Диляна Колева

Здравей, нали разбираш, че готови рецепти за стигане до себе си и до другите няма. Ако съществуваха такива , всички щяхме да сме в перфектния баланс и хармония. Всеки върви по своята пътечка и колкото и да е трудна, трябва да се извърви. В лош период си, най- грубо казано, нещо или група от неща е разстроило генерално твоя емоционален свят. Направи ми впечатление тази твоя реплика : " искам да си върна себе си, искам като се погледна в огледалото отново да съм аз" Каква е разликата между старото "себе си" и днешния "аз"? Кое е това което най- силно усещаш като загуба от "себе си"? Мислиш ли, че загубата е окончателна или просто си затворила това твое силно и прекрасно минало за някакъв период?

Според мен по- удачно е да вържеш бакалавърската си степен по педагогика с нещо по близко до нея и магистратура по психология, която би ти била от полза в педагогиката, а не нещо коренно противоположно, като тези две магистратури, които назоваваш. Дори и да има реализация в юридическата психология \ а както добре обясни д-р Първанов - такава няма\, шансовете ти на педагог с магистратура по юридическа психология са никакви пред завършили психолози, психотерапевти, психиатри, социални работници, които задължително имат и по едно тесте сертификати от всевъзможни спецализации и обучения в сферата на психологията. Това съвсем реалистично. От друга страна клиничната психология не е магистратура, а специализация след магистратура \поне във Варна е така\, тя е 3 години, обучението е в медицинския университет , приемът е 1-2 бройки годишно. Ако те приемат се обвързваш да работиш в болница и сключваш договор с посочената ти клиника. Там задължително трябва да имаш завършено психологическо или медицинско образувание и да си магистър. Това от съвсем първа ръка ти го казвам, изисквания от таз годишния прием. Кандидатства се с изпит. Според мен \ но само според мен \ много по - добре е да се насочиш, към магистратура по детска психология или приложна психология. Леки и съвместими с бакалавърската ти специалност магистратури.

Разбирам, че ти е трудно, но ситуацията е твърде деликатна, за да може да ти се даде каквато и да е насока по този начин - в публичното пространство, от разстояние. Когато непълнолетно дете, като теб, подаде подобна информация, неизбежно се стига до разговори с родителите, защото практически без тяхно съгласие, дори и терапия не можеш да проведеш, до колкото знам е на границата на законното \може и да греша\. Освен това подробно трябва да се разгледат факторите довели те до това тревожно и афективно състояние и до колко състоянието на баща ти е неприемливо. Разбираш, че в тази форма ще е много трудно да ти се съдейства. Освен това не можем само от твоята позиция да определим нещата като редни или нередни. Затова те посъветвах да се обърнеш към близък роднина, защото практиката е такава, дори и в реална среда с физически контакт с терапевт или социален работник ще се стигне до момента със запознаване с роднините, които могат да съдействат. Да говориш за това няма нищо срамно, напротив, наложително е да говориш, тук единствено това може да ти помогне, да се опиташ да споделиш под псевдоним, това което най- много ти тежи. А отсреща да получиш разбиране и емоционална подкрепа. Можеш да го направиш публично, а може да си избереш и някой от терапевтите във форума и да опиташ с лична кореспонденция. А може да се появят решения, които да са приемливи за теб. Пожелавам ти сила.

Приветствам това ваше решение, сега трябва и да имате сила да го отстоявате. Много се радвам, че историята ви докосна, надявам се да е градивно. За да подчертая сходството на ситуациите, ще ви кажа и това, че нашият приятел също имаше многобройни връзки с много по- големи от него жени, в повечето случаи женени или разведени с деца. Държеше да ни представя всяка нова "любов", а ние отваряхме дома си за нея. Това до момента, в който аз установих, че започвам да не им помня имената. Моето решение беше категорично, знаех, че държи на мнението ми и ще се съобрази. Действието: Категорично заявих, че не желая да виждам нито една негова приятелка, ако е бил в интимна връзка с нея по- малко от 6 месеца. Последва дълга пауза, в която не знаехме с коя е. В този период вече го бяхме отдалечили от нас. Жената с която е в момента и от която чака дете също е по- голяма от него - не зная точно 4-5 години. С нея се запознах едва преди 2 месеца, когато те бяха направили вече 1 година връзка и живееха заедно в неговия апартамен от 4-5 месеца.

Габриела, споделяла ли си това с някой друг? Имаш ли други близки роднини - баба, дядо..... Децата по закон имат много права, така че ако се обадиш на дадения ти от lullaby телефон, ще получиш подкрепа и информация. Всичко разбира се подлежи и на проверка. Като цяло, ако си последна година в гимназия, се концентрирай върху кандидатстването си в друг град. Това ще е най- естествения начин да се отдалечиш и прекратиш или намалиш до минимум връзките. Ако имаш възможност се обърни към близки хора на които имаш доверие и които мислиш, че могат да ти съдействат.

Изтървах развитието на диалога, от около 2 страници и сега съвсем в страни от последните постове, ми се иска да попитам. "Критикуваш друг, получаваш го свое...." , разбираш, т.е. получаваш нещо, което не ти харесва - откриваш в себе си черта, която не ти е приятна. Осъзнаваш го. Но си в невъзможност да се справиш с това. Може да го наречем темперамент, характер, навик, заложено поведение , все неща, които не търпят промяна или ако търпят такава тя е много трудна. Какво правим тогава?

Здравейте rumenk, ще си позволя да ви пиша отново, виждам че тази фраза " оставете въздух около него" ви остана в мисълта. Докато пишех предния си пост мисълта ми вървеше паралелно от две позиции и по тази причина малко се преля и преплете. Първата позиция беше на човек, който се занимава с психология и консултиране, а втората като човек, който е косвен участник в идентичен случай. Ще се концентрирам върху втората. Синът ви е на 33 години , почти колкото мен, това е възраст на зрял човек. Само преди 100 - 150 години това се е смятала вече за напреднала възраст, хората не са живеели дълго. Т.е. вие говорите не за дете, а за възрастен, зрял мъж. Спомнете си, какво правихте вие, когато бяхте на 33 години и кой позволявахте да се меси в живота ви и до колко? Имам близък приятел, много близък, бих го сложила на позиция до брат. Той е същият човек, като вашия син, абсолютно идентична обстановка, също живее в апартамент на родителите си, даден му уж да е самостоятелен, също се е забърквал в какви ли не истории, също с проблемно тийнейджърство, също с прекрасен и загрижен баща и с една уж активна, но инфантилна в поведението си в много случаи майка. Това което описвате, го познавам. Ще ви дам обратна връзка, като опитност, но от позицията на младия мъж. \моят приятел е на 31 год в момента\ Разликата е, че майка му успя да го накара да запише да учи висше. Той толкова силно искаше да и покаже противопоставянето си, че го учи 7 години вместо 4 , в средата на обучението си се пропи и се нареди в редиците на алкохолиците още на 25 години. Завърши го някак си. След дипломирането си получи подкрепа от майка си, която веднага му намери място да започне по специалността. Знаете ли какво направи той!? Скъса си дипломата и каза, че никога няма да работи по тази специалност - фармакология и започна да работи като общ работник, където му падне. Не вярвам да искате такъв резултат. Да речем, че в следствие на определени грижи в детството, синът не е успял да порасне, останал е в онази тийнейджърска възраст, на грубо бунтарство срещу родителите, но в егоистична използваческа връзка с тях. Как мислите, кой трябва да прекрати това? Но да ви кажа за моя приятел, в най- тежките си години на алкохолен делириум и безделие, той стана част от нашето семейство, На 27г аз вече имах две големи деца и стабилно семейство. Имахме голямото желание да му бъдем подкрепа, почти заживя при нас, но след 3 - 4 години, усетихме, че той просто е заменил своето семейство с нашето, нито желанието му за работа се възроди, нито амбициите, нито алкохола спря. Нещо повече записа второ висше - специалността на моя съпруг. Т.е. пълно повторение. Видяхме се принудени, грубо да прекратим взаимоотношенията си. В същото време обаче и неговото семейство направиха същото. Сменя работи, пропи се, но никой вече не му подаваше ръка, освен баща му от време на време , му даваше някакви пари, които той изпиваше. И когато падна в най- страшната яма на алкохола и самотата, когато всички ние предрекохме неговия край, но никой вече нямаше сили да го дърпа, се появи жена, тя го изкара от този ад и в момента чакат бебе. Какво искам да ви кажа. Знаете ли как се излиза от водовъртеж? От Бургас сте, може и да ви се е случвало. От водовъртежа, трудно може да те изкара някой друг, попадайки в него, най- напред започваш да се съпротивляваш, плескаш от горе и с всички сили викаш, всички съвети които ти викат от вън и напътствия как да постъпиш са безполезни за теб, защото ти си вътре, а те вън, не те интересува, кой и как, важното е някой да ти подаде ръка. Но ако този някой не е опитен плувец, рискува да го повлечеш във водовъртежа и двамата да потънете. Когато останеш сам, обаче водовъртежа те всмуква на долу и всичко изглежда сякаш предопределено - ще се удавиш. Всъщност не е така, давещия се, трябва да се гмурне до дъното и там да излезе от водовъртежа, след това водата ще му помогне да изплува отново на повърхността. Може и да разберете метафората ми, може и да не я разберете, но според мен е добре да заложите на действията, а не на приказването. Защото бъдете сигурен, синът ви чува избирателно, в редките моменти в които ви слуша.

Няма как да се случи нещо, което Вие искате, за някой друг. Както и вие няма да се промените така, както някой би искал за вас. Това което ви е казала доцентката, вероятно е много точно. "Социопат" "асоциален" "хиперактивен" "агресивен" - това са етикети, някой го лепва на някого, често дори без да е сигурен в това което прави, дори и специалисти. Синът Ви - е на 33 год , е на работа, живее сам т.е. справя се с живота си, \ така както на вас не ви харесва, но той се справя\, проявява внимание и загриженост - инцидентни. Но той може би крещи "оставете ме на мира". Тук проблемът е с вашето желание за случването на неговия живот. Знам, родител сте - аз също, боли ви, че нещата не са се случили по начина по който ви се е искало, но това няма как да стане чрез вас в момента. "На сила хубост не става" - казва народа. Какво да направите- това е въпроса, но не за него, а за себе си, за да се чувствате по- добре и да смъкнете малка част от огромната неудовлетвореност. В момента, в който оставите въздух около него, да може сам на себе си да покаже какво може и как, може би нещата ще се променят и вие ще видите друг човек отсреща. Вие знаете най- добре как. "Помагането" е най- големия враг в подобни ситуации.

НЕ. НЯМА. Добре е първо да се научиш, да въведеш ред и порядък в собственото си съзнание. Човек не успял да постигне това и да го приложи, по никакъв начин не може да излезе от черупката на собствената си закостенялост. А ние всички сме в някаква черупка.

В никакъв случай. Клишетата по принцип за фрази взети от притчи, книги, разкази , поанти и т.н., в своята същност те носят силно съдържание и са изпълнени със смисъл. Същите тези фрази стават клишета, когато се употребяват от хора, които не са запознати с дълбочината им. Когато човек знае и е почувствал, преживял, анализирал смисъла на фразата , станала клише, той знае точно къде и как да я употреби, за да носи тя този свой първоначален заряд. Всички четем притчи, техния край често са изрази, които някой взема и започва да слага тук- там, но вътре в притчата, като неин естествен завършек, те имат съвсем друг смисъл. И... прав си Божидар, - ".... Накрая, някои клишета могат да носят вечни истини и затова се повтарят по един и същ начин. Друг е въпросът защо ни дразни това. " Аз мога да кажа мен защо ме дразни, заради невежото им използване, преиначаването на смисъла. Когато знам от къде е извлечен един израз и съм усетила неговата пълнота, използването му просто като шут в пространството ме дразни или просто ме натъжава. Май съм го споменавала и друг път, но ще го дам като пример. Една много често използвана фраза , превърнала се в клише, защото....... ".. за да се пребориш с изкушението, трябва да му се отдадеш" на О. Уайлд .......Тази фраза е като манна небесна за хората, които оправдават подобен тип поведение. Употребява се като голяма мъдрост, която трябва да се обмисли и да се използва. Питала съм доста хора, употребили я някъде, знаят ли от къде е и какво е нейното съдържание. Разбира се отговора е -не. А това е фраза от книга, която прави уникално изложение на човешкото грехопадение. Тя е на героя в книгата олицетворяващ - разкола, падението, купувачът на души, който с нея подтиква героят - човек към влизането му в Ада. Това съвсем образно. Ето такова използване превръща фразите в клише. Ако аз употребя тази фраза, не бих го направила по начина по който я срещам и не бих се прекланяла пред нея, в това се състои разликата при използването на мъдрости и клишета.

Разбира се, градивната критика е нещо друго. Когато обаче говорим за масовост, мисля че става въпрос по- скоро за манипулация. А в случая вече политическата, икономическата и т.н. критика е обвързана с лични интереси - случването на неща с финансова изгода. Прекалено е опорочена в световен мащаб, дори и градивната критика. Но тук по - скоро става въпрос за отношението личност - личност. Намесват се също характер, темперамент и куп други личностни особености. Един човек, който е "критикар" в своята същност, по- скоро има загуби в контактите с хората , от колкото ползи. Така настроеният човек успява да чуе само това, което е отражение на неговата светлина, всичко останало го заслепява и в желанието да го напасне към своите вибрации изгубва разнообразието в контактите. Разбира се, нищо не пречи този тип човек да си живее така до края на дните си, но тази настройка към живота и хората постила много благоприятна почва за развитие на озлобление. И като използвам думата "озлобление" не влагам в нея нищо негативно, а по- скоро констатирам. Нашето общество е съставено главно от личности тип "критикари", затова и масата се чувства неразбрана, неоценена и в безисходица. Няма как да се случат нещата по друг начин, след като всички са неразбрани и само те светят и групата която ги отразява. В по- малките селища се получават групи от самотници, които живеят двор до двор, а не знаят дали другия е жив. Това съвсем реално в сегашно време. Страшно е някак си. До такава степен да нямаш желание да разбереш другия, че единственото ти забавление да е да го дебнеш в какво е "прегрешил" за да да му люснеш една критика.

Така се случва в живота ми, че често първо научавам нещо, чрез житейски ситуации, а след това попадам на подходящата литература, която да ми го опише и да ми даде насоките за по- следваща работа. Та и с критаката така. Чудесна е книгата "Петото споразумение" на Дон Мигел Руис. " Бъди скептичен, но се научи да слушаш" Липсата на умение да слушаме другите, води до раждането на критиката. Всеки разказва своите собствени миражи и отражението на света в собствената му светлина. Заслепяваме се помежду си, често. И в желанието си да покажем как светим и колко хубава е нашата светлина, не успяваме да видим чуждата. Неспособността ни да бъдем гавкави в емоциите, да виждаме и улавяме чуждата гледна точка, неразвития алтруизъм, води до неразбиране, критика, съдене, съветване, агресия. Неизбежно е. Думите се използват все по- зле от хората, не умеем нито да ги изговарями, нито да ги чуваме. Затова и се налага това "връщане" на ситуации, но не вербално или виртуално, а на физическо ниво. Когато си се възмущавал на слабостта на някого и си го критикувал за това, няма как да излезеш от тази мисловна линия, ако някой не те вкара насилствено в друга. И когато изпиташ слабостта, тя те натисне и превземе, ще установиш другата гледна точка, ще я разбереш, но по трудния начин. Първата част от това споразумение е много важна - "Бъди скептичен......." , защо? Защото всеки живее в своя свят, разказва за своята светлина, гледа през своите очила. Ако искам да разбирам този човек, първо трябва да се науча да го слушам, но това не означава, да приемам всяка негова дума за вярно послание, нито да го поставям като свой идеал, но не и да го отричам, нито да се опитвам да го променям. Първо трябва да се науча да го слушам, за да добия умението да го виждам. Ако слушаме хората , те ще ни кажат много за себе си, ако владеем емпатията ще влезем дори в техните мисли, ако обаче решим да "греем" и да съветваме поучително, незабавно ще бъдем посъветвани по същия начин. Не за друго, а за наше собствено добро, това ще развие нови качества у нас. Много видове поведения, които не съм одобрявал, които съм критикувала и съм се възмущавала, сега са ми понятни, дори интересни, дори искам да знам и още, и още за тях, защото те ми рзкриват непознати за мен дебри на човешката психика. Къде изцяло, къде частично ми се наложи да премина през тях, за да придобия поносимост да слушам за тях. Нямаше как да стане иначе. Сега ми е интересно. Интересно ми е слушането, старая се да развивам това умение. Разбира се, винаги има зони на емоционална чувствителност, които са трудни за преодоляване. Когато насреща стои човек засегнал тези зони, е много трудно дори да се слуша и ако човек не е лично заинтересован или не е свързано с работата му, няма смисъл да го прави. Но си заслужава да се вложи определин емоционален ресурс в развиване на слушане без изказване на мнение, съвет или критика. Изобщо нямам намерение да критикувам, но това не означава, че нямам мнение по определените въпроси. Избягвам крайните изказвания, защото знам че ще ги почувствам.

" Аз трябва да взема решение" и " Аз трябва да направя избор" са две различни позиции и вкарват в различни посоки на мисълта. Те нямат почти нищо общо. При втората ситуация някой е взел решението, а изисканият е в ситуация на изнудване, избор, предпочитания. В примера с избора - дали майката или бащата да бъде убит - по- горе - Изобщо не можем да говорим за ситуация в която може да се вземе решение. Той е аналогичен на примера, който дадох в предния си пост с въпроса " Кое е първо яйцето или кокошката" т.е. това е една чисто теоретична ситуация, в която мисленето изпада в интелектуална неспособност, ако не се включи конкретиката. Трябва да бъде уточнено в детайли положението и да се представят алтернативи. Иначе, някой е взел решение, че ще убие един от двама души, къде имаме тук право на решение от изискания . Няма. Тук дори за мислене не можем да говорим и стигаме до първия вариант на теоретичната мисъл - капитулация. Относно самоубийството - имаме решение, когато ситуацията е - " Аз ще се самоубия" Нямаме решение, когато ситуацията е - " Ще се самоубиеш ли или аз да те убия?" Относно правилните решения - няма такива. "Правилно и "неправилно" са относителни понятия, когато работим с такива понятия не може да има конкретика. Това, че за мен е правилно да прекратя една връзка, която не ме удовлетворява , не означава, че е правилно за всички останали, но тъй като това е действие зависещо само и изцяло от мен то е мое решение и в този даден момент , в това мое състояние за мен, то е правилно. Всички останали могат да го тългуват както си искат.

Чакай сега, тук поставяш грешно понятията. В зададената от теб ситуация, ще говорим за Решение, ако аз реша да направя нещо да ги спася и двамата или да взема решение да правя избор - това което ми се предлага. Това са двете алтернативи на решението - това което зависи само от мен. Има доста тънки граници между понятията и просото определения не изясняват ситуациите. Не можем да говорим за вземане на решения при зададени ограничения - от 2 позиции - това е избор, Решението е дали да правиш този избор. Но мисля да не продължаваме, защото ще влезем в безсмислен спор за специфични и не особено интересни материи.

ОК. Ето ти казус: Вземат за заложник майка ти и баща ти (допускаме, че са живи). Похитителите казват, че може да избереш кой от двамата ще живее, а другият ще застрелят. Ако не избереш, ще застрелят и двамата. Хайде сега, първо ми кажи кое е правилното ти решение и второ как точно ще ти осигури щастие. Тук според мен не става въпрос за вземане на решение, а за правене на избор, използване на предпочитание, там влизаме в друга сфера. Решения се вземат по въпроси или ситуации, които зависят от човека, който трябва да ги вземе. Всичко останало е правене на избори. А изборите пък - нещо което ни се случва всекидневно - влизат в друг раздел с още повече особености.

Да, прав си. Абстрактното мислене в чист вид не може да стигне до взимане на решения. То неизбежно се нуждае от конкретното или т.н. конкретно - образно или практическо мислене. Мноко ясен и всеизвестен пример е с яйцето и кокошката - кое е първо. Абстрактната мисъл при вземане на решения за този въпрос ще изпадне в интелектуална неспособност. Ако и "кокошката" и "яйцето" се възприемат като абстрактни понятия - до отговор не може да се стигне - единственият отговор на абстрактното мислене е - едновременно.Което е твърде неприемливо, ако става въпрос за вземане на реално решение в реална ситуация. Затова нашето мислене винаги изработва конкретиката или практическата част - т.е. ако става въпрос за "тази кокошка" и "това яйце" - допълнителна информация, която ще внесе практическото мислене, ще доведе до вземане на решение на този иначе абстрактен въпрос.

Има различни фактори на мисленето, един друг фактор, който обяснява, че мисълта няма непосредствен контарт с обективните факти , а сеопира върху техните субективни отражения в различните познавателни образи на субективните процеси. Следователно развитието , богатството и своеобразието на сетивното познание най- непосредствено влияе върху формирането на мисълта и интелекта изобщо. Голяма роля за появяването и протичането на мисълта в нейните положителни или отрицателни форми играе миналия опит, обективните връзки и зависимости, умението за пречупването и преобразуването на мисълта. Ето един пример за съвкупоността на тези фактори проявена във вземането на едно кратко решение: Древногръцкият философ, математик и астроном Талес попитал мъдреците: " Как да измерим точно и лесно височината на пирамидата?" Един от седемте мъдреци на древността отговорил: "Измерете сянката на пирамидата в момента , когато Вашата собствена сянка е точно толкова дълга, колкото е вашия ръст" Тук имаме -сетивно познание, минал опит, обективни връзки и зависимости и пречупване и преобразиване на мисълта. Що се отнася до вземането на решения. Мисълта е най- общо 3 вида - теоретична, практична и художествена. Разбира се, у всеки от нас има от трите в различни съотношения и се ползват различно в различни ситуации, но един тип преобладава. Теоретичното мислене - е абстрактно , при него условите на задачата, която трябва да се реши е точно и ясно. Вземането на решения тук са или капитулация - " не може да се реши" или се доказва, че не може да се вземе решение или се решава задачата с евентуални поправки. При практическото мислене процеса с вземането на решения стои по съвсем различен начин, това е и основно мислене в ежедневието ни. То представлява сложен сбор от четирите фактора, които трябва да се прилагат понякога светкавично при вземането на решение - при шофиране например в трафика, ако бързаме. Може и да се проточва с години, когато става въпрос за вземане на решения като - професионално развитие, емоционални връзки и т.н. Тук може да се говори за влиянието на интелигентността на чувствата - когато трябва да се вземат бързи решения , да се задейства една скоростна психична дейност излиза на преден план вътрешно оформеният емоционален свят на човека. Понеже живеем в динамично време практическото мислене е измислило "шаблонни ситуации" -Когато се случи това, аз трябва да постъпя така, за да има най- малък брой поражения за мен и за околните. Такъв тип шаблонно мислене ни се насажда от медиите и управляващите, например, и ни превръща умишлено в тълпа. Но същия този тип шаблонно мислене може и да ни освободи от блокировката на манипулацията и да ни изведе от тълпата, като ни превърне в маса индивиди, които умеят да преценяват собственото си поведение. Художественото мислене е много специфично и принадлежи на значително малък брой хора , като водещо. Тук голяма роля играят емоциите, въображението, естетиката. Та, мисленето и вземането на решения е твърде сложен процес и много индивидуален. По тази причина, в голям процент от неразбирателствата стои разликата от преобладаващия тип мислене и неговите разновидности. Решенията, които ще вземат - един човек с изявено художествено мислене и един практик, са твърде различни. \това от личен опит \ И ако тези хора трябва да работят съвместно, трябва да имат доста добре развито и отработено себепознание, за да могат да откриват границите си и да се напасват в работния процес или в съвместния живот.

Молитвата са думички, които ни помагат да усилим собствената си воля, самоувереност. Молим се когато вярата, ни е напуснала. Благодарствените молитви са нещо друго, всъщност те са единствените които са ми идвали на мен в главата, другите не ги умея, може би защото съм прекалено обективен човек с огромна доза оптимизъм , вярваща в случването на нещата. Но извън общоприетата форма за молитви и тези които ни идват в стресови и безнадеждни ситуации има едни други думи, подредени по друг начин, които са пряка връзка с онази висша форма и сила от която всички ние черпим вярата си - формулите Те вече са нещо друго, В тях няма искане, няма даване, няма благодарене, думите са подредени по начин напомнящ утвърждения. В тяхната сила вярвам безприкословно. Използвам ги, когато изгубя посоката.

Всъщност прав си. Второто е надслов, подведох се по илюзията и лъжата заложена в него, понеже споменах за илюзията която вкарват клишетата. Тъй като обосновката на този надслов беше, че 7 милиона човека живеем в незнам си колко милиона боклук, един човек присъстващ на масата бързо изчисли, че за да е възможно това което се апелира всеки човек трябва да изхвърли 500кг боклук за един ден, което говори за голямо разминаване между апела и реалната обстановка. Но ще го отдам на поредната манипулация телевизионна. А за клишетата, всеки който ползва фейсбук, вероятно изчита на ден десетки такива. Станало е мода да се слагат по снимки и картинки. Някои са забавни, други банални, но са много модерни и много харесвани, явно всеки влага нещо там, но е трудно да го изпише. Пред това предпочитам цитатите. Въпреки че и при тях, често се копират цитатите, без да е прочетена книгата и отстрани звучи много смешно. Странно ми е, защо се е получило такова прехласване по клишетата. Явно всеки копнее да изрази себе си, но не знае как в словестна форма, защото няма прочит, няма разбиране на прочетеното, няма езикова култура. Или това винаги е било така, но днес, всеки има на разположение виртуалното пространство, за да се изразява по някакъв начин. Такъв вид споделяне обаче изгубва формата на общуване и в момента, в който някой реши да излезе от клишето настава какафония. Оказва се, че никой не е разбран и никой не е споделен извън границите на клишето.

Все си мисля, че идеала за красота обединява - симетрия, чар и излъчване, а не е нещо извън тях. От друга страна само едно от всички изброени, може да се определи като вътрешна красота - чар и излъчване или като външна красота -симетрия, както често се използва. Болшинството от хората обаче са несиметрични в лице и тяло и въпреки това нашите критерии за красота ги определят като красиви. Предполагам, че това идва от силата на чара и излъчването, които замъгляват възприемането на симетрията. Но много вероятно е и като човек, не минаващ за добър естет да греша. Винаги са ми били интересни критериите по които се определя красотата на конкурси с подобни цели.

" Да отстояваш себе си" "Бъди себе си" "Всичко е Любов" " Любовта ще спаси света" "Да бъдем добри" " Искам да прекарам живота си с теб" "Светът е прекрасен" Или дори последната национална кампания - "Да изчистим България за един ден" Зад тези фрази стоят толкова много неща, колкото хора има по земята. В същото време зад тях има пропаст пълна с нищо. Аз лично все повече илюзии виждам зад т.н. изрази - клишета. За съжаление все по- често, когато човек иска да изрази нещо, което не може да опише добре със собствени думи, го наблъсква в готово клише, а кой какво разбира вече не се знае. Слаба езикова култура, която води до пълна какафония във взаимоотношенията. Говоренето с клишета стана нещо като мода. Даже се ползва като израз на високоинтелигентни разговори. Ако си направи човек труда, обаче да се заслуша, ще чува едно постоянно повторение. Невъзможност да се изразят вербално емоции, чувства, ситуации. Най- омразни са ми станали клишетата свързани с любовта, толкова празнина зад всичко казвано за любовта напоследък. Не знам защо съм станала толкова взискателна към това което чувам \мой проблем разбира се\, вероятно защото все повече се наблюдава огромно разминаване между думи и действия. Все повече зад големи клиширани фрази се извършват коренно противоположни по смисъл дела. И колкото и наивен да е човек всичко става все по- явно. Та клишетата - ползвате ли ги, чувате ли ги, разбирате ли ги, дразнят ли ви или ви повдигат духа?

Известен факт е, че красотата, не винаги е правилни пропорции, доста често много несъразмерни черти имат удивителен чар и излъчване, а пълната симетрия стои като красива картина, която виждаш, но не те докосва. Но каквато и да е красота всеизвестен факт е, че тя отключва доста врати, а от там нататък кой какво ще прави е друг въпрос.

"Руски астролог веднага след земетресението у нас направи своята прогноза за сеизмичната активност в региона: ето какво пише той. „Сработва ефектът на хистерезис – задържане на сеизмичната вълна на Луната във времето. След преминаването на сеизмичните вълни на Луната в отбелязаните дати сеизмично активните региони започват да „звучат“, появяват се земетресения, вторични трусове с малки амплитуди. Едва след 3 – 4 дни се освобождава напрежението в земната кора. В хороскопа на България, Гърция, региона като цяло, се проектира действието на формиращата се квадратура Уран – Плутон, гравитационната вълна на Сатурн. В следващите три години, 2012-2015 – България и Гърция ги очаква ръст на сеизмична активност, интензивна лента на сеизмични събития, активиране на най-силните и опасни вулкани в региона. Предстоящи дати на интензивна сеизмична активност: Нептун в ретроградно движение, 4 юни, 2012." http://30dumi.eu/2012/05/ruski-astrologprognozira-zasilvane-na-seizmichnata-aktivnost-v-ba-lgariya/ Разбира се никой не може да каже, това дали е така или не, но и нашия институт още преди две години изнесоха официална информация, че 2013 - 2014 ще са сеизмично активни години. Това не е нещо необичайно, случва се на всеки 100 години по няколко пъти. Има хроники за такива години още по времето на Цар Иван Асен ІІ \може и да бъркам царете\, в една от годините на неговото царуване, пишат хрониките, цяло лято земята се е люлеела, а когато това свърщило напаст от скакалци заляла страната и унищожила цялата реколта. Това са цикли, нямащи нищо общо с нас, а с това което заобикаля нашата платена. Ето и как са вървели последните години земетресенията в България според БАН http://www.geophys.bas.bg/seismo/felterq/felterq_bg.htm Т.е. нас си ни люлее постоянно, просто не винаги и не навсякъде го усещаме. Да, по- силните земетресения са шок, никога няма да забравя 1999г, когато югоизточна България ,отново към 3 часа сутринта, се люля доста силно, но това е нищо в сравнение с това което се случи в Турция. До колкото съм запозната България и по- точно източната и част са на доста стабилно място, що се отнася до земни пластове, тъй ни обикаля, иначе ни върти, но ние тук все си оставаме с уплахата. Като това не означава, че винаги ще е така, но пък има за какво да се хванем.

Пчелата сама по себе си е толкова уникална, колкото и всяка човешка клетка. Точно както клетката обаче, пчелата не може да съществува самостоятелно, тя има нужда от общата функция на тялото \кошера\ Ако се разгледа в дълбочина организацията на пчелното семейство, всъщност ще се открие един цялостен човешки организъм. При пчелите, пчелното семейство е съзнанието, а не отделната пчела. Това съзнание е изключително точно и стриктно спрямо себе си. Мисля че Учителя е имал предвид точно това. Да се поучим от пчелното съзнание, означава да вземем за пример желязната самодисциплина. Ако човек не успее стриктно да организира всяка клетка в своето тяло, така че тя да работи за доброто развитие на съзнанието, няма как да го принесе извън себе си. Каквото е съградил човек вътре в него, това може да предаде. Пчелното семейство е идеален пример за желязна дисциплина, саможертва, полагане на труд, организация, отдаване без лична печалба.

Без да имам твоите емоционални проблеми, когато ме съкратят от работа \ и не само мен, а всеки друг\ , се чувствам зле. Смисълът на твоето съществуване е, да се научиш ТИ, да държиш на себе си. Научила ли си го? Ако не, имаш много работа. Животът никога не е само провали. Когато някой каже, че се е провалил, значи първо е имал идея за нещо - добър период, след това е тръгнал да я реализира - възход, работил е върху осъществяването и - стабилен период, и както често се случва в този живот на много хора работата не се е осъществила - т.нар. провал. Не може да има провал без останалите три периода. Възможно е човек да ти мисли лошото. Много често , не само при теб, а и на всеки трети , това се случва от близък човек. За да се сбъдне обаче, трябва да има и твое участие, без твое участие няма как да стане. Едно е някой да мисли нещо, трето и четвърто е ти да го сложиш в твоята глава и да го осъществиш по чуждия план. Без твое участие това не може да се случи. Как по- точно очакваш да ти помогнем? Дай ни насоки.