да ги прибера във Варна същия ден, за да отидем на лекар и да потвърдя на себе си( защото аз не се съмнявах, че са здрави), че няма никаква пневмония( иначе потвърдена от рентгенолог и детски лекар) спряхме антибиотиците и заведох децата на плаж. За жалост или за радост, кратката ми биография е пълна с такива грешки една от друга по- фрапиращи, две от тях са с летален край за участниците и струващи ни много пари. Какво значи тук да приемам или да отхвърлям или да коментирам. Грешките са поредица от действия, водени от някаква мисъл, които водят до неудоволствие у даден човек. в първият случай лекарите ми казаха: " Трябва да съдиш колежката си, която е сложила кислол в бутилка за спрайт, в магазин за химикали. Това е грубо нарушение на правилата" И като я съдя, ще променя ли нещо? Нещо от всичко ще се върне ли назад? Животът тече и ние сме участници в него. Това което е заминало няма да се върне, но ако зациклим в него ще отровим собствения си живот. Моята колежка никога повече няма да се занимава с химикали, въпреки че не чу от мен и дума на упрек, нито пък промених с нещо отношението си- тя напусна няколко месеца след това. Рентгенологът няма да стане по- добър рентгенолог, ако аз не преживея неговата грешка, а да съдя и да упреквам ще отровя само себе си, до сега за присъда на лекар за лекарска грешка не съм чула. Грешките са препъни камъните в нашия живот, спъваме се ставаме и си гледаме по- добре в краката после, ако не се научим и не успеем да видим навреме камъка който ще ни счупи главата, ще ходим дълго с превързана глава. Но да стоим и да се ядосваме на камъка....... има ли смисъл!?

Импулсът или мисленето. Това са две съвсем различни неща, които не стоят в една равнина на съзнанието. Там където има импулс, емоция, няма мислене. Мисленето е ретроспективен метод, то връща чувствата емоциите, изследва ги и стига до някакви изводи, които често нямат нищо общо с първопричината на импулса, емоцията, чувството. Мисленето често определя поведението на човека, а човека в своето поведение се ръководи от мотиви които не съзнава, но на тяхно място съчинява разумни обяснения и се заблуждава. Къде за добро, къде за лошо. Нашите мотиви много често са свободни съчинения на нашето съзнание. Та, мисля така поставена дилемата не може да стои, защото едното изключва другото.

Ако човек, заживее в среда на положително мислещи хора, след не много дълъг период от време, просто ще се събуди една сутрин и ще установи, че друго мислене не съществува. Ако обратно поставим човек в една отрицателно мислеща среда, скоро той няма да разбира положителното мислене. Да, умеем да мислим положително. Също толкова добре, колкото и отрицателно. До колко използваме положителното си мислене, зависи от средата в която се развиваме. Имайки право на избор, всеки сам решава, в даден момент, с каква среда да се заобиколи. Хората не се раждат положително или отрицателно мислещи, средата в която растат ги научава на това. Зареждайте децата си с положителна мисъл, те имат право на това. Вие също.

Здравей ansisi Никак не е приятно това, което ти се случва. няма смисъл да ти казвам, че това се случва в много семейства, че трябва да го приемеш или да вземеш радикални мерки или ... или... Но като за начало се успокой. От всичко което си написала виждам, че искаш да стигнеш до истината, чрез лъжа как мислиш, може ли да има такъв обрат в природата? Истината иска истина. Разбирам огорчението ти от лъжата която си понесла, разбирам безсилието ти да стигнеш до истината, но това няма да стане по пътя на лъжата. Имате три малки деца, голям ангажимент е това, често двойките се отдалечават заради делничните ангажименти, потъването в рутинни дейности, грижата за децата изсмуква жената до крайност, ако се прибавят например леки или силни финансови проблеми........ и ако до това сложим една усмихната спокойна жена, която има време, спокойствие, и грижа за себе си .......? Как мислиш? Мъжът ти просто временно е абдикирал от позицията на твой съпруг. Но това никога не става случайно. Ще ти цитирам едни думи на Петър Дънов, на които може би ще кажеш, че при теб не е така, но си струва да помислиш над тях. "Когато обичате някого, тогава именно възможността за изневяра е най- малка. Невъзможно е да ви изневери онзи, когото обичате. Никъде в живота това не се случва. Щом се говори за изневяра, трябва да разбираме човешката любов, т.е. любовта на хората на земята." Никой не бяга от там където е обичан. Вероятно е имало период в който се е почувствал, неудовлетворен, нежелан, неразбран или просто уморен, позволил си е флирт, който е продължил твърде дълго. За да стигнеш до истината и до отговорите на всички тези въпроси, трябва да свалиш картите и да тръгнеш с истината напред. Останете сами няколко дена ако е възможно. Ако ти е неудобно да му кажеш цялата схема на разследването, което си направила, кажи му само по- приемливото, например проверката на фактурата, проверката на номерата в тел и т.н., което решиш. Не питай, а заеми позиция на знаещ. Кажи аз знам, но искам да знам и причината. Няма нужда да обвиняваш, той вероятно осъзнава чудесно това което е направил. Няма нужда да се карате, защото това няма да върне времето назад и да промени нещата. Няма нужда да го караш да се чувства виновен, той вероятно вече го изживява. Човек може да бъде предразположен само чрез разбиране. Трудно е да се разбере такова нещо от твоята позиция, но ти нямаш друг избор, ако искаш да оправиш отношенията с този човек и да стигнеш до същността на нещата.Защото само същността може да доведе до вътрешна промяна както в теб така и в него. "Ако твоята любов не може да преодолява всички трудности, каква любов е?" П. Дънов След подобни случки ако партньорите успеят да стигнат до дълбочините, които не познават в другия, се изумяват на новия контакт който са установили. Ако успееш да предразположиш съпруга си да стигнете до сърдечен и искрен разговор, вероятно ще научиш много нови неща , както за себе си, така и за него. И това ще ти е само от полза. Но не очаквай истина, когато предлагаш лъжа. В отговор на една лъжа (както си се убедила) ще получиш верига от лъжи. Лъже човек, който се страхува. Той защо се страхува? Страхът се преодолява само чрез разбиране. Ти предоставяш ли му това разбиране? Обвинението води до оправдания. Не искаш оправдания нали? Истината иска истина.

http://www.vbox7.com/play:468ff343&start=57

Няма християнска толерантност, както няма и правна толерантност. Адвокатите, юристите и съдиите имат закони и норми по които разглеждат поведението на хората, духовниците имат закони и норми чрез които учат и наставляват поведението на хората. Ние може да разглеждаме човешкото поведение и мисъл от различни гледни точки, може да обясняваме убийството с карма, кражбата със страдание и т.н. Психологически това може пък да се разглежда като болестни състояния, като инцидентни поведения. Но това си е нашата палитра от мисли, вери и знания. Християнската религия е най- точният морален кодекс, който малко или много е заложен в нашето поведение. Липсата ни на тази класическа вяра често ни пречи да предаваме точно на децата си този морал, пречупваме го през много други неща и той започна да се загубва. В случая мнението на църквата към Петър Дънов е без значение, важно е мнението на Петър Дънов към християнската религия. Защото десетте Божии заповеди са категорични. И това че ние много често искаме да ги заобиколим с безброй обяснения и оправдания си е наш проблем. Изучаването на християнството в училище би било чудесно. Когато знанието се предава от богослови, а не от духовници. Духовникът е незаменим в църквата, богословите, ораторите те са хората с широк поглед над религията като такава. Децата са толкова жадни за красота, за хубави думи и за час по истина, че един човек който да ги увлече и да ги преведе през живота на Иисус, наблягайки на хубавото и доброто което ни е донесено, ще бъде безценна храна за тях. За съжаление това на този етап не го виждам. Родителите не сме наясно със себе си по въпроса. Въведоха в нашето училище такъв час, като свободно избираем, от 6 паралелки с по 22 деца едва се събраха 30, това продължи една година. В същото време приятелчето на моя син е от католическо семейство, то всяка неделя е на неделно училище в католическата църква.

По принцип човекът е социално същество. Образуването на група или принадлежността ни в дадена група е дълбоко заложено в нас. Нормално е когато някой оформи нов поглед над себе и за света около себе си, да иска да го сподели, да оформи група, да получи приемственост и съпричастност. Всеки е имал такива моменти, когато е искал да сподели своето голямо ново нещо с хората без да мисли за тяхната реакция. Неприемането обикновено е студеният душ на неразбирането, от който много хора, много се засягат. Тези състояния на желание за споделяне, понякога не можем да ги овладеем и те съответно носят своите ситуации, които дават на споделящия опит. Често когато си направим снимка след дълга пауза, се изненадваме колко сме се променили, въпреки че се виждаме в огледалото всеки ден. Същото е и с хората около нас, те виждат наше моментно състояние на споделяне, което определят като странно и различно, защото не знаят, че ние дни или месеци на ред сме развивали мисълта си в тази насока. Те виждат нашата моментна снимка, без да знаят за нашите мисли всеки ден. И от тук идва разминаването. След като сами себе си не можем да познаем понякога, няма защо да очакваме, другите да ни виждат с нашите очи всеки път.

Благодаря valemi за споделеното! Наистина проблемът с наркозависимите е основно информираността. За всички други зависимости или болести с летален край се говори малко или много в медийното пространство. Има гласност, има антиспин кампании, има антитютюневи реклами, много кампании за болните от рак и какво ли още не, а тази група от обществото е оставена в девета глуха в неизвестност. Разбира се в обществото е разпространено мнението, че тези хора сами желаят това положение да продължава, сами се заробват и т.н., затова няма нужда да им се помага. Всъщност истината е друга, но тя не е изгодна за никой. Хероинзависимият е болен човек, един път физиологически с химично изменени центрове в мозъка, втори път психически с деградирала личностна представа, в следствие на мозъчните изменения. Никой няма интерес това да се обяви като заболяване, защото ...... много правителства, много финансови империи, много мултимилионери градят банковите си сметки за сметка на тези нещастни хора. Има легални количества хероин, които преминават границите ежедневно. За разлика от всички други зависимости и заболявания тук фармацевтичната промишленост няма изгода ( най- големия манипулатор) . Преодоляването на зависимостта от хероинзависимият е изгодна само за неговите близки, ето защо положението е поставено така че освен тях никой друг не се интересува от лечението на тази група хора. няма информация за това кое наркотично вещество до какво води, какви изменения настъпват и до какви психични отклонения водят. Много от тинейджърите, го приемат като "изпушена тайно цигара" без да имат информацията, колко огромна е разликата в ефекта. В училищата се говори за СПИН, за презервативи, за цигари, но за видовете наркотик и тяхното влияние никъде не се говори. Няма информация, има страх или облекчение, че ето аз нямам този проблем. Страхът е основателен, защото решения и варианти по въпроса няма. Облекчението е заблуда, защото винаги може следващия да е нашето дете, брат, съпруг. Гаранции няма. Изключително грозно е лепнат етикета- "бивш наркоман няма"- реалността обаче е, че за тази група лечение няма, тяхната еднократна грешка е обявена за смъртна присъда или доживотна зависимост. Тези хора не могат да се справят сами, защото не знаят какво се случва с мисленето им, в същото време са отхвърлени от всички. Варианта, който сме им оставили да преживеят и днес е поредната доза.

Добро утро! http://www.vbox7.com/play:1c69d10f&start=33

Предпочитам да не мисля за неща, които не искам да разбирам и мисля. Така се случи обаче до мен стигна една информация съвсем не търсена. Няма да конкретизирам и да казвам имена. Това лято на един варненски плаж, от който много добре се вижда нос Галата, има една каравана, един близък познат изкара цялото си лято живеейки там и пазейки през нощта инвентара в нея. Та в една августовска вечер седейки на плажа и гледайки небето вижда как 3 светлини образуващи триъгълник се спускат много бързо над Галата, той се загледал, защото е бивш дългогодишен летец и познава както небето така и летателните машини които се движат по него. Докато успее да уточни какво по- точно е това, към тези светлини от двете страни се появили по същия скоростен начин още две по две. Той разбрал, че това няма как да е самолет, хеликоптер или какъвто и да е познат му летателен апарат. Скоростта с която са изчезнали е била необяснима, това потвърдило съмненията му. След секунди едната двойка светлини се появила по същия скоростен начин , задържала се няколко секунди над Галата и по същия начин изчезнала. На другата сутрин, първото нещо което чухме беше този разказ, естествено го обявихме за подпийнал, позадрямал , посмяхме се. Но човекът никак не се чувстваше добре, опитваше се да ни убеди, че като бивш пилот не може да сбърка. Това не е било летателен апарат изобретен от хора. След като го взехме на майтап, той се обади на свой приятел от военно - въздушните сили за обяснение. Човекът отсреща му каза, че е докладвал десетки пъти за подобни неща, има доклади и писмени отчети, от различни пилоти, но те са дълбоко потънали в прах. Никой не им обръща внимание. Дали е НЛО или непрекъснати военни проекти не знам, но небето ни е доста живо

http://www.vbox7.com/play:b92ae0c2&start=5