Диляна Колева

Здравей Nezadovoleniq В темата има много пъстри мнения, много хубав диалог се е получил. Дано ти е от полза. Тъкмо тези дни си мислех \ по личен повод\ , че мъжете рядко споделят този тип терзания и често изгарят вътре в себе си, справят се някак си, продължават и носят цял живот "страничните ефекти" на не споделянето. Аз бих ти нахвърлила няколко различни линии на посока на мисълта, съвсем неангажиращи като цяло. - Спомняш ли си преди 5 години, когато беше на 22 год. какво беше усещането ти за света? Беше ли на ясно със себе си? Знаеше ли точно какво искаш и как да го постигнеш? От днешния ти поглед, тогава оценявал ли си по същия начин, както сега, хората и ситуациите, които са преминали покрай теб? А тя е на 22 год, нали? - Често искаме другите да мислят като нас....., не може. Тя не те разбира, знаеш ли ..... по стълбицата на важност, за мъжете на първо място стои работата в която са се вложили, а оценката им за справяне с живота се базира на това как се справят с работата. Семейството е на второ, трето място. И това е НАПЪЛНО НОРМАЛНО така е моделиран мъжкият мисловен модел. А знаеш ли колко жени, особено на 22г изпадат в ужас, когато разберат, че не са на първо място в тази мисловна схема , те просто не знаят, че това е най- добрия вариант. - Когато жената стане майка, на тази възраст и то на две деца, в нея заживява един друг свят, и този свят е твърде ограничен, състои се от - АЗ - ДЕЦАТА - БАЩА ИМ. това е нещо като светата троица и когато третия елемент се губи някъде по трасето на ежедневието, целостта на този свят в мисловния модел на жената се разрушава. Естествено бащата не е виновен, той върви по единствената правилна схема в неговия модел - да ги защитя, да ги осигуря, да има сигурност. Жената обаче - подобно на котка, която гледа малките си, всичко което е извън котешкия панер е в заплаха от изчезване, застрашава я. Проблемът идва от това, че сега е период на изясняване на моделите. Третият елемент от нейната схема, не е на мястото, което тя му е отредила, а тя не разбира защо. Ти вероятно не знаеш как да и го кажеш, че да бъдеш чут. - А в женската скала на важността, на първото място е неразрешеният въпрос, лутането между семейството и отдаването в него или личностното израстване и отдаването на професия, реализация. Нали разбираш, че още от тук жената е много затруднена. И когато тя е в период, в който се е отдала на семейството, в нея заживява твърдото убеждение, че партньора трябва да отговори със същата отдаденост на нейната. Сега ми е лесно да ти го кажа, първо си преболедувах практическото, житейско преживяване, после го изясних теоретично и установих, че не съм открила света и накрая, от няколко години край мен се движат хора на тази възраст и имам възможността да го наблюдавам отблизо като страничен наблюдател. Разбирам те напълно и нейното положение също, но представи си, че сте две отделни звена на верига, за да се свърже веригата трябва да се отвори поне едното звено, да обгърне другото и да се свие отново. А може и двете звена да се отворят........, а може и нито едно да не се отвори..... тогава няма да имаме верига, а само отделни звена, които ще се радват на непрекъснатия си кръг.

Алекс- .... , разбира се, че нищо ти няма. По скоро има ти, но това е нормално състояние. Пиша ти, от една страна, като майка, която е минала през такъв период \ две бебета - новородено и 1.9 месеца\ . В продължение на 4 летни месеца се случи така, че нямаше никой край мен включително и съпруга ми. От друга страна ти пиша, като човек, който се занимава с проблеми като този и е запознат , да кажем да някъде с дълбочината. Най- напред няколко любопитни факта, мъжката психика не може да издържи в тези условия и една седмица, да не говорим година. От друга страна - стандартно псхо мъчение- на една жена, ако и пуснат детски плач непрекъснато, за едно денонощие вече не е на себе си. Ти и много други жени като теб отглеждащи две деца сами, са поставени в условия, които докарват човешката психика до предела на нейните възможности. Факта, че издържаш толкова дълго на такова напрежение, без да полудееш се дължи на един много силен психо стимулатор - майчиния инстинкт. Без него, както в горните два примера, ти не можеш да издържиш. Та.. в момента ти си на предела на възможностите си или работиш с онзи скрит резерв, който всеки един от нас има, но често не стига до неговата употреба. Всичко което те притеснява е напълно нормално, защото в теб се бори майчиния инстинкт и физическото оцеляване. Няма как. За твое успокоение и да видиш, че това не е нещо страшно ще ти изброя последствията, които се получиха при мен, когато бях в твоето положение. - страх да излизам с двете деца сама, защото едното като заплаче и другото заплаква и, няма да мога да се справя. - загуба на съня, в продължение на 3 години спях на пресекулки - повърхностен сън, който не може да отпусне съзнанието и физиката - чувство на вина, че не съм добра майка - силна раздразнителност изразяваща се в говорене на висок глас или просто безкрайно говорене. - силна неудовлетвореност - от стреса напълнях с 20 кг. И сега добрата новина . - всичко това се възстанови в рамките на 1-2 години Препоръчвам ти да направиш една от стаите напълно безопасна за децата, вдигни всичко на достатъчна височина, постели земята с нещо меко, махни столовете и обезопаси с възглавници всички ръбати места и дивана, ако има такъв. Може да не ти харесва, но го приеми като временно положение. Нека това е безопасната стая. В нея трябва да си спокойна, че дори и да оставиш децата за 10-15 мин нищо няма да им се случи. Това е начин да седиш в покой поне толкова. Казваш, че са на 1 година, поинтересувай се от детска ясла след 3 месеца. Има вариант да ги водиш половин ден, в активната част на деня- преди обед, където да играят с другите деца и да бъдат в безопастност. През това време ще си починала, почистила и може да полегнеш с тях след обеда Не се измъчвай с чувството на вина, няма лоша майка, всяка майка прави най- доброто на което е способна в момента. Ще ти споделя случката, която доведе при мен най- голямото чувство за вина: Когато се роди второто дете, купихме двуетажни легла. Съответно каката \ на 1.9 месеца \ спеше горе. Тя се забавляваше с това, да се качва и да слиза. Един ден докато кърмех малкия, видях с периферното си зрение как се качва на горното легло, навежда се и пада с главата надолу, не можех да махна хранещото се бебе и в същото време не можех да я хвана навреме. На нея нищо и нямаше - инфо: децата на този възраст са с много мек череп и дори да се стигне до леки сътресения \ моята дъщеря е имала 2\ те преминават с повръщане и голяма цицина. За сметка на това пък майката изпада в всякакви лоши състояния. Така че отпусни се, дишай, както ти казах в предния пост и вземи най- правилното решение да се отделяш за някакъв период от децата за почивка. Усмивки!

Виждам, че всички отговарят от позицията на деца , аз ще отговоря от позицията на родител. Като дете прекалено малко обръщах внимание на родителите си, които бяха твърде заети със себе си, така че и да са лъгали изобщо не съм им обърнала внимание. Но като родител мога да кажа: когато се стигне до лъжа към детето, често се прави с намерението, че се прави най- доброто за тях. И това е моментното състояние на родителя и вероятно е най- доброто, което може да направи. Другият вариант е от необходимост. Аз нямам за какво да лъжа децата си, отношенията ни са твърде приятелски, за да им спестявам или крия каквото и да е. Така се случи, обаче, една Нова година, в година на голяма криза, точно след празниците бяхме останали без пари и щем не щем , с много голямо чувство на вина помолих хлапетата да ни дадат сурвакарските си пари, които пазеха за разни си техни неща, за да можем да платим някои належащи сметки и да купим храна. Обещанието беше, че на първи заплати ще им ги върнем. Така станаха нещата, че не успяхме нито на първи, нито на втори, а те си ги помнеха и ни подпитваха постоянно. С времето нещата се размиха, обещахме им, че ще включим сумите към подаръците за рождените им дни, които са през лятото и ще получат по- големи и по- скъпи подаръци и то тези, които те искат. Те получиха желаните подаръци, не знам дали разбраха, че те не са толкова скъпи колкото "трябва" да бъдат, но знам, че ни хванаха лъжите Разбира се тези пари са им върнати многократно под всякакви форми, но те вероятно един ден ще го отчетат като лъжа хахахаха. По този повод, минавайки от другата страна човек започва да вижда нещата по съвсем различен начин.

Диди, сборникът с арабски приказки "1001 нощ" е най-прочутото произведение със суфи приказки в света. Вероятно няма дете, което да не ги познава и обича. "Синдбад мореплавателя" и "Алладин и вълшебната лампа" оставиха най-силния вълшебен отпечатък в мен от съвсем малко дете. Извинявам се за "оффтопика" Да само че след 10 години, преди това дори да четеш на детето Синдбад, то не може да проследи историята, а да не говорим да разбере смисъла, който може би е ние сега разбираме. Съзнателните ми спомени за Аладин са не по- рано от 1 клас т.е. 7 години, като след това съм я препрочитала сама много пъти, защото всеки път установявах, че не помня края на историята, например. Както и да е, това е моя опит, всеки си има свой и своите си наблюдения върху децата.

Тук мога да поспоря доста. Дядо Коледа няма нищо общо с възприемането на родителите, като ходещи портмонета. Относно лъжата, не съм чула някой да е травмиран от факта, че е разбрал, че Дядо Коледа на съществува. и то не за друго, а защото това става във възраст от която рядко има спомени. А относно подаръците, много интересно защо се гледа еднопосочно та на мен ми доставя ОГРОМНО удоволствие да подготвя и да подаря на децата си и на племенниците си подаръците за Коледа. Настроението ми е приповдигната по време на цялата подготовка за поднасянето на подаръците. И мамите и татковците, които също тичат по Коледа да търсят начин да зарадват малкото човече в къщи ще се съгласят с мен, предполагам, че подготвянето на подаръка, или по скоро на момента в който ще зарадваш някого, е много положително наситен момент. Много хора в този период на годината се радват от това, че ще доставят радост на някого. Нима това не е също част от ритуала по даването на подаръци. Естествено, че децата ще се радват и аз се радвам на подаръците си по Коледа и то не защото възприемам някого някак си , а защото ми е много приятно, че някой е помислил за мен, направил си е труда да ми достави удоволствие. Коледата е взаимен момент на даване и получаване. Детето получава подарък, а радостта му зарежда с положителна емоция родителите му. бях още дете, когато започнах да подготвям подаръци за Коледа на сестра си и на братовчедите, на майка ми и на баща ми, това беше специален момент за мен в който ще получа и ще си направя удоволствието да изненадам и да зарадвам. И възпитаването ми в този момент е станал точно чрез Дядо Коледа. Наистина странен начин да се омаловажи Дядо Коледа, защото бил лъжа хахахахха, та това няма нищо общо с ритуала по Коледа.

За колко големи деца говорим? Ти чел ли си на дете под 10 години суфи? А можеш ли да му ги обясниш? Идеята Дядо Коледа е прекрасна, нека не опорочаваме красивите неща, има си достатъчно грозота около нас.

Алекс- Алекс, когато четох първия ти пост имах чувството,че зад монитора има пружина, която е толкова пренатегната, че ако и се изтърве края ще полети във въздуха. Дишай момиче. С две деца по 1 година \ ако правилно съм разбрала\ говори за близнаци? Няма майка на света, която да гледа две деца на тази възраст, сама в апартамент примерно и да не стига да определени състояния на пълна безпомощност. Това е напълно естествен процес. Говоря от доста личен опит. Както казваш, уюта в къщи е нещо на което обръщаш внимание, а пробвала ли си да промениш гледната си точка за уют? Имало ли е един ден в който да оставиш децата да "обърнат къщата на опаки" и това да не те докарва до нервно състояние? Ако си имала как се чувстваш тогава? Ако си нямала, направи го. Но си го постави за задача за деня. Стани сутринта, отпусни се, усмихни се на децата изкарай всякакви вестници, брошури, списания, дай им ги, на тази възраст те обичат да разгръщат, да късат, да хвърлят. Изсипете всички играчки, разглеждайте ги, седнете на земята разглобете ги или каквото там искат децата правете \в рамките на безопасното, разбира се\ . Когато те легнат за следобеден сън, легни с тях, а не се хвърляй да оправяш. Когато станат, наново. Направи си поне един такъв ден, но с предварителната настройка, че ще бъде такъв. Отпусни се в безпорядъка. Когато бях в твоето положение правехме с децата такива дни, след това правехме и снимки, сега ги гледаме и се смеем. Тогава обаче го правех инстинктивно, никой не ми е казал, че е вид терапия, затова и не можех да и се насладя напълно. Но ти го направи. Имаш ли ден от седмицата в който да си без тях? Ако не, осигури си, много ти е нужен и през този ден прави само това, което искаш, а не което трябва, с предварителна уговорка със себе си да не изпитваш вина след това, че си "мързелувала", защото този ден ще е точно за това. Децата правят неща, които те карат да им казваш "НЕ", това е при всички деца, те са любопитни, това любопитство трябва да се задоволи. Едно много хубаво "упражнение" има, предлагай им алтернативи. Вместо да казваш - "не тук, не прави така" , " ела и прави ето това". Децата са много отзивчиви, когато става въпрос да правят нещо . Пренареди целите. Не бързай, всяко нещо по реда си. Поставила си или си имала много цели, които в момента са свръх възможностите ти. Не можеш да правиш 10 неща едновременно. С две деца на по 1 година- гледаш деца, това е. И това е най- прекрасния период в живота ти, на който точно сега трябва да се насладиш. Преекспонираш за себе си много ситуацията и това те докарва до паника. Казваш искам да правя много неща и след това уточняваш, че са само 2 . И когато нищо не ти се прави, са тези 2 неща \ примерно в момента\ . Жена, която гледа две малки деца, обикновено е мнооого уморена, умората води до безпомощност, безпомощността води до агресия или автоагресия и до лоши мисли. Почини си. Последното изречение на мен лично ми се изясни много добре след като гледах филма "Уморените, коне ги убиват, нали?", колко нереално изглежда света през погледа на крайната умора дори на един танцьор по време на съзтезание. Какво остава за майка в реален филм. Поздрави! И сила!

Ето така си го представям и силно го искам И нещо любопитно, защото това е напълно реален дом. Възрастният баобаб - това е резервоар, напълнен с вода. Порестата дървесина под неговата набръчкана кора е пропита с влага. Жаждата, която измъчва слоновете, ги кара с бивните си да атакуват огромните стволове, разбивайки ги на трески. Често пъти старите баобаби са кухи. В тях понякога дори живеят хора. Известен е случай, когато баобаб е служил за автобусна спирка и в него се побирали до 30 човека.

Разбира се, че не е лесно да се премине през обидата. Коментарите са типично форумски, от искренна загриженост до пълна небрежност. Интернет, какво да се прави. Когато човек е наранен по някакъв начин, често силната емоционалност го тласка първо да сподели просто някъде, където хората няма да са лично ангажирани. Но когато хората не са лично обвързани с участниците в една история са способни да я разтеглят и "обезобразят" за сметка на представили я е, разбира се. ester, надявам се да имаш добра избирателна пропускливост при четене. 15 години е доста дълъг период на съжителство и ако е бил придружен от доверие и сговор една подобна случка може да разтърси из основи емоционалността. Може би е добре да си дадеш време, първо да успееш по спокойно да погледнеш на нещата и след това да поговорите. Защо? Кога? Как? и Какво следва? Моят( изцяло форумски съвет ) е да решиш първо за себе си, искаш ли да продължиш с този човек? Ако отговорът е - Да. Ровенето в това какво е било става не просто излишно, а даже непрепоръчително. Често причините за подобни постъпки са много "делнични" и лесно се стига до разбирането и преодоляването им, особено ако има желание от двете страни. Относно пътуването, това е фактор, който ще тормози теб, а не него. Помисли добре как ще преработиш в себе си ситуацията и какво точно ще поставиш като приоритети в бъдещето. Те определено ще са различни от досегашните. Неразрешими проблеми няма, има преработване на ситуации. Приеми тази ситуация като задача с няколко неизвестни, която трябва да решиш. Вярвам, че решението ще е в полза и на двамата.

Изневярата винаги е травма за единия от двойката. И те боли, и ти е тежко, и имаш чувство, че целия свят се е проснал на раменете ти. От колко време сте заедно? Имате ли деца? Искаш ли да продължиш с този човек? А той с теб? В това състояние е естествено да не знаеш какво да правиш, и да не виждаш \ за момента\ път напред. Но, той, пътя си е там и ще те изчака да събереш сили да продължиш напред.

Здравей Morena, всичко което описваш вероятно е умора. Казваш, че се е проявило по време на подготовка за изпити, поредните изпити може би или първите от дълго време насам. Понякога човек най- ненадейно бива връхлетян от голяма умора на съвсем физическо ниво. Случва се след период на силна мобилизация или продължителен напрегнат период. Често човек дори не отчита изминалия период за натоварен, но тялото и психиката му го отчитат като такъв. Права е Мария, че тази змия, която толкова те е притеснила е просто проекция на твоя страх. Восъколеенето е визуализиране на това което те тревожи. Има си символика, но най- лесно е да се каже - магия. Страхът често излиза като змия. Тайно и невидимо влязла в психиката ти. Лека тревожност, която въпреки всяка логика може да се появи дори и поради монотонно ежедневие. Вероятно всичко това + зимния сезон, който не се слави с особен енергиен заряд е довело до тази немощност. Спортуваш ли нещо? Имаш ли хоби? Кое е това което те зарежда? Правила ли си го скоро? Каква е целта ти в момента, планове? В тази посока може би е добре да помислиш.

Има пуснати различни такива програми. Къде лъжа, къде истина, ама така както българина сам изтребва себе си, никой не може да го изтреби. Но пък тези дето оцеляваме, ставаме все по силни . Та вече нито чуждите, нито своите могат да ни изтребят. Като едни феникси се раждаме след лудостите на всяко едно правителство, пътуваме из света и се връщаме пак в България. Тъжно ни е, но то вече на всички им е тъжно. Но пък ние сме свикнали Не се изтребва току- така цял един народ, пък бил той и в една малка България. Мисля, че с тези програми дето се пускат по скоро сами искаме да си придадем по- голяма важност, нищо повече. Не сме толкова важни за света, че някой да се занимава с нас, пък и ако искаха отдавна щяха да са ни купили, ама никой не ни иска. Затова щем не щем, трябва да си се харесаме и да си подредим животите в държавата и да вземем да си я харесаме и да си я пазим. Да учим наистина, а не с измами да вземаме дипломите си. Да работим и да гледаме в собствената си паница, а не все да зяпаме в залъка на другия. И ако изходим от старата мъдрост: Не го храни с риба, а го научи как да я лови.............,не просто да се научим да ловим рибата, за да не я чакаме даром, а да се научим да изработваме инструментите с които да я ловим. И този дето се е научил, да научи и другия, а не да му троши единствената въдичка, която има.

Истините са различни. Може ли някой да опише с думи безкрайността на мисълта? Аз поне не съм чувала до сега. Много от нас, обаче, повечето участващи в това интернет пространство, усещат тази безкрайност, знаят, че тя съществува и могат дори да работят с нея на моменти. Това е усещане или знание, което не се научава, то се придобива. Това не става в рамките на един живот, е.... понякога става. Повечето от хората, които познавам тук работят много добре с мисълта, владеят я. Това е умение придобито преди, като казвам преди имам предвид в поредици прераждания, \ за който вярва в това\. Има още повече хора обаче, които днес и сега са в цикъл на придобиване на това знание. Как да се визуализира на младия ум факта, че има цикли, поредица от реалности и паралелно съществуване? И то така, че той в реално време да го види, да го осъзнае и да придобие усещане за това? Не е лесно, с думи бих казала дори невъзможно, освен ако не сме с медиумни възможности или всички подобни. Точно това се прави с халюциногенните вещества и психотропните такива. Това не е точният духовен начин, според хората, които са минали по този път преди, но за много "днешни" хора, това е начина. Не случайно Дон Хуан, започва представянето на своите умения пред Карлос Кастанеда точно с халюциногенни гъби. В следващите книги ги отрича. Но той оставя и една формула на Кастанеда, за после, за времето когато паралелната реалност трябва да не зависи от възможностите на визуализацията, да е останала дълбоко в съзнанието. Тази формула е: "Вече получих силата, която направлява моята съдба, не се привързвам към нищо, за да не защитавам нищо. Нямам мисли, за да мога да "виждам". Не се страхувам от нищо, за да мога да си спомня за самия себе си. Орелът ще ме пусне да мина, спокоен и откъснат до свободата." Ако се прочете внимателно формулата, ще се види, че това е работа на и на медитацията и на транса, но и основен мотив на хората умеещи да работят с халюциногените. Относно музиката, тя присъства във всички култури и във всички учения. Различна е, според групата. С подобен на хаос музиката е и нестинарското хоро дори, танца на нестинарите е същия, ритъма е на сърцето също. Само че там, транс се постига след пост и вглъбяване, с помощта на колективното мислене, отново ръцете са горе, а краката стъпват почти на едно място като силно удрят земята. Подобен е ритуалния танца на аборигените. Да, днес сме на друго стъпало, но не и цялото човечество, не и изведнъж. Днес имаме уникалната възможност да виждаме последователността на духовността. И да я разбираме.

У дома цяла зима си хапваме салата от червено цвекло - сурово настъргано. Дюли си вземам за декорация и аромат, цяла зима, не можем да ги изядем. Получи се много вкусно, когато ми дожаля за една дюля, която загниваше и я настъргах в червеното цвекло, подправена с малко сол, олио и балсамов оцет с мед тази салата е много освежаваща и полезна за зимната трапеза. Тази салата стои много добре с фалафели \ нахутени кюфтета\ с хумус.

Това е техно- хаос парти или по всичките следващи имена, които сложиха на този тип музика. Тази музика много ми харесва и доста съм ходила по места в които са поканени DJ , които правят добър подбор на музиката. За първи път чувам, тази музика да се отнася към някаква духовност. По принцип техно и хаос музиката има един повтарящ се ритъм и това е ритъма на сърдечния мускул. Хора които са по- чувствителни или ..... не знам, просто не са в синхрон с този тип музика, могат дори да получат аритмия или учестено сърцебиене. На мен лично ми харесва, но все по - малко съм в настройка за нея. Синът ми също я харесва и виждам, че се забавлява да си прави сам миксовете.

Много зависи от вида на анемията. Когато ми откриха анемия, започнаха да я лекуват, като най- разпространената желязодефицитна. Изгълтах солидно количество капсули желязо, пих отвара от коприва, ядох суров спанак в много големи количества, но хемоглобина ми не мръдна от 70-90 при нормален 140. За да се установи вида на анемията се прави едно изследване - морфология на еритроцитите- ако не се лъжа. След това вече се третира с правилните продукти. След като при нас излезе наследствената средиземноморска анемия - фолиеводефицитна, се оказа, че продуктите за вдигане на хемоглобина са съвсем други. Нужен е витамин В12 в този случай. Най- много се съдържа във външните листа на зелето, тиквата, и червеното цвекло разбира се. Синът си спасих от кръвопреливане и безброй безсмислени медицински манипулации по вдигане на хемоглобина - паднал на критичните 60, със следния сок, който се дава по схема: 3:2:1 - червено цвекло, морков, ябълка с лъжица манов мед\ той е за анемии\ Сока се цеди суров \ цвеклото да не се вари в никакъв случай\ Пие се по една винена чаша сутрини и вечер на гладно в продължение на 10 дена и се повтаря три пъти, като се редува 10 дена сок - 10 почивка. Последователно се намалят другите съставки, докато остане чист сок от червено цвекло. При синът ми, който беше на 3 години, тази комбинация за 3 дена вдигна хемоглобина от критичното 60 на 90, хематолозите не можаха да повярват. От тогава профилактично правим това стимулиране в есенния и пролетния сезон. Като през целия зимен сезон се взема комбинация 1:1 цветен прашец с манов мед, също много силна комбинация за анемии и засилване на имунната система. От тогава до днес е имал само един анемичен пристъп с колапс и то по други причини.

Както Донка и аз ще си позволя да говоря само от личен опит. Напълно споделям мнението на Cveta5. При мен възникна спонтанно, точно когато вече не знаех на къде да поема. И след това нещата започнаха много бързо развитие, за месеци се взеха спонтанни решения, живота се обърна на 360 градуса. По ред на номерата в продължение на 3 години се затваряха врати и се отваряха нови, толкова бързо, че свят ми се виеше на моменти. През този период обаче, света в който живея доби нов облик, който не ми харесваше, чувствителността се изостри толкова много, че ме дразнеха дори текстовете на доскоро любимите ми песни, пеещи за някаква любов, която не е любов, за някакви огромни скърби и меланхолии, които вече виждах по друг начин. На фона на всичко случващо се обаче, вегетарианството беше просто между другото, не беше цел, а физическо разположение. Не спрях \и не съм спряла\ да готвя за близките си любимите им местни ястия и това не ми е проблем, защото разбирам тяхната потребност. Когато намерих мястото си \поне според мен\, житейската вихрушка се успокои, преживените катарзиси почистиха много, нещата тръгнаха в равномерен ход, подреждат се от самосебе си. Вегетарианството беше просто спонтанен гост дошъл да живее в мен, който аз приех. Не беше цел, отговорност, или мисия на всяка цена. Без излишни фиксации, без поставяне на пиедестали.

Здравей отново. От някъде си харесах един цитата, горе - долу звучи така : " С цялото си сърце, залагам на нас. Но ако ме принудиш да избирам между теб и мен, ще избера себе си" В написаното от теб по- горе, някак си изглежда, че си вложила цялото си сърце във вас двамата, но си изгубила себе си. Ти не си той, за да правиш всичко това вместо него. Пасивен в личен план е станал вероятно, заради твоята свръхактивност. А това което наричаш "отплата" от негова страна, вероятно е просто бягство. От няколко разменени думи, разбира се, да се правят изводи е твърде смело, но горе - долу това е посоката, която се очертава. Ако се чувствате добре в семейството, което сте изградили с общи усилия ще преодолеете проблема. Това означава, както промяна от негова страна, така и промяна от твоя с която да спомогнеш за общата промяна. Основният проблем на днешните семейства е, че твърде много говорят за семейството, твърде много го анализират, но твърде малко живеят в него. Всички форми на зависимости са варианти на бягство. От какво?..... Отговорите са толкова, колкото и хората с този проблем.

Да чувала съм за подобни феномени. Пускам и линк към едно четиво, доста увлекателно, но не знам до колко е дозата истина в него, надявам се голяма част. Как промяната на мисленето не само може да подобри състоянието на зъбите, но и да предизвика разтеж за 3 път. http://jim.alle.bg/%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BB%D1%82%D0%B0/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D1%81%D0%B8-%D0%BE%D1%82%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D1%85-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D0%B7%D1%8A%D0%B1%D0%B8/ Това което имам като личен опит. Съпругът ми от дете е травмиран от зъболекарски изпълнения и зъболекарския кабинет е тема табу за него. Така стана, че получи абсцес и беше невъзможно да не отиде. При преглед зъболекаря установи нещо изключително, голяма част от болните му зъби са с умъртвен нерв, без манипулацията на зъболекари. Явно силата на страха или на силното нежелание някой да пипа зъбите му е подействало на част от тях.

Здравей Криси прекрасно е, че се опитваш да анализираш това което ти се случва, това показва голяма зрялост от твоя страна. Бих ти представила нещата в малко по- абстрактен вариант. Представи си живота като части от по 7 години. Всяка седморка я живее един различен човек в уж едно и също тяло, но то практически също се променя заедно с човека през всяка една седморка от неговия живот. По разказа ти разбирам, че първите две части от по 7 години са били прекрасни. С влизането си в 3-тата седморка - от 14 години до 21 години \ между другата това е най- тежката от всички\ ти влизаш в нов цикъл от живот си или в третия пореден . Тук животът тече не с дни , а с часове. С часове потъваш, с часове се сменят настроенията, желанията, с часове претърпяваш трансформации, свършвайки една година ти се струва, че е минал цял един живот - толкова много неща са се случили или не са се случили. Това или форсира тийнейджъра или го вкарва в дупка. Всичко разбира се ще премине, но от това как ще го изживееш зависи, каква история ще оставиш в този треди поред период от 7 години. Тук е момента да почерпиш малко сила от предния период. Спомни си за успехите, ти си била и СИ успешен човек и личност, просто вихрушката от събития те е накарала да го позабравиш. Спомни си как си се справяла с проблем само преди две години? Върни лентата на живота и се наслади на хубавите си моменти, извикай ги днес и с тяхна помощ вземи днешните решения. Говори, това е много важно. Но и слушай или поне се опитвай, но не приемай всичко чуто за чиста монета. В този период имаш още "сурова" , но много точна интуиция, потърси я, вслушвай се в нея. търси и ще намериш правилните събеседници. а мотивацията тя ще дойде постепенно, ще излезе от ъгълчето в което си я притиснала и ще изпълни живота ти. Ти сама казваш тя е в теб. Относно обичането :

Здравей Belladonna, права е Късметче, че всички зависимости се изчистват, стига да има желание. Първо, обаче зависимият трябва да признае пред себе си, че е зависим и, че това му пречи. За съжаление в този капан на сексуални илюзии попада почти всеки мъж днес. Жените в твоето положение никак не са малко. Това разбира се, не прави твоят проблем маловажен или просто статистика. Хубаво е, че си го "уловила" \проблема\ и че съпругът ти е наясно с това. Тук са описани много подобни на този случаи, дадени са много насоки, много препоръки и много линкове към статии. Тези неща обаче е хубаво да ги прочетете двамата, а не ти сама да четеш да трупаш информация и да се ужасяваш. Неразрешими проблеми няма, особено ако има желание от двете страни. Смъкни вината от себе си. Ти НЕ си виновна за нищо, защото нищо не си направила . Не започвай да се сравняваш с порноактрисите или с момиченцата по снимките, не изгубвай своята уникална идентичност, заради която именно теб е избрал твоят съпруг. На въпроса ти, дали е по- силно от него това влечение, да по- силно е до един момент, въпрос на воля, желание и осъзнаване, самоконтрол, също така. Със сигурност, обаче, ти си този много важен фактор, заради когото той би работил над волята и самоконтрола си. Ако искаш да бъдеш до него в преодоляването на тази зависимост се въоражи с търпение и сила, усмихни се, защото ти не си по- лоша от нито една от голите девойки и започнете съвместна работа. Увеличете семейните ангажименти, преразпределете задълженията у дома, казваш, че имате малко дете нека баща му да има време само за него, без теб и т.н. Създайте нови правила за ползване на тел и компютър у дома след 20.00 часа например, много проблемни двойки въвеждат това правило, когато са заедно в къщи да не се ползва компютър и телефон. Запишете се на терапия, ако решите, че сте готови за това. Семейният ритъм трябва да се промени. Вероятно сте влезли в рутина, която засилва привличането към зависимостта. Но преди всичко заеми позицията на човек, който ще бъде силен, изхвърли, самосъжаления, разочарования и комплекси. Човек се променя всеки ден, съпругът ти е влезнал в период на промяна, която наранява както теб, така и него, просто не го е осъзнал. Успех!

Напълно подкрепям Орлин в това, че хапчетата не са вариант за справяне с този проблем, особено когато говорим за лека форма, до колкото изобщо може да се говори за форми тук. Самата диагноза "страхова невроза" е твърде обща и включва много неща, няма как да се говори за лечение на страхова невроза. До колкото знам наименованието вече не служи официално за диагностициране на психични разстройства според официалните психиатрични класификации. Може би е добре, да направиш консултация не само с един психиатър, а също така да започнеш психотерапия, която според мен много по- бързо и без лекарства ще доведе до добри резултати.

Че има оправдани кражби - има. Дори са подтиквани хора към кражби обвити в благородни каузи. Освен описания от мен, по- горе пример, има и в историята множество такива, дори в нашата, българската история. Един Васил Левски, дори, можем да споменем - да вземем от богатите да дадем на бедните. Важно е намерението с което се извършва едно вземане, то е, което създава причинно- следствените връзки. Много интересна е мисълта при децата, когато извършват едно вземане. Там обяснението е - той вече има това, редно е и аз да го имам, дори и за малко. В детския мозък няма думата \действието\ - "кражба" Разбира се в никакъв случай не оправдавам кражбите, тъй като 99% от тях се извършват от алчност или с користни цели. Факт е обаче, че има кражби извършени от глад, за оцеляване, от неразбиране и т.н., все действия, които също се слагат под общия знаменател кражба и които аз лично бих оправдала.

Слънчеви събития и празници Понятието "слънцестоене", освен като момент на специфично разположение на Слънцето на небосвода /съответно, на Земята спрямо Слънцето при движението й/, означава също и деня, когато настъпва този момент. Слънцестоенията и равноденствията, са свързани със сезоните, като в някои езици те се считат за разделящи или начални дати, а в други - за централни. На английски, а това важи и за много народи в Северното полукълбо, периодът около лятното слънцестоене, е наречен "средата на лятото", а Midsummer's Day е на 24 юни, ок. 3 дни след самото слънцестоене. Подобно на това, 25 декември е начало на Коледните празници, и е денят, когато Слънцето започва отново да се издига над Северното полукълбо. Редица култури честват различни комбинации от зимното и лятното слънцестоене, равноденствията и средните дати между тях, което е довело до възникването на разнообразни празници около тези събития. Най-известният празник, свързан с декемврийското слънцестоене, е Коледа. Освен това, митраисткия празник на персите - Ялда, римските Сатурналии, Карачун - денят /21.12/, в който според западните славяни Чернобог и силите на злото са най-силни преди слънчевия триумф на Коледа, еврейската Ханука и старогерманският Юле също са били празнувани по това време. Около юнското слънцестоене, християнските култури честват деня на Св.Йоан Кръстител на 23 и 24 юни и изпълняват редица ритуали, останали от езически времена като келтските огньове на St. John's Eve и Midsummer, а за славяните - Еньовден или денят на Иван Купала. Около пролетното равноденствие евреите се отбелязват Пасха, а по есенното - Сукот /Шатроразпъване/. В средните дати между тези 4 слънчеви събития също са създадени някои празници като келтските чествания: Белтейн през първите дни на май; Лугнасад през август, Самхайн в началото на ноември и Имболк през февруари, а също така скандинавските народи са имали свои празниц в тези междинни периоди. За разлика от европейците, в Япония отбелязват началото на сезоните в тези важни астрономически събития със събитие, наречно Сетсубун. В индуския календар, двете сидерални слънцестоения се наричат Утараяна и Дакшинаяна. Първото се случва ок.14 януари всяка година, а второто - към 14 юли /сидералната година хич не ми е ясна, признавам/... Те бележат движението на слънцето през сидерално фиксиран зодиак /прецесията се пренебрегва/ в Меша, зодиакален знак, който съвпадал с Овен ок.285 г., и през лятото - в Тула, знак съвпадал тогава с Везни. Те дават имена на двете полугодия между тях. Началото на Утараяна е празникът Макар Шраканти, когато слънцето започва да пътува за север към лятото, а хората пускат пъстри хвърчила от покривите на къщите си. 14 юли пък е Карка Шраканти.

Поразрових се в темата..... тук никой не е писал от близо година и половина Тогава явно се изчерпахме. Днес в навечерието на този така любим на всички, семеен празник Коледа, който отразява семейството и семейните ценности, искам да пожелая на всеки да има семейство при което да се завърне и семейни ценности, които да харесва или да не харесва. Защото всички ние писали по темата имаме и сме имали семейства. това само по себе си е огромна ценност. В последните месеци така се стече пътя ми, че съм сред деца за които семейството като ценност и единица никога не са съществували, и те така копнеят за това, което ние така разгорещено сме анализирали тук: Писмо до дядо Коледа Стиска бялата ръчица черен, островръх молив. Ниже букви в броеница, върху белия, изгладен лист: Мили Дядо, аз съм Мими. Вече пиша и чета, и те моля, донеси ни, много твои чудеса. Донеси на Ленка кукла, с черна рокля на цветя. Тя е толкова послушна, обичлива и добра. Донеси на Иво багер - много иска да строи. Със констуктора си ляга, има толкова мечти. Донеси на Петьо маратонки - той желае все да тича, бързо топката да гони, и на футболист прилича. Нинка пък обича да рисува - донеси й блокче и боички. Искам тя да е щастлива, със своите слънца и птички. Аз подаръци не искам. За друго днес ще те помоля: Да дарява ме с усмивка, и да бъде само моя. Да е хубава и нежна, с дълги, лъскави коси, Моля ти се, Мили Дядо, Майчица ми донеси. Деян Димитров По стара семейна традиция утре моят род ще се събере от всички краища на България в най- крайната югоизточна точка на страната при нашите майки. Ще уважим семейството и семейните ценности, ще бъдем заедно и ще благодарим за това, пожелавам ви весели празници в топла семейна атмосфера.