Диляна Колева

Вече не помня къде го прочетох - лошото е изгладняло, премръзнало от студ и мизерия добро - нещо такова. Бих добавила обаче - не винаги. Някъде там в началото на неговото изгладняване понякога се получава хроничната лакомия, която помита след себе си всичко. Ако се захванеш да храниш едно такова изгладняло добро \зло\ , човек рискува да бъде погълнат. Но не винаги.

Според мен отдавна има пластове на развитие сред хората. Има един т.нар. "подземен свят" , не случайно е наречен така. Там светлина няма, и никой не може да внесе, с нищо. Там работи друго съзнание. Там любов няма и никой не може да внесе. Там е друго измерение, който дори само е надникнал в него е усетил безсилието на доброто в това измерение. Там е пусто, а в пустотата нищо не може да се засади. Ние тук си говорим от позицията на хора намиращи се в "надземния свят" , там където има слънце, има светлина, да, появяват се и облаци, които често наричаме страдания, трудности, изпитания, но те са преодолими, след тях изгрява слънцето. Ученията са предназначени, за хорато от "надземния свят". Сблъсквайки се съвсем повърхностно с тъмнината на "подземния свят", честно казано съм ужасена. Не знам по каква избирателна линия, хора от нашия, светлия свят попадат там, но попадат и загиват. Има и един друг пласт на хората, които са и тук и там, работят за подземния свят, умело маскирани в светлия свят. И то много умело маскирани, сеещи зло, препращаши едни хора от тук - там. За тях не знам какво да кажа, не знам дали имат усещания, но от това което съм видяла, те са много избирателни. Колкото и метафорично да звучи описаното от мен, то е една реалност. Светът е отдаван разделен, и това става все по- видимо. А Щайнер е казал по памет - когато светът се раздели в тъмната му половина, няма да има никаква надежда за спасение, поне на този етап. Съвсем откровено мога да кажа, че се страхувам от "подземния свят", защото съм на ясно, че попадайки там, човек от светлия свят, няма почти никакви шансове за оцеляване. Ако някой не разбира за какво иде реч - света на наркоманията, света на проституцията, света на трафика на хора, света на просията, света на трафика на деца за органи. Нека някой да ми обясни, как би възлюбил това и какво точно отражение ще види или изпрати.

http://www.credobonum.bg/material/480/%D0%98%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D1%86%20%D0%B7%D0%B0%D1%81%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%20%D1%81%D0%B0%D0%BC%20%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B0%20%D0%B8%20%D1%81%D0%B5%20%D0%B3%D1%80%D0%B8%D0%B6%D0%B8%20%D0%B7%D0%B0%20%D0%BD%D0%B5%D1%8F%20%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5%2030%20%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8 Когато прочета подобни информации, чувство на безкрайно удоволствие ме изпълва. Радвам се, че сред човеците има хора, на които не им трябват кампании и обучения, учения, за да усещат и живеят идеята, че са част от тази планета.

Здравей Ariam, в трудна ситуация си, но не и непоправима. Това което описваш като компромиси, са действия далеч надхвърлящи границите на компромиса. В него участват двама души, а ти си сама. Сама вярваш в неща, в които ти си определила да вярваш, никой всъщност не ти дава гаранции или показва поведение за промяна. Това е близко до болезнена наивност. Вярваш в нещо в което ти се иска да се случи, но то явно няма да стане, защото никой друг не го иска. Отговора на въпроса ти къде да останеш - ти го знаеш и си го привела в действие, но не ти се иска да е така. Не ти се иска, но това е гласът на разума в теб, на опита който си натрупала, довери му се. Една майка най- добре усеща къде е доброто място за нейното дете. Това е майчиният инстинкт. Твоят въпрос и твоят отговор: "Нужно ли е за да излезна пред хорските очи една търпелива и компромисна личност, да съсипя целия си живот в името на тази любов?!?Не мисля и не ме интересува какво ще кажат хората..искам само свободата си от това полжение" Ти си го решила, не искай някой да те разубеди Успех!

Това не е инстинкт за самосъхранение, а психичен защитен механизам, който трябва да преработиш. Често се случва, не само при несполучливи емоционални връзки, но и при друг вид травмиращи преживявания.

Ето за това става въпрос. Разбира се, че си искала промяната си и си я търсила. Затова водиш и този разговор тук, защото силно искаш промяна. Въпросът е не дали искаш промяна, а КАК я искаш. Затова ти пуснах приказката за удавника в мочурището. И той иска някой да го извади, но как!? Някой да влезе вътре при него в мочурището и да го издърпа, без той дори да подаде ръка. Обърни внимание на последното изречение то приказката - ..." той НИКОГА няма да ти подаде ръката си...." Много вероятно е психотерапията ти да е приключила с препращане към психиатър, точно защото терапевтите за чули точно това послание. Ти си в блато от черна емоция, душата ти плаче, но за да стане промяната същата тази душа, трябва да спре да плаче, да реши, че е готова да се пребори за излизането си от блатото. А тази промяна става с действия, не може ти там от вътре да викаш за помощ, а друг някой от вън чувайки те да те измъкне, ако ти не му дадеш условие за това. Как ще поникне красивото цвете, ако почвата не е гостоприемна? Затова ти зададох въпроси, които започват с въпроса КАК?, защото мисля, че точно това ти се губи. Вариантите за търсене на промяна са многобройни, виждаш, че този който си пробвала до момента не е бил правилен. Държиш една топка от неудовлетвореност, не я подавай на психотерапевтите, на роднините или на всички онези които са край теб. При тази игра топката винаги ще се връща при теб, никой не желае да преме такъв подарък. Вземи я разпори я, унищожи я, изпрати я някъде от където никога няма да се върне. Но това го направи ти, не го подавай друг да го свърши вместо теб. Факта че искаш да направиш тази промяна, вече е голяма стъпка напред, сега трябва да откриеш правилния вариант.

http://www.dobrichon...=news&cid=10224 http://www.vesti.bg/...=40&oid=4795611 За който не е разбрал, края на света се отлага с поне 7000 години , според новооткрития календар на маите, по- древен от този, дето свършва през 2012. Явно по - новите маи, не са успели да сметнат това, което предците им са направили. Но ако човек силно желае и много иска света му може да свърши и още днес. "Днес винаги търсим знаци, че Светът ще свърши, докато маите, напротив, са търсили потвърждение, че нищо няма да се промени и това е съвсем различно състояние на духа. " Ето в това ни е проблема май.

Добре. Каква е идеята на публичното му представяне и коментиране тогава, след като този "идеен проект" ще се разработва изцяло на парламентарно ниво? За закон изработен от нацията, аз до сега не съм чувала, поне не в новата ни история. В парламента си ги предлагат, приемат и гласуват. Следователно този идеен проект трябва да се насочи и коментира от/към друг тип аудитория, а не фейсбук и форумите. Ако проекта кандидатства за Еврофондове или държавни субсидии, чрез популяризирането му, може да се търсят доброволци, специалисти, съмишленици и т.н., които да участвот пряко или косвено в него, или да спомогнат за осъществяването му. В случая представянето на идеята, още преди да се представи, е ясно, че ще събере гласове "за" и гласове "против", но те в случая са абсолютно ненужни и не значещи нищо. И естествено стигнахме до момента в който едните и другите ще се аргументират, но това е неползотворен диалог, тъй като каквото и да кажат хората тук и там, те не могат да променят или да помогнат с нищо. И напълно естествен ход е преминаване на диалога към къщите за хляба, защото хората, които искат да са активни, там виждат своята реализация. На призива "Дайте да направим" , активните казват "Ето това можем да го направим" . Другото напълно нормално остава на заден план, като непонятно и илюзорно. И в така тръгналия ред, аз вече се обърках, какво точно трябва да коментираме в тази тема. Да идеята е добра, представянето и обаче не е добро, не е насочено правилно и не е ясно какво точно се иска от аудиторията. Ако нищо не се иска и очаква от аудиторията, защо не се представи направо на правителствено ниво? Единственият въпрос който виждам е: ВЪПРОСА Е - Има ли политици с Воля и Далновидност, да намерят 300 - 500 милиона, да направят Закон и да гарантират достойнството и спокойствието на Българина, на тази нищожна цена? Ако това се търси от хората, веднага съм готова да отговоря - НЕ няма такива политици към този момент в България и идеята ще се отхвърли. Това е моето мнение. И тъй като вероятно повечето мислят така, прегръщат идеите за правенето на хлаб, като частни инициативи. До тук горе- долу така виждам развитието на тази тема.

Знаците и суеверията са любопитни теми, но те могат да обърнат съзнанието само на хора, които са решили да се фиксират в тях. Халото около Слънцето е последното нещо, което може да се нарече знак, тъй като е много добре описано атмосферно явление, което често се появява на места с "подходящи" за неговото появяване атмосферни условия - северните страни. Не случайно се появи само над североизточна България, просто тук атмосферата е предоставила подходящи условия и пречупването на светлината на слънцето е позволило виждането му само от този ъгъл. Халото е стар метеорологичен метод за предсказване на времето. Нищо ново, нищо уникално, това че в този район го виждаме рядко е въпрос на атмосферни условия, а не на чудеса. Както и никога няма да видим северното сияние. Относно проекта. Изложеното в началото на тази тема е само идеята, предполагам - цели, таргет групи, поставени задачи и очаквани резултати. Ако това е пълният текст е крайно недостатъчно. За проекти от много по- малки мащаби обосновката е в пъти по- голяма. Някой от пишещите по този проект има ли опит в правенето на проекти, кандидатствал ли е, към държавна институция и печелил ли е проект, отчитал ли се е? С две думи има ли в екипа хора с опит в подобна дейност? Относно безплатния хляб. Ценността на даденото е да го дадеш от себе си. Ако всеки, който има възможност днес направи 2 хляба и даде единия на едно бедно семейство и нахрани 4 човека, нужда от този проект няма да има. Той практически ще е изпълнен от хората. Но проблема не е в хляба, това е истината. Подаряването на задоволяване на потребности не води до развитие нито в даващите , нито в получаващите. Казала е поговорката - " не го храни с риба, а го научи да си я лови" И тук въпросът ми е, на какво ще научи таргет групата си този проект?

За първата история, смело мога да кажа от името на всички жени, че такава женска реакция НЯМА Да приемем обаче, че не става въпрос за сделка от такъв ранг, а за някаква по- малка, но изключително важна в лично и професионално отношение за мъжа. И да предположим, че този съпруг държи на съпругата си и я обича, познава нейния тежък характер, но е свикнал с него и тази реакция не може да помрачи радостта от успеха му. Ситуацията е Б. Останалите две ситуации са излишен разход на емоционална енергия от негова страна, без шанс за успех в подобряването на настроението на жената. Втората ситуация, няма подходящ отговор, защото не жената е тази, която трябва да прави нещо за развитието на историята.

Здравейте. Има ли нещо конкретно в поведението на детето, което Ви притеснява? До тук практически сте му казали 80% от истината. На тази възраст не е необходимо да се усложнява с обяснение детската психика. Детето не разбира смисъла на думата "развод" и не е нужно да му бъде обяснявана. Татко ще работи и живее в друг град, а то и мама ще останат тук. Когато може \ или както сте се разбрали\ детето ще вижда татко, но ще живее с мама защото така са решили двамата родители.Препоръчително е решението да се представи и от двамата. Важно е да се покаже на детето, че в това няма нищо лошо и нищо нередно. Че това е форма на съжителство, която използват много други семейства. Че така и мама и татко са по- щастливи и то също ще бъде добре, няма да бъде по- малко обичано или по- малко обгрижено. Хубаво е да бъде чуто, ако има въпроси и да му бъде отговорено ведро и позитивно, без да бъде натоварвано с излишни драматични сюжети. В 21 век това е много разпространена форма на съжителство и е добре да бъде представена като такава. В зависимост от това как ще реагира детето и дали ще забележите притеснително поведение или ще получите неудовлетворителни въпроси, на които не знаете как да отговорите, може да се кометират следващи действия и поведения. Факта, че се разделяте по взаимно съгласие и в добри отношения улеснява ситуацията многократно. Успех!

Четейки темата, образно я свързах със следната приказка: Подай му ръката си В блато в Северна Персия затънал един човек. Само главата му още се подавала от мочурището. С цяло гърло той викал за помощ. Скоро на мястото на произшествието се събрали хора и един от тях събрал смелост да помогне на нещастника. "Подай ми ръката си - извикал му той, - ще те извадя от блатото" Но потъващият продължавал да моли за помощ и не правел нищо, за да може другият да го измъкне. "Подай ми ръката си " - настоявал той многократно Отговорът бил само жалък вик за помощ. Тогаво друг човек се приближил и казал: "Виждаш, че той никога няма да ти подаде ръката си. Подай му ти твоята ръка, тогава ще можеш да го спасиш" Та, LLL колкото и да ни се иска тук да ти подадем ръка, няма как да стане, ако ти не направиш усилие да извадиш поне едната си ръка от блатото и не направиш връзката. Казваш, че искаш да промениш всичко в положението си, това е чудесно, но какво си готова да напарвиш за тази промяна? Да ходиш на психотерапия и да чакаш готови отговори е безсмислено. Да казваш "не мога" , а да очакваш с теб да се случи промяна, означава, че очакваш чудото някой друг да може вместо теб, няма как да стане това. Уплашена си, огорчена, обидена, нормално е. Решена ли си да се бориш с това обаче? Как? Какво си готова да промеш в живота си? Нещо не ти харесва, с какво си готова да го замениш? ТИ, а не някой друг вместо теб.

Стимул за обрзоване се изгражда още в детските години. Това е специфичен процес, който изцяло зависи от семейната среда. \колкото и да им е неприятно на повечето родители\. Да се изгради у детето желание да ЗНАЕ и МОЖЕ, заради замия себе си. Да се докосне до силата на знанието, която отваря истинските врати. Знаещият човек, нищо не може да го събори, с повече амбиция и инициатива и малко гръб в началото, разбира се, може да сътвори лични чудеса в живота си. Да можеш да направиш бизнес от който да въртиш някакви пари, това е елементарно. С малко повече наглост, се използва добре корупционната схема и ето ти тебе развитие. Ама какво? това не те прави по- малко Бай Ганьо с дисагите или някой друг от многото карикатурни образи. Във фирми ръководени от подобни личности се наблюдава явлението - излив на персонал. Т.е. идват за малко и си отиват. Тези хора не просперират, обикновено тъпчат на едно място и съществуват някак си, на гърба на някой объркал се да поостане край тях образован кадър. Знаещият човек е търсен и ценен, знанието му дава силата на избора. той може да бъде навсякъде, може и сам да бъде и пак ще се справи с живота си. Едно е, обаче, просто да имаш знания, дипломи и да си компетентен в областтта си и друг въпрос е да можеш да представиш и управляваш всичко това. Често на тези хора със знанието им липсва второто. Не умеят да презентират себе си, а това е важна част в израстването. За сметка на това пък НЕ знаещите чудесно се презентират и когато насреща им стои подобен, чак си и вярват. И тук идва голямото объркване, няма кой да презентира Знанието. Няма кой да обясни и да покаже, колко е важно да разбираш това което говориш и вършиш, защото ако просто правиш пари от нещо за сметка на някой друг, си паразит. А паразита, нямайки захранваща основа - умира. Захранващата основа обаче има в себе си всичко. Интересно, колко ли от запитаните ще изберат ролята на паразит Децата не познават професиите, тъжна картинка е в 11 и 12 клас. Те не могат да изброят повече от 10 професии, като никоя от тях не могат да опишат смислово, не знаят дълбочината и важността на извършваната работа при отделните професии, как да имат стимул, като те не знаят към какво да се стимулират. Стават студенти , някъде, някак, защото мама така каза или кака ми изкара там или защото трети и пети казал, че се изкарва лесно и после се правят пари. Изкарват 4-5 години без да разберат какво точно правят в тези висши учебни заведения и супер неориентирани излизат с......ДИПЛОМИ. На които дори не знаят стойността. И после започва голямата трагедия - " аз дадох толкова пари да уча, а сега....." , ами защо си учил нещо дето не го знаеш какво да го правиш!? Ей това е тъжната картинка на България и всичко идва от семейството. Няма разговор, няма интерес, няма наблюдение над детето, няма обяснение, няма добри професионални кадри.

Залагайки на очакванията, човек намаля будността си в пъти. Както секундарника на часовника сменя позицията си на всяка секунда, така и житейските ситуации са подвижни непрекъснато. Да заложим на нещо и да си мислим, че можем да предвидим неговото развитие е наивна самоизмама. Хората с гъвкава мисъл и будно съзнание по- рядко попадат в плен на очакванията, защото знаят, че всяка една ситуация подлежи на промяна, че има хиляди варианти за развитието на нещата и те са готови да ги посрещнат. Очакванията са вредни, защото не позволяват на човек да разшири мирогледа си. Вкарват го в една , единствена композиция , на композирания от него влак и всяко излизане от тези релси се преживява като катастрофа.

Като започнеш от себе си. Стани утре, усмихни се, ей така, защото можеш, не заради друго. Погледни се в огледалото, ти си там нали? Изброй нещата които харесваш в себе си. Ясно е, че много неща не харесваш, но се опитай да откриеш това, което харесваш, след това, ако искаш го сподели с нас, ако искаш просто си ги запиши или ги запомни и си ги повтори някалко пъти в този ден. Мога да ти подскажа първото : "Аз съм жива" , ако това не ти харесва, опитай се да намериш причина (и да я посочиш), заради която да ти хареса. А такава винаги има, най- малкото това, че единственото нещо, което притежаваш на 100% това е твоя живот. Ти си автор на твоя живот и ако това не е най- големия смисъл......

Може. Всичко може. Има всякакъв вид благотворителност, ако не си сигурна в истинността на искащия, по - добре не дарявай, ако това ще те доведе до някакъв душевен дискомфорт. Имам съседка, като сготви повече, носи част от храна в един пункт за клошари, там няма загуба. Присъствах и на обратния вариант, организиран благотворителен концерт с обявени сметки с присъствието на майката и детето на концерта и въпреки това имаше хора, които се опитаха и влязоха без да дарят и стотинка... и това беше болшинството от присъстващите. Така че....

За съжаление е така. Моят съвет и личен опит е, ако искаш да дадеш нещо , напарви го лично или към лична банкова сметка. Всичко преминало през фондации и сдружения се преразпределя и една голяма част от сумата не стига до нуждаещия се.

Напоследък, доста хора ме питат как да разпознаят мановия мед. Практически фалшификации, колкото си ще човек. Един видим фактор, е структурата на мановия мед. В пресен вариант мановия мед е черен с червеникав оттенък, но пак зависи в кой сезон и район е събиран и кои билки \ ако е събиран в гориста местност\ присъстват в него. При престояването, меновия мед започва леко да изсветлява и добива тъмно кафяв вид, става гъст и мек \не твърд, не ронлив, не и течен\. Мановия мед е с едрозърнеста структура т.е. след като се сгъсти той става на топчета, първоначално са малки, но с напредването на узряването му стават по- големи. Това е може би най- ясната видима разлика с другите видове мед.

Еее jul , много благодаря за това видео Имах нужда да видя нещо подобно, действа много зареждащо, особено за хора, които се борят с вятърни мелници Няма как да се чуват много тези идеи, защото хората, които са се заели с тях са твърде заети да работят реално и виртуалното им общуване е много на заден план. От друга страна, всеки човек има някаква мисия на тази земя и когато я улови и усети, няма време да я обсъжда, защото знае къде, как и с кого да я реализира. По този начин пък с него ще се свържат хората, които по един или друг начин са съмишленици и са вързани с тази идея. Тогава тя ще порасне и ще свети, защото по нея ще работят хора, които ще са дали цялото си сърце за изпълнението и. Ще са отделили време, ще са вложили ресурси, ще са раздали емоция и ще се радват на резултата. Само тогава усещането за свързаност с начинанието е истинско, енергията е друга. Наслушала съм се и съм се нагледела на "съмишленици" с големи идеи, които се представят с изречението "Дайте да направим нещо" Ами правете Нека всеки да прави своето си нещо с цялото си сърце и да не иска всички други, да сложат неговото нещо на първо място в съзнанието си. Много се радвам на тази жена от клипа, ясно е, че тя е уловила мисията на живота си и така и се радва, че чак мен ме зарадва , но това не е моя мисия, аз мога да бъда само гост там и то за малко. Както вероятно и много други хора. Моята мисия е различна и моята енергия е вложена в друго. Затова и хората реагират по различен начин, защото техните мисии нямат съвпад. Това не означава, че не бих се радвала да видя щастливи хора, които правят това което харесват, но няма да ми хареса, ако не споделят с мен, само защото не съм им съмишленик. Всъщност дейните хора с големите идеи не биха постъпили така. Заигравката с думата "надежко" ...........

Ами по принцип, държавата обявява такива конкурси постоянно. Дори в момента е стартирала кампания по набиране на подобни проекти, за чийто финансиране са отпуднати 30 000 000лв , точно за помощ в дома, дългосрочни при това 1-2 години.

"Пророчество" и "Очакване" са най- вредните думи на които човек може да се спре. Състоянията в които изпада човек, доверявайки се на тези думи са ........ не добри \ бих казала много по- тежки думи\ Няма пророчество, което да не може да бъде отменено, няма очакване, което да е дори и с 30% във връзка с реалността. Човекът може да промени всичко - факт. Преди няколко години, занимавах се аз \ колко съм се занимавала, ама да речем\ с хиромантия. къде разбирам, къде не, видях че линията на живота ми прекъсва някъде в средата и.... край няма продължение. И се почна едно четене, една езотерика, едни духовни срещи, чудеса. Паниката, се смени с желание за още знание, то премина в решение за нови контакти, то премина в промяна на визията за живота, то пък преля в смяна на светогледа ми, от там се започнаха новите избори за бъдещето, те пък доведоха различна среда, тя пък стимулира амбицията, желанието за действие и промяната настъпи с пълна сила. И поглеждайки след няколко години линията си, тя взела че направила една нова тънка нишка, която се удължи и се свърза с линията на съдбата. Ей това е цикълът на очакване на 2012. В паниката и в очакване на края, много хора ще променят себе си. Но не някой друг ще им бръкне в мозъка или нещо ще ги залее от някъде. Те сами ще тръгнат в друга посока. Търсех въпроси, намерих отговора, който се запечата в ума ми и стана девиз, по- силен от всички писания на света, защото е лично преживяван: "Никое движение на която и да е планета, на която и да е фаза на слънцето, Луната или друго небесно тяло не може да надделее над личната сила на волята на Човека - сила, дадена от неговия Създател в зората, когато е бил сътворен като жива душа, притежаваща силата да прави собствен избор" Е.Кейси

Идеята е добра. Може да се реализира като за начало в един средно голям град с една хлебопекарна. Тогава на изпълнителите ще им станат ясни всички бели петна. Само да уточня, безплатни работи няма. Ако за крайния потребител е безплатно, това не означава, че това наистина е "безплатно". Субситиите за проектите не идват от небето, те са събирани от благотворителности, данъци на работещи и т.н. все от хора, които продават труда си, за да спечелят пари насреща. По един подобен проект \ даже за такъв мащаб изобщо не говоря, а за едно добро начало\ са ангажирани страшно много хора и институции. Иначе парите никак не са много. Колегата ми съвсем скоро участва по проект, за реклама на българските хотели и кетъринг, финансиран за 600 000 евро за няколко месеца. Така че пари за подобни идеи има. Но те не правят хляба безплатен. Напротив доста солен ще излезе за писателите на проекта, изпълнителите и тези които ще се отчетат. Защото субсидиите също се отчитат финонсово и там често има мнооооого дребен шрифт, който те глобява накрая доста ненадейно. Но като цяло идеята е добра и напълно осъществима в рамките на един средно голям град, след като се изпълни в някакво съвсем начално ниво, може да се мисли за разширяване. Това с личните карти разбира се е неосъществимо, защото води до голямо водене на документация и то компютърна - няма как да се проследи 1 лична карта в един 500 000 хиляден град колко пъти е взела хляб. И така нататък. Разбира се проекта в този си вид е просто идеен, но може да се поработи над него.

Антипатията често е проява на подсъзнателно ниво и се дължи на проекции, най- различни. Пример съвсем от скоро: Събира се работна група от 15 човека. Никой не познава никого. При молба да посочат, кой им е най- неприятен от групата, млада жена посочва по- възрастна, без да знае защо. Има хора, които се затрудняват много, които дават отговор просто , за да кажат нещо и т.н. В процеса на работа се оказва, че възрастната дама е кожен лекар, а младата жена цял живот се бори с тежък кожен дерматит. Антипатията към даден човек се поражда от качества, действия или поведение, дори маниери, които ние не харесваме в нас самите. Много често не го съзнаваме, защото не сме опознали добре себе си. И виждайки това което не приемаме в себе си, в другия, то ни дразни, напряга и води до антипатия. Все едно имаме пред себе си криво огледало - хем знаем, че ние не сме такива, хем виждаме, че образа има нещо общо с нас. До колко силна може да бъде антипатията, зависи от защитните механизми, които сме сложили на самите себе си за регулиране на тези НЕхаресващи ни качества, маниери, поведение. Силната антипатия понякога се дължи на това, че силно сме блокирали нещо в себе си, не можем да го приемем, променим, а отсреща ни се представя с още по- голяма сила. Това води до пълна невъзможност за комуникация. Но човека отсреща с нищо не е виновен за това. Когато се стигне до едно по- голямо "ровичкане" в себе си и човек се запознае с основните си блокажи, невротични защити и т.н. антипатия няма да има. Ще има разбиране на процеса. Тогава има два варианта или с интерес да подходим към такова общуване и да опознаем още по- добре себе си наблюдавайки това което не приемаме отстрани и да се учим от него. Или да прекратим комуникацията, ако тя ни води много голям дискомфорт. Вторият избор ще означава, че все още не сме готови да се изправим пред себе си. Обратно - симпатичните ни хора с нищо не са по- добри от антипатичните, дори напротив, може да е обратното. Но в симпатичните нам, виждаме своите любими черти, качества, желано поведение, виждаме едно право огледало и комуникацията с тях ни кара да се харесваме още повече.

Здравей, чета темата от първия пост и мислех, че нямам какво да ти кажа, но от тази езикова картина която нарисува в последния си пост разкри една друга част от теб, много интересна според мен. Виждаш се като риба, която е в естествената си среда - морето, където са всички риби. Нормално за всяка риба е, да има по- големи от нея хищници, които да я преследват и хапят. Но всяка риба плува, плува много бързо, с цената на последните си сили тя бяга от хищниците... ....., защо твоята риба не плува, опитвала ли е? Всяка риба се ражда плувайки, тя го може така, както хората могат да дишат и ходят. Ако рибата се е отказала от даденото и право от природата да плува, никой друг не може да и го върне, ако тя самата не събере смелост да тръгне и да пробие кръга от хищници. Всяка риба се чувства добре във водата, там е нейната реална среда, отредена и от Създателя, рибата изкарана на сухо, умира. Защо твоята риба отива в неестествена за нея среда - на сухото, за да поеме въздух? Има много морета и океани в които едно морско животно може да отиде и да е в естествената си среда. Но навсякъде, ще е нужна борба. Търсиш невъзможна комбинация - риба която за дълго да диша на сухо. Да, в тази комбинация рибата няма врагове, но няма и бъдеще. Затова твоята риба се връща отново и отново интуитивно във водата, защото знае, че там и само там може да продължи, въпреки враговете, въпреки атаките, там е мястото където тя ще събере сили, за да продължи. Винаги има на къде, място в което да има пространство, свобода и територия, тя само трябва да се реши. Във всеки океан освен акули има и други морски обитатели, които не са агресивни, не са единаци, не са хищни. Повикай ги, те ще се появят. С един твой пост , откликнаха 5-6 човека. С нищо и никакво усилие. Представи си какво ще се случи, ако събереш смелост да се гмурнеш в дълбокото и изплуваш отвъд барикадата на хищниците. Сърдечни поздрави

Здравей, пиша ти защото съм преживяла подобно нещо , дори.... доста по- тежко... да речем. И мога да продължа с думи всичко това което си написал и да го почувствам , чувстваш се сринат, най - хубавите ти години преминават в безразличие и в борба, тъпо ти е, и няма кой да те разбере, всички останали щастливци си правят каквото си искат, а ти трябва да се съобразяваш ..... със себе си. И момичетата минават, заминава и приятелите са щастливи. А ти си на 17 ....... и чувстваш, че тези няколко тийнейджърски години ще си отидат и ти ще изтървеш най- безценните моменти, самосъжалявайки се. Недей. Ако проследиш текста, който съм удебелила в черно, и се опиташ да го визуализираш, ще начертаеш перфектния кръг. Едно начало от което тръгва линия, която обаче ти изкривяваш и затваряш в непробиваем кръг. И вместо да насочиш тази линия в посока и да и дадеш нова траектория ти я капсулираш. Как да влезе някой вътре? Не може, отвори я, дай и нов хоризонт. Да ти казвам, че животът не свършва на 17 , в момента няма смисъл, защото знам, че за теб това е неповторимата възраст, която ти изтърваш. Бих ти казала, не я изтървай, хвания и я насочи в нова посока. Казваш мечтата ти е да играеш футбол. Знаеш ли мечтите са красиви, защото са трудно достижими. Казват, че човек без мечти е мъртъв. Нима искаш това? Запази мечтата си, работи за нея, преработи я, трансформирай я и вероятно след година, две пет , десет, ще разбереш, че тази мечта те е отвела в нещо ново и много по- добро начинание. Сега вероятно футбола е целия ти свят и както казваш, винаги е бил. Как мислиш, други светове съществуват ли? Когато бях на твоята възраст играехме на една игра - "Асоциации" Ако аз ти задам думата "футбол", каква асоциация би ми подал? Поздрави!