Диляна Колева

Всичко публикувано в общо виртуално пространство, без авторски права, не може да претендира за такива. Това е все едно аз да кажа в приятелска компания нещо и някой от слушащите да го хареса, да го запомни и да го каже в друга компания в която мен ме няма. Психологически причини няма кой знае какви, а за реакция няма смисъл да се хабиш, ако импулса ти е негативен. Хубаво е, ти знаеш, че е твоя мисъл повторението и, може само да те радва. Иначе- книга, издателство, авторски права и си само ти.

Тук темата е за яйцата, не за животните. В незаплодените яйца - живот няма. Снасят се по природен закон, няма насилие, няма нищо. Ако не се консумират се смачкват и унищожават от самите кокошки или се изяждат от други животни. Експлоатацията на кокошките вече е друг въпрос и той е точно толкова актуален, колкото и експлоатацията на всички други домашни животни, растения, деца, хора, всичко. В природата постоянно някой издевателства над някого. Не много отдавна, а и до днес децата, например в третия свят, са натикани като едни кокошки в шивашки цехове и работят за нас, белия свят да си носим евтини дрешки. Така и кокошките, някой ги подрежда някъде и ги експлоатира. Но, яйцата са си яйца, хранителен продукт без грам живот в него - пълна гаранция за това - относно яйцата по магазините.

Това което си цитирал е т.н. пости. Особено тежките Великденските в които през последните 3 дена и вода не се пие. Постите или очистването на духа и тялото се правят периодично в двете равноденствия, те имат много точно определена роля. Но самите пости не са вегетарианство. В християнството има баланс. Кога човек се отдава на пост и молитва, около 40- 50 дена са двете най- дълги пости, се цел да се съсредоточи върху това си състояние, достигане до пълно изчистване на съзнанието това е сложен процес, затова е и в определени моменти на годината, не може, а и не трябва да се прави постоянно. През останалото време хората са си земни, те живеят на тази Земя и трябва да се грижат и да се ползват от нея. Пак в Библията някъде е казано, не ми се търси, че на човека е дадено да се разпорежда с всичко на Земята. А относно кой ще проговори....... всеки си има сънищата и мислите, но ако вземе на живо да му говори светец или учител, особено посред бял ден, не е на добре работата. Ако пък умишлено го търси, още по- зле. Но темата е вегетарианството близко до природата ли е, а не съпоставки с Библията или с духовното. Ясно е, че за духовното издигане се спазват не само душевни, но и хранителни пости. За това никой не спори. Ясно е че винаги е имало и ще има хора които по рождение на ядат това или онова и други които ядат всичко. Като в никакъв случай не мога да кажа, че едните са израснали духовно от другите. И на село си има човек, дето го викат да коли агнетата щото всеки не може да коли, има си хора които правят луканките най- добре има и такива, които ги ядат само най- добре. това е ясно. Въпросът е ако човек сам се грижи за прехраната си, може ли да игнорира животните? Той ги ползва, експлоатира труда им, но когато животното се размножи или се разболее? Биволите и кравите са били много ценни, но като се разболеят или остареят не са ги изхвърляли, а са ползвали месото им. Кокошките са много ценни, но си имат период - след година , две се колят, защото после не стават за ядене. Подобно и на примера с агнетата, който дадох по- горе. За този природен баланс говоря, възможно ли е да ползваме животните, да ги размножаваме, и произволно да ги пускаме из природата? До какво ще доведе това? Това е едната страна на месоядството. От друга страна когато човек оцелява или запасите от лятната продукция са свършили, ловът е този който спасява. И да, има селища и то не малко които оцеляват с животновъдство, риболов. Случайно ли е това, дали пък там няма никакво духовно развитие!? Борбата с живото и вземането на решенията, осигуряването на храна не е ли живата школа, която движи човека? Вегетирането в големите градове, консуматорството и търсенето на духовно в тази среда не е ли изкуствена среда далеч от живия живот? Всички тези въпроси възникват от това, че не ми харесва това което виждам край мен. Живяла съм достатъчно време и от едната и от другата страна, вече се изравниха годините. Наистина не ми харесва това което виждам, всички говорят за храна, каква била, кой бил виновен, кой какво не е направил и т.н. Никой не е казал, дайте да направим нещо. Не ми харесва да гледам и да слушам постоянно( най- вече в медиите) хора които говорят за здравословна храна и технологии на производство, а не знаят как се сади пипер, например. Не ми харесва хвърлянето в диети, вегетарианство, претенции за качество на храната, без хората да са усетили пръстта в ръцете си, без да са видели стадото с овцете, да са били сред него, без да са се качвали на магарето или коня. Ако човек не е минал или не иска да мине и да се докосне до тези земни неща, за каква земя, за какво качество и за какъв дух да говорим? Сравнението ми е точно в това. Хората които имат допир със земята и с животните, с истинския живия живот, тези които не са спали, когато овцете се агнят, тези които с дни ходят по гората да си търсят изгубените коне, тези които сутрин по тъмно бързата да изведат прасетата на паша, тези които си съберат яйцата от Коледа за Великден, тези хора НЕ СА вегетарианци, защо? Нима те не обичат животните си? Обичат ги и имат обяснение за всичко това. Но другите, които не са се докосвали до тези неща, защитават кучетата и котките( в което няма нищо лошо, защото и те са жертва на нашата безотговорност) , познават зеленчука само в супермаркетите, главно сред тези хора има вегетарианци. От тук възникнаха моите въпроси. Защо хората близо до природата не са, а тези които не я познават са? Отдалечаването от природата ли е издигането в духовно равнище?

Точно за духовното и земното ми е мисълта. Може ли духовният да отрече земното, сякаш вегетарианството не го виждам нито в християнството и в самия Исус, нито при Буда, нито в мюсюлманството и т.н. Дали пък тези духовни религии са пропуснали умишлено нещо толкова важно(ако то е такова)? И изобщо в духовенството се набляга на много други неща, а не на вегетарианството, но то май е най- лесно изпълнимо от тръгналите по някакви пътища и като такова е най- лесно да се фиксира човек върху него и да надгражда, но ми се струва, че не това е начина. И в следващият момент, като толкова тръбим за природата, екологията и още не знам какво, защо не опитаме да се ограничим в продуктите които дава нашата географска ширина за дадения сезон та да видим какво ни остава като консумация и произведеното в България разбира се, и ако е възможно извън парници. Списъкът на хранителните продукти май е доста малък. Защото при купуване на гръцки портокали, турски домати, аржентински банани и мандарини, полски и немски ябълки и то всичко парниково или изкуствено консервирано производство, колко духовно и какво вдигаме. Ако човек трябва да оцелее сам зимата с корени, ядки и картофи при тежък физически или психически труд, или комбинация от двете колко дълго ще живее? Опитваме се да оправдаем мързеливото си консуматорство с какво ли не, но всъщност фиксирайки се в идеята вегетарианство ми се струва, че се пренебрегват много други съществени вреди, които вегетарианството принася. Казвала съм го и друг път, за мен вегетарианството не е свързано нито с животните, нито с екологията, нито с нещо подобно и то не е според определени факти. Но постоянното фиксиране върху тези неща придава един обвинителен характер. Друг въпрос е защо точно 5-6 вида животни се консумират от човека, защото те са толкова. При това огромно разнообразие от живот? Дали е случайно? Не ядем котките си, ядем зайци, не ядем конете си, ядем овцете и т.н. Вероятно и това има голямо значение, но не за нас а за животните. Вероятно и те си имат мисия. А консумирането на месо от хората е тръгнало като естествено регулиране на животните. Хищникът унищожава малките екземпляри и старите. Същото прави и човека с петте вида избрани от него животни. Да, не сме животни, , но не сме и много хора вече, а вегетиращи организми, които трудно могат да оцелеят в природата от която са част. Защото първо не я познават и второ не знаят как да я ползват. А много скоро може би ще ни се наложи. Честно казано извън големите градове не познавам хора вегетарианци, но познавам много хора дошли от малкия град и село ставащи вегетарианци от това възникнаха въпросите ми. Знам причините, една от тях е, че е лесно да си вегетарианец в големия и средно големи градчета има всичкия зеленчук дето можеш да си го купиш. И така започва да развива духовно израстване- пълна заблуда. Според мен. Вегетарианството е баланс на месоядството, ако няма ферми за животни, ще има огромни полета с ГМО продукти, защото растителността и площите са вече твърде малко, за да ни изхранят. Следващото е масов глад. Ако всички станем вегетарианци, видовете които консумираме ще изчезнат, защото те не са част от живата природа. Т.е. пак ги унищожаваме. Аз не мога да кажа, кое е правилно и кое не, това са просто въпроси. Фиксираме се като факти, кой е по- здрав вегетарианците или месоядните. Ами здрави са здравите хора, независимо какво консумират, това не е критерий. Вегетарианството не е лечебна процедура. Другата фиксация е убийството на животни, ами няма как да не се убият тези животни, иначе се нарушава земния баланс, създаваш, без да консумираш, какво ще стане, ако една баба на село 3 години не консумира агнетата- стадо. А едно село с такива баби? Защо ги гледа?- мляко, вълна, сирене е ? какво да прави с агнетата? Да не гледа овце!? А от какво да се прехранва с неплодородния планински район където в магазина има само хляб? И от там тръгва всичко, от прехраната и търсенето на баланса.

Съвсем сериозно и все по- често започвам да си задавам въпроса- Вегетарианството естествено и близко до природата хранене ли е, или хранене на хора далеч от природата? Няма как да не ми убегне факта, че хората споделящи вегетарианството са разположени главно в големи градове. В малките, селскостопанските градчета и селца, вегетарианството е безумие. Това се дължи на факта, че хората там се грижат и отглеждат по- голяма част от нещата които консумират и изхвърлянето на храна за тях е грехота. Или: голяма част от хората по морските градчета се изхранват с риболова, това е препитание от далечни времена, неяденето на риба за тях е равносилно на смърт- няма храна, няма пари. Няма да забравя, когато преди 13 години дойдох да живея във Варна и разхождайки се февруари по пазара видях зелени салати. Изумлението ми беше огромно. Зелените салати по нашия край се хапват за първи път на Велигден. Чудех се що за салата е тази февруарската и от къде се е взела по това време. И до днес, въпреки разнообразието зимата зелени салати не купувам. Това е неестествено и далечно от природата. През зимните месеци в моето детство, че и сега се консумира главно месо, консервиран зеленчук, и сушени зеленчуци( лук, чесън, пипер, картофи) това което масово консумираме сега, като вегетарианци- спанак, ориз, пресни плодове и зеленчуци, варива- често не присъства в достатъчни количества за цялата зима от производството на едно семейство, а в много случаи и не присъства. Това значи, че ако я няма изкуствената среда на пазарите с продукти от цял свят вегетарианството е много трудно постижимо или невъзможно в естествена среда. Да не говорим, ако се ограничат яйцата, млеката, маслата и другите продукти от животински характер. Непознаването на произхода на храната и начина на добиването и не е и ли тотално откъсване от природата и неразбирането и? Всичко това ми заприличва на кастите в Индия, където( най- общо казано) долните касти правят всичко, та горните да се развиват духовно. Може би това е начина и това да е справедливото, но нещо не го разбирам. То може и да не е нужно, но ми възниква като въпрос.

Напълно споделям казаното. Освен това, кокошките са най- многобройния вид сред птиците на планетата. Това се случва заради масовото им размножаване от хората. Стотиците хиляди кокошки, които се произвеждат всекидневно нямат нищо общо с първоизточника си дивата банкивска кокошка. Не зная дори, какво всъщност представляват тези масово произведени от нас същества. Дали изобщо идват като индивидуалности или са просто един организъм. И както каза Късметче, едни пилета се колят като пилета, други на по няколко седмици, за местната промишленост, трети след няколко месеца. Това е. Единствено кокошките-носачки живеят по 12 месеца. Ако сега това зависи от потреблението, преди 100 години е зависело от големината на личното стопанство, а и до днес в селата зависи от големината на кокшкарника. Днешната домашна кокошка е всеядно същество, жестоко с изразен канибализъм. Ако все пак хората като мен, които консумират яйца( това е единствения продукт, който задържа произведената кокошка възможно най- дълго жива) искат да спомогнат за някаква хуманност, могат да поглеждат към кутията с яйца. Етикети "кокошки подово отглеждане" и " свободни кокошки" означава това: "Според новите европейски стандарти се иска кокошките да бъдат т. нар „щастливи кокошки“ - да са в уголемени клетки със средства за изтриване на ноктите, с изкуствена постеля, която да прави възможно ровенето и кълването, с бани от пясък или фураж." http://e-vestnik.bg/6556 Да стимулираме чрез покупката си този стандарт. Това е в рамките на възможното. Всичко останало не го виждам, защото пилешко и яйца са се яли преди Христа, та до днес и предполагам, докато пилето съществува.

Ама статията е много провокиращо написана и много извъртяна извън всякаква логика се свързва убиването на пилета с яйцата. ХАйде замислете се малко, че то ако не беше толкова трагично щеше да е комично. Първо това не е практика в люпилните. Това става някъде в Британия в някакви 2 люпилни. После какво общо имат носачките с убийството на пилета? По принцип люпенето се контролира. После мъжките пилета са много "по- ценни" защото главно те се отглеждат за производството на пилетата по магазините. Как ще се убива мъжко пиле??? Това е провокация. Женските отиват за продажба за носачки. Люпилните произвеждат пилета. Не ги убиват, това значи да изхвърлят парите си. А носачките и носенето на яйца е нещо съвсем друго. Яйцето само по себе си НЕ Е зародиш. То е хранителен продукт с който се изхранва зародиша след като се появи в яйцето след заплождане. Яйцето е нещо като склад на хранителни вещества. Които ако няма вътре зародиш отиват на боклука, ако не се консумира от човека. Когато живеех на село при бабите ми, сутрин те бързаха да приберат яйцата, защото иначе кокошките ги натрошаваха. Виждала съм и как кокошка на която са сложени яйца за мътене, малко преди да дойде времето за излюпване ги пробива и убива пилетата. И какво ли още не. Естествено, че масовото производство на каквото и да е, наистина искам да наблегна на каквото и да е - дори и на хляба, в някаква степен се опорчава на някакви нива. Но това означава ли че трябва да спрем да ядем хляб?? Да, видеото е грозно, да, явно това някъде се е случило. Но това нито е практика, нито пък ще го оставят по този начин предполагам. И пак казвам, не виждам нищо общо с яйцата и яденето им. А относно спирането на храни и атаките. При мен преди 3 години внезапно спря да ми се яде диня, 3 години не можех да хапна диня, а я обожавах чудех се защо така? И то точно когато спрях да ям месо! Е след 3 години отново проявих интерес към този плод. Подобно нещо се получи и със сладоледа 2 години не можех да гледам сладолед, който иначе обичах. И с доста други неща имам периоди на пълно отвращение, вече не се чудя, доверявам се на организма си.

Понеже по късно прочетох статията от писания по- горе пост. Да обясня, защото съм го наблюдавала многократно. на кокошките дори и домашните се клъцват човките и се подрязват перата на крилата, това е абсолютно безболезнено и е необходимо, защото , кокошките са жестоки животни и при наличието на повече женски в дадено пространство се задейства тяхната самозащите и започват да си изкълвават задниците при което се убиват една друга. Ако има петел кълването е още по жестоко - конкуренция за мъжкия. Перата се подстригват, за да не ги чупят или да прехвръкват през оградата на курника. Люпенето на яйца за което става въпрос в статията, няма общо със снасянето. Люпилните са съвсем различни институции.

Тези цитати, нямат нищо общо нито с темата, нито с храната. В тази притча на Иоан, хлябът е словото, което слиза от Бог отец, чрез Иисус( в плът и кръв, които олицетворяват пресъздаването на божественото в материално, по начин по който може да бъде видян и разбран от хората). За да даде началото на нов живот, т.е. новото учение- християнското. Тук всички думи свързани с материята са символика, маната за която става въпрос е идолопоклонничеството, езичеството, което трябва да си отиде- смъртта на бащите. Обяснява преминаването на старото верую с новото. Подобно е положението и с беседата на Дънов. Не случайно, П. Дънов не е искал да оставя писмена, много от нещата му са строго индивидуални нужни точно на хората за които ги е казал- очи в очи. А сега по темата, яйца консумираме(нашето семейство) както натурални, така и за приготвянето на различни сладкиши, питки и баници. Ядем ги всекидневно. Купувам ги от магазина, кутии на които пише "кокошки подово отглеждане", разлика с "био-то" като качество няма. Кокошките които дават яйца, са в изолирана от мъжки петли среда. Яйцата им не са носители на живот по никакъв начин. И да иска да ги измъти дадената кокошка нищо няма да стане, защото не за заплодени.

Има хора, които искат да отглеждат и да консумират... хора. Хищниците в природата също биха изяли човек. Наистина всеки сам решава какво да отгледа и какво да консумира, но си носи последствията. Сега, написаното от мене е крайно, но правя това умишлено за да изпъкне абсурдността на примера. Хората са нещо повече от животните и не бива да се водят от техния пример. Да се черпи вдъхновение от природата и действащите в нея закони – да, но не и от поведението на животните. Крайностите не са обективни и изкривяват идеята на казаното. Истината също не е крайна. Примера не е абсурден, това е битието днес, ако то е абсурдно ..... ок. Ако зайците станат повече от вълците, тежка и горко на планетата, а друга планета имаме ли в момента? Защитата на едно, води до изтребване на друго, трябва да има баланс. това със сигурност трябва, за другите неща не знам.

Да, човекът може да мисли и обективността спомага за правилните решения на всеки. Животът ни действително е поредица от манипулации, но се поддаваме най- лесно на тези от любимите ни хора. Вярваме им безрезервно, особено ако са родителите ни. Родителите показвайки доброто и лошото представят себе си, така е, неизбежно е. Това е най- големият психологически експеримент, залагаме определено възпитание и сме свидетели на резултатите. това не го казвам аз, а експерименталната психология. Децата са подложени на най- различни видове експерименти от страна на родителите си. Относно животните, замисляме ли се, че прасето за детето е малкия хубав Прасчо от "Мечо пух" или "Трите прасенца" и за него наистина е ужасяващо , ако му се обясни, че той умира мъчейки се и някой го яде. Всъщност ако заведем детето в кочината при свинята и 120кг прасе или в гората при глигана който убива, мнението на детето може би ще е различно. Или хубавото пиле което не искаме да ядем - асоциацията е красивият петел на корицата на детска книжка. Ако заведем детето в кокошарника при проскубаните кокошки и го подгони петела който кълве жестоко, как ще мисли детето? Мисълта протича по различен начин според условията в които расте и се развива човек. За много хора месото е храна, а не малко пухкаво зайче. Всъщност то действително не е малко пухкаво зайче. А за обективната истина за другите деца има много хубави обяснения. Като например: Лош ли е вълкът, че се храни със зайци? - Не, не е, той е точно на мястото си. Ако го няма вълкът в гората, зайците ще станат толкова много, толкова много сакати и болни ще има сред тях, които ще се мъчат много повече, от това че не могат да си набавят храна и ще умират от глад. Ще станат толкова много, че ще изгризат всичката хубава трева, билки и цветя. Вълкът е много нужен, за да може зайците да са точно толкова, колкото трябва да бъдат. Хората които ядат месо имат точно толкова важна роля, колкото и вълкът в гората. Хората които не ядат месо имат точно толкова важна роля колкото, заека в гората. Едните не могат без другите, затова трябва да ценят и уважават присъствието си. Има и много други подобни примери. Заекът не може да стане вълк, но това не обезмисля и омаловажава ролята на вълка. както и обратното. Това разбира се е моето си мнение, на една майка, която прилага съвсем друг експеримент.

Защо употребих думата манипулация!? Когато се представя мнение по даден въпрос особено на незапознат или дете е хубаво да се излага обективната истина. Безпристрастна, излагаща справедливо и двете позиции, такива каквито са, а не преекспонирани през нашето виждане по въпроса. както се случва почти винаги. - Да ядеш месо, значи да съдействаш за убиването на животни. Ами това не е обективна истина, няма я другата страна. Същото и с представянето на животинките на детето от детските книжки и представени като убити на неговата крехка фантазия, това също е вид грубо внедряване на нашето виждане по въпроса. Какво имам предвид. ( първо да уточня, че става въпрос за хора и деца, които не са отгледани от раждането си от вегетарианци, там положението е различно, не много, но различно) Ето как според мен обективно стои въпроса с животните и хората и тяхното хранене. Дивите животни и домашните животни се различават по едно важно нещо, тяхното появяване. Много от домашните животни в дивата природа няма да оцелеят, защото ще бъдат изядени или убити от други животни. В домашни условия те оцеляват. Домашните животни се размножават и съществуват, като продукт на хората. Бабата на село има курник с 20 кокошки, това е изкуствена среда, в природата не можем да видим подобно нещо. Тези кокошки пуснати на свобода много скоро ще станат жертви на вълци и лисици, защото ще попаднат в селекцията на естествения подбор в природата. Домашните животни се отглеждат от хората за да им послужат за храна. Те ги размножават и хранят, както сеят и поливат доматите в градината. И доматите и кокошките нямаше да съществуват, ако бабата на село не се грижеше за тях. Те са нейната прехрана. И както вълка изяжда заека, и лисицата кокошката, така и бабата на селото изяжда своята кокошка, прасе, агне... тя е създала среда то да се размножи, положила е усилия да го отгледа, защото иска то да е част от нейната прехрана. Има хора, които искат да отглеждат и да консумират домашни животни, има хора които искат да отглеждат и консумират домашни домати. Както в природата има хищници и тревопасни така и сред хората има разделение. Всеки сам решава какво да отгледа и какво да консумира. Това е някакъв пример за безпристрастно отношение. За да се избегна манипулацията, човек трябва да умее да изложи различните гледни точки с разбиране, а търсещия и учещия се да избере от предложените, своята гледна точка. Силни думи, зрелищни описания с цел убеждение, категорична отричане и оплюване на противоположното мнение и всякакви подобни са различни похвати на манипулацията. Това имах предвид.

Тъй като темата е, вегетарианството като защита на животните, иска ми се да се върнем в основната тема. Честно казано, когато реших да спра да ям месо, а това беше един импулс в една вечер в която правих кюфтета от които не ядох .... и така започна всичко, не съм се замисляла за животните. Дори и сега, вегетарианството си не го свързвам със защитата на животните. Мога да обясня, но вече съм го правила в подобните теми и не ми се повтаря. Притеснява ме друго. Използването на горното условие, като манипулация, особено над децата. Силно бунтар човек съм и всяко нарушаване на свободата на действията на когото и да било ме влудява. А убеждението на детето да не яде месо, защото трябва да пази животните е силна манипулация в детския развиващ се разум. Моите деца ядат месо. Приготвям им го аз и се старая да е възможна най - здравословно приготвено. Ако синът ми който расте в момента, ми каже че му се яде месо, в никакъв случай не мога да си позволя да му отговоря, че така убива животни и затова не трябва да яде месо. Детето е жалостиво няма да яде, но вътрешно в него това желание може да му навреди много. А съм била свидетел и на последствия, подобни. Та как мислите трябва ли да изтъкваме подобни факти- като защита на животните, хуманно поведение, екология и т.н. за да защитаваме идеята на собствения си избор и да убеждаваме другите? Между другото, точно защитата на животните, като манипулация действа най- много.

Здравей i_kiss Не знам защо се притесняваш толкова много. Аз в момента уча във Варненския университет. Доста след завършването си в гимназията. Веднага след гимназията бях приета медицина в Пловдив, но по редица причини не завърших, мина известно време и сега ... психология. На 17 имаш достатъчно време да учиш колкото и каквото искаш. Университетските знания специално за психологията не са кой знае какво. Много четене и учене извън унито, преди и след него. Много допълнителни мероприятия по специалността от всякакъв вид, много контакти. А след това, никой не може да каже как ще се развият нещата, всичко е индивидуално и зависи от хиляди неща. В крайна сметка ти си имаш изградена някаква пътека, тръгваш по нея и каквото има да видиш, ще го видиш. Разбира се след влизането ти в университета нещата ще се променят много. Колкото и да не ми се иска да го кажа разочарованията ще са много, но в крайна сметка ти не влизаш там, за да се очароваш, а да вземеш( като знания) от кой каквото можеш. Поне моето пребиваване там е под това мото. Разбира се четирите години психология- бакалавър, няма да значат нищо. От догодина -октомври влиза в сила закон от 2006г според който психолозите бакалаври, няма да могат да работят почти никъде. Така че ще ти предстоят специализации, магистратури и много други неща, което е добре. Общо взето това е. Учиш, влизаш, завършваш, на 23год. И ако нещо си решила, че си се объркала, без много чудене можеш да си запишеш друго висше. А в момента, някои колеги учат по две специалности в различни университети едновременно. Като комбинация от психология във ВСУ и немска филология в Шумен . Така че всичко е възможно стига да имаш желание.

Животът на всички ни е като кръговрата на слънцето. И най-тъмната нощ е обречена от изгрева. http://www.vbox7.com/play:8bd8277b&start=165

Онази вечер сънувах сън. Понеже е точно за тази тема, ще го споделя тук и понеже, често живея в съня си ситуации, които реално не приемам по никакъв начин и след размисъл, доста обстоен, стигам да разбиране ми се иска да споделя и тук този сън- размисъл. Трябва само да уточня, че го сънувах няколко дена след практически семинар, към университета в клиниките по токсикология и шокова зала при работа със самоубийци ( действие, което не разбирам и не мога да приема, но трябваше да го направя реално) Та, намирам се в не голяма къща на брега на океан. Бреговете са високи, отвесни. В далечината се виждат силуети на острови и една къща също на брега, но отсреща. В къщата има голямо движение. Идват хора, цели семейства, спят и си заминават. След втората нощ разбирам, че това е крайна спирка на осъдени на смърт. Разбирам го след като идва младеж и ми разказва за дребен проблем, който е видимо разрешим без особени последствия, но хората в съдилището са го осъдили на смърт. Изпълнението на смъртната присъда е само една - осъдения трябва сам да скочи от високите брегове в морето където умира. Недоумявах, защо се случва всичко това. След този младеж при мен дойде жена, която плачеше имаше семейство и две малки деца и беше осъдена за някаква дреболия, в мен се надигаше голям бунт, не можеше това да е непроменимо, не е възможно това да не може да се спре. Но не можех да направя нищо. Докато го мислех жената тръгна да изпълни сама присъдата си. В този момент при мен дойде сина ми, за мой ужас той също беше осъден за някакво дребно провинение в училище. Стоеше пред мен, а аз нямаше какво да направя, изживявах целия ужас на майка, която трябваше да види как детето и изпълнява нещо, което винаги съм отричала и не приемала. Знаех, че нищо не мога да направя, виках, плаках, опитвах се да му обясня, че ще влезе в състояние в което няма да може да си отиде, и ще бъде тук край нас дори и мъртъв много дълго време, не можех да разбера, защо не мога да направя нищо при видимо безмислено осъждане. Събудих се реално преживявайки емоционално състояние на силна мъка. Дадох си сметка, колко повърхности и безхаберни са отношенията между хората. Как с лека ръка всеки размахва пръсти, и в рамките на няколко целенасочени обвинения е в състояние да срине живота на човек до себе си. Дадох си сметка, колко изречения без смисъл се изговарят на ден. Помислих си, колко малко трябва да говори човек, ако трябва да каже само това което е наистина нужно. Разбрах, че ако всеки се занимава повече със себе си и по- малко с другите света би бил повече добър за всички. Усещах, че нещо във взаимоотношенията е силно сбъркано, но как да се възстанови не знам. С краят на живота смисълът на съденето свършва.

Искам да уточня, че застаряването и демографския проблем, не са само в България. Цяла Европа + САЩ например. Всичко това за сметка на страни като Китай, Индия, Турция и т.н. Проблемът в България е и като този в целият "цивилизован" свят - световен егоизъм и материализъм. В момента в който се слага знак равно - дете = кола, в стълбицата на ценностната система двойката поставяща това равенство или избор, да се вгледа в себе си. ако не успее ще си сърба попарата, каквато си я надроби. Когато се разглежда "проблема" първо апартамент или първо дете = сметкаджийство и то тънко материалистично. "После" дете може и да няма. Много често наблюдавам майките и бащите при които детето се е появило като екстра на вече уредения материален живот, интересни взаимоотношения. Детето е "Моето дете", то е идея фикс за успехи и лична реализация на родителя. поредният материален "продукт" на планирания живот, който задължително трябва да е "The Best". И така, какво очакваме от така програмираните деца!? Всъщност не знам какво очакваме, но да раждат деца е последното, което можем да очакваме. И ето го демографския срив. И когато момичето стане на 35г и помисли, че би било добре да има едно дете и не за друго, ами защото вече е на 35 и вече и е някак си пусто....... Детето не е пълнеж на самотата. Резултата - депресирана нация. И не само България... Европа. Може ли депресирана нация да създава любов? Децата са любов, те не са продукт, не са лукс, не са материална прищявка. Когато изключим първото и оставим следващите три определения..... ето го и стареенето.

Даа, звучи .... някак странно, когато чувам от млади скоро сключили брак семейства, че не могат да планират дете, докато не си купят кола и компютър. Много странно приравняване. Още по- странното е, че не детето е на първо място, а то е някъде назад в луксовете, първо има толкова други неща - работата, апартамента, колата, и т.н.

Наблюдава се световна криза в духовното развитие, в семейната единица. Безлюбието завзема все по- големи върхове. Икономическите кризи показват спада и в кариерното развитие на хората. На какво ли се дължи този цялостен упадък!? Преди година, две си мислех, че само на мен ми прави впечатление тази промяна, но днес с хора 10 год по- малки и по- големи от мен коментираме едно и също. Хората се затварят, стават самостоятелни единици, семейството изчезва, християнството не се познава или се изкривява по "желание на клиента". като гледам тази тема разпада започва точно по начина по който е подредено заглавието. Не се почита никой клон от християнската религия, от това се губят нравствените основи и моралните устои на семейната единица, започва неуважение и към нея. Естествено когато се загубят тези двете основи на човешкия живот се търси заместител - на помощ идва кариеризма. рано или късно обаче той, с материалната си насоченост води човека до ново неудовлетворение или потъване в различни клонове на т.нар. порок. И тук идва изгубването на представата за любовта. Много тъжно. Много ми харесаха тези думи на д-р Мун " семейството е основното училище на любовта и основата за здравото психическо развитие на всеки индивид. "Истинското щастие се създава във връзката с другите и любовта е в основата на преживяването на истинска радост. А любовта се възпитава във семейството, чрез преживяванията ни като братя и сестри, като съпруг и съпруга, и като родител и дете. Всички тези взаимоотношения са в центъра на щастието. От семейството тези добродетели се разпространяват в обществото и са основата на мирния свят." От друга страна стои част от друга статия, която ме потресе с точността си: " Има народи, които са изгубили своята стръв за живот. И те не раждат деца. Има народи, които искат да живеят. И те следват на драго сърце библейската заповед „плодете се и множете се и напълнете земята и господарувайте над нея”. Първите са бездетни не защото са бедни. Напротив, много от тях са богати и благополучни. Те просто не вярват в бъдещето, не усещат тайнственото Божие обещание, в кръвта им не шуми тихият, кротък зов на живота. За тях светът е скучен. Всичко вече е видяно, всичко е познато... Те са изсмукали и изплюли плода на живота – и край. Време е да ги изместят другите, по-свежи и млади форми на човечеството, както изисква историческият закон. Наскоро Андрей Кураев каза, че Европа създава култура на смъртта и че порокът убива самия себе си. Да, порокът е безплоден, а добродетелта е плодовита, това е разликата между тях. Добродетелта може да изглежда скучна – като някоя едра, самодоволна матрона с рояк дечица около полата си – но тя има бъдеще, а красивият, разголен порок – няма."http://www.center-religiousfreedom.com/bg/art.php?id=65 Незнам, но ми се струва, че ние влизаме точно в графата на народите, които не искат нищо. Всъщност това го виждам в почти всички европейски народи, въпреки мааалко по- големия си материален стандарт. Хубаво е да помислим какво оставяме на децата си, в какво ги превръщаме.

Да азалията е много капризна. първо и е важно мястото - трябва да е светло, но не силна пряка слънчева светлина. С поливането е хубаво да се продължава по начина по който е до сега, особено щом това и действа добре. Азалията обича леко влажната почва и еднократно, дори и за кратко засушаване може да я убие. Хубаво е да се знае, че за азалии и рододендрони има различен тип почва. Продава се по цветарските магазини. Когато се купува за пресаждане трябва да се уточни, че пръстта е за азалия. По същия начин има и торове, които са за азалии. Има за: по време на цъфтеж и по време на почивка. Трябва да се внимава.

Здравей ZMS, благодаря за отговорите. Без да претендирам за професионално мнение, според мен важен момент е възрастта ти. 20-те години са краят на третия цикъл от 7 години, те са важни в развитието на човека. Всеки един от тях е съпроводен от своеобразни кризи, равносметки, често усещане за "загубена почва под краката". Отговорите ти са много позитивни и говорят за един човек стабилно стоящ на земята. Всичко с което си се занимавал до момента , явно вече не ти е достатъчно. Имаш нужда от нови интереси, нов кръг и нова среда. Няма как обаче това да стане изведнъж. Ето защо попадаш в периода на "безтегловност" на преосмисляне, преход. Само след година, година и половина нещата ще стоят по различен начин, но основите трябва да положиш сега. Постави си нови цели, старите или ги няма или са се изчерпали. Описаното състояние е точно безцелно състояние. Апатията във взаимоотношенията ти с приятелите( визирам само тях, защото до колкото разбирам само те са притеснителни) е временна и нормална за този период. Ако в другите сфери на живота всичко е балансирано, то концентрирай се към тях. Постави си цели. помисли какво би искал да учиш, да работиш, в коя сфера да се развиваш и как да започнеш. На прага си на ново начало. Помисли над това. А с новия старт ще се появи и новата среда, новите контакти и интересните срещи. Не е добре да се фокусираш върху нежеланите взаимоотношения, защото това ще ти попречи да мислиш за съществените и важни неща.

Там е работата, че индивидуалиста е наясно със себе си. Знае какво иска и има знанията да го постигне. Може да събере добър екип с който да работи - не да е част от него, а начело, т.е да се осъществяват неговите идеи. На запад няма много индивидуалисти по скоро има много, които са готови да работят в техните екипи. Какво се наблюдава тук. Една убийствена комбинация, начело на повечето колективи или екипи стоят егоцентрични дървени философи. Това много ярко и най- масово се наблюдава в политиката ни до момента ( без да акцентирам на нея). Хората които претендират за високи организационни постове влизат с много приказки, обещания, идеи и когато дойде време за действие - резултати или няма или са пълен безпорядък. Другата вълна са претендиращите за организационни или управленчиски постове, които имат идеята, знанията, но имат и начина как да облагодетелстват главно себе си. Всеки не вървящ в егоцентричната линия се отстранява. Когато един колектив се ръководи от такава личност следва бърз разпад. До сега съм работила в 5 екипа в различни сфери - в два работех за индивидуалисти - прекрасна атмосфера, в 3 работих за егоцентрици, последва пълен разпад на колективите. Лошото е че това се наблюдава и в най- обикновените човешки взаимоотношения. И ако работното място може да се смени, то човешката дейотвителност е невъзможно. Но пък ако всички са дори и индивидуалисти, как ще се върви към обща кауза? Когато няма хора за екип. Все по- трудно е общуването. Много хора искат да бъдат забелязани, да изказват идеите си, да насочат внимание към себе си. Но същите тези хора не чуват идеите на другите. Сякаш няма как всеки сам да осъществява идеята си, просто нищо не се получава.