Диляна Колева

Здравейте, симптомите които описвате много приличат на последствия от прием на ЛСД. Най- общо това е мощно психоактивно вещество, което спада към групата на халюциногените и ентиогените.,Нелегално се разпространява във вид на пощенски марки( при облизване) , захар на бучки и т.н., така че е напълно възможно да го е приел без да знае. Ефектите на ЛСД са непредвидими и могат да имат дълготраен ефект или дори постоянни психоемоционални последствия - както позитивни така и негативни. Може да породи психично и сетивно объркване, при което се получават халючинации, често с много интензивни цветове. Тези халюцинации могат да са свързани с усещането за изкривяване на звука, липса на ориентация за време и пространство. Възможно е да настъпи период на паника , чувство за преследване. Някои от ефектите на ЛСД са сходни с тези, които описвате : промяна в усещането за време, неспособност за концентрация, основни промени в съзнанието ( характерни за халюциногените) .

Задай си един простичък въпрос - Ти харесваш ли всички? И след това - Те трябва ли да се променят, за да ти се харесат? А колкото и да се променят, ще ти се харесат ли всички? И ако се променят толкова, че да ти се харесат, няма ли да ти станат скучни? Поглеждайки хората по този начин .......Искаш ли всичко това за себе си? Казваш "критики"...казваш "винаги губя".......Казваш "не ми се живее", това не е твое, това е чувството на някой друг, прехвърлено върху теб, вероятно ти по- добре знаеш кой. Не е нужно да се харесаш и на него/я.

Черният дроб във вече преработен вид, не ти носи почти нищо. Мощен производител на червени кръвни телца е червеното цвекло - сурово. На салата. Във вид на сок смесен с моркови е чудесна поддържаща терапия. Аз съм с подобна анемия, майка ми също, сина ми също. Сина си поддържам в трудните сезони - пролетната умора и есента - с цикъл 10 \пие\-10\почива\- 10\пие\ сок от цвекло и моркови. И много салати. Майка ми с подобна анемия, в момента е подложена на продължителна лъчетерапия. Прилагаме тази схема, но по - концентрирано, плюс арония и други неща и кръвта и до момента държи много стабилни стойности. Без почти никакво месо в менюто. Прясното мляко ти е абсолютно не нужно, освен ако не го пиеш от удоволствие. В спанака има в пъти повече калции и то натурален. На салата. Вече 5 години не ям месо и нямам никакви оплаквания, напротив, но не просто не ядене на месо , а целия хранителен режим се промени, начина на приготвяне на храната, отношението към храната.

Като повече го живее този живот и по- малко го мисли. Знаеш ли колко поговорки има в българската народопсихология за мисленето!? " От много мислене файда няма" " Който много мисли, бързо остарява" " Който пее, зло не мисли" и т.н. това само на първо четене. Целите и приоритетите \ понеже такова е заглавието на темата\, първоначално се полагат от родителите и от семейната среда, в зависимост от това колко добре си е свършило работата семейството , зависи до колко те ще се видоизменят през пубертета и израстването \ след като се намеси приятелския кръг\. След като напусне училщната среда и го поошамари живота, човек пренарежда приоритетите си, а целите се видоизменят. Процеса на пренареждане и видоизменяне продължава през целия човешки живот. Това означава, че човек търпи развитие. Понякога има една голяма цел с нея вървят множество подцели, с неизбежните микроцели, цели в целите и т.н. Приоритетие за вързани за целите обикновено.

Ще споделя нещо, което събуди в мен голям инетерес. В неделя сутринта дъщеря ми стана много заинтригувана от съня, който беше сънувала. Според нея много ясен и силен сън. Сънува, че е на върха на постройка, която се намира в центъра на град или по скоро населено място, в близост има вулкан, който се кани да изригне. Бълва огън и хората са в ужас, Наблизо има вода - езеро или море. Всички трябва да се спасяват, като влезнат колкото се може по- навътре във водата. Разбира се много от хората не могат да плуват, а и да могат се страхуват. Тя започнала да мисли варианти, намерила и бамбукови пръчки направила сал, после по- малък сал, след това се сетила, че ако декоративните възглавници от диваните се увият с тиксо, няма да потънат и ще спасят много хора. Започнала да прави това. Вулканът започвал да изригва и тя с другите се прехвърлила във водата, виждала, че долу в града има още хора, но било невъзможно да бъдат спасени, а и били малко. Вулканът изригнал, лавата стигнала до водата и водата завряла. Когато разказа този сън, тя го и нарисува, постройката на чийто връх тя беше, се оказа, че прилича на пирамида или храм. Рисунката и беше толкова точна, че тя реши да потърси в гугъл нещо подобно, мислейки, че е храм на инките. Гледайки снимки с храмове на инките, тя изведнъж позна постройката от съня си, когато отвори снимката обаче, се оказа, че е грешно поставена в този сектор снимка на храм на маите, до който действително има вулкан и езеро и се оказа, че за последно е изригнал през 2010 година в края на месец май \ когато между другото е рождения ден на дъщеря ми\ и зетрупал околностите с пепел.

Това е така, но освен разум има и физиология. Много е хубаво, човек да ги знае тези неща, да ги е осъзнал и да ги прилага, но силно се съмнявам, поне аз не познават такива хора, които в критична ситуация, да са чак толкова осъзнати, че да владеят хормоналните реакции. Когато преживееш силен стрес и мозъка ти те залее с норадреналин и адреналин, всичко става като в мъгла, това може да продължи малко , но може и да е много, след това следват други реакции. Точно тогава, ако твоята вяра в себе си , в Бог и в света я няма или е слаба, ако се оповаваш само на разума изхода от ситуацията може да е много критичен. От друга страна , както Диана каза преди да научим и да знаем, трябва да сме се научили да вярваме. За съжаление съвсем скоро преживях тежък момент с човек, който твърдеше, че знае всичко, че разбира нещата, че е осъзнат и няма нужда от вяра, а от информация, че е силен и се справя сам през целия си живот и познава достатъчно добре себе си, за да не се нуждае да вярва в каквото и да е. Е, проследих как този човек научавайки тежка прогноза за себе си, пристъпи първо към информацията, после към знанията, после се опита да си даде кураж, обяснявайки на нас вярващите, колко е запознат и как е наясно с всичко и със себе си и как ще се справи. И видях как рухна, емоционално дни преди началото на манипулации с тялото му, как започна да слуша всички нас вярващи, как се смири, как започна да слуша и да чува, как промени мирогледа си, как остави знанията си. Колко силна нужда има сега не от друго, а от това другите да вярват в него. Той не може да вярва, така е възпитан, но вярата на другите в него го крепи. Той ще се пребори, за да ни докаже, че може, но има нужда да го докаже на някого. И това се случва. Границата между вяра и сазнание е много тънка и лъсва в преживяването. Наясно съм с цитираното и смея да твърдя, че го разбирам добре. Но когато те ударят в емоцията, в чувствата, както ми се случи научавайки лошата новина, всичкото знание изчезва. Аз се имах за силен човек за знаещ, но рухнах, да, знанието ми помогна да се съвзема бързо, за няколко дни, но през тези няколко дни не ми свърши никаква работа. Освен това вярата е основен момент в работата с деца. Ако ти покажеш на едно дете, че вярваш в неговите възможности, може да си достатъчно добре запознат, колко може, но ако дадеш вярата си, то ще даде в пъти по- големи резултати отколкото, ако му обясниш как стоят нещата - какво може и какво не може. Вярата е в основата при работа с хора. Ако не вярвам в доброто начало на всеки човек, колкото и да съм запозната с тънкостите, аз няма да имам нужния капацитет да му помогна на 100%. Това не означава, че ги заблуждавам, или че храня илюзии, а че давам шанс да се прояви нещо не проявено.

До тук ти описа основата на всички учения и религии, тя е една, тази която си описала. Това е важно. Всички видове учения и религии съществуват в различни проявления, защото са специфични за хората, които ги изповядват, за мястото където се появяват, за времето в което се зараждат. Всеки човек се ражда, за да отработи различни направления на едни и същи неща, наречени от нас добродетели. И тъй като хората са различни и вярванията са им различни, и начините на проявление също и ученията са им различни. Не е нужно да слееш всичко в едно или да вярваш в нещо, само защото някой го препоръчва или съответно да не вярваш само защото някой го отрича. Повечето от нас имат период на лутане, докато поставят себе си в правилната атмосфера и когато я уцелят, те първи го разбират. Често се стига до момент на отричане на всичко, изгубване и в тъмнината на лутането се появява светлината, твоят учител и твоето учение ще те намерят, те те търсят, така както и ти тях. Нормално е да съществува една припряност, не знам на колко години си, но от написаното предполагам, че си в първата половина на така наречената част - човешки живот. Но знаеш ли, ако не развиеш най- напред вярата в себе си, в това че ти си уникално и неповторимо човешко същество с прекрасни дарби, голяма част от които са в латентно състояние, няма да бъдеш удовлетворена от нито едно учение. Ако решиш да се идентифцираш с някого и нещо ще приспиш способностите си да съществуваш качествено. Чети, интересувай се, учи, но не заради нещо или заради някого, а заради себе си, заради уникалния шанс който имаш да проявиш това което носиш. За целта първо трябва да го откриеш, а това става с много положен труд.

Когато имаме нужда от човечност и я получим, казваме - има я. Когато имаме нужда да я получим, а няма кой да ни я даде, казваме - няма я. Човечност е онзи момент от живота, когато някой има нужда от съпричастност и някой отсреща откликва, давайки нужното. Човечността не е начин на живот, а импулс, който може да се прояви в най- неочакван дори и за притежателя му момент.

Едно много приятно , а за мен и много интересно предаване за паневритмията , от днес. http://www.bbt.tv/#video_11857 http://www.bbt.tv/#video_11856 http://www.bbt.tv/#video_11855

Присъединявам се към горните две мнения и искам да те попитам - каква е твоята истина и защо си решила да и правиш проверка?

Ти на психолог ли ходиш или на екстрасенс? Трудно е да се даде коментар на това което описваш. Още повече преценката е твърде субективна, нямаме другата страна и няма как да знаем, какво е заложено и как, в тези изказвания. Но по принцип -Не , психолога няма право , а и няма как да смени половата ти ориентация. Относно изпотяването през пубертета, то се дължи изцяло на хормоналните промени в тялото, чисто физиологически. Има хора по предразположени към специфично потоотделяне. Изпотяването е охлаждащ механизъм, и голяма част от потта на човек е водна. По време на пубертета проблемната миризма идва от потта, която се оттделя от зоните с пубисно окосмяване и това продължава около 2-3 години между 12-13 и 15-16. Често, при силно притеснение, човек увеличава поттоделянето, при стрес, т.н. - студена пот. и т.н. , но до колкото ми е известно това отново е свързано с активирането действието на хормоните.

Понякога човек просто трябва да продължи по пътя. Може да е много осъзнат, много запознат, да може логически да навързва нещата прекрасно, но ако няма вяра в себе си, в Бог, в живота, в пътя, ще остане просто много запознат. Образно може да се опише - вярата е тялото, а съзнанието, знанието, стремежите и т.н. са дрехите , дома и света на това тяло. Ако тялото не можа да стане да се облече, да подреди дома си и да се движи в света, всички тези "аксесоари" просто ще съществуват, но няма да могат да бъдат използвани. Най - силно се запознава човек с вярата, именно, когато съзнанието му, знанието му и логиката са определили нещата като невъзможни за случване. Но той е на пътя и трябва да продължи, в случая няма значение какви са мотивите. Нима можеш да кажеш на тежко болен, който е наясно със ситуацията, че вярата му е безсмислена и егоистично желание за живот. Или на устремилия се напред в живота младеж, че вярата му е илюзия

Здравейте, много бих се радвала, ако споделите алтернативни методи за физическо възстановяване по време и след периода на лъчетерапия. Едно от нещата, които знам, че е мощен стимулатор е сок от сурово червено цвекло, за стимулиране на производство на червени кръвни телца и прочистване на токсините. Хора минали през тази процетура споменават и сок от домати, но без да знаят точно какво спомага той. Благодаря.

Не можах да разбера, какво точно имаш във фризера? пчелен прашец, пчелно млечице или мед. Ако е пчелен прашец, не знам защо е във фризера ти, тъй като той се държи на положителна температура и вече е с 50% по- ниски качества, тъй като вероятно не е консервиран в мед. Пчелният прашец е най- често с жълтеникав цвят на малки топченца. Ако говориш за пчелно млечице, което ти е продадено на пазар от някаква жена и то през август, силно се съмнявам, че и тогава, а и сега има нещо останало в него от качествата му.

Тук си абсолютно права. Има ли липса на доверие от едната страна, става много неприятно. А до липса на доверие могат да доведат хиляди неща. И тогава от един кратичък разговор по телефона се стига до генерални изводи. Споделих в предния пост, че при мен не винаги е било така. И аз съм минала през своите си кошмари и съпруга ми през неговите. Ние с Диана споделяме една гледна точка, от позицията на отработени отношения в това направление. В никакъв случай не твърдя, че при всички може да се получи или че е нещо лесно и естествено. Положението "Свобода" , особено в семейните отношения се тълкува по толкова начини, колкото хора има. В крайна сметка се стига до приемането на заучени положения или копиране на поведение или несъзнателно повтаряне на нечие друго отношение и се завърта един порочен кръг от повторения, които се затвърждават и си се самодоказват в изпълняващите ги. Семейства наречени в семейната психотерапия "карикатури" \ като в това не влагам негативен подтекст\ . Възможно е да се излезе от това положение и да се обърнат нещата, възможно е човек да приеме чужди гледни точки, да промени светогледа си, това става с живеене в различни ситуации. Трябва да се чуват различни положения, преживени и действащи, за да се разчупват стереотипите. Иначе , да, когато съпруг отиде на кафе с друга жена и стои там 2 часа, това е проблем за съпругата \ или обратното.\ Първата мисъл, особено в нови двойки, а често и в дългогодишни двойки е той\тя ми изневерява. Често няма обратна връзка със собственото поведение. - "Аз може да имам приятелки и да разговарям с тях, аз си знам че съм стабилен, но тя не може да има приятели и да разговаря с тях." \ или обратното\ Всеки човек има нужда от разнообразни контакти, от различно споделяне, от друг тип разбиране от емоция, която в никакъв случай не е сексуална или духовна изневяра. Често се прави собствено претълкуване на ситуацията, което няма нищо общо с другия. "Ако аз пия кафе с някой или си споделям с него по телефона, задължително ще има нещо между нас, как така при тях няма." Това често се прави от единия от партньорите и стават големи недоразумения. Затова е много важен разговора и контакта в семейството, когато нещо те мъчи, по - добре попитай и изясни положението, ако имаш съмнения разнищи ги с партньора, разбери защо се пораждат в теб, с негова\нейна помощ, може би ще излязат съвсем други неща.

Светогледа на човек се формира от средата в която се движи. Ако една жена изживява ежедневието си в дома или в женски колективи , мисля че няма как да знае какво е да има приятел мъж. \ без сексуален подтекст\ Всичко това, което е описано в първия пост е в рамките на нормалното. Около 3-4 години работих в една изцяло мъжка сфера на дейност и в предимно мъжки колективи. Всеки ден контактувах с колегите си мъже повече от 10 часа на ден, със съпруга си след работа за около 2-3 часа. Практически е невъзможно да споделя с него всичко случило ми се през деня. С колегите си, обаче споделях цялото си ежедневие. Знаех за техните проблеми, както и те за моите. Това е неизбежно. Ако имам проблем възникнал в 12.00 часа, ще го споделя с колегата, а няма да чакам 19.00 часа, за да го кажа на съпруга си. А ако е извън града, проблема изцяло се размива докато той се върне. Често отивахме по- рано на работа, за да пием кафе и да си поразговорим преди работа. Всеки да каже как е, да предразположи другите към себе си , за този ден. Понякога се срещахме повече човека, друг път - кой с когото му е удобно или по -приятно или според зависи от ситуациите и проблемите, които са възникнали. Когато се работи в такъв екип и работата е динамична, колегата ти става най- добрия приятел, той ти е гръб и подкрепа в колектива от който си част, той споделя целия ти ден. Колкото и неприятно да е на другия партньор, това са фактите. Но това не е изневяра, това е работа. Също толкова нормално е при работа под силен стрес, да предпочетеш след работа да пиеш по питие с колега, да снижиш напрежението и стреса с човек, който е вътре в нещата и ще си говорите на "един език" и след това да се прибереш у дома. Това е по- добре и за семейството, защото преноса на напрежение за никого не е от полза. След такива изтощителни дни, най- трудния въпрос на който е трябвало да отговоря е : "Как мина деня ти? " За да отговоря на този въпрос, означава да върна върху себе си цялото напрежение на деня, да го преживея отново и да го стоваря с пълна сила на себе си и на всички край себе си. Кому е нужно това? Преди да се сблъскам с това ежедневие, реагирах подобно на героинята от първия пост. Мислех си : "Как е възможно да не иска да сподели с мен???" След като живота ми поднесе подходящия житейски опит, вече дори не питам какво се случва в работната среда на съпруга ми, ако той не желае да спомене. Знам какъв огромен товар ще му стоваря с този въпрос. Защото неговата работа също е свързана с безброй контакти и напрегнати ситуации и има жени край него, които могат да са му много по- полезни от мен.

Темата е пусната в "Семейство" и въпреки че представя личен проблем, предполага по разширено обсъждане. Та за приятелството между мъж и жена, когато единият е в семейни отношения. Има най- различни приятелски отношения между двата пола. Най - често в основата им стои флирт. Като бързам да уточня, че "флирт" не е лоша дума. Често той е несъзнателен и съвсем не предполага намерения за интимни връзки или сексуални отношения. Може да се поддържа цял живот приятелство между мъж и жена в основата на което стои дълбока симпатия, привличане, съпроводени с флирт, но и с уважение и тази връзка никога да не прерасне в нещо повече от приятелство. Всеки да има свое семейство, на което да държи и да харесва и това паралелно емоционално приятелство да поддържа един допълнителен комфорт, без да наруши семейния баланс. Първопричината на този тип мислене е много дълбока, но не е нужно всяка съпруг\а да знае нейната основа, за да даде право на съпруга\та си да има приятелски отношения с жена\ мъж, която тя\ той не познава. Същото е и обратното. Имам приятели, които са приятели и на съпруга ми и поради честото му отсъствие те са първите, към които се обръщам за подкрепа, ако съм в трудно положение. Те са ме подкрепяли в много трудни моменти и често са били запознати с детайлите на проблемите много по- добре от съпруга ми. В никакъв случай не мога да нарека това положение изневяра. Имам и приятели, които не са приятели и дори познати на съпруга ми, но той знае за тях. Има ситуации в които те са ми съдействали и са били до мен както в тъжни, така и в радостни моменти, когато съм била сама, когато всичко е отминало, нужно ли е да давам отчет на някого как съм се справила? А това изневяра ли е? Когато някой стане част от живота ти по някакъв начин имаш нужда да говориш с него, понякога. Трябва ли това да се приема като акт на изневяра? Духовна или физическа? Аз мисля че не, стига и двете страни на това приятелство да си дават сметка за границата на приятелството, да имат уважение към партньора на другия. Много често се получава разминаване в намеренията и точно тогава идват неприятните изненади за всички. Ако жената \ мъжа подходят с приятелски намерения, откритост и искренност към приятелството , а отсрещната страна е поставила за себе си други цели, идва момента в който всички са наранени. За конкретния случай поставен в началото на темата не можем да кажем абсолютно нищо, защото нямаме представа за хората които се намират там.

Прав си , но защо реши, че представянето на една притча е с цел поучение? Тъй като моята идея беше съвсем различна, всъщност. Но ето, че всеки е отразил това, което сам усеща в себе си с прочита на един пост. Не бих се отказала от притчите и не само аз, предполагам. Един от основните похвати, с които работя и с които се работи с хора с тежки емоционални проблеми и деца са придчите и езиковите картини, ролевите игри в които ти си част от приказката и резултатите са изумителни. Безспорен факт е, че човек улавя собствения си емоционален проблем, когато му бъде представен художествено и извън неговото лично пространство. Тогава стига и до улавянето на чуждите гледни точки, само ако реши да работи сериозно, разбира се. А добрият водач и наблюдател улавя много повече. Относно директното предаване на информация, то е чудесно, но както казваш, за учениците в един и същи клас, запознати много добре с материята, иначе моето директно казване не струва абсолютно нищо. Тук някъде назад в темата казах извода до който достигнах, в следствие на личен опит за това как може да се стигне до това всичко да е свободно и безплатно. И всеки един от участниците до тук е казал много ясни неща, но.... те си остават негово изказване пред четяща различни части от поста аудитория. И темата практически се изчерпа.

Интересното в случая е, кой къде проектира себе си и какво вижда от написаното. Защо ли? Аз пуснах просто една притча и казах какво мисля Иначе мога да обоснова всяко едно изречение от притчата как го навързвам с темата, но тогава написаното ще изгуби смисъл.

Визирам темата в която съм писала. "НИЕ" сме аз и хората върху които имам някакви наблюдения, естествено, че не включвам африканския народ например, за тях не знам нищо. Притчата е многопластова и може да се използва в най- различни ситуации. Аз видях връзка с тази тема, но това съм аз. Вероятно е, всеки да открие себе си в някоя част. Много възможно е и да не хареса това което ще види, въпрос на гледна точка. А ето, че ти си я свързала и с друга тема, нормално е, притчите не са конкретно определени за нещо си, всеки ги вижда по различен начин. В това се състои тяхната мъдрост.

Четейки развитието на темата и мислейки си за това, колко лакомо, в същото време глупаво постъпваме. Самонадеяно подхождаме към знанието, което си мислим, че имаме и начините за реализиране на целите си, които мислим, че сме си поставили правилно. Дойде ми наум съвсем простичка, но многопластова притча. Моллата, един проповедник, искал да занесе орехи на жена си, защото тя му обещала да сготви Фезенян, ястие с орехи. Предвкусвайки насладата от своето любима ястие, моллата бръкнал надълбоко в делвата с орехии сграбчил толкова орехи, колкото могъл да стигне с ръка. Когато опитал да извади ръката си от делвата, не успял. Колкото да дърпал и въртял ръката си в делвата, тя не я пускала. Викал , стенал и ругал, което всъщност един молла не би трябвало да прави. Но нищо не помагало. Даже когато жена му хванала делвата и я дръпнала с все сила и това не помогнало. Ръката останала заклещена в гърлото на делвата. След много напразни усилия повикали съседите на помощ. Всички следели, изпълнени с интерес, представлението, което им се предлагало. Един от съседите се заинтересувал от проблема и попитал моллата как се е случило това нещастие. С плачевен глас и отчаяни стенания моллата разказал за злополуката. Съседът казал: - Ще ти помогна, ако правиш точно това, което ти казвам. - Обещавам, да направя всичко стига само да ме освободиш от тази ужасна делва. - Тогава пъхни ръката си обратно в делвата! Това учудило моллата . Защо трябва да си пъха ръката, когато иска да я извади от там?Но сторил това, което му било казано. Съседът продължил: - Отвори ръката и пусни орехите , които стискаш. Това дръзко предложение разстроило моллата. Той все пак искал да извади орехите за своето любимо ястие. , а сега просто трябвало да ги пусне. Неохотно изпълнил съвета на своя помагач, който казал : - Свий ръката си и бавно я издърпай от делвата! Моллата сторил това, което му било казано и виж ти извадил ръката си от делвата. Но не бил напълно доволен.- Сега ръката ми е отвън, но къде ми останаха орехите? - Тогава съседът взел делвата, наклонил я, и изсипал толкова орехи, колкото били нужни на моллата. С ококорени очи и зяпнала уста моллата възкликнал : - Е да не би ти да си вълшебник!? Всички сме вълшебници. И всички можем хем да си освободим ръцете, хем да имаме орехи, за да заситим глада си. Въпросът е в това какви подходи ще изберем. Така някои сега си мислят за ястието с орехи, други вече са бръкнали в делвата, трети са на фазата на безизходицата и не проумяват, къде е изхода, други са в процес на изпълнение на препоръките, а четвърти и пети се изумяват на простичките указания водещи да изхода от положението. Така виждам аз нещата.

Честит празник ! Усмихвайте се !

Ако не се лъжа, цитатът от началото на темата е от книгата "Портретът на Дориан Грей" на О. Уайлд. Главният герой в книгата е невероятен пример за престъпление срещу любовта. Образно - да продадеш душата си от суета, например, в случая.

И аз описах по подобен начин летящите, светещи, китайски фенери, когато ги видях за първи път Във Варна обаче направиха вечер на светещите, летящи, китайски фенери, а цяло лято по южното черноморие в 12 часа вечерта на различни места пускаха десетки подобни красоти.