Диляна Колева

Здравей Алекс, Това което си започнал да правиш не е занимание със спорт, а занимание с химия. Има голяма разлика между двете занимания и точно тук е голямата ти грешка. Не случайно, тийнейджърите имат като цяло хилави тела. Първо израства костната структура и след като тя е добре развита и силна започва нарастването на мускулната маса. Като цяло костната структура спира растежа си на 21 - 25 годишна възраст. Ти си направил голямо нарастване на мускулната маса , за много кратко време. Костите се "предават", затова е налице и протрузията. Това което си взимал, като хранителна добавка, са вещества, които по принцип се отделят в някакви количества в организма. В желанието си да постигнеш бързи визуални резултати ( предполагам ), ти си взимал креатин монохидрат, той влиза в стомаха ти и се смесва със солната киселина, която е нормално стомашно съдържимо и става креатинин, което е естествено вещество - мускулния креатин фосфат. Организмът е устроен да не приема с храна това вещество в по - големи от необходимото количества, това е бариера, която не случайно съществува. Забелязваш, че ти си вдигнал една защитна бариера на организма си. Става огромно натрупване, което чисто физиологично трябва да се преработи от черния дроб, който не успява да се справи с това натоварване. Как е черния ти дроб? Бъбреците и черния дроб са най- натоварени. На каква схема си вземал това вещество? При него е необходима голяма пауза след тримесечно взимане. Всички болежки, които получаваш в момента и диагнози, са един вид абстинентни реакции на организма към това вещество, което най - вероятно е било смесено с нещо друго, напр. анаболни стероиди. Надявам се, че си спрял приема му. Физиологичното възстановяване е бавен и труден процес. Допълнително натоварване с антидепресанти и т.н. , аз лично не мога да ти кажа дали ще вреди или ще балансира, но когато са ти били изписани, вероятно не от психолог, а от психиатър е добре да знаеш дали е взето под внимание физическото ти състояние. Нещо много важно, трябва да потърсиш спортен лекар в спортен диспансер, който се занимава с отбори на национално ниво те са запознати много подробно с този проблем. Там ще получиш най - точната и най- вярна информация, общите лекари и специалисти, нямат добра практика в работата с подобни специфични проблеми, въпреки че те стават все по - чести напоследък. Много често в състава на хранителните добавки не е написано всичко. Много зависи от къде си го взел. Ако имаш още от това вещество е добре да поискаш анализ от проба, която трябва да занесеш в Българска антидопингова агенция. Ако не успееш, прати ми на лични съобщения, снимки от етикета, ще се опитам да ти съдействам. Съществува вероятността да се наложи взимането на малки количества до пълно стабилизиране ( това е мое предположение, точния отговор ще ти даде лекаря специалист). Това е процедура подобна на лечението на наркозависимите с метадон. Това е най- общо и повърхностно, като информация. Нещо като обща, събирателна картина, точните специалисти ще ти обяснят много точно, каква е работата ти от тук нататък. Възстановяване ще се получи, не се предавай, дай време на времето Успех и сила ти желая.

Здравей Мелли, прочитайки поста ти ми направи впечатление една голяма липса. Не знам дали е липса, може да си решила да не пишеш за това, но все пак ще обърна вниманието към това. Първото за което се сетих когато четях, беше една много стара и основна теория, на базата на която са направени доста експерименти и изследвания. Това е принципа за стимул - реакция, вследствие на което се правят многобройните опити върху реакцията с награждение и наказание. Ще нахвърля основната идея на един опит, като не гарантирам за точна терминология, защото го правя по памет. Животно затворено в помещение, на което се дава храна на определено място в определено време, се научава да ходи на мястото във времето за храна. Стимулът е даването на храна, реакцията е научаването на животното да ходи там. Към стимулът обаче се включва заплаха, има електричество, което предизвиква бягство на животното от мястото за храна, за много кратко време, то спира да търси храната, започва да предпочита глада, В последствие, дори и премахнато електричеството , животното вече не ходи там. Защо ти разказвам това, виждам твоята реакция на събитията по същия начин. Независимо дали има или няма реална заплаха, ти реагираш с отдръпване. В тези експерименти има един основен момент промяната на реакцията, чрез награждение и наказание. Ако се замислим, това е основата на човешкото щастие, като цяло. Малкото дете е много щастливо, когато го наградят, и тъгува, когато е наказано. Два от най- щастливите ни моменти в годината са Коледа и Рождения ни ден, защото тогава всички ни награждават, за това че ни има, затова че ни обичат, затова че сме част от тяхното щастие и ние сме щастливи. Но, не казвам, че не сме стресирани, това обаче не ни пречи да бъдем щастливи. Стресът може да бъде манипулиран и вкаран в рамки, в които е продуктивен. Ако предположим, че стресът е стимул, а паниката или напрежението или вземането на хапчетата или всичките подобни действия са реакции, какво можеш да направиш по въпроса? Тук се връщам на опита с животното, то забравя как да се върне при храната. но тя е там и то няма как да знае дали има електричество, ако не провери. За разлика от животните ние сме разумни същества и притежаваме силата да манипулираме себе си. Та, Мелли , защо изписах всичко това, от поста ти ми стана ясно, каква е твоята система на наказание. А каква е системата ти на награждаване? Т.е. ако съзнанието ти е едно изплашено животно, което бивайки наказвано с паника , напрежение и страх е забравило пътя до удоволствието, как би го наградила, за да събере сила да се върне обратно там? Например: Имаш новата работа, тя е много добра, ти я искаш, имаме положителни стимули, реакцията, която описваш е страх, подготовка за паника и бягство от удоволствието - наказание. Т.е. на положителен стимул, реагираш отрицателно. Обратното - събираш се с приятели да го отпразниваш, купуваш си нов аксесоар или нещо за първия ден, правиш си дълга разходка в парка, от която изпитваш удоволствие, мислейки си че нещата се подреждат и т.н. - награждаване. Когато съзнанието е научено да очаква награда, то реагира с усещане за удоволствие и обратното. Имаш ли навик да се награждаваш?

Здравей, не знам дали си готова за отговора, който се оформи в главата ми към теб, но ще рискувам. Първо искам да напиша чувствата, с които виждам, че имаш проблем, а ти ще ми кажеш дали пропускам нещо: чувството, че си използвана, чувство на загуба, чувството, че си предадена, чувството на самота, чувство на безпомощност, А сега ще ти пресъздам в няколко реда отговорът на един дзен учител, към жена, която поискала помощ от него за умиращото си дете. Когато жената отишла при учителя да поиска помощ, тя имала същите тези чувства, които откривам в разказа ти. Държейки на ръце умиращото си дете, тя искала незабавна помощ, не можела да преживее загубата. Учителят и дал задача, да обиколи всички къщи в селото и да му доведе човекът, който не е преживял подобна скръб. След ден, жената се върнала с умрялото дете на ръце, но в покой със себе си. търсейки отговора, тя разбрала, че всеки един човек, в някакъв период от живота си е преживял загубата на любимо същество, но въпреки това е продължил да живее. Чувствата не се лекуват с хапчета, ако беше така всички щяхме да сме само с положителните чувства, а отрицателните щяхме да сме заключили в някоя фармацевтична лаборатория. Но не, чувството трябва да се преживее, да се приеме, преработи и трансформира в ново. Това става с бистър ум. Ситуацията е много изненадваща за теб и е минало твърде малко време, за да можеш да работиш с чувствата си. Реакцията на загуба, която преживяваш в момента е много сходна с траурната реакция от загуба при смърт на любим човек. Първата фаза при нея е състоянието на шок. То продължава средно от 9-10 дена, до месец. Когато говорим за загуба при развод или изневяра, тя може да продължи и 4-5 месеца. Преживяването на целия цикъл на реакцията на загуба продължава повече от година и преминава през различни фази, в които нахлуват различни по вид и интензитет чувства. До лекарства се прибягва само в критични ситуации в първите дни на фазата на шок. Ако човек е правилно емоционално придружен той плавно и постепенно преминава към новото си състояние и житейско положение. Всичко това, което изпитваш е в рамките на нормалното. Всички хора преживели подобна ситуация изпитват твоите чувства в момента. Ти ще бъдеш отново усмихната и щастлива жена, както преди, но е нужно малко време. През това време и в периода в който си, имаш нужда да говориш за чувствата си, но избираш неправилния събеседник. Ако съпругът ти се опитва да прекрати другата емоционална връзка, последното от което има нужда в момента е, да му се напомня непрекъснато за това. Ако нямаш с кого да споделиш, пиши тук, пиши на друго място, бъди анонимна, но си дай възможност да изкажеш всичко, което стои в главата ти. В момента имаш нужда основно от това - да говориш за чувствата си и за това което се случва с теб. След като постигнеш някакъв баланс със себе си, ще намериш най- правилния начин да разговаряш със съпруга си. Той е направил същото, поискал е време, защото при него се случват сходни психични процеси.

Здравей Мира, ако правилно разбирам, децата ти са разделени, едното е при майка ти, а другото при теб и родителите на съпруга ти. Нямаш притеснения за малкия си син, защото вярваш в модела на възпитание на майка ти, а с големия имаш притеснения, че ще последва различен от познатия ти модел. И тук е твоят актуален конфликт, поправи ме ако греша. Относно тези твои думи - Искам да се допитам този път до звездите, защото направих много грешки в живота си. Мисля да се свържа с Оксана Станчева, мислите ли , че ще ми помогне? Иска ми се да ти отговоря с думите на Е. Кейси известен с "работата си със звездите" ( най - образно казано) : "......Никое движение на която и да е планета, на която и да е фаза на Слънцето, Луната или друго небесно тяло не може да надделее над личната воля на Човека - сила, дадена от неговия Създател в зората, когато е бил сътворен като жива душа, притежаваща силата да прави собствен избор" Мисля, че точно твоите избори са те вкарали в положението в което си и отново те, твоите избори, могат да те изкарат. Това което описваш е типичният патриархален модел на съжителство. По този модел българинът е живял векове наред. Ако се върнеш и прочетеш която и да е книга от българската класика, ще видиш описание на твоя живот. Жената, която заживява със семейството на съпруга си в неговата къща и става част от семейството, най - големия син е надеждата на това семейство, той продължава рода. Това е дълбоко заложено в нашата психика, както и моделът - снахата да е третирана като гост, който никога не си е у дома. Натрупала си богат арсенал от негативизъм, който няма как да превърнеш в агресия, например и да се освободиш от него, затова той се трупа и води до чувства, като омраза, озлобление и т.н., които ти сама усещаш в себе си. Никой не може ( а и няма право) да ти казва какво да правиш, как да постъпиш или как да мислиш, защото това ще те отклони от твоите собствени избори, което може да те вкара в следващата нежелана от теб ситуация. Можеш да седнеш и да напишеш в две колони - едната положителни, а другата отрицателни - нещата които те задържат да останеш там където си и което е по- дълго, замисли се над него. Освен това синът ти е на 17, вероятно другата година ще стане на 18, той вече е пълнолетен човек, който има правото сам да взима решенията си и да прави изборите на живота си. Колкото и да не ти се иска да го признаеш на себе си, идва времето в което ние, майките, се налага да пуснем част от сърцето си да отлети. И ако децата ни са нашите сърца, помисли над тази мисъл: " Да си майка означава да успееш да пуснеш сърцето си далеч от теб." Желая ти разумен избор

Здравей Хари, минали са няколко дни от както си пуснал поста си, дано следиш темата все още. Посочил си няколко проблемни зони, които принципно са свързани по между си, но са много различни като посоки за работа. Няма и конкретно формулиран въпрос към който да се насочим. Ако проследиш как си написал поста си, последователността и хронологията на събитията ще откриеш причините и следствията за настоящето положение. Ще се опитам да го напиша схематично: 24 години брак; - не лек семеен статус; - липса на лично време; - красива жена във възраст на личностна криза; - стрес и при двамата; - емоционално - фокусирано справяне: ти - чрез разтоварване с алкохол, тя - чрез акцентиране на положителното " красива съм" Чрез този вид справяне се прави бягство от реалността. Всеки е в своя свят, неизбежно е пораждането на конфликт. Това е възраст, в която се получава ролево напрежение. Всеки до момента се е опитвал да изпълнява няколко роли в живота - добър съпруг/а; добър баща/майка; професионалист в работата си (до колкото разбрах и двамата работите); привлекателен и стабилен мъж/ жена. Всички тези роли пораждат всекидневно ролево напрежение. Идва момент, в който започва несъзнателна равносметка, - до колко съм се справил с живота си. При жената на тази възраст особено болезнено се преживява и физическата трансформация. Особено трудно е за красивите и привлекателни жени, които са се крепили или са залагали на красотата си, които са били признати като красиви, и са усещали това като една от най - силните си позиции. Нормално е съпругата да вижда или усеща тази промяна в себе си и вкопчвайки се в стария модел да иска всекидневно потвърждение на разклатеното си убеждение. Това спадане в самооценката води до силно раздразнение и силен спад в преживяването на радост и благополучие. Това е възрастта, в която на жените им предстои и менопаузата, а тя е свързана с много хормонални промени, които се отразяват както на поведението им, така и на цялостното им преживяване и светоусещане. Толкова за жените, това е проблем, който тя трябва да осъзнае като такъв и да работи в посока трансформиране на възприемането на Себе си. Твоята роля е изцяло подкрепяща. Логично е увеличаването на сексуалното желание, това е вид самодоказване, че все още е привлекателна, жизнена, желана. Ако в този момент при съпруга има отдръпване по различни причини, това води до разклащане на самоувереността, при суетните , красиви жени, това е доста сериозен емоционален удар. При мъжете в тази възраст, които не са преживели кризата на трийсетте, се наблюдава самодоказване, чрез търсене на връзки с по -млади жени. Като цяло е добре да се работи над промяна на приоритетите, информираност за промените в тази възраст и взаимна подкрепа. Това трябва да стане двустранно.

Това е проблем, който сама трябва да пребориш. Избираш подходящото време, място и обстановка и споделяш притесненията си. А какво ще стане, никой не може да знае. А относно горните притеснения направи ми впечатление следното: Не знам дали правиш връзка между копираното от поста , но това са все ситуации, в които той е подложен на някакъв вид стрес. В състояние на стерс организмът действа по интересен начин. Съвсем на кратко, той преминава през няколко етапа : - реакция на тревога - в този етап всички физиологични и психични процеси са насочени към това да се натрупа ресурс, за последващо натоварване. Ако на човек му се налага да се съблече гол при -10 градуса, първата реакция ще е вцепенение, но през това време вътре в организма ще протекат процеси, които ще подготвят организма за висока активност и енергоизрасходване. - етап на целесъобразно израсходване - през този етап организмът работи на пълни обороти, но не за дълго, а точно толкова, колкото е неговия физиологичен капацитет. Т.е. човекът може да стои известно време гол на -10, но няма как да се справи с физичните закони и да предотврати процеса на измръзване в един момент. - третият етап е на изтощението - ако човекът не се облече на време , ще умре. Това са реакции на човешкия организъм още от Каменната ера. Разликата обаче е в променената действителност и начините на реагиране - преди хилядолетия човекът е реагирал с фаза на активизиране и разтоварване, но днес все по - често не се достига до фаза на разтоварване, получава се акумолиране на напрежение. Тази реакция на организма може да възникне под въздействието на физични фактори, като дадения пример, но вече все по - често и по - силно влияят психологичните фактори, какъвто е примера с вашето семейство. Ако в първобитното общество, обаче, всяко решение за справяне със стреса е бил свързан с физическо натоварване, днес не е така, а физическото натоварване е, не универсално, но едно от най- добрите средства за справяне със стреса. Днес, обаче човек има под ръка различни стратегии за справяне и една от тях е тази, за която говорите - емоционално - фокусирано справяне - пасивни стратегии - бягство в сферата на фантазията, самоизолация изразяваща се в намаляне честотата на интимните отношения, например. Т.е. причината за вашето положение –увеличаваща се липса на интимност -, вероятно е породена от някаква форма на стрес при партньора, която най - вероятно и той самият не осъзнава. Мисля, че е по - добре да се поеме посока към откриването на неговите проблемни зони и осъзнаването като такива, а не да му се слагат нови. В противен случай изстласкването на проблема от негова страна ще продължи и справянето му с проблема по начина, по който го прави има вероятност да се задълбочи. Това разбира се, са основно предположения на базата на представените факти, причината може да е доста в страни от представената.

Този откъс е много силен и много точен. С уточнението, че под времето нямаме предвид от началото до края на един човешки живот, защото времето е отвъд нашите представи за време. А под раздяла, нямаме предвид аз да се разделя с теб, а да се разделя със зависимостта си от притежание, например. Попаднах на невероятен филм, който ще ти даде яснота върху това, което се опитвам да уточня. http://subtitrite.ne...-Кафе-дьо-Флор/ Във филма има една ключова фраза : "Невероятно е в живота си да срещнеш своята сродна душа, но не и два пъти." Филмът е много силен с прекрасни актьори и невероятна актьорска игра. Силно го препоръчвам, особено за хора които мислят над "сродството" на душите ни. Но gardeni, един съвет, ако го гледаш не прави проекции със себе си, поне опитай. , защото сигурна съм ще намериш много сходства.

Здравей, няма как да се отговори адекватно на въпроса зададен в заглавието, защото той изисква гадаене на бъдещето, а то е продукт на нашите действия днес. Така че, всичко зависи от това, какво ще направите вие двамата за едно по- приятно и пълноценно бъдещо взаимоотношение. От това което си споделила става ясно, че ти имаш проблем с интимните отношения, а за него това проблем ли е? Той знае ли, че ти страдаш от това положение? Ако той е наясно и неглижира твоето недоволство, положението стои по един начин, ако не е наясно вече е на лице друго положение. За да се постигне решение на даден проблем в двойката, той първо трябва да бъде ясно формулиран, изказан и представен като такъв. Иначе единият ще страда , а другият няма да има никаква идея за това.

Основно става въпрос за липса на самоувереност. Факта, актуалният проблем е свързан с очаквана оценка от другите, което да ти помогне да приемеш себе си. Отстрани изглежда все едно отиваш заради другите, а не заради себе си. А защо ти е тъжно? С какво е свързано чувството ти за тъга?

Здравей, всичко което описваш ти е ясно от кога и защо е започнало. Комбинацията от алкохол и марихуана могат да предизвикат психози дори в един здрав и изграден организъм, а ти си приложил това върху себе си в един много важен за изграждането, както на тялото , така и на мозъчните клетки период. Като прибавим лабилното ти детство няма нищо по естествено като реакция на организма от това, което ти се случва. Марихуаната е от групата на канабиноидите, халюциногенно вещество, което има едно специфично действие - при релаксираната личност може да предизвика позитивно силно въздействие, но при депресивния тип личност води до преживяването на отрицателни емоции . Употребата и в повечето случаи води до леки или тежки психози, а в зависимост от типа личност и до трайни психотични състояния. Не знам дали си имал желание, интерес или необходимост, да се запознаеш с действието на тези опиати - алкохол и марихуана преди да решиш да си причиниш това, но сега ще ти се наложи да се запознаеш, за да можеш да предотвратиш тяхното действие върху теб. Първото което бих ти препоръчала е пълно спиране на употребата на което и да е от тях или техен заместител и започване на активна спортна дейност или друга физическа активност. Ясен и стриктен дневен режим, който е добре да си изготвиш по часове по начин, който е близък до твоето ежедневие, за да можеш да го спазваш. Ако мислиш, че ще ти е трудно да се справиш сам ангажирай с това и някой близък от обкръжението си, на който имаш доверие и знаеш, че ще те стимулира и в моментите в които ти нямаш емоционална настройка или сила. Всичко е преодолимо, но е важно да се работи върху волята и желанието за справяне със ситуацията. Желая ти успех!

Раждането в къщи, звучи много романтично, приятно и удобно за всяка жена, затова и много жените застават на тази позиция, но всички тези жени, как биха реагирали, ако стане усложнение и се случи нещо лошо с бебето? Няма нищо по - страшно от обвинението на една пострадала при раждане майка, която не е успяла да види бебето си. Ако бях акушерка никога не бих поела този риск, при положение, че има специализирани и оборудвани родилни домове, готови да поемат всеки риск. Дори и там в случай на инцидент с бебето виждаме, за какви обвинения и разследвания става въпрос. Представете си, ако това се случи в домашни условия. radhika историята е прекрасна както и историята за бялата лястовица, такива хора съществуват, за да ни покажат, че света е многолик и може да бъде прекрасен в своята различност, но да не забравяме, че не всеки умее всичко. А за раждането в къщи, то не е нещо ново, само до преди 100 години всички са раждали в къщи и много майки са умирали, и много бебета не са изплаквали. Според мен, може да се даде този свободен избор на всяка майка да реши къде да ражда, но с условие да не отправя обвинения в случай на инцидент към никой друг, за избора който е направила.

Така е Донче, но масата хора живеят точно с описания по - горе вид позитивно мислене, затова и маса хора са в слаби или силни депресии. Заобиколена съм с млади хора на по 24 - 27 години, страшно се уморих да слушам за позитивното мислене. Те всички ми обясняват, как трябвало да се настроя и да мисля по определен начин, за да се чувствам добре и нещата ми да вървят Слушам и се съгласявам, само че между тях и мен стоят 10 години живот и ми е пределно ясно, че само с позитивно мислене до никъде не се стига, не апелирам към негативно, напротив, аз съм реалист. Когато ми се плаче - плача, когато ми се смее - смея се, когато изпадна в самосъжаление, се самосъжалявам 2 - 3 дена и се връщам към действие, Знам че лозето се копае с мотика и с пот на челото и ако искаш да ти е по - приятно включваш и мерак - дето му викаме истинското положително мислене. Но реалността е, че фалша и злоупотребата за бързи постижения с пренастройка на мисленето са навсякъде, много големи и правят много поразии. Ефект наистина има в началото и това вкарва човека в капан, от който после трудно излиза. И когато младия човек излезе на пазара на самопознанието, защото то вече е стока, която се продава много масово и много качествено, първото което го привлича като магнит, са точно тези призиви за позитивното мислене, което ще промени живота му. Самозаблудата е много голяма, казвам го от позицията на човек, който по стечение на обстоятелствата попадна в такива среди на объркани млади хора, които са изгубили връзка с реалното си положение. Смея да твърдя, че и аз се поизгубих между фалша и реалността и си понесох загубите.

Не е необходимо да се натоварваш физически много, поне в началото. Един добър дневен режим на ранно ставане и ранно лягане една разходка за около 2 часа в сутрешните, а защо не и във вечерните часове. Това съчетано с динамично протичане на деня е напълно достатъчно, докато се възстановиш от операцията.

Това е най- нормалната реакция в неочаквана и не приета от нас ситуация. Не си вменявай вина, за това, че не успяваш да приемеш нещо на момента, в който ти се е наложило. Искреността често е по - добрата реакция от "изнасиленото" разбиране. Никой не очаква това от теб, нали? Дори и синът ти. Затова е и този негов въпрос. Всеки човек би бил по - спокоен, ако усети отсреща искрено поведение и честно мнение, от колкото подтиснато такова, за сметката на нещо, което не е. Дали ще изчакаш приемането към което се стремиш или ще кажеш на глас простичкото " Объркана съм, но много те обичам" , това е твое решение. Важното е да има честна и топла атмосфера.

Знаеш ли, няма човек, който да каже за себе си - "Аз съм лош". Всеки определя себе си, като добър, понякога вярва в това, понякога не особено. В света обаче "добри" и "лоши" хора няма. Всеки е различен в различната ситуация. Когато ти си смел, друг е страхлив, когато ти си безразличен, друг е обичащ, когато ти си всеотдаен, друг е егоист. Поведението в дадена обстановка, не те определя като "прекрасният човек", който искаш да бъдеш или като "отвратителния човек", какъвто се чувстваш. Ако човек се стреми да бъде 100% добър, нищо няма да постигне, освен да се изгуби и обърка окончателно. Не случайно в природата има ден и нощ, лято и зима, бяло и черно. Едното без другото не може. Всеки би се уморил и изтощил в един безкраен, светъл ден на знойно лято. Зад това изречение сякаш чувам, - Не се чувствам достатъчно оценен. Така ли е? Ако попиташ някой възрастен човек, който е на финала на своя живот, колко приятели има, ще получиш странен отговор - или няма или са по - малко от пръстите на едната му ръка. Животът е поток, в който покрай теб ще минат стотици хора, много от тях ще те радват, много от тях ще те разочароват, ще наричаш приятел някой, който после няма да искаш да видиш или обратното. Всеки човек има някаква цел в общуването си с другите хора, ако човека, който минава покрай теб не отговаря на твоите цели и търсения, няма нищо по - нормално от това, той да не представлява интерес за теб. Вероятно в момента си в среда, която не отговаря на твоите цели и търсения, затова и се чувстваш по този начин.

Когато някой иска да сподели нещо, което му е трудно да изкаже, има нужда преди всичко от усещането за разбиране и уважение към проблема му. Оставам с впечатление, че се страхуваш от собствената си реакция при директен разговор, а не от това което ще чуеш, така ли е?

Какво влагаш в изречението - "представях си депресията.."? Прочети това, което си написала по темата отново и ми кажи в написаното каква част е отделена, на болката в корема и каква част на отношенията ти със семейството. Това което е в по - голямо количество, там е добре да търсиш решението на проблема. Казват, че на първо място в ценностната система на човек стои това, за което отделя най- много мисли, време, средства и енергия. Ако един човек влага цялото си време и енергия в работа ще бъде отличен професионалист, но рискува да пострадат взаимоотношенията в семейството му. Това не означава задължително, че човека има проблемно семейство. В момента в който се направи преразпределение на времето и усилията вложени в двете посоки, ще се получи баланс. Нещо подобно се получава и при теб. Влагайки цялата си енергия, мисъл и емоция към неудовлетвореността си от първичното, родното си семейство, нямаш сила да се зарадваш на своето ново семейство и правиш психосоматична болка в стомаха, но това не означава, че имаш проблемен стомах. В момента в който направиш преразпределение и неудовлетвореността от първичното си семейство я трансформираш в удовлетворение и радост към собственото си ново семейство, болките в стомаха ще изчезнат. Съмнявам се, че това ще стане с антидепресанти. но както ти споменах, мисля че не е взето решение още.

Двете подчертани думи в цитата, говорят за не взето решение. Когато човек казва за нещо - сякаш или се надява, това говори за очакване нещо от някъде да се случи или някой нещо да направи. Как ти звучи : " Въпреки, че ми е много некомфортно, готова съм да прекратя това състояние." Чувам го доста по- решително. В поста ти има няколко линии, коя е по - притеснителна и тежка за теб. - проблема с родителите, тяхното неприемане на теб и семейството ти. - проблема с физическия дискомфорт, - страха от състояние, което не разбираш Относно хапчетата, ще ти споделя една лична случка. Преди около 10 години, в следствие на предстояща смяна на града, грижата за две малки деца - сама, дълго работно време и т.н. фактори предизвикващи стрес, умора, изтощение, събуждайки се една сутрин, установих, че целия свят се върти пред мен. Легнах затворих очи и усетих как очните ми ябълки се въртят бясно в кръг, отворех ли си очите, погледа не можеше да се фокусира и аз не можех да запазя равновесие. Трябваше да ходя на работа, да оправя двете си малки деца, бях сама, а не можех да се задържа в хоризонтално положение. Почаках, не минава. Обадих се на приятелка, тя ми помогна и от там съответно в болница. Първото нещо, което всеки прави, е да елиминира физическите причини. След ЕКГ и преливане на глюкоза – незнайно защо, всъщност знайно, защото лекарката не знаеше какво точно да прави - ми казаха , ти си ок, от вегетативната нервна система е, почивка. Да но това състояние е много неприятно, в постоянен силен световъртеж изгубваш всяка координация. Благодарение на това, че живеех в достатъчно малък града, за да няма психиатър, никой не ме насочи в тази посока. Казвам "благодарение", защото резултата щеше да е хапчета. И така оставайки сама със световъртежа, работата, двете деца и куп други задължения, изобщо нямах време да седя и да мисля какво ми има. Единственото което можех да направя е да го изследвам този световъртеж, който продължи около 3-4 дена и да разбера как да го спра. Тук идва един основен момент, който спира или стимулира подобни състояния - решението. Решението да се справиш или решението да не се справиш. Много често мозъка прави илюзия - аз искам да се справя, и следва - помогнете ми. Но зад помогнете ми стои скритото - искам да ми помагате, искам да се погрижите за мен, искам да се чувствам обичана, искам да бъда разбрана и ето тези скрити послания, често не разбирани и от самия страдащ, превръщат решението в НЕ решение. Затова ти подчертах издайническите думички - сякаш и надявам се. Та, какво направих с моя световъртеж, изследвах го. Бях наясно, че никой не може да ми помогне и трябваше да мобилизирам цялото си съзнание и подсъзнание на работа. Държа да подчертая, обаче, при мен нямаше страх, нямах време нито да умирам, нито да се страхувам от това, нито дори да си го помислям. Имаше само силна фиксация в това, че трябва да спра световъртежа, за да мога да си върша работата. И след като лекаря , каза - добре си, бях на ясно че всичко е в мои ръце. Седях като препарирана, за да усещам цялото си тяло и внимателно наблюдавах какво се случва, всичко идваше от очните ябълки, тях не можех да регулирам. Насочих фокуса натам. Успях да установя, че те се въртят в една посока - обратно на часовниковата стрелка. Помислих си, какво ще стане, ако ги завъртя по посока на часовниковата стрелка. Отне ми 4 дена, за да стигна до този извод и около час, за да успея да го направя и света дойде на мястото си. Разбира се, имаше още няколко дни на дискомфорт, в които усилено прилагах откритието си, което действаше, за моя радост. След около 5 години, отново в ситуация на стрес, получих същите пристъпи, но знаейки техниката си бързо биваха овладени, въпреки упоритото им присъствие от по няколко дена. На теб оставям да помислиш, какво би се случило, ако над мен бяха виснали да ми помагат 3 човека и един лекар, който ми дава лекарства. Относно нервния стомах, сина ми го има от дете, запарка от гьозум- джоджен, за 20 минути води до облекчение, леко подсладен със захар. Относно психолога и психотерапевта, ако имаш желание, възможност и чувстваш потребност, могат само да са ти от полза.

В началото на тази тема се призовава за личен опит, замислих се за ситуация свързана с положителното мислене. Темата е пусната преди две години, не е много дълга и я прочетох отново, в момента съм в период, в който тя ми е много актуална, благодаря на Иваил, че е решил да пише в нея днес. Прочитайки темата, видях и собственото си мнение от преди 2 години. На абсолютно същата позиция съм и днес с малката разлика, че открих една голяма грешка в поведението си. ( която е много добре описана в поста на Божидар) От теорията до практиката, обаче, стои един период на преживяване и той всъщност е връзката между двете. Моята грешка е, че в следствие на огромната емоция, която движи живота ми, залагайки на положителното случване на нещата, заживявам с илюзията, че всички в обкръжението ми са готови да минат на тази вълна. Отваряйки емоционалното си поле ставам доста уязвим човек. Поради неспособността на хората да пренастройват другите на своето емоционално равнище за дълго време, това отваряне ми носи доста големи поражения. Новото е, че когато искам да се случи това, в което се влагам е добре да затворя емоционалния вход за другите и да го фокусирам в случването. Да видим дали ще работи За сега това което ми донесе това ново за мен действие е голямо спокойствие.

Щастлив се чувства онзи човек, който е получил отговор на потребностите си. На никой не му е нужно всичко, а само онова от което има нужда в момента. " моменти на щастие" е израз, който всеки е преживявал, но странно защо всички си пожелаваме невероятното - "щастлив живот"

И аз мислех така, докато не влязох в терапевтично самопознание за 1 година с група от 10 човека, които уж познавах от 3 години, казвам "уж", защото се оказа, че нито аз ги познавам, нито те мене, нито аз себе си , нито те тях. Оказа се, че не всеки го може, това следване и откриване на "истинския АЗ" , (слагам го в кавички, защото "истински" е доста абстрактно понятие), защото да осъзнаеш, кое точно е истинското в Аза ти е необходимо нещо повече от преживяване, четене, лични анализи и духовни школи, случайности, съвпадения и добро стечение на обстоятелствата. Нужно е, човек да се отвори с цялото си същество за обратната връзка от обкръжението, Да свали съпротивите, които несъзнателно си е поставил в една или друга насока, да се почувства така все едно са го съблекли чисто гол пред целия свят. Да приеме голотата си, да я види в очите на всеки един, с който кръстоса поглед да я разгледа добре във всяко едно отражение и да успее да я приеме такава каквато я виждат другите и след това много бавно и внимателно да започне да облича новите дрехи на самопознанието. Много трудно постижимо е това и много често човек си мисли, че го е преминал или е по пътя, но ще е щастливец всеки път, когато разбира, че дори не е започвал, защото това ще му открива нови хоризонти. Това мнение, разбира се, е моят нов хоризонт и е абсолютно ненужно за който и да е. Както каза Диан, всеки има своите начини.

Така е, теста за интелигентност (той всъщност не е един и еднозначен), не дава нищо кой знае какво, той само констатира в дадена насока някакви данни. Фактите са обаче, че хората с по - високо IQ, се замислят за нещата от живота по различен начин, че разсъждават над теми, които за останалата част от хората са "пълни глупости". Могат да възприемат мисловни модели, които са непосилни за останалите. Животът им се ""усложнява"" , заради определената ценностна система, страдат при наложителната смяна на приоритетите и все ей такива дребни неща, които често доста мащабно нарушават емоционалния баланс. Резултатите от подобен тест, зависят и от много житейски и социални фактори, а не са само въпрос на личен интелектуален потенциал. По тази причина може да срещнем хора, които въпреки ниското си IQ да усвояват лесно материя или модели, които не са типични за нивото на интелигентност, което се представя. И тъй като това е специфична материя, която , ако се индивидуализира и се сведе до нашето лично "аз" и нашето обкръжение ще се превърне в доста условна и нереална, е добре да остане в пространството, както е пусната. Нека приемем, че няма връзка със самопознанието.

Всъщност един от основните методи за постигане и усъвършенстване на самопознанието е наблюдението и самонаблюдението. За да има съзнанието за използването на този метод, човекът трябва да има определено ниво на интелигентност. Установено е, че психотерапията може да се прилага на хора с IQ не по - малко от 78 - 80. При хора с по - ниски стойности, този метод не може да бъде приложен, там действат други техники. Дори и с нужното IQ хората постигащи самопознание се нуждаят от източниците си на познание, защото те са пътя към разширяване на гледната точка и обръщането на моделите, което пък дава възможността да се развиват качества като емпатия, състрадание, съпричастност, и т.н., които са необходими за развитието на процеса - приемане. Относно наблюдението, има различни видове наблюдения, това в което най - силно се преплитат наблюдател и наблюдаван е включеното наблюдение, т.е. обекта и субекта са в една и съща ситуация и среда. Това е и едно от най- неефективните експериментални наблюдения. Според мен , за да има напредък в самопознанието е нужно първо да се премине през включеното наблюдение и самонаблюдение и след това да се проведе същото, но извън ситуацията. Съпоставката на двете може да доведе до полезни изводи, ако е на лице нужният интелектуален капацитет. А само по себе си самопознанието не би трябвало да има за цел да промени нашата автентичност и да формира коренно различна личност или да доведе до изолация и самовглъбяване, отшелничество. По скоро целта е разширяване на кръгозора, светоусещането, а не фокусирането в тясно определена посока и съответно гледна точка. Според скромните ми наблюдения, хората които тясно се фокусират в определена посока изгубват процеса на приемане и в усилието си да се впишат в социума прилагат едно скрито агресивно поведение, облечено в добронамереност и духовност, което трудно може да бъде "разконспирирано" дори от самите практикуващи го, защото те са убедени в своите добри намерения.

Напълно подкрепям поста на Диан, само ми се иска да добавя, че без средствата за познание човек трудно (дори бих казала невъзможно) би отключил режим на самопознание. Прочетеното ми дава нови кръгозори за наблюдение и самонаблюдение. Отваря нова гледна точка, нова посока на мисълта, която да приложа във взаимоотношенията и отношенията към нещата по принцип. Преживяванията сами по себе си са опитност, която подлежи на анализ, но не могат да бъдат променени в минало време, може да се работи над отношението към сходни ситуации в бъдеще време. За мен схемата на самопознание е горе - долу следната. преживяване - анализ - ново познание( чрез съответните източници - при мен са основно книги) - самонаблюдение и наблюдение при следващи контакти - анализ - самопознание (открила или не открила нещо нова за себе си и за другите)