Диляна Колева

Здравей mi6lenceto Ситуацията, която описваш, е неприятна, но не е нещо което да води до крайни изводи и решения. Бракът е сложен процес на опознаване и себеопознаване. Приятелят ти явно е имал нещо предвид и се е ядосал, че не е могъл да го осъществи и по инерция, както обикновено го е изразил чрез обвинение. Ти си човекът обаче, който ще прецени дали да приеме това като обвинение или като раздразнение на човек, който не е постигнал целта си. Хубаво е, че си решила да защитиш позицията си, но сте допуснали да стане скандал, който в крайна сметка се оказва безплоден. Подобни ситуации възникват в хиляди семейства ежечасно. Какво да направиш!? Ами избрала си приятел с "дръпнат" характер, който иначе никак не е лош, грижи се за вас, работи много и т.н. Има навик да изразява раздразнението и умората си във вид на обвинение към теб, а ти го приемаш и го слагаш върху себе си като самообвинение и самосъжаление. Съжителството между двама души се развива чрез слушането. Конкретната ситуация: той е имал нещо предвид и твоето действие му е попречило да го направи, може просто да е искал да я види тази помпа, да се помъчи да направи нещо с нея. Ок. Подразнил се е, а ти приемаш директно обвинението върху себе си. Финалът на разговорът ви можеше да е началото и да приключи много бързо. - " Изхвърлих я, не помислих че може да искаш да я поправиш" и точка, от там нататък той какво говори, вече не те засяга, защото всички думи изразяват неговото раздразнение и последното което трябва да направиш е да ги приемаш лично. Казвам ти това от позицията на човек с много тежък характер на който му трябваха много повече от 2-3 години за да се погледне отстрани и да се промени. Два остри камъка брашно не мелят, но всеки удар по ръбовете ги наранява, заедно с това ги очуква и те стават овални. Отстоявай позицията си меко и с разбиране. Приеми че, твоя приятел не се чувства особено добре с ръбовете си и изглаждането им ще отнеме време, но това не трябва да повреди твоята овална форма , научи се да я използваш. Не е лесно, но пък след първите резултати е много приятно. Приемай подобни ситуации като предизвикателство за опознаване на партньора. Мисли какво стои зад думите му, но не го приемай лично. Разглеждай човека до себе си. Научи се да слушаш, но не избирателно само това което е насочено срещу теб и се опитай да познаеш него в думите му, а не да припознаваш себе си и да го обръщаш в недостатъци и комплекси. Зад всяка агресия, стои слабост и страх. А какво е страха умението да избягваш опасности. Може и така да се погледне, нали?

Не може да имаш 4 линии на живота, тя е само една. понякога успоредно до нея върви линия, тя е сестрина линия, това означава че имаш подкрепа отвъд. Ангел хранител. Линията на съдбата често отсъства, не е задължително да я припознаваш, ако я има на лявата, а отсъства на дясната, не си открил целта в живота си, луташ се. Често линиите се припокриват, но то си има индивидуално значение. Сами по себе си линиите са нищо, за да ти се каже нещо, трябва да има и нещо повече от знание. Често линията на живота пресича линията на съдбата, спира там и се припокриват или правят кръст, това бележи период на важни решения, промяна в живота. Линиите на дясната ръка са променими, те са живи, нагаждат се според живота ти, според взетите решения, появяват се и изчезват положения. Някои така и не се осъществяват. Гледането на ръка е краткотрайно. Само след месец, положението ти може да е различно.

Зарадвах се на разказа на моите деца. Прибирайки се от училище, синът ми чува мяукане на коте. Търси го , за да му помогне, но не го намира. Прибирайки се на следващия ден отново чува жалното мяукане и решава да е по- упорит в търсенето. Вижда, че малко котенце се е качило на върха на много бодливо дърво на нивото на втори етаж на блока. Опитва се да се изкатери, но не успява да стигне далеч. Целият издран отива и намира сестра си(дъщеря ми), която е доста по-упорита от него. С много усилия и в последствие с много рани, тя успява да мине през бодилите, да стигне до върха, да сложи котенцето на рамото си и да слезе обратно с него. Купува му мляко води го в нашия район и намира хора, които да се грижат за него. Рижавият мъник е спасен и много доволен след двудневно стоене на дървото. А ние лекуваме издраните и прободени места в морската вода

Животът започва да се променя, когато започнат да се променят намеренията. И най- хубавите дела са равни на нула в процеса на израстване на душата, ако зад тях стоят неправилните намерения. Какво имам предвид: Един много добър работник, който е перфектен в работата си може да има две насоки в намеренията: едната да върши работата си с любов и отдаденост, защото това му доставя удоволствие или да я върши добре, за да бъде оценен, признат, повишен. За страничните хора това няма значение и в двата случая той върши добре работата си, но за човека и за неговото израстване има. В първия случай той ще се чувства прекрасно с цялото си същество, няма да го мъчи неудовлетвореност и неговата душа ще израства. Във втория случай, задоволява нуждите на егото, които са обвързани с очаквания и при първия провал ще го обземе неудовлетвореност. Как може да го видиш при теб!? Ти имаш две прекрасни деца ( това е първото нещо, което е най- хубаво около теб), можеш днес да се грижиш за тях с отдаденост, радост и гордост, че си майка на две страхотни деца, и колкото пъти ги погледнеш това да носи усмивка. Можеш и да го правиш по задължение, защото няма кой друг да го направи, да мислиш, защо съпругът ти не е до теб и това да носи неудовлетворение, огорчение и тъга. Намеренията ги поставяш ти, а те работят за промяна на живота ти. Излизането ти на разходка, може да е с намерение да се порадваш на този хубав слънчев ден, да покажеш децата на слънцето и вятъра, да чуеш птиците в парка и т.н., но може да излезеш на разходка просто, защото нямаш какво да правиш, защото ти е скучно и тъжно и това ще бъде обвързано с очаквания нещо да се промени, когато излезеш навън. Ще установиш че нищо не се променя при разходката с второто намерение. Това е един от начините за появата на хубавите неща край теб. Работата с намерението.

Здравей mi6lenceto Добре дошла във форума ! Орлин много добре ти е изложил ситуацията. Искам да ти кажа, че се изразяваш чудесно. От поста ти( който съвсем не е от най- дългите) става ясно какво те тревожи, кое те потиска, какво искаш да промениш и.т.н. Основните неща, които чувстваш си ги представила много добре. Понеже въпросът ти е - Къде греша? никъде не грешиш. Това са последствията от твоите избори. А човек обикновено несъзнателно взима най- правилните избори , които е в състояние да направи. И всяко едно решение ти си го вземала, като най- доброто за теб в дадения момент. Ами това е подредбата на живота ти до момента , твоя живот с твоята подредба. Не ти харесва, но ти имаш възможност всеки един ден за нов избор. В допълнение към Орлин, относно приятелствата. Самосъжалението е състояние на духа, което го дърпа надолу, спира развитието на душата и пречи за вземането на решенията. Състоянието в което си се настанила е нещо подобно - самосъжаление с примирение. Общувайки с други хора - души, ти предлагаш едно състояние което е с много ниска вибрация и съзнателно или не, другите го усещат. Много е трудно да се общува с човек изпаднал в това състояние. От друга страна, ако решиш пък просто да сложиш маска да се усмихваш, да си повтаряш, че си добре и да се опиташ да се представяш по този начин, ще натовариш безкрайно себе си и е много вероятно да се объркаш още повече. Хубаво е, че търсиш контакти, хубаво е, че виждаш проблема и още по- хубаво е, че решаваш да го споделиш и да изслушаш мнения. Това вече е една стъпка напред . Промяната на ситуацията обаче е в самата теб. Първо е добре да се опиташ да откриваш нещо хубаво край себе си всеки един ден. Но да го правиш със сърцето си, не просто да кажеш - да, това е много хубаво, а нещо което истински те радва. В грижата за децата надали ти остава много време, но това което можеш да отделиш като свободно го използвай за четене. В процес на израстване човек има нужда от знания, а знанията освен чрез контакти стават и чрез подходящата литература. Повече разходки и повече слънце влияят добре на настроението и разгонват тежките мисли. Усмихвай се. Търси поводите за усмивка край себе си, но тя да е истинска и от сърце, а не съпоставена с "твоето нещастно положение". Когато човек започне вътрешната промяна, външно неизбежно започва да си личи. Познанствата и контактите ти ще се увеличават и ще стават все по- трайни. Чети, за да имаш теми за разговор. Познанствата са обмяна но информация, интересен събеседник е този, който може да води позитивен и съдържателен разговор. И накрая нещо в кръга на шегата. Тъй като си сложила ник - мишленцето, се сещам за моя колежка, която има следния девиз: Аз не съм мишле, аз съм храбра мишка. Нещо което ме усмихва съвсем сърдечно всеки път когато го чуя. Успехи!

Възможно е човек да наблюдава себе си, но това няма да е обективно. Защото всеки разпознава себе си по начин тайнствен и различен от това което виждат другите. Смяната на житейските ситуации превръща обективното в субективно и обратното. така човек се вижда ту като горяща свещ, ту като изгаснала, но припознава себе си и в двете, защото това са различни състояния на една и съща восъчна свещ.

Ще споделя това което ме впечатли в една от книгите на Е.Кейси, човекът работил с акашовите хроники и оставил след себе си десетки хиляди досието и биографии на хора потърсили помощ при него. При около 10 000 регистрирани случай на по- малко от 20 човека той е казал, че следващото им идване на Земята ще бъде изцяло по тяхно желание. Според него (и не само) душата попаднала тук има един урок, да развие и работи с Любовта, да усвои магията на даването и приемането, чрез помагане и отдаденост на другите. След като усвои тези уроци, тя няма повече работа тук, както казва той Бог има много домове и Земята е само един от тях, тук ли си!?- това ти е работата. След като човек усвои тези уроци, ако реши да се върне на Земята, то това е с цел мисия, той е вече завършена душа в този еволюционен цикъл и идването му отново тук е да даде, знания, уроци, тема. Тези души могат да бъдат навсякъде край нас, те работят в малки групи, имат точно определена цел и когато решат, че са направили това за което са дошли си отиват. Друга душа е съвършената душа, ако реши да дойде, то е за кратко и с цел себеотдаване, дарява себе си в полза на всички, жертва се. А нашата работа е да учим и това може да стане в най- обикновени условия, една от малкото, на които е казано, че следващо връщане ще е по нейно желание е жена, домакиня, отдала живота си в полза на всички с които се е срещнала, отдадена на семейството и приятелите си. Това като за последно разбира се, но дава идеята, че да завършиш цикъла не е нужно да правиш нещо велико, а просто да бъдеш и да даваш. Тайната е в намерението, а не в действието. Първият учител сам на себе си е човекът. Другите, няма как да не ги разпознаем.

Това, с което се бориш, само се усилва - а приемането е такова облекчение. Да приема ума е трудно, да се боря с него е страдание. Да се опитам да го приема, чрез наблюдение и работа е единственото за което се сещам. До колко се отдава това на човек е друг въпрос. И дали не превръща всичко в инструменти с дълбоката убеденост, че проявява любов...................... това не знам дали някой може да каже за себе си.

Здравей Объркана! От това което си написала, предполагам, че притесненията ти са свързани с това, че разговорите в интернет не са с жена (както се очаква), а с млад мъж? Имаш ли представа в какво се състоят разговорите или просто си притеснена от факта? Що се отнася до отекчението, неизбежно е на моменти, да бъдеш интересен партньор 20 години си е цяло изкуство, нужно е много енергия, много творческа мисъл, различни интереси, много контакти и т.н.,често и това не гарантира успех. Всичко е много индивидуално и зависи от мотивацията и желанията на двамата партньори. Кое те кара да се чувстваш унизително? Всеки човек е космос, това че съпругът си е намерил обща тема и интерес в разговорите с друг мъж това още не означава нищо......, но може да означава и че много отдавна не се познавате.

Отварянето на тази тема е провокирано от новото хоби на моя 11- годишен син. Предварително казвам, че аз нищо не разбирам от бойни изкуства . И никога не съм разбирала връзката им с духовността. Връзка която се подчертава често. Така се получи, че ние европейците проявихме голям интерес към източните бойни изкуства, днес навсякъде има школи за какви ли не разновидности на това източно чудо. До тук няма нищо лошо. Записвайки се в една такава школа, обаче, детето влиза с идеята да се научи да се бие, да научи хватки, които другите не знаят, да бъде различен, интересен, силен и какво ли още не, но..... не и по- добър. Още в началото в школата започват да учат похвати, които никак не са безопасни. Безопасни за детето, но не и за другото на улицата, ако въпросният школник реши да демонстрира сила. Това е оръжие в детски ръце. Изобщо не бих коментирала по този начин преди няколко месеца, защото не ги вярвах тези неща. Сега обаче всяка вечер синът ми се прибира много доволен от новото умение което е усвоил. С малко сила похватите свалят на земята дори баща му . Попитах го, говорят ли за силата, за ползването и, за контрола, за умението да я ползват. Отговорът беше - не. Всеки един от похватите завършва с чупене на крайник или глава. Въпрос на сила, контрол на емоция и т.н. Не е ли развиването на тези бойни изкуства у нас малко отзад - напред? Или аз нещо не разбирам идеята?

А кой е казал да я игнорираме? Кой тук е казал да живеем в света на частната собственост без нея? Темата беше "възможен ли е свят без частна собственост". Да, възможен е. Със сигурност е възможен и ще се случи, дори и ние да не сме там и да не живеем в него. Аз говоря за игнориране, никой друг , по следната причина. За да говоря за нещо, в случая - свят без частна собственост, трябва да имам някакъв модел или визия за това нещо. Ако тези две неща липсват, всичко остава в света на фантазиите, предположенията и догатките. От както съществува историята на човечеството има частна собственост, затова не знам на базата на какво да определям и да разсъждавам над идеята за свят без частна собственост. За игнорирането обаче има модел. Най- напред се сещам за отшелничеството, хората които се отказват от всичко свързано със собственост и изграждат свой индивидуален свят без частна собственост, но......и без хора в него. Не знам дали е положителен резултата, не познавам отшелници, но имайки предвид, че са голямо малцинство........ Що се отнася до Учителите, те са съвършенни духове, дошли с мисия, нелогично е да ги припознаваме с масата хора и да ги вкарваме в нашите калъпи, естествено че за тях частната собственост е без значение. Та по тези причини, аз мога да говаря само за игнориране, нещото което мога да видя и евентуално да реализирам. Свят без частна собственост за мен е в сферата на фантазиите, предположенията, догатките и определения от изводи лежащи изцяло на неопределеното.

Колкото и да ми е мъчно, подкрепям Ники. Вече се чудя къде да отида, сред природата, без да се сблъскам с лукса и претенцията на нечия частна собственост. За съжаление сме вкарани в калъп от който няма излизане. Единствено природата е тази, която може да ни върне към себе си. В света на частната собственост няма как да живеем без нея. Можем да я ограничим, да я пренебрегнем по някакъв начин, но да я игнорираме е невъзможно.

Правилното е онова, което чувстваш. Истината е за всекиго различна. Всеки има право на грешка, но има право и да получи прошка. Щом е в чужбина и се чувства така, значи е премислил, тежко му е. И на теб сигурно ти е трудно да простиш, хора сме, трудно ни е. Но изборът винаги е в наши ръце. Аз бих простила и бих зарадвала човека, но ти си знаеш най- добре до колко е пострадала твоята емоционалност и колко от нея можеш да възстановиш.

Геноцид е следствие на колективна мисъл. Един човек не може да осъществи геноцид. Атентатите също са следствие на колективната мисъл. Изпълнителят е един, но това няма много общо с него. Потърпевшите са много, но те са следствие на една по- силна колективна мисъл, а не на свободната воля на определен човек или на Божията сила или нещо подобно. Доказано е, че правилно насочена концентрирана човешка колективна мисъл е в състояние да промени дори климатичните условия. При геноцида основен фактор е обществото, колектива, групата хора. Отделният индивид е част от различни по големина групи и общества и малко или много е обвързан с колективата мисъл на това общество и тя му влияе. Всяко общество, място, град си има отделно излъчване и определящо за неговия духовен климат е мисъл формата, която образуват хората живеещи там. В рамките на свободната воля на отделния индивид е да прецени за себе си иска ли да е част от това или не иска. Ако иска става част от дадената национална карма. В България например тече един много лежерен геноцид, в рамките на нашата свободна воля е да решим дали да сме част от него с приемането на всички произтичащи от това последствия или да станем част от друга нация и съответно да влезем в друга кармична обстановка. Оставането ни тук не е последното проявление на свободната воля. Можем да сме част от духово общество и да работим с общата колективна мисъл на хората там. Може да сме част от политическото общество провеждащо геноцида, а може и да сме неутрални и да работим за лична мисия. Живеейки в общество обаче е добре да си изберем ” мисловната шапка” ,която ще сложим над себе си, защото това ще определи и причинно- следствените ни връзки и взаимоотношения.

Вероятно много хора са го гледали, но аз го гледам за втори път, като не си спомням първия - " Денят на мармота". Да живеем живота си правейки нещо хубаво за другите всеки ден, като по този начин откриваме себе си. И не заради самото нещо или заради себе си, а за да открием, че света е чудесно място за живеене и потенциала ни в него е безкраен.

Категорично отказвах да приема факта, че пчелите изчезват. Новините от последните месеци за пчелните семейства в България са много тревожни. Днес по БТВ съобщиха за поредното масово измиране на пчелни семейства. Пчеларите се опитват да дадат обяснение, но всички са много притеснени, че такова няма. ГМО културите се обявява като една от основните причини. Но със сигурност не са само те. За съжаление и в дивите резервати посрещнахме пролетта с мъртви или празни кошери. Не знам каква е причината, но ясно е, че е извън нашата компетенция. Да си мислим, че можем да променим нещо в материален план и да помогнем е заблуда. Време е да се обърнем навътре към себе си. Не какво ядем или какво правим, а какво мислим. Който умее да чува природата, може би ще разбере. Пчелите си отиват и не само те. Колкото и да не ми се иска да го вярвам.

Бракът е най-популярния и общоутвърден начин двама души да обявят своята, обвързаност, желание да се грижат и да си помагат, любовта си. Живеем в свят в който всяко нещо има начало и край. Краят на един брак има два варианта смърт или развод. Църквата казва -” докато смъртта ви раздели”, но хората казват и съдът може да ви раздели . Проблемът е в това, че съдът ще ви раздели документално, но дали ще се разделят двама души окончателно зависи само от тях самите.Ако го направят с разбиране и обич един към друг разводът им може и да е завинаги. Ако го направят с омраза, ненавист, ако запазят неизяснени чувства, мрачни мисли и лоши пожелания, вселената ще ги събира още много пъти. Не е важен разводът, а отношението на двамата към него.

И аз съм същото положение в момента, голям страх, голямо нещо. Като сложи човек интуицията, която се е отдръпнала и гледа отстрани, разумът, който се събужда в малките часове да плаши и малкото знания в това и онова, които да подсилят страховете става голяма каша. Остава една вяра, една силна свободна воля и едно решение. Последните три се раждат сутрин със светлината, защото са обвързани със светлите същества с нашите пазители. Наложила съм си след 20.00 часа и преди 7.00 сутринта да не мисля, да не вземам решения, а да релаксирам и да почивам, ако има нещо толкова важно то ще дойде със съня . Така че аз съм за Деня.

Различни сме. Някой има нужда от яснота на символиката, за да разчете намерението зад думите. Друг има нужда от усещането за автентичност, за да влезе в намерението през усещането. А трети имат нужда от ритъма, звучността на текста те влизат в намерението чрез интуицията. Няма как да се убедим едни други, кое е по- добро, защото всичко е добро стига да води до разбиране.

”........през ерите на Везни и Дева атлантите са били предимно два типа ; муански тип - с червена или жълта кожа и сини или зелени очи, а другия тип - с бледа луничава или златиста кожа и виолетови или сини очи, които са били управляваща класа не заради цвета на кожата си, а защото именно тяхното племе донася култура и цивилизация в онази негостоприемна земя преди потапянето на Му.” " Древната мъдрост на Атлантида" Много учени след безброй проучвания на генетиката на древните стигат до тези изводи. С огромното съдействие разбра се на нетрадиционните знания на личности като Платон, Кейси , Щайнер. Учителите имат тези древни знания, но днес определения за духовност по цвета на очите могат да се използват главно метафорично. Синьото като израз на духовна сила, а зеленото земната връзка. Да се определят синеоките като по- духовни е равносилно на твърдението, че всички с кръвна група А са наследници на кроманьонците т.н.древните арийци(факт доказан чрез генетиката)

Писано е, че в съботата преди Великден в която огънят в Божи гроб не се самозапали, значи вярата сред хората е изчезнала ( или Господ се е отвърнал от нас) . И тази събота в 14.14 часа огънят ”падна от небесата” ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ с вяра и обич. Светъл празник желая.

Страстната седмица свърши, въпреки че сме християни ми прави впечатление, че делата и тайнствата за всеки ден от тази седмица са неясни. Но ми си иска поне в нощта на Възкресението да знаем какво правим в църквата или с какво да сме съпричастни извън нея. В каквото и духовно учение да вярваме и сме последователи, в основата стои Бог и делата на Христос. Днес е трудната събота. Денят след погребението на Христос . Този ден е отдаден на вярата в неговото възкресение. В Йерусалим на този ден двама избрани църковни служители влизат в Божия гроб и молейки се стават свидетели на падането на небесния огън. Това се смята за най- голямото тайнство и доказателство, че Бог е сред нас. При изваждането на свещиният огън от Божия гроб той за кратко пази магичната си сила. Докато се изрекат 40 пъти ”Христос Воскресе”, огънят е студен. Всяка година хиляди вярващи стават свидетели на това тайнство, единственото масово физически видимо достигнало до нас. Слагат го на лицата, косите и кърпите си и те остават непокътнати. Не угасва. Всяка година църковни делегации от цял свят вземат от този огън и го отнасят в страните си, за да може повече вярващи да станат съпричастни. Това е много специален ден, а довечера много от нас ще отнесат частица от този огън в домовете си. Светли празнични дни желая