Диляна Колева

А какво си готов да направиш, за да промениш настоящата си действителност? От какво си готов да се откажеш, какво си готов да започнеш, какво би дал от себе си, за да промениш нещата? Ако си приел безсилието за опорна точка.... готов ли си да се лишиш от тази опорна точка?

Krasy, самоубийтвото е физическа смърт като всяка друга. Религиите описват този вид прекъсване на живота като най - страшна, защото е вид вмешателство в Божиите работи. Т.е. грубо неуважение към най- ценното, което Бог ти е дал живота. Дали това е така или не, никой не може да каже. Езотериката казва, че душата на починалия попада в енергийна дупка ( най- общо казано) и не може да излезе от там до като не свършат отредените му земни дни. В тази енергийна дупка, душата не може да направи нищо дори за себе си, а не да навреди на някой друг. За това казват, че ако искаш да накажеш душата си, това е най- страшното наказание. Иначе казано душата е прекалено заета със себе си, за да наврежда на който и да било, тя си е в свое енергийно поле и си преживява отреденото и. С две думи, писаници тук и там, можеш да видиш всякакви, включително и моите може да ги приемеш, може и да ги отхвърлиш. Я сега се замисли ти на кое искаш да вярваш? - На това, че трябва да те е страх или на това , че не трябва да те е страх. Защото ти реално не знаеш трябва ли , не трябвали и очакваш някой да ти каже, но си пуснала в съзнанието си само страхове, къде е рационалното мислене. Ежедневно се самоубиват много хора, няма да цитирам статистики, забранено е заради автореакцията, представяш ли си , ако тези души, навреждаха на някого какво щеше да се случи? Иначе, приказки, митове и легенди, колкото искаш, ти избираш на какво да вярваш. Преди 2 месеца се самоуби наша съседка, не съм я мислила и ден, това си е неин избор, и ако не е могло да се помогне приживе, безсмислено е да се натоварваме след случилото се, още повече щом не е твой близък човек. Има молитви подходящи за починали хора, Орлин ти е дал препратки, избери тази, която отговаря на твоята душевност и я използвай, когато имаш тази потребност. Ето една подходяща: http://www.beinsadou...-заминали-2-r54

Не. За да си част от разговора, първо трябва да се научиш да слушаш. Слушайки активно, ти вече си част от разговора. Чувал ли си за емпатията? Това е умение за съпричастност и съпреживяване (най - общо). Човек, който слуша емпатийно, няма нужда да говори, защото всички искат да му говорят. Изкуственото и прибързано влизане в разговора, естествено не е от добрите варианти, пък колкото и на място да е. За да влезеш качествено в определен кръг (без някой да те е присъединил), първо трябва да усетиш атмосферата вътре, да си наясно с взаимоотношенията между хората. Това става със слушане и наблюдение, с неуловимо присъствие до момента, в който постепенно станеш ценен за компанията, знаейки къде да си полезен, интересен. Хората се събират според интересите си, всеки първо дава във взаимоотношенито и след това получава. Не е нужно да казваш нещо, а да показваш отношение, да правиш услуга, да дадеш подкрепа, без да очакваш да бъдеш оценен, благодарен или възмезден по някакъв начин. Когато нямаш какво да казваш, просто не казвай нищо и не се мъчи да измислиш какво да кажеш, за да не изпаднеш в ситуацията за която Марк Твен казва: " Когато мълча, сякаш излъчвам някаква глуповатост и незнание, проблем е когато направя грешката да си отворя устата и разсея всички съмнения" - по памет, но в същия смисъл. Желая ти успех.

Разбирай го като бягство, като проблем (както каза д-р Първанов). Ако това е решението му от година на сам и изключва реалния полов контакт, това действително вече е реален проблем, защото това изменение засяга не само вашите взаимоотношения, но и неговото поведение в различни аспекти. Тук отново се връщаме на темата с разбирането и правилните въпроси. Случило се е нещо, което е включило отдръпването и реакция на бягство. Вероятно нещо свързано с осигуряването на сигурност и стабилност, но разбира се може да е и от друго естество. Тази реакция на отдръпване от интимна близост се среща при семействата с първо дете, както при мъжете, така и при жените. Причините при двата пола са различни, но будят еднакво недоумение и не разбиране от другия партньор. Ти си човекът, който може да съдейства за излизането от това положение. Много такт, толерантност. Изключи обвиненията и "търсенето на сметка". Говорете по въпроса най- вече информативно. Често липсата на информация по въпроса дава предимство на мъжа да определи това поведение като нормално и "всички го правят". Тук във форума има много теми по въпроса и много информация. Добре е да информираш първо себе си и след това да намериш най- добрия и подходящ начин да представиш тази информация. Ще е успех, ако стигнете до момента, в който да говорите за проблема и го изложите като такъв.

Котката ни стана на 10 години. разбрахме, че е време да сменим храната. Трябва да е храна за по- възрастни , зрели животни. Какво беше изумлението ми, когато за първи път ( признавам си немърливоста) погледнах съдържанието, на една от най- популярните храни за котки. Дадох си сметка, че животното си е в пълното право, като неуморно лови врабци на балкона и дори на мен ми ги носи (от съжаление към мен вероятно). Оказва се, че храня котака със зърнен гранулат - 20% зърнени храни, смесен със зеленчуци - още 20% някакви прахове, около 10 вида Е-та и подобрители + соя и едва 4%пилешко. Същото нещо е и с месните консерви. Оказва се, че превръщаме домашните си, иначе хищни, любимци във вегани. До колко имаме право на това!? И дали голям процент от болестите, които им лекуваме после, не ги причиняваме точно ние. Споделям това, не за да пропагандирам нещо или да вземам позиция, а да споделя изумлението си от нова за мен информация, вероятно известна на много хора, много отдавна, но никъде не съм попадала на коментар по темата.

sadlife, промяната започва винаги от вътре на вън. Пишейки ти го, знам колко клиширано звучи и колко е трудно за изпълнение. Аз самата, нямайки твоето преживяване, се изгубвам в живота и трябва да откривам смисъла на тази фраза отново и отново и да се претворявам и преоткривам неуморно. И ми е трудно, дори и в момента ми е много трудно. Вероятно също толкова, колкото и на теб. Отчайвам се и се чувствам също толкова безсилна. Защото всеки получава тази трудност на предела на силите си, с която да се пребори и повдигне на следващото стъпало. Относно обстановката в която си, кратичко: Един молла влезнал в непознат за него град с ученика си. На входа на града ги срещнал човек, поздравил и казал: " О, премъдри в този град е пълно с лоши хора, лицемерието и неблагодарността са на всяка крачка. Нищо няма да можеш да научиш тук" Моллата се съгласил с това, поздравил и продължил. След малко ги срещнал друг човек, поздравил и казал: "О, премъдри, попаднал си на точното място, тук цари любов и хармония, всички са много приветливи и гостоприемни. Ще намериш хората, които са ти необходими" Моллата се съгласил, поздравил и продължил. Ученикът му недоумяващо го попитал: " Защо се съгласи и с двамата, те казаха съвсем различни неща. Черното не може да бъде бяло?" Моллата отговорил: "Всеки вижда света такъв, какъвто очаква да го види. Защо трябва да противореча и на двамата. Единият вижда лошото, другият - доброто. Ти би ли казал, че единият от двамата греши? Не са ли хората тук и навсякъде, както добри, така и лоши? Нищо не вярно не ми казаха, само че не всичко казаха." Света всеки си го формира сам, тежко бреме носиш, но само ти можеш да направиш от него лек товар. Как може да стане това!? С малките неща.Може би е добре да преработиш очакванията. Очакването на помощ "от вън" е безрезултатно, ако ти не направиш първата крачка. Колкото и да си уморен, трябва да събереш сили и да я направиш тази крачка. А за образованието. Преди месец разбрах, че най- добрата ми приятелка е с основно образование. Когато се запознах с нея, тя преживяваше последиците на съкращение и безработица, без да му мисля я взех в екипа си, гласувах и доверие, защото тя го заслужаваше и когато напуснах, тя стана управител на моето място и така 5 години, на никого не му е минавало през ум да я пита за диплома. Случват се всякакви неща, но за да срещнеш хората трябва да излезеш и да ги потърсиш. Ако липсата на образование много ти тежи има вечерни паралелки. Работиш добре с интернет, може и онлайн. Имаме само определен брой изгреви, залези и пълнолуния, умението да се насладим на всеки един от тях прави живота ни смислен. Не губи времето си, то е безценно.

Здравей, не знам какво точно очакваш като помощ, затова ще се опитам да направя единственото за което се сещам: да ти напиша няколко общи положения за ситуацията, а ти след това може да попиташ по- конкретно, ако възникнат въпроси у теб. Ще прозвучи банално, но това е състояние през което преминават 90 процента от брачните двойки. Много е тежко и мъчително, но при правилно преминаване през него води до едни по- зрели и по- стойностни отношения. Пожелавам ти го. Има 3 кризисни момента във вашето положение. Най- напред периода на вашата връзка - 3 години. Смята се, че това е периода, в който състоянието на влюбеност изчезва и трябва да премине в следваща фаза - любов, обич, уважение. Този преход е труден, защото поставя партньорите в едно съвсем ново за тях светоусещане. Пада завесата на влюбеността и виждаш неща, които по- рано не си забелязвал, заради нея. Обикновено тогава се появяват фразите, водещи до големите проблеми: " Той/Тя не беше такава." ; "Той/Тя не ме обича вече." ; "Не ме разбира" "Не правеше така" "Не се интересува от мен" и т.н. Това минало време всъщност е илюзорно. Той/Тя винаги си е бил такъв или такава, сменя се усещането за другия. До като трае този процес на пренастройка и откриване на новите чувства е възможно едно временно отдръпване, което се проявява по различен начин. Има няколко етапа в семейната връзка - свързаност, диференциация(разграничение) и отделяне. Обикновено, когато има конфликт двамата партньори са на различни нива в общуването си. Възможно е диференциацията при единия да настъпи, когато другият е все още в етап на силна свързаност. Тогава свързаността на единият се бунтува срещу новото начало в усещанията на другия. Възможно е, това положение да продължи дълго време и да доведе до много недоразумения. В периода на влюбеност и двамата партньори са в силна свързаност. Помисли как би определила вашите отношения спрямо тези етапи? Другият кризисен момент е раждането на детето. Дори когато детето е чакано и желано дълго време, появяването му води до редица недоразумения в общуването между двамата родители. При вас се е появило ненадейно, скоро след започването на връзката ви. Т.е. вие работите изцяло на ниво инстинкти. Женският инстинкт е да създаде силна емоционална връзка на свързаност с детето и това се усеща в голяма степен от мъжа. Инстинктът на мъжа - първичния - е отдръпване или диференциацията, за която говорихме. Това често се случва на несъзнателно ниво и нито майката нито бащата са доволни от случилото се, но в същото време не знаят какво да направят и какво точно се случва. Мъжът често се чувства отблъснат, без да е в действителност така, а жената се чувства изоставена, без да разбира защо мъжът и причинява това. И този етап разбира се си има край. Важното е да се подходи към него с разбиране и от двете страни, без обвинения и искане на обяснения - подобно поведение от страна на жената в голяма степен води до съпротиви от страна на мъжа и той се отдръпва още повече. От една страна той не знае защо се чувства така, а от друга трябва да даде отговори на неправилни въпроси. Третият кризисен момент е възрастовата разлика, която ви поставя в центъра на две различни по вид и изживяване житейски кризи. Ти си в началото на двайсете, което те поставя в периода на преминаване от юношеството в света на възрастните и дори да си убедена, че си отдавана там, то е само твое убеждение. Съзнанието сега започва да пречупва много понятия, светогледа, начина на отношение към нещата и т.н. Той е във вихъра на кризата на трийсетте, една от най- мощните и променящи личността, кризи в житейския цикъл. Въпросите, които трябва да преборите са от съвсем различно естество и изискват различна концентрация. Наслагването на тези 3 фактора, предполагам, обяснява тежкото емоционално положение, в което сте изпаднали. Всяко едно от тези положения има различно по вид изживяване и точки за работа. Поради малката и обща информация от първия пост няма как да се направи по- конкретно разсъждение.

Ти колко пъти си заговарял някой, който стои на страна и не взема участие в разговора? Някой, който се държи дръпнато и дори не ти казва "Здравей"? А на кого си сърдит? - на себе си защото се страхуваш, или на другите, защото не разбират този твой страх.

Когато преди година се занимавах по- задълбочено с йерархията на базовите потребности на Маслоу, дойде момент, в който реших, че съм получила инсайт. И си помислих точно, написаното от Станимир. Нещо повече, развих това свое виждане, като за себе си дадох пример дори с Исус, който всъщност ни е показал, че въпреки липсата на предходните потребности - физиологичната, сигурността, оценката и т.н. човешкото същество е в състояние да продължи да развива самопознанието, вярата и духовността си. Бях много убедена в това, и го представях по начин по който убеждаваше. В този период бях сред аудиторията на професор д-р на психологическите науки......(няма да казвам имена), който представяше точно тази пирамида на потребностите и изграждането на личността. При въпроса ми: Какво ще се случи с личността, ако е задоволила всички свои потребности, стигнала е до последната - самопознание и естетика, но се случи така, че първата или втората потребност, а защо не и третата изведнъж останат в дефицит, за дълго или неопределено време. Отговора: Започва деградация на личността. Последваха примери от колегите за професори - просяци и подобни, което нямаше много общо с въпроса и отговора, което пък ми даде пример, за откъслечното разбиране на ситуациите и понятията от хората, което е нормално, разбира се. Какво всъщност означава да липсва първата потребност!? Живот в хроничен глад, в който оцеляването е сведено до минимум и не е задоволена нито една друга потребност. Човек не може да развие нито едно качество от следващите потребности, защото няма физиологичен потенциал да развие интелект по - висок от задоволяването на първата потребност. Техният свят е храна и сън. Няма как да го коментираме това, защото предполагам нито един от нас не е бил в това положение. Тук има цялостна промяна на философията за живота. Тя е проста - хляб. Липса на потребност от сигурност. Имаме примери за това в лицето на хората от страни като Афганистан, Иран и др. , които са в постоянни военни действия. Там първата потребност е изместена, а останалите са неглижирани, дори и да има условие за развитие, защото цялата концепция на техния живот е съсредоточена в оцеляването. Философията на живота е спасението.Затова не се развива културата, не се развива здравеопазването и т.н. Те нямат потребността от оценка и потребността от любов и общност. Човекът е военен материал, включително и децата и се ползва за развиването на потребността от оцеляване във вид на криво изградено възприемане на света. Това в нашето общество може да се сравни например: с ненадейното оставане без работа, тежка болест и т.н., което обаче е много слабо в сравнение с изявената фиксация във втората потребност в примера с горната група. И така за следващите потребности. Та, моето убеждение за духовно израстване при незадоволени потребности стана на пух и прах, защото: Дори Исус в началото на земния си живот е преминал през задоволяване на всичките потребности и след това съзнателно ги е игнорирал. Т.е. когато човек в процеса си на изграждане, като личност - в детските модели, в юношеството и младостта е имал условията и задоволените потребности, има интелектуалния потенциал да ги различи, констатира и коментира. Да умее да се справя с липсите им и да ги възстановява. Да ги отрече, да ги промени, изобщо да работи със себе си. Защото ги познава. Никой не може да работи с нещо, което не познава. Както е казано : Ситият на гладния не вярва. Тук важи и в обратния вариант.

Здравей Саня, помисли над препоръките на Орлин, те са от добрите варианти. Относно отговора ти: Всяко едно нещо, което е било създадено като задължение и се поддържа като такова, в един момент дава отклонения в емоционалното, а често и във физическото състояние на човека. Усети ли докато отговаряше, как сама определи началото на това което ти се случва в момента? Когато едно такова важно понятие като труд и работно място бъде заложено негативно в съзнанието, няма как да развие положителни насоки, още повече пък да стане лесно обръщането от негативно в позитивно. Полагането на труд е изключително важен елемент от развитието на човешкото същество, той не може да бъде заместен с нищо друго, което да развие основни социални и лични качества и умения. Родителите ти правят услуга, като не те оставят да се затвориш в къщи, това би бил много неблагоприятен за теб вариант. Да, вероятно не го правят по най-правилния възможен начин, но те толкова могат, това е тяхното "добро". Това, че се справяш със страховете си в различни ситуации е добре, но начинът е отново под сянката на задължението, затова и не получаваш желаната увереност. За да стигнеш до нея е необходимо да се промени начинът и разбирането за ситуациите и свързаните с това желания за справянето им. Една цялостна промяна на отношението. Варианта, който искаш да "прегърнеш" за бягство от проблема, няма да ти донесе желаното спокойствие, поне според мен. Това е все едно: ако ти стяга лявата обувка, да я обуеш на десния крак - болния крак ще остане бос, а ще повредиш здравия.

Здравей, тук има много материал, който можеш да прочетеш относно социалните тревожности и вероятно би ти било от голяма полза, ако го направиш. Виждам, че на няколко места си уголемила буквите и си изписала думата страх с главни. Страхът най- общо има две основни начала. Едното е видимото, логичното, ясното, с него работи съзнанието. - "Страх ме е защото.....когато...." Другото е невидимото, неясното, скритото, с него работи подсъзнанието. - " Трябва да ме е страх.." Не можем да се справим с видимото, ако не сме разгадали невидимото. В тоз ред на мисли ми се иска да те попитам: Защо работиш? (изключваме ясния и тривиален отговор - защото трябва да получавам пари, за да съществувам) С какво свързваш думата "труд" и "работно място"? - (колкото по- назад в спомена си се върнеш, за да отговориш на този въпрос, толкова по- добре) Много често зад : "Трябва да правя това....." Стоят заблуди, които са вменени и човек просто ги е приел и им се подчинява. Подчинението пък от своя страна води до война между "искам" "мога" и "трябва" и тази невидима и неосъзната война, често води до видими и осъзнати страхове, тревожности и неудовлетворителни ситуации. От поста ти разбирам, че ти владееш положението, т.е. съзнанието ти е доста по- силно от подсъзнанието. Имаш нужният потенциал да излезеш от това положение и спокойно да продължиш напред. Разбира се с толкова малко информация е трудно да се каже - как?, но това не променя факта, че - може.

Представи си, че имаш страх от тъмното, с който искаш да се справиш. Какво става , когато в стаята светлината угасне? - идва страха, първата реакция и логично решение е да светнеш лампата. Това овладява страха, но в момента и е лесно, но неефективно и дълготрайно решение. Изисква се смелост, воля, желание, постоянство и голяма доза здравословно любопитство, вместо да светнеш лампата, да станеш и да огледаш тъмната стая, за да се убедиш, че и в тъмнината мебелите са на същото място, стаята е все така широка и нищо в нея не се е променило, освен твоето състояние в нея. Страха е първична реакция на човека към необяснимото. Имаш ситуация,- която не познаваш, - не знанието, води до --затруднено вземане на решения, - от там идва липса на оценяване на проблема и - справяне със ситуацията. Тази последователност на състоянията води до паника, шок, ужас, който блокира рационалното мислене и води до нерационални действия, решения, в случая мисли. Това е най- общата схема на последователността, с която идва страха. Ти не си в живото застрашаваща ситуация, не си войник на мисия, за да ти се налага за секунди да вземаш животоспасяващи решения, можеш спокойно да се опиташ да тръгнеш по обратен ред в дадената схема. да се справиш със ситуацията - като направиш оценка на проблема - да вземеш решение - да добиеш знание - с което да я опознаеш - и това да превърне страха в рационални мисли.

Здравей Анонимна, видях, че си на 19 години, но ми се прииска, да ти споделя, една техника за справяне с въображаеми страхове, която се ползва при деца до 7 години. Може да не ти послужи по никакъв начин, но може пък и да намериш начин да я приспособиш към себе си. Тя е проста: 1. Затвори очи и си представи твоя страх. 2. Нарисувай това страшно нещо - както го чувстваш, като същество, като предмет, като нищо не значещо нещо конкретно , дори. 3. Сега си представи, че това страшно нещо е болно (да речем от грип) и се нуждае от лечение. Но то не иска да се лекува, не иска да взема лекарства , защото се страхува от горчивината им, от лечителя (доктор, например). Опитай се да почувстваш болката му и да го успокоиш с подходящи, добри думи. С тази техника, децата стават лечители на собствените си страхове и те се омаловажават в техните очи, стават разпознаваеми и слаби.

Какъв е резултатът? Питам, защото предполагам (след като пишете тук), резултат положителен , няма. И въпросът е защо? А това определено е така, работа само с детето е половин работа. Вие сте човекът, който трябва да съдейства за промяната, това е съвместна работа. Общо взето имате два варианта, или да се опитате да станете екип със сина си и да извървите по - лесно този период (за това определено ви трябват професионални насоки, от човек на когото имате доверие) или да наблюдавате, как той сам ще извърви пътя си през тийнейджърството и да разговаряте отново с него когато стане на 19 години. Горните постове, ви ги писах от позицията на човек, който се занимава с психология, този ви го пиша от позицията на 15 годишно дете , преминало по този път. На тази възраст за детето си вие сте Съпротивата , срещу която то ще води война (причините са многобройни). Ако до 10 годишна възраст не сте изградили авторитет и респект, сега е момента да разберете последствията от това. На 15 години в тази ситуация, детето не се интересува от това колко страдате, защото то страда два пъти повече, но за разлика от големия зрял родител то е заето и да расте, да съзрява и да се ориентира в този живот. 80% от децата в подобна ситуация развиват отчасти или напълно девиантно поведение или друг тип поведение извън "нормата". Включвам в това число и себе си. Затова избрах да работя с деца. В тези моменти, те имат нужда от разбиране и от подкрепа, а не от преговори във "военни отношения". Разбирам огорчението ви, като родител и съпруга, знам колко е тежка подобна ситуация и колко усилия, воля и устойчиви нерви са необходими , за да се премине, що годе нормално през подобно положение. Наясно съм с етапите на гнева през който преминавате и колко силен става той, когато ситуацията ви изправи пред безсилието. Но... вие сте човекът, който може да промени положението. По -горе ви дадох някакви насоки, не знам дали не са ви ги дали вече и работили ли сте в тази посока, но вариантите извън разбиране, уважение, приемане и даване на правото на присъствие на бащата не са много и не са по - лесни и по- приятни. Желая ви сила и търпение.

Какво значи "що за птица". Вашият син си има баща, единсвен баща, когото никой не може да замести. Ако се опитвате да разделите сина от бащата, ако го отхвърляте така яростно, ще се получават всякакви подобни ситуации. Това е много вярно. Гневът към бившият си съпруг може да коментирате и обсъдите с приятелки, с партньор, с психолог, но не и със и пред детето. Още повече, щом е преживял тежко вашата раздяла. Това поставя момчето в още по- объркана ситуация. Ако той е гневен и безсилен пред това, че семейството се е разпаднало, още по- гневен е, че не може да обича баща си, за да не нарани майка си (помислете над този вътрешен негов конфликт) Вие сте неговата майка, а той е неговия баща и синът ви иска да е свободен да ви обича така както душата му казва. Моментът с проявата на разбиране е много важен. Може да има момент в който напълно да се отдалечи от вас, но това ще е , за да остане сам със себе си и с чувствата си. Във възрастта в която бащиният авторитет е от изключителна важност за изграждане на индивидуалността на момчето, вие искате от него да обяви баща си за неудачник, да го признае пред всички и да го коментира като такъв. Няма как да не е гневен. Като за начало, може да си поставите условие, да не говорите за баща му у дома лошо, а в отговор на това той да прави нещо, което според вас е важно за него - да участва в домашните задължения, да не отсъства от училище , да започне някакъв спорт и т.н. Като всяка една от страните ще е длъжна да спазва това условие.

Здравейте Тодорова, за съжаление се намирате в тежка ситуация, предвид отношението на бащата. Разбирате, че войната по между ви е допринесла много за това поведение на сина. Наричат периода на юношеството " борба между самоличността и объркаността", това важи, както за синовете, така и за техните родители. В тази възраст, момчетата пробват различни самоличности, за да видят коя им приляга - един път са в ролята на Хулигана, друг път на Простака, Умника, Идиота, Кариериста. Някои от тях момчето отхвърля моментално, защото усеща, че не отговарят на душевността му. Някои от тях обаче, може да се запазят известно време в зависимост от това как реагират родителите или останалите хора. За съжаление синът ви е точно във възрастта, в която влиянието на баща е изключително силно. Той е човекът, който може да превърне тийнейджърският гняв в мъжки устрем. Както казвате това е в негативна посока. Не зная какво сте правили с психолозите и давали ли са ви техники и последователни стъпки за преминаване през проблемите. Техники като например : Когато се стигне до болезнено общуване, можете да предотвратите ескалацията на напрежението, като повторите на сина си това, което го чувате да казва ( неговите думи) и да обясните как ви влияят думите или действията му. Важно е обаче, това да не става с гняв, а с много спокоен тон, нещо което шокира в първия момент. Обяснението да не се гради на критика, обвинения или класификации, а на разбиране и приемане. Вие сте човекът, който трябва да разбере, защото синът ви не знае какво става с него. Правили ли сте подобни положения? Другото е положителната мотивация. За да ви изяснят какво точно иска да каже момчето се прилага положителна мотивация: Той: Мразя те! Мислите зад тези думи: Чувствам се наранен или Ядосан съм ти Той: Татко е смотаняк. Никога не ме слуша. Винаги ми чете лекции. Не мога да понасям това. Мислите зад тези думи :Имам нужда баща ми да е на моя страна. Такива подобни техники изясняват голяма част от вътрешния му живот. Дават отправна точка за вашето поведение. Като цяло обаче ключа е уважение, приемане, много разговори в разбиращ и подкрепящ тон. Право на лично пространство, заместващо поведение - мъжки авторитет, като треньор - добре е да се включи спорта, дори наложително. Изгарянето на енергията да се канализира в друго направление. И най- важното стигане до консенсус с бащата.

Здравей Деанна, тези мисли, които те притесняват и ги определяш като лъжа спрямо теб или спрямо партньора ти, са си съвсем нормални. Нали не вярваш, че има човек с кристално чисти мисли. В главите ни е пълно с какво ли не. Това ми напомня за заглавието на една група във Фейсбук - " Главата ми е пълна с бръмбари, но всички са с висше образование". Скоро едно момче ми беше казало: Вие жените сте като сложна машина с много цветни копчета. Ние мъжете много се чудим, кога какво копче да натиснем, за да постигнем правилното действие. При нас е друго, при нас има едно копче, успеете ли да го натиснете има действие. Не знам дали е прав, не съм мъж, но за нас е много прав. Прав е и затова, че често натискат грешното копче в дадената ситуация. Та мислите, които пораждат виртуални ситуации, които не ни харесват и определяме като грешни, са точно тези цветни копчета. Те са там, защото някога в дадена ситуация може би точно тази мисъл ще е правилния бутон за действие. Може обаче да мине цял един живот и човек да не попадне в ситуацията отредена за неговата мисъл. Това не изтрива мисълта, тя е там и съществува - виртуално, нелегално в някоя мозъчна гънка и чака. Може и никога да не и дойде ред. Затова е казано - бъди отговорен за действията си. Никой не може да те задължи да бъдеш отговорен за мислите си, защото никой не може да се ангажира с твоето самопознание. По същата тази мисловна линия; има едно правило из арабските писания - "Любовта е по желание, уважението е задължително"

"......Фактът, че някой иска нещо от вас, не означава, че трябва да му го дадете. Хората винаги ще се опитват да привлекат вниманието ви, защото чрез него, те могат да принесат информацията си към вашето съзнание. Често пъти вие просто не искате тази информация. Слушате, но не я искате; игнорирате я и сменяте посоката и. Но ако все пак тази информация улови вниманието ви, тогава слушате, за да откриете дали тя не е важна за вас. После може да да пожелаете да споделите гледната си точка, но с ясното съзнание, че това не е нищо повече от гледна точка." "Всички творци, обитават собствения си свят. Там всичко, което те възприемат, е истина за тях, но тяхната истина не е ваша. Единствената истина за вас е случващото се във вашия свят. С това познание вече няма нужда да доказвате нищо на никого. Няма значение дали сте прав или грешите. Уважавате думите на другия срещу вас, защото те са изкуството на друг творец. Уважението е важно!Когато се научите да слушате, , показвате признанието си към другите творци, зачитате творбите им." "Всеки творец изопачава истинат, но няма нужда да осъждаме и преценяваме чуждите думи, нито пък да наричаме хората лъжци. Всички ние изричаме лъжи по един или друг начин, но не защото искаме да лъжем, а заради нещата , в които вярваме. Лъжем чрез символите, които сме научили и чрез начина, по който прилагаме наученото" "Петото споразумение" Дон Мигел Руис

Ако трябва да сме точни, проблемът с изхранването, не идва от повишената раждаемост, която в едни предни векове е била много по- висока, а от увеличеното дълголетие,в следствие на развитото здравеопазване. Средната възраст преди 200 години е била около 40, а във всяко семейство е имало поне по 5 деца, от които 2-3 са доживявали зрелост. Днес средната възраст на живот е около 70 години, а семействата са с по 2 деца - средно. Но почти всяко от тях достига средно до 50-60 години. Така че направлението на разсъждения, никак не е правилно. Не е проблем раждаемостта, която я няма никаква, а дълголетието. Как ще регулираме дълголетието????? Относно ромите - да, те имат по повече деца в семействата, но детската смъртност в техните общества е много висока, средната възраст на дълголетие пък е доста по- ниска. Так че, мисля, говорим си наизуст или под шапката на масовата манипулация.

Прави ми впечатление, че тук всички пишат от позицията на НЕдеца. Ние всички не бяхме ли деца???? Ние всички в перфектните семейства ли се родихме?? Ние всички ще се откажем ли от себе си, защото родителите ни не са били достатъчно имотни, умни, образовани и интелигентни по нечии критерии?? Ние всички имахме ли детство?? Помним ли го? Ако трябва да приложа предложените критерии на моите родители, и прародители, родът ми трябваше да не съществува вече от няколко десетки години. Аз работя с деца с родители и с деца без родители, не бих отписала нито едно дете от лицето на Земята, заради родителите му. Какво по- точно иска да каже тази тема?

Здравей Веселине, поста ти е прекрасен, накара ме да се усмихна. Усмихвам се не за друго, а защото имам чувство, че си присъствал на таз сутрешния ни разговор с една колежка в университета. Казах думите от първата част на поста ти едно към едно и ги мисля от няколко месеца. С тази добавка, че имам невероятен дефицит на качествена социална, интелектуална среда. Казват, че човек се учи от всичко, подкрепям го с две ръце, лошото е, че напоследък "всичкото" е постно и еднообразно, а когато няма разнообразие настъпва дефицит. Прави впечатление, че много млади хора на възраст от 18 - 25 години усещат много силно този дефицит. За съжаление в нашата действителност, мъдростта и съзряването при търсещите млади настига много бързо зациклилото духовно развитие на по- зрелите, които по природните закони би трябвало да се явяват един вид "учители" Много от принципите на общуването вече не важат. Днес коментирахме точно това ( с шепата 2-3 останали край мен човека, с които можем да водим спокойно подобни разговори), как в арабския свят дадената дума и отстояването и са много по- ценни от човешкия живот. Накърняването на честта и нарушените обещания се плащат с човешки живот, който в онзи свят принадлежи на всички други само не и на теб. В същото време в нашия уж цивилизован свят - всички лъжат. Животът си е само наш и много ни е ценен, но нашето духовно израстване и умение да комуникираме се състои в това да различаваме лъжата зад казаните ни думи, да я приемаме, да разбираме обидите, да се учим да слушаме скептично или изобщо да не слушаме, да манипулираме и да се пазим от манипулации. Трудни умения. Изискват много висок разход на енергия. И тъй като трудността им се увеличава с нарастващото падане на всякакви норми , във всички сфери, изгубените ценности и разпад на какво ли не, човек в един момент се уморява. Но знаеш ли, живеем на театрална сцена, и изпълняваме главната роля в своя собствен театър. А има ли по- голяма лъжа от театралната постановка!? Когато представлението свърши, всички свалят маските и разбираш, че нито добрият е добър, нито мъдрият - мъдър, нито честният - честен. Това е мястото, в което се намираш. Ако искаш можеш да си наблюдател, повече да гледаш, по - малко да говориш и да нямаш претенции, че никой не те забелязва. Но в тази позиция, ти ще имаш голямо предимство, ще си видял героите от всички страни, без те да знаят и ще знаеш много за тях, ще знаеш какво обичат и какво мразят, а това е голям плюс в общуването. Можеш да си избереш мястото на критика, всички ще знаят за теб, някои дори ще се страхуват, ще имат респект, други ще те обичат и ще търсят компанията ти, но много повече ще те мразят или просто няма да те обичат. А можеш просто да бъдеш актьор, да сменяш маските, костюмите и характерите в зависимост от това в каква постановка си попаднал. Най- трудно се играе себе си. Аз такъв човек още не познавам. Много имат претенции за това и повтарят навсякъде - бъдете себе си, но всъщност никой не може да ти даде отговор, какво означава това. Причината не е много сложна - хората сме многолики и много осакатени преминавайки през човешките взаимоотношения, имаме нужда да се подпираме тук таме с някой чужд образ и визия. От друга страна това пък ни носи различни гледни точки. Толкова с философските разсъждения. Бих ти споделила нещо от езотеричната литература, с което аз намирам връзка между случващото се и моето усещане за пустота. Щайнер. Говорил е за настъпването на период, наречен " войната на всеки срещу всеки", началото на краят. Този период започна преди 5-6 години и сега вече идва с пълна сила. Концентрацията му е доста силна вече, затова и чувството за изгубеност и самота, самотност особено сред твоето поколение е особено силно. Всеки ще се изправи пред собствените си недостатъци, ще ги вижда в хората край себе си, но нито ще ги разбира, нито ще може да ги промени лесно у себе си. Нивото на самопознание при някои ще стане много високо и те ще успеят да продължат напред, у други няма да има сила или потенциал за развитие и ще им става все по - тежко. По тази причина групите и колективите ще стават все по - малки, но пък работата им ще е много по - качествена. И т.н. - "Изживявания в свръхсетивния свят" Съветът ми е, въпреки че съветите са абсолютно ненужни - не спирай да търсиш....... хората. .

Всички твои предположения, относно това какво си мислят хората за теб, са в сфера фантазии и най- вероятно нямат реална основа. До колкото разбирам, това твое състояние не е типично за теб и в момента то ти пречи. Вероятно се е породило от поредица от неудовлетворителни за теб резултати - липса на очакваното оценяване и вероятно хвърлена към теб критика по някакъв повод. Обръщайки, неудовлетвореността си в самокритика, единственият който губи си ти. Силно се съмнявам, че проблемът ти е в затрудненото общуване. По- скоро това е съпротивително поведение, което ти си избрал, за да избягаш от същинския проблем. Затова ти зададох и доста въпроси в по- горния пост, на които нямаш конкретен отговор. Да приемем, обаче, че проблемът ти е в общуването. За него ISTORIK ти е дал много хубави технически насоки. Аз ще си позволя да ти препоръчам книгите с които би могъл да започнеш. Като плюс в началото на тези книги има още повече и по- точни технически препоръки за правилно и пълноценно използване на написаното в тях. "Изкуството да говорим пред другите" "Лидерът в теб" "Общуването като път към успеха" "Как да печелим приятели и да влияем на другите" Всички са на Дейл Карнеги, бих казала чудесни практически ръководства с точни и лесно изпълними стъпки, обяснения на основните причини за проблемите в общуването и много действителни примери.

Здравей, страховете са преодолими, възможно е да се промениш и да имаш сериозна връзка. Това за съжаление не може да стане по интернет, още по - малко чрез писане във форум. С приятеля си бъди искрена, обясни му душевното си положение, разкажи му, че имаш намерение да работиш над проблема и да промениш нещата. Ако той реши да прояви разбиране и да се съобрази с тази особеност, да ти даде необходимото време за справяне с проблема или още по - добре, ако имате желание, заедно да го преодолеете, връзката ви може и да премине в сериозно и зряло приятелство.

Здравей, как мислиш, дали антидепресантите не ти действат, защото няма на какво да подействат? Т.е. защо реши, че имаш депресия? Със същия успех, можеш да пиеш чай от жълт кантарион, силен концентрат сутрин, обед и вечер по 200 грама и със сигурност ще имаш ефект. Може ли малко да конкретизираме, какво точно те притеснява: - че нямаш работа - че забравяш дадена информация - или че не можеш да я препредадеш - че приятелката ти си е заминала - или просто, че си сам Никой не може да те научи да обичаш хората. Това е качество, което се развива с разширяване на светогледа, гледната точка и понятията. Да говориш свободно, без да мислиш, не е предимство, а дори по - скоро недостатък, някъде му викат - плямпане или празни приказки. Ако спреш да мислиш за думите и за това как точно стоиш в сравнението си с хората, ще видиш как изказа ти ще стане много по - спокоен и правилен. Това е липса на самоувереност. Нужно ли е да приличаш на другите? С какво това би те направило по- добър човек? С какво би ти помогнало? На кого точно искаш да приличаш? И защо? Човек се чувства като дебил, само ако сам се определи като такъв. Познавам доста глуповати хора, които имат много висока самооценка и нямат проблем с определения като "дебил". Защо си решил да си сложиш този етикет?? Ти! Щом ти се отдават езиците, значи нямаш проблем със запомнянето. Помисли как по друг начин можеш да представиш този проблем, който си кръстил - проблем със запомнянето.