Диляна Колева

Здравей exc 12, това което ти е пуснала Василена като линк е точната физическа проява на тревожността т.е. колкото и да се фиксираш в тялото си нещо по - различно няма да усетиш. Друг е въпросът с мислите. Природата така ни е устроила, че да може да се съхраним максимално дълго живи, ето защо един от първичните механизми е точно чувството на страх. Ако това чувство го няма ние не можем да се съхраним. По тази причина, когато в тялото започне "операция спасяване" - адреналиновия излив, той винаги , винаги е придружен със силно чувство на страх. За съжаление много хора усетили този абнормален страх, доста дълго остават в усещането си страх / подчертавам УСЕЩАНЕТО/ Т.е. това вече не е чувството страх. Затова често се стига до абсурдната ситуация - да изпитвам страх от самия страх. Изходът е отграничаване от фалшивия страх и фокус върху действителната ситуация или умението да стоиш тук и сега. В това време не се бориш и не се опитваш да контролираш фалшивия страх, просто го оставяш да отшуми, докато все по - силно и категорично присъстваш в реалността. Объркаш ли се тук, започва точно обратното - оставяш действителността да отминава без да и обръщаш внимание и се фокусираш върху фалшивия страх, като с това усилваш мислите, които го поддържат. Т.е. ключовите думи са фокус и концентрация, това се случва с воля и вяра. Ако всичко е налице бързо ще се откъснеш от това състояние, ако има някъде невъзможност да го случиш, добре е да потърсиш специалист, който да те поведе.

Всяка ситуация има различни варианти за развитие според това от къде е започнала. Нека да уточня, какво разбрах: Ти си влюбен в момиче, което е по- малко от теб с 9 години / за мен това няма значение, но тъй като го казваш най- напред, явно за теб и за нея това има някакво важно значение/В зависимост в кой възрастов диапазон сте, значението на това е различно. До колкото разбрах това момиче е силно зависимо от родителите си. Ако е непълнолетна го разбирам, но ако е над 20 това е проблем, който ще се развива във времето. В крайна сметка да не се окаже, че имаш връзка не с нея, а с родителите и. Защото нещо такова се очертава. Ако ще е така, готов ли си за такава действителност?

Чета ви като една жена и аз и като човек и като специалист. Методиката през която разглеждам изложеното е различна и ще споделя мнение. Като жена - неувереността на мъжа личи още след първите няколко разговора. Или демонстрира прекалено уверено поведение, което си личи, че е заучен модел, показен и това по - скоро отблъсква, от колкото да привлече. Другото е свитото, отдръпващо поведение или залитането в бърборене, което отегчава. С две думи неувереността се познава веднага. Ако искам да се свържа с такъв тип човек, на мен ми е ясно, че трябва да се съобразявам с неговото виждане за обичане, приемане и свързване, защото е прекалено неуверен да излезе от познатото и да влезе в моето виждане и разбиране за тези неща. Като човек и специалист - любовта не е логичен процес. Тя или се случва и си готов да се отдадеш в нея без никакви изисквания и претенции или това не е любов. Искам да ме обичат, искам да ме уважават, искам да се съобразяват с мен, така както аз го разбирам, искам...искам.... , защото давам ......... това е търговия, не е любов. Такъв подход и отношение към другия води до провал в отношението, нещо повече, раздялата е драматична, оставя след себе си куп негативни емоции и чувство за провал, което при един перфекционист засилва страхът от отхвърляне, а това съответно го води към постоянен стремеж към одобрение и приемане = провал. Именно този страх пречи на маса хора да се отпуснат и да се доверят в една връзка. Защо? Защото , се страхуват, че може да бъдат отхвърлени, а това боли. На повърхността стои едно, но вътре има нещо съвсем друго. Това е базов страх, не може да се реши генерално, и технически. Не става. Затова в момента огромна част от младите хора, не умеят да се свържат по между си, защото стоят на повърхността. Където думи като любов, себеотдаване, даване, обич имат един съвсем изкривен смисъл и се приравняват на търговия. Да съм преодолял страхът си от общуване и променил социалното си поведение, не означава, че съм преодолял страхът си от отхвърляне, който ми пречи да направя свързването. Съветвам REAL_person да си продължат терапията с Георги и да работят в този аспект. Терапевта на който имаш доверие е човекът, който може да работи за твоето себедоверяване. А в това е силата.

В кой район на България сте? Кой по- голям град е край вас? Или може би сте в такъв?

Лято е, училището свършва, най- доброто за нея е смяна на обстановката, нека дойде и постои в България месец - два, ако има при кого. Нека поработи с психолог в България на родния език. Има един хубав филм българо - немска продукция "Светът е голям и спасение дебне от всякъде" , намерете го и го гледайте двете, след това поговорете за това което сте разбрали от филма. На нея и трябва нещо точно такова, като във филма, стига да има кой да го направи за нея. Ако не, и другия вариант би могъл да е много работещ.

Здравейте, вероятно все още не може да излезе от шока. Работа с психотерапевт, който работи с тревожни разстройства, посттравматичен стрес.

Разбирам, трудното положение, в което се намираш. Не мога да разбера, обаче, защо си там. До тук разбрах, че имаш проблеми с комуникация, а си пробвала работи, в която има много комуникация???? Същото и с ръцете, без да разбирам, какво им има на ръцете ти. Това защо го правиш? Но, не разбрах нещо много важно - кой определя, че имаш такива проблеми?, как се проявяват тези проблеми? Какво значи - не мога да меся??? И аз не мога, но мога да се науча... Не разбирам какво точно се е случило тук и защо изводът е, че не ставаш. От тук нататък - "не ставам за нищо" е празна фраза. В нея няма никакво съдържание и аз не мога да разбера, какво разбираш под "Ставам за нещо" и какво слагаш в "нещо" и "нищо". Вероятно там има съдържание от твоята житейска опитност, която ние незнаем. Работата се избира преди всичко по умения, ако не си общителна, усмихната и сговорчива, каква работа търсиш при консултантите. Естествено, че там никой няма да те вземе, но не защото не ставаш, а защото тези умения не си ги развила, по много причини, които в момента нямат значение. Просто ги нямаш и това не е твоята работа. Това важи и за останалото. Образованието ? То какво ти носи? Седни и селектирай. Първо какво умееш, после за какво имаш кетапи, и накрая какво би ти било приятно. Подреди ги в три колонки и както децата във втори - трети клас, свързват подобните думички, за да образуват смислено словосъчетание, така и ти започни да свързваш. Не кандидатствай за работа преди да си разбрала, какво можеш, имаш и искаш. В противен случай, ще отиваш на места, в които ще се затвърждава в мозъка ти, че си пълен провал и това ще се превърне във вярване. Това психологичен процес с физиологични елементи

Здравей, в допълнение на чудесните постове преди мен, искам да обърна внимание точно на тази част от поста ти. Огромният проблем във фантазията на хората с тревожност е, вярването, че за "влезли" в нещо и търсят портата за изход. Започват да се въртят във фантастично очертаната зона на проблем и като човек, който чертае с пръчка по пясъка кръг, колкото повече въртят и удебеляват линията, толкова повече затвърждават измисления си затвор. Изгубва се осъзнаването, че това е просто линия, която мога да прекрача и да мина от другата страна. Мога да начертая друг кръг, мога да влизам и излизам от пространствата, които сам начертавам във фантазията си. Да си тревожен, да ти се вие свят, да ти се гади понякога или да се чувстваш некомфортно е част от динамиката на нашето тяло. То ни казва "Ей, жив съм, реагирам, насочвам те, има нещо, премини, промени, продължи" Мозъкът, обаче го изкривява и започва натрапливо да пуска един и същи сигнал " Опасност, бягай, скрий се, опасност, опасност, опасност..." И тук започва голямото объркване. Фиксация в тялото, което става кула, която трябва да се защитава и започва борба. срещу какво и кого, никой не знае, затова мозъка започва да си фантазира врагове - неизлечими болести, смърт, опасности и какви ли не още фантастични образи. Ако човек успее, само за малко да спре този мозъчен шум, да се огледа и ослуша, да надникне в действителността, ще види че там всичко е спокойно, няма опасност, няма врагове, няма битка или поне не такава. Изтрий от речника си думата и съдържанието, което влагаш в "проблем". Махни идеята за влизане и излизане. Представи си, че това е част от Х -годишния ти живот, дай му срок и продължи нататък. Приеми го като мираж, през който трябва да преминеш - там няма нищо.

Ами ти си в изпитателен срок, дръж се като човек в изпитателен срок. Очакваш с интерес какво ще се случи. Не натоварваш ситуацията с изисквания, решения, предположения или фантастични сюжети. Просто отиваш всеки ден на работа с онази детска способност - да бъдеш любопитна. Какво ще стане днес? Какво ще се случи? Поиграй. Приеми, че това е просто проба, търси си друга работа дори междувременно. Все пак ти си на изпитателен срок, което означава , че не само работодателите избират, но и ти избираш тях. Поогледай се харесва ли ти? Това ли е твоята работа? Потъни в усещане за нея. Мисли за себе си, а не за оценката която очакваш. Т.е. обърни наблюдението от: "Да видя дали ще ме харесат!!!!" ВЪВ "Аз харесвам ли ги всъщност??????"

Здравей VIN, жената до теб всъщност винаги е била такава, просто си започнал да го забелязваш след втората - третата година, когато всичкото влюбване и илюзии падат и когато партньорите поживеят достатъчно дълго, за да се видят в различни ситуации. Поведението на жена ти е породено от страх. Дълбок несъзнателен страх, че ще те загуби. Вероятно той се засилва още повече, когато се появява детето и твоето присъствие става важен фактор. Т.е. загубата ти ще е фатална за нея. Разбира се това е несъзнавано и се проявява в различни страхове, които се отразяват на взаимоотношенията ви. От къде идва нейния патологичен страх от изоставяне и загуба не зная. Това се обследва в терапия. Вероятно е преживяла загуба под една или друга форма - физическа или емоционална, която е непреодолима за нея. Тя ще проектира страховете си върху най- близките си обекти - теб, детето и ще ги изживява под формата на преувеличени ситуации и измислени такива. Трудността тук идва, ако тя не осъзнава, че вреди на себе си и на семейството си и не предприеме мерки за решаване на този свой проблем. Ти за съжаление не можеш да решиш проблема, можеш да подпомогнеш под насоката на специалист.

Орлин е описал прекрасно, какво представлява емоционалната зависимост. Аз само ще вмъкна един друг аспект, често емоционално зависими ставаме и благодарение на общуването ни с емоционални изнудвачи. Хора, които се залепят за слабите ни места/ които всеки има/ и през тях управляват нашите избори, действия, в състояние сме твърде дълго време да гледаме на света през страха, дълга и вината, без да осъзнаваме, че някой ни държи в тази мъгла. Препоръчвам ти по темата книгата "Емоционалното изнудване" изключително практична с бонус няколко стратегии за осъзнаване и излизане от подобни контакти.

Всичко, което описваш до тук са симптоми на тревожността. Те са много добре познати на всички, които ги изпитват и на всички, които работим с тях. Проблемът при теб и хората, които ги изпитвате е, че не ги възприемате като временно усещане, а като застрашаващо преживяване с неизвестен край. Тук е разликата например между теб и мен. Когато аз получа такова усещане, ЗНАМ, ВЯРВАМ и третирам това усещане като временно явление, което ще отмине в рамките на минути или час. Ако имам действително преживяване, което е провокирало тези усещания, отшумяването може да е и няколко дена. Но съм дълбоко убедена, знам че то ще мине. При теб е друго. Ти НЕ вярваш, НЕ знаеш и наблюдаваш. Какво наблюдаваш, честно казано не знам. Това са си най- обикновени телесни реакции, които нищо не предизвикват, освен мисловно предъвкване на НИЩОТО и с това задържане на чувството за страх. Единственото което правиш е да превърнеш тялото си в затворник на фантазията, защото /замисли се сега/ всичко което ти минава през главата в тези моменти е в БЪДЕЩЕ неопределено време. Не е в сегашно. В сегашното ти време, всъщност нищо особено не се случва. За да спреш с анализите върни се в настоящето където няма нищо, и спри да бягаш в бъдещето. Това е основно умение на мисленето. С него ще решиш много проблеми. Чисто технически това става по много начини. Един от тях е да приемеш усещането, да му дадеш време да съществува/например ще се чувствам така днес, приемам и не го мисля, просто днес ще е така/. Друга техника /споделям ти я от архивите на моя баща/ когато той е тревожен за нещо и това нещо продължава с дни, той си избира теми по които да чете. Като усети тревожността, особено тазил която го буди вечер, става и започва да чете по предварително избрана от него тема, която му е много интересна, последно беше за фалшификатите на ракията. Разфокусиране се нарича на психологичен език. Това което те насочваме към приоритети, имаш важни за теб неща насочи се към планове и действия, т.е. поработи малко в сферата на дейностите и контактите си с фантазията, дай и малко материал за работа извън тялото. Това дава много добри резултати. С две думи, прави нещо интересно за теб. Но най - вече работи правилно с информацията. Това е само нереален страх, породен от фантастичните мисли, които развиват сюжети в бъдещето, където теб те няма.

Привет Анатоли, взимам тези твои думи, защото за мен те са основния "зациклящ" механизъм. Има една българска поговорка "На страха очите са големи" Това се случва с теб. Така си се уплашил от тези усещания, че си се фокусирал в тях, вливаш им енергия нон стоп и ги засилваш, без да си даваш сметка, че сам правиш това. Нищо особено му няма на състоянието ти, но виж с мислите не е така. Имаш, вероятно, една или няколко основни мисли, вредни, лъжливи, но много устойчиви. От прочетеното предполагам, че една от тях е "Има ми нещо, не съм добре, полудявам ли, ще умра....... и т.н от серията" Те са твоят основен проблем, насочват цялото ти внимание към тялото, приковават те там и съответно създаваш усещания. СЪЗДАВАШ ги, ти сам го правиш това. Но първо е мисълта, без нея никакво усещане не може да се случи. Съответно започваш да правиш поредица от подкрепящи мисълта и усещането действия. Ти най- добре си знаеш кои са те, но това са затварящите кръга елементи. Имаш основно два варианта, да започнеш отзад напред , да уловиш действията си, да ги прекратиш и да спреш да наблюдаваш усещанията и да промениш вътрешния диалог, т.е. анализа на мислите. Или в обратна посока, да разпознаеш мислите си, които провокират усещанията и да изместиш фокуса, съответно фиксацията в тяло. Твоята фантазия /работеща през мислите ти/ е направила тялото ти затворник и го управлява както си пожелае. Създава му усещания, провокира го към действия или бездействия или папагалски повторения на нещо, което уж го успокоява. Целия този механизъм трябва да спре. Префокусираш фантазията . Някъде по - нагоре Георги те е насочил да поработиш с приоритетите си, това е важно, защото е бърз начин да изместиш смисъла. От фантастично търсене на "спасение" на тялото към другите основни структури на развитие на личността - дейност и контакти.

JUSTICE имаш зависимост, да, към одобрението. Страховете отиват към отхвърляне и провал. Те, трите състояния вървят ръка за ръка. Каквото и да прави жената виждаш, че когато я няма битката за одобрение, става скучна. Дори да се държи само по "твоя" начин. На теб ти е нужна играта - да завоювам, да спечеля, да си докажа, че ставам, после наново. Този цикъл повтарящ се, отново и отново, води до временно удовлетворение на стремежът ти към одобрение и превъзходство. Тъй като това е болен механизъм той никога няма да доведе до трайни резултати. Бягството от ситуациите, в които те отхвърлят е водено от страха д а се сблъскаш с провала. Интересът към жените не е към тях самите като личности, като хора, като интелекти, а търсене на "победата", очакването на отговорите нужни на твоите страхове. По тази причина ти всъщност никога не се срещаш с жената, тя не те интересува, важно е само как откликва на твоите потребности. Това поведение се усеща бързо от самоуверените и добре оценяващи се жени, те може да ти обърнат внимание за кратко. Има други, които играят същата игра с тях ще ти се получава докато на единият му омръзне или си намери нов спаринг партньор. А има и такива, които подобно на теб имат нужда от внимание, одобрение и приемане и ще се поведат известно време по това, което им даваш, те ти стават скучни, не за друго, а защото не ти дават предизвикателството, да губиш, да се бориш, и да победиш. За да излезеш от този омагьосан кръг е важно да преразгледаш и да пренаредиш местата на онова което наричаш "загуба, провал, победа, успех, приемане, даване, любов" Едва след това ще имаш трайни взаимоотношения.

Електра, съпругът на моята приятелка, за която ти писах в предния пост, безумно я тормози, с постоянните си забележки, че тя пали цигара след цигара. Тя изразява своя гняв към неговия контрол, като пуши още повече. Той стои в страха си да не я загуби. Дълбока несъзнателна уплаха - губя я "ще умре". Фактически, той я губи като емоционално свързване с всяка една забележка която и прави. Страх те е да не изгубиш приятеля си, но не заради цигарите. Фиксираш ли се в това - сигурно е, че ще го изгубиш като отношение. Но и никога няма да разбереш защо се страхуваш толкова. Твоят страх е в основата на тревогата за приятеля ти, а не неговото пушене. Губила си, нещо, някой, непреодоляно е, създава ти тревоги в другите отношения. Това е важно да се отработи.

Детето ще обясни защо е тайна, от него е важно да излезе обяснението. Другото е здравословно любопитство, нещо, което иска да си обясни.

Подчертах думите "спася" и "жертва", защото те показват отношение към проблема. Тежки думи са, задават тежест и сериозност. Семейството преминава през кризи, понякога по - тежки, понякога по - леки. Те са неизбежен спътник на партньорския живот. За да се преосмисли едно партньорство и да продължи по- дълбоко и по - зряло като отношения, не се започва с поставяне на условия и правила, които стоят на "болните" места. Най- напред се хваща здравото ядро, а то започва с отговора на въпроса: " Къде съм аз в твоя живот? Коя част от моето присъствие е важна за теб?" Семейството е екип, а работата в екип изисква обща цел, планове и приоритети. Те се изясняват и виждате къде са ви допирните точки. Преглеждате "основата", ако тя е здрава има на какво да се гради, ако не е, каквито и тухли да полагате, каквито и правила да измисляте те ще паднат при първия лек трус. Разделянето е лесно, другото е трудно, но и градивно - да се прибирате всяка вечер на едно място, да лягате в едно легло, да споделяте обща храна, да се сблъсквате с ежедневните проблеми. Това е което свързва и то довежда до отговори. Другото е лесно, но и деградивно. Разделени, постепенно всеки започва да гради своя собствен свят, насочва мисли в други посоки, започва да прави индивидуални планове, отхвърля част от общите отговорности. До момента, в който връщането обратно ще стане трудно, дори нежелано. Когато проверите "основите" градежът изключва условията, а се държи в общото, в компромиса /което е от едното и от другото да създадем нещо ново, трети вариант/ В компромиса / приет по описания начин/ се състои творчеството на новото семейство.

Тук имам няколко въпроса. Как си представяш да "спасите "семейството? Какво означава за теб "жертва"? Ако правилно съм разбрала, той в момента не живее с вас и не иска нищо от теб, по скоро ти искаш от него.

Естествено, че отговорите са дадени съзнателно, несъзнателно стигаме или в дълбинен терапевтичен процес или с хипноза. И??

Добре е да се разбере дали духовете не са метафората на психичния защитен механизъм за справяне с действителността. В никакъв случай не се отрича, а се говори за тях, особено, ако е така. Това е най - прекия път до света на детето и неговата проблематика, страхове, емоции и т.н. Имам случаи с деца, които имат "лилав свят с чудесна гора", в която се скриват, когато искат да се чувстват добре. Друго, което е нон стоп в кола, за която много се грижи и паркира много внимателно, или има чудато куче, което се появява вечер, за да си говори с него и ... т.н. Това са деца, които трудно се справят с действителните взаимоотношения с родителите и правят бягство във фантазия. Социалната адаптация в училище, ще е трудна, ако не се случи адаптацията си в семейството.

Кой провокира разговора? И коя е "новата" информация? Как е стигнала до него?

Без да искаш отговори на всичките ми въпроси, сега както ти препоръчва Георги, помисли няколко дена над това, особено над подчертаното. Обърни фокуса към себе си. Остави го за малко този твой приятел и неговите цигари.

Въпросите, които е важно да си зададеш са по скоро насочени към теб. С какво пушенето на този човек ти е толкова важно? Какво искаш да дадеш на себе си с този опит за "помагане"? Потребността да съм важна за някого, защо е насочена към този човек? И отговорът не е толкова повърхностен, като - защото ми е скъп и ми е важно да му помогна.

Здравей Електра, ще ти споделя личния си опит с цигарите и всичко, което излезе зад тях. Надявам се да ти отговоря на почти всички въпроси. Важно е да започна с това, че съм дете на майка пушачка /две кутии на ден/, която пуши с този интензитет вече 40 години. Пушила е докато е била бременна с мен и във всяка свободна минута след това, така е бил и нейния баща и бащата на нейния баща. С две думи род на върли пушачи, никой не е умрял от тютюн живяха до дълбока старост, майка ми в момента също не боледува от последствия от цигари. /това само за "протокола" с идеята за умиране/ Естествено продължение на родовия навик, аз на 16 години пропуших /по кутия на ден/ не, че ми се пушеше, ама.... модел. На 19 години сериозно си се влюбих в съпруга си /тогава още гадже/ Той стана НАЙ- важния човек в моя живот - така да се каже "моето всичко". Подчертавам това, защото е важно. Аз пушех сериозно вече 3 години. Тогава "моето всичко" - въздържател, спортист и вегетарианец- ми каза само едно изречение /цитирам, защото никога няма да го забравя/: "Спри да пушиш, защото устата ти мирише на пепелник, а аз все пак искам да те целуна." Това ЗА МЕН беше достатъчно. Силни пориви на срам, ужас, и отвращение от себе си се получиха и си казах довиждане с цигарите. Морални вмешателства, критики, поучения и всякакви други намеси от който и да е ИЗОБЩО не ме вълнуваха. Но.... "моето всичко" и отношенията ми с него тогава бяха много силен мотив. Мина време, да речем 10 години, взаимоотношенията се променят, човек преживява какво ли не, някак си, започна да ми се пуши пак. Започнах първо да имам кутия с цигари - неотворена. После, започнах да я отварям. Когато ми е тъпо - 1 цигара, когато ми е самотно 2 цигари и т.н. Кутия на месец, заминаваше. Все още, обаче стоеше усещането от онова изречение и то ме караше да го правя тайно - пушенето. Да, обаче, има една много сериозна закономерност - аако искаш някой да направи прави нещо, забрани му го. И ефекта беше на лице. Последваха периоди на пълно въздържание и на леко припалване. Тогава установих, че ми харесва самия аромат на цигарения дим. Усетих как искам да стоя край хора които пушат, особено на открито, за да усещам аромата на тютюна. Вече бях започнала обучението си в психологията и си дадох сметка, че тук има някаква по - особена връзка между мен и цигарите. Започнах да се наблюдавам, кога имам нужда да запаля цигара и кога го правя, просто, ей така от скука. Започна натоварения ми работен график, тежки отношения, промяна в общуванията, тежки работни моменти, и желанието ми за една цигара се засили. Наблюдавах, анализирах и разбрах. Цигара ми се пуши, винаги когато се чувствам самотна и имам нужда от подкрепа. Аромата на тютюна, отключва мен запаметените в мозъка усещания на близостта и сигурността на родния дом, връзката с моя род, със спокойствието и приемането, което съм получавала. Аромата на тютюна е запечатан в моята обонятелна памет, и това ми носи спокойствие. Сега знам кога и защо искам да запаля една цигара, внимавам да не става компулсивно действие - пак и пак и пак, защото го установих за себе си като тенденция. Кометирах опита си с колега, която не можеше да разбере, защо не може да спре цигарите. Моят разказ отключи в нея инсайт: Когато била на 6-7 години, нейният баща също пушач, я водел на някъде, пушейки цигара. С детската си наивност тя поискала да пуши също. Баща и спрял и и подал цигарата. Щастлива и любопитна, тя приближила устни и точно тогава баща и обърнал цигарата и изгорил устата. НАКАЗАНИЕ, през болка. Тя осъзна, че нейното пушене е наказателен процес, тя пали цигара всеки път, когато се чувства несигурна и объркана, колкото по тежък е житейския и период, толкова по учестено е пушенето и. Надявам се да изведеш отговорите за себе си. Причината може да е и съвсем друга при твоя човек/ в което се съмнявам/, но едно е сигурно, догато той сам не стигне да желанието да осъзнае, защо му е необходимо пушенето, нищо не е в състояние да го спре. ПП. И в момента паля цигара, когато имам нужда от усещането за връзка с онзи период и никой не може да ми го отнеме или да ме откаже от това.

Иннна ще ти дам още една гледна точка, освен изброените. Мислите, които имаме се предават в мозъка ни чрез импулси, от неврон на неврон, те предават информация до всички части на нашето тяло, нещо повече, те го задвижват или обездвижват. Ако си кажем : Ох днес нещо не се чувствам добре, моментално към тялото ни, през невроните се предава информация - зле съм. Тялото "чува" този импулс и реагира през усещане, но забележи, ФАЛШИВО усещане. Но със съвсем реално преживяване. Т.е. в този момент, може да получиш УСЕЩАНЕ за болка в корема, но РЕАЛНО на корема му няма нищо, физиологично е здрав. Тази болка е просто усещането, с което коремът реагира на фалшивата информация, която даваш от мозъка. Това усещане те кара да мислиш все повече за "злето" и започваш да правиш нездравословни реакции, за да се успокоиш, напр. отиваш на лекар. Това те успокоява за малко и после отново се завърташ в Цикълът на фалшивите усещания. Фалшиви мозъчни сигнали /мисли, желания/ - неприятни физически и емоционални усещания - нездравословни реакции Това е цикъла, в който си се завъртяла и ако погледнеш темата си, ще видиш, че се опитваш и нас да ни завъртиш там. Решението тук е да промениш фалшивите сигнали, а това става с усилие, с промяна на фокуса, с концентрация или обратно с разсейване, на кой какъвто му е ресурса. Най - напред е важно да изясниш за себе си този цикъл, да стане разпознаваем за теб. В противен случай си се въртиш там. Всеки твой пост в тази тема започва с фалшив мозъчен сигнал. Прегледай темата и ги извади, запиши ги и ще видиш, че са повтарящи се или припокриващи. Напиши ги. Вече знаеш какво се случва. Започни от разпознаването и елиминирането.