Диляна Колева

В тази връзка една мисъл на Гьоте : " Децата щяха да се раждат възпитани, ако родителите им бяха такива"

Кои са тези училища и висши учебни заведения?

Кой определя кои души са дребни и кои не?

Изводите които правиш, нямат нищо общо нито с женитбата, нито с любовта, нито със свободата. Това което визираш е просто нагон, който се разпада доста бързо като отношение, пребивавайки толкова дълго и толкова активно в духовен форум, би трябвало да правиш разлика.

smehy , много смело от твоя страна да споделиш това. Разбира се, че няма как да си съпричастна или да съчувстваш. Не си ти човекът, който ще прави разграничение на жертвите в случая. Твоята работа е съвсем друга. В подобни случаи, най- голяма отговорност носи майката.

Агресията си я има заложена във всеки човек. тя се проявява най- често, когато чувството за безсилие надделее. Ето защо проявата на агресия зависи от прага на търпението на всеки човек. Има хора, които не са изпадали в подобни състояния, защото обстоятелствата край тях са били благоприятни. Има хора с много нисък праг на търпимост и други с висок, едните минават за търпеливи, а другите за агресивни истината е, че и в двата типа агресивната форма на поведение съществува, просто се проявява на различен етап. А как да се справим с агресията........ да се съобразяваме с прага на търпимост на околните и да поддържаме балансирано нашия.

Честит празник и тази година, на всички носещи името на Чудотвореца . История и легенди за Св. Николай Още в детството си Св.Николай е бил пример на добродетелност и аскетизъм. През целия си живот се отказва от материалните облаги и ги раздава на бедните. След избирането му за епископ на Мира, в Югозападна Мала Азия, добродетелните му дела непрекъснато се множат. По време на пътуването му до Божи гроб силна буря застига кораба и убива един от моряците. С кротка и искрена молитва към Бога Свети, Николай успокоил морето и възкресил убития моряк. Друго предание раказва, че Свети Николай спасил една пробита лодка от потъване като запушил дупката с шаран. Популярни са и други добродетелни дела на светеца. Например, когато един богаташ с три дъщери се разорил и решил да продаде децата си като робини, светията тайно му подхвърлил три кесии със злато и така спасил момичетата от ужасна участ. Той откупувал и други хора от робство.Своята най-известна добрина Николай Чудотворец извършил в родния си град Петра. Един заможен и почитан гражданин ненадейно се разорил и не можел да омъжи трите си дъщери. Св. Николай още същата нощ подхвърлил през прозореца на бедняка голяма кесия със злато. Като се събудил на сутринта, бащата не могъл да повярва на очите си - насред стаята блестели жълтици. Скоро омъжил най-голямата си дъщеря за добър момък. Подир време Св. Николай подхвърлил още една кесия в дома на разорения и така била задомена и втората щерка. “Милостиви Боже, замолил се благодарният баща, покажи ми тоя благодетел!” Скоро желанието му било изпълнено. Една тъмна нощ беднякът дочул как някой отваря прозореца и през него за трети път влетяла пълна със злато кесия. Стопанинът скочил, затичал след непознатия и когато го настигнал, познал Св. Николай. Коленичил пред него и казал: “Ако не беше те пратил Господ да ни спасиш, аз щях да стана просяк или крадец. Благодаря ти, че ме запази от грях!” По-късно разореният човек станал рибар и при всяка хваната риба, целувайки я, казвал: “На Свети Николай Чудотворец!” Оттогава на 6 декември си хапваме риба и най-вече шаран, символизиращ силата и добротата.

Днес се порадвах на една красива късноесенна разходка в морската градина, стреса от последните няколко дни остана някъде из алеите

Сблъсках се с едно силно неразбиране на смисъла и същността на факта - благотворителност. Акт на благотворителност е, когато аз самата дам нужните средства за сбъдването на едно събитие или част от тях. Тогава мога да кажа, аз проявявам благотворителност. Ако аз съм създател на мероприятия, които имат за цел да подтикнат други хора към благотворителност в случая аз не се явявам като благотворител, а като човек създал условия за благотворителност. Понякога хората тръгват към организирането на такива събития, търсейки някакъв личен отдушник, търсейки себе си, търсейки дори доброто в себе си и остават неприятно изненадани, че всъщност един благотворителен концерт не е нищо друго освен събиране на пари от другите. По принцип моето светоусещане е такова, че предпочитам да съм зрител на такъв концерт, а не организатор. Всичко в мен се обръща при мисълта, че трябва да накарам някой да помогне, а той сам не се е сетил. Ето че живота ме завъртя и попаднах и от другата страна и то не по собствено желание, а по стечение на обстоятелствата. И стана така, че се сблъсках точно с този тип хора, които искат да създадат благотворително мероприятие, приемайки каузата като твърде лична и когато се наложи да разделят съзнанието си и да погледнат ситуацията от двете страни на даващи и на искащи, не успяха да разберат ролята си на искащи. Къде е тънкия момент на благотворителността? Казват, че сме в епоха в която човешките недъзи ще станат много, за да може да предизвикат развиването на милосърдие и съпричастност, качества, които силно са липсвали на предните епохи. Благотворителността е акт, който проявява тези качества. Случва се така, че човек иска да прояви акт на благотворителност, а не успява да прояви елементарно уважение и лоялност към другите. Виждайки това доста често имам усещането, че има голямо преплитане и сериозно се обърквам на моменти.

Няма никакъв проблем да се спи в стая с цветя. Нещо повече, цветя като спатифилумът и агуанемата са с доказани пречистващи въздуха свойства, вписани са в съответните книга за подобни растения. Няма нищо по- хубаво от това в спалнята да има един голям спатифилум. - "Според изследвания на НАСА спатифилиумът е едно от десетте стайни растения, които намаляват концентрацията на вредни вещества като формалдехид, бензин и въглероден двуокис от въздуха." А миртата , например, в скандинавските страни е традиционно цвете за детски стаи. Тя е много красива с вида си на миниатюрно дърво. Води се като цвете с много положително въздействие и затова е отредена точно за детски стаи. Отдавна е доказано благоприятното влиянието на кактуса върху различните вълни обливащи ни от екраните на компютри и телевизори. До монитора на компютъра е хубаво да се сложи един мини алпиниум от кактуси. В помещения с климатик, който изсушава въздуха, е хубаво да има много цветя, те възвръщат баланса във влажността. От ароматните цветя, гарденията може да изпълнява ролята на ароматизатор, стайната гардения е с много силен парфюмен аромат. И т.н. няма място в един дом в който да не е хубаво да има цветя.

Киселата почва е за цветя от рода на рододендроните и за азалиите. За филодендрона не пречи и най- обикновена почва да се допълни. А отделно има течна тор за палми и зелени растения с нея може да се наторява веднъж месечно сега през зимата. Но пак казвам цветето не е никак претенциозно, а е голям разкош.

Здравей, филодендроните са много красиви. Също така и много издръжливи. Естествената им среда е доста жестока - силни тропични бури, за което природата им е дала дупки по листата, за да оцеляват, дъждовни периоди, поради което растението може да вирее и само натопено във вода, сухи периоди, което дава на филодендрона силна устойчивост на засушаване. Добре е да допълниш към отнетата почва. Светлината - метър към прозореца или метър назад не е от голямо значение, хубаво е да няма силна пряка слънчева светлина, това може да изсуши листата, това е растение, което обича влага. С шише с помпа, може да оросяваш листата му, ако влагата у дома не е достатъчна, но това главно през лятото. тъй като има големи листа, те често се напрашават, ако редовно ги почистваш с влажна кърпа и това е достатъчно. Ако е дървовиден - с дебело стъбло ще расте в диаметър, затова е хубаво да му предвидиш повече място около него. Ако е увивен - е от типа лиани, ще започне да пуска много въздушни корени, които ще ориентираш към саксията, на него ще му трябва по- широка саксия и повече височина, т.е. място нагоре. Температурата е хубаво да не пада под 10 градуса, а ако се вдигне над 25-30 е хубаво да се оросява по- често. Листата му са много красиви и ако се почистват редовно с влажна кърпа и след изсъхване се полират със суха, са радост за очите .

Диана правилно отбеляза, че всеки вижда отделни неща в тази приказка, точно това ме впечатли в нея, тя е многопластова. Да не забравяме, че е писана от дете, което няма нашите спомени от сега и преди, то живее днес и вижда това днес. Ето това е страшното. Аз съм убедена, че това село в долината е самото дете и безсилието е негово усещане, а момъкът е неговия баща. Колко бащи се прибират за пореден месец без заплати....... и за това са отговорни онези горе в лъскавите костюми в големия завод, Колко родители се опитват да правят стачки днес и това се коментира у дома, колко много несправедливост има в детските очи, за да напише подобно нещо. Колко бащи в името на работата заминават нанякъде и правят компромиси със семейството си, със себе си и колко от тях се връщат съкрушени, често измамени и това се споделя в семейството. Колко много семейства водят ежедневна борба за оцеляване и това се коментира в медиите. Децата ни са като попивателна. Удивително е, че едно дете успява да види оправданията и тяхната фалшивост. А ние живеем в илюзиите си на изкачващи се. Мен лично ме впечатли описанието на трансформацията на човека. Тук е описана точно тя. И ако едно дете може да види пътя на възрастния по този начин, дали несъзнателно борейки се всеки ден с живота не им завещаваме този път, като единствения възможен! Това ме натъжи най- много в целия разказ.

Учителка по литература дава за домашна работа съчинение на тема „Стълбата”. На следващия ден само две от децата са написали домашното, едното – иронично съчинение с главни герои Бойко Борисов и Адолф Хитлер, а другото съчинение със заглавие – Стълбата /съвременна приказак/ - което съм пуснала по- надолу. Научавайки за съчинението, аз лично се почувствах ужасно. Дадох си сметка, колко тъжен свят завещаваме на децата си, първата ми мисъл беше „Аз не съм такъв човек” След лека ретроспекция, обаче, си дадох сметка колко много пъти съм постъпвала по същия начин като главния герой на съчинението. Съвсем несъзнателно и с най- добри намерения. Животът ни е съпътстван с оправдания...... , оправдаващи нас пред самите нас, за това което сме изгубили. Дадох си сметка, че всички край мен прицелени в голямата кауза на живота си бавно слизат по стълбата надолу, вярвайки си, че всъщност се изкачват. Дадох си сметка, че всички хора целеустремено влизат в рамките на удобното с цената на добродетелите си. Но какво ще стане с децата ни, ако едно 14 годишно дете вижда света по този начин! Стълбата /съвременна приказка/ В едно село в планина Странджа живеят едни много нещастни хора. Това село се намира в долина до р. Велека. Те са нещастни, защото всяка седмица от завода на близкия връх се изсипват в реката токсични вещества, радиоактивни отпадъци и всякакви други боклуци, отравящи водата. Селяните нямат от къде другаде да пият вода и ползват тази от реката. Всички хора са с различни тежки заболявания, дори новородените бебета страдат от страшни болести. Но бедните жители няма какво да направят – онези със завода имат пари, власт, връзки, а те си нямат нищо, нямат сили дори прехраната си да изкарат. Един ден, млад човек, решава да сложи край на всичко това. Той нарамва една голяма, тежка раница, взема си пушката и тръгва да дири мъст. Насочва се по стръмния склон нагоре към върха. Отначало, той е устремен и непреклонен, но с времето започва да усеща тежестта на раницата, в която е събрал всичките си добродетели. С всяка крачка склона става по- стръмен и на младежа му е все по- трудно да носи своя товар. Близо до пътеката вижда едно малко сърненце, попаднало в бракониерски капан. Мъжът знае, че ако се спре да му помогне, няма да стигне преди залез - слънце. Но съвестта му не го оставя на мира. Накрая той решава да изхвърли състраданието и съпричастността от раницата с добродетели, така или иначе му е тажко.. Така му олекна!! Вече не се чувстваше зле, че оставя сърненцето. Сега той си мислеше, че може и някой друг да мине, той ще го освободи. Ако ли пък не, някой ще има топла вечеря. Стига до висока скала. До нея един вълк е приклещил малко зайче. Човекът, воден от целта си, решава вместо да застреля вълка, за да спаси зайчето, да захвърли пушката си, за да може да изкатери скалата. В момента, в който започва да се катери от раницата му се изтъркулват смелостта и себеотрицанието. Изведнъж гузната съвест се успокоява, колебанието изчезва. Олеква му на раницата и душата. Той си казва: „ Това зайче е толкова малко, все ще се шмугне в някоя дупка в скалата и ще се спаси. Няма нужда от моята помощ. „ Той с лекота изкатерва скалата. Пред него се открива широк път нагоре, вероятно водещ до върха и, естествено, до завода. По пътя вижда един едър мъж, който бие жена си. Мисли си: „Този въобще не уважава жена си! Не е справедливо да постъпва така с нея!” Но в следващия момент поглежда към небето и размисля: „ Нямам време да се спирам, слънцето почти залязва.” Изхвърля чувството за уважение и справедливост, защото знае, че ще му олекне. И в същия момент му идва на ум: „ Ами какво ще им се бъркам, да не съм ги събирал аз, да се оправят!” И продължава напред с почти празна раница. Най- после стига до вратите на завода. Но там стои охрана, а пред нея цяла опашка чакащи да влязат. Той няма време, трябва да побърза, трябва да мине! Избутва хората и в суматохата от раницата му изхвръква търпението. Най- после стига до охраната. Те разбира се отказват да го пуснат, освен ако не е служител. Той се поколебава, замисля и накрая уверено казва, че е от новоназначените работници. Те го пускат, като го оглеждат съмнително от глава до пети. В този момент от задния джоб на раницата му се изплъзва честността. Вътре го посрещат спретнати господа с лъскави костюми и изкуствени усмивки. Те любезно му предлагат да изпие един топъл чай на удобно кресло и да похапне вкусна храна, след което да се изкъпе и облече в хубави дрехи. Той приема без колебание, защото вече не вижда нищо нередно в това. След като се изкъпва и облича сяда на една маса да вечеря с тези ухилени костюмари. Сега той не се различава по нищо от тези на които искаше да отмъсти, освен по последното нещо останало в душата му - любовта. Когато го питат защо е дошъл, той се позамисля и казва, че е тук заради близките си, които тъй много обича. Домакините го подканят да свали мръсната, опърпана раница в замяна на ново кожено куфарче. Той се съгласява веднага. Те хвърлят раницата му в камината и тя изгаря в свистящ, тъмночервен пламък. В този момент у човека изчезва всичко човешко. Той става като хората, които е презирал – бездушна, празна обвивка,”човек”, който мисли за собствената си изгода, без добродетели, отдаден на грехове. Когато го питат, как мисли да помогне на близките си, той вече има други мисли. Казва, че все някак ще се оправят, както винаги. Той е щастлив живеещ в разкош и охолство.

Христо, такъв каламбур от термини и състояния си сътворил, в който нищо няма общо с нищо друго. Когато любовта поражда агресия, изобщо, ама изобщо не говорим за любов. Връзката с натрапливите мисли е направо абсурдна, защото натрапливостите са психичен проблем, който подлежи на трансформация и е състояние особено неприятно за тези които го имат. Хейтърите пък нямат нищо общо с горните две. Това е една от модерните вълни на поведение следваща собствена рамка. И накрая как навърза всичко това с Лазарев и Бог, не знам. Може би е добре последователно, една след друга да изчетеш, темите за любовта и всичко по въпроса, което можеш, след това да минаш на темите за натрапливи мисли и всичко по въпроса. Тогава може би ще разбереш, защо хейтърите нямат нищо общо с тези неща. А за Лазарев и въпросната книга също има тема/ако не се лъжа/ някъде из форума. Хайде успех.

Свръхпроизводството на човека е следствие свръхпроизводителността във всяка една насока . Свръхпроизводителите на материални блага често не са свръхпроизводители на човеци. Но техният напредък в материята позволява на свръхраждаемостта да оцелява. С други думи, ако свръхпроизводството на фармация не съществуваше, нямаше да оцелеят множеството свръхродени. Ако нямаше концентрация в развитието на медицината, броят на живородените щеше да е много по- малък, човешкия живот щеше да е много по- кратък и щеше да има баланс, както го е имало само да преди 100 години. Миграцията на хора щеше да е логична и обвързана с природните промени, а не следствие на търсене на по- високи заплати и по - висок стандарт на живот. Не е проблем, че се раждат хора, проблемът е какво правят родените за новородените. Човечеството впрегна каруцата пред коня. Създаде технологии, напредна в науката, позволява си дори да създава хора, без да е наясно това човечество как да се справи с резултатите. Няма изградена стратегия, не е мислено за последствията, затова сега се стигна до тук. И сега се наблюдава едно хаотично концентриране в какви ли не насоки, уж за спасение на човечеството, а всъщност отново не се вземат предвид пораженията. Концентриране върху лечението на рака, концентриране върху полетите до Луната, концентриране върху създаването на ГМО продукти. Всичко уж за изхранването и спасението на човечеството. А се погубваме все повече в това уж спасение - материално. Не се учим да живеем с малко, а не спираме да ставаме все повече. Не се работи в посока по изграждане на ново съзнание, а се работи в посока за все повече производство за задоволяване на всичко. А знанието нараства с голяма скорост. перспективите са, че след около половин век глобалното познание на човечеството средно ще се удвоява на всеки пет години. През изминалия век беше на всеки 20 години.

Има различни синоними на тази дума. Аз лично я свързвам с групата - свършен, довършен, привършен приключен. Ако това е смисъла, то нито едно човешко същество, характеризирайки го със съзнанието му не е завършено. Това би означавало да няма на къде да се развива, да е спряло, но дори и тогава не е завършено, защото в него стои потенциал за промяна. Ако "завършен" се употребява в смисъла на "съвършен" това вече е друго. Хората сме съвършени същества, уникални по своята същност.

Нищо конкретно не променя хората. Има лични емоционални кризи, тежки житейски ситуации, които предоставят път за промяна, но много често това не се случва. Понякога човек получава инсайт един път в живота си, понякога това не се случва в рамките на един живот. Понякога това се случва в определена посока, а в друга остава приклещен от рамките. Спокойният и безпроблемен живот обикновено не променя нищо в човека, той има желаните условия да съществува така както му е удобно. Е.Кейси казва, че всяка душа има право на почивка затова веднъж на няколко живота и се дава такава. Това са хора, чийто живот тече безпроблемно, имат възможност да се радват на материята, живеят дълго и щастливо, без особени сътресения, без финансови кризи, но и без нищо впечатляващо в живота си. Почивка. Останалото е работа, но всеки сам трябва да държи съзнанието си будно за промяна, ако чакаме като манна небесна нещо да дойде и да ни удари и изведнъж да станем други, няма как да се получи.

))) Не звучат нито отблъскващо, нито глупаво , смислово така подредени не звучат добре. А ти още в първото си изречение, в първия си пост ни го поясняваш, просто тези ти думи са пренесени в заглавието.

Здравейте Виола. Разбирам желанието ви да помогнете на дъщеря си в такъв решаващ момент. След като тя е разговаряла с вас по проблема / поне така разбирам от поста ви/, значи тя е готова на изкуствен донор. Ако тя е готова на това и иска с цялото си сърце да стане майка и природата и го позволява, мисля че точно тя, ще намери най- правилните думи да подходи към съпруга си. Хората са различни и след като той е бил склонен да направят всички опити, за да зачене тя дете, предполагам, че и тук ще бъде неин верен партньор. Ако желанието им да бъдат трима в семейството е общо те заедно ще стигнат до най- правилното за тях решение. В този така личен и интимен момент, мисля че Вашето присъствие на подобен разговор ще бъде проява на нетактичност. След това вероятно дъщеря ви ще сподели казаното, щом между вас има изградено толкова голямо доверие. Познавам двойки, които са взели подобно решение и мъжете са безкрайно щастливи от бащинството си. Защото връзката с детето е връзката с майката по време на бременността и връзката с двамата настоящи родители след това. Практически самото осеменяване няма никакво значение. Родители са хората които са вложили себе си в изграждането на един нов човек, а не извършилите физическото действие. Ако зет Ви е на същото мнение, смятам че няма да има никакъв проблем, но пак казвам, това е много личен и интимен момент в който намесата на трети човек по скоро ще влоши нещата. Успех Тъй като скоро с жена с подобен проблем се опитвахме да разрешим тревогите и ще си позволя да споделя нещо по въпроса, което може би не се взема предвид. Днешното време на прогрес е стигнало до решаването на проблема с безплодието при двойките по 3 начина. 1. Ин витро 2. Чрез изкуствен донор 3. сурогатното майчинство И трите начина решават проблема с безплодието или проблема на единия от родителите, като дават правото на можещия родител да се прояви като такъв. В първия случай проблем при двамата. Във втория случай проблем при мъжа В третия случай проблем при жената. От трите начина втория е с най- дълга история. Има го описан дори в нашата народопсихология в разказите на Йовков. Имало е мъже в отделните общности, които са изпълнявали ролята на "осеменител". това е най- естествения начин да се помогне на една жена да се отдаде на изконното си право да бъде майка. Ако жената подтисне този майчински инстинкт в себе си, особено ако е силно изразен рискува да изпадне в тежка депресия или да се отдаде на неясно за нея самосъжаление, което да я погуби емоционално. Затова, ако жената има силен майчин инстинкт, аз съм с две ръце "за" да се използват всички начини. Ако до нея стои един силен и емоционално зрял партньор това само ще обогати семейството. Но това е силно индивидуално и е много личен и съкровен момент от живота на двама души.

Дриада много ти благодаря за този откъс. Той ми дава още един отговор. В джамията, когато влезете днес в делничен ден ви посреща вратаря, който говори няколко езика. Развежда ви и след като ви изпрати просто затваря вратата и си тръгва. На въпрос от наша страна не се ли страхува, че книгите, основно Корана, може да изчезнат, може някой да ги открадне. Вратарят отговори - " Нека ги вземе, който иска, това значи, че той се интересува от нашата вяра и ще си направи труда да го прочете, а после.... не се знае". Коментара на едната жена от групата - " А нашите Библии са под ключ и струват по над 35лв, почти недостъпни за толкова много хора" Изумена съм от наученото току що. Нямах представа, че е описано от Учителя в обратен вариант и мюсюлманската вяра го използва по този начин днес.

Ivena, човек има нужда да си прости, когато е направил нещо което е потъпкало лично отношение към нещата, пренебрегнал е принципите си, "изневерил" и на ценностната си система. Какво точно си направила, че да имаш нужда да си простиш? Или просто това е липса на самоувереност, която се изостря всеки път, когато се почувстваш уязвима? От това което си написала, според мен няма нужда да си прощаваш за тази случка, друг е въпроса, ако зад нея стои нещо съвсем различно и много по- дълбоко. Ти си знаеш. Казваш, че лекуваш тревожно разстройство, сподели ли с твоя лекуваш терапевт тези тревоги?

Ivena_88 Толкова си ядосана на себе си, че не ти стигат думи да обидиш другия. Спокойно, афектирана си, ще ти мине. Всичко което каза по адрес на другия - предател, неправилен мъж, и т.н. са думи на твоята лична обида и факта, че си приела всичко лично. Какво ще кажеш, ако обединим всичко в думата любопитство? Един човек с който поддържаш връзка, който е доста по- възрастен от теб и вероятно не те разбира особено добре е решил да помогне на себе си, да види какво стои зад представения му образ, наречен Ivena. Ти си му помогнала много оставяйки фейса си отворен и дори да е нямал намерение да рови подробно, ако е прочел нещо за себе си едно или друго чувство го е накарало да продължи напред. От думите ти разбирам, че и той не е останал очарован от това което е прочел за себе си. Явно между вас е имало конфликт скрит или явен, в който ти не си била напълно откровена. И може би разкриването на този факт те дразни толкова много в момента. Влез в мир със себе си. Ако всичко написано във фейса е твоето истинско отношение към нещата, какъв е проблема, че някой е научил за това? И то не просто някой, а човека който си наричала свой любим???? Бил ли е изобщо такъв?

Орхидеите имат период на покой и период на цъфтеж, ако до сега е цъфтяла, нормално е в момента да е в период на покой. По време на този период, орхидеята не се тори. Периодът на покой продължава от 3 до 6 месеца, зависи от мястото на което се намира. Орхидеите обичат влагата във въздуха, хубаво е да им я осигурявате. В естествената си среда те виреят в джунглата по стъблата на дърветата, фалаенопсисите са така да се каже паразитни растения . след около месец, може да започнете с торенето за цъфтеж, по описаната схема на флакона, който ще закупите. През това време се грижете за влага в корените и на листата.

Здравей, аз така и не разбрах в какво се състои проблемът ти. Вие излизате, виждате се, той не те е отблъснал, нито е казал "край" на връзката ви. В какво се състои "охладняването"? Първо казваш, че не е сложил край на връзката ви, а после казваш, че не може да обясни защо не може да бъде с теб???? Възможно ли е всичко това да е само в твоята глава и точно затова той да се оттегля, за да можеш ти да бъдеш наясно със себе си, когато решиш да се върнеш при него?