Диляна Колева

Според мен стремеж към бързо духовно израстване е доста вреден. Има една хубава приказка: " На 12 години човек може да е поет, но за да стане писател е необходимо да е поне на 3 пъти по толкова" Как ли би изглеждал роман написан от 12 годишен!? Че и с духовното израстване ........ и да бърза и да не бърза има си епизод, потенциал, съзнание.

Напълно нормално е човек да си има лично виртуално пространство. Както си има лично физическо пространство, лична кореспонденция, лични вещи и личен живот, така и виртуалното пространство като част от живота е нормално да има лични боксове. Ако човек води двойнствен живот в реалния живот или пък му се иска да води, а не може, виртуалните пространства са точно мястото за подобни изпълнения. Тук съм такъв, там съм друг и т.н. Разбира се има и необходимост от такъв, в определи професионални сфери, но в личен план у мен предизвикват усмивка. За това кой какво позволява в личното си виртуално пространство е въпрос на личен избор.

Това което виждаме на повърхноста, можем да опишем добре, защото общата характеристика за поведението на суицидите(самоубийците) е много сходна. Същността на проблема им обаче, може да е коренно различен от това което е на повърхността. Често той се разбира доста късно, кога се прочете предсмъртното писмо или изобщо не се разбира, ако няма такова. Не претендирам за професионализам,защото съм в период на обучение, но преминах през обучителни семинари и работа с казуси точно на суициди. Подходът за всеки е много, много индивидуален, затова тук и така зададени въпросите няма много какво да се даде като съвет. Ако има проблем човекът трябва да бъде убеден да посети специалист и да работи над него. Доста често правилите опит за самоубийство правят рецидив, дори и след терапия. Затова е добре да посещават терапевт с опит в работата със суициди както той, така и някой от близките му.. В критичния момент се работи главно с мотивацията, по скоро се манипулира с нея. Но това не може да го напарави всеки, а най- малко близките, защото често точно при взаимоотношенията с тях излиза проблема. Много хора трудно откриват центъра на собствената си мотивация и да попаднат на чужда такава е почти невъзможно, затова казвам всичко по- горе. С всеки всичко не може да се говори, трябва да се порови в желанията му, в поведението в отношението му към живото и хората, за да има качествена работа. През втори и трети човек, да се постигне резултат особено със суициди е почти невъзможно. Затова най- добрия вариянт е да се мотивира човекът да посети терапевт.

Весела Коледа! Пожелавам смирено посрещане на Бъдни вечер и весело посрещане на Коледа! Желая на всички повече усмивки и много добро настроение през следващата година. Нека късмета не се отдалечава от никого и работата да спори, много здраве и любов край всички.

Здравей zarche Много хора ще ти кажат много неща, всички преди мен са казали по нещо много ценно. Мъката е нещото което трябва да се изживее, няма друг вариант. Сега да, търсиш вина в някого в нещо, виждам и че си преминала през този етап. Много добре, че си водиш хронология, така ще виждаш как нещата отминават, как ти израстваш с това и как ще се зародят новите неща в твоя живот, защото те неизбежно ще се родят. Ще преминеш през първата Коледа без любимия, но ще последват още много, времето е нещо което не можем да спрем и то е най -добрият лекар на мъката. Хубаво е че си решила да излезе от теб този вик, говори. Когато се изговорят нещата придобиват друг смисъл, носят успокоение, приемане. Седемнайсет години брак в който казваш, че си влюбена е нещо прекрасно и много време ще трябва да мине, за да надживееш това. Но тъй като няма друг път, трябва да преминеш по този, не гледай надолу, не прикривай очи с ръка, а ги отвори широко и гледай, защото именно по този път е това което е важно за теб и колкото по- рано го видиш, толкова по -лесно ще минеш по него. А къде е съпругът ти? Това много хора могат да предположат, но никой не може да каже. На мен ми харесва моите близки, които не са сред нас да бъдат тук: http://www.vbox7.com/play:3078cf70&start=205 Желая ти сила, здраве и късмет.

Дал ти е всичко значи. Проявлението на Бог си ти, и ти си го открила в себе си. Много хора цял живот не достигат до това откритие и търсят ли търсят.......

Много вкусна тема. Аз ще споделя една любима рецепта, която става бързо и е много вкусна. Пълнени пиперки, но по техниката на сърмите. Загрява се ориз, в който се слагат или зеленчуци или както ние ги обичаме с гъби, в един дълбок тиган.След като се задуши се добавя вода колкото да набъбне и подправки, по избор, аз слагам червен и черен пипер, сол и гъбен бульон. Това отнема около 15-20 мин. Докато оризът набъбва на тих огън, си приготвяме печените пиперки( който си няма домашни , по магазините има готови печени пиперки)разрязваме и разгъваме. когато плънката е готова във всяка пиперка слагаме по една лъжица плънка и я завиваме на руло овалваме в брашно и подреждаме в тенджера. ако станат повече ги подреждаме равномерно една върху друга. Наливаме вода колкото да се покрият и се вари 15-20 мин на тих огън. Изваждат се и се сервират с част от бульона, така за около 40 мин имаме цяло плато с вкусни пиперки. По желание може да се сервират с млечен сос. Ние предпочитаме следния: разбивам в купичка кисело мляко около половин чаена чаша, 1 яйце и 1-2 лъжици брашно и 5 мин преди да приключи варенето изсипвам сместа във врящите пиперки леко разбърквам. Така пиперките се поднасят готови със собствен и млечен сос. И за десерт страшно бързата и мноого вкусна, винаги успешна рецепта за шоколадови мъфини или коледни кексчета. Правя ги във формички за крем карамел със същия успех както и във форми за кексчета. 90 г разтопено масло 70 г черен шоколад 200 г брашно 100 г захар 1 ч л ванилова захар 2 с л какао на прах 2 ч л бакпулвер 1/2 ч л сода 2 яйца 150 мл прясно мляко Приготвяне: • В купа се смесват всички сухи продукти. • В друга купа се смесват яйцата, прясното мляко и разтопеното масло, разбива се с миксер за 2-3 минути. • Шоколадът се начупва на малки парченца. • Внимателно мократа смес се излива към сухата и се разбърква. • Прибавят се парченцата шоколад и се разбърква още веднъж. • Фурната се загрява на 180 С . • Сместа се разпределя в намаслени форми за мъфини (12 броя), като се запълват на 2/3 от обема им. • Пекат се 20-25 минути и се оставят за 5 минути в изключена фурна. • По желание се украсяват с шоколад и ягоди. Само да добавя че за да се гарантира успешно печене първо се пекат 15 мин само отдолу и 15 мин отгоре и отдолу. За 30 мин може да сте спокойни и да посрещнете изненадващи гости с ястие и десерт да ви е сладко.

"Първата трибуна на позитивната печатна информация вече е факт - на българския пазар излезе списанието „Добрините”. То е естествено продължение на създадения преди месеци сайт dobrinite-news.com.Вече се намери издател, който да не смята, че „лошата новина е добра новина”. Наистина преди 100 години журналистите в САЩ стриктно са спазвали това според тях печелившо правило. Следвайки Големия брат и нашите новоизлюпени собственици на медии продължават старата традиция. Нищо, че тя отдавна е забравена дори в самата Америка. Явно дори изключително комерсиалните американци са разбрали, че изнасяйки на показ, акцентирайки само върху лошото, медиите въздействат върху масовото съзнание на хората, върху масовата психика при това крайно отрицателно, изграждайки общество от лумпени. http://media.actualno.com/news_323843.html Да ни е честито.

А това не значи ли автоматично, че си заравяш главата в пясъка като щрауса, за да не видиш приближаващото зло и да му дадеш чудесната възможност да те изненада в гръб!? По този начин ти безмерно ще улесниш злото и ще се наредиш в безкрайната листа на великомъчениците на Злото И не е ли по-добре вместо да си пеем приспивни песнички за вечна любов, която не разбираме всъщност и която е ведно с Истината, да останем бдителни, осъзнати, с което правим път на истинското Добро да влезе в нас! Това се нарича трансформация. Просто да опознаеш нещо, и да знаеш, че го има не вършиникаква работа. Всички постове до тук казват едно и също, но с различнидуми- има тъмни сили, чувства, страни ит.н. трябва да ги опознаем. Ок. Никой не противоречи с това. Въпросът е след като ги опознаеш какво правиш. Стоиш и знаеш, че ги има, работиш с тях трансформирайки гиили просто ги ползваш. Това е разликата. Нищо кой знае какво. Но всеки сам решава какво да прави. Когато избухне пожар има три вида хора, едните се втурват даго гасят без да мислят за последствията, други намират най- правилния иадекватен начин да го изгасят и да спасят най- много неща и трети, които бягатна разстояние, защото знаят за опасностите и викат „Бягайте пожар, опасно е”. И в случая с работата с добро и зло е същото. Да, опознаването е важно, но то е само един от етапите наработа, следващия, доста по- ползотворния е работата с трансформацията. И тази работа, не включва отричането, заклеймяването илипазенето, отбягването и т.н. Дадох простички примери от ежедневието. Човек трябва дазапочне да се учи от някъде, няма смисъл да се скача на глобални и неизпълнимизнания, които са неприложими за обикновения човек. Животът се живее тук и сега,всеки като се запознае със своята обстановка и своите проблеми, своето добро изло и започне работа от мъничките неща, тогава може да има глобална промяна. Просто да знаеш нещо ........ няма никакъв смисъл.

Бегонията е много красиво цвете и не особено капризно. Има различни видове бегонии обаче, и те си имат своите малки особености. Най- общо когато бегонията е у дома, а не на двор например, тя иска хубав слънчев прозорец, по скоро светъл, не силна пряка слънчева светлина. Постоянната влага не е препоръчителна. Полива се по- скоро когато почвата леко позасъхне. Зимно време, ако е на топло и не особено светло място спира да цъфти. За да се разклонява и да придобие по- атрактивен и кичест вид е хубаво често да се подрязва. В случая е от значение къде се намира - дали не трябва да се смени мястото. Била ли е навън през лятото- ако е била възможно е да е в адаптация в момента. Как е температурата и въздуха- хладно и влажно, топло и влажно, топло и сухо. Според това да се регулира поливането. Малко подхранване може би И ако отдавна не е пресявана вероятно почвата е степана, може малко да се разрохка. Признак за преполиване е ако края на листата и изсъхват и стават кафяви.

Проблем със злото мисля че като цяло няма. Това което повечето хора определят като такова е просто част от противоречията и пътя по който вървим. Злото в неговата същност е много по- разпиляно от любовта свързваща ни с доброто тя е много по-дълбоко заложена в нас. Абсолютно зло не съществува казахме, а абсолютното добро е също тъй не постижимо дори за осъзнаване. Лошотията, която ни заобикаля и която ние така лекомислено наричаме - зло е част от пътя на доброто. Когато човек се научи да обръща нещата и да не се фиксира излишно в негативните неща, а още по- малко да им дава от вниманието и времето си те се стапят. Не мисля че някой от нас тук може да каже, че в живота му има зло или че е част от такова или още по- малко че има проблем. Всичко което се случва в света е безкрайно интересно. Когато се гледа с правилния поглед нещата изглаждат по- скоро жълти, от колкото черни. Въпрос на интелект. Изработила съм си (и продължавам да работя) един навик (като за начало) да обръщам това което не ми харесва като вибрация от думите в по- благоприятна вибрация. Например: зло- не особено добро , трябва - би било добре . Това може да се направи и със знанията които всеки има и с опита и с отношението към хората. Така се променя погледа и не само няма проблем с това което не ни харесва, но и започваме да го виждаме по друг начин. А дали можем да виним някого за случващите се негативни неща( най- малко Бог, както е опоменато в подзаглавието) ? Абсолютно НЕ. Никой не е виновен за нищо. Всеки има правото да е такъв какъвто иска да бъди, поне до колкото това му е възможно.

http://vbox7.com/play:3b5ac981 Хубав ден!!

Здравейте, сигурна ли сте, че употребяваната дрога е само трева - марихуана?или? За да се вземат адекватни мерки е много важно да се знае каква точно е дрогата в какви дози се взима и т.н. Положителен резултат без работа със специалисти е много трудно постижим. Казвам специалисти, защото при зависимите психотерапевта е само едното звено. За съжаление, вече дрогата се смесва със синтетични наркотици и много от употребяващите трева не знаят, че се пристрастяват не към тревата, а към нещо с неясен за тях произход. Последствията са много трудни за преодоляване. Въпреки че сте в чужбина вероятно има наблизо център за зависими, може да отиде поне за консулт. бих ви препоръчала книгата "Мотивационно интервюиране" на Уилям Р. Милър и Стивън Ролник. Тя дава добри методи за работа с тежки зависимости- алкохолизъм, наркомании. може да ви помогне в диалога със сина ви. Основно дава насоки в работата с мотивацията. Но професионална намеса е задължителна, ако искате да имате трайни положителни резултати.

Срамът ми е непознат, защото винаги мога да застана заддумите си. Снощи ти зададох един въпрос, който ще повторя отново по-долу и ти реши да не ми отговориш. Последва диалог без никакъв смисъл, който еспам за темата, затова помолих да бъде изтрит. Незнам защо реши, че е някакъв вид опит за обида всъщност за първи път ми се случва, някой да ме порицае за обида. Но мога само да ти кажа, че не си ми разбрала въпроса явно, който мислех, че ще поведе темата в интересна посока. И понеже беше въз основа на определения от предния ми пост, уточних. Това е. А въпросът..(ако искаш да отговориш): Как определяш десетте Божии заповеди – като добро, зло, премахване, разделяне, редуване. За смисъла на употребата на последните три определения изхождам от предния си пост. Ами това е. Снощи ми беше интересно, сега вече не съм сигурна.

Може. Светлината ражда сенките. където няма светлина няма и сенки. Въпросът е как човек работи със сенките, защото те могат да бъдат благотворна хлад, но могат и да разболеят.

didi_ts,ти ставала ли си жертва на хора с нападателно поведение?Аз съм...и не бих искала това да се случва повече.Повечето от тези хора,които казваш,че "дълбоко в себе си плачат" се стремят несъзнателно да накарат и другите да плачат...и почти винаги успяват.Доколкото мога избягвам да общувам с такива хора. Защо мислиш,че любезните и уравновесени хора винаги са лицемерни и опасни?!Във всяко общество има определени норми на поведение,които трябва да се спазват.Мисля,че са валидни за всички. Дори при животните съществуват правила и който ги наруши бива наказан. Да Пламъче срещала съм се с нападателни хора, вече 10 години постоянно са край мен. Не бих се нарекла обаче тяхна жертва. Просто част от пейзажа. Имала съм големи противоречия с тях, сблъсък на интереси и т.н. Знаеш ли с колко малко думи, казани на място един такъв човек може да рухне ? Това не го казвам просто така. А написаното от мен не е само личен опит и наблюдения, а и психологията казва нещо подобно. Доста анализи минаха през главата ми, защото точно такива хора ме поставяха в много трудно положение. Само че моето положение се променяше и оправяше, а тяхното стои едно и също. Опитай се да разбереш на човек с нападателен характер какъв му е проблема..... ще разбереш, че съвсем не си ти, нито някой околен хората край него са просто преминаващи, които му помагат да живее, защото много често това е начин на живот. Ако изолираш един такъв човек той не би се справил с емоцията си. Не че ги защитавам, нито пък са ми приятна компания, но това наистина са хора в много трудно положение. А за уравновесените и любезни не съм казала, че са лицемерни и опасни, просто казах че внимавам с тях.(разбира се ако видя причина за това)

Нападателния стил поведение е вик - " Обърнете ми внимание" Хората с този стил поведение , дълбоко в себе си плачат. Особено раними са тези с демонстративната агресия. Бих внимавала много повече с уравновесените и любезни хора, от колкото от нападателните.

„Няма никакво абсолютно зло и никаква абсолютна злина.Възможно е човекът да се предаде и постепенно да стане абсолютно лош –и така малко по малко да създаде едно абсолютно зло – обаче и двете са изкуствени продукти, които човекът трябва да анихилира според законите на моралът и поезията.; не да повярваш, не да приемаш.....Само чрез мнението....чрез идеята.... възниква и се утвърждава лошото и злото.....На една определена по-визша степен на съзнанието сега вече не съществува никакво зло,.....и това съзнание трябва да стане постоянно. Всяко зло и всяка злина са изолирани и изолират – и това е принципът наразделянето ....Разделянето не може да бъде премахнато от едно свързване,обаче злото и лошото като привидно разделяне и свързване могат да бъдат премахнати чрез истинското разделяне исвързване, които съществуват само редувайки се.” Атис Флорид по Щайнер. Ако трябва да визуализирам написаното в един всекидневен житейски проблем ( ако изобщо може да се нарече така) сексуалността, ще сеполучи нещо горе долу такова : „Животинската любов е първият израз на най- висша духовна любов.”(Щайнер) този израз се тълкува: съществува път: природната любов, свързана с физическототяло към духовната любов, която е освободена от това тяло. Последният етап( духовната любов), често нарича първия(животинската любов) зло. Като забравя, че от там се е родила. Човекът на последния етап трябва да се научи преди всичко да проявява отношение. Защото разделянето е въпрос на отношение, ако имаме правилно отношение към нещата няма да има разделяне и отричане или приемане, а работа с тях. В дадения пример ( за сексуалността) има няколко варианта за проява на отношение: - можем да ги изживеем по един естествен природен начин, да ги търсим за задоволяване на инстинктите си. - можем да се откажем от тях заради духовното си развитие - но можем и да ги изживеем като импулс за развитие на инстинктите и по този начин съзнателно да предизвикаме тяхното освобождаване и облагородяване. Това е един от вариантите за отношение към това което наричаме „зло”. Има и друг на сляпо да боравим с терми, уроци и определения,да заклеймяваме и да порицаваме и да се объркаме напълно.

Имам въпрос . моя близка на 68 год е с диагноза полип на ендометриума. Лекарят не е сигурен полип ли е възпаление ли е, но и е казал, че най- добре като превантивна мярка да и махнат матката !!!!! Тя се е лекувала с хомеопатия по повод други проблеми и вярва на този метод, но хомеопата не е класически(дано не бъркам класификацията) . Въпросът ми е: може ли този проблем, на тази възраст да се лекува с хомеопатия?

Интересно, какво стана с тази петиция!? Предстои ми поредното плащане на куверт за поредния празник и поредната разправия за менюто. И понеже този път заведението е в малък град изумените погледи са просто неизбежни. Не че ме притесняват, но при положение че плащам 50-100 лв куверт, мисля че е задължително да имам избор.

Колкото повече се запознавам с различните религиозни течения, толкова повече заобичвам християнството и то нашето това на което сме последователи по- голямата част от българите - православните. Виждам че се говори главно за Будизма, затова малко ще го игнорирам. Тъй като подзаглавието е- сравнително изучаване, се замислих може ли да се осъществи паралелно изучаване на две религии безпристрастно. Тъй като ми се наложи да се запозная с исляма от части, не подробно, също и с юдаизма (от който съм потресена между другото), не мога да кажа, че има кой знае какви сходства между исляма и християнството. Първо исляма е изграден на основите на Стария завет, а смисъла на християнството е Новия завет. От тук идва основното противоречие. Т.е. всичко с което се надгражда исляма е в противоречие с това с което се надгражда християнството. Исляма е подчинение, неговата основа учи, че Аллах е господар и никой смъртен не може да се стреми към него, трябва да се подчинява изцяло. При християнството нашият Бог и отец, и нашия път е устремен към него. При исляма Бог е сътворил човека, но жената не е човек, това и до днес си битува в ислямските държави. При християнството -"Бог е сътворил човека- мъж и жена го сътворил" пола е игнориран. При исляма братя са всички, които са от твоята вяра, при християнството всички са ти ближни. Има едно облагородяване при исляма, което внася Мохамед, което обаче изобщо не е духовно, а е съвсем целенасочено, за увеличаване на правоверните, което гласи че всеки роб, който приеме вярата на исляма става брат и бива освободен от робство. Благодарение на този фин подход през изминалите 2 века на поробване ислямската общност нараства хилядократно. За което говорят данните и днес, не случайно Муамар Кадафи скоро каза , че исляма ще завладее тихо света, без оръжия, а като влезе в домовете и в леглата ни. Защо? Защото според исляма никой няма право да се отрича от него, мюсюлманин може да се ожени за жена от друга вяра и тя да стане мюсюлманка, но обратното е невъзможно. Основният акцент и при исляма и при юдаизма е привличане на хора и загръщане човешки ресурс. При християнството всичко е много различно. И т.н. Ето една много хубаво подредена съпоставка: "Ислямът е теоцентрична религия. Християнството е антропоцентрично, то слага в центъра ролята на човека, драмата на човека. Това е трагичното светоусещане на Хамлет, на късния човек, който вижда, че „светът е излязъл от релсите”. Различни са и топосите, географските визии на тези две религии, както и начините им на разпространение. Ако ислямът е монолит (90 % от мюсюлманите са сунити), то християнството е плуралистично. Християните по света не са обединени нито от една теология, нито от единен култ. Срещу масивната еднородност на исляма християнството предлага своята пъстра, разнородна мозайка от твърде разнообразни общества и култури, чието мислене и начин на живот може да бъде съвсем противоположен. Ако в първия случай имаме ядро от големи континентални, сухопътни пространства, можещи да бъдат – поне теоретично – прекосени от човешки крак, осел или камила, то във втория безпределната разхвърляност на крайбрежията, островите и континентите допуска само орлов прелет по въздуха или околосветска морска обиколка. Ислямският човек е стъпил здраво на земята, на сушата. Може да се каже, че ислямът е континентална, а християнството – океанична религия; това съответства и на разликата в духовните им субстанции – твърдата земна религия на Закона срещу тази на волната и неограничена стихия на Духа. Християнството се разпространява чрез мисионерство, ислямът – по търговските пътища, керваните и пазарищата, той по-скоро се разтича и просмуква, отколкото проповядва. Ислямът набъбва бавно, но неотклонно около своето ядро, докато християнството е наметнало своята пъстра, разпокъсана дреха върху цялата планета." Из " Ислямът и ние"