Диляна Колева

Здравейте t.todorov споделям до някъде, част от разсъжденията. Тази позиция, както каза БожидарЗим е една от често срещаните и изпъква само на фона на тесни кръгове с противоположно убеждение. Хората имат връзка с небето и със земята, на това се крепи тяхното съществуване във физически и психически план. При повечето хора се среща изявена насока - нагоре или надолу. И в двата случая има проблем. Човек, който е обърнал взора си само към небето и висшите сили и разчита на манната небесна има проблем с живота си на физическо ниво, заземяването е полезно, за да може човек да възприеме реалната действителност- физическа и да може да я ползва. Другия тип пък изцяло земните хора са стъпили здраво на земята и за тях неразрешими въпроси няма, всичко е ясно като бял ден има отговори във всички литератури на всичко, това са спокойни хора те здраво стъпват на знанието което придобиват и изграждат земния си свят без излишни психически тревоги, но идва ден в който под формата на вътрешна неудовлетвореност и "нещото", което липсва им се налага да погледнат нагоре и да открият неотговорените си въпроси. Балансът е някъде по средата, а именно осъзнаването на факта, че има долу и горе и че нашата работа е да работим и на двете нива. Идолопоклонничеството за което говорите е твърде често срещано сред хората, които са насочени предимно нагоре и тук в тези среди е нормално да го откриете (не конкретно във форума или сайта, а в духовните среди като цяло). Къде е разминаването? Да вземем Петър Дънов, понеже за него става въпрос в момента, тук. Името и човекът Петър Дънов е земното, на практика това тяло и това име го няма отдавна, то се е губело дори и при физическото съществуване но лицето, Но съществува ВeinsaDouno и изреченото от него. Това е нещо като Исус и неговото тяло, което е било земното, в което се е проявил Христос и неговото слово. Често хората не правят тази разлика, Слагат портрети, икони кланят се по църкви ..... на кого? На физическото, отдавна забравено и от неговия притежател дори, тяло и образ. Ето това е идолопоклонничество. Вярата е нещо друго, да се чуват думите, няма значение, както казахте от кого са изречени. Прав сте, че когато човек попрочете дори и не задълбочено текстовете на две -три религии, притчите на древните и повечето мъдрости вижда че нещата са сходни. Прав сте и че всеки си живее в неговата вяра и съществува, въпреки че не вижда учителя на някоя си група някъде. Но както сам казахте всички имат нужда да вярват в нещо. по тази причина всяка общност издига учителя, чиито думи са достигнали до съзнанието. Естествено е да бъде приравнен с висше божество, защото всеки видял светлината в себе си, чрез нечии думи ,няма съмнения, че носителят и е Върховния. Къде се изгубва вярата в нас? Тя не се изгубва, но много хора избират този вариант, за да я открият за себе си и ако не се фанатизират или не залитнат в идолопоклонничество успяват да го направят много добре. Относно учението на П.Дънов, да, то е едно от многото по света, но е уникално за хората, които са на тази географска ширина и поради спецификата си и добре използваната народопсихология отговаря прекрасно на търсещите съзнания Тук. В зависимост от това какво се търси в материалите оставени от последователите му, може например да се научи много за манталитета, за психологията на българина и да се използва по предназначение. (това що се отнася до психотерапията) Но нещо което е лично мое усещане. С напредване на времето информацията за хората от тези материали става все по- малка, защото тази "гилдия" хора вече я няма. И много от материалите на Дънов е хубаво да се отсеят по същество, но това всеки може да направи сам за себе си. защото потребностите са различни. Също така много внимателно, аз лично, чета препоръките за ползване и прочит оставени от човека П.Дънов, за мен те са по- важни от доста други неща, в тях има доста "ключове" за действителния смисъл на всичко. Но това всеки сам решава за себе си.

Освен всичко изброено до тук, мисля че волята се определя и от темперамента на човека. И разбира се проявата и в различни области на живота. Един човек от тип - холерик например, което означава екстраверт и невротик, никога няма да може да развие воля за работа с дребни детайли, воля за работа на едно място въпреки всичко, воля за отстояване на себе си дори. За разлика от един човек тип флегматик, което означава интроверт и емоционално стабилен човек, който е ненадминат в справянето с дълги и сложни процедури, колелцето в машината, което може да работи дълго и безотказно. Ит.н. Развиването на волята зависи от нас до толкова, до колкото ни позволяват и личностните характеристики. Не можем да променим темперамента си, трудно можем генерално да променим характера си, следователно ако "базата данни" в нашия компютър- личността е зададена като за слабоволеви, много трудно и то за кратко можем да променим това. А и не мисля че е нужно, ако не ни вреди, тъй като не случайно идваме с определен темперамент на този свят.

http://www.youtube.com/watch?v=6jZ8VNANHwM&feature=related

Лошото никога не идва само и никога не идва по собствена пътека, обикновено идва по добре постланата пътека на доброто. Тук говорим, за нещастия, случки , така, а аз го виждам даденото лошо като чувство, като мисъл, като идея, като неправилно насочено съзнание. тогава е още по страшно, защото ако в другите случаи можем да се оправдаем със съдбата, кармата , обстоятелствата, да изпробваме силата си, организацията си, наученото то в първия случай всичко това изчезва. Лошото като копнеж по "неправилния" човек, лошото като зародила се алчност към роднини, лошото като злорадство към приятел, лошото като неудовлетвореност към себе си. Когато човек е достатъчно израснал, за да осъзнава лошото в подобни неща,но въпреки всичко ги усеща в себе си, когато ги бори и въпреки всичко не може да ги изгони от съзнанието си. Тогава лошото се вихри с всичка сила, силите отслабват, действията стават неправилни, съзнанието вика "недей", подсъзнанието безсилно действа на обратно. Тогава постланата от доброто пътека на брака ще посрещне изневярата, същата тази добра пътека на семейството ще посрещне алчния брат, по същия начин добрата пътека на приятелството ще посрещне разочарованието или добре постланата пътека на положения труд ще посрещне депресията. Ако доброто не постели пътеки, лошото няма как да стъпи на тях. Да обърнем малко нещата, защото този вариант съществува доста добре. Лошото не съществува сред лошото, както тъмнината не съществува в тъмното, няма изневяра без брак, брат без семейство или разочарование без положени усилия. В момента в който изградим пътеката на доброто трябва да сме подготвени, че по нея ще стъпи лошото, както с изгрева на слънцето се появяват сенките. Какво да правим със сенките обаче, когато са в душата!?

"За да можем да караме кола, трябва да сме на 18 години, да преминем шофьорски курс, да заплатим, да докажем наличието на достатъчно знания по теория и практика, за да получим шофьорска книжка. За да можем самостоятелно да упражняваме професията с чувство за отговорност, ни е необходимо дългогодишно обучение в училище, курс или следване и удостоверение за квалификация чрез изпит. Всичко това не ни е нужно за партньорството. Понякога ни се струва, че някои хора имат поведение на шофьори без книжка в партньорството си, като с вързани очи се опитват да преминат читави през най-натовареното движение в голям град. В никакъв случай не желая да се застъпвам за регламентиране на частния живот на хората. Струва ми се, че трудностите в партньорството и брака не произтичат от неспособността на човека за съвместен живот, а от обстоятелството, че не е усвоил необходимите условия." Носрат Песешкиан

Няколко подходящи думи от книгата, която чета в момента.: "Създаването на интимна връзка без конфликти ........ разрешението е в това да се откажеш от илюзията за съвършената двойка, в която няма конфликти и партньорите са вечно влюбени...... Единствената грешка се крие в предварителната представа за съвършената двойка...... Идеята е: да направим с възможния живот....възможно най- доброто." ***************** "Да мислим, че любовта ще ни спаси, че ще разреши всичките ни проблеми и ще ни донесе вечно щастие или сигурност, само ни държи в плен на фантазии и илюзии и отслабва истинската сила на любовта: силата да се променяме.Нищо не ни носи по- голямо просветление от това да бъдем с друг , приемайки нещата от тази гледна точка. Нищо не е по- необикновено от това да чувстваме собствената си промяна редом до любимия човек." ****************** "За да се разгърнат положително отношенията ни , необходимо е да ги погледнем под друг ъгъл: като поредица от възможности да обогатим съзнанието си, да открием една по- дълбока истина и да бъдем хора в най- пълния смисъл на думата. Чак когато се превърнем в пълноценно същество, което няма нужда от други, за да оцелее, може би ще открием друго пълноценно същество, с което ще споделим онова, което има всеки от нас поотделно. Това е истинският смисъл на двойката: не спасението, а срещата. Или по- скоро срещите. Аз с теб. Ти с мен. Аз със себе си. Ти със себе си. Ние със света." " Да се обичаме с отворени очи"

Виждам че ако някой наистина отчаян човек търси помощ в тази тема, надали ще я отвори пак. Ще си позволя да споделя няколко неща от краткия ми допир с тази материя и влизането ми в "света на самоубийците". Първото и най- важно нещо, за да се разбере този тип хора е да се придобие умението да се погледне през техните очи. но не през техните очи с нашия опит, а през техните очи с техния опит. Тук не виждам подобно нещо, всеки казва "АЗ". Да аз, но аз не съм ти и не знам какво е в твоята глава. Когато разговарях с приятелката на дъщеря ми след опита за самоубийство, какви бяха последните и мисли, преди да скочи от балкона, отговора и беше - " Вече беше късно да се откажа" всеки ще каже -това е глупаво, да , глупаво е в нашите очи, но не и в нейните, за нея това е въпрос на смелост, на дадена дума и на много други неща. въпросът тук е защо е дала тази дума, а не дали е глупаво или не. Подобно нещо се случи и с един от казусите по които работих- Млада циганка от калайджийски род, изнасилена, неомъжена, прави опит за самоубийство. Спасяват я. какво ще и кажете? - чети това , мъдрости и поговорки? А отвън чакат 20 циганина готови да я убият, ако оживее, защото вече е непродаваема. През нейните очи света е страх. Тя има два избора или да бяга или да се самоубие успешно. В тези случаи помоща е съдействие за бягство. Какво ще кажете на наркомана в последен стадии с изгнили вени? Който е спасен и е ядосан на целия свят че са го спасили, който се засилва от средата на коридора, разбива стъклата в клиниката и се разбива в решетките на третия прозорец, защото иска просто да скочи. Света не е черно- бял, да се погледне през очите и опита на другия е изключително трудно. Изненадах се, когато разбрах позицията на суицидолозите, които рязко се разграничават от психолозите. Те казват, аз не съм тук да давам съвети, а да инжектирам спасителната доза мотивация, която да достигне до онези мозъчни клетки, които могат да бъдат раздвижени. На хората се говори според хората. когато насреща е един преподавател по философия на 55 год с неуспешен опит, който може да ме сложи в малкия си джоб със знанията си, ще му говоря ли за мъдрости? Не. На него са му ясни и въпреки всичко е тук, значи на него му е нужно нещо друго. нещо което няма общо с философията на живота. Средно в токсикология Варна влизат по2-3 опита на ден. ....???. Опита за самоубийство не е вик за помощ, това е взето решение. Вик за помощ е това което се случва в тази тема. Няма ясно изразено желание за помощ, да така е, а дали всеки знае как точно иска да му се помогне? Това е изказване, говорене, в същото време премисляне, отсяване, .......... вземане на решение. По въпроса за шоковата терапия. това беше един от основните разисквани моменти, Работихме по виртуален случай жена прави опит за самоубийство, всичко и е наред, работа, пари, семейство, но има нещо друго( няма да го споменавам) След неуспешен опит я вкарват в клиника и психиатъра решава да направи експеримент, казва и че е неизлечимо болна, метод с който да събуди живеца в нея. Няма да навлизам в подробности. Суицидолозите казват- никога, ама никога не можем да си позволим подобно нещо с човек, който не познаваме. рецидивите са на лице. Затова моля, нека не се отнасяме с пренебрежението на знаещи и не изхождаме от собствения си опит в такива ситуации. В подобно положение, когато човек е пред прага на такова решение, той няма нужда от нашия опит, няма нужда от перспективи, нито от съвети, нито от характеристики. той има нужда преди всичко да заяви присъствие. Това е от изключителна важност. А като изключим факта, че става въпрос за темата "опит за самоубийство" споделям всички по- остри мнения казани по- горе, напълно верни са, но не за тази тема. Целият ми пост разбира се е изцяло лично мнение, без претенции за истинност.

Нека не подценяваме емоционалното състояние на хората стигнали до решението за самоубийство. Това е особено капсуловано емоционално състояние. Статистиката показва, че най- много са самоубийствата при хора над 55-60 годишна възраст с най- голям процент успеваемост. на тази възраст съвсем не става въпрос за каприз, търсене на внимание или каквото и да е друго. Другата възрастова група подвластна на това състояние е 20-23 год. Значи при влизането и излизането от този живот има кризи, които човек често трудно преодолява. И ако на младия 23 годишен човек има какво да му се каже на 65 годишния е много трудно да му се помогне. И те обикновено просто го правят, в повечето случаи успешно. Реалната статистика е страшна, така че това е реален проблем, казвам това въз основа на реални данни. Причините са най- различни, всички обратими разбира се, защото неразрешими проблеми няма. Трудният момент е да се излезе от капсулата на апатията и депресията, която обикновено обхваща тези съзнания. И ако човек го изговори и не успее да убеди себе си вече е крачка напред. Дори и по този начин. Защото живота е прекрасен и единственото нещо, което наистина притежаваме. Каквото и да изгубим той ни остава и ако се научим да го харесваме и да го употребяваме цветовете му ще са все по- ярки.

Всеки има правото да дава съвети. И всеки има правото да не ги приема. Има една клопка за която тези дни мисля- " Бих бил щастлив с онова, което нямам". Всеки, който проумее капана на тези думи, осъзнава тяхната безкрайност, защото никой няма всичко. Живота е скапан. Ок. Нямам нищо от това което искам, но притежавам силата да бъда господар на живота си, мога да определя неговата продължителност. Мога да го прекратя, но мога и да го удължа и променя. Тук обаче идва момента на : "благодарих ли за това, което имам" Защото никой не притежава нищото. Живота е най-продължителното нещо, което има всеки. Всяка сутрин с отварянето на очите остановяваме, че все още го притежаваме - искаме или не искаме. Някой се е погрижил за това. А ние по същият този господарски начин, можем да решим как да го използваме. Живота е скапан. Ок. Ама си е наш и можем да правим с него каквото решим. Нужно ли е да повтаряме колко е скапан и да го изхвърляме на боклука? Никой не ни разбира , така е, никой никого не разбира по- точно, ние разбираме ли всички? И след като ние не ги разбираме, те трябва ли да си изхвърлят живота на боклука?? Заради нас?? Тежестта на възложените задачи, зависи от нас, задачите могат да бъдат променяни, отхвърляни, преодолявани. След като ни е тежко, може би грешно решение сме взели някъде, с отхвърлянето на живота по- лесно ли ще ни стане?? Не можем да открием себе си!? като изхвърлим живота ще се открием ли? Не е ли по- добре първо да потърсим тук? Меланхолия, апатия, депресия все състояния водещи до това решение, гост-3, ако не успяваш да се пребориш сама по- добре се обърни към специалист. Всеки може сам всичко, но някои неща с подкрепата на знаещия стават по- бързо и по- лесно и без излишни главоболия. И въпреки всичко ти желая всичко хубаво!

По принцип двете понятия до някъде се припокриват, но според психологията те се различават. Най- грубо- емоцията е физиологично състояние и в него организмът не може да стои дълго време, например гнева е емоционално състояние в което човек изпада за кратко, докато чувството на неудовлетвореност е състояние в което човек може да остане доста дълго време и дори да навреди на действията му. Същото е със смеха, радостта, това са емоционални състояния които са краткотрайни, не може човек да се смее без прекъсване дълго време, смехът избухва и затихва внезапно. Докато чувството на удовлетвореност може да продължи доста дълго време. Смята се че емоцията е свързана с физиологични промени в мозъка за това си има и цели теории. Относно любовта е спорно, дават я като емоция, но аз не бих застанала зад това. По скоро влюбеното състояние е емоционалното, а любовта е вече изработено чувство, което може да поддържа дълго време. Най- общо.

Иска ми се хората в България да се научат да я харесват. Да заменят думи и мисли като "лошо, грозно, безперспективно" с " не достатъчно добро, може да е и по- хубаво, шанс за промяна" само по този начин нещата ще станат различни. България това сме ние, ако България е сива, значи ние сме сиви, ако е мръсна, значи ние сме мръсни, ако е безперспективна, значи ние сме мързеливи, ако е корумпирана, значи ние сме измамници. Когато се научим да харесваме себе си, ще се научим да харесваме и всичко около нас. Когато не харесваме нещо в себе си, то постоянно ни се набива в обкръжаващата ни среда и ни дава повод да го обвиняваме, защото нямаме сила да го променим в личен план.

Здравей Ванка, дъщеря ми е седми клас и също като теб в момента умуваме къде да се насочи, тя също се занимава с чертане, в представителната група на училището е по техническо чертане и т.н. разбира се съобразяваме се изцяло с нейните интереси, затова ще споделя, какво решихме ние, като вариант на твой набор , като разбира се нямам претенцията, че това е уникалния избор. Тъй като тя се увлича много по опитите, експериментите и работата с живата природа и е много увлекателна се спряхме на Природо- математическата гимназия, хуманитерна паралелка с химия и английски или биология и английски. Предимството тук е, че също като езиковите имат първа подготвителна година само с избрания език и химията, биологията и математиката, но в следващите години се набляга на цялостното развитие на общата култура и подготовка за кандидатстване с хуманитарни науки. Строителния техникум е много добра алтернатива за теб, при нас остава вариант само дизайн, поради нежеланието на дъщеря ни да учи в мъжка атмосфера( това си е изцяло нейно решение ) природо- математическата за сега я виждаме като най- балансирано и в същото време усилено изучаване на най- важните предмети- език, математика и хуманитарни науки. Надявам се да съм ти била полезна. Успех! Вади от нета тестове и решавай, това сега е най- важното, а мястото има време да го измислиш. http://education.big.bg/base/Sofia_Teh1.htm

Наш приятел и съсед (в дома на когото се консумира много хляб) са си купили две такива машини, много са доволни. Правим си понякога общи вечери ( напр. от тях хляба , от нас домашната майонеза и кьополото ) и мога да споделя, че хляба е много вкусен. Те също имат книжка с рецепти и стават различни на вкус хлябове, но действително отнемат много време. За това у дома често правим вместо хляб, домашни содени питки, стават бързо и лесно и за кратко и.... без машина: 1 кисело мляко с лъжичка сода, 1 яйце, сол и брашно колкото поеме всичко се разбива добре и се пече около половин час, до 30 мин, с шарена сол стават невероятни.

За децата до 7 год(ако не греша) не е препоръчително, даже е упоменато в календарите - без тях. А до 16 не е задължително. Физическия пост е меко казано безсмислен без психичната настройка, при деца до 7 год смисълът на поста е неразбираем, за до 16 е въпрос на съзряване.

Честно казано, не обичам да правя сравнения между духовните учители или да ги поставям в класации по-по- най. Първо, защото не съм в позиция да го правя и второ грехове на душата си нямам желание да слагам. И Дънов и Щайнер си имат своята нишка към знанията и я пресъздават по начина по който са сметнали за най- правилен. И от двамата вземам това което ме докосва, Щайнер определя нещата по- ясно и с доста обяснение на всеки елемен, много в дълбочина, което действително е натоварващо като информация, но всеки решава какво да ползва. При Дънов нещата се предават много по- лежерно и естествено са съобразени с българската народопсихология, затова и за доста българи той е по- достъпен и по- разбираем. До същността на нещата с изказа на Дънов ми е по- трудно да стигам. За сметка на това пък , само с книгите на Дънов ми се е случвало цели пасажи с определена идея да се появяват в главата ми преди да съм чела книгата и да знам точно в коя книга да ги намеря. И идеята да ми е ясна без да се налага да се задълбочавам подробно четене. Ето защо не чета от авторите всичко на всяка цена , а за различните неща се обръщам към автора, който ме докосва най- дълбоко. Например за интуицията, здравето, начините за работа със себе си- формули и др. предпочитам Дънов той е успял да пресъздаде нещата по много достъпен начин. Относно библейската символика, етапите на душата, превъплащения, карма предпочитам Щайнер много неща са обяснени много точно. Като в никакъв случай едното не изключва другото. Относно кой как пресъздава Бог, не ме е интересувала конкретно дълбочината на нещата и не съм се задълбочавала. Щайнер обяснява много добре Христовия импулс. Инкарнациите в тялото на Исус. Неговата идея най- общо е, че Христовия импулс в момента е на Земята и изгражда своето ново тяло, като изработва в хората четирите елемента важни за човешкото повдигане. Най- общо : С развитието на състраданието и обичта се изгражда жизненото тяло на Христос, той ще го образува до края на земното развитие от състраданието и обичта на хората. Астралното си тяло образува от развиването на удивлението и учудването, физическото от съвестта и т.н. Т.е това което призовават повечето учители да развиваме в себе си Щайнер обяснява като крайна цел оформянето на христовия импулс, как частното ще повдигне общото. Това е много повърхностно обяснение и не е добре да се коментира, "Изживявания в свръхсетивния свят" обяснява нещата в детайли, там той обяснява, каква е нишката на Блаватска например и защо се е получило така. Единствено при него срещнах точно обяснение на силите които действат в младото тяло до 3-тата година, много ценно за мен. Кога коя сила се отделя, коя се появява и какво е действието и над човешкото същество........и много други работи. Дънов също има разбира се своята информация, но моето разбиране по въпроса намерих при Щайнер.

Абсолютно единомислие Само бих добавила: Ако си представим, че учението е път към планински връх, с Дънов ще вървим през полегати поляни, под много слънце, ще преминаваме през ниски хълмове и пътя ще е приятен, но по- дълъг и често ще се отклоняваме по някоя от страничните пътеки, защото вариантите за интерпретация са многобройни. С Щайнер върхът се вижда в небето, пътеката е една, много стръмна, на няколко крачки човек се задъхва и трябва да спре, но няма много варианти за странични пътеки, маршрута е строго определен и много добре обозначен. Вероятно съвременниците на Дънов са имали нужда от това предпланинско въведение и той го е направил по перфектния начин. Все още информацията като в " Книга за здравето" на Дънов не съм я намерила представено по по- добър начин и с този очарователен и мек изказ.

Зависи кой е "другият", подобно единомислие, за каквото става въпрос в цитата може да се наблюдава при дълбоко емоционално свързани хора. Често ми се случва с близките ми приятелки,които живеят в различни градове, вдигаме телефоните и се обаждаме почти едновременно. Много често се случва със съпруга ми, бих казала почти винаги когато единия мисли за другия има взаимност. Не много често, но също се случва и с близките ми роднини с които поддържам близък емоционален контакт. Това не е правила важащо за всички хора при всякакви ситуации. Много се изненадвам, когато някой ми каже, че няколко дни ,например, си мисли за мен, случвало ми се е често, при мен не е имало никакво взаимство. Думите и цитатите не трябва да се разглеждат буквално, а да се търси многообразието в тях и да се съпоставя с личния опит. Много хора биха казали - няма такова нещо, на мен не ми се е случвало и са прави, това не е стигнало до тях, при тях е друго.

Може ли да уточниш, защото не знам как може да стане това. По принцип мед се вади в предиобедните часове 9.00- 12.00 часа, когато пчелите са на "паша" с цел да не жилят хората и да ги няма в по- голямата им част. Преди да се извади питата кошерът се опушва с дим от горяща гъба и пчелите за известно време са лениви, тогава се вадят питите и се отнасят далеч от кошера където се извършва центрофугирането. Често се случва да има пити с люпило, но ваденето на меда не наврежда много на бебетата. А през това време е неизбежно да има попаднали пчели в меда и те умират, но това е неизбежно, а и те като цяло са броени пчели от хиляден кошер, което е нищо като цяло. Но това пак казвам е неизбежно и не е заради хората, пчелите сами попадат там. А относно измирането, изброените страни са с високо производство на ГМО култури, няма какво да се заблуждаваме, това е един от основните фактори които ще навредят на пчелните семейства.

Канел, мисля че не си разбрал, че горното споделено е отговор на въпросите ти от темата. Дори и в частен случай, а като цяло те никак не са малко. Какво е искал умрелия в съня, никой, ама никой не може да каже, просто може да си интерпретира спрямо собственото си светоусещане. Но това какво е усещането на живия, самия той може много добре да каже (както е и направил) . Това е реалното, другото са приказки сложени в пространството без аргументи. И всъщност основния отговор е като този, който бях написала по горе обобщено. Никой не носи отговорност за никого в случаи в които съдбата се е намесила. Всеки носи отговорност за собствените си постъпки. Ако в подобни случаи започне да се търси някаква отговорност си е чиста загуба на време.

Ситуации като описаната по- горе има непрекъснато. Ничия не е отговорността. Получава се понякога струпване на хора и събития и се прекъсват няколко линии едновременно.Защо? и какво ?няма смисъл да се задълбочава, след като нито едно от нещата не е направено умишлено. Има една приказка: " Да си на Грешното място в грешното време" т.е. нещата са се случили и нищо физическо не е било в състояние да ги спре. Човешкото е да се започне с това: ",,,,ама ако,,,,,, ама ако той, тя, то ,,,,,ама когато" и т.н. или да се впускаме в езотерични интерпретации за духа, кармата и преражданията, съдбата и все неща, които никак не са ни ясни. Просто знаем нещо, което е станало ясно, на някого по неясен за нас начин.

Христо, Като мислиш, че си грешен, няма да станеш по- безгрешен. Да речем, че сега повече мислиш, ще дойде времето в което ще имаш толкова много физическа работа, че няма да можеш да мислиш, после нещата ще се изравнят. Ще трябва да откриеш баланса и така нататък това се нарича развитие- духовно, физическо всякакво. На 20 години може да се иска много, но се може малко. С всяка следваща година нещата се променят. да мислиш върху неща които не чувстваш близки или разбираеми, които не можеш да приложиш е равносилно на това аз сега да започна да планирам погребението си, което нито знам кога ще е нито къде. Абсолютно безсмислено занимание. Така че улавяш момента и му се наслаждаваш, всичко останало ще си върви от самосебе си. Духовното развитие не се състои в мисловно насилване на нещата.

Преди няколко години бях се втурнала в едни размишления в едни дефиниции, пълни с тежки думи. Не разбирах толкова неща и колкото повече четях толкова повече се отчайвах, изпадах в още по- дълбоки анализи и света все повече губеше очарованието си, а моя живот се обгърна с мантията на огромна отговорност към всички, към всичко, към себе си. Тогава един ден, един човек ми каза: "Много мислиш, хайде сега поживей малко." Духовното развитие е в живеенето, без него всички думи, дефиниции и дълбоки размисли, разсъждения и т.н. остават увиснали във въздуха. А за живеенето се изисква време. Няма как всички да знаем всичко, непрекъснато. Едни неща, които сме мислили за много умни в даден момент отстъпват място на други, които се чудим пък как не са дошли по- рано. Задаването на огромно количество въпроси обезсмисля отговорите.

Според мен има повърхностно отношение към нещата, това не може да се нарече добро или зло. Както това, че днес съм подала ръка на възрастна дама на светофара, за да и помогна, не може да се нарече добро, така и това че съм проявила моментна агресия към някого не може да се нарече зло. Това са временни състояния на емоцията, които в никакъв случай не определят характера на човека като цяло или могат да се квалифицират като добро и зло. Повърхностните "добро и зло" са разположения на духа повлияни от обстановката. Също така те могат да придобият пълната си противоположност при същите хора в различни условия, в рамките дори на няколко часа.

В секундите надбягани от пулса на сърцето, пристига сняг на прага ни и става много светло! Приижда с гръм и музика, облечена във бяло, среднощната илюзия да почнем от начало - да сложим ясна граница на своя ден предишен, и върху чиста страница - ден първи да напишем! След празничните изстрели в пространствата далечни, ще срешнем нови истини и хора по човечни! Тревоги ще изпитаме, ще се стремим към нови цели.... В нощта прииждат дните ни като снежинки бели.... Честита Нова Година!!!!!